ПО ТОЗИ ПЪТ
Добрата молитва
„Духът Божи“
Ще прочета 5 глава от Евангелие на Йоана.
„Ще се развеселя“
Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.
Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще ѝ помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.
Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. За пример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.
Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. По някой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.
За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават. Но има една топлина и една светлина, които заробват.
Вие сега ще се спрете върху тези думи и ще кажете: „Как ще бъде това?“ Христос казва на Никодима: „Ако се не родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Никодим беше учен човек, адепт, с големи познания на времето си. Той казва: „Може ли да влезе човек втори път в утробата на майка си?“ И Христос му казва: „Роденото от Духа, дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Никодим му казва: „Как може да бъде това?“ Христос му казва: „Ти си учител Израилев и тези елементарни работи как да не знаеш?“
Ако запитате как може да бъде това, рекох, вие тези работи трябва да знаете. Ако влезете в клас и питате какво нещо е единицата, двойката, тройката и т.н., рекох, тези неща трябва да ги знаете отдавна – 
в природата тия числа съществуват. В природата има един вътрешен процес, какво ще разберете от това? Това може да се предаде в една геометрическа форма. Да допуснем, че тук са 35 хиляди ябълки събрани. Но всичките тези ябълки по форма не са еднакво големи. Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тежестта са почти еднакви. Но да кажем, че имаме толкоз орехи или толкоз ябълки, в дадения случай вие не можете да предполагате, че са избрани по големина. В природата нещата са строго определени. Да кажем, че това число искате да го увеличите. Увеличавам го така, с горните цифри:
23.416
– + – + –
35.656
Ако това число се увеличава, какво ще спечелите вие? 3 беше минус, значи това е слуга. Ако увеличиш това число, ще стане по-голямо. При обикновеното смятане, вие казвате: „Имам да давам 50 хиляди, имам да вземам 15 000.“ Или казвате: „Имам да давам 24 000. Имам да вземам 5 000.“ Или: „Имам да давам 36 000.“ Но това са механически процеси. Да кажем, че имате 60 000 хора против вас и 15 000 с вас, после имате 24 000 против вас и 5 000 с вас.
Допуснете, че става един отрицателен процес в стомаха. Един положителен процес става в гърдите ви.
Един отрицателен процес става в ума ви. Какво ще спечелите, ако с вас са стомахът и дробовете, а главата е против вас? Ако нямате една здрава мисъл в главата си и една здрава храна в стомаха си, какво ще ви помогне чистият въздух отвън. Сега онези от вас, които не сте навикнали да мислите по нов начин, ще кажете: „Седем ката нагоре, седем ката надолу. Какво ще ми трябва това? Какво ще си блъскаме ума върху това.“ На онзи вол, който престана да мисли, му израснаха рога. Като престанеш да мислиш, ще ти израснат рога. Престанаха животните да мислят и им израснаха опашки. Престанаха животните да мислят и им израснаха копита, козина им изникна. Като престанеш да мислиш, копита ще изникнат, косми, рога. Като изникнат, ти прогресирал ли си? Сега козината, рогата и копитата трябва да се снемат. Това са ограничителните условия. Искаш да станеш силен човек в света, мислиш ли, че ако станеш силен, това е едно благо? Конете, воловете са по-силни от човека. Но сега орат, работят. Слонът и той е силен, но и той работи за човека. Човек не е толкоз силен, но ги е хванал всичките, тези силни същества и ги е впрегнал на работа. Ние казваме по някой път: „Ние сме синове Божии, Бог живее в нас.“ Синове Божии сме, а при това боледуваме; синове Божии сме, а не може да се справим с условията. Синове Божии сме, а се тревожим, гневим се; синове Божии сме, а един тон не можем да вземем правилно; синове Божии сме, а не разбираме цифрите, числата. Мислим, че имаме царска кръв. Под думата „кръв“ се разбира винаги „животът“. И Мойсей казва: „Няма да ядете кръвта на животните, а само месото.“ Под „кръв“ се разбира животът. А животът носи интелигентността в себе си.
Ти може да имаш онзи велик живот в себе си, да мислиш. Ако не се е събудил в тебе великият живот да мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света. Досега сте се справили с мъчнотиите на въшките по много механичен начин. Гребена въшките създадоха. Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.
Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, по някой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някой свои чувствувания обичаме повече, а някой – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.
Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.
Вие ще кажете: „Как може да бъде това?“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно… Има две неща, за които мислите едновременно174. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислих, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. По някой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл в топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.
За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един самун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят самун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят самун.
Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. Но в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болните имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. За пример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.
Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение. Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално. Дали разбирате или не, то е друг въпрос.
Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онзи добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.
Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това е идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управляват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: По някой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.
Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.
Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето. Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас. И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале!“ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“. Като свършиш университет, пак казваш: „О, Ваале“. Щом ти вярваш в тези 4 години, ти туряш една преграда на своето развитие. Ти се радваш, че си свършил университет, не полагай твоята сила върху това знание. Ти не си още учен. Някой ще дойде по-учен, по-силен от тебе, ти има да придобиваш още много повече. Това може да стане една спънка за тебе. Ти се радвай, че си свършил. Не казвай, че е нищо. Но се радвай на най-малките способности: че знаеш да пееш малко, че знаеш да пишеш, да рисуваш.
Минавам някой път, лаят ме кучетата. Ако млъкнат кучетата, тогаз пеенето ми било добро. Рекох, достигнал съм в пеенето до известна степен. Отивам при някой хора и почвам да им говоря. Ако мога да ги накарам да ме слушат, тогава виждат, че съм нещо. Дигна някой човек на въздуха и хората казват, че съм силен. Но някой друг дигне мене. Така нищо не се разрешава. Силата, с която разполагаме, не е в състояние да ни спаси.
Докога мене ще ме обират? – Докато съм слаб. Под слабост, разбирам следното: докато не разбирам Божиите закони, любовта, като Божие благо. Любовта е едно Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Като почнем да разбираме, че това са Божии блага, ние сме вече в пътя на онова освобождение.
Та сега аз се радвам. Посях, замесих, втория път нека покисне малко и този хляб, след няколко седмици, нека се опече, и ще го близнете. Ще го опечем, няма да го ядете много топъл и сух няма да го оставяте. Ще се съберем на един обяд.
Забележете числото 35 656. Три е Божествен свят. При сегашното състояние, Божественото е отрицателно. Ние не разбираме благата, които Бог ни е дал, следствие на това ние искаме да заставим природата, да правим така както ние мислим. Ако мислиш право, да си платиш, ще се намали дългът. Ако не платиш, ще се увеличи дългът. Казваш: „Толкоз време съм учил.“ Какво си учил толкоз време? Най-учените от вас, искам да ми кажете какво сте научили, какво е? Не, което не сте учили. Ти казваш: „Свършил съм гимназия, университет.“ Кое е най-същественото в гимназията и в университета? Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? Аз съм за същественото. Аз, като видя един човек, който знае, той ме радва. И като видя един невежа и той ме радва. Като срещна един богат човек, аз се радвам, че мога да взема нещо от него. Като срещна един сиромах човек, аз се радвам, че мога да му дам нещо. Срещам аз богатия, аз го считам като едно благо от Бога и без да му казвам, той ми дава. Като видя беден, аз му давам.
Едновременно трябва да имате желание да обичате и да ви обичат. Да ви дават и да давате. Защото законът е такъв. Като давате, ще ви дават, като се изпразните, Бог, като ви срещне, ще ви даде. Бог дава на онези, които дават. Не дава на онези, които не дават. Ще каже някой: „Тези хора са богати.“ Вие се мамите за богатите. Те са натоварени. Да си натоварен с богатство и да ядеш хубаво на трапезата, това са две неща различни.
Та рекох сега, в онези вътрешните процеси трябва да намираме същественото, защото, ако не намираме същественото, животът ни ще се обезсмисли. Мнозина срещам, които казват: „Остаряхме.“ Братя или сестри казват: „Остаряхме.“ Ученикът казва: „Не мога вече.“ Вие сте остарели и не сте се подмладили. Има спиране. Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.
Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение.
Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.
Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.
Само Вечният Път на Светлината води към Истината. (Три пъти)
3-та лекция на Общия Окултен клас, 5.Х.1932 г, Изгрев, София.
