ПРАВДА, ИСТИНА И СВЯТОСТ
„И да се облечете с новия человекъ,създадения по образа на Бога, в правда и в святост на истината.“ (Ефесяном, 4:24)
За предмет на беседата си ще взема 24 стих, 4 гл. от посланието към Ефесяните.
„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и святост на истината.“
Думата „образ“ е вметната в този стих, в оригинала я няма. Вметната е в българския превод, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, който и да е той, бил някой от старите или новите езици, вие изучавате речта в най-простата ѝ форма. В състава на речта влизат три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметът, за който става реч, какво се говори за този предмет и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислим, за което казваме. Апостол Павел определя разумния човек така: Създадения, казва, в правда, святост и истина. Правдата, това е подлежащето, святостта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде в света, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметът, за който трябва да се говори, да се види в какво седи правдата. Сега съвременните Християни изучават Евангелието тъй, както е било дадено преди 2000 години за Христовите ученици. По-голяма част от Евангелието е било говорено за учениците на Христа, а не за другите, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази реч и тях аз наричам определения и допълнения на речта. Публиката, това е определението и допълнението на речта. Без определение и допълнение някой път може.
Хората, без да влязат в дълбокия смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата, те си въобразяват това, което не съществува, те си въобразяват, че имат в себе си това, което го нямат.
За пример, такива илюзии имат младите моми, такива илюзии имат и младите момци, но такива илюзии имат и старите баби и дедовци, т.е. илюзията е еднаква и за стари и за млади. Това не е упрек, това е лъжливост на нашите схващания. За пример, минавате си покрай пътя и някой човек се вгледа в вас, вторачи очите си, а вие казвате: „Защо ме гледа така вторачено?“ Не може да разберете, че този господин, може би, търси някой свой приятел, чиято физиономия мяза малко на вашата. Вие го питате: „Какво искаш от мене?“ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на един мой познат.“ Ако този човек не ви даде никакво обяснение, а е някой красив, с мек приятен поглед, ще си кажете: „Той има нещо спрямо мене.“ Ако погледът му е малко груб, навъсен, ще си кажете: „Какъв звер е този човек!“ Ще си съставите две противоположни мнения за човека. Това може да бъде и вярно и невярно. Сега ние съвременните християни се питаме: Защо християнството досега не е успяло, защо християните не са такива, каквито трябва да бъдат. Защото у тях няма подлежаще, сказуемо и връзка, определение и допълнение имат колкото искате.
Качествата на новия човек – това са правда святост и истина. Правдата е за сърцето, за чувствата, за душата, истината е за ума, за духа, а святостта, това е една вътрешна връзка между сърцето и ума. Следователно, ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в вашия ум, в мислите ви и ако святостта не образува една връзка, едно място за съединение на сърцето с ума, питам тогава – как ще разберете Христовото учение? То е неразбираемо без тези качества и всички, който правят опити с него, казват, че е неосъществимо. Съберат се двама души, молят се за някой болен и в резултат, той не само че не оздравява, но умира. И като умре, за да не се изложат, казват: „Така му е писано, такава му е кармата, той е един грешник, следователно не можем да го спасим.“ Тъй казват и лекарите, които не разбират изкуството си. Даде някое лекарство, което умори болния и после казва: „Яви се усложнение.“ А това усложнение се дължи на туй, че лекарьт не е могъл да даде правилна диагноза, а после се оправдава с това, че станало усложнение. Тези усложнения крайност нямат.
И сега християните казват: „Усложнения има, то не може да се разбере.“ Че как ще се разбере, когато правдата я няма в сърцето ти, истината не е легнала в ума ти и нямате връзката на святостта! Следователно, този новият човек сега иде на света. Старият човек е онзи, за когото четох в Еклисиаст, дал Бог богатство на човека, всичко, което му пожелала душата, но не му позволил да яде. Тъй казва Соломон. Питам ви: ако стомахът ви е развален, а имате всичко, той ще ви позволи ли да ядете? Няма да ви позволи, развален е вашият стомах. Но вашият стомах е развален, защото правдата не е в сърцата ви. Всеки човек, който има развален стомах, да знае, че правдата не е в сърцето му и истината не е в ума му. Всички хора, които имат развалени стомаси, да знаят, че истината не е в ума им – това е точно определено, без никакво изключение. Казвате: „Моят стомах е развален.“ – Истината не е в ума ви. Какво трябва да правим? Ще внесете истината в ума си и ще видите, че стомахът ви ще се поправи. Ще питате: „Защо ни е истината?“ – За да се поправи стомахът. Защо ни е стомахът? – Да смели храната, да отделя онези сокове, които са необходими за живота на тялото, за проявяването на човешкия живот. Следователно, истината в най-простата си форма, в каквато трябва да се прояви е за да възстанови онова равновесие, вътре в организъма и да държи стомашните клетки в най-нормално състояние. Тъй определям истината – тя е необходима да държи стомасите ви в нормално състояние. Това е моята доза.
Пишем „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нещо, липсват два елемента или то значи да влезе и да излезе нещо от ума ти, да се научиш да мислиш. „Си“ значи онези елементи, които трябва да изхвърлят всички наслоявания от ума, за да може силите на ума да действуват правилно, понеже, както умът действува върху стомаха, така и стомахът действа върху храната. Правдата трябва да легне в сърцето или в човешката душа, както искате кажете. Щом правдата легне в човешкото сърце, в човешката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, няма да има никакво сърцебиене. Всеки порок на сърцето, всяко заболяване на белите дробове се дължи на липса на правда. Следователно, ако ме попитате, защо ни е потребна правдата в света, щом ние от правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи в хармония сърцето и дробовете ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробовете. Ако нямате правда, ще бъдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробовете ви, а щом стане това, ще ви налегне меланхолия, каквато сегашните хора преживяват. Ако ме питате, защо сте меланхолични, ще ви кажа, че това е защото правдата не е легнала дълбоко в вашия живот.
Сега аз разсъждавам принципално върху нещата, тъй както те лежат в битието на природата. И природата не може да се занимава с нашите глупави схващания. Като отидеш при нея и четеш Еклисиаста, няма да кажеш, че аз зная това нещо. Не, няма да кажете какво знаете. До сега всички хора изучават само определенията и допълненията: за къщи говорят, за пари говорят, за търговия говорят, за ядене, за пиене, за ходене по бани, по разходки говорят. Това са определения и допълнения в живота, в тях няма никаква съществена мисъл.
Питам ви: Ако това, за което говорите, го придобиете, съградите, няколко къщи, имате милиони приходи, какво спечелвате, ще станете ли по-красиви, ще станете ли по-здрави, ще имате ли повече удоволствия? Не, ще имате повече грижи. Еди-кой си кирияш, в еди-кой си номер не плаща кирията си, друга някоя си захласната Гана, която живее в долния етаж и тя не плаща. Всички тези неща в ума ти ще започнат да бръмчат и ще ги имаш като един поменик и ще казваш: „Чакай да видя, този плаща ли?“ Цяла маса поменици ще имаш. Тогава съдията ще бъде като един свещеник, който свети масло. Как свети масло той? – Глобява кирияшите, Тъй щото всеки месец ще викаш съдията да свети масло и работата ще върви добре. Но с такова светяване на вода, светът не върви. Хиляди свещеници са осветявали вода, светът не върви, хиляди майки са осветявали вода, светът пак не върви. На хората липсва нещо съществено. Истината не е в техните умове, правдата не е в техните сърца и святостта не свързва тези неща. Сега не казвам така за всички, има изключения, аз наричам тези изключения „свещени изключения“.
Едно време, когато Господ създал света, дошли на земята херувимите и серафимите, и приложили любовта на хората и си заминали назад. Един от учените и видни ангели, в своите изчисления намерил, че тъй както тези херувими и серафими вложили любовта на земята, тя няма да донесе добри резултати на хората. В съвета на ангелите той написал и прочел една обстойна дисертация върху това, че светът трябва да претърпи една малка корекция. Затова Господ го пратил като делегат, да дойде в царството на Алгемарите, да се роди в дома на алгемарския цар, като дъщерята Алгемара и по този начин да оправи тази погрешка.
Тази Алгемара била толкова красива, толкова умна, стройна, такъв парфюм излизал от нейното тяло, че била любимка на целия народ, всички само за нея говорили, за нейните коси, вежди, за нейните уши, за нейните пръсти, за всичките ѝ движения, това било разговор в всяка къща, в всеки дом, все за нейната необикновена красота се говорило. Дошло време царската дъщеря да се жени и започнали да се надпреварват кандидати един след друг и всички, както казвате вие, влюбени до уши в нея. Аз употребявам едно ваше изражение, но употребявам го за да ме разберете, а какво искате да кажете с това – не зная. Когато се явил първия кандидат, тя го приела много ласкаво, сервирала му да яде, но след няколко дни му казала: „Ако действително ме обичаш, искам да ми дадеш дясното си око, много го обичам.“ Тя имала страст да изпича тези очи и да опитва тяхната сладост. За да прояви любовта си към нея, той казал: „Ще извадя не само едното си око, но и двете.“ Изважда той едното си око, дава ѝ го. Тя го изпекла и изяла. След това му казала: „Ако действително любовта ти е силна и другото око ще ми дадеш.“
Вие започнахте да пъшкате. Чакайте! Това е едно предание, легенда. Оставила тя този свой кандидат на страна и започнала в първо време да го забавлява, но като сляп, в последствие оставила своите слугини да се занимават с него. Идва след време втори кандидат. Тя и него приема ласкаво, нагостява го, дава му милувки, целувки и после му казва: „Харесват ми много твоите очи, искам да опитам едното ти око.“ За да докаже любовта си, той изважда едното си око и ѝ го предлага – опекла го и го изяла. Поискала и другото му око. И второто той извадил и останал съвсем сляп. И така, явявали се година след година ред кандидати и царската дъщеря постъпвала с всичките по същия начин. Всичките ѝ кандидати оставали слепи.
Питам ви сега: Какво разбирате от тази легенда? Какво е направил ангелът, който дошъл да оправя света. Вие в вашия език употребявате израза, че сърцето е сляпо. Има и друго едно предание, според което казвате, че човек се жени в сляпата събота. Аз не зная отде се е излязла тази сляпа събота. Може ли съботата да бъде сляпа? Когато запитали царската дъщеря защо постъпва така с кандидатите си, тя отговорила следното: „Онзи, който веднъж е видял моя образ не искам друг образ да го замести в душата му. Той през целия си живот трябва да носи само моя образ в душата си, трябва да бъде сляп за всички други образи в света.“
Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в един човек, те ще извадят очите му. И когато Христос казва, че трябва да се отречем от всичко, Той подразбира, че трябва да забравим другия свят, да живеем само с един образ, защото знаете какво става, като влязат в нас два образа. Когато влязат два образа в сърцето на една жена, знаете какво става. Нека отговорят мъжете. И когато в сърцето на един мъж влязат два образа, пак знаете какво става. Нека отговорят жените. Следователно, Алгемара това знаела и затова тъй разрешила въпроса, като казвала: „Сърцето трябва да бъде сляпо, т.е. първият образ, който е възприет от Бога, само той да остане в душата ви, а за всичко друго да бъдете слепи.“
Та сега онези от вас, на които очите още не са извадени, между тях има караници. Аз познавам де не са извадени очите. Тези, на които царската дъщеря е извадила очите, са доволни от всичко. Дойде при тях някоя слугиня, пипа ги, те все мислят, че царската дъщеря е при тях. А онези, на които царската дъщеря не е извадила очите и са останали с отворени очи, в техните домове, в техните фамилии има спорове. И тъй, известни хора в този свят са слепи за злото, а други – не са.
Ако ме попитате, защо царува злото в света, ще ви кажа. Злото царува в света, защото всички тези хора не са ходили при царската дъщеря, не са се влюбили в нея, не знаят какво иска тя от тях и тя не е извадила очите им, но един ден, когато се явят при нея, тя ще постъпи с тях тъй, както с всичките си кандидати и те ще пожертват за нея очите си.
Това е един разказ само, с който някои искат да дадат лек за хората, но ако вземем този въпрос буквално, ще срещнем много хора в света с извадени очи, без да е подобрен животът им. Може човек да извади и двете си очи, при все това пак да си остане лош. Тази слепота в окултна смисъл подразбира човешката воля, която е в състояние да направлява ума от едно положение в друго, от едно състояние в друго, т.е. да имаш волята да гледаш само онези неща, които ти принасят добро, а не и онези, които ти принасят зло. Или както казват съвременните хора – да разбираш същността на нещата, тяхната същинска цена, защото на всеки човек, като му дадат една златна монета, разглежда се и като се увери в цената ѝ, туря я в джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание.
И тъй, с своята постъпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човешкото зрение в права смисъл, трябва да извади очите на своите кандидати, за да могат, като нейни възлюбени, да гледат през нейните очи. И това е факт: детето преди да се роди, гледа през очите на майка си и тогава добре се разбират. Момчето гледа през очите на баща си, но щом майката създаде тялото на дъщерята си или на сина си, веднага се явява спор между майката и бащата. Защо? – Защото гледат през четири очи. И сега българите употребяват тази поговорка: „Четири да ти са очите.“ Не зная какво искат да кажат с това – с четири очи да гледаш, четири очи да имаш. А четири очи трябва да има човек само когато краде; четири очи трябва да има човек само когато лъже, когато прави престъпления. Българите употребяват тази поговорка именно в следния смисъл: за да не пострадват твоите интереси никога, трябва с четири очи да гледаш, да отварят очите си на четири, за да не те излъже, да не те измами някой.
Павел се обръща към християните и казва: „Всички да се облечете в новия човек.“ Старият човек вие го познавате и дъщери и синове и майки и бащи и съдии и свещеници, всички сте много добре запознати с този стар човек, говорът му разбирате много добре, езикът му сте изучавали. И цялата сегашна култура е израз на този стар човек. Всичко, което сега съществува в старата култура, в главни черти то е израз на този стар човек. Този стар човек не е в състояние да разбере Христовото учение. За да се разбере Христовото учение, новото учение и Христос е казал и Павел е казал, че първото нещо е човек да се роди изново, нов човек да стане, с нови разбирания.
А Павел казва, че качествата на новия човек трябва да бъдат следните: да има правда в сърцето, истина в ума и святост, като съединителна нишка между ума и сърцето. Само при тези качества човек ще може да разбере новото учение. Питам ви сега: Когато се докачите, разгневите в правда, истина и святост ли се гнявите, докачате? Когато лъжете, в правда, истина и святост ли лъжете? Когато завиждате, в правда, истина и святост ли завиждате? Когато любите, да – в правда, истина и святост може да любите; в правда истина и святост може да обичате; в правда, истина и святост може да бъдете милостиви. Всички положителни качества у човека, всички добродетели се проявяват чрез правда, истина и святост.
Съвременните християни нямат връзка с Христа. За да се облекат в новия човек, трябва да имат връзка с този нов човек. Само тогава ще се създадат условия да дойде Христос у тях и у вас.
Може да прекарате целия си живот в църква, в палене кандила и светене масло, може да прекарате целия си живот в четене на Библията и в различното ѝ тълкуване и всичко това, не само че не е хубаво, но е и безполезно, то ни най-малко няма да ви доведе до онази велика истина, за която вашата душа ламти. Разсъждавайте правилно. Вземете някой учен, философ човек, ще видите, че и той все има нужда да намери една сродна душа, която да го обича, с която да може да обмени поне две думи. Дали този човек ще бъде проповедник, или майка, или баща или съдия, всякога ще желае да има една сродна душа, с която да размени две думи.
Питам: Как могат да се свържат тези две души? – Два ума не могат да се свържат на едно място и две сърца не могат да се свържат на едно място . Не, законът е следният: Едно сърце и един ум могат да се свържат или един ум и едно сърце могат да се свържат. Между ума и сърцето има връзка. Два ума – те са от същата категория. Ум с ум, то е все ум, това е еднообразие в живота, в природата. Сърце с сърце, това е също еднообразие. Ако не вярвате в това, съберете се 2–3 жени, които лесно се афектирате, живеете с чувства, един ден ще дигнете цяла гюрултия, ще се скарате. Значи, ако съберете на едно място само сърца, вие ще съберете най-голямото зло. Следователно, ще ги съединявате така: едно сърце – един ум, един ум – едно сърце; едно сърце – един ум, един ум – едно сърце.
Като съедините тези сърца с умовете и ги кръстосвате, ще имате хармония. Изгубите ли първата връзка, нямате ли връзка между вашия ум и сърце, т.е. не разбирате ли правдата, истината, святостта, главните въпроси, които лежат сега за разрешение, ще останат неразрешени за вас. Защо? – Защото, ако правдата и истината не образуват една основа, между която да дойде да живее Бог, всичко е изгубено.
Сега мнозина се запитват: Кой е този, който говори там? Не е въпрос какво съм аз. Аз съм човек, у когото правдата живее в сърцето, истината – в ума, а святостта образува връзка между тях. Защо? – Защото великият закон на Бога е такъв и аз съм се подчинил на изпълня Неговата воля. И аз се радвам в изпълнението на този закон.
Казвам и на вас: Вие ще ме познаете кой съм, но как и кога? Когато в вашето сърце влезе правдата, в вашия ум – истината, а святостта служи като съединителна нишка. При сегашните условия, никога няма да ме разберете кой съм и какъв съм. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе в вас. И тъй, принципално разрешавам въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това са все красиви имена. В сърцата на православните, евангелистите трябва да царува правдата, в умовете им истината, а святостта да образува връзка; в сърцата на теософите, спиритистите трябва да царува правдата, в умовете им истината, а святостта да образува връзка. В всичко това трябва да съществува една и съща връзка, трябва да има едно и също подлежаще, едно и също сказуемо. Това подлежаще и сказуемо аз наричам Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на света. И ако вашите работи в света не вървят добре, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и святост.
Когато Господ иска да оправи сърцата, Той ще разрушава това. В Писанието се казва тъй: „Да не кажеш някоя гола дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Ти, ако не уважаваш ангела си и кажеш някоя лоша дума, всичко това ще се вземе от твоето сърце и ще останеш идиот, ще останеш най-голям нещастник Защо? – Защото се занемарил правдата, която е основа на истинското богатство, на истинското знание.
И тъй, ако не вложите тези качества в вашия живот, вие ще фалирате, който и да е от вас. Ако се двоумите, в края на краищата ще преживеете всички най-ужасни страдания. За всички онези, които не са вложили този велик закон в ума си, идват най-велики страдания. Всеки ще го опита. И като дойдат страданията, ще знаете, че те се дължат на това, че правдата не е в сърцата ви, истината не е в ума ви. За да се избавите от това, приложете тази моя доза. Не само да кажете: „Аз вярвам, аз обичам Господа.“ Не можете да обичате, докато нямате правда в сърцата си, не можете да мислите, докато нямате истината в ума си и не можете да извършите нещо свято, докато нямате святостта в себе си, като съединителна нишка. Само на такава воля се подчинява всяко действие. Когато Христос казва: „Ако имате вяра колкото синаповото зърно, ще може да кажете на тази гора да се премести.“ Той говори за този човек, у когото живее правдата, истината и святостта. Не си правете илюзии, че ще можете без тези качества.
Някои от вас изучават окултизма. По този метод може да имате некакви резултати, но в края на краищата няма да постигнете целта, към която се стремите. Сега някои идват и питат: „Защо той проповядва?“ Аз не проповядвам едно учение по въздуха, а проповядвам едно строго определено учение и казвам: „Правдата е потребна.“ Защо? – За да урегулира вашия стомах на земята. Щом имате урегулиран стомах, ще можете да вършите всичките си работи спокойно и ако сте майки – децата ви ще бъдат добри, ако сте ученици – учителите ви ще бъдат добри. Щом имаш един светъл ум, ще може да разсъждаваш правилно и всички ще се възхищават от тебе.
Святостта е потребна да кали твоята воля, че пред никакви мъчнотии в света да се не спираш. Това ясно ли ви е?
Ясно. Ако не вярвате, опитайте. Ако не опитате, грях да ви е на душата. Следователно всяка една религия, всяко едно учение трябва да е конкретно, строго определено. Християнството, което днес имате, това е една каша, православна каша, евангелска каша, съботянска, теософска, спиритическа, човешка каша. Навсякъде каша.
Всеки един народ в света трябва да има в сърцето си правдата, в ума – истината и неговата воля трябва да бъде калена в святост. Всеки един дом, всяко общество, всяка църква, всяко училище трябва да имат правдата в сърцата си, истината в ума си, а волята им да е калена в святостта – без никакво изключение. Тогава ще имаме една велика култура, а не като излезете, започвате: „бър, бър, бър, бър.“ Всички бръмчат, навсякъде бръмчане. Няма нищо положително. Днес едни казват, че има Господ, други утре казват, че няма Господ, трети казват, че Господ бил на небето. Ами де е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходим по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате в следното положение: един руски цар дал на един велик проповедник една задача за разрешаване да отговори на три важни въпроси. Вместо него, пред царя се явява един калугер, преоблечен и дикизиран като проповедника и отговоря на зададените два въпроса. На третия въпрос отговорил: „Аз зная каква ти е мисълта. Ти мислиш, че аз съм проповедника, на когото ти си дал да разреши тези въпроси.“
Вие още не разбирате какво нещо е небето. То е една държава, едно понятие. Вие не разбирате какво нещо е и земята. Не оспорвам, че не знаете какво е земята, но това, което виждате не е небе, не е земя. Ако погледнете на небето и на земята през очите на правдата, на истината, ще имате друга една философия, с която кардинално ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават, всички спорове, които възникват между вас. Ще ми възразите: „Слушали сме ние такива!“ Вярвам, слушали сте. За правдата, за истината и за святостта мнозина са ви говорили, но бих желал да намерите един проповедник в Англия, в Америка или дето и да е другаде да ви е говорил върху тези работи тъй, както аз съм ви говорил. Нека направят един експеримент, да турят тяхното училище и това, [въ] което сте вие и да сравнят, да опитат техните резултати и вашите.
Защо аз говоря така? – Защото не искам втори път да ми вадят очите. Онзи, на когото един път са изваждани и двете очи, той казва: „Не, втори път не се подлагам на такава операция.“ Сега аз ви разправям едната половина, едната страна на тази повест, може би в друга някоя беседа ще ви разкажа втората страна на тази велика история. Тя е една история, през каквато минава цялото човечество.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината, ако сърцето ви страда, вложете в него правдата, ако волята ви не е калена, вложете в нея святостта. Ето едно средство да се калите и да живеете. Какво излиза от онзи, у когото няма правда, истина и святост? Щом нямате правда, и истина и святост и любовта не може да се яви. Тогава какво става? Момите вземат малко розово, гюлово масло, напръскват си главите. Друг път взимат малко теменужна есенция, понапръскват се, момъкът, като мине покрай такава мома, помирише я и казва: „А, тя е.“ – Не, не е тя, това е руският калугер. Не е тя. Този, който разрешава въпросите не е този, на когото са дадени за разрешение. Ако в сърцето ви влезе правдата, в ума ви истината, а святостта в волята ви, вие вътрешно ще имате друг един аромат. Този аромат, който ще излиза от тялото ви, се нарича нюкс. Той е най-хубавата миризма, най-хубавият нектар, който природата е създала. Та като съедините правдата, истината и святостта в едно, само така ще може да образувате в себе си този нектар – нюкс.
Следователно, всеки, който се намаже с този нектар, ако е сляп, очите му ще се отворят, ако е глух, ушите му ще прослушат, ако е болен, ще оздравее. Всичко става с него. Той е онова алхимическо съединение, онзи елемент, който алхимиците с векове търсили да изнамерят, за да подновят с него живота.
И аз ви казвам сега, всеки от вас може сам да си прави опити в ретортата, за да изнамери този нюкс. Всеки ден си правете опити, може да се пукнат и 100 реторти, нищо от това. Не чакайте другите да го изнамерят. Когато един ден добиете този нектар, вие ще бъдете най-щастливите хора в света и радостта ви ще бъде толкова голяма, че никой не ще може да я опише. И кое ще бъде сокът на това съединение? – Любовта. Аз не говоря за любовта сега, а за сока на този нектар, който носи живот в себе си.
„Облечете се в новия човек, създаден по образ Божий в правда, истина и святост.“ Щом така се облечете, вашият храм ще се обнови, деленията в света ще изчезнат. Срещам сега мнозина, който казват, че имат благословение, имат посвещение на Благия Дух, радост имат в сърцата си, а аз според моята наука, тъй както разбирам нещата, виждам, че тези хора основно нямат това, което им трябва. Те са тъй сектанти, както другите хора. Посетил го Дух Божий, а той прави такава разлика между другите хора, както и всеки сектант. Радостта не е всякога признак, че Дух Божий присътствува, че Дух Божий те е посетил. Веселието не е всякога признак, че Дух Божий те е посетил; разположението не е всякога признак, че Дух Божий те е посетил, че Дух Божий присътствува. Ще кажете, че еди-кой си се покаял. Покаянието не е признак, че Дух Божий присътствува. Че си изплатил дълга си, не показва, че си честен човек. Може да имаш намерение да направиш […]. (Оставено е място за една дума.) Само когато правдата влезе в сърцето ти и когато истината влезе в ума ти, само тогава ние ще сме едно с Христа и може да кажем, че сме едно с Христа.
И тогава каквото попросим, ще ни се даде. Просете в името на Господа и всичко ще ви се даде. Някои, който не разбират този закон, казват: „Хайде да просим.“ Апостолите, 12 на брой, който са били първите Христови ученици, в числото на който беше и апостол Петър, с молитви успеха да свалят оковите на апостола Петра. И вие си казвате: „Едно време апостолите се молиха, дойде ангел, освободи апостола Петра, хайде и ние да се помолим.“ Молите се, нищо не става. И тогава си казвате: „Е, то беше времето на апостолите.“ И сега може, но у апостолите истината е била в умовете им, правдата – в сърцата им, святостта в волята им и Господ бил с тях. А сега, като не е така и Господ не е с вас. Сега става това, което правят българите, това, което правят англичаните и т.н. Вие казвате: „Ние сега трябва да правим това, което са писали в съборите, а като умрем, тогава ще се отворят очите ни.“ Никога няма да стане това, не се лъжете.
Това, което аз ви говоря не е съгласно с църквата. Ако ви говоря според църквата, аз съм вагабонтин. Моето учение е съгласно с Бога. Това учение трябва да бъде абсолютно съгласно с Божия закон, да няма никакво изключение, а не да се съгласява с некакви църкви, с некакви събори. Учението на всички църкви и събори трябва да се съгласява с Божия закон. Не са ли съгласни с Божия закон, те са от лукаваго. И онези, които искат да ме осъдят, нека ме осъдят, но бих ги запитал: „Правдата в сърцата ви ли е, истината в умовете ви ли е, святостта в волята ви ли е?“ Ако нямат тези неща, не могат да ме осъдят. Някоя църква ще ме съди. Питам: Правдата в църквата ли е, истината в църквата ли е? – Не е. Тогава тази църква не може да ме съди. Някой народ ще ме съди. Питам този народ: Правдата живее ли в сърцето на този народ, истината живее ли в ума на този народ? – Не. Тогава и той не може да ме съди. Аз приемам съдба, приемам да ме съдят само праведни, само истинните хора и хора, у които и святостта живее. Такива хора каквато съдба да ми отсъдят, приемам я. И най-последният човек от някоя църква, най-последният човек от някой народ, ако живее с правда, истина и святост и ме осъди, аз приемам присъдата му. Не ли такъв човек и цар да е, няма да дам нито косъм от брадата си.
Така трябва да разглеждате и вие нещата, ако искате да бъдете свободни граждани в царството Божие. Ако не, има и друго царство, ще ви острижат вълната, ще ви вземат по две кожи, ще ви вземат млякото и ще играят децата с вашите агненца. Ще кажете: „Хайде до година, втората година ще работим за правдата, за истината.“ Никога няма да дойде това, щом отлагате. Този Господ, Който ви е изпратил на земята, е надписал на вратата, през която слизат духовете долу на земята, следното: всеки един, който слиза на земята да се учи, да завършва своето образование, е длъжен да вложи правдата в сърцето си, истината в ума си и святостта в волята си и този, който не направи това, никога да не се пуща да мине през тази врата. Тъй е писано. Аз съм чел този надпис на вратата и ако не вярвате, идете да го проверите. Питайте вашите светии и нека опровергаят моето твърдение, ако не е писано тъй на тази врата.
Но има и друга една, втора врата, през която сте минали и на нея пише тъй: „С истината няма да се занимавате, тя е празна работа и с правда няма много да боравите и с святост не може да живеете. Ако искате да живеете, не ви трябва нито правда, нито истина, нито святост. „ Та вие сега сте смесили тези два надписа и казвате: „С правда, истина и святост не може да се живее. Всеки не може да бъде правдив, истинен и свят.“ Не, всеки може да бъде правдив и трябва да бъде правдив; всеки може да говори истината, всеки може да бъде истинолюбив и да живее с истината. Това е същественото учение, от кардинално значение лично за всеки от вас и като го приложите на земята, вие ще разрешите всички въпроси, които ви занимават, тъй, както трябва.
Следователно, всички трябва да застъпите тези три принципа у вас си. Не турите ли правдата в сърцето си, истината в ума си и святостта в волята си, нищо няма да излезе. Ако чакате вашите свещеници да се осветят, та и вие след тях, нищо няма да излезе. Вие казвате: „Ти бъди свят, че и аз след тебе.“ Не, не може да се мине покрай некого, всеки за себе си трябва да бъде свят. На Христа казвате: „Знаеш ли, едно време ние присъствувахме на твоите беседи.“ Аз взимам Христа, защото Той е за вас авторитет. Да, но какво казваше Христос? – „Идете си от мене вие, които до сега сте работили с неправда, на които правдата не е била в сърцата, идете си вие от мене, на които истината не е била в умовете и святостта не е била в волята ви.“ Това е правилният превод на Христовите думи и като приложите този превод в живота си, тогава има смисъл, а в Евангелието другояче е казано. Сега виждам в вас едно смущение, казвате си: „Че ние толкова години сме се подвизавали като християни и да нямаме правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта в волята си. Че тогава каква е тази работа!“ В вашите сърца едва е влязло най-малкото краче на правдата, в умовете ви едва е влязло най-малкото краче на истината, а в волята ви едва е влязло най-малкото краче на святостта. Не крачето на правдата трябва да влезе в сърцата ви, а цялата правда, не крачето на истината трябва да влезе в умовете ви, а цялата истина, не крачето на святостта трябва да влезе в волята ви, а цялата святост. Такъв е великият закон.
О, Израилю, Израилю! Вие минавате за Израил. Евангелистите като запеят, казват: „Сионе и ти Ерусалиме“ – чакат Христос да дойде отгоре. Като дойде Христос, ще се явят при Него евангелистите и ще кажат: „Господи, ние проглушихме света с Твоето Евангелие, де не сме Го изпратили и напечатили, има Го чак в Китай и Япония.“ Христос ще ги пита: „Как Го прогласихте, с правда в сърцата, с истина в умовете и с святост в волята ли? С пари ли проповядвахте?“ – „Да, с пари.“ – „Е, малко отстъпете настрана, ще ви имам пред вид“, ще каже Христос. Ще дойдат после православните при Христа и ще Му кажат: „Е, Господи, колко църкви сме направили заради Тебе, колко масло изгорихме, колко молитви направихме зарад Тебе, колко еретици изгорихме!“ Ще ви пита Христос: „Как направихте това, с правда в сърцата, с истина в умовете и с святост в волята ли? С пари ли проповядвахте?“ – „Да, имаше пари, дискусии имаше в църквите.“ Ще ви каже Христос: „И вие малко настрана, ще ви имам пред вид.“ И какво ще бъде? Ще видите всички тези светии, наредени от лявата страна на Христа, все ще ги има пред вид Той. Те са хората, които са разбрали дълбоката наука, каква сила е парата в света, какво върши тя. Тъй казва Наполеон, тъй казва и българският поет Славейков. Той възпява парата така: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе в ада, простият с мотика, богатият без мотика.“ Но когато дойде Христос, другояче ще я възпява, другояче ще говори. Вие казвате: „Кога ще дойде Христос? „ – Ако правдата не влезе в сърцата ви, истината в умовете ви и святостта в волята ви, Христос никога не ще дойде. Ако пък още днес вложите правдата в сърцата си, истината в умовете си и святостта в волята си, Христос веднага ще дойде.
Но, за да влезе правдата в сърцата ви, какви грамадни усилия се изискват. Сега се издават ред брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днес обаче, не съм срещал брошура, която да защищава друго освен своите интереси: евангелистите своите интереси, православните – също и т.н. Казвате: „Прави са тези хора.“ – Да, прави са, прави – без правда, истинни – без истина, свети – без святост в света.
Апостол Павел казва: „Да се облечете в новия човек създадения по образ Божий в правда, святост и истина.“ Следователно, сегашните християни не трябва да си правят илюзии, те трябва коренно да изменят своя живот, но не с плач, ада изменят коренно своя живот съобразно Божествените закони.
Животът на земята трябва да се приложи по земному, а като отидете горе, там ще приложите всичко по Божествено. Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бъдете силни, търсете грешката в сърцето, в ума и в волята си. Това не е упрек, но ви казвам, тъй постъпвайте, това е проповядвал Христос. След като влязат у вас тези три елемента – правда, истина и святост – ще дойде у вас новия живот, който е потребен за всички. Този нов живот няма да отрече народите, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домовете, бащите, майките, свещениците, той няма да разруши света, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промена. Когато се въдвори правдата в нашите сърца, истината в нашите умове и святостта в волята ни, тогава в всички народи ще дойде новия живот. Докато не се турят тези три елемента като основа на живота, до тогава, няма да дойде новият живот.
И тъй, ако ви питат някои в какво се различава коренно вашето учение, ще им кажете: „Нашето учение говори така: Да се облечем по образ Божий, по образа на новия човек, създаден в правда, истина и святост. „ – „Ами какво нещо е правда, какво нещо е истина и какво святост, де са те?“ Ще им кажете, че правдата трябва да легне в нашите сърца, истината – в нашите умове, а святостта – в нашата воля, в нашата сила, в нашето тяло, и навсякъде нашият живот трябва да е в хармония. Това е практичното приложение на нашето учение.
Аз мога да ви кажа нещо символично, но сега ви казвам три неща, които ако ги изпълните, ще имате резултат. Тогава ще познаете Христа и Христос ще ви познае, но вие ще познаете не онзи исторически Христос, Който е пострадал на кръста, а възкръсналия, Който е излязъл от гроба. А възкръсението аз го наричам проявление на Божията Любов. Възкръсение без Любов не може. Всеки възкръсва само тогава, когато любовта го озари. И у вас е имало такова възкръсение. Ако имате тези три елемента в себе си, Христос ще дойде у вас, ще бъдете едно с Христа и ще може да кажете: „Аз и Христос сме едно.“
А сега казвате: „Колко обичам Христа, само да знае Той как искам да Го прегърна.“ Да, обичаш Го без правда, мислиш за Него без истина, прегръщаш Го без святост. Такива прегръдки отвън само, не искам. Ние искаме сърце, което Любов да предава, искаме ум, чиято мисъл да е осенена с истина, искаме воля, която да прегръща с святост.
Всичко у нас като е свято, тогава и милувките и целувките и прегръдките ще са святи. И като те пипне някой с такава святост, ще изпиташ радост. А сега като те пипне някой, казваш: „Ох, какво ми стана!“ Една вечер, един негър целунал една американка. Той имал мек, приятен глас и тя в първо време не направила въпрос за случката, но на светлината от фенера тя забелязала, че бил негър и го предала на властта. Той бил осъден да плати 50 000 долара. Защо? – Защото дал една целувка без правда, без истина и без святост.
Някои казват: „Господин Дънов като говори тъй, ще развали младите.“ Не, аз разбирам целувка на правда, на истината, на святостта. Аз разбирам прегръдка на правдата, на истината, на святостта. Само такива целувки и прегръдки дават сила и живот на света, а дето няма това, никакви целувки, никакви прегръдки, далеч от вас. Вие от 2000 години търсите света, търсите Христа и мислите че сте Го намерили. Казвате некому: „Ела да ти кажа де е Христос.“ Много хубаво, но питам ви: Правдата в сърцата ви ли е, истината в умовете ли ви ли е, святостта в волята ви ли е? Ако имате тези елементи, ще намерите Христа, но ако ги нямате, всеки ще ви излъже, че всеки свещеник, всеки владика е Христос. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпъди навън. Ако не изпълниш думата на един евангелски проповедник, ще те изпъди навън. Той турил табела: „В името на Христа.“ Аз бих турил друга табела: „В мое име никой няма да те слуша.“ За Христа говорят, а те обират маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, все за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало.
Коя е печалбата. След като от толкова хиляди години проповядваме, запитам тези, които са в църквата, доколко са благодарни, че са в църквата, колцина ще се явят такива? Не казвам, че абсолютно няма такива, но всички онези, които са познали Христа са извън църквата, извън обществото. Защо така? – Защото всеки човек, който днес проповядва истинско учение, ще го нарекат смахнат, неуравновесен човек, човек комуто хлопа дъската, с една дума – най-лош човек.
И наистина, най-лоши хора са тези, у които правдата е в сърцата им, истината в умовете им, а святостта – в волята им. И каквото стане в света – някой неурожай, дойде някоя епидемия, все тези хора турят за причина на тези нещастия. Следователно православните казват: „Единствените, най-святите хора са измежду православните.“ Евангелистите също казват, че измежду евангелистите се срещат най-светите хора и като тяхната църква няма друга подобна. Питам: Е, как щом всинца сте свети хора, как този свят не е прогледал досега? Питам: Ако майката и бащата са свети хора, как е възможно да родят един престъпник? Това е несъвместимо с Божия закон. Вълкът ражда вълк, овцата ражда овца. По закона на раждането всяко нещо ражда подобното си. А ние се сами утешаваме и казваме: „Тук има изключение, не знаем това дете на кой от дядовците си се е метнало.“ Не, жено признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината в ума ти, а святостта не е била в волята ти.
Когато един баща роди син, да каже: „Господи, аз зная, че когато съм заченал този син правдата не е била в сърцето ми, истината не е била в ума ми, святостта не е била в волята ми,“ Онези моми и момци, които ще се женат, нека преди да родят, да вложат тези три елемента в себе си и ще имат тогава най-красивите деца, домът им ще бъде най-добър. Сега момъкът като се ожени, да се запита: „Правдата в сърцето ми ли е, истината в ума ми ли е, святостта в волята ми ли е?“ Ако си отговори, че има всички тези елементи, да се жени.
И момата също да се запита. Ако правдата, истината и святостта ѝ отговарят, че може да се ожени, тогава да се жени. Ако постъпват така момъкът и момата, ще имат всички радости и техният дом ще бъде отвътре постлан с цветя.
И тъй, в света има друг един закон, според който вие трябва да направите три връзки. Те са земни връзки, духовни връзки и Божествени връзки. Земни връзки – това са човешките връзки, духовните, връзки – това са ангелските връзки, а има още и Божествени връзки. И когато правите едно съчетание, трябва да имате едновременно и трите, тези връзки. Ако сте свързани само на земята, значи имате само една връзка. Тази връзка я виждат ясновидците и ако душата има само една такава връзка и скъса ли се тази връзка, отиде да се не види душата. В духовния свят душата има повече връзки, а в Божествения свят всичко е с връзки, няма никакви изключения.
И тъй, когато дойде любовта на земята, за да направи една истинска връзка, трябва да е направена в духовния и в Божествения свят. Стане ли връзка в правда, истина и святост, това е истинско съчетание и такова съчетание от Бога се благославя. Каквато работа и да започнете, какъвто живот искате да живеете, непременно трябва да имате тези три връзки, тези три елемента в вас си. Само тогава ще може да дойде великата мъдрост, великото учение, за което копнеят душите ви. Това е философия, която само тогава може да се говори.
При това колебание, при това съмнение, нищо не може да излезе. Вие казвате: „Аз имам правда, имам истина и святост. „ – Добре. Тогава второто положение. Питам ви: Христос дошъл ли е? – Дошъл е. Третото положение: Аз и Христос ще дойдем и ще направим жилище у вас и ще ви се изявя. И тъй: първото положение – да дойде правдата, истината и святостта у вас. Второто положение: Аз и Христос ще дойдем да направим жилище у вас. Третото положение: Аз ще изявя себе си вам.
Значи: Ако правдата пребъдва в твоето сърце и ти пребъдваш в правдата; ако истината пребъдва в твоя ум и ти пребъдваш в истината; ако святостта пребъдва в волята ти и ти пребъдваш в святостта, тогава Аз и Отец ми ще дойдем да направим жилище в тебе, Аз и Отец ми ще ти се изявим и ще бъдем едно. Вън от това всичко е само илюзии, само едно гонене на изгубената Станка, само иждивяване на живот.
Тъй сериозно трябва да погледне всеки на този въпрос.
„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и святост на истината.“
Беседа, държана на 26 юни 1921 година
