Словото

По Слънчевата пътека…

Утрин на морския бряг. Всичко е замряло. Птиците са спрели песента си. И вятърът е спрял. Само вълните припляскват в своя вечен ритъм.
Застанал на брега усещаш как ритъмът на сърцето ти се слива с този на Вечността. И точно в този миг на хоризонта трепва лъч.
Изгрява Слънцето! Величествено и тържествено възхожда! След малко огромният му диск се разделя с морето и поема своя път по небосклона. Притихналите звуци постепенно се разбуждат. Птиците подновяват своята песен и бризът раздвижва отново клончета и листи.
Стоиш все още мълчалив. Същият си, но се усещаш по-богат. Посрещнал си Слънцето! Участвал си във вечния триумф на Светлината! Велик момент! Има ли нещо по-красиво от това?
Този въпрос едва ли са си задавали първите, срещнали Учителя в Бургас, макар че като безименния наблюдател и те са присъствали на един велик изгрев. Духовен изгрев!
Петър Дънов, по-често титулуван с уважение Учителят, е едно от най-светлите явления в духовния живот на Българите. Живял в края на миналото до средата на настоящото столетие, той е предрекъл епохата на Новия, Просветения човек в множество идейно-философски беседи и лекции. Неговото жизнеутвърждаващо и мъдро слово днес е наръчник за правилен живот на онези светлолюбиви българи, отправили се съзнателно към Новото в живота.
Словото на Учителя е звучало и в Бургас. Вече близо век по бургаските улици отшумяват стъпките на този Велик Българин, превърнал Христовите нравствени принципи в основа на живота си и приел мисията да докаже на дело, че Учението на Христа е приложимо.
Тогава, преди близо 100 години, всеки наш съгражданин е могъл да срещне Петър Дънов в дрогерията на известния общественик Илия Зурков, или в “канторката” на книгопродавеца Пеню Киров, или пред щанда с книги в книжарницата на братя Велчеви, или просто на улицата. Облечен в своя сив редингот, с бомбе на главата и бастун в ръка Учителят е носил в себе си един титаничен свят зареден с мощния импулс на идващата Духовна просветителска вълна.Обкръжен с малко хора, обикновено замислен на фона на техния политикански или протестантски брътвеж, Петър Дънов е излъчвал мир и равновесие, прочиствал е средата с присъствието си и се е намесвал в разговорите, не за да поучи, а за да откликне. Общувал е с учители, книжари, с просветени и търсещи духовното знание хора. Доказвал им е с живот и дело, че само търсещият истината човек може да проникне в тайните на живота.
Едва ли онези, които тогава са търсили и общували с Петър Дънов са били мнозина…Като повечето реформатори, и сякаш дошли от бъдещето същества, и той е бил полуразбран. Разпитвали са го за тайните в природата, за неизвестното, за човешката душа, за лични проблеми, знаейки способността му да вижда по-навътре и по-надалеч от обикновените човешки очи. Знанията му са били впечатляващи. За свещениците той е изглеждал като най-знаещият свещеник. За протестантите – като най-ревностния протестант. За спиритистите-като най-просветения спиритист. Всъщност той е превеждал онази велика наука, наречена Христово учение, на езика на човеците и им е помагал да разберат истинският й смисъл. Помагал е с необичайни средства, лекувал е дори неизлечимите, възстановявал е хармонията навсякъде, където е присъствал. Не е упреквал. Не е осъждал. Отнасял се е благо и с любов към всеки.

След 1900 г. На обществеността в Бургас не е чужд стремежът към новото, към последната дума на науката, която освен към разкриване на физическите закони се обръща и в посока към изследване на най-потайното – човешката психика. Сказките, които Петър Дънов изнася в града,разкриват познанията му в най-различни области.Особена интересни са неговите задълбочени обяснения върху взаимовръзката между външния видим свят на формите и онзи скрит, невидим и незнаен святна психическите явления. Дали ще обясни и разтълкува стих от Писанието или ще разкаже случай от живота, в заключенията му има истинност и сила. Те разкриват един друг, също така реален свят в който нашият е потопен. Този свят, скрит от физическите ни очи, но познаваем за духовното ни естество, е мечтаният от всяка душа Вечен живот на Духа. За този свят Петър Дънов има мисията да говори близо половин век.
Този свят на Хармония и Мир осветява пътя на всеки, който пожелае да се учи и възраства. Не върши ли това Слънцето в нашия видим, физически свят? Светлината на Новите идеи, които Учителят донесе още (радиира) и в Бургас.
При честите визити на Петър Дънов в Бургас около него постепенно се е създала малка група като помощна следа за изявяване на Словото. В нея са присъствали и спиритисти, и православни, и протестанти – хора със светли умове и чисти сърца.
Слушали са Петър Дънов поради изключителната вътрешна сила и заради обширните му познания във всички области. Понякога в разговор са го изпитвали, а често и по-възрастните са го поучавали, но те всички са се респектирали от необикновено точния му вещ и знаещ ум и от здраво овладените му чувства.
Бургаското братство е онова малко общество, което запленено от истините в словата на Учителя, го е обградило и последвало. Шепа хора са прозрели мисията му и макар с човешките си очи да са виждали Петър Дънов, те са следвали с душите си Пратеникът на Светлината, Духът, онзи, Който е идвал и си е отивал като морските вълни. Но всеки път е оставял по нещо ново. Бургас е богат с неговите дарове. Този светещ българин е оставил част от себе си в аурата на града. Присъствието му е наше духовно богатство. Посял е добри семена, чиято жътва престои! Ще я жънат светломислещи, умни, чисти, трудолюбиви, верни хора. Хора, които Слънцето е погледнало при своя изгрев.
Всеки може да погледне този слънчев поглед, но само ако стане в ранни зори  и отиде на брега, когато цялата Природа се е смълчала в очакване. Повдигне ли очи към хоризонта, той ще види Слънцето, великият символ на Знанието. Едва тогава той ще излезе от догмата на старото мислене, ще обърне поглед навътре, към себе си и ще чуе гласа на своя Учител:”Започни да учиш! Животът е Велика Школа! Отвори Книгата на Вечното Познание за да влезеш в Реалността на Живота!”
Учителят е оставил непреходната енергия на своето Слово в Бургас. Подготвил е души, в които тази енергия вечно да вибрира. Показал е и една пътека – Слънчева Пътека, за всеки пробудил се за Светлината!

Милка Кралева
Източник: сп. „Сила и Живот“; Брой „Бургаското братство“ 1, от декември 1997 г.

Síocháin Leat

Категории