ПРАВАТА И КРИВАТА ЛИНИЯ
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Сега искам от вас да извадите основните мисли от всички лекции на миналата година. Ще ги прегледате и иде извадите основните мисли. Земеделците имат един прост закон и всички го знаят. Който сее, той ще жъне и вършее. Ако той само трупа, а не вършее, той нищо няма да придобие. И който само трупа материали, нищо не се ползва. Ако той остави всичко на нивата, идущата година то пак ще изникне, но той нищо няма да се ползва. Онзи, който само сее, а не вършее, нищо не се ползва.
Сега може ли правата линия да се изкриви? Представете си, че ви се задава от научно гледище въпросът, кои са причините, които изкривяват правата линия. Защото всичките ви работи са все такива. Често някои от вас казват тъй: „Аз не мога да уча.“ Друг казва: „Аз не мога да ям.“ Трети казва: „Аз не мога да държа пари.“ Четвърти казва: „Аз не мога да ходя.“ Пети казва: „Аз се уморявам.“ Тогава какво отношение имат тези думи? Който казва „Аз не мога да уча“, кои са причините, че не може да учи? Казват – той не е роден талантлив. Оставете паметта. Вземете една дума в нейното изявление. Какво се разбира под „Аз не мога да уча“ или „Аз не мога да помня“, „Не мога да разсъждавам“? Или казвате: „Не мога да постъпвам добре.“ „Слабост имам.“ Какво се разбира под „Слабост имам“?
Но да дойдем до въпроса, как се изкривява правата линия. Щом продължавате правата линия повече, отколкото трябва да бъде права, какво става с нея? Две положения има: или ще стане крива, или ще стане много дълга. Нали в геометрията се казва – между две точки може да се тегли само една права линия. Тогава от туй гледище кривата линия е съставена от безброй прави линии, които се движат около един център. Но това не е разрешение на въпроса. Когато имаме един център и с пергела направим окръжност, ние разрешаваме как се е образувала кривата линия, проявяването на този център. Как се е образувала правата линия? Онези, които изучават обикновената геометрия, казват – между две точки може да се тегли само една права линия. Но за да теглим една права линия, кои са подбудителните мотиви или причини, които да заставят човека да постъпи така? Казват: „Прав човек е той.“ Значи има прави отношения между двама души. За друг казват: „Той е крив човек.“ Какво подразбират хората под думата „крив човек“? Не постъпва разумно, не постъпва добре в отношенията си спрямо другите хора. За такъв казват: „Крив човек е той.“ Сега в какво седи лошото, че е крив? Или в какво седи кривината? Нали, когато човек иска да си направи една лъжица, нали му трябва една крива линия. А какво лошо има, че лъжицата му е малко крива? Хората роптаят против кривата линия, а правят криви лъжици. Питам сега как оправдават хората, че ядат с криви лъжици чорба? В природата допуснато ли е човек да яде чорба? Аз вземам едно такова положение, чорбата е произведение само на човека. Само човек прави чорба. Ще нарежете малко картошки, малко магданозец, малко вода и ще направи малко картошкена чорба. И мисли, че туй е някаква храна за него. Хубаво.
Ако вие разбирате ония моменти, които отклоняват човека от правата линия, вие ще разберете вътрешния подтик, защото човешкото естество се мени, и кои са причините за промените на вашите състояния. Едно същество, което има идеята само за едно измерение, у него съществува само една идея. И щом в това същество, в ума му се родят две идеи и той иска да ги реализира, какво ще направи то? Може ли да ги реализира по закона на правата линия? Можем да турим, тъй както във видимата геометрия се тургат нещата. Поставете, че на една линия АВ живеят три същества – 1, 2, 3.
А – 1 – 2 – 3 – В
Допуснете, че тия същества седят в правата линия. Едното от тия същества иска да има отношение със съществото 3. Но по закона на живеенето туй същество не може да има прями отношения с третото същество. Следователно то ще говори на второто и то ще бъде като тълкувател. То с третото същество не може да се види, но в неговия ум то знае, че има едно същество пред него и то иска да приказва с него, че да се запознае. Но в един свят с едно измерение отникъде не можеш да заобиколиш. Ако вървиш според законите на този свят, а имаш желанието да се запознаеш, какво трябва да направиш? Естествено ще станеш философ. Ще кажеш: „Има ли в природата някоя възможност?“ В света все трябва да има тил. И в тебе ще се зароди тази мисъл, която ще каже – в природата съществува нещо повече, отколкото аз разбирам. Възможно е да съществува и да мълчи. Не е само това отношение, което сега съществува. Следователно туй същество, което си е наумило да се запознае с третото или четвъртото същество, то вече от правата линия е изкривило своя път. То знае в ума си, че не е само този път, но трябва да има друг път, друга възможност.
Сега да приведа един пример. Допуснете, че вие сте гимназист и всякога вървите по една права линия и никога не се отбивате от тази линия. Тя върви право от къщи в гимназията. Но допуснете, че един професор, когото вие не искате да срещнете, дойде и той да живее на тази улица. Тогава у вас се заражда едно неразположение, не ви се ходи вече по правата линия, но искате да живеете на тази улица. Излезете от къщи, дойдете донякъде и кривнете от пътя. Пита ви някой: „Защо не вървите в правия път?“ „Е, не ни се ходи по правата линия.“ Защо? Защото този професор е там, не искате да го срещнете и изкривявате линията си. Казвате, когато човек не иска да срещне някого, той ще изкриви линията си.
Фиг. 1
Сега, който разбира причините, добре, но който не разбира причините, той ще каже тъй (Виж чертежа –Фиг. 1) Ще мине от А до В, обаче не по права линия, ще изкриви малко. Схващате ли сега откъде иде причината на изкривяването? Този перпендикуляр С е на две успоредни линии, d е ученикът, който живее на тази улица. При С живее професорът. Този студент, щом дойде до предела, не продължава пътя си, а кривва. Значи този професор е заставил студента да изкриви пътя си. Или разположението, което има студентът към професора, го е накарало да изкриви пътя си. Следователно той е иждивил и от времето си. Понеже правият път се изминава за точно определено време, а щом той изкривява пътя си, трябва му повече време. В природата е тъй, с каквато и бързина да пътувате, правата линии винаги си има точно определено време. Или правата линия се определя с точно време.
Вие казвате за тези неща – те стават в мига. Нещата, които стават в мига, те вървят винаги в права линия, а тези, които не стават в мига, те не вървят в права линия. Туй, което става моментално, става в права линия. Сега онези, които не разбират законите, ще кажете – този ученик няма право да изменя пътя си. Та все по един път ли ще ходи в гимназията и в университета? Може и по друг път. Добре. Заменям или замествам този професор С с един негов любим приятел, който живее на същото място С. Тогава кривият път веднага ще изчезне и ще се възстановят пак първите отношения. Тогава кои са причините за изчезването на кривата линия? Неговият приятел е причината. Сега това е едно явление. Да го преведете във вашия психически свят. По тази аналогия извадете един закон, по който можете да действате. Защото възможно е в нашата точка С да се яви едно чувство, което може да ви застави да измените хода на вашите мисли или желания, или на вашите постъпки. Това е възможно. Ако дойде друго едно същество, което има хубави отношения към вас, да възстанови пак първите отношения, които вие сте имали.
Следователно, казвам, ако имаш един човек, когото не обичаш, намери друг, който те обича, за да се възстанови първото положение. И вследствие на това, когато хората ги гонят, те търсят поне някъде помощ. Всички говорят лошо за него, той търси път, за да закриви малко, той търси поне един човек, който да му съчувства и тъй да възстанови Божественото в себе си. И като намери един човек, казва: „Нека другите си говорят колкото си искат, един има, който говори добро за мене.“ И тогава той тръгва пак по правия път.
Фиг. 1
Сега другата страна. Казват за някого: „Да го оправим.“ Но представете си, че онзи, който не разбира закона, иска механически да го изправи. Но този път на туй механическо изправяне ние поставяме един стражар С1(Фиг. 1). Това пак представлява професора С. Студентът тръгва, но като дойде до В, иска да кривне малко. Стражарят С1 му казва: „Не може, направо ще вървиш.“ И той, иска-не иска, намира се между две злини, казва: „При професора лошо, при стражаря още по-лошо.“ И той тръгва по правия път на училище. Питат го в училището: „Защо ти друга сутрин кривваш из пътя си, а сега мина из правия път?“ „Е, имаше един стражар.“ Значи в дадения случай стражарят те оправи. Но на другия ден този ученик се ухитрява и казва: „Ще направя друга крива линия.“ Иска да заобиколи професора си от другата страна, по М, и този стражар не го среща. Но допуснете, и тук поставят друг стражар С2. На следната сутрин те среща стражарят С2, и пак те връща, оправи те. Но на другата сутрин този ученик минава през друг път, още по-далечен, по N. Пак поставят стражар С3. И най-после дойде стражарят С4. Още пред къщата на ученика пази го, като излезе, и го придружава до гимназията. Стражарят върви отподире му и казва: „Право ще вървиш.“ Не. Това е механическо направление. Туй е законът на морализирането. Това е Мойсеевият закон.
Тези С1, С2, С3, С4, това са все Мойсеевият закон. И горният ученик няма възможност да мине през друг път. Питам, защо е нужно сега? И той казва: „Както виждате, баща ми, майка ми са решили да ме вкарат в правия път. И ми казват, непременно през тази улица ще минеш.“ Заставен е той. Няма друг избор. Те му определят един път и той е заставен оттам да мине. Но допуснете сега, стражарят С4 се разболее, напусне поста си. Ученикът ще кривне. Като дойде С4, онзи, който го морализира, пак на мястото, не може да кривне от пътя. Но след туй разболее се стражарят С3, ученикът дойде до него, няма го, пак кривне. На следния ден те го заставят пак по правия път да върви. Разболее се сега С2. Ученикът, като дойде до това място, пак кривне.
Та в закона на наследствеността децата все повтарят някои навици. Щом се премахне причината, която забранява, веднага ние вземаме същото направление, пътя, по който ние искаме да вървим. Щом се яви тази причина, ние вървим по правия път. Сега ние искаме да направим нещата, но ни е страх, стражар има. Някой път ти имаш нужда от пари, виждаш касата отворена, но обикаляш оттам. Защо? Хората ще те видят. Това е вече изкривяването. Тръгваш пак по правия път. Има ли един, ще изкривиш пътя, няма ли никой, ти бръкваш в касата. Но в ума ти, преди да направиш нещо, все има един стражар.
Та когато ние говорим за идейния живот, тия стражари С1, С2, С3, С4 трябва да ги очистим от ума си. Сега питам, няма ли едно положение за този студент, за да не си изкривява пътя? Има. Вие можете сами да намерите тази причина. Центърът С има известна отблъсквателна сила към точката В. Тогава в много отношения ние можем да кажем тъй: когато две еднородни величини, които имат една и съща сила, се срещат, те се отблъскват. Следователно професорът С е една положителна сила и студентът d, и той е една положителна сила. Тогава, щом дойде d до този перпендикуляр С – а понеже С е по-силен, веднага става отблъскване и се образува една крива линия. Затуй често в човешкия мозък известни желания, известни мисли се отклоняват по същия закон. Някой път ти искаш да направиш нещо, но зависи от силите, които действат, дали са положителни, или са отрицателни.
Та разбрахте закона на отклонението. Ако са положителни или са отрицателни, може да измениш своя път. Тогава постиженията какви са? Зароди се у тебе една мисъл, но тя трябва да има известно постижение. Щом пътят е по-дълъг, отколкото трябва, ти няма да имаш едно правилно постижение. Казвам, в живота, когато се привеждат обикновените сили, обикновените мисли и желания на хората, когато се изясняват, вече се разбират причините малко по-друго. Има още една философия, още неоформена. Т.е. между проявите на физическия живот и между проявите на духовния живот няма още ясна връзка в нашето съзнание. И вследствие на това много наши постъпки не можем да ги изясним разумно. Изясняваме ги по този начин, или по пътя, в който няма единство. Сега аз тургам и това. Някой, който може да каже: „Какво ще се плаши той от професора, нека си мине направо, какво има от това.“ Но, представете си, че точката С, това са разбойници. Тогава ти няма да минеш през този път, който те минават. Непременно ще измениш пътя си. Ще кажете: „Може ли това да стане някой път?“ Добре, представете си тогава, че С е един мост на някоя река, но той е развален. И ти по тази посока не можеш да минеш. Сега, за да изясним този дадения случай, представете си, това е един канал, през който трябва да мине корабът d, но тук, при точката С, каналът е затворен. Тогава при този канал има мъчнотия. Щом дойде до С, корабът ще тръгне по друго отклонение, има друг един канал. И ако се попита защо не върви по правия път, ще каже – каналът е затворен. Все същото е това.
Тогава другото положение. Представете си, този канал е затворен и няма никакво отверстие. Какво ще стане? Едно от двете: или този кораб ще се спре и ще чака, докато каналът се отвори, или той ще се повърне назад. Следователно, когато кажеш, че в живота на някой човек е станало известно повръщане назад, значи той се връща пак на същото място, отдето е тръгнал. То е пак по същата причина – да намери друг изходен път, за да намери разрешение на този въпрос. Значи препятствията, които среща на пътя си, са непреодолими и той предпочита да се върне назад. Но разрешението на този въпрос е възможно. Защото от точката, от която той тръгва, там може да намери едно разрешение.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Седма лекция на Младежкия окултен клас 11 октомври 1929 г., петък, 6 часа, София – Изгрев.
