ПОЧИТ КЪМ СЕБЕ СИ, ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ОБИЧ КЪМ БЛИЖНИЯ
„Добрата молитва“
„В начало бе Словото“
Намерете три куплета за втората песен. Намерете думите. После помислете за приложението на първата песен.
Има ред разсъждения. Трябва ви съвършено нова философия. Нова философия седи в това – мисли в момента. Това, което измислиш сега, това е важното. Ти си мислил, човъркал си се, както кърта надолу, но после какво е направил къртът. Той изкопал толкова дупки, за да си намери храна. Казват, че занятието на земеделеца е благородно. Каква е разликата между земеделеца и кърта? Същата работа. Той оре земята. И къртът пробива дупки. Някой може да учи. И той като кърта пробива дупки – като кърта, за да вземе шесторка, да вземе диплом, занаят – за да може да се прехрани.
Но това не разрешава никакъв въпрос. Някой събира, изважда и дели. Кое е най-хубавото? Събирането. Хубавата страна на събирането къде е? Да можеш да събереш двама светии на едно място. Да можеш да събереш един момък, на когото сърцето се е запалило с Божествената любов, и една мома. Да можеш да събереш една майка, на която сърцето се е запалило, с нейното дете. При изваждането коя е най-хубавата дума? За умножението коя е най-хубавата страна?
Това са елементарни работи, само за гъвкавост на ума, да помисли човек. В каквато и да е област, всяка наука си има значение. Тя е едно условие за развитието на човешкия ум. Преди хиляди години съществуваха ред други науки според условията на тогавашното развитие. Сега съществуват други науки. Запример лекар си. Ще изучаваш само болезнените състояния на хората. Де е хубавата страна на тази наука? За петдесет-шестдесет години хиляди болни са в ума ти. Дойде някой – боли го ръката, стомаха, мозъкът – и навсякъде, където ходи, лекарят все търси някой недъг. На някого очите му са жълти, ноктите му нямат добър цвят. Това е опакото на медицината. Медицината има две страни. Медик си само тогава, когато познаваш кой е здрав човек. Медиците днес имат признаци кой е болен човек, но нямат признаци кой е здрав човек. Някои казват, че повече ядат, но има болни, които ядат повече от здрави. Запример един болен умира, лекарят влиза запъхтян при болния, и при него – една чиния с кюфтета. Болният казал: „О, Господи, умирам.“ Лекарят казал: „Ти като можеш да ядеш една паница с кюфтета, не си болен.“ Взима си шапката и си отива. Това е една болест. Има един английски лекар, който дава статистика в една книга. Той споменава за един болен, който изяжда девет кила хляб. После същият разправя за една млада мома, която влязла в един приют, дето била приготвена закуска за седемдесет деца, и тя я оплескала. И кюфтетата, и хляба – всичко това изяла. Това е нормално. Това не е здравословно състояние. Това са болезнени състояния. Болезнени състояния има в ума и в сърцето.
Кои са естествените положения на човешката мисъл? Като кажем естествени положения, разбирам нормални. Естествено положение на човешката мисъл и сърце и на човешкото здраве има само онзи, който, като срещне луд, не му трепва сърцето. Щом му трепне сърцето, той е болен. Той трепва от уплаха на сърцето. Човек може да се уплаши от мечка. Може да се уплаши и от едно малко жабче или от една малка пиявица. Има хора, които бягат от пиявиците, както от мечките. Имаше една баба Храна във Варна. Тя плаваше по четири километра в морето като тюлен. Плаваше до Евксиноград и се връщаше назад с плаване, но покажи ѝ една пиявица в шишенце – и тя хуква да бяга. Тя е убила мъж с пищов, но покажи ѝ една пиявица, тя бяга. Да бягам, разбирам, ако е някои вълк или някоя боа. Но пиявица. „Като видя пиявица, ще се пръсне нещо в мене“ – казва тя.
Това, което е анормално за вас в едно отношение, не че е голямо, някоя малка мисъл те мъчи. Ти я преувеличаваш. Аз ги наричам анормални болезнени състояния. Ти нямаш ясна представа какво нещо е пиявицата. Ти нямаш ясна представа какво нещо е животът.
Една майка, след като учи всички педагогически правила как да възпитава децата си, те били анормални. Тя имала три, четири деца. Никой педагог не могъл да помогне. Тя мислила да измисли един нов начин за педагогиката. Тя си направила един бял каук, турила си каука и влязла при децата. Всички падат от страх и тя казала: „Ще слушате ли майка си?“ Те казали, че ще я слушат. Тя излязла вън, снела си каука и влязла вътре със своите си дрехи. Всички прегръщат майка си и казват: „Дойде едно чудовище, щеше да ни изяде.“ Някой път може да дойде някое нещастие. То е майка ти с каук. То е нов педагогически начин, с който искат да ви възпитават. Всеки един от вас има някоя болка – или в сърцето, или в краката, или в стомаха, или в езика, или в окото. Ти казваш: „Ами, ако се зарази езикът ми, да не мога да говоря? Или ако се усложни стомахът ми?“
Едно основно правило има в света. Човек, който обича Бога, има имунитет, от нищо не го е страх. Но как ще познаеш, че обичаш Бога. Господ не е от тези същества, които се нуждаят от нещо. Той има всичко. Всичкото знание, всичкото богатство – всичко има Бог. И при това той има обич към хората. Той от нищо не се нуждае и ние казваме, че трябва да обичаме Бога. Някой ще дойде и ще каже: „Ти трябва да подариш имането си на Бога.“ Бог не се нуждае от твоето имане. Няма какво да му подаряваш, то е негово. Или казваш: „Аз ще посветя детето си на Бога.“ Какво ще посветиш? Това дете е на Бога. Или някой момък си е посветил живота, или някоя мома си е посветила живота да служи на Бога. Ще му турят черно джубе и черна калимавка. Каква нужда има Бог от черното джубе и от черната калимавка? Някой се посвети на науката. Каква нужда има Бог ние да се посветим на науката?
Аз искам да схванеше какво трябва да разбираш под думата „да се посветиш“. В какво седи посвещението. Всяка наука, която не се изучава с любов, това не е наука. Там, дето няма в науката любов, там няма и морал. Без любов не може да има посвещение. Там, дето няма любов, нищо не става. Това е основен закон в целия живот. Любовта е, която организирала всичко добро в света. Любовта прави един опит, втори, трети, четвърти и т.н. Всички светове, които ние изучаваме, и земята, която е създадена, това е едно предметно учение. Земните пластове, които изучаваме, геометрията, това е едно предметно учение. Как е създаден светът? Да разгадаеш това, ако го разгадаеш, ти можеш да минеш за един умен човек.
Вие седите по някой път и не знаете какво правите. Намирате се в едно затруднено положение. Кои са основните причини, че седите в такова положение. Да кажем, че си болен. Много сте бързали при работата, понеже сте много работен човек. Яли сте на две- на три – не може да работите. Тежко ви е, дали сте работа на стомаха. Стомахът казва: „Ти трябва да си сдъвчеш хубаво храната, тогава да я пратиш при мене. Ние нямаме слуги за дъвкане.“ После трябва да дойде на помощ черният дроб. Той изпратил известни киселини, които разлагат храната, за да се помогне на смилането. Докато помогне черният дроб, ти ще страдаш седем-осем часа. Веднъж ядеш, и не се научиш. Втори път пак ядеш, и страдаш. После повикаш лекар и му кажеш, че нещо стомахът не работи. Ти си дал на стомаха работа, която не е за него. Ти си дал на стомаха една работа, която зъбите трябваше да свършат. Такъв човек не е умен.
По аналогия – ако туриш в ума си една мисъл несдъвкана, тази мисъл може да те осакати. Има мисли, които, като възприемеш, ще имаш един парализ. Ти си един страхлив човек. Като ти кажат, че мъжът ти е паднал на пътя, ти може да имаш удар от това. Може би ще кажеш: „Умрял мъжът ми. Кой ще ме гледа?“ А пък той не е умрял.
В класа никой път нямате обичай да проверявате нещата. По-суеверни хора от вас не съм видял. Само лансират нещо – и всеки повярва. Всички обикалят този слух и вече има опашчици. Един казал, че видял осемдесет мечки и избягал оттам. После намалил на шестдесет, после намалил на четиридесет. Намалявал, намалява и най-после казал, че шумолеше нещо из гората. Той предполага, че зад това шумолене има мечка.
Та казвам, трябва да разсъждавате, понеже в разсъждението седи силата на вашия ум. Знанието, което сега имате, ви уморява. Има неща, които не ви интересуват. Има една наука за ноктите, която не искам да ви преподавам, понеже, ако ви я предам, вие ще се изпоплашите. Има цяла школа за ноктите. Хората са изучавали патологическите признаци на ноктите. Признаци за ревматизъм, за сърдечен удар, за охтика ще се проявят на ноктите. Но едновременно с патологическитe признаци природата е турила върху ноктите и естествени признаци. Тези признаци трябва да ги знаеш. Има условия, при които тези болезнени състояния трябва да ги махнеш и се посочва начин, по който трябва да ги махнеш.
Запример, ако има знаци за болезненото състояние в белия дроб и върху ноктите, то върху тях има същевременно и признаци за здравословното състояние, което показва какво трябва да правиш. Един във Варна лежал от треска седем години. Един ден той върви по пътя и една жена, която си къпала детето, излиза с кофата и хвърля кофата с помия върху него. Той трескав, върви и трепери. Той се стресва и оздравява. Той става скован и изменя се състоянието на трескавия човек. Това болезнено състояние, тази топла вода отгде дойде. Той не могъл да си обясни в първия момент и оздравява.
Да обясня. Страхът в две противоположни направления произвежда два резултата. Един господин имаше тука, който сега е заминал за другия свят. Беше македонец. Отива той във воденицата и убиват баща му. Като видял баща си, стресва се младото момче и заболява. Три години го тресе треската. Лекуват го лекари, но не могат да го излекуват. Най-после майка му го посвещава на църквата да служи. Един ден клисарят иска да направи смешка с това дете. Изведнъж той изгасил свещите. Това дете се уплашило и припаднало. Но оттогава насетне то оздравяло. Това са психологически моменти. Уплашиш се от едно – заболяваш. Уплашиш се от друго – оздравяваш.
Та има състояния, които могат да ви се случат – ще ви донесат нещастия, лоши работи. А пък има други неща, които ще ви се случат, и ще ви донесат нещо добро. Когато направите някоя погрешка, все трябва да се уплашиш. Трябва да се изгасят всичките църковни свещи, да се уплашат в църквата, и тогава треската ще мине. Това изкушение не е практично. Като го знае, човек не се лекува. Ако го изненадаш – да не схваща мястото. Не е изкуство това, не е наука това. Това са случайни работи за обяснение. Има една наука, чрез която хората могат да се лекуват. Ти като повярваш, ще оздравееш. „Но как?“ Там е сега работата – да повярваш. Щом не вярваш, ти трябва да носиш треската на гърба си. Ако някой ви пусне една новина, всички ще повярвате, нали? Запример, ако ви пуснат новината – всички болни, които има тук, ще оздравеят. Но да кажем, че някой кашля, после пак кашля. Това показва, че нямате вяра. Нищо повече.
Нека да направим един опит. Казвам, ще оздравеете. Колко души до следната сряда ще бъдат здрави? Ако възприемете, ще оздравеете. Ако посееш, ще имаш резултат. Ти посееш две зърна. Какъв резултат ще имаш? Вие трябва да напуснете суеверието. Вие сте скарани към вярата си. Важно е направлението, а пък вярата си има много направления. Запример вас ви е срам да дишате пред хората. За пример от носа ви е капнало нещо, на брадата ви е кацнало нещо. Ако ви каже някой това, вие веднага ще се засрамите. Някой има много големи работи, които е направил при Господа. Това ни най-малко не го смущава. Тогава какво понятие имате за хората, за Бога? Значи хората са по-реални. Че Господ има някъде, това е само една идея. Защо ни е срам от хората? Срамът е хубаво нещо. Защо се е засрамил Адам? Как позна Адам, че е гол? Събужда се и се видя гол. Голотата не е нещо естествено за човека. Не сравнявайте сегашната ваша голота с оная. Съзнаваш в себе си, че си едно нищожество. Запример съзнаваш, че това тяло, което имаш, един ден ще се освободиш. Какво ще бъде? С какво ще живееш? И ти не знаеш. Казваш: „Какво ще стане, като заровят това тяло в земята и изгние?“ Ти предполагаш, но тези положения са въображаеми. Те те измъчват. Ти може да не седиш в гроба, но може и да седиш. Това са предположения. Ще седиш в гроба, ако си свързан с тялото. Ако не си свързан, няма да седиш. Ще излезеш вън от тялото. Колцина от вас сте имали опитността да излизате вън от тялото?
Изисква се за Бога, за знанието. Аз ще говоря пак за яденето.
Какво подразбирате под думите „квадратурата на кръга“? Защо търсите по някой път квадратурата на кръга? Да намериш квадратурата на кръга, това значи да намериш всичките възможности, които седят в този кръг. Какво може да излезе от този кръг? Този кръг представя едно житено зърно в най-малката форма. От тази квадратура да може да изчислиш какви ще бъдат възможностите за в бъдеще. В числата от едно до четири е Питагоровото учение. Като съберете числата от едно до четири, те образуват десет. Това е един цикъл, в който един зародиш може да постигне своето развитие. Това е май една отвлечена форма, която почти няма нищо със сегашния живот.
Вие вярвате в Бога. Като как си представяте Бога? Вие как му се молите? Как си го представяте? Аз даже не искам да се спирам върху това. Все някой ще си го представи като стар човек с дълга брада. Някой философ ще каже, че Бог е навсякъде. Какво подразбира той с думите, че Господ е навсякъде. Навсякъде по отношение на съзнанието. Когато ти си буден, ако твоето съзнание е будно, ще мислиш за всичките части на тялото си и за костите си, и за всяка частица е под контрола на твоето съзнание. Ти вече имаш ясна представа, че онова, което е в тебе, няма да умре. Но онова, за което не може да мислиш, то може да умре. Запример ноктите, костите, за които не мислиш, то ще умре. Онова, което постоянно пребъдва в нашето съзнание, животът е там. Ако във вас се прекъсва съзнанието ви, тогава вие сте част от друго съзнание. Значи някое друго същество е престанало да мисли заради вас и вие преставате да мислите за него.
Запример двама се обичате и един ден казваш, че тя те е забравила. Законът е: ти не може да забравиш един човек, който те обича. По никой начин това не е възможно. Вселената може да се унищожи, този свят може да изчезне. Слънцето може да изчезне. Всичко може да стане. Да забравиш един човек, който те обича, това е невъзможно. Това са твърдения. Ако не беше така, животът нямаше смисъл. Слънцето не може да закъснее, понеже слънцето е резултат на една разумна сила. То е резултат на една любов. По слънцето аз ще съдя за силата на любовта, която излиза от Бога. По тази светлина аз изчислявам за дейността, която Бог има към хората. Лъч по лъч иде светлината. И аз по тях правя изследвания. Вие ще ме запитате как си правя изследванията. Аз застана срещу слънцето, вдигна си дясната ръка с отвесна длан. После я затворя и я туря в джоба. Вие, като ме гледате, ще кажете: „Много смешни работи прави той.“
Аз мога да се скрия, мислено да си вдигна ръката, и пак ще я туря в джоба си. Вие ще кажете: „Той днес не си вдигна ръката.“ Дигането може да стане с физическата ръка, а може да стане и с умствената ръка. Имам достатъчно ръце. С която ръка искам, хващам. И като го хвана, аз го хващам на свят. Отивам при един болен. Искам да зная може ли да оздравее, или не. Аз седя при прозореца, болният ме гледа. Ако мога да хвана светлината, той оздравява. Ако не мога да я хвана, той не оздравява. Ако хвана светлината, вече имам онази вяра в мене, никакво съмнение в мене няма.
Аз срещам мечката в гората. Аз си вървя в гората. За вас мечката си е мечка, а за мене мечката е един адепт. Недейте разправя това на другите. Аз срещам мечката в гората и за мене това е един адепт. Той се занимавал и не можал да издържи изпита и му турили опашка. Той ме среща, минава отляво и ме пита какво правя. Казвам му: „По този начин, по който си разрешил въпроса и по който го разрешаваш, няма да го разрешиш. Като престанеш да плашиш хората, ти ще разрешиш въпроса и опашката ще падне. Ако ги плашиш, дълго време ще носиш тези мечи уши.“ Тази мечка не трябва да уплаши никаква сърна, никаква птица, не само човека. Тогава как тази мечка ще се избави от тази меча кожа, като плаши всякога.
Вие как ще разрешите въпроса. Казвам на мечката: „Един начин остава за тебе. Аз ще се кача на гърба ти и ти ще ме носиш. И три дена като ме носиш, опашката ти и кожата ти ще паднат.“ Говорих на тази мечка, на този адепт, за да му дам новото. После, казват, мечката умряла. Мечката не е умряла. Тя се освобождава. После смъртта не е пречка, а ще се освободи от това състояние.
Във всяко животно седи една душа затворена. Окултистите си имат свои теории. Техните теории си остават прави. Не са само тези техни теории. Аз още на гърба на меката не съм се качвал. Няма нужда да се качвам на гърба на мечката, но срещал съм мечка. Срещна някоя мечка в гората, тя ме е поглеждала и ѝ казвам: „Не е дошло още вашето време. Стойте си тук.“
Ние се отвлякохме. При сегашните условия, при които се намираме, какво трябва да правим? Всички се готвите да отидете на небето. Като напуснете земята, къде ще отидете? Нито един от вас не знае къде ще отиде. Предполагате, че ще ви посрещнат. Че ще ви посрещнат, ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? Предполагате, но положително не знаете. Аз не искам сега да ви обезверявам. Ти вярваш в Христа. Хубаво. Не само да вярваш, но ако обичаш Христа. Защото само онзи, когото обичаш и който те обича, той ще те посрещне. Който не те обича, той може да вярва в тебе, но не може да те посрещне. Като замине, ще се измени вашето състояние. Вие направете един малък опит. Не чакайте последния опит, но направете го сега.
Имате една мъчнотия. Повикайте онзи, който ще ви посрещне. Може да ви посрещне вашият дядо, вашата баба, някой светец от миналото. Той трябва да се яви. Извикайте някого. Вие казвате: „Ние, Учителю, вярваме.“ Това е твърдение. В какво вярвате? Вярвате, само че аз мога да ви дам нещо.
Хубаво, да допуснем, че ти си една млада мома. Една година откак си се оженила. Ти казваш: „Учителю, аз ви обичам, готова съм да направя всичко, каквото ми кажеш.“ Аз казвам: „Я напусни мъжа си.“ Веднага ще ѝ се свие сърцето. Да ме разбере какво искам да кажа. Тя ще каже: „Как да напусна мъжа си?“ Никога не е имала мъж. Христос каза на самарянката: „Пет мъжа си имала и този, когото имаш, и той не ти е мъж.“ Този, когото имаш, той мъж ли ти е? Онази жена, която имате, жена ли ви е? От човешко гледище така е, но от Божествено не е.
В какво седи мъжът и жената? Мъжът е десният крак, жената е левият крак. Следователно, щом човек ходи правилно, той е женен. Ако ходи, без да куца, ако е здрав и може да ходи, той е женен. Щом куца мъжът, има работа с други жени. Ако жената куца, и тя има работа с други мъже. Всяка сутрин ще видиш дали право върви твоят мъж или твоята жена. Щом единият крак куца и другият е изкривен, то мъжът и жената са виновни. Аз имам един мъж – десният крак. Имам си една жена – левият крак. Имам и друг един мъж – дясната ръка. Имам и друга жена – лявата ръка. Имам две жени и два мъжа.
Разправяше ми един цигулар – българин в Америка. Питат го: „Женен ли си?“ Той казва: „Годен съм. Не мисля още да се женя.“ „Нямаш ли портрет на годеницата си?“ Той казва: „Имам.“ И показва цигулката си.
Това са състояния сега. Ти мислиш, че си женен. Знаете ли какво нещо е женитбата? Всеки, който е женен, не може да бъде ученик. Всяка жена, която е женена, не може да бъде ученик. Мъж, който е женен, не може да бъде ученик. Щом се ожениш, жената е слугиня, мъжът е господар. Тя не може да ходи на училище. Тя трябва да шие вкъщи. Мъжът не може да ходи на училище. И той е слуга. Жената може ли да се разправя с геометрия, с алгебра, да прави своите изследвания? Тя ще готви, ще бърка с ръката. Като дойде господарят, ще му се усмихне. Новата слугиня, женената, тя е слугиня без пари. Най-идеалната слугиня е жената. Без пари служи. И не очаква някакво благо. Ако оженени влязат в класа, ще вдигнат цял скандал. Ще каже той на жена си: „Ти защо погледна онзи? Ти мен трябва да гледаш.“ Или обратно.
Ученикът трябва да бъде свободен. Щом ти обръщаш внимание на тази или онази мома, ще те изпъдят от класа. Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни. Щом кажеш, че без нея не мога да живея, ще ти каже учителят: „Иди при онази, без която не може да живееш. Иди вън.“ Тук трябва да има свободни хора.
Питат ме: „Мога ли да се оженя?“ Казвам, може да се ожениш само като свършиш училище. След това ще имаш знание. Като женен ще имаш най-голямо богатство, за да се освободиш. Ще имаш жена, ще имаш деца. Десет пъти се разкайваш като мъж. Казваш: „Кой ме караше да се свързвам?“ Който е женен в Бога, той знае, че има длъжността да отхрани децата си, да даде възпитание, за да бъде в бъдеще свободен и да няма нужда да се жени.
Христос казва – тези, които завършат своето развитие, ще станат съвършени, нито се женят, нито за мъж отиват. Аз съм срещал стари моми да ми казват: „Да бяхме се оженили, щяхме поне да имаме челяд.“ Срещам онази, която се оженила, и старата баба ми казва: „Имах десет деца, заминаха си. Замина си и мъжът ми, и пак съм сама.“ Съжалява тя, че се оженила, че децата ѝ измрели. Питам, де е спасението? Тази съжалява и онази съжалява.
Мене в този свят са ме питали в другия свят хората женят ли се. Казвам, там не се женят, но деца раждат. Вие, които не разбирате, ще мислите ето какво заключение. В онзи свят, когато двама души се залюбят, когато насочат душите си да спасят една грешна душа, те считат, че са се оженили, като мислят за другите. Когато някой човек умре от земята, в другия свят се ражда. Когато отгоре спасят една душа, тя се намери между тях, тя е родена между тях. Две души трябва да се съединят горе, за да се яви една човешка душа тук, на земята.
Това трябва да остане като една мисъл за вас, за да разберете свещените работи. Всичките тези еротически работи, които сега имате в ума си, този начин за разплодяване, който имате сега, той е най-последният начин и следователно той ще се измени. Нищо повече. Той е един преходен начин само в едно грешно състояние на човечеството. Понеже то минава през долината на греха. Това въплъщение, което става сега, то става по този начин. Когато хората се избавят от греха, този начин няма да бъде. Тази женитба сега е женитба на грешни хора.
Смешно е да кажете, че те са венчани хора днес. Грешни хора се венчават и на втория ден се карат кой има право. Венчали са се и на втория ден той държи парите в касата, той ще извади петдесет-шестдесет лева и ще ѝ даде. Ще ми говорите вие за идеална любов и че тя го обича. Пред Бога това е едно смешно състояние. Но Бог всичко това търпи. Това не е за осъждане. Това е едно състояние на цялото човечество. Сега аз говоря за съзнанието. Не сте вие, които ще оправите света. Вие сте като един служител вътре в театъра. Защо е направен така театърът, вие не сте виновен. Драмата се играе, вие влизате в театъра. Гледате една драма, че се играе. Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир „Отело“ ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата „Отело“ от Шекспир, глашатаят е викал: „Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе.“ След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: „Ти ли разбърка това бе, келеме.“ Той не могъл да си представи, че това е представление.
Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни. Трябва да знаем къде е действителната реалност на нещата.
Та трябва да имате ясна представа какво нещо е доброто. Доброто е най-реалното, което може да имате. Това добро може да го опитате на главата си. Онова добро, което може да опитвате, ще го почувствате под лъжичката. Тогава, като си добър, ти всякакво свое състояние може лесно да го трансформираш. Онзи, който се нервира, той няма капитал. Доброто е нещо реално. Чрез доброто ти вече се свързваш с един свят на съвършени души. И всякога, когато помислиш за тях, те са на твоя услуга. Доброто не е нещо материално, то е нещо духовно. Вий сте свързани със съвършени души и като помислите за тях, те ще ти помогнат, както детето извиква майка си и тя дохожда и му помага. Там е като радио в слънчевия възел. Оттам възприемаш доброто. Щом възприемеш доброто, ти няма какво да се страхуваш, защото има на какво да разчиташ.
Ако ви дам някое правило, вие много мъчно спазвате тези правила. Много неприятности се случват по единствената причина, че вие не спазвате правилата. Аз като съм дал правила, не съм намерил случай да не са нарушени. Едно упражнение не може да се измени. Всяко нещо в света си има своето време. Ти може да го направиш и без време, но то няма да има онзи резултат. Запример вечерно време буря има, виелица – ти станеш и отидеш на Витоша. Половин метър сняг има. Ако вярваш, като станеш и тръгнеш, няма да има никакъв сняг, а пък ако не вярваш, ще има сняг, колкото искаш. Това е външна страна. В живота всички мъчнотии произтичат от неверието. Колкото по-силна вяра имаш – не само да разправяш за вярата си. Това не е вяра. Онази вяра, за която нищо не се разправя на никого, това е вяра. Това те въздига. Защото в света една сила, която имаш, само веднъж може да я имаш и да направиш нещо. Втори път не можеш. Запример ти излекуваш някого, но втори път по същия начин не може да го излекуваш.
Преди двайсет години ме викат в Сливен в дома на едно богато семейство, у един богат сливенец да лекувам бабата. Аз казах: „Аз мога да я излекувам, но вие трябва да дадете нещо. Аз не искам нито пет пари да дам от себе си. Вие трябва да дадете материал. – Казвам на зетя: – Ти готов ли си да дадеш нещо за баба си?“ Свързвам зетя, дъщерята и бабата и казвам на зетя: „Постави си ръката така и така.“ На драгия ден бабата беше здрава и весела, но зетят се усещаше малко болнав, малко понатупан. Той даде на бабата нещо, бабата изтегли нещо от неговия магнетизъм. Като се свърши, казах му: „Няма нищо, ще отидеш да се разходиш, ще се изпотиш, ще направиш една водна баня. Една обмяна стана между веществата на бабата и на тебе. Това твое състояние ще се махне“ – казах на зетя. На другия ден той беше пак бодър и весел. Казах му: „Състоянието на бабата мина в тебе. Бабата усещаше, че ръцете и краката не я държат. Зетят прие нейното състояние. Той усещаше, че ръцете и краката не държат – същото състояние. Казвам му: „Ще мине.“ Той даде нещо от себе си. Оттам насетне няколко години бабата беше здрава. Тя казва: „Те много ми помогнаха.“ Зетят беше здрав. Имаше магнетизъм. Като тури ръката си, имаше какво да даде.
Във вас има едно съмнение. По някой път, като гледам, аз разбирам хората. Аз имам една наука и без да гледам хората, зная ги. Аз не се интересувам от хората. Но аз като срещна един човек, аз няма да искам какво е неговото отношение към мене, а какво е неговото отношение към Бога. Какво отношение може да има към хората, това не ме интересува. Мене ме интересува първата връзка – отношението му към Бога. А пък какво прави, това е негова работа. Каквото прави той, за себе си го прави.
Ти казваш: „Той ме срещна и не ме погледна добре.“ Можете ли да ми кажете в какво седи добрият поглед. Запример срещате един човек, който не те е поздравил. Погледът му е навън, гледа настрани или надолу. Има някакъв маниер. Някой се показва, че е индиферентен. Не че е индиферентен, но то има едно състояние. Йон се докачи, като го прати Бог в Ниневия. Намуси се. Той казва: „Едно листо имах над главата си и го изяде червей. Трябваше да ми се даде хладина.“ Бог го запита: „Защо се сърдиш?“ Той каза: „Ти каза, че Ниневия след три дена ще погине и не погина. Имаше една тиква да ми пази сянка и изсъхнаха листата. Аз станах посмешище.“ Бог му каза: „Ти много обичаш тиквените листа. Похвално е, че ти тъжиш за едно тиквено листо, понеже има отношение към твоята глава, а пък в Ниневия има осемдесет хиляди души, които не са отговорни. Ще бъда ли аз доволен, ако те загинат? Това ще изкупиш, като в бъдещите векове ще проповядват за тебе като поука.“ Още не е престанало сравнението му. Когато му се прости прегрешението, хората ще престанат да говорят за него.
Вие, като седите тук, казвате: „Ние сме окултни ученици. Само Учителят ли има право да мисли? И ние ще мислим.“ Мислете като мен, чувствайте като мен, постъпвайте като мен. Ако не мислите, не чувствате и не постъпвате като мен, не може да припарите в Царството Божие. Ще ви кажат: „Навън!“ Няма да си поплюват. Помнете го това. Ако изпълните волята Божия, ще влезете. Аз съм взискателен. Аз не съм приложил закона си съвсем върху вас. И не искам да го прилагам.
Казвам, слушайте, ако една муха остави едно извержение на булската дреха, вие ще я носите ли? При вашите нечисти мисли аз трябва да правя напрежение върху себе си, за да нося вашите лоши мисли и желания, разбирате ли. Някои мислите, че аз всякога ще нося това. А, а-а, не! Всяко нещо си има своя край. Мислите, че аз всякога ще нося нечистотиите. Ако вие обичате Бога, тогава добре, ако не, ще кажа сбогом. Кои сте, какви сте, нито пет пари няма да давам. За мене сте хора, ако вършите волята Божия, ако любите Бога. Има един закон, който наближава да се приложи. Има един закон. Той е един страшен изпит, какъвто вие никога не сте виждали. То ще бъде дим, то ще бъде грозно. Всичко това ще се разтопи, няма да остане нищо от това, което виждате. Всичко това ще се разтопи, казва Писанието. Това ще дойде и ще го видите. Дали тази година, дали идната година, дали след десет години, след хиляда години, след две хиляди, след три хиляди години, това ще стане.
Една мисъл да остане в душата ви. Аз ви казвам, изправете се. Аз съм отишъл до едно място и повече не можа да нося вашите нечисти мисли и желания, пито желанията на българския народ, нито желанията на епохата. Всичко това ще се смъкне, няма да остане нищо. Това е волята Божия. Невидимият свят е решил да ликвидира с това. Не да се обезсърчите. Този е станал нервен, онзи е станал нервен. Аз бих желал всички да сте светии. Елате при мене с чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате, но ако дойдете нечисти, и това, каквото имате, ще го взема. Знаете притчата за талантите. Господарят казал: „Вземи единия талант от този и дай го на онзи, който има пет.“ Това е великият закон.
Вие казвате, че се трудите. В какво се трудите? Досега виждам, че се трудите само за себе си. Нито един не е направил от вас нещо за мене. Какво сте направили за мене? Какво са направили българите за мене? Аз не искам никакъв паметник, никаква църква, никакъв образ. Не, къде не, в моето име. Не да вземате пари в моето име. То е достатъчно, дето правиха това в името на Христа. В името на Бога няма какво да се лъже. Всяка една лъжа във вас трябва да престане. Решете веднъж за всякога това. Елате тогава и който е болен, ще го излекувам. Аз не искам да изнасям всичките лоши работи. Ще изнеса добрите работи. Ще представим доброто и лошото. Вие седите и казвате – еди-кой си е погрешен. Аз изнасям вашето минало, не само сегашния ваш живот. Сегашният ви живот е резултат на миналите векове. Аз съм наблюдавал и съм виждал много неща. Гледам доколко е покварено човечеството. Виждам млад момък. И в Америка е същата поквара. Жената на един човек е красива и нейният мъж ме изглежда от главата до краката, наблюдава ме как ще я погледна. Той си мисли да не би да задигна жена му. Казвам на младия момък: „Ти имаш една много добра жена, която е много честна. Че пред нея и хиляди мъже да седят, то окото ѝ няма да мигне.“ На младия момък се отвори сърцето, като му казах, че никой мъж не е в състояние да я излъже, той се освободи. Той казва: „Много съм радостен, че видяхте това.“ Казах му: „Господ да ти даде благословение.“ Аз не обвинявам човека. Аз да съм на неговото място, с неговото разбиране, и аз ще гледам да не задигне някой жена ми.
Не ставай стражар да пазиш една жена, не ставай стражар да пазиш един мъж. Ти извършваш една глупава работа. Ти не си турен да я пазиш. Ако Бог не можа да опази Адама в рая. Той беше всесилен, който всичко знаеше и дяволът влезе и изкуси Адама и Ева. Та мъжът ли ще опази жена си. Твоята жена ще те излъже, както излъгаха първите двама. И както ги изпъдиха, по същия начин ще бъдеш изпъден и ти. Така седи истината. Сега ти мислиш, че ще опазиш жена си. Четете в Халима „Хиляда и една нощ“ как излязла змията от сандъка. Чистият човек сам трябва да се пази. Жената сама трябва, сама да се пази, да няма стражар. Такива трябва да бъдат вашите отношения, иначе животът ще бъде безпокойство. Мислиш за себе си – какъвто си ти, такива ще бъдат и хората. По някой път аз съм седял и съм решавал следното. Казвал съм си: няма какво да се занимаваш с тези хора. Поне, ако не мога да направя тези хора светии, да науча аз един урок. Аз търся причината, търся коя е причината, която ви е въздържала да изпълните волята Божия. Сега това изучавам. Аз търся причината. Причините са далеч. Сега това изследвам.
Аз имам ясна представа каква трябва да бъде жената. Аз бих желал всички вие да бъдете женени. Не бих желал нито един от вас да не бъде неженен. Бих желал да бъдете женени, за да не се изкушавате. Но в друго отношение не искам нито един от вас да е женен. Писанието казва: „Който е женен, добре прави, а който е неженен по-добре прави.“ Синът на един баща не е готов за женене. Ако се ожени, ще му създаде едно зло. Той е един пияница. Синът и бащата са пияници, ще оженят сина за една мома. Не женете този пияница. Той е пияница и крадец. Не го женете за онази чиста жена. Ти казваш – да го спасим. Един светия, оженете го. Всички светии са оженени. Че хората, на които проповядвам, са техни деца. Той седи в гората и плаче за своя възлюблен, той плаче за Бога. За Бога мисли, за Бога плаче. Той търси своя възлюблен. Светията е един загазил момък. Като претърсвам живота на светиите, аз зная защо са светии. Пред мене не минават тези работи. Той търси някъде някоя си, любовни писма ѝ пише. И след като я намери един ден, тя идва при него. Той е вече светия. Един ден идва при него една грешница и коленичи. Казва: „Отче, съгреших.“ Това е неговата възлюблена. Тя ще му стане ученичка първа, когато ще дойде. Тя ще бъде негова жена.
Жененето е обвързване, то е слугуване. Най-тежкото нещо в света е жененето. Ние се обвързваме сега. Това е Мойсеевият закон. Жената казва на мъжа си: „Ти си женен, ти си слуга, другите жени няма да гледаш, тук ще шеташ, ще работиш“ – казва тя на мъжа си. Ако вие обикнете света, защото Христос казва, не обичайте този свят. Ако обикнете света, вие сте в робство. Това е брачен живот. Онова, което обичате, вие сте свързани с него. Вземете понятието „женитба“ в по-дълбок смисъл, не вземайте само тази ограничена форма на женитба. Ти си свързан с това, което обичаш. Това, което обичаш, заслужава ли го? Като си се женил, не си питал Господа. Като се развържеш, пак не го питаш, правиш втора погрешка. Две погрешки не правят едно добро.
Ти казваш: „Трябва да изляза от това братство.“ Ти от това братство не може да излизаш и да влизаш. Братството е едно учреждение, основано от Бога. Любовта свързва две души, които се обичат. Съчетанието на душите, това е един велик закон. Не се месете в Божиите работи кой кого обича. Кой кого обича, това е Божия работа. Ако жена ти обича някого, оставете го, то е Божия работа. Ако някой обича жена ти, това е Божия работа. Любовта не прави зло. Ако направи зло, то е друга работа. Щом не става никакво зло, то е Божия работа. Ако ти имаш една жена, която е била нервна, биела е децата, слугите и един ден дойде, един ден и тя го обикне и става спокойна и всичко тръгне по мед и масло, тогава де е злото? Гледа си работата в дома по-добре, отколкото по-рано. Изчиства, изпира всичко. Но ако този, който дойде, внесе раздор вкъщи и тя напусне децата, тогава няма любов. Любовта така трябва да се разбира.
Всичко това трябва да го знаете. Един ден трябва да ви събера да ви изповядвам. Не както поп изповядва. Аз съм дошъл до едно положение. Не искам да говоря, понеже моите думи, каквото кажа, стават. Не искам да кажа, че това ще направя, че онова ще направя, понеже, каквото казвам, това става. Не искам да казвам нещо, което другите са казали. Не съм казал досега това, което имам да го казвам, разбирате ли? Каквото съм казал досега, то е това, което други са го казали. Но каквото аз имам да кажа, не съм го казал. Аз ще го кажа само тогава. Аз не съм от онези, които хвърлят словото напразно. Моето слово като го хвърля, то на две няма да стане.
Вие мислите – какво мисли Учителят да направи. Аз не мисля нищо да направя. То е по човешки. Аз няма какво да направя на земята. То е много дребнаво да кажеш „какво мисли той да прави“. Аз не мисля нищо да правя.
Вие казвате – еди-кой си е умрял. Защо Учителят не го е излекувал? Еди-кой си се е разболял. Защо мене ме държите, че се е разболял? Бог е направил целия свят. Питайте Бога, то е негова работа. Защо хората са грешни, питайте Бога. Адама аз не го направих, Бог го направи. Защо е съгрешил, то е негова работа. Аз мога да го обясня. Господ каза на първия човек да не яде, а той яде. На еди-кой си брат казвам: „Моите думи ще се изпълнят толкова, колкото се изпълниха думите на Бога към Адама.“ По този начин светът не може да се поправи.
Когото и да е от вас аз може да го инспектирам, но нищо не се постига. Насилието нищо не разрешава. Ти разрешаваш временно нещата. Един човек трябва да се измени съвършено. Бог като допусна греха в света, казва: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце, и ще ме познават от малък до голям, ще ме познават всички.“ Това прави Бог сега.
Когато Бог им даде нови сърца, тогава аз, ще кажа аз какво аз мисля. Докато сърцата на хората са каменни, аз говоря за други работи. Чукове ще играят, топове ще гърмят, хората ще осиромашават, ще забогатяват, ще умират. Една сестра взима бележки, когато аз говоря. Аз каквото говоря, тя пише. Това е сеанс, как ще обясните? Тя не спи, но слуша от другия свят, тя се е пренесла, и пак пише. Някои не спят, без да вземат бележки. Тази сестра се е пренесла, а пък другите сестри, които не вземат бележки, те само изследвания правят. Сега аз съм определил: до една сестра, която спи в класа, ще туря друга сестра с амонячно шише, без разлика дали брат спи, или сестра спи. Искам да ми дадете сега статистика, колко души спят. Тези братя и сестри, които спят, дават сила на моята реч, аз взимам сила от тях. Малко амоняк трябва. Като дойде амонякът, те ще се сепнат.
Сега съществената мисъл коя е? Почитайте себе си, почитайте Бога в себе си, почитайте ближния в себе си. Видиш някъде някоя нечистотия, залови я с лопатата. На онзи, който я направил, ще му кажеш: „Братко, не е в това, че си го направил, но не си го направил намясто. Ще му покажеш где трябва да си оставя нечистотиите. Не ви казвам да не се одумвате, не ви казвам да не критикувате, но искам това, което говорите, да е вярно. Провери го и като намериш, че е истина, говори за него. Не говорете за неща, които не сте проверили. Като проверите с очите си веднъж и дваж, тогава иди и питай Господа какво да правиш. Тогава Господ ще ти каже. Иди кажи на този брат да не прави вече така. Не казвай някои неща. В това, което казваш, няма нито помен от истина. И тогава носиш лъжата в себе си. Тогава петниш ти Господа. Така не може да се живее. Казваш еди-кой си какво казал. Това не ме занимава. Аз виждам нещата. Някой казва: „Учителят вижда.“ В това не вярва, че аз не виждам. След като вярва, че аз виждам, казва: „Кой ли е казал на Учителя?“
По някой път аз съм детектив. Например вие имате някоя цепнатинка и през прозореца виждам какво става. Гледам, мъжът и жената се хванали за косите и се налагат. Не че го виждам ясновидски, но през пукнатинката на прозореца. Казвам, много хубави масажи си правят. И след това сестрата казва: „Много зле беше миналата вечер.“ Не че това е станало на Изгрева. На Изгрева не съм гледал, на друго място. Сега искате да знаете на кой прозорец съм гледал. На никой прозорец. Вън в света съм гледал на едно място в Америка.
Почитайте себе си. Не говорете неистински неща. Почитайте Бога, обичайте хората. Почитайте ближните си. Правете добро на другите. Това е практическо правило. Вие сте свободни. Аз искам всеки един от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. Който е нервен, да е нервен, който е сангвиник, да е сангвиник. Който говори бързо, да говори бързо, но добре. Който говори бавно, да говори бавно, но добре. Онзи, който говори бързо, аз го наричам щедър човек. Онзи, който говори бавно, е много разумен. Онзи, който говори бързо, ти казва: „Нека се даде това нещо.“ Тези, които говорят бързо, за тях бързо ще стават нещата, а пък за другите – за хиляди години. Сега е време за бързореките. Сега ще кажете – страшно съм заплашил учениците. Когато някой път искам да уплаша, нищо не му говоря. А пък, когато искам да избавя някого от беля, казвам му: „Слушай, не отивай там, ще срещнеш мечка.“
Вие казвате: „Учителю, остарях.“ Казвам, аз досега не съм остарял, че вие ли остаряхте. Вие сте още деца. Аз съм петимен да видя един стар човек от вас. Нека всички, които са стари, да дойдат при мене. Аз ще им дам. Аз съм петимен и за млади. Аз искам да бъдете на свят стари хора, да не умират. Искам да бъдете на свят млади хора, да не остарявате. Стар човек разбирам, който умира. Млад човек разбирам, който не остарява. Който не умира, е по-силен от онзи, който не остарява. Старият млад може да стане. Младият може да стане стар, но младият назад не може да се върне. Старите хора са много по-силни.
Двама души във Варна ме гледат слаб. Те бяха пехливани. Единият беше офицер. Те казаха за мене – като го бутнеш, ще падне. Хващам офицера, хващам и другия – и двамата ги държа яко. Те се изненадаха. Офицерът казва: „Ти не си бил такъв светия.“ Не е във физическото силата. Мога да си послужа с тази сила. Аз бих желал всички да бъдете силни. Имаше един българин светия в Търновско, с кадилница ходеше, за да се покаже, че вярва в Господа Исуса Христа. Като върви по пътя, хваща една бога и казва: „В името на Господа Исуса Христа спри.“ Богата не трепва, излязла по-силна и го повалила. Идва да го спасяват. Казвам му: „Ти трябваше да хванеш злото за опашката, не за главата.“ Колко светии са тъпкани от злото. Няма светия, който да не е тъпкан. И когато злото дойде при вас, повикайте Господа да бъде между вас. Не е състезание, вие трябва да бъдете в последната фаза на своя живот, и тогава ще разберете тайната на живота. Оставете на Бога.
Сега оставям моите пожелания. Помнете, че ще ви разтърся един ден в добрия смисъл на думата. Това е волята Божия. На ваш език казано, ще ви разтърся.
Някой път много ми е приятно, когато ви гледам. Ни най-малко не се безпокоя. Много светски хора са идвали при мен и казвам на една жена: „Много добър е мъж ти. – Казвам: – Той само опитва любовта ти, дали го обичаш. Ти не го обичаш, а той те обича.“ Той я биел.
Ако вие не може да издържите боя на един мъж, тогава де е вашата любов? Като те хване мъж ти, хвани го и ти за ръката. Има смели сестри, има смели братя, но по-силен, по-смел е онзи, който може да се въздържа. Ти може да удариш една плесница, добре правиш, но ако не му плеснеш никаква плесница, още по-добре. Ти казваш: „Трябва да му ударя една плесница.“ Едното ще произведе своя резултат. Но и другото ще произведе друг резултат. Ако нещо е станало във вас, добре е станало, но ако не е станало, по-добре е.
Сега вложете мисълта, почит към себе си, любов към Бога, обич към ближните си. Това е практичното, което трябва да се приложи. Забравете миналото, Адам и Ева защо съгрешиха. Адам съгреши, за да излезе от рая, за да дойде Христос, да познае любовта, да познае новите пътища, по които ще се яви. Тогаз, когато се завърши цялата история, ще знаете.
„Отче наш“
Тридесет и трета лекция на Общия окултен клас 1 юни 1932 г., сряда, 5 часа София – Изгрев
