ПРАВИЛНИЯТ ТОН
„Добрата молитва“
Изпейте новата песен „Аин фаси“.
Един важен въпрос, който всякога се повдига в човешката душа, в човешкото съзнание, той е въпросът за крайната цел. Някога вие казвате: „Какъв ще бъде резултатът от известна работа, от известна търговия, от някакво учение?“ Учиш се – крайната цел е да свършиш. Човек се запитва: „След като свърша учението, какво ще правя?“ Ще се родиш. Ами след като се родиш? Ще се мре тогава. Ами след като умреш? И като се раждаш, и като умираш – и каквото и да правиш – все ще те запитва каква е крайната цел на всичко това. Едновременно на една цел може да се отговори, но целта всякога остава неразбрана. Все постигаш и всякога остава нещо непостигнато. Това е закон на мисълта. Ако ти мислиш, че когато се отговаря на един въпрос, може да се даде пълен отговор, ще може да се разбере битието, ти се лъжеш. Не, отчасти само може да се постигне нещо.
Например ти достигаш до сто килограма – това е целта ти, но зад тази цел има друга някаква. Или като дойдем на земята, ти я обикваш и след това започваш да се въртиш около нея. Същият закон е когато влезете във вечността. И вечността е един кръг и като влезете в нея, започвате да се въртите. Питам, ако обикаляте земята десет пъти, най-после ще научите, че земята е валчеста, но и някой учен човек пак може да ви каже, че земята е валчеста. Иначе вие бихте мислили, че тя е плоска.
Сега все трябва да ви интересува някакъв въпрос. Например вас най-много ви интересува стоенето. Ако ви изправя да седите на краката си прави, вие ще считате това за унижение и ще кажете: „Прав седи ли се?“ Казвам, здрав седи ли се? Сега вие сте седнали, аз съм прав. Правило е това – учениците да седят, а учителят да бъде прав. Едно време учителите са изкарвали учениците си да седят прави до стената – наказвали са ги. В такъв случай всички учители днес са все наказани. Защо в един случай, когато ученикът седи прав, това се счита да наказание, а когато учителят седи прав, това се счита за достойнство?
Следователно, когато една свещ седи до стената запалена, това е достойнство, защото горение има тук. Ученикът – незапалената свещ, турят до стената да свети, а тоя горкият, като не знае да свети, счита това нещо като наказание за себе си. Ти вървиш облечен, с шапка на главата, но минава покрай тебе някой, иска ти малко пари, но ти нямаш пет пари в джоба си и се посгушиш малко. Срам те е. Ако имаш пари, чувстваш се свободен, вървиш достойно. Щом нямаш пари, снимаш раменете си надолу. А като имаш пари, дигаш ги нагоре.
Едно време, когато бяхте дървета, защо си дигахте раменете? Когато едно плодно дърво роди, клоновете увисват надолу – тежест е това. Когато оберат плодовете му, клончетата му се дигат нагоре. Тъй щото, когато човек даде нещо, поолеква му малко. Той си дига раменете и казва: „Слава Богу! Поолекна ми малко.“ Това е една далечна естествена причина, а ти казваш, че еди-кой си човек се е понадигнал нагоре. Стига джобът му да се е изпразнил. А това, че се е понадигнал малко, добра е тази работа. Но ако той се е надигнал при пълен джоб, това няма смисъл.
Казвам, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да има в себе си една вътрешна реална идея – не привидна, но истинска. За да бъде така, човек трябва да бъде в съгласие с разумното в света. Да кажем, че човек иска да бъде радостен, весел. Но на какво отгоре? Трябва да има някаква причина за това. Коя е причината за радостта? Ти не можеш да бъдеш радостен, ако не си направил добро някому.
Следователно радостта е резултат. Ще направиш едно добро – и ще бъдеш радостен. Някой от вас да каже какво нещо е доброто. Доброто е това, което дава радост. Пита някой какво нещо е светлината. Това, което изважда човек от тъмнината. Какво нещо е тъмнината? Това, което отдалечава човека от светлината. Това, което лишава човека от светлината, е мрак. А това, което изважда човека от мрака, е светлината. Как можете другояче да си обясните тези неща? Ако ви запитам какво нещо е въжето, какво ще отговорите? Това, с което може да се спусне човек в кладенеца, това е въжето. И това, с което, могат да извадят човек от кладенеца, то е пак въже. Въже е още и това, на което хората простират дрехите си. Въже е това, с което бесят и бият хората. Въжето може да се обърне и на камшик. Следователно едно и също въже можеш да употребиш за различни цели. С него можеш и да спуснеш човек в кладенеца и да го извадиш. Въжето можеш да го опнеш, да направиш от него една връв, с която да изгониш от храма онези, които продават гълъби.
Сега другата философия. От какво е направено въжето? Въжетата могат да се направят от всичко. Има и сребърни, и златни, и ленени, и памучни, и вълнени. От каквото искате, можете да направите въжета. Едно време майките ви са ви повивали с вълнени повои, а може и с памучни. На какво мязат тия повои? Пак са подобни на въжетата. И сега, като дойдете до мисълта си, можете ли да уподобите мисълта си на въжета? Във всяка мисъл има една непреривност – мислите вървят една след друга. Те вървят по една линия, по която и въжетата вървят. Въжетата на нас ни служат като емблем за сцеплението или за онази вътрешна връзка, която съществува между частите.
Това показва, че и във всяка ваша мисъл или във всяко ваше чувство трябва да има такова вътрешно сцепление. Ако една мисъл не е свързана с друга, тя няма никакво отношение към другата, и тогава такава мисъл е без съдържание. Вземете например в съвременната музика – искате да вземете един тон правилно, но не знаете кой е този тон, кой тон е правилен. Кой е основният тон? Как се познава основният тон „до“? Има камертони, с които познават основния тон. Той има известен брой трептения. И във всеки тон едновременно има седем тона. Например в тона „до“ има още шест тона. Шестте тона служат като тил, като допълнителни тонове, а тонът „до“ изпъква сам за себе си. Тонът „до“ е основен тон. След като отслабне неговата сила, иде тонът „ре“. Докато между тоновете има известна хармония, те могат да изпъкват един след друг. Щом се яви един вътрешен дисонанс, тонът вече не е правилен. Тонът е правилен, докато няма дисонанс. Те са както жиците на пианото. Достатъчно е само един от тоновете да отслабне, за да се яви някаква неяснота и в останалите тонове. Обаче ако са в съгласие, между всички има яснота.
Сега каквото и да си мислите, вие още нямате ясна представа какво нещо е една ваша мисъл. Всяка мисъл е един сложен процес. Запример, ако вие можете да изпеете един тон правилно, той може да се уподоби на една права мисъл. Досега рядко съм срещал певци, които да пеят правилно. Има много видни певци, които имат хубав тон, но все таки в този тон все липсва нещо. Правилният тон носи ясна форма, в която той може да се изрази. Всеки тон се нуждае от съдържание, от смисъл, а после му трябва и сила. Ако човек може да изпее един тон така правилно, както е необходимо, както е той в природата, този тон ще произведе в него всички правилни действия. Или най-малкото – ако човек вземе правилно един тон, той ще произведе в него и топлина, и светлина.
И тъй, вие не можете да имате правилен живот, не можете да оцените живота, ако не сте музикални. Защо? Защото в музиката влиза онази отмереност на времето. Вие можете да имате за времето понятие само тогава, ако сте музикални. А всичко става във време и в пространство. Запример някой човек не е тактичен. За да бъде човек напълно тактичен, да направи всичко навреме, да каже всяка дума навреме и намясто, той трябва да бъде музикален. Защото, ако всяка дума се произнесе не в нейния такт, това е вече една дисхармония. А в дисхармонията всякога се ражда злото.
Някой казва: „Не мога да живея добър живот. Не мога да бъда светия.“ Защо? Ако пееш, пей както трябва. Иначе в музиката ще има пение, ще има скърцане, ще има гугуцане и т.н.
Сега първото нещо е, че иде новото в света. Иначе, как мислите, за какво особено ще ви посрещат ангелите на небето. Да допуснем, че вие искате да отидете при Христа, при ангелите, при Бога и казвате: „Как ли ще ни посрещнат там?“ Казвам, помислете си първо защо трябва да ви посрещнат било ангелите, било Христос. На какво отгоре?
Преди няколко дни дойде при мене една светска красива, много интелигентна жена и ми казва: „Господин Дънов, искам да ми обясните един психологически факт.“ „Ако мога, ще ви го обясня.“ „При мене, у дома ми, дохожда един господин, започна се, разговаря се, говори хубаво и аз го слушам. След като дохожда пет-шест пъти у дома, един ден става от мястото си, иска да ме целуне. Веднага аз турям ръката на страната си и му казвам: „Чакай, аз съм женена жена, мъж имам. Защо искаш да ме целуваш?“ И започвам да му държа цяла лекция. Защо иска той да ме целуне?“ Казвам: „Той е по-стар твой брат. Затова иска да те целуне.“ „Как брат ми е той? Мъж брат може ли да бъде?“ „Че братът винаги е мъж, разбира се. Братът не може да бъде жена.“ Тя си има своя философия и аз влизам в положението ѝ. Тя иска да знае вътрешния смисъл, каква е побудителната причина, която заставила този господин да пожелае да я целуне. В брата трябва да има такава кръв, която да пулсира по един и същ начин с тази на сестрата. При това, каквото е съдържанието на кръвта в брата, такова трябва да бъде и в сестрата. Тъй щото, като дойде тази кръв в съприкосновение, те се познават. Но ако дойде някой, който няма тази кръв като на сестрата, той не може да бъде неин брат. Та, като казвате, че двама души са по кръв братя, трябва да знаете, че има братя и по дух. „Представете си – казва по-нататък тази госпожа, – че аз дойда във вашето общество, влюбя се във вас и искам да ви целуна. Какво ще направите вие тогава?“ Много добре. Казвам: „Ако ти си болна и след като ме целунеш – целувката ти е намясто – ако си оздравяла. Но ако ти си здрава и нямаш никаква нужда от мене, след като ме целунеш, туй показва, че ти си един разбойник. Нищо повече.“
Според мене всяко нещо, което става, трябва да бъде целесъобразно със законите на природата. Само тогава то ще може да даде своя добър резултат. Ако една стара жена или една мома умира и никой не може да ѝ помогне, но дойда аз и я целуна – и ако от моята целувка тя се съвземе, питам, тази целувка не е ли на мястото си? Но ако тази жена или мома е била здрава и аз я целуна, а тя се разболее от моята целувка, това показва, че тази целувка не е на мястото си. И ако ти ме целунеш и аз се разболея и умра, тогава много ще съжалявам. Ако ме целунеш и аз оздравея, тогава ще се радвам много. Ако пък се влюбиш в мене, много добре. Това е Бог, който се изявява чрез тебе. Тя привежда въпроса от едното положение в другото и пита: „Ако аз те целуна, какво ще направиш?“
Сега аз отивам още по-далеч. А именно: считам крайно гениален този човек, който е измислил целувката. Според мене този човек е най-великият гений. Целувката е дошла отдалеч някъде. Няма някой от вас, който да не е целуван. Вие сте целувани, толкова целувани, че нищо не е останало от вас. Кой от вас не е целуван? Нима светлината, която влиза във вас, не ви е целувала? На вас ви е приятна тази целувка. Защо? Защото тя носи живот. Нима въздухът, който прониква през вас, не ви е целувал? Нима водата, която влиза във вас, не ви целува? Нима хлябът, който приемате чрез устата си, не ви целува? Това са все целувки, но в тях има вътрешен смисъл, понеже те внасят нещо в човека. Който целува, той не трябва да иска нещо да спечели. Когато искащ да спечелиш нещо, това не е целувка. Но когато искаш да внесеш нещо от себе си, това е целувка. Който иска да целуне, той трябва да се изгуби, да не е на сцената. И тогава според сегашния морал в такава целувка няма да има никакво престъпление. Целунеш някого – и веднага след това се изгубиш.
Представете си, че един мъж, без да пита някоя жена, хване я и я целуне. И след това виждате, че този мъж ви хванал, целунал и моментално изчезнал. И какво ще си помислите, какво ще си кажете тогава? Ще кажете: „Това не беше ли някаква халюцинация?“ Докато усети, че някой те целунал – и веднага изчезнал. Казвате: „За всичко можете да разправяте, но кой ще ви вярва в това – да дойде някой мъж, да ви целуне и след това да изчезне?“ Преди всичко ние сме материалисти хора и не можем така лесно да вярваме.
Сега да дойдем пак до музиката. Когато се взима в пението един неверен тон, това е една неестествена целувка. Природата обича верността. Мисълта на човека трябва да бъде точна, вярна. Чувствата също така трябва да бъдат верни, точни. Човек трябва да пее от сърце. Ако извадя едного от вас да пее, вие ще се засрамите и ще кажете, че не можете да пеете. И прави сте в това. Който не може да пее, той не може да целува правилно. И тогава ще даде на хората неестествени целувки. Който не може да пее хубаво, той трябва да отиде в гората да се упражнява, докато дойде до положение да пее хубаво. Когато някой казва, че пее хубаво, аз вече чувствам, че той не пее хубаво. То е все едно, както когато някоя жена казва: „Мъж имам аз.“ Който мисли, че пее хубаво, той трябва да се учи да пее. Вие всеки ден правите престъпления, като не пеете. Ще ви съдят за това, че не знаете да пеете и не се учите. Който не знае да пее, кракът му не може да припари пред вратата на рая. Ако мислите, че и без да знаете да пеете, можете да отидете на небето и там да се учите да пеете, вие се лъжете. Там няма да ви приемат.
Когато отидете на небето, вие трябва да имате ангелски тонове, да пеете чисто и точно. Вие мислите, че и там може да пеете като тук. Казвате: „Да мислим добре – разбирам. Да чувстваш добре – разбирам. Да действаш добре – разбирам. Но без пение може там. Защо е пението?“ Аз считам светия само онзи, който знае да пее. Не знае ли да пее, той не може да бъде светия. Казва се за Христа, че и той пял. Не е въпросът да се направи музиката професия, но казано е – ще пеете и ще възпявате Господа. Музиката трябва да бъде само като импулс в живота ви. Някой казва – и без музика може в живота. Живот без музика, това е престъпление. Живот с музика в пълния смисъл на думата, това е живот на любов и на добрина. Най-възвишеният израз на любовта, това е музиката. Музиката е изразена любовта в материалния свят. Когато любовта се реализира отвън, тя се реализира музикално.
Казвам, ние искаме да дадем ход на великите добродетели в нас. Човек трябва да има в себе си Божествен копнеж, че като влезе някъде, като запее, всички хора да се вслушат в неговото пение. Онези, които се бият, като чуят това пение, да спрат да се бият. Онзи, който краде, да спре на мястото си. Това е истинско пение. Не само в пението, но и в говора има известна музикалност, известно пение. В говора на хората има голямо разнообразие.
Когато някой казва, че има любов, той трябва да знае, че любовта трябва да има вътрешен израз. Защо се срамувате от любовта? Защо се срамувате от това, че някой ви е целунал? Ако вие отидете при някой виден професор по музика или по пение, той, още като ви види, ще познае дали сте даровит, или не. Ако не сте даровит, той няма време да ви слуша. И кога вие искате да видите Христа? Отлично е това ваше желание, но питам, като искате да видите Христа, какви дарби имате, с които ще се явите пред него? Все трябва да имате поне една дарба, която да отговаря на желанието ви да видите Христа, която да заинтересува Христа от вас. Ще кажете на Христа: „Учителю, да ви целуна.“ Ако вие се влюбите в Христа, трябва да го целунете. Той ще ви позволи ли? Ще кажете – за такива работи не се говори. За целувки не се говори. Съгласен съм с вас, че за целувки не се говори. Тогава от съвременно гледище за какво трябва да се говори? И сега ще дойде някой да ми разправя, че иска да се назначи някъде за чиновник. Не само това, но той и за друго е дошъл. Той казва: „Трябва да ми помогнеш.“ „В какво?“ „Да се назнача. Не само това, но и пари ми трябват. Трябва да си купя това-онова.“ Казвам: „Както виждаш, аз не съм нито министър на просветата, нито министър на търговията. Ако бях министър, все щях да те назнача някъде. Или ако бях банкер, да ви давам пари, но и банкер не съм. Тъй щото и парите, с които разполагам, не са мои.“ „Е, какво можеш да направиш за мене тогава?“ „Единственото нещо, което мога да ти дам, то е един хубав обяд днес. Ти нали си здрав?“ „Здрав съм.“ „Какъв беше досега?“ „Хамалин в Свищов.“ „Ами сега какво искаш?“ „Исках да се назнача някъде по вагоните на служба, на по-благородна работа.“
Прав е човекът. Като ме занимава така, това за мене е предметно обучение. Аз седя и разсъждавам, правя си заключения и продължавам неговата мисъл по-нататък. Казвате: „Какъв глупак! Седнал да ме занимава с разни работи. Нямам време сега.“ Не е въпросът там, но аз се занимавам с него, правя си свои изследвания. Той търси някой да го назначи на служба. Защо този или друг някой човек не е дошъл досега при мене и да ми каже: „Научи ме как да направя едно добро.“ Или: „Научи ме как да пея хубаво.“ Ще иска да го назначи на служба, да му тури юлар на главата. Казвам на този човек: „Едва те освободих от един юлар, а ти искаш да туриш друг. Аз не съм от тези хора, дето турят юлари. Нито пък имам такава философия. А пък да ти дам пари, и това не е моя работа. Защото да ти дам пари, и това наистина е нещо съществено, но тази храна трябва да се превърне. Затова ще отидете при Христа и ще кажете: „Учителю, назначи ме на служба.“
Няма по-хубава служба от тази, ако ти знаеш да пееш. Пееш ли хубаво, ти всякога ще бъдеш назначен на служба. И ако ти знаеш да пееш така хубаво, а искаш някаква служба, тогава ще отидеш при министъра и ако можеш да вземеш правилно още първия тон, той ще ви назначи. Ще бъдете назначен и в просветата, и в търговията, и в дипломацията – навсякъде ще бъдете назначен. Щом запеете, и министърът Веднага ще подпише заповед за назначението ви. Тогава лесна е работата, но като не знаеш да пееш, тогава е мъчна работата. Като не знаеш да пееш, тогава ще ходиш да искаш от този – от онзи.
Аз съм ви привеждал и друг път онзи случай с Аделина Пати, която един ден отива в Ню Йорк да изтегли от пощата една малка сума от петдесет хиляди долара. Явява се при директора на пощата, но той ѝ казва: „Госпожа, не мога да ви дам парите. Непременно трябва да има някой, който да ви познава.“ тогава тя се изпъчва пред пощата и започва да пее. Като я чул, той казал: „Това е Аделина Пати. Дайте ѝ тази сума.“ Всички спират работата си и започват да я слушат. Тя им пяла десет-петнайсет минути и си заминала. Ще кажете – друга не може като нея, само Аделина Пати може да пее така.
Казвам, всички трябва да имате възвишен идеал в себе си. Казвате: „Да бъдем добри.“ Много мъчно се разбира това. „Ама да бъдем учени.“ Много проста работа е да бъде човек учен. Трябва нещо идеално. Проста работа е да бъде човек учен. „Ама професор да бъда.“ И това е проста работа. „Богат човек да бъда.“ И това е проста работа. Богатият човек, това е натоварено магаре. Ученият човек, това е кехаята, който ходи по селата като глашатай да разгласява това-онова. Професорът пък, той е един забит кол. Това не значи, че той е кол в буквален смисъл на думата, но той като кол седи, покрай него минават пръти, плет прави той. Тъй щото човек трябва да има в себе си една съществена идея, на която всякога да разчита. Аз наричам учен този, при когото, като отива един болен, той да може да го излекува. Сиромах си, нямаш пари. Ако си учен, трябва да намериш отнякъде пари, да не изпитваш сиромашията. Ако твоята ученост може да ти помогне при всички условия на живота, ти си учен човек. И твоята ученост тогава е на мястото си. Но ако твоята ученост не можеш да я приложиш и като всички прости хора търсиш този-онзи да те назначи на служба, ти не си учен и твоята ученост не е на мястото си. Ако днес те назнача, утре падна аз, ще дойде друг някой и ще те уволни. Тогава какво ще правите?
Да допуснем, че някоя красива мома очаква да дойде някой момък да я вземе. Питам, каква красива мома е тази, която очаква да дойде някой момък да я вземе? Тя е една копаня, в която свинете ядат. Мома, която мисли по такъв начин да се жени, тя е копаня, в която всеки може да рови. И красивият момък, който очаква на някоя мома да го вземе, и той е такава една копаня. Ама е била хубаво, добре облечена. Всички тия неща са празни работи, с които ние изгубваме живота си.
Някой казва: „Знаеш ли какви са тия дрехи?“ Не, важно е същественото. А всички други неща, те са формули, те са символи. Символите в света не са нищо друго освен азбука на живота, която вие още не разбирате. Аз ви проповядвам в символи, които вие трябва да разбирате. Трябва да учите преносния език. Чрез тези символи аз ви откривам буквите. Вие едва сте започнали да съчетавате слоговете. И ако вие дойдете до първата дума на битието и я произнесете правилно, тя ще произведе цяла светлина v вас. И веднага във вашия живот ще настъпи един нов преврат. Вие ще замязате на един нов, оформен свят, в който ще има светлина, топлина, плодородие, ред и порядък и вие ще кажете: „Сега вече разбирам, че това, което нося в себе си, има живот.“ То е самият живот. Вие ще кажете: „Ами ангелите ги няма.“ Веднага ще настане една каша в ума ви. И тогава ще дойдете при мене, ще кажете: „Кажи ми де е Господ.“ Аз ще седя и ще мълча. „Защо мълчиш?“ И да ви кажа де е Господ, вие няма да го разберете, защото нямате светлина в себе си.
За да разберете Господа, трябва да имате светлина в себе си. Най-първо трябва да обичате Господа, да имате копнеж към него. Вие искате да го видите, че тогава да го залюбите. Той не е някакво дърво, нито някакъв камък, който можете да видите. Той е светлина. Под „светлина“ аз разбирам събуждане на твоето съзнание, освобождение от всички тревоги и дрязги на съвременния живот. Да си свободен от всичко. Да си свободен от сиромашия, да си свободен от болести, да си свободен от остаряване. Да си свободен в пълния смисъл на думата, да си в безсмъртието. И ти трябва да търсиш това, което подкрепя хубавото и красивото в живота. Ако не намериш Бога в себе си, ти ще изгубиш всичко хубаво, което имаш. Ние трябва да намерим Бога, понеже, като не го намерим, ще изгубим всичко хубаво в себе си, което имаме. Човек съдържа Божествени заложби в себе си, които той трябва да развива, философията на живота седи в това. Аз нямам предвид онази философия, която казва, че човек всичко може да направи. Ти имаш заложби в себе си, вложени от самото битие, и ако искаш да се развиваш, трябва да намериш Бога, защото той ще бъде всичко в света. И само като намериш Бога, всичко в тебе ще израсне, ще се развие и ще стане едно съприкосновение между Бога и твоята душа. Само тогава ще се развият всички сили и способности в тебе. Тогава ти ще разбереш какво значи възможности.
Сега вие седите и си представяте Бога. Как си го представяте? Някои и други са виждали Бога. Вярвам в това. Поне на нивата са го виждали или в обществената безопасност. Там питат: „Защо си се направил Бог Отец?“ Казвам: „Ако ме търсите в тази картина, мене там ме няма.“ И според мене този художник е бил много прост. Той, който не е знаел какво представлява Бог Отец, е могъл да го нарисува в тази картина. Чудно нещо, ако това може да бъде Бог Отец. Една свиня днес би мислила по-добре от много съвременни хора. Това само остава на Бог Отец да се яви в една картина като човек с бяла брада. Аз разбирам каква е идеята им. Те искат да кажат за мене: „Ти си човек, който си впрегнал хората да ти работят, да ги направиш роби, да им вземеш парите и те да работят за тебе.“ Тази е идеята за тях в понятието Бог Отец. „Искаш да лъжеш тези хора, да ги използваш за себе си.“ Седи този човек, иска да ме съди. Казвам: „За да ме съдите бие, трябва да бъдете по-чисти от мене. Какво ще разберете? Как ще ме съдите?“ „Ама за тебе хората имат лошо мнение.“ Нищо от това. Те могат да имат лошо мнение, то е тяхно право. Това, което вие мислите, право ли е, или не е? фактически така ли е, или не е? Тъй щото две неща има в дадения случай. Или може да бъде вярно това, което казвате, или може да не е вярно. Какво престъпление може да има в това, че съм хванал някого за ръката? Или какво престъпление има в това, че съм целунал някого? Или пък какво престъпление има в това, че съм дал някому пари, или че съм бръкнал в кесията на някого и съм взел пари?
Казвам, онзи, който се дави в морето, на врата си има окачена цяла торба със злато. Аз ще го обера, разбира се. Какво зло има в това? Питам го: „Съгласен ли си да взема парите от врата ти?“ „Съгласен съм.“ Правим договор с този човек. Златото, което съм взел от него, равносилно ли е с живота, който съм му възвърнал? Не, аз съм взел по-малко, а съм му дал повече. Ако не бях му взел богатството, той щеше да отиде на дъното на морето. „Ама тук такива философии не вървят.“ Ами вашата философия каква е? Хванете човека и го налегнете, че отгоре с камшика, докато го убиете. И после казвате, че освободи се човекът. Благодарим за такова освобождение.
Сега, като ви привеждам това, мене то не ме интересува. Аз там бях в положението на маймуна. Има една арабска приказка, според която, когато Бог създавал света, създал и животните и определил на всяко от тях по колко години трябва да живее. Той определил на кучето трийсет години, на магарето – пак трийсет години и на човека също така трийсет години. Така се казва в приказката. После Бог извикал кучето и го попитал: „Доволно ли си от живота, който ти дадох?“ „Не, Господи, много ми са трийсет години да зъзна навън. Вземи от тях петнайсетте, нека ми останат само петнайсет години. Те са ми достатъчни.“ Понеже човек бил цар, той казал на Бога: „Господи, дай на мене тези петнайсет години.“ След това Господ извиква магарето и го пита: „Ти доволен ли си от живота, който ти дадох?“ „Господи, много ми са трийсет години. Доста ми са петнайсет години, да ставам посмешище на хората. Не искам толкова дълъг живот, дай тези петнайсет години на човека.“ Идва човекът, той взима петнайсет години и от магарето. Най-после иде маймуната при Господа и той я пита: „Ти доволна ли си от живота, който ти дадох?“ „Господи, достатъчни ми са само петнайсет години. Не ми трябват повече. Моят живот е само за присмех на хората, да ме връзват за върлина и да ме карат само да се качвам и да слизам от нея.“ Тази маймуна само але пасе. Хоп – току се качва нагоре-надолу по върлината. Та сега и аз като маймуната – але пасе качване и слизане по обществената безопасност. Та и човек в своя живот ще страда като кучето, ще стане посмешище като магарето и най-после като маймуната ще се качва и слиза але пасе по върлината.
Сега аз бях в положението на маймуната, а следователят – в положението на маймунджага. Това са ред разсъждения, върху които трябва да се спрете. Обаче аз не се спирам само там. Аз търся развръзката на нещата. Питам човека защо му са тия години на кучето, защо му са годините на магарето и защо му са годините на маймуната. Това са състояния, това са положения в живота ни вътре. Това са положения на твоя ум, на твоето сърце, на твоята воля. Вие можете да сте в положението на кучето, в положението на магарето, в положението на маймуната, докато най-после дойдете до положението на разумния човек. Трите състояния у човека са животински, не са истински състояния. Докато най-после той трябва да дойде до истинския човек, който царува, да стане на седемдесет и пет години. Казвате: „Как така да ме наричаш куче?“ Щом страдаш, куче си. Щом носиш товар, магаре си. Щом те разиграват в обществената безопасност, маймуна си.
Казвате: „Учителят не може ли да направи нещо?“ Питам, кажете ми какво да направя. Аз вадя заключения от тези неща. Това са символи, те още не са реални работи. Тези символи са необходими, за да научите азбуката. Като научите азбуката, вие ще се измените. Един ден и животните ще се изменят, и те няма да останат такива, каквито са сега. Казвам, животът е неприятен дотогава, докато човек не го е разбрал. Докато ние вършим всички работи в света без любов, докато вършим всички работи без знание, без свобода, ние ще имаме трите животински състояния, които са отрицателни прояви в живота. Докато човек не разбира любовта, прави всичко без любов, той се намира в положението на едно животно, на едно куче. Докато ти не познаваш мъдростта, ти си в положението на едно магаре. Докато не познаваш истината, ти си в положението на една маймуна. Щом познаеш и трите, ти си разумен човек.
Сега аз вървя и си размишлявам за отрицателното в живота, което трябва да се примири в себе си. Казвам, защо Господ е допуснал това нещо? Защо Господ е допуснал да те разиграват? Не, аз ще ги разигравам. Нищо повече. После пък аз ще ги накарам да се качат на върлината. Няма да остане нито един – всички професори ще се качат на върлината. Аз съм последователен. И след това ще дойде някой да ми казва, че го разиграват. Казвам, мене разиграват, че себе си няма да разиграват. Не е въпросът там. Друга една философия се крие. Ако вие нямате достатъчно смирение да гледате как там се разрешават първите букви на живота, вие нищо няма да научите. Ти седиш и казваш: „Знаеш ли кой съм аз?“ Тогава аз се приближавам към този в обществената безопасност и му казвам: „Аз съм най-добрият човек. По-добър човек от мене вие не сте виждали.“ „А, на мен ще разправяш. Аз съм македонец. Ти не можеш да ми разправяш. Мене не можеш да ме излъжеш.“ Казвам: „Радвам се, че не можеш да бъдеш излъган.“ В дадения случай аз опитвам какво той може да схване. В какъвто смисъл и да се постигне истината, тя всякога ще има обратни резултати, т.е. ще ѝ придадете обратно тълкуване. Той казва: „Ние сме виждали тук разни хора. Какви ли чешити не са минавали покрай нас.“ „Че и вие за мене сте един чешит. Ние сме едни чешити, а вие сте друг чешит.“
Сега искам да ви наведа на мисълта, да схващате нещата правилно. Когато дойде някой човек при вас, да знаете кога и по какъв начин да му помогнете. Всяка помощ трябва да дойде навреме. Вие казвате: „Ние следим тук.“ Вие можете и двайсет години да прекарате в едно училище, но важно е какво сте научили от това училище и какво сте придобили от наученото. Сега аз казвам, кажете на тези светлини да загаснат там (за електрическото осветление в салона), и те изгасват. Вие само завъртвате ключовете и изгасвате светлината. Щом завъртите ключа, вие сте учен човек вече. Защо изгасвате тези светлини? Понеже отвън иде по-голяма светлина. Но същественото за вас е да познаете Бога. Докато не знаете Бога, докато у вас не дойде любов, мъдрост и истина, или казано на друг език, докато у вас не дойде истинската светлина, истинският живот, истинската свобода, вие всякога ще бъдете ограничени, ще имате една вътрешна спънка. Дори и във вярванията си вие пак ще имате известни колебания. Нима вие не се съмнявате и в баща си?
Аз съм срещал много синове, които се съмняват в своите майки, в своите бащи, в братята и в сестрите си. Срещал съм сестри, които се съмняват в братята си, слуги, които се съмняват в господарите си, и обратно. Навсякъде в света съществува едно съмнение, едно вътрешно недоверие. И сега може това, което ви казвам, да произведе известно съмнение. То е вътрешен резултат. Съмнението всякога може да се яви като един вътрешен резултат на онова безлюбие, на онова отсъствие на мъдрост и на истина в човека. Дето тези неща не съществуват, всякога съмнението иде като естествено последствие.
Безверието в света се дължи пак на същите отрицателни прояви в живота. Всички престъпления в света произтичат от този факт именно. Щом любовта се оттегли от живота, престъплението иде като един резултат. Щом мъдростта се оттегли от живота, престъплението иде като един резултат. Щом истината се оттегли от живота, престъплението иде като един резултат. Щом истината се оттегли от живота, робството се явява като един резултат. Вие не можете да бъдете свободни. И сега ние произнасяме тези думи, но има един нов начин на разбиране. Новият начин седи в това, да направите един опит, който може да ви ползва за в бъдеще.
Представете си, че като се погледнете в огледалото, виждате един бял косъм и не го отскубвате. След една-две седмици виждате трети косъм и така те се увеличават един след друг и вече не можете да ги скубете и хвърляте на земята. Какво трябва да направите? Същото забелязвате и на брадата си. Явяват се един след друг бели косми. Нали сте учен човек, нали разполагате със знания. Направете космите си бели или каквито искате. Ако имаш знание, ти можеш от черната си брада и коса да направиш бели косми – кой как те види, да не те познае и да каже: „Какво стана с онзи млад човек? Отде дойде този старец?“ И след това да можеш да превърнеш бялата си коса и брада в черни, пак някой да не те познае и да се чудят де отиде сега старият и отде дойде този млад човек. Ако някой от вас би имал това знание, всеки би го търсил и бихте заемали положението на цар или на министър, или на княз, или на генерал, на някакъв висок офицерски чин или на професор и т.н.
Сега обаче нито един от вае няма това знание, нито тези дарби. Ще кажете – това е приказно. Мяза на приказките от „Хиляда и една нощ“. Казвате: „Аз искам да бъда свят човек.“ Светията първо трябва да знае как да се освободи от греховете си. Когато човек може и знае как да се освободи от болестите и от сиромашията си, това е все едно и също нещо като да се освобождава от греховете си. Христос казва на едно място – ти не можеш да направиш нито един от космите си бели или черни. Какво се разбира под почерняването или побеляването на космите? Когато хората побеляват отвън, те почерняват отвътре. Такъв е законът. Ако хората биха били и отвътре толкова бели, колкото и отвън са бели, нямаше по-хубаво нещо от това.
Сега законът е съвсем друг. Виждаме един човек побелял, казва: „Стар съм вече.“ „На колко лазарника си?“ „На осемдесет и четири-осемдесет и пет. Прекарах вече живота си.“ Казва този човек така, но не харесва живота си. Какво не си харесва той? Той казва: „Едно време, когато бях млад, видях една мома. Много ми хареса. И досега остана в ума ми.“ Този човек е станал вече на осемдесет и четири – осемдесет и пет години и мисли за тази мома. „Каква беше тя?“ „Много хубава беше.“ „Ами сега?“ „Сега изгубих я вече. – И въздиша този човек, пъшка за нея. – Сега вече съм остарял. Тя няма да се занимава с мене. Виждате ли сега тези внучета около мене. Нито едно от тях не влиза в положението ми, нито едно от тях не ме обича.“ Празнота има този човек. Влизам в положението му. Разбирам го. „Празна е душата ми, но какво да правя? – Той ме пита: – Ти сега си млад. Какво щеше да направиш, ако си на моето положение?“ „Аз нямаше да чакам цели осемдесет години да пъшкам и да страдам днес. Още тогава щях да я взема. И тогава нямаше да се оплаквам никому.“ „Ти си умен човек.“
Какви изводи мога да направя? Младата мома, това е истината. Като дойде до нея, ще я държа и няма да я пущам. Тази млада мома е любовта. Тази млада мома е мъдростта. Щом дойда до тях, ще ги хвана и няма да ги пущам. Ще ги държа и ще им кажа: „С вас! Никъде другаде не отивам!“ Дето отива младата мома, и аз подир нея. Нищо повече. Това аз разбирам любов. И тогава няма какво да разправям на другите едно време, когато бях млад. „Какво искаш сега да направя? Искаш ли да те подмладя?“ „Можеш ли да направиш това нещо?“ „Мога. Но ще направим един договор с тебе.“ „Какъв ще бъде този договор?“ „Че тази млада мома, която ще ти дам да се ожениш за нея, постоянно подир нейните стъпки ще вървиш. Няма да я оставяш да мръдне крачка сама.“ „Само ми направи това, аз ще го изпълня, ще ходя постоянно подир тази млада мома.“
Това е приблизително разговорът, който имах със стареца. Сега и вие като този старец седите и казвате: „Един ден ще остареем.“ И вие мислите като него. Защо? Защото любовта ви не е такава, каквато трябва. И вие казвате: „Знание не добихме, свобода не добихме и т.н. Остаряхме, но и онзи свят не познаваме докрай. Всичко отиде напразно.“ Вие казвате, че другите хора са наредили работите си, а вие не сте ги наредили. И те не са ги наредили. Не мислете, че те са по-добре от вас.
Та първото нещо е – истината е в това, да намерите тази млада мома.
Шеста лекция на Общия окултен клас 4 ноември 1931 г., сряда, 6 часа София – Изгрев
