Словото

ПРАВАТА ЛИНИЯ

ПРАВАТА ЛИНИЯ

Отче наш“

Станете и поразредете се малко, ще направим едно упражнение само с ръцете. (И ръцете турени на средата на челото.)

Фиг. 1

Всички сте запознати с. > геометрията, нали? Вие сте проучвали триъгълника. Имате триъгълника ABC (Фиг. 1). Ако се подвижи линията АВ и СВ, какво ще стане с триъгълника? Ако се подвижат тия линии вътре, какво ще стане с d? Философия е това. Или това е геометрията. Тази геометрия при сегашните състояния служи за известни практически цели. Ако тези линии се подвижат към посоката АС или към С, какво ще стане с линията АВ? Тази линия ще се отдели, ще върви към линията АС. Тогава ще имате АВ+ВС+АС. АВ ще се удвои, ще стане по дълга. Защо се удвоява линията? Какво показва удължението на линиите? Щом линията се удължава, това показва, че тази линия се приближава към теб или ти се приближаваш към нея. Щом линията се удължава два пъти, това показва, че тялото се приближава. Но ако вие подвижите и трите страни, какво ще стане?

Сега това е само за онези от вас, които може да разсъждавате. Този процес се забелязва и в живота. Ако човек загуби едно от своите сетива, чувства, да кажем, обонянието или слуха, тогава някое друго чувство се удвоява в силата си. Сега имате следующите разсъждения. Някой казва: „Аз искам да ви попипам.“ Пипането не е ли едно чувство, сетиво? То е елементарно чувство, сетиво на ръцете. Ако ти искаш да знаеш нещо на физическия свят, ти искаш да го похванеш. Всяко нещо, което ти можеш да го похванеш, ти мислиш, че то е вече реално. Друг казва: „Аз искам да го опитам, да го вкуся с езика си.“ Значи той най-първо го държи с ръцете си. Второто положение – ти искаш да знаеш какъв е вкусът. Трети казва: „Аз искам да го послушам.“ После искаш да видиш предмета и най-после искаш да го вкусиш.

Питам, какво е станало с твоите възприятия? Това, което вие държите в ръцете си, можете ли да го изследвате? Ако вие нанесете двете линии АВ и ВС върху линията АС, те ще предадат нещо от своето качество на АС. Какви качества ще предадат на тази линия? Представете си, че АС представлява физическия свят, АВ – умствения, а СВ духовния свят. Това са граници само за изяснение. Ако вие слеете линията АВ с АС, какво ще предадете? Ще предадете мисъл. Тази сила ще се изяви на физическото тяло като мисъл, но същевременно ще се изяви като движение, като светлина. Ако нанесете СВ върху линията на физическото поле, то ще принесе чувстване, интензивност. Значи ще се увеличи топлината. Щом внесете каквото и да е чувство в човешкия организъм, то ще повиши температурата. А щом внесете мисъл върху тялото, повишава се светлината.

Следователно от физиологическо гледище ако удължавате лицето си, значи тези линии се нанасят върху физическото тяло. Ако лицето се удължи, какво се предава на тялото? Предава се активност. Човек става висок, с по-големи крачки, изхожда повече пространство. Когато вървят високите хора, спори им. Мислите ли, че могат да вървят заедно високият и дългият човек с някой къс човек? Вие ще кажете – могат. Кон и бивол могат ли заедно да вървят? Ако конят се съгласи да върви като бивола, те могат заедно да вървят. Ако вие нанесете СВ върху линията АС, какво ще се предаде? Интензивност ще се предаде, повече широчина и топлина. Следователно, за да се развият чувствата, трябва огън, трябва широчина.

На чувството не му трябва височина. Всяко чувство търси широчина, дето да се прояви. А всяка мисъл търси дължина, дето да се прояви. На мисълта не трябва широчина. Това е едно качество, което отпосле се явява. Ти с мисълта искаш да знаеш причината на нещата. Що е причината на нещата? Причината е А. При С се намира крайният предел. Когато ти кажеш, че искаш да знаеш причината на нещата, казвам, тогава ти си на С. Следователно ти се отнасяш към А. Имаме С:А. Но за да знаеш причината на нещата, ти трябва да се повърнеш назад към А. Оттам започва причината. Питам, като дойдеш до А, какво ще научиш? Тази линия е станала видима, проявена вследствие движението на А до С. Ти, като дойдеш до А, няма да знаеш толкова, колкото знаеш при С. Казваш – има някоя друга причина. Другата причина е АВ. Ти се подвижиш към В. Ще знаеш толкова, колкото си знаел при А. Пак казваш – има друга причина. Добре, ВС. От ВС ще дойдеш пак до С. Каква е разликата между АВ и ВС? Че си обходил триъгълника от всичките му страни.

Питам, какво си научил, след като си обходил триъгълника от всичките му страни? Поне си го измерил, знаеш дължината на страните му. Това е единственото знание, което си придобил. Ти ще знаеш колко е дълга страната АВ, ВС и АС. Щом знаете тези дължини, вие можете да приведете тия числа в мисъл.

Ако умножите 3 на себе си, какво ще придобиете? 3×3 = 9. Преведете сега какво означава 9 в геометрическа форма. („9 е квадрат на числото 3.“) Добре. 2x2x2 = 8. Какво представлява 8? („8 е кубът на числото 2.“) Тогава какво е отношението на 9 и 8? 9 е квадрат, а 8 е куб. После имате и друго отношение. 3x3x3=27. Тогава между 8 и 27 има отношение. Имате тогава 8 и 27. Тези числа спадат към третото измерение. Към кое измерение спада 81? („81 спада към четвъртото измерение, то представлява 3 на четвърта степен. 3×3=9, 9×3=27, 27×3=81, З4.“) Така е. 4×4 = 16, значи 16 е квадрат на числото 4. За да имате куб от 4, какво трябва да направим? 16×4=64. По-нататък имате 5×5=25×5=125, 6×6=36×6=216, 7×7=49×7=343, 8×8 = 64×8 = 512, 9×9 = 81×9 = 729. Най-първо в дадения случай вие трябва да разбирате отношенията на числата, когато се занимавате с тях. Да вземем сега числата 216, 343, 512, 729. 2+1+6 = 9, 3+4+3 = 10, 5+1+2=8, 7+2+9 = 18. Какво правило може да извадите от това? Тези числа засягат третото измерение. Оттук може да извадите едно правило за отношенията, които съществуват между вашето тяло и вашата мисъл или вашия ум и вашето чувство. Това е третото измерение.

Тогава как ще определите второто измерение? Как ще определите отношенията на вашите чувства към вашето тяло? Геометрически към кое измерение ще го поставите? Те спадат към второто измерение. А отношението на тялото към себе си? Пак по същия начин, само че ще лежат в различни посоки в пространството. Да допуснем, имате човешкото чело. Ако това чело се удължава, става по-високо, какво се предава на ума? Неговата мисъл става интензивна. Значи високото чело предава интензивност. Предава по-голяма светлина на ума. Тази светлина от какво зависи? Ние ще преведем.

Фиг. 2

Тук имате точката А, точката В и точката С (Фиг. 2).Сега до мисълта. Законът е такъв. Ако едно тяло пада от по-голяма височина, има по-голяма енергия. Този закон можете да пренесете и върху мисълта. Всяка мисъл, която иде от по-далечно пространство, е по-силна, а която иде от по-близко пространство, е по-слаба. Когато се приложи дължината на този ъгъл А на челото, определя се каква ще бъде мисълта и откъде иде тя. Това съществува вече в природата. И когато вие се силите да бъде вашата мисъл интензивна, да можете да я реализирате, непременно вие трябва да произведете във вашия мозък известно удължаване на нишките. Ако вие не можете да внесете известно удължаване на нишките на вашата мисъл, вие не можете да внесете никаква интензивна мисъл. Вие ще видите колко е важен процесът. Когато ти мислиш, в ума ти има известни нишки, по които мисълта върви като по радио. Ако вие не знаете в даден случай да удължите или да скъсите известни нишки, вие не можете да манипулирате с известни нишки в мозъка и не можете да регулирате мисълта си. Има пък известни нишки вътре в мозъка, на които, ако вие не можете да дадете в даден случай едно малко разширение, тогава вие не можете да манипулирате с вашите чувства. При мисълта вие ще удължите тия нишки, а при чувствата вие ще придадете известна широчина. А като се образува тази широчина, ще даде на тялото голяма сплотеност и ще направи тялото голямо

И тъй, ако една линия е дълга, тя скоро ще се скъса. Тъй че чувствата предават една стабилност на мисълта. Туй, което дава стабилност на дългия конец да се не къса, това е неговата широчина. Щом една мисъл има дължина и широчина в себе си, тя е стабилна. Може някой път да няма широчина в мисълта ви, вие казваше, да има само дължина. Не е така. Вие трябва да предадете още едно качество на вашата мисъл – широчина.

Ние идваме до закона, дето в кабалата се казва, че числата имат сила. На какво са разрешение числата от 1 до 10? Аз ще ви приведа. Всяко едно число е израз на нещо. От 1 до 10, това са свойства и качества на точката. Или това е точката в своето проявление, понеже тази точка, като се подвижи сама по себе си, няма никакви измерения. Но това, което няма никакви измерения, като се подвижи в известна посока, какво образува? Правата линия. Посоката на точката е правата линия. Това за едното. Какво показва двете? Двете образуват плоскостта. Трите образува куба. А четирите образува тесаракта. За това Питагор се е спрял дотам. Не само Питагор, но и всички от древността са отишли само до четирите и там са се спрели. И съвременните математици не са отишли нагоре. До четири какво има, вие знаете, но от четири нагоре какво има, вие не знаете. Какво има в числото пет. Пет, това е човекът. Човек сам по себе си, по своята същина не е едно четириизмерно същество.

Фиг. 3

Та казвам, когато имате една мисъл, която се проявява в един по-висш свят, качествата и свойствата се различават коренно от тези, които се проявяват тук, долу. За пример има известни качества, които отличават духовния свят. По какво се отличава духовният свят от физическия? Аз ще ви представя, физическият човек е един малък триъгълник, а духовният човек е един голям триъгълник (Фиг. 3). Физическият човек знае, че е един триъгълник, но казва: „Не съм му измерил страните.“ И духовният човек е един триъгълник, но той казва: „Аз съм му измерил страните.“

Да допуснем, вие сега искате да познаете този физически човек какъв е. Ако вие почнете да движите страната АВ към ВС и страната ВС по посока ВА, какво ще стане? Ще се намалява. Ако ВС се слее с АВ, това е физическият свят АС и чувствителността престава. И ако АВ се слее с АС, и мисълта ще престане. Обаче, ако АС се намали наполовина, тогава ще се прояви силата на линията АВ, или ще се прояви човешката интензивност в ВС. Затова пък от другата посока ако СВ се подвижи към АВ, тогава ще се усили човешката интелигентност. В духовния свят съществува обратният процес. Когато се развиват чувствата, те се проявяват в своята интензивност – развива се умът. Когато умът се проявява в своята интензивност, развиват се чувствата. А когато чувствата се проявяват в своята интензивност, понеже човек страда повече, развива се мисълта.

Да ви представя едно сравнение. Представете си, че вие сте едно лакомо дете, влизате в една гостилница, без да питате, вие ядете. Хваща ви гостилничарят, набива ви хубаво. Вие излизате, обаче влизате на друго място, на трето, там по същия начин вие ядете, без да питате, набиват ви. Туй дете сега прави своите научни изследвания, не може да разбере защо става това. Най-после това дете влиза в една бакалница, дето има една кошница с ябълки. То бръква в коша и си взима ябълки и яде, без да пита, пак го набиват. Втория път, като влиза, то вече знае, че има лоши последствия, то прави своите научни изследвания. Първия път то мисли, че има право да вземе от ябълките, втория път то вижда, че има лоши последствия и на третия път, като влезе, то гледа да не го види никой. Ако в дюкяна няма никой, то бръква и си взима. Ако има там някой да го види, то не взима от ябълките. Та във всичките тези случаи желанието му да яде и шия препятствия, които среща на пътя, развиват неговия обективен ум. То вече разсъждава, казва: „Няма вече да си излагам гърба, най-първо ще видя дали има някой, който да препятства.“

Вие питате защо са страданията. Минавате покрай някой кош, бръквате си и изваждате нещо, бият ви, после сте по-мъдър. Може да направите същия опит един, два, три и повече пъти, докато най-после ще дойдете до известни заключения и ще извадите един морал за себе си. Ще разсъждавате така, ще кажете: „Тази работа не става с взимане. Влязох, взех, биха ме. Втория път мислех, че са далеч и не ме виждат, но пак ме биха. Все ме биха.“ Търся разрешение на тази трудна задача. Та ще вървите от причините към последствията. Най-после идвате до мисълта, че има известно отношение между тези ябълки и едно разумно същество. Ти откриваш тази философия и отиваш към това същество и казваш може ли да благоволи да ти даде от ябълките. То ти казва: „Аз с пари давам.“ „Е, няма пари.“ „Тогава ще работиш за мене и аз ще ти дам от ябълките.“

Така ще разсъждавате и вие. Как се зараждат тези философски понятия в света? Нали, като се родят мъчнотии. Дават ви известна мисъл, вие търсите причините. Щом намерите причините, по един или друг начин почвате да разрешавате мъчнотиите. При сегашните условия има изостанали известни атавистични черти. Малко сприхав сте, бърз. Бърз в чувствата си и бърз в мислите си. Не е лошо човек да бъде бърз в чувствата си и бърз в мисълта си, но какво трябва да правите с вашата бързина, с прибързаните заключения?

Представете си, че аз съм философ. Казва ми един, който преподава съвременната математика: „Пиши 1, 2, 3.“ Представете си, че аз като пиша това число, в мене става цяла една промяна, един процес. Аз мисля върху това. Той ми каже: „Напиши 2.“ Аз още мисля за едното, а той ме счита, че съм невежа. „Напиши две, ти казвам.“ Написвам двете. Казва: „Пиши три.“ Аз още се спирам върху двете, това число произвежда известно впечатление върху мене и известна енергия, то ми действа. Вие не можете да напишете известно число, без да предаде известна енергия и на вас.

Сега някои от вас искате да бъдете прави, нали? Ще ви дам един метод геометрически за изправление. Вземете един молив и начертайте една линия права, втора, трета, четвърта, пета, шеста. Това – един ден, два дена, три дена и мислете върху тази правата линия. Чертането на тази права линия ще ви даде отношение да бъдете правдив. Вие имате една ваша приятелка, с която не можете да се справите. Седнете и чертайте прави линии. Прочетете при колко прави линии отношенията ви ще се изправят. След като напишете двайсет прави линии, идеята за правото ще се събуди у вас. Но всеки ден напишете поне една права линия. След двайсет и един дена, ако вашите отношения се изправят, ще кажете: „Има едно правило. Като се напише правата линия 21 пъти, известни отношения се оправят.“ Това е един закон, едно правило заради вас. Ще преведете какво представлява 21. 2+1=3. А какво представлява трите? Трите само по себе си е корен. На кое число е корен трите? На 9. Значи в дадения случай 3 спада към едно число. Кабалистически това число спада към триизмерния свят. По цена то струва по-голяма цена, но като се умножи два пъти на себе си, дава квадрата. Значи цената му геометрически не е толкова голяма, колкото кабалистически. То дава метод, с който можете да работите и разбирате. А за да работиш с едно число, ти трябва да го ограничиш.

Всяка една енергия трябва да я канализирате, трябва да знаете начина да я впрегнете на работа. Най-първо трябва да имате един метод, за да я канализирате. И ако вие не знаете да канализирате вашата енергия, тогава каква полза? Ако други хора дойдат да ви канализират, да ви възпитават, какво придобивате? Когато една държава дойде да възпитава друга една, какво е положението ѝ. Така и с вас. Един от външния свят ви възпитава, той влага свои капитали и вие трябва да знаете за колко години ще внесе капитал.

Вие имате една приятелка. За да бъде тя приятелка, тя има известни чувства към вас. Вие не можете да имате една приятелка, ако тя няма едно предприятие у вас. И аз да ви кажа. Ако приятелката ви е малка, и приятелството ви ще бъде малко, точно толкова, колкото е и концепцията. Пък ако няма концепция, тогава и те ще се разделят.

Сега вие, младите, както и старите, имате една идея за самовъзпитанието на човека толкова повърхностно, колкото е и паяжината. То няма никакъв закон. Та ние можем да определим по този начин числата. Аз не искам да ви разкрия тайната на числата, но ще ви покажа отношението им. Щом лицето изменя своята дължина и широчина, аз да ви кажа колко време ще трае вашето приятелство. Ако се спираш само на едното лице, то е относително знание. Ако едното лице е по-дълго, а другото по-широко, тогава казваме – единият има интензивност на чувствата, а другият – на мисълта. Единият ще бъде привързан по чувство, а другият – по мисъл. Следователно и двамата могат да работят заедно. Ако и двете лица бъдат еднакво дълги, ще има известна дисхармония. Та аз искам при метода на самовъзпитанието да разбирате геометрията.

Често при работа вие имате главоболие, някаква мисъл, имаш една ръка, имаш и друга, после имаш един пръст, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми. Бройте, гледайте правите линии, и това, което ви стяга, ще изчезне. Има нещо, което ние можем да направим. Известни движения, ако вие знаете как да ги правите, веднага може да премахнете всички болки. Вие трябва да знаете, че има известни естествени движения, които трябва да правите всеки ден, за да може да се трансформира, правилно вашата енергия, защото тялото само по себе си е един акумулатор. Ако всяко нещо е на своето място, човек се намира в едно нормално състояние. Ако тия движения са по-малко или повече, ще се зароди една малка дисхармония в организма. Някой път в симпатическата нервна система се струпа повече енергия, някой път в гръбнака, в стомаха, в ръцете, в пръстите, в лицето, в очите – и всичките тия енергии чрез самовъзпитание могат да се пласират правилно навсякъде. Аз ви приготовлявам към правилните движения. Мога да ви дам известни упражнения, но трябва да се осветлите. Иначе не може да се достигне нищо. Може да четете някой философ или Питагор, или Кант, или Айнщайн. Ако четете неговата теория, питам, какви практически резултати ще извадите?

Приложение трябва. Ако ти четеш една книга, и не можеш да направиш едно микроскопическо практическо приложение на това, което си прочел, трябва да знаеш, че времето е загубено. Всяка една книга, която четеш, в дадения случай трябва да знаеш да извадиш едно малко приложение на това, което си чел. Например учите смятане, математика, но това смятане трябва да има своето приложение. Изучавате физиогномията на хората и красиво е да знаеш защо на един човек лицето му е дълго, очите сини, веждите тънки. Кои са първоначалните причини за това? Има една философия. Колко е красиво, да знаете историята на това лице. Колко художници са работили там, докато се установят на този модел. Това е цяла една история на миналото. И ако вие можете да разгадаете това лице, ще ви се открие цяла една епоха. Следователно много несъобразности ще ви станат ясни. Нали казвате сега, че хора със сини очи са студени. Турете сега вие студени ли са, или какви? Хората със сини очи имат интензивна мисъл. Преведете сега студ и хлад – интензивна мисъл имат. За друг казват – той е много горещ, сприхав, нетърпелив. Преведете тия величини. Значи този човек има широчина на чувствата. Той казва: „Искам да живея.“ Онзи, който има чувства, иска голяма стая, а на когото мисълта е силна, казва: „Не ми трябва широка стая. – Малка стая му трябва, казва: – само едно бордейче, да гледам небето.“ Иска да мисли за външния свят. Като вляза в една къща, аз се интересувам да видя какви са стаите – големи или малки. Развежда ме той из къщата си, казва: „Не ми трябваше такава голяма къща, жена ми ме застави да направя такава голяма къща. Мен ми е достатъчна една малка стаица.“ Казвам, чувствата на тази жена са богати, тя мисли – като има много стаи, животът ѝ ще се уреди. Урежда се къщата, но чувствата не се уреждат. Или широчина на чувствата има, но умът не се урежда. И този, който казва – не ми трябват много стаи, той мисли – като има малка къщица, ще се уреди животът му. Пак няма да се уреди животът му, защото на този свят му трябват и чувства, и мисли, пък после му трябват и прояви отвън. Има едно качество разумно, плътност трябва вътре. Да бъдат нашите мисли и нашите чувства устойчиви.

Сега можем някой път да направим един опит, да приложим тази теория. Ти, за да накараш един човек да мисли, щом той пожълтее, той почва да мисли. Щом лицето му почервенее, той почва да чувства. На физическото поле е така. Запример кажете на едно малко момиченце нещо хубаво, красиво, и лицето му почервенява. Това показва, че то почва да чувства. Мисли ли то нещо? Не. То е почувствало нещо. Кажете ли на едно момченце нещо, и то веднага пожълтее – почнало е да мисли. Ако някой почервенее, аз не се спирам върху лицето, аз се спирам върху чувствата. И тогава, искам да разгадая, ако чувствата се развиват нормално, то е правилно. Но ако това развиване на чувствата не стане правилно, има друг един закон, който регулира разпределението на чувствените енергии, защото, ако чувствата не се разпределят, може някъде да стане експлозия. И при чувствените енергии, и при мисловните енергии, ако човек не е внимателен, и там стават известни експлозии.

Та вие сте дошли до една фаза в природата, дето трябва едно самовъзпитание и изучаване на енергиите. Когато аз казвам, че всичко в природата има свой смисъл, ние разбираме, че като се спрем върху някоя местност, по линиите, по телата, които се намират там, аз разсъждавам кои линии преобладават най-много или кой свят преобладава най-много: физическият, духовният или причинният, или мисловният свят преобладава. После дългите линии или късите линии. Ако в тази местност преобладават дългите линии, аз казвам – телата идват при мене, в моя посока се движат. Ако линиите са къси, казвам, телата се отдалечават. Някой път ми трябват известни тела да се приближават, а някой път ми трябва известни тела да се отдалечават. Вие не искате ли някой ваш приятел, колкото и да го обичате, да се отдалечи някой път от вас? Хубостта на нещата седи в това, да знаеш да се приближаваш правилно и да се отдалечаваш правилно. При това, като се отдалечаваш, ще се смаляваш, а като се приближаваш, ще се увеличаваш. Но същевременно има известни величини, които не растат в света.

Представете си сега, че някой от вас е зад сцената. Вие излизате навънка, той се явява. И после, ако вие идете зад сцената, у вас ли става известна промяна? Когато вие се явявате и изчезвате, става ли някаква промяна в самия предмет? Не става. Ако вие се представите на това същество отдалече, ще се покажете, че сте малък, а ако се покажете отблизо, ще се покажете голям, без всъщност да сте голям. У вас не става никаква разлика. Този вижда само перспективно, но той ще има само едно повърхностно понятие, че растете и се смалявате. Туй смаляване и увеличаване на предметите е само външно, без действително предметите да са се смалили или увеличили.

Та казвам, може някой път отношението на някой ваш приятел да се измени, вие казвате: „Той вече не ме обича.“ Това не е философия. То е само външно отношение на нещата. Ако аз ви запаля един огън и го оставя далече, на сто метра от вас, какви ще бъдат отношенията ви към огъня? Ще кажете ли – той не ме обича вече този огън. Не. Вие се самозаблуждавате. Не ви обича, понеже вие сте се отдалечили от него на сто метра. Приближете се пак на същото пространство, той пак ще ви грее. Та ще знаете, не по същество са се изменили нещата, но външните отношения са се изменили. Следователно вие ще регулирате този закон на отношенията, и много погрешки ще се изправят.

Аз бих желал някои от вас да работите върху известни мисли, да пишете числата и когато пишете едно число, да го пишете по-красиво. Дръжте едно правило и мислете върху съдържанието на това число. Напишете 1 – какво означава, пишете 2 – какво означава, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. И ако някои от вас искате тъй да си въздействате, пишете и си чертайте. Вие няма да проникнете в числата от 1 до 10, но все таки, ако ги пишете хубаво, все ще остане нещо хубаво и красиво във вас.

За пример в геометрията вие имате петоъгълника. От памтивека петоъгълникът означава човека. Ако напишете втори петоъгълник и ги прекарате един в друг, нали се образуват два петоъгълника: единият – с върха надолу, а другият – с върха нагоре. Първият е материалистически, а вторият – духовен. Следователно всякога трябва да знаете, че във всеки един човек има две проявления, две страни: едната – Божествена страна, а другата – човекът като човек по отношение на Божествения свят, който представлява нещо противоположно в своите стремежи. Човекът, който живее за Бога, той дава на всеки, който му дойде в къщата, той извира навънка. А човекът, който живее за себе си, той всичко прибира, той е като банкерин, все трупа. Та ще знаете, човек, който прибира, живее само за себе си. Законът е еднакъв. Другите дават, давай и ти. Ти виждаш, другите прибират, и ти прибираш. Защото, който не дава, той не може да взема. Най-първо в природата ние започваме с Божествените числа. Ако ние не научим закона на даването на Божественото, ние. никога не можем да научим законите на вземането.

Та ще имате правилни отношения. Мнозина от вас казвате: „Да се оправят работите.“ Това е крива философия. Да се оправят работите – всички разбират да вземат. Какво ще искаш, като не си дал? Ти можеш да вземеш чрез насилие, но насилие ще дойде отгоре ти. Закон е: както вземеш, тъй ще ти вземат. Както даваш, тъй ще ти дадат. Ако дадеш с любов, с любов ще ти го дадат. Ако дадеш с омраза, с омраза ще ти го дадат. Та някой път, като си попипате пръстите на ръцете си, ще си кажете: „Да се продължат малко пръстите ми.“ Като гледам ръката си, аз пожелавам хубавото в себе си, в ума си. Обърна от вътрешната страна ръката си, погледна я, казвам: „Да се разшири сърцето ми.“ После хвана ръката отгоре и казвам: „Тъничка е малко, но трябва да се стабилизира малко, да стане по-здрава.“ Като я пипна отгоре, заглаждам ръката си, то е да се удължи малко, да надебелее, широчината е малка, чувствата е това. Казвам, много хафиф съм станал. Като си гледаме ръцете, така ще кажем: да се продължат пръстите, да се разшири дланта и да понадебелее малко, не съвсем много. 

Само светлият път на мъдростта води към истината е скрит животът.

Четвърта лекция на Младежкия окултен клас 20 септември 1929 г., петък, 6 часа, София – Изгрев

Категории