ПОСТИЖЕНИЯ НА БОГАТИЯ И НА СИРОМАХА
Размишление върху чистата мисъл.
Имаше ли тема? Не се издава лесно манифест. Лесно се говори, мъчно се прави. Сега кажете защо лесно се говори, а мъчно се прави. Мъчно се прави, защото на физическото поле, ако каже някой „Мон Блан“ и да се качи на Мон Блан, е друго. Лесно се казва „Мон Блан“, а мъчно се качва. Казва: „Християнин съм.“ Докато станеш християнин е въпрос. Докато кажеш „християнин“ е една минута, но докато станеш християнин, години се изискват да се качиш нагоре.
Няма да мислите, че правенето е лесна работа. Изисква се време. Казва някой „дела“. Що е дела? Не е лесна работа делата. Лесно се приказва, пък мъчно се прави. Да бъде човек добър, и то е мъчна работа. Изисква се дълъг процес. Сега, когато срещнете някой свирец, свирил двадесет-тридесет години, мислите, че е много лесна работа, но като вземете вие да го правите, виждате, че не е така лесна. Всичките процеси, които съществуват в човешкия ум, не е лесно да създадеш.
1. едно беше то.
2. две стана.
3. трите си приказват.
4. четирите тръгна.
Изпейте това. Едно беше то, две стана, трите си приказват, четирите тръгна. Лесно е сега да кажеш „едно“. Кое беше едното? Кое е туй? Сега 8 българския език думата „то“ означава нито мъж, нито жена. Едно беше то. Кое е туй едно? Може да туриш много предмети от среден род или във философски смисъл има неща, които нямат пол. Всяко нещо, което се раздвоява, то не е съвършено. Туй, което не се раздвоява, не е съвършено. Щом човек се превърне на мъж или жена по чувство, щом се превърне на мъж и жена по мисъл, раздвоен е в себе си. Жената мисли по женски, мъжът мисли по мъжки. Какво мисли жената? За рокля. Какво мисли мъжът? За гащи. Проста работа. Може да преведеш какво означават роклята и какво означават гащите. Казва, той много мисли. За философски работи мисли. Но има едно, за което и двамата мислят. И единият иска да спи, и другият иска да спи. Има нещо, за което и мъжът, и жената мислят еднакво. Мъжът казва: „Спи ми се.“ И жената казва: „Спи ми се.“ И двамата искат да спят. После има друго, за което и мъжът, и жената мислят еднакво. Мъжът казва: „Яде ми се.“ И жената казва: „Яде ми се.“ Общо положение.
Преведете сега думата „ядене“, думата „спане“ и да извадите производните от тях. Вие се приближавате към вътрешния смисъл на живота. Не се изискват думи, но се изискват дела. Като каже някой – дело се изисква, кое е първото дело? Като кажеш – дела се изискват, като че ли много дела се изискват. Не, изисква се едно начало. Дело в множествена форма показва силите. Ние казваме – дела се изискват. Какви дела? Казва: „Добър да бъде човек.“ Какво нещо е да бъде добър човек? Кои са добрите дела? Защото, като дойде гост, ти заколиш кокошката. То е добро за твоя гост, но не е добро за кокошката. Ако ти дойде гост и ти отстъпиш твоето си легло, ти ставаш недоволен. Ако отстъпиш леглото на детето си, то става недоволно.
Да направиш едно дело, в което всички да бъдат доволни, то е добро дело. Значи в дадения случай то е мярката, с която трябва да се мерят всичките положения. В даден случай кокошката трябва да се заколи. В даден случай човек трябва да умре. В даден случай човек трябва да се роди. Защо е така, не може да се докаже. Трябва да се роди човек, но щом се роди, трябва да умре. Но за да се роди, има си причини. И за да умре, има си причини. Може да умре заради своите си грехове, пък може да умре и заради спасението на хората.
Казвам, често вие прилагате ония морални принципи към другите. Казвате, дела ти трябват. Ще кажете на себе си: сега как трябва да живея аз? Да се абстрахираш от всичкия морал, който хората имат. Ти имаш морал, да си доволен – аз какво трябва да правя. Че Христос казва – трябва да бъдем добри, то е друг въпрос. Аз него не разбирам. Казва някой – добър човек трябва да бъда. То е негово понятие. Казва: „Аз казвам, че и ти трябва да бъдеш добър.“ Казвам: „Аз съм добър, но ти не си добър. – И аз му казвам: И ти не си добър.“ Започва спор. Той ми казва: „Ти не знаеш да говориш.“ „И ти не знаеш да говориш.“ Казва: „Не си учен човек.“ Казвам: „И ти не си учен човек.“ Казва: „Докажи.“ Казвам: „И ти докажи.“ Започва спор. Най-после той тръгне. Казва: „Неразбран човек.“
Казвам, каква философия има. Трите си приказват. Двамата искат да привлекат трите на своя страна. Двамата, като спорят, искат арбитър. Казва: „Кажи не съм ли аз най-правият.“ Другият дойде, казва: „Не съм ли аз най-правият?“ Третият, арбитърът, дойде, чуди се коя страна да вземе. Ако вземе едната, едно беше то. Кое е, което започва кавгата? Две стана. Кой две, които станаха? Кавгата кой започна? Едно беше то. Всякога идеята казва – една беше тя. Няма определена мисъл. Всички изобщо хора се намират в едно трудно положение. Говорят все за подобрение на живота. Казва: „Искам да бъда учен човек.“ Ти трябва да станеш учен човек, че сам да се харесаш като учен човек. Човек сам трябва да хареса себе си като добър човек. Докато вие очаквате отвън да ви харесат, вие не може да бъдете съвършени. Вие трябва да бъдете доволни. Доволството, което го имате, го има и отражение отвън. При такива условия все можем ние да говорим за един човек щастлив или нещастен. Щастливият човек познава законите на живота. Сега някои от вас ще кажат: „Как да позная?“ Онзи, който иска да пее, трябва да познава законите на пеенето. Че какъв е законът на пеенето? Казва, да знаеш да моделираш гласа си. Онзи, който иска да учи смятане, трябва да познава законите на смятането, трябва да знае правилата. Някои разбират смятането по-добре, някой – по-зле, не са еднакво даровити.
Да правиш добро, то е една дарба. Да не мислите, че всичките хора може да направят еднакво доброто. Не че не искат, но колкото правиш, казват: „Тия работи не може да направя.“ Как да не може да направиш. Казвам, изпей „Аве Мария“. Колцина от вас може да я изпеят. Може да се намерят двама-трима, които се упражнявали, другите казват: „Не е за нас.“ Питам, като изпееш „Аве Мария“, какво ще стане? Не само да изпееш „Аве Мария“, но тази Мария имала живот в себе си. Да пееш „Аве Мария“, е лесно, но да имаш живота на „Аве Мария“, е друго. Едно е да кажеш „Мон Блан“ и друго е да се качиш на Мон Блан. Да се качиш отгоре и да се върнеш, ще кажеш, опасна работа е – като минеш през всичките положения на планината. Някой път ще се намериш в затруднение. Сега идеята опростотворява живота. Лесно е да се живее за смелия човек, за разумния човек.
Едно беше то. Две стана. Четирите тръгна. Всякога в закона на четирите ние трябва да започнем една работа, тя трябва да се реализира. Сега това как ще го изпеете? Не че туй ще разреши въпроса. Да кажем, едно предложение може да се превърне, но как ще го турите? Онези, които разбират закона на музиката, те може да създадат една песен. Но сега как ще започнете песента, едно беше то. Какъв тон ще му дадете? Повидимому е проста работа. Всичките работи са все прости.
Казвам, трябва да имаме една основна идея, която търпи никакво видоизменение. Всякога трябва да имаш една основна идея, върху която да полагаш живота си и тази идея, тази форма трябва да те свързва с живота. Сега, като кажем, че съзнанието на Бога присъства навсякъде, не мислете, че съзнанието на Бога е заето с нашите страдания, небивалици, каквото мислим, че Господ за всичко това се интересува. Представете си, че аз вървя по пътя, вдигна една сламка, мислите ли, че Господ ще обърне внимание. Ти вдигнеш сламката, оставиш я някъде, туриш ръцете си в джобовете, казваш: „Знаете ли какво направих? Вдигнах една сламка.“ Мислите ли, че Господ обърнал някакво внимание? Когато двама души започват да се спорят, те вдигат сламката. Сега трябва да знаем, че от вдигането на сламките Господ не се интересува. Единият обяснява какво нещо е животът, и другият обяснява какво нещо е животът. Най-после се скарват. Единият казва: „Ти не разбираш какво нещо е животът.“ Пита третият: „Кое е най-правото мнение?“ Аз казвам, от философско гледище ти да умреш ли? Разбира се. Готвиш ли се да умреш? Разбира се, като остарея. Ами ти? Разбира се, и аз. Тогава двама, като умирате, вие не знаете какво нещо е животът.
Сега това е относителен живот. Ако ние разбираме за същината на живота, разбираме безсмъртието. Какво нещо е безсмъртието? Безсмъртният знае какво нещо е безсмъртието. Какво нещо е безсмъртието, ние нямаме понятие. Щом ме заболи коремът, аз вече не съм безсмъртен. Щом имам смущения в главата, аз вече не съм безсмъртен. Щом те смути една малка работа, ти си смъртен. Какво ще говориш за безсмъртието. Безсмъртен е, който не умира. Нищо в света да не е в състояние да наруши твоя вътрешен мир. Турците изразяват на прост език това тъй: „И целият свят да изгори, моята черга няма да изгори.“ Ще изгори целият свят, че твоята рогозка няма да изгори. Аз му казвам, ако целият свят изгори, ще изгори и твоята рогозка, защото твоята рогозка е направена от същия материал, от който е направена земята. Ако изгори светът, и рогозката ще изгори. Иска да ме убеди, че рогозката няма да изгори. Това не е вярно. Само на съвършения човек рогозката няма да изгори, понеже той ще бъде на Месечината или някъде в пространството. Какво ще изгори? Той ще си вземе рогозката, ще се разхожда, какво ще изгори? Но на земята как няма да изгори?
В живота се изисква една трезва мисъл. Някой казва: „Аз съм много недоволен.“ Понеже това, което мисли, не си ти. Мислиш ли, че това, което ти мислиш, всякога става, ще бъде добре. Не че много пъти ако то стане, ти ще бъдеш недоволен. Казва: „Не можах да се оженя.“ Мислиш ли, че като се ожениш, ще бъдеш доволен. Именно там ще дойде твоето недоволство. Казва: „Ако бях се оженил, животът щеше да има смисъл.“ Там щеше да се обезсили животът. Поне сега си сам, няма с кого да се караш.
Едно беше то. Има процеси, които стават в живата природа, ние трябва да разбираме смисъла. То е единение на съществата. Всички същества се стремят към единение, да станат едно, единение, хармониране, туй, което наричат да се хармонираш, да намериш своето място вътре в живота, дето провидението те е поставило, същевременно ти е поставило една задача – ти сам да намериш твоето място. То е задачата. Трябва да намериш твоето място. Господ не знае ли? Това, което Господ знае, той го е направил, но туй ти трябва да го направиш. Аз ще живея вече, то представлява Божествена идея. Каквото Господ намислил, ще го направи. Аз по причина на Божествената мисъл живея. Аз, за да се усъвършенствам, ще го направя.
То е процес не за година, две, три, то е дълъг процес. Че днес не съм съвършен, утре, най-после, когато стана. Иде онази българска поговорка „Зей, коньо, за зелена трева“. Конят никога за зелена трева не се прозява. Туй не е вярно. Кога хората се прозяват? Когато са гладни или когато са сити? Човек всякога се прозява, когато не се интересува, когато няма какво да прави. Човек се прозява, когато няма работа. Прозявката не показва едно тягостно положение. Прозявката всякога показва, че застой има на известен процес. В природата трябва да стане една прозявка, за да се възстанови известен ред на нещата. Когато се прозяваш, всякога отваряш да върви нещо в тебе. Щом се прозяваш веднъж, дваж, казва – ето, влязъл някой дух. Как влязъл? Влязъл духът в мене. Видя ли го? Всеки, който се прозява, е жив човек. Прозява се този човек, който е буден. Прозяват се само живите хора. Умрелите хора никога не се прозяват. Някой казва, той се прозява. Радвай се, че се прозява, той е жив човек. Никога в живота не се прозява – той е умрял човек.
Сега интересно е думата „прозявка“ откъде излиза. При какви условия се явила, как е дошло на ума идеята да нарече думата „прозявка“. Как се казва на френски „прозявка“? Bailler. На български значи „бая“. Онази баба, която бае, значи върши нещо. Онзи човек, който се прозява, бае, прави нещо той. На френски „моя сестра“ се казва „mа soeur“, на английски – „my sister“, с едно малко изменение, почти е същото. Онзи, който създал езика, коренът на тази дума имаме в „мамо“. Всякога думата „ма“ означава туй, от което нещата излезли, туй, което дало нещо от себе си. Като кажеш „мо“, значи туй, което излязло, което се отделило от мене.
Следователно туй, което се отделило, трябва да се върне. В случая трябва да има единение в идеите. Ако една идея излезе от тебе, по същия закон ще направи един кръг и ще се върне. Всяко добро, което излязло от тебе, ще направи едно движение, и пак ще се върне при тебе. И всяко зло ще се върне. Единение има и в злото, и в доброто.
Сега, разбира се, вие трябва да схващате думата „зло“. В какво седи злото? „3“-то е закон за размножаване.
Фиг. 1
Човекът трябва да превърне злото в какво? Значи това, което расте и се размножава без закон, е зло. Защото, след като се наплодят, ще искат храна отвсякъде. Следователно от чрезмерното разплодване тия организми ще започнат един други да се изядат и се ражда злото.
Следователно всеки един човек, на когото мислите, чувствата и желанията се размножават без закон, той създава злото. Тогава тази е формата на злото.
Фиг. 2
Туй е знакът на Луцифера. Туй е човекът, който господства. Седнал на земята и казва: „Земята е моя.“ Следователно във всичките форми на живота все той трябва да бъде. Има една форма – дали я съзнавате, или не. Тогава има друго разрешение на въпроса. Значи истинският стремеж е дотука. Идейно всякога, когато две линии се съединяват, показва единство, единение. Но тук има разклонение, разединение има. Три се явяват. Значи тази част е материалният свят. Там, дето хората ядат и пият, има разединение. Но щом дойдат да делят богатствата братя и сестри, започват да спорят – единият взел повече, другият взел повече. Като започнат да плащат, казват – ти ядеш повече, ти ще платиш повече. Започват да спорят кой ще плати повече. Започват много добре, свършват зле. В злото всякога има едно единство вътре.
Според вас коя е емблемата на доброто? Понеже тази емблема на злото е вътре, извадете истинската емблема. Първото е емблема на злото, това е емблема на доброто. Значи доброто простор дава, злото обсебва. При злото това същество нищо не дава, само влада и всякога е господар. Туй същество седнало на земята, завладало я. Следователно туй е едно противоречие. Това същество, каквото завладало, то не може да го влада. Този Луцифер седи на земята и тя и него носи, като се движи. Туй, което тебе носи, е по-силно от тебе. А той иска да завлада това същество, което го носи.
Питам, когато се качиш на един кон, може ли да го завладаш? Който мисли, че го завладал, той се лъже. Конят, който те носи, е по-силен от тебе. В края на краищата ти, като яздиш кон, ще замязаш на кон. Аз защо не обичам да яздя на кон. Не искам да замязам на кон. После някой се вози на автомобил. Не искам и на автомобил да се возя, защото ще имам колелета в главата. Временно да се качиш, веднъж, два пъти, разбирам, но всеки ден на автомобил, всеки ден на аероплан. После еднообразието е лошо. Ще кажеш: „Без автомобил не мога.“ Ще създадеш зло в себе си. „Без аероплан не мога.“ Можеш и без аероплан, можеш и без автомобил, можеш и без кон. Без своя ум, без своето сърце не можеш. Има нещо, без което не можеш.
Всеки един от вас трябва да има мисли, с които трябва да тури ред и порядък в себе си. Условията, при които живеете, може всеки ден да ви изхвърлят, както водата изхвърля предметите. Така и животът може да ви изхвърли като непотребна вещ. Значи, ако си една жива риба, водата не може да те изхвърли. Но ако си една сламка, ще те изхвърли. Даже ако си голямо дърво, ако си параход без кормило, пак ще те изхвърли. Но колкото и малка риба да си, ако имаш крилца, ако имаш перки, няма да ви изхвърли. И ако вие умрете по същия начин, животът изхвърля хората навън. Казва някой – трябва да се живее. Че рибата не казва: „Аз трябва да живея.“ Но казвам на рибата: трябва да имаш перки, трябва да имаш хриле, за да бъдеш жива. За да живееш по същия закон, същата аналогия изваждам. За да живееш, трябва да имаш тия условия в себе си, не трябва да търсиш отвън дървото. Колкото параходът да седи, можеш да го държиш с котва, но скъса ли се котвата, параходът пак може да се изхвърли навън. Ако животът може да ви изхвърли, не зависи от живота, не че животът не ви обича. Той се вълнува. Ако морето може да ви изхвърли, зависи от ония въздушни течения, които имат влияние върху повърхността на морето. Туй море ще направи известни пертурбации и тия предмети, които не са живи, ще се изхвърлят.
Сега ще извадите едно правило. Като влезете в едно събрание, да бъдете така съсредоточен, че като те питат кой беше до тебе, кой беше пред тебе, зад тебе, че никого да не видиш. Така да бъдеш замислен. Как е възможно, толкоз хора имаше? Възможно, но аз никого не видях. Онзи, който излиза от едно събрание, че всички хора видял, той всички видял, но себе си не видял. Казва: „Аз видях Петко, Драгана, Стояна.“ Не е вярно, че си видял. Нима, като видиш къщата на Драгана, си видял Драгана? Сега мнозина от вас, които сте дошли тук, присъствате, аз виждам. Автомобилите са тук, но господарите ги няма. Слугата, шофьорът е тук, господарят го няма, отишъл някъде по работа. Но може след една минута, след един час да дойде. Възможно е. Но казвам, автомобилът е тук, но господарят го няма. Казва: „Къде е?“ Свободен е човекът да слиза, където иска, да се качва, шофьорът го чака. Вие казвате, не човек, като дойде с тялото си, той е там. Или чакаме да дойде господарят. Понеже между хората става спор, карат се шофьор с шофьор, господарите никога не се карат. Понеже единият е на Земята, другият на Месечината, двамата господари нямат възможност абсолютно да се карат. Този закон е верен. Казва, дяволът е главен на Господа. Дяволът обича Господа, моли му се и той да му изпраща сила. Но дяволът има зъб на нас. Нашият автомобил се сблъска с дяволския автомобил.
Какво означава дяволът? Дяволът е същество, което мисли бързо, ходи бързо, движи се бързо, който яде бързо, прескача бързо, навсякъде бърза той, всичко бързо свършва. Дяволът, ако го накарат да изоре нивата, ще я изоре за една минута. Ти да се пънкаш целия ден, не може да я изореш. Ти отиваш пред съдиите, искаш правото си с месеци там, ще хващаш адвокати, ще дириш помощ. Дяволът, като дойде, в половин час ще накара съдиите да мислят като него. На този съдия една торба със златни английски лири, на онзи съдия торба със злато – и те решат работата бързо.
Ти казваш, доброто струва повече от парите. Дяволът казва: „Парите аз ги направих. Давайте пари, колкото искате.“ Сега вие ще кажете, право ли е това. Дяволът казва: „Правото е за вас, експедитивността е за мене. Аз съм експедитивен човек. Каквото е заради вас, вие може да го търсите. Аз съм експедитивен, не може да търся правото заради вас. Вие може да търсите. Аз искам в моето съзнание работите да станат бързо. Във вашето съзнание да стават право, пък аз търся бързо да станат.“ И тъй, ние сме на два полюса. Дяволът мисли едно, ние мислим друго. Следователно няма допирни точки в избора. Някой път дяволът, като върви, е вглъбен в своята мисъл. Ако не го закачиш, нищо няма да каже. Ти го спреш по пътя да му прикачваш за опашката, той е експедитивен, търколи те на земята. Казва: „Когато аз вървя, не искам никой да ме спира.“ Защото ти, като спреш дявола, ти търсиш правото и дяволът казва: „Аз в света право не търся, но експедитивност. Всеки, който спира моята експедитивност, ще го търколя.“
И тъй, казва се в Писанието: „Не противи се злому!“ Аз това превеждам на модерен език: не спирай дявола в работата. Като мине той с автомобила, отвори му път, нека мине. Някои казвате, искате да спрете дявола, да му видите паспорта. Ти спреш ли дявола да му видиш паспорта, да му искаш паспорт, ще си видиш булата. Често в себе си вие се спирате на дявола да искате паспорта. Дай му място да си замине.
Това е психологически начин на разсъждение. Има едно противоречие в живота, което никога не може да се разреши. Не го разрешавай. Има известни числа, които не може да разделиш на други. Ирационалните числа делиш. Делиш, и най-после туриш точка. Спрете, защото и хиляди години да делиш, не може да го разделиш. Има нещо, ти го търпиш, не може – ще туриш точка. Все ще остане нещо. Или от тебе ще замине, или ще останеш да даваш някоя стотинка. Сега ние искаме точно да е.
Преди няколко дена дойде една сестра и казва: „Аз ходих в другия свят.“ В оня свят ходила, но оня свят е в този свят. В оня свят аз ходих и един човек, който не е съвършен, кракът му не може да припари. Да ми казва някой, че ходил в оня свят. Казвам, какво има в оня свят? Ти си видяла баба си, че предяла на хурка. Видяла дядо си, че с воловете орал – точно както тук. Най-после всички сте седнали на хубава трапеза, че сте яли точно както тук, на земята. Туй ново. Като идеш при вратата на оня свят, казва: ти хурката на баба си носиш ли? Върни се назад. Ти оралото на дядо си носиш ли? Нося. Върни се назад. После казва тъй: ти огладняваш ли? Върни се. Ти огладняваш ли? Огладнявам. Върни се назад. Защото там искат хора, които нито предат, нито орат, нито огладняват. Защото там други работи се вършат. Там няма слуги да слагат, други да се сърдят, че не са угостени добре. Не, в небето такива работи няма. Сега ще извадя аналогията.
Духовният свят се отличава, че там няма противоречие. Щом влезеш, познаваш, че животът има смисъл. Не че този живот на земята е лош. Тъй както живеем на земята, по-добър живот от този на земята не може да бъде. Всеки от вас може да направи на земята най-добрия живот. Казва, аз искам да ям чисто ядене. Може сам да го сготвиш. Искам хубава чиста покривка. Може сам да я опереш, да я туриш на масата. Поне един ден може да го направиш, никой не ти забранява. Казваш, искам да имам чисти ръце, крака. Може десет пъти на ден да ги измиеш, да няма никаква кал, може да се вчесваш, може да се обличаш. Може през целия живот да работиш и да направиш дрехи, каквито искаш, може със сърма да ги направиш, че като вървиш, да се махат тия дженкеши. Сега тия дженкеши дамите ги носят. Тия дженкеши показват, че свободен трябва да бъдеш, замах трябва да имаш.
Казвам, трябва да имате една права мисъл. На обикновения живот не трябва да му се сърдите. Обикновеното и необикновеното, това са два полюса. Да допуснем, че вие се разтревожите. Съвършеният живот какъв беше? Съвършеният човек носи със себе си щастието. Да допуснем, че вие се разтревожите. Какво подразбирате под думата „тревога“? Тревога, няма сина ви, детето ви, вие се тревожите къде е. Не сте уверени какво може да стане. Може да е закъсняло детето с приятели. Или пари очаквате някъде, дали сте и се тревожите. Или държите изпит, или теза имате. При тия всички неща може да имате една вътрешна тревога, едно смущение. Казва, каква е тази работа? Къща градиш – не си доплатил.
Как да се извадиш от тази вътрешна тревога? Ако намериш този основен закон, да смениш състоянието, ти вече имаш нещо, на което може да разчиташ.
Тревожиш се. Да отмахнеш тази тревога, че никога да не иде в ума ти. Сега вие много работи знаете. Какво е вашето правило, за да премахнете тревогата. Да допуснем, че вие имате едно състояние. Вие имате 1, то е едно състояние. Вие сте майката, детето го няма, закъсняло. Казвате, точно в шест часа трябваше да бъде тук. Минава шест и половина, минава седем, минава осем, минава девет, минава десет часа. Тревожите се какво е станало с детето. Тогава да допуснем, че детето закъсняло с X, нали в математиката работите с такива величини. X е равно на 4. Туй дете с 4 часа закъсняло. То е определено още като се родило това дете, като го пратите там и там, тогава да закъснее 4 часа. Казва: „Защо трябва да закъснее?“ Това вашето дете намерило друго дете, паднало, счупило си крака, седи при него да намери някои други хора, да намери кола, да го закарат в болницата. Като се връща, казвате: „Ти защо закъсня?“ Това дете казва, че намерило болно дете, което си счупило крака и то трябвало да му помогне. Затова закъсняло 4 часа. Четири часа трябвало непременно да закъснее. Следователно, щом допуснеш, че то трябвало да закъснее 4 часа, веднага тревогата минава. Казвате, за добро е закъсняло това дете. Ти имаш полица да ти плащат, но закъснели да внесат парите. Довечера щяха да дойдат разбойници и да ви оберат. Казвам, по-добре е, че онзи не ви донесъл парите. Той ви направил добро. Ако беше ви внесъл парите, щяха да ви оберат. Ако закъсняло детето, за добро е. Ако не платили полицата навреме, за добро е.
Всичко е за добро. Как? Допусни го, че е за добро – и няма да имаш тревога в себе си. То е разумният човек. Първото правило. Тревога имаш. Аз не говоря един начин за другите как да премахват тревогата, но първото правило – вие как да премахвате тревогата. За колко неща ви говорих? За къща, за детето, за полица, за други четири-пет работи. Ще ги допуснете, че са за хубаво. Тогава, да кажем, болен си, три месеца си на легло, не можеш да станеш от леглото. Най-първо няма да допуснем, че си болен. Ще кажеш: „Три месеца аз помагах на едно болно дете.“ Щом допуснеш, че ти боледуваш, ти си една медуза. Но медузите не боледуват. Ще кажеш: „Четири месеца трябваше да помагам на едно болно дете.“ В дадения случай ти, човекът, който не разбираш Божия закон, твоето висше съзнание трябваше четири месеца да те убеждава тебе, че това трябваше да бъде. Казва, добре ми стана, че заболях, но има нещо в тебе, което никога не боледува. Казва, много съм разтревожен. Има нещо в тебе, което се тревожи, но има нещо в тебе, което не се тревожи никога. Следователно, щом кажете: аз се разтревожих, кой се разтревожил в тебе?
Сега често може да наблюдавате хората, как се зараждат спорове между тях. В един клас става спор, което дете вдигнало първо ръка на въпроса на учителя, учителят вдигнал не това, което първо вдигнало ръка. Но учителят някой път гледа това, което последно вдигнало ръка. Но учителят в дадения случай няма време всичките деца да се изкажат. Другите деца остават недоволни. В един клас всичките деца имат право да вдигат двата си пръста, но колко деца имат право да говорят? Едно или две. Щом едното дете стане и казва, другото нека се радва. Спорът произлиза от друго нещо. Да допуснем, в едно отделение учителят каже: „Иванчо, колко е 5 по 5?“ Едното дете каже 25. Всяко дете има право да говори. Второто каже: „5 по 5 правят 25.“ Третото каже същото, четвъртото, петото. Какво са разрешили, ако всички деца кажат, че 5 по 5 прави 25? Тогава казвам на първото дете: „Кажи ти 5 по 5 колко прави.“ На второто: „6 по 6 колко прави?“ На третото: „7 по 7 колко прави?“ И т.н.
Трябва да се пазим от еднообразието. Щом един каже една идея, друг казва – може да се изкаже по друг начин. Как ще го изкажеш по друг начин? Ще дойде сега другото. По друг начин може. Трябва да дойде да ми доказва друг един процес. Казва, тази идея има и друго разрешение. Казва, 5+5+5+5+5=25; 5 + 5 = 10; 10+5 = 15; 15 + 5 = 20; 20+5 = 25.
Кое е по-експедитивно? Казва, чакай да ти кажа нов начин. Той вземе да разрешава. Казвам, и този е хубав, който има време. Но въпросът е 5 по 5 прави 25. Когато някой казва, не е това добро, доброто е всякога добро. Не казвам, че това, което той е казал, е глупаво, нито, че той е глупав човек. Щом каже, че е 25, не е глупав. Щом каже, че 5 по 5 е 25, той е умен човек.
В себе си ние всякога трябва да бъдем справедливи. В мене има един определен начин. Не поставяйте противоречия в действията. Природата не поставя противоречие в живота на хората. Не туряй това, за което ти не знаеш. Може да има някаква външна причина. Заради себе си остави всякога закона 5 по 5 е 25. дали е способен, то е друг въпрос.
Сега какво правило извадихте? Кажете ми. По закона на превъплътяването на душите някой знаменит философ, който написал 25 трактати по философия, като се роди, ражда ли се пак философ? Този философ има нужда майка му да го повива в пелени. Той като малко дете говори нещо. Сутрин майка му го вземе, не го пита, съблече го и хайде в коритото. Той поплаче, тя пак го убие. Ако той имаше съзнание, да каже: как тъй мене в коритото да ме турят, той като философ казва, че човек трябва да бъде свободен. Майка му не се съобразява с неговите трактати, обръща го наляво-надясно, извади го, завие го хубаво с пелените. Поусмихне се и казва: едно време беше философ, втория път, като пишеш, малко по друг начин ще пишеш. Майката казва: „Аз пиша трактати сега.“ Аз тълкувам. Ти с твоята мисъл овърза хората. Туй, което аз правя сега, харесва ли ти? Не ми харесва. Тогава и ти да развържеш хората. И хората не са доволни. Толкоз спор има, толкоз хора са изгорени заради твоята философия.
Та казвам, в живота като дойдеш, ще кажеш: не съм философ вече. Тогава детето ще каже на майка си: „Мамо, я ме окъпи още веднъж.“ Досега, като сте къпали вашите деца, имало ли е някое да каже: я ме окъпи. Нито един случай. Там е погрешката ни, че ние никога не искаме да признаем погрешката си. Погрешката си е погрешка. Нищо повече. Поправи тази погрешка. Тя е обща. Дали погрешката е твоя, или не, изправи погрешката. Като изправиш погрешката, ти правиш добро и на себе си, и на другия. Другите противоречия, които съществуват, не им туряй разрешение.
Не се стремете в един живот да бъдеш съвършен. Действайте като съвършен. Казвате, аз имам висок идеал. Много добре. Високият идеал е едно далечно бъдеще, но туй, което сега може да направите в дадения случай, туй е съвършенството. Едно малко добро, което може да направите в себе си. Тревога имам, имам да плащам една полица от десет хиляди лева, нямам пари. Смущаваш се, безпокоиш се. Когато имат да ти плащат, ти се тревожиш, че не са ти платили навреме. Когато пък ти имаш да плащаш, ти се тревожиш, че нямаш пари. В първия случай ще кажеш – то е така определено. Във втория случай ще идеш при този, комуто дължиш, и ще кажеш, че нямаш пари. Точен ще бъдеш. Законът е такъв. Ти си казал, че след три месеца ще платиш десет хиляди лева. Но се случва, че минават трите месеца и не може да изпълниш казаното. Ще идеш и ще кажеш: „Не съм предвидил нещо, не мога да изпълня казаното. Едва имам сто лева за лихвите на десетте хиляди. Ще може ли да направите една отсрочка?“ Казва: „Не мога да правя отсрочки.“ „Може да ме туриш в затвора, може да протестираш полицата.“ „Чакай сега, недей.“ философия е това. Може да ме туриш в затвора, може да я отсрочиш. Не искай да ме туриш в затвора. Преди двеста години аз ти дадох десет хиляди лева назаем и ти на трите месеца не ги донесе. И затова сега и аз не мога да платя полицата от десет хиляди лева. Затова и ти сега изправи си погрешката. Като си изправиш погрешката, след другите три месеца и аз ще ги донеса.
Това са причини вътрешни, с които ти увърташ съзнанието. Защото в нас има едно съзнание тъмно. Ние не искаме ние да размишляваме. Ние сме като децата. Искаме майка ни да направи това нещо. Ти ще размърдаш съзнанието, ще намериш същественото, разумното. Казва ми: „Ти преди триста години не плати навреме. Аз от твоя начин се възпитах. Тогава ти бях слуга, сега съм господар. Сега аз съм господар, ти си слуга.“ Ако нещата не стават, както ти искаш, ти си слуга. Ако нещата стават тъй, както ти искаш, ти си господар. Следователно не може да плати навреме слугата, но господарят може да плати навреме. Тогава ще кажеш на господаря така: „Правилни са твоите закони, аз не мога да платя.“ Ще намериш причините защо не може да плати. Ще идеш и ще се обърнеш към човека, ще кажеш: „Не мога да ти платя.“ Той ще ви тури благородни епитети, може да ви класира. Вие ще му кажете: „Крайно съм ви благодарен за вашето високо мнение, което имате заради мене.“ Действително прав си, но кога ще платиш? След други три месеца ще платя, ще върна парите с лихвите, и тогава ще ви моля да оттеглите думите си назад. Туй е сега в живота.
Трябва всички да се завземем да работим. Има един начин за работа. Опасността на всинца ви е, че Вие седите. Казвате, аз имам добър стремеж. Нищо не значи добрият стремеж. Аз мисля това да направя. Малкото приложение, малката задача е отворен път за разрешение на големите противоречия, които имате. Имате ред противоречия, които срещате в живота си. Така е определено, работа е за вас, която трябва да разрешите. Ако нямахте тия мъчнотии, животът ви съвсем би бил неинтересен. Че каквото противоречие и да срещнете В живота, това противоречие е предвидено. Ако разрешите, за бъдеще ще дойде нещо друго. Ако не го разрешите, тогава за бъдеще ще се предвиди нещо, което ще бъде малко по-лошо от това, което имате.
Нали ви приведох онзи пример в една от беседите за онзи богатия. Като минал покрай един богат един светия, богатият казва: „Кажи на Господа, че ми дотегна моето богатство.“ Като минал покрай един беден човек, той пък казал: „Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията.“ Бог казва така: „Кажи на богатия да стане недоволен, да вземе да роптае, ще взема всичкото богатство. Кажи на сиромаха всеки ден да благодари, веднага ще забогатее.“ Минава покрай богатия, казва му това. Богатият казва: „Как мога да бъда неблагодарен?“ „Богат ще те остави тогава.“ Минава покрай сиромаха и му казва и на него, каквото му казал Господ. Казва: „Как да бъда благодарен?“ „Сиромашия ще имаш.“
Именно, ще направиш туй, което е невъзможно. Ако искаш да те освободи от богатството, ще бъдеш неблагодарен. Щом не искаш тогава богатството, има друго разрешение. Да не чакаш Господ да вземе богатството, но сам да го раздадеш. А пък сиромахът, който се заровил в пясъка, това е лентяй. Да вземе една лопата да работи, ще изкара пет-десет лева.
Има неща, които не искат разрешение. Има много християни, които очакват да дойде някой праведен човек да му даде пари. Че той пари може да даде, пък може и да не даде. Но ти през този ден ще направиш една работа, от която всякога ще имаш един плюс. Онова е случайно. Туй, което ще направиш, е по-сигурно. Имаш една идея. Стани, направи я. Не ставай смешен. Макар опитът да излезе несполучлив, не се самоунижавай. Кажи: стана точно тъй, както мислех. Дошъл си, жена ти сготвила боб и турила повече сол. Седят на трапезата, мъжът казва: „Пресолила си боба.“ Казвам, сестра, дай една чаша топла вода. Налея в боба, веднага ще се разреди. Иска повече вода. Тя го направила на яхния. Направи го на чорба. Соленият боб, като туриш вода, веднага тази сол ще се размие във водата и ще стане по-добре. Става чорбуляк. По-добре чорбуляк, отколкото караница. Този разумният мъж ще каже: „Дай една чаша топла вода. Бобът е на яхния, да го направим на чорба.“ Каква е разликата? В яхнията има по-малко вода, в чорбата – повече.
Сега какво разбрахте вие? Вие имате една философия, ще кажете: „Много добре се говори, Учителю, направи го.“ Работите, за които ви говоря, аз всеки ден ги правя. Моят боб като се осоли, туря една, две, три чаши вода, не си поплювам. Туря една, две, три чаши вода. Пък някой път, като няма сол, казвам, и без сол може да се яде – и със сол, и без сол. Обаче никога не правя погрешката, която направила една българка. Той завел своя другар на гости. Жената направила кафе и турила сол в кафето вместо захар. Пита ги: „Хубаво ли е кафето?“ „Хубаво.“ „Сладко ли е?“ „Да.“ Те се мръщят малко, не са доволни. После, като си заминали, тя вижда, че кафето е солено. В кафето сол не се туря. Турците го пият горчиво, не солено.
Само Божията Любов носи пълния живот.
36 лекция, 24 април 1929 г., София, Изгрев
