Словото

ПОСТОЯННАТА ЦЕНА

ПОСТОЯННАТА ЦЕНА

Отче наш

Ще прочета 6-та глава от Посланието към ефесяните.

Тук се подразбират всичките ония хора, които са въплътени. Дяволът и той е въплътен в хората в дадения случай, известни хора, които поддържат неправдата. Те са въплътени лоши духове.

Има нещо в света, което не остарява, всякога има една и съща цена. Което не остарява, ние го наричаме истина. Храната, която приемаме, никога не остарява. Въздухът, който дишаме от детството до старостта, има едно и също влияние върху нас.

Казвам, трябва да има едно съответствие от видимите неща, от храната, от водата, от въздуха – всички тия работи трябва да ги превърнете по едно подобие на вашия вътрешен мир или вашия живот. Може да уподобите кое от тях представя вашите мисли, кое от тях представя вашите чувства и кое представя вашето убеждение. Ако един човек във време на мъчнотии ще се поколебае в своите убеждения, показва, че той няма нещо абсолютно. Защото в сегашния свят, когато у човека се изяви някоя неестественост, някой път човек иска да стане пълен, да затлъстее малко. Един човек, който затлъстява, подуят му се краката, стане пълен, ръцете напълнеят, навсякъде – тая пълнота не му е потребна. Всичката тази пълнота е физически процес. Ами защо напълнява?

Трябва да се организира човек. Туй, което е организирано, живо трябва да бъде. Всяка жива частица, която не взема участие във вашия организъм, е вредна. Всяка мисъл във вас, всяко чувство и всяко желание, всяка частица, която не взема участие във вашия организъм, е вредна. Всяка храна, която стои в стомаха, не взема участие, тя е вредна.

Питам, ако един човек тури една раница от петдесет-шестдесет килограма на гърба си с пясък и я носи, няма никакво отношение – какво ще го ползва? Или ако човек си тури мисълта, как ще се оправи светът, защо хората са лоши, защо грешат, или тури мисълта, защо жена му била лоша, еди-кой си владика не е добър. Като е добър, какво от това? Тази добрина или тази лошевина на владиката има ли някакво отношение към него? Сега мнозина казват, ние сме много лоши. Какво от това? По какво се познава лошият човек? Трябва да имате мярка, дайте дефиниция. В какво седи лошото на хората?

Отива един, на когото челюстта била изкривена, при един лекар. Влиза при лекаря и той му ушива една плесница и казва: „Ха, да се махаш.“ Той се чуди защо го удря, но като излиза, вижда, че челюстта е наместена. Този лекар знае да бие намясто. Без пари го лекува. Питам сега, лошо ли е това? Хубаво е. На друго място един господин дава угощение на един от своите приятели. Заклал един коркой, но приятелят му, като ял, излиза челюстта навън. Кой случай е по-добър – да ядеш коркоя и да излезе челюстта или да ти удари една плесница и да се намести челюстта. То са все процеси. В тия процеси може да започнем много добре работата, но ако свършим зле. Пък може да започнем зле работата и да свършим добре.

Но в природата съществува един закон. Животът, той е свещена работа. Всинца ви гледам, вие чакате да стане чудо, да ви се даде знание. Ако знанието можеше да оправи света, добре. Някой казва: „Да съм богат, да имам един милиард.“ Милиардерите в Америка можаха ли да оправят Америка? В Америка може да ти прережат гръцмуля. Често гръцмулят е пресечен на много хора с бръснач. Американските апаши не са като нашите. За десет долара прерязва гърлото на човека. Тук, в Европа, казват „горе ръцете“ – и тегли куршума.

Сегашните религиозни хора цял ден се молят на Господа да им даде пари. Аз като гледам молитвите ви по някой път, някой се моли така: „Господи, жена ми няма обуща. Дай ми малко пари, да ѝ купя.“ Много шум има. На друг молитвата е такава: „Имам да давам десет хиляди лева. Десет пъти идва да ми ги иска. Господи, десет хиляди да дойдат отнякъде.“ Някой се моли: „Еди-коя сестра, Господи, виж какво прави.“ Друг: „Това нямам, онова нямам.“ Те са стари начини на молене. Било е време, когато човек така се молил. Това са молитви на любезните деца. Човек казва истината, има да дава. Но щом идеш на гости при един свой приятел и му кажеш мъката си, но ако те посетят десет души приятели и на всичките си показваш раните, какво ще ти допринесат твоите приятели.

Недъзите на нашия живот показвайте само на специалисти. Недъга ще го покажеш на някой човек, който е вещ. Онзи, който не разбира, носи си раните. В сегашния век, заболи те нещо, викат лекар, турят една инжекция. Каквото и да туряш, тури сам инжекцията. Вие още не сте опитвали силата на една ваша добра мисъл каква инжекция може да произведе в органическия свят. Аз съм казвал и друг път, че ако си трескав, може да вземаш хинин мислено, и да се излекуваш. Може да идеш в аптеката мислено, кажеш на аптекаря пак мислено да ти даде хинин десет грама, върни се вкъщи, размий го в топла вода, изстискай малко лимон, изпий го. Ще се свърши работата. Отгоре на няколко часа треската, която имате, ще ви напусне. Работата е, че след като направиш опита, не излиза сполучлив. Работите, щом човек ги знае, са успешни. Но щом не знае как да ги съпостави, има една опасност да се сравнява.

Сега да ви представя един прост закон, който съществува в природата, който са го взели бакалите. Най-първо бакалинът има грамове от едно кило, от две кила. Идеш при бакалина, кажеш: „Дай ми едно кило захар.“ Той вземе едното кило, тури го на празното блюдо на везните, вдигне се нагоре другото блюдо. На него именно постави захарта и гледа да ги уравновеси. Щом дойдат в равновесие, какво става? Прибавя да го уравновеси.

Фиг. 1

По същия закон вие мислите. То е същият закон на мисълта. Имаш една идея. Искаш да знаеш права ли е, или не. Ти трябва да имаш една мярка. Ще туриш на вашите везни мярката, на другото блюдо мисълта и ще гледаш да ги уравновесиш, да дойдат в равновесие. След туй какво става? След тази мисъл от това блюдо ще вземете, както бакалинът взема книгата със захарта. Тази част ще спадне и ще стане промяна, другото блюдо ще падне. Дойде втори процес, трети, четвърти. Често сегашните хора, като не разбират известни процеси, имат затруднения. Известни ваши мъчнотии искате да ги разрешите. Като идеш при бакалина, разрешаваш, казваш: „Дай ми едно кило захар.“ Той я тегли. Не отиваш ти да теглиш. След като излезеш, казваш: „Виждам, че не достигат десет грама захар.“ Мъчи те. Да му кажеш, че не е теглил право, ще го обидиш.

Да допуснем сега, че вие имате същите везни в дома си. Какво трябва да направите? Тури грамовете и премери, провери дали вярно мерил, освободи се от своята мисъл. Ако след като претеглиш, се окаже, че захарта е точно, поне ще се освободиш от една мисъл, която те мъчи. Казвам, има известни мисли вътре в човешкия живот, които нарушават вътрешния мир.

Най-първо човек трябва да бъде абсолютно честен за себе си. Знаеш какво значи. Той не трябва да има абсолютно никакъв дефект в мисълта му. Трябва да бъде абсолютно чист. Понеже светът, към който се стремим, съвършените същества виждат нашия вътрешен живот. Животът тук, който е на земята, за тях е така открит, както когато някоя жена се облече с бяла дреха и този, който я види, казва: „Много хубава бяла дреха, копринена, но има едно леке.“ Най-малкият дефект, който роклята има, някое малко леке, се вижда. Съвършените същества, като влязат в духовния свят, най-малкия дефект ще го видят. Казват, на тази бялата дреха имаш малък дефект. Дрехата не трябва да има никакъв дефект, трябва да бъде абсолютно чиста.

Да допуснем сега, да ви прегледат вашите дрехи като ученици нечисти ли са. На мнозина от вас ще намерят, че дрехите не са чисти, на мнозина ще намерят, че зъбите не са чисти. Човек трябва да започне от физическото. Той трябва да си чисти зъбите, трябва да ги мие по три-четири пъти на ден. Много болести произтичат, че не си миете зъбите. Там се намират ред микроби, минават в дробовете, в черния дроб, пък минават навсякъде. Много болести се дължат, че вие не се миете. Станеш сутрин, бързаш, работа имаш, не си умиеш зъбите. Колко време ще ти вземе да си очистиш зъбите? Казваш: „Четка нямам.“ Не ти трябва четка. Тури малко вода, натрий сапун или най-после вземете спирт от сто градуса. Аз бих предпочел спирта. Разтрий хубаво, тури топла вода, измий зъбите си.

Казвате, той Господ ще ни пази. Пък тебе Господ ти казал да си миеш зъбите. В Божествената книга е писано по десет пъти на ден да си миеш лицето. Ти ходиш по пътя. Вземи вода, изчисти лицето си. Водата затова е дадена, напръскай се, измий се. Поне всеки час измивай ръцете си. Казвате, кой ще ходи да се мие.

Казвам, не си създавайте един лош вътрешен навик. Очакваме да станем гениални хора, учени хора.

В какво седи сега учеността на човека? Да допуснем, че някой от вас е толкова учен, че знае, откак светът е създаден, помни всичките манвантари, бил е там, когато Господ създал първия човек, всичко знае, да речем. Какво ще го ползва това знание? Знанието е полезно дотолкоз, доколкото това минало на човечеството има отношение към нас. Знае историята, но тази история ще го ползва, като знае как са постъпвали другите хора. Защо изучавате естествените науки по отношение на живота? Като изучавате живота на вълка, на овцата, техният живот има отношение към нас. Да кажем, изучаваме зоологията. Да допуснем, аз съм човек, имам три-четири яденета и съм недоволен, минавам покрай някоя овца и виждам, че тя пасе трева по земята. Спирам се и изучавам, има нещо похвално в овцата. Тя е благодарна за малкото трева, която има. Погледне те и казва: „Как, ти недоволен ли си от живота?“ Както виждам, овцата е на четири крака, пасе трева. Че каква разлика има – нея, която пасе трева, и мене, който съм недоволен и постоянно бръщолевя на Бога? Казвам: „Благодаря ти, Господи, благодаря.“

Аз считам, че светът не е направен добре, че слугинята не е сготвила добре яденето, че ми се развалил стомахът, не съм доволен, че хората не са добри – аз, величеството. Питам сега, кой седи по-горе в дадения случай – овцата или аз? Пример е тази овца. Аз я похвалявам, казвам: „По-горе седиш. Как научи това нещо? – Питам: – Как се научи да бъдеш тъй търпелива и доволна при туй положение?“ Сегашните окултисти и учени хора казват, че овцете не се развиват. Овцете се движат с такава медленна кола, че се изисква хиляди и милиони години да се види развитието ѝ. Превозните средства са много слаби. Затуй прогресира бавно.

Питам, как научи това изкуство на търпението? Питам и вас, как се научила овцата на това изкуство – търпението? Може да се дадат ред отговори. Има търпение, има и неволя. Неволята е един неразумен акт. Човек, когато не може да изясни нещо, тъй както трябва, казва: „Няма какво да се прави.“ Този човек е неразумен. Онзи, който разумно изяснява нещата и търпи, той е разумен. Разумният е, който разрешил въпроса. Тогава ще ви приведа примера, в какво седи разумността.

Казват, че в реката Нил имало едни малки жабчета, които плавали свободно по реката. Крокодилът като си отвори устата, жабчето влезе в устата. Той си затвори устата, свърши се вече, нагълта го. Крокодилът казва: „Ти заради мене ще живееш. Аз трябва да живея.“ Но туй жабче е разумно. Казва: „Аз ще ти дам един урок, как се гълтат жабчета.“ То, като влиза в стомаха, започва да го гризе. Този крокодил тича нагоре-надолу, казва: „Какво да правя?“ То гризе, прогризва стомаха, излезе навън. Този крокодил се обърне с гърба надолу. Жабата прегризва, излиза навън и казва: „Не се гълтат жаби.“ Тази жаба е разумна. Сега вие ще попитате има ли право жабата, като влезе в стомаха, да прогризе корема на крокодила. Престъпление е това, не е право. Питам, крокодилът има ли право да гълта жабата? Следователно това жабче постъпва съобразно със закона Божи. Трябва да му покаже, че трябва да постъпва правилно.

Ако вие възприемете закона на насилието, вие вървите като този крокодил по реката. Реката, това е животът. Видите някое желание, някаква идея във вас, мислите, че сте спечелили нещо. Но тази идея е жабата. Започва да прегризва и вие се увивате. Като видиш тази малката жаба, затвори си устата и като мине, отвори я. Един турски дерибей, който носил една торба с барут, като минавал покрай едно дете, което носило една главня с огън, казва: „Гел къзъм.“

Той се спира, защото това дете може да запали барута с главнята.

Това са сравнения за онзи вътрешен живот, с който сега трябва да се справяте всеки ден. Имате известни ваши желания, имате известни ваши мисли. Те са не само ваши, но на хиляди същества, които живеят и които не са разрешили разумно въпросите. Всеки ден те ще хлопат на вашата врата стотина, на които задачите не са разрешени. Ако можете, разрешете техните задачи. Ако не можете, пратете ги при някой философ, мъдрец. Защото светът е пълен със същества, които са изостанали в развитието си, в своята еволюция. Светът е пълен с ваши роднини, ваши прадеди от двадесет-тридесет поколения. Някой ваш роднина като астрално същество захлопал, започне да се оплаква, неразположение има на духа си. Дядото, който дошъл отвън, внесе цяла пертурбация във вашата мисъл. Като говоря по този начин, да оставим сравнението, дали вие вярвате, или не. Когато аз взема тона „до“, този тон, преди аз да го пея, съществуваше ли в природата? Съществува този тон. Казвам, аз може да го реализирам този тон, може да пея съобразно с тона. Казвам, когато вашият дядо може да пее една песен на миньорна гама, да измени цялото ви настроение. В дадения случай вие ще видите може ли да му помогнете. Ако може да му помогнете, ще помогнете на себе си. Ако не, кажете на вашия дядо да си върви. Или който дойде при вас, бъдете искрен. Ако може да разрешите, разрешете му въпроса. Ако не, не го залъгвайте.

Да говорим истината. Никога не говори това, което не знаеш. Малкото, което знаеш, е благословение. Малкото, което знаеш, то расте. Това, което знаеш положително, то се благославя. Онова много, което казваш, без да го знаеш, то не може да принесе полза. Имате сто лева швейцарски златни, имате наши пари три хиляди и петстотин лева. Не се лъжете в многото. Някои идеи са остарели, книжни идеи са. Такива философски идеи има, които са остарели.

Казва, той е мистик. Мистикът е човек, който преживява. Той живее обикновен живот, не живее живота на гениалните хора, на светиите. Светията, мистикът трябва да преживее нещо. Каквото мисли, в него всичко е реално, няма нещо неразрешено. Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от живота, в него има само едно вътрешно благоговение. Туй, което ние не разбираме, тогава се ражда благоговението. Благоговение може да има само към Бога. Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш. Ти се намираш пред онази вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи. Не считайте, че разбирането ще донесе мир на душата. Разбирането някой път може съвсем да те разстрои.

Представете си, че имаш един приятел. Той извършил едно престъпление, убил някого. Дотогава, докато ти не знаеш, че той извършил престъпление, ти го обичаш. В деня, когато ти разбереш, че извършил престъпление, ти си измениш веднага мнението. Добре, представете си, че един ваш приятел, един мистик или един светия, прави един опит. Той, като върви с тебе по пътя, извади ножа, защото светиите носят ножове, те са въоръжени от главата до петите. Той срещне едного, извади ножа, повали го на земята, стъпи с крака си на врата му, надупчи го хубаво. Казваш, жесток човек. После вземе един котел вода, измие червата, стомаха, мозъка, измие всичките органи и после започне да ги туря по местата им. Изважда някаква течност, намазва тялото на убития и като побутне този човек, той възкръсне.

Най-първо ти мислиш, че е много жесток човек, че е много лош, измъчва. След като го очисти и го намаже, на този човек светне лицето, замяза като на светия. Какво ще мислиш тогава? Ако ние, след като разберем лошото, че на негово място можем да посадим нещо хубаво, то е светия, то е мистик. Ако онзи, който разваля хората, не туря нищо на мястото, той е лош човек. Всеки човек, който разваля красивото, хубавото в света, той е лош човек.

Та по някой път вие се боите, вие вървите, оръжие имате. Имате някакъв недъг. Ще извадиш ножа, като дойдеш до този недъг, ще го мушнеш, ще стъпиш на врата му, ще го намушкаш. После ще вземеш вода, ще започнеш да го чистиш, хубаво ще го наместиш и ще започнеш да го мажеш. Казва, как така? Че така прави Бог. Че как прави Бог? По Бога трябва да направиш една операция. Казвате, може да стане нещо лошо.

Следователно ние имаме някои наши мисли, на които трябва да направим операция. Имаме някои наши желания, на които трябва да направим една операция. Имаме някои наши страсти, на които трябва да направим една операция.

Аз съм гледал една картина, това беше във Варна, имаше една улица с абаджии. Минава един, продава черва, очистени хубаво, че ги турил на една кобилица. От чаршията се събрали около петнадесет котки, вървят, вдигнали глава и мечат. Той върви по уличката, излезе някой абаджия и казва: „Отрежи на моята котка едно черво.“ „Коя е твоята котка?“ „Еди-коя.“ Тя задигне червото, няма я. Той върви по чаршията, от друг дюген излезе друг абаджия, и той казва: „Отрежи на моята котка едно черво.“ И така всичките казват: „Отрежи на моята котка.“ И като погледнеш на другия край на чаршията – няма ги котките. Но за да отреже, онзи абаджия си напуща работата и казва: „Отрежи едно парче на моята котка.“

Ще кажете, смешна работа. Той разнася червата по пазара. Това е един пример и вие трябва да извадите една поука. Нима ние нямаме четиринадесет-петнадесет котки, които мечат около нас, нима този не носи червата и шкембетата? Тия абаджии не си скъпят времето да станат, да си напуснат работата. След като шил хубавите работи, оставя работата, да каже да остави на неговата котка, защото мечела. Сега този абаджия може да каже, че той трябва да си гледа работата, но и онова е работа. Онази котка не трябва да мечи. Тя казва: „Нямам какво да работя, дайте ми работа.“ Като види шкембето, тя започва да шие. Като си свърши работата – и господарят е доволен, и котката е доволна.

Казвам, това, което става във външната природа, това е един процес в нас. Във външния свят, гледам, и във вас на някой се проточило лицето, очите потъмнели, лицето се изкривило, не е в духа си, омърлушен, има нещо, което го мъчи. Някой от вас стане сутрин, казва: „Днес не съм разположен да се моля.“ Как, мислите, молитвата трябва да стане с разположение?

Молитвата е един закон. Разположен-неразположен, ще се молиш. Човек може да не е разположен, но яде. Може да ти е много мъчно, но дишаш. Дишането е един процес. Може да си неразположен, но имаш своя работа. Неразположението е една задача, с която ние трябва да се справим. Дотолкоз, доколкото вие имате неразположение, защото неразположението ви е дадена задача. Вие сте неразположен – разрешавате една задача. Вие сте доволен, отивате при гостилничаря, сготвил хубавото ядене, сядате на трапезата на неговата гостилница, ядете. Но гостилничарят сготвил, вие не знаете да готвите. Всички ядете, излезете навън и минаваш за праведен. Но ти стана праведен по причина на този гостилничар. Пък ти казваш: „Аз му платих.“ Нищо не си платил. Тия пари ти не ги направи. Ти само беше един човек, който се ползваше с чуждото. Парите взе от баща си, хляба, яденето ти не си създал. В тебе има една надута идея. Баща ти те надува, гостилничарят те надува, ти не си се проявил.

Какво трябва да направиш в дадения случай? Минаваш покрай пътя, някоя жена паднала, изкълчила си крака. Ти след като си ял, Господ ти дава този случай да помогнеш на тази старата жена. Той ти дал пари да се нахраниш, за да помогнеш на бабата. Тази баба ще я вдигнеш на гърба си, ще я занесеш. Това е работата, която ти трябва да свършиш. Ще кажат в невидимия свят, герой е той. Тази баба да я занесеш вкъщи и да ѝ създадеш всичките удобства. Заради мъдростта, която имаме, трябва да направим благородно дело. С туй ние разрешаваме една велика задача. Ако ти не се спреш на старата жена, ти няма да разрешиш една задача. Ако помогнеш, то е най-малкото добро, то е законът на любовта. Ако минеш и кажеш, стара баба. В небето всички ангели са минали през този изпит. Всеки един ангел най-малко е вдигнал една стара баба на гърба си. Питам сега, кой от вас е носил баба на гърба си? Ако законът е такъв – ако носиш стара баба на гърба си, ще влезеш в рая – тогава вие какво трябва да направите?

Та всеки от вас през цялата година, колкото остава, да намери някоя баба с изкълчен крак и като я намерите, да я занесете. То е дипломът. Туй е философия. Щом влезете, тая баба ще ви препоръча в невидимия свят. Нали знаете онзи пример, дето един ангел казал – не трябва да бъде Господ толкова милостив към хората. Господ, като разбрал работата, праща го на земята. Той слиза, облича го в едно човешко тяло. В една зимна нощ започва да трепери. Минава един пияница, за който този ангел мислел, че трябва да бъде очистен, и казва: „И ти остана като мене, но си я закъсал.“ Той се кандилка. Взема го на гърба си и го носи, казва: „Ние сме другари. Става тази работа. И ти си пийнал.“ Този човек с всичките си грехове иска да му услужи. „Аз съм грешник сега“ – казва. По-големият грешник може да помогне на по-малкия. Този, който е паднал на земята, не може да ходи, той е голям грешник.

Казва някой: „Аз да стана светия, чист, че тогава да помагам.“ То е криво схващане за живота. Остане ли, като станеш светия, да помагаш, то е изгубена работа. Но в дадения случай, ако Бог гледа снизходително, той гледа хубавото и красивото за в бъдеще, което може да се развие. Него Бог гледа. Той, като погледне на тази душа, вижда – като поправя погрешките си, има нещо хубаво да се развие. Заради туй доброто Господ го взема и го носи. Той го носи сега. Казвате, не знаеш ли, че аз паднах. Днешния ден нали имате, да се живее добре. Защо ще бъдем ние недоволни от живота? Защото недоволството, то е създадено в неразбирането.

Следователно, колкото недоволството е по-голямо, значи неразбирането е по-голямо. Колкото недоволството е по-малко, има разбиране. Щом изчезне недоволството, значи имаме едно малко равновесие. Аз съм доволен, когато бакалинът тегли точно, не ми е изял нито един сантиграм. Точно даде захарта. Щом работите се изясняват правилно, щом недоволството изчезне, имаме норма. Аз покрай всичкото недоволство…

Представете си, вие сте на бойното поле, всичките хора се избиват. Застанете там, не да гледате как плачат, как се убиват. То е задача за мене. Ще кажат, защо са тъй жестоки хората? Но другояче аз гледам. Тази война, която аз гледам, трябва да мина посвещение. Турят ме на бойното поле, аз разрешавам въпроса. Казвам, след като се бият, много добре. Като кажа – добре се биха, войната престане. Но виждам сега, цялото бойно поле е постлано с хора, викат, пъшкат, пак казвам – много добре пъшкат, много добре плачат, много добре страдат тия хора. На един краката откъснати, на друг ръцете, всичките тия хора се молят. Казвам, много добре е всичко това. След като кажа, много добре е всичко това, допуснете, че се явява един ангел от небето. Той бутне този – той стане. Бутне друг – стане. Всичките настанат. Тия хора настанат, всичките са облечени с бели дрехи, от старото нищо не е останало. Знаеш на какво мяза тази работа? Турците едно време имаха рогове, с които вадеха кръв. Всеки човек, който имал луда кръв, който имал главоболие или коремоболие, ще му турят един рог, направен от вол – един турски метод за лекуване. Казвам сега само един пример. Ако този ангел, след като мине, събуди всичките хора, какво трябва да мисля аз?

Всичко в света има един Божествен план, всичко в света е урок. Ако аз разбирам разумно, да зная причините, защо тия хора се бият. Казват, война има. Защо? Трябва да чакаме, докато се уясни самата причина. Ако от всяка война излезе нещо хубаво, тя е намясто. Но ако след войната хората не оживеят, има нещо неразумно, тия хора вървят по една низходяща степен.

Сега изнасям от общото към частното във вас. Вие вървите, имате хубаво разположение, казвате: „Как може да бъде така?“ Вие имате хубаво разположение, молите се. Не се минава половин час, във вас започва сражение, цялото поле се покрие с мъртви хора. След туй вие изгубите разположението на духа, не може да се молите, не може да мислите тъй, лицето потъмнее. Залязло е слънцето. Затуй лицето потъмняло. Значи лицето потъмняло. Какво трябва да правите тогава? Трябва да мислите. Ще запалите огъня, ще запалите вашата свещ. Докато слънцето грее, турите светлината във вас. Щом залезе, ще запалите свещта. Щом залезе слънцето, ще запалите свещта, ще запалите огъня вкъщи.

Топлината – ще преведете, това е малката любов, която трябва в дадения случай. Ти, като любиш другите хора, ще помогнеш на себе си. Аз превеждам така. Защото да любиш другите, значи да имаш един малък огън на огнището. Ако ти не любиш другите, ще замръзнеш. Отвън има тридесет-четиридесет градуса студ в духовния свят. Казваш, защо да го любя? Ти ще любиш, защото да обичаш някого, значи да запалиш огъня на своето огнище. Следователно то е икономия в духовния свят. Казва, без да любиш хората, не може ли?

Силата на човека седи в неговата любов. Че може да го обичат хората. Ако ние чакаме другите да ни обичат, значи да живеем на чужд кредит. Този, който ме обича, е силен човек. Аз, ако не обичам, съм слаб човек. Законът в света се изразява в това, което хората вършат. Казват за някого, той е отличен човек. Но той ме обича. Ако чакам сто души да ме обичат, аз ще остана същият слаб човек. За да стана човек, аз трябва да обичам. То е Божественото. Туй, което може да повдигне човека, не е как нас ни обичат хората. То е хубаво, но хората се повдигат. Ако хората ме обичат, аз се радвам, радвам се, че те са силни. Но това, което повдига човек, е как той обича.

Следователно има един надпис вътре в живота – да обичаме, за да станем силни.

Казвам, тази е философията, която трябва да имате. Щом започнете вие да обичате – не според правилата, както хората мислят. Но любовта е, която ще ви направи силни. Тази Божествената любов ти носи две неща – тя носи светлина, мисъл, носи и топлина, носи чувства. Оттам ще започнете със закона на любовта. Ако вие знаете как да контролирате вашите желания, вашите страсти, вие сте хората, които оперирате с елементите на вашите страсти и желания. Желанията и страстите са елементите на човешкото. Ако човек не разбира желанията и страстите, той не разбира елементите, от които неговият свят е създаден. Всяка една страст – от каквато категория да спада, всяко едно желание, което имаш, радвай се. Страст имаш – радвай се. Всяко желание и всяка страст да знаеш за какво да ги употребиш.

Сега основната мисъл. Всеки един от вас да знае, че щом залезе Божественото слънце, да запали огъня в своята къща. Настанало е време да си запалите огъня.

В невидимия свят искат да знаят дали вие може да мислите. Пък вие чакате в небето да ви посрещнат и да ви покажат любовта си. Но то е любовта на ангелите, те са силни. Но вие с какво ще покажете вашата любов? Ако едно дете мине от една къща на друга, всички го носят на ръце, ако туй дете, след като мине през всичките ръце, не се научи да ходи, туй дете няма ли да мяза на един инвалид. Тогава не правете другата погрешка – да допускате туй дете да не израсте. Казвате, нека да си го имаме. Оставете вашите желания и мисли да растат. Туй дете, като го носят една, две, три години на ръце, то трябва да слезе от ръцете на майка си и да стане един ден възрастен мъж. Нима има нужда майка му да го носи? Казват, донесете ми едно дете, да го прегърнем. Не мислете, че туй, което прегръща, то е реалното. Туй, което прегръща, един ден ще го турите в земята. Ще се разговаряте разумно. Не трябва да бъдете едностранчиви. Казва: „Какво беше едно време, как ме обичаше майка ми, на ръце ме носеше, как ме кърмеше, пък сега не помислюва заради мене.“ Не, тя ще остави закона на свободата и вие какво ще направите за майка си.

Сега въпросът е, вие искате Божията любов. Каква любов вие ще покажете на хората? Че Бог ви люби, то е неговата сила. В какво е силата на човека? Цяла магия е туй, да любиш Бога. Ако любиш Бога, той ще оправи всичките ти работи, но не тъй, както вие мислите. Вие казвате: „Ами, ако аз обичам Бога, дали ще оправи работите на дъщеря ми?“ Ако ти любиш Господа, само твоите работи ще се оправят. Работите на дъщеря ти няма да се оправят. Работите на мъжа ти ще се оправят, ако той люби Господа. Всичките работи на хората ще се оправят, ако те любят Бога. Аз като обичам, моите работи се оправят. Ако аз не обичам, моите работи не се оправят.

Сега туй, което оправя работите, е любовта. Това, което не оправя работите, то не е любов. Щом не се оправят работите, ще дойдете до положението, при което започват да се оправят работите. Сега някои казвате, да има някой да ни каже как да обичаме. Как да обичаш, то не се казва. Вие сте чудни. Аз ако ви кажа как да обичате, вие ще изгубите случая да обичате. Аз да ви кажа. Представете си, че на вас ви дават една череша, вие не знаете как да я ядете. Аз ви показвам и я изям. Вие добивате знание как се яде череша, но вие не сте опитали каква е черешата. Казвате: „Дайте ни друга череша.“ Втори път няма кой да ви даде череша. Сам ще изядеш черешата. Някой казва: „Обясни.“ Няма какво да обяснявам. Ако обяснявам, вие ще изгубите случая. Някой казва: „Чакай да ти покажа.“ Благодаря, аз ще направя опита.

Когато дойдем до истинското знание в света, до Бога, до онова правилното разсъждение – не човек да търси причините вън от себе си, но вътре в себе си, понеже външният свят, Божественият свят, той е абсолютно хармоничен, там дисхармония не съществува. В човешкия свят има дисхармония. В ангелския свят има дисхармония. Всичките живи същества, вън от Бога, имат някаква дисхармония. Всяка дисхармония ти може да я поправиш. Следователно онова, което съществува в нас, ние може да го имаме, понеже Бог е, който е навсякъде. В него няма дисхармония. Ние изучаваме неговите закони, онова вътрешно доволство, да знаем как да постъпим.

Дойде едно страдание. Страданието е само един закон. Страданието произтича от едно вътрешно съотношение на нещата. Защото, ако твоята кожа е охлузена и ако дойде твоят приятел и ти стисне ръката, ще ти причини страдание. Де е причината тогава? Казваш, той не знае да се ръкува или ръката не е намясто. Ти трябва да излекуваш ръката си. Щом ръката ти е здрава, и ръкуването с твоя приятел ще бъде добро. Понеже ние чрез закона на греха сме разранили кожата, по който начин Господ да пипне, причинява страдание. Казвате, той не знае ли как да пипа? Не е туй. Ще кажете: „Няма да грешим, да бъде кожата здрава.“ Тогава във всяко побутване на Бога ще виждаме добрата страна на живота. То е, да си поясним истината.

Някой казва: „Мистик е той.“ Мистик човек е, който преживява. Той живее в реалността на живота, той изпитва нещата. Малките и големите неща са едни и същи. Един мистик може да се радва на една череша, колкото на милион. Той се радва на малкото в себе си. Неговата радост никой не може да отнеме. Ако вие влезете в неговия живот, вие ще си измените мнението за него. Ще кажете: „Аз го мислех, пък той на какви работи се радва.“

Радостта е една и съща в Божествения свят. Силните причини и слабите причини произвеждат един и същи резултат. Всяко малко усилие, което вие може да направите с вашата мисъл, туй малкото усилие ще произведе същия резултат, както и силната мисъл. На силната и на слабата мисъл резултатите са едни и същи. Слабият и силният удар са едно и също. Туй може да се докаже. Те са процеси. Може някой път някои от вас да се обезсърчавате, казвате: „Много съм слаб.“ Ако всеки ден вие с вашите слабости действате, вие ще имате същите резултати.

Сега каква мисъл остава в ума ви? Какво запомнихте?

Един майор ми разправяше една своя опитност. Поставили го в една нестроева рота във Варненското пристанище. Войникът докладва, че има да товарят сто магарета, но казва, че магаретата не искат по никой начин да влязат в парахода. Пита какво да се прави. „Тръгвам – казва – с войника и казвам: лесна работа. Отиваме на пристанището, войникът тегли магарето за юлара, аз го дръпна за опашката, и то тръгне напред. Така за половин час ги вкарахме всичките магарета.“

Казвам, някои ваши упорити мисли трябва да ги хващате за опашката. Сега разбирайте работата. Опашката в животните, туй съставлява ума на животното. Има един възел там, който събужда мисълта. Докато опашката се мърда, животното мисли. Когато се отреже опашката на животното, то се усеща ограничено. Като се хване за опашката, започва да мисли. Онези неразумните желания хванете ги за опашката и като ги турите в правата посока, ще започнете да мислите.

Добрата молитва

39 лекция, 21 май 1930 г., София, Изгрев

Категории