ПРАВИЛНИ ИЗВОДИ
Добрата молитва
Размишление върху Правдата.
Какво е това? Разни теории може да се създадат. То е като една стонога. Казвам, това е разрешението на един въпрос. Представете си, че едно дете, което расте, постоянно се мери колко порасло. Първата година се мери, втората година се мери. Това дете, като достигне до крайния предел на своето физическо развитие, спира растенето си. Какво се крие в ума на това дете? Защо иска да расте? Че то расте, то е един закон. Законът на растенето е в една права посока. Защото има една мярка, човек се спира. Има известно съотношение на известни величини в природата, понеже човек е отражение на макрокосмоса.
Фиг. 1
Казвам, най-първо, трябва да дадем отчет за всеки един импулс, който се заражда, от какво естество е, и да знаем неговата валидност. По някой път ние вземаме някакви физически идеи, от физически характер и ние им даваме висока стойност. Чрез тия идеи ние не може да постигнем това, което желаем, и ние се обезсърчаваме. Следователно в себе си човек трябва да ограничава своите мисли, трябва да ограничава своите желания, своите постъпки.
Сега разбира се хората са така построени, така създадени, или така са се родили, че всичките нямат еднакви схващания. Един се интересува от едно, друг от друго. И всичкото разногласие, което съществува днес между хората, [се дължи на това, ] че те разглеждат въпросите от разни становища, от разни гледища. Двама души се съберат. Единият обича изящното, хубавото, красивото, обича да се облича хубаво. Другият обича да брои пари постоянно, една торбичка има, постоянно ги чете. Гледаш и двамата, единият пише, другият се оглежда в огледалото. Казва му: „Колко си глупав. Какво има да се причесваш, тук пари трябват.“ Казва: „Що си толкова глупав, да се занимаваш с такива работи, само пишеш.“ Питам, кое е по-хубаво, да четеш пари или да се обличаш? В дадения случай да се обличаш е по-хубаво. Защото, ако идеш на един моден бал, няма да те питат колко пари имаш в джоба, но как си облечен, с цилиндър, с връзка. Пък ако си някой банкерин, няма да те питат как си облечен, но ще гледат в кесията какво има. Зависи при какви условия си.
Та в живота някой път вие [се] намирате като човек, който отива на бал. Някой път ще мязате на търговец, някой път на войник. Казвате: „Аз не искам да бъда войник.“ Ще бъдеш войник, пушка ще носиш, раница ще носиш, ще се биеш. Казва: „Аз не се бия.“ Аз не зная има ли някой от вас, който да не се бие. Казва: „Аз съм много миролюбив човек.“ Няма нито един от вас, който да не се е бил. Нали знаете като малки деца колко пъти сте се сражавали в гората.
Знаете ли какво е гората? Космите. Има позиция.
Казвам, трябва разумно да воюва човек. Те са посторонни неща, с които светът се занимава. Всичко, което става в света, то е едно забавление за глупавите. Питате вие, защо се бият хората. Да се забавляват. На тия хора сърцата са корави, жестоки, непослушни. Тогава природата им създава една война. Пукат се тия бомби, този се осакати, „трак-трак“, изменя се темпът, музикален такт има. В стария път кротките говорят за милосърдие. Забавление е това. Казва: „Такива забавления.“ Войната е за предпочитане пред онова морално зло. Ще кажете: „Нали няма морал.“ Има морал.
Каква е разликата между морала и нравствеността? Кое е по-силно, нравственият човек или моралният човек? Онези, които знаят латински, какво значи морал? Моралът, това е отношение на известни постъпки, първоначално правилно отношение на постъпките на физическото поле, вземане-даване. В турско време варненските лозари ходеха с магарета да продават грозде, натоварено с кошове. Пълно за пълно даваха. Дойде до гумното или до хамбара и даде една крина грозде за една крина жито. Това е съотношение. Аз няма да дам грозде, ще дам жито.
Сега казвам, такива постъпки има и между хората. Някои от вас продават някому грозде. Другият какво трябва да даде? Ще извадиш, ще му дадеш една банкнота от десет-петнайсет лева. Гроздето не е доста скъпо, гроздето беше евтино.
Моралът е правилно отношение, да знаеш във всеки случай как да постъпиш. Разбира се, няма някой от вас, който да не знае как да постъпи. Всички сте философи. Колкото за постъпки, всеки един от вас знае как да постъпи. Ами за себе си. Как да постъпват хората спрямо него, той е цял авторитет. Запример за обноските той казва: „Почитание нямаш спрямо мене. Много нахално се отнесе. Държанието е неприлично. Туй нещо не е право.“
Казвам, тази е едната страна на живота. Сега другата страна. Едната, когато ние имаме да вземем, тогава вече знаем как да постъпим. Когато имаме да даваме, за онези, които имат да дават, има закон. Законът е един извод на морала. Законът е за слабите хора.
Защо едно време нямало морал? Дадеш пари някому, казваш: „След един месец, на еди-кой си ден ще ги върнеш.“
Тогава ти не устояваш. Този, който дал парите, е по-силен. Ще те наложи и те застави да дадеш парите, нищо повече. Така е било първоначално. Затова всеки е гледал навреме да върне. Онези, слабите, са вземали. Силният никога не отивал да вземе пари от слабия, слабият отивал да вземе пари от силния. Слабият казва: „Ако не плащам, има музикално отношение, има тактове в живота.“ Що е боят? То е такт. И той запример може да му удари, ако е за петнайсет деня, петнайсет удара. „На петнайстия ден трябва да бъдеш точен.“ След като удари петнайсет удара, други са последствията.
В боя вие не сте видели как жената бие и как мъжът бие. Жената бие по един начин, мъжът бие по друг начин.
Може да погледнете сериозно, че човек леко гледа на живота. Казва: „Сериозни ли трябва да бъдем?“ Какво подразбира сериозни? Ако сериозно гледаш, сериозният човек ще плати дълга, свърши работата. То е сериозност. Но след като си платил, да се тревожиш, това не го разбирам. Сериозността е да идеш да работиш, не да се тревожиш, не да се тровиш. Направил си една погрешка. „Защо да я направя?“ Направил си я, станало. Турците казват: „Онушън.“
1+1=2 2-2=0,
1×1=1 2:2=1.
Като извадите две от две, получавате [нула]. Като разделите две на две, получавате едно. Когато събирате едно и едно, дава две. Когато умножавате едно и едно, дава едно. Разбира се тия числа, ако нямаха отношение към нашата психика, те имат отношение към нас. Често ние забъркваме процесите в природата, често влизаме в стълкновение.
Тия числа и ред други числа съществуват като процеси в чувствата, в мислите. И онзи, който разбира живота, трябва да изучава процесите на числата.
Запример една добра мисъл трябва да знаете от колко числа е съставена. От какво е съставена добрата мисъл? Искаш да бъдеш добър. Когато обичаш някого, много добър си. Когато го обичаш, седнеш, ще му направиш баница. Ще си измиеш много добре ръцете, чисто, ще вземеш най-хубавото брашно, вода, сол. Ще направиш първокласна баница, с първокласно масло и сирене. Когато правиш баница за слугите си, ще направиш отгоре-отгоре баницата. Тия двете баници се различават и по количество, и по качество. Маслото не е тъй първокачествено.
Много учители в света са направили такива баници като за слугите си и затуй куцаме. Някои учители са направили за своите ученици отлични баници, масло, брашно, всичко е намясто.
Но казвам, този е един прост процес. Да кажем: едно плюс едно. Работил си един ден, плащат ти един златен лев на деня, ако си работил един ден. Втория ден колко лева ти дават? Два лева. Сега как ще обясните? Едно като се умножи на едно, дава пак едно. Можете ли да дадете образец? Да ви дам друг образец. Вие си представете, че сте пред огледалото. Огледалото е една повърхност, в която ще видите себе си. Питам, тогава този кой е в огледалото. Този, който е в огледалото, и ти, колко правят? Единицата ти не може да умножаваш на себе си, понеже другата единица не е нещо реално. Само реални неща може да се умножават. Че ние увеличаваме. Понеже на тази единица нищо не ѝ липсва, затуй единицата не може да се увеличава. Но от тази единица ти може да изваждаш, ти може да събираш, разбира се части от нея. Може да я събираш, може да я изваждаш, да я делиш, но не може да я умножаваш.
Значи човек сам по себе си не може да се увеличава, самата душа не може да расте. Когато кажем, че някой човек расте, ние подразбираме неговите отношения, разбираме това, което той има в себе си. Даденото, неговите способности, сили, които той има, трябва да ги тури на работа. Казва: „Трябва да израсна.“ Ако вие разбирате да растете, да станете [големи], не е в растенето, нито в уголемяването, нито в смаляването, нито в богатството, нито в сиромашията. Ако искате, намерете честните и добрите хора, които ви обичат. Сиромашията е само един метод за мъдрите хора, сиромашията не е за глупавите. Глупавите хора носят сиромашията, тъй както децата носят някой струпей или паразит по себе си, или както някое животно носи кърлежи и няма как да се очисти.
Казвам, сега трябва едно разбиране на онзи живот, който действа в нас. Сега ние мислим, че целият процес в нас има едно разбиране. Казва: „Аз вече съм разбрал, аз вече съм намерил Бога.“ Но тази идея нищо не определя. Намерил си Бога, много добре. „Аз намерих една свещена книга.“ Но написаното на книгата не подразбира, че всичко го знаеш. Ти, като намериш книгата, има да се стегнеш да учиш в книгата. Казва: „Аз намерих Бога.“ Скръсти си ръцете, като че всичко намерил. Не, оттам насетне започва работата. Ти, докато не намериш Господа, нищо не може да направиш. Като Го намериш, ще започнеш да учиш.
Другото положение, в което ние си правим илюзии, е следното. Когато бащата на един син е богат, той казва, че не му трябва наука. То е лъжливо схващане на сина. Че баща му е богат, нищо не значи. Той трябва да се стегне да учи. Ние имаме същото положение, като намерим Бога. Казва: „Той е Всемъдър, Той е Всесилен.“ Ние вече като синове очакваме, само баща ни оставил всичкото наследство, и на нас наготово да ни дадат. То е криво схващане за живота. Че Бог е свят, това ни най-малко не показва, че ние може да бъдем свети. Ако живеем съобразно със законите Му, може да бъдем свети. Запример законът на светостта не трябва да се разбира като едно съотношение външно. Свят човек. Аз не зная във вашето съзнание думата „святост“ как си определяте.
Свят човек. Един човек, който има правилно отношение към своя ум, който има правилно отношение към своето сърце, правилно отношение към своята воля, правилно отношение към своята душа и правилно отношение към своя дух, той е свят човек. Правилни отношения без погрешки, то е вече отношение. В неговия живот няма никакво насилие.
Сега някои считат, че светият човек може да прави чудеса. но чудесата не произтичат от святостта. Защото има лекари, които правят много чудеса, без да са свети. Някой знаменит музикант свири отлично, без да е свят.
Трябва да създадете в себе си един интерес, да не губите интереса си. Вие често се обезсърчавате, понеже имате една идея. Идеята ви е много малка. Ако идеята ви не може в едно отношение да бъде пластична, ако по един начин не може, по втори, трети, четвърти, вие трябва да бъдете като човек, който е затворен вкъщи, че ако не може през вратата, през прозореца, през комина да излезе. Ама право ли е? Право е. Ама морално ли е? Никакъв морал не търси, излез.
Сега може да кажете: „Морално ли е?“ Представете си някой съвременен човек, който е повикан по законите за някое престъпление, не може да влезе по естествения път в града, влиза по канала в града. Оттам-оттук, дойде вкъщи. Питам, през канала който е минал, ще носи ли благовония? Ще мирише. Питам, ще го питат ли: „Право ли е през канала да дойдеш?“ Кой го заставил през канала да дойде?
Сега някой от вас ще ви каже: „Ако не можеш да влезеш в Царството Божие през царската врата, влез през канала.“ То е философия, форсмажор, ако питаш да влезе ли. Като дойдеш, всичките домашни ще му дадат вода да се измие, ще се зарадват, че дошъл. Отде дошъл, че туй не трябваше да го правиш, ти се излагаш на опасност, нищо такова няма да му кажат, но ще похвалят неговата смелост. Този човек идея има. Който влиза от обикновената врата, всеки може да го направи, но през канала малцина може да минат. Те са герои. Ние това наричаме една морална криза. Ако този падналият човек минава през капала, за да види домашните, той е герой. В него има чувство. В душата му има любов. Който минава по обикновените пътища, това го прави всеки един, той е обикновен пътник.
Когато нашите постижения са при най-големите мъчнотии, това показва, че в нас има геройство. Мнозина от вас искат да имат постижения без мъчнотии. Обаче животът, както сега е построен, не може така. Не че вие трябва да минете през канала, но ако някой път те застави Провидението или самият живот, мини през, канала както и да е. За предпочитане е да минеш, отколкото да седиш в бездействие. Тия тъмните сили в природата, някои може да приемат, че има тъмни сили, някои може да приемат, че има ангели. Има ангели с крила, има ангели без крила. Има ангели на светлината, има ангели на тъмнината. Обаче ние в живота трябва да поясним, както се проявява. Всичките лоши постъпки трябва да ги поставите на светлите духове. Каква нужда имат те да вършат престъпления?
Сега те са частни разбирания. Както вие разбирате, то не важи. В света съществуват известни прояви на живота, които трябва разумно да се обяснят. Ако вие разумно ги обяснявате, вие се стремите отвън да обясните чуждия живот. Но животът на другите хора трябва да бъде като пособие, тъй както на един учен човек във вашият живот трябва да бъде настолна книга. Как е живял някой светия, някой учен човек, то е пособие, книга, която трябва да изучавате. То е вашият живот. При това трябва да изучавате азбуката на вашата книга, да видите, че има смисъл. Някой път вие не знаете откъде да започнете да се проучвате. Трябва да дойде някой ваш приятел да ви каже.
Вие сте талантлив за това, за онова. Тогава само ще се събуди едно желание да учите. Друг път не знаете как да започнете. Чувствате, че имате талант, но какъв е вашият талант, не го знаете. Сега, ако вас ви зададат въпроса, всеки от вас в какво има талант? Представете си, че ми кажат: „Всеки от вас, който не може да определи какъв талант има, двайсет години в затвора.“ Как ще определите в какво седи вашият талант?
Преди две вечери се качил горе един голям бял котарак, качил се на моята веранда отвън. Като ме видя от стълбата, започна да мяука. Аз не го пущам и му казвам: „Отде си дошъл?“ Разреши въпроса, хвърли се чак долу и нищо не му стана. Аз го гледам, като скочи по всичките правила на изкуството. После се върна и ме погледна. Казвам му: „Още веднъж да не се качваш горе.“ Щом не може да слезе, веднага се хвърли долу, скочи. Казвам, отде научил това изкуство да скача? Веднага му иде наум, ни най-малко не разрешава, че може да се осакати. Казва: „Тъй ще скоча.“ И скача по всичките правила.
Допуснете, че вие се намерите в такова трудно положение. Как ще разрешите въпроса? Някои от вас ще решите да се хвърлите, някои ще кажете: „Предавам се.“ Тогава, като се предадете, ще ви вържат ръцете. Един стражар ще ви води. Морално е да се хвърлиш, неморално е да те свържат. Тогава се явява човешката разумност.
Та казвам сега, в разсъжденията не правете глупави постъпки. Аз говоря за един Божествен закон, а не да правите глупави постъпки. Поставен си ти, има такива примери. Човек върви навън, казват: „Стой!“ Турците казват: този, който е сръчен, на него му отварят път. Много пъти човек с едно дърво като се спусне, цяла тълпа разпръсква. Той като замине, след него започват: бум-бум. На смелия човек Бог, казват, винаги помага.
Сега, щом се намерите в известни мъчнотии, в големите мъчнотии, не се изисква дълго размишление с часове. Даже минути не се изискват, но моментално напред ще минеш този път. Този човек, който е смел, и има вяра, може да мине, защото вярата върши чудеса. Сега може от морално гледище да не е морално, то е друг въпрос. Постига се целта.
Казвам: във вашия живот срещате мъчнотии. Казвате: „Много мисли.“ След като си мислил толкова време, какво си намислил досега? Мислиш му, мислиш му. Аз мисленето го намирам в следното. Седят мъж и жена, казват: „В неделя ще ни дойдат гости.“ Но и той беден, и тя бедна, нямат нищо. Тя мисли какво да прави, нищо нямат вкъщи. Тя през цялата седмица мисли, но нито брашно има вкъщи, нито вода, нито сол, какво ще му мисли вкъщи. Мисленето трябва да излезе отвън, да се спретне да работи, да вземе да направи нещо. Ако седи вкъщи, каквото и да бъде, нищо няма да разреши. „Ами то ще дойде отнякъде.“ Ако вярва, Господ ще изпрати някой ангел от небето да донесе брашно. Възможно е, може някой ангел да дойде да донесе брашно, но може и да не дойде. Смелите хора в света, разумните хора, те разрешават въпроса. Ама брашното отвън трябва да се намери.
Казвам, ние сме се намерили в едно противоречие. Нямаме сила, брашно нямаме, вода нямаме. „Но може тази сила да дойде отнякъде.“ Казвам сега, ако човек се огледа в огледалото, колко образа ще се явят? Казвате, че единицата не търпи размножаване. Действително единицата не се размножава, не расте. Вечността сама по себе си не може да се развива. Но вие, след като имате едно отражение, имате десет огледала, колко образа ще се явят в огледалото? Десет. Питам, човек размножил ли се е, увеличил ли се е?
Та по някой път ние се лъжем с нашите придобивки. Казва някой: „Тази работа аз я познавам.“ Отива при един хиромантик и той казва: „Ти си роден в 1856 година, еди-кой си месец, еди-кой си час, сутринта или вечерта.“ Но коя минута, коя секунда за годината, не знае. Мислите ли, че това е наука? Не е наука. В една наука всичките елементи трябва да са дадени докрай. После, да може да съпостави знанието, че когато ти си се родил, да каже в какво положение е бил баща ти. После, отвън времето облачно ли било, светло ли било, зимно време ли било, лятно време ли било. Колко братя си имал, колко сестри, всичко туй точно. После колко души имало вкъщи, когато си се раждал, имало ли баба, нямало ли. Баща му бил ли вкъщи, не е ли бил. Сестра му или брат му били ли вкъщи, или в странство били, всичко туй подробно да знае.
Като каже нещо, казва: „Какво, ти си сприхав човек.“ Действително сприхав съм, това не е никаква наука. „Малко си колеблив.“ Та кой не е колеблив? „Ти не обичаш да посрещаш задълженията си.“ Та кой ли ги посреща? Относителни неща на знание.
Казва: „Аз съм добър човек.“ Добър си. Казва: „Аз съм лош човек.“ Те са относителни неща. Добър и лош, това са стари пособия на един изтъркан език. Добър човек. Но добрият човек, съзнателният човек мисли сега. Не започва. Първо бил добър на физическото поле. „Свърших с него. С един нов капитал започвам. Аз от този вземах пари назаем, от онзи вземах пари назаем. Там изплащам, тук изплащам. Много [виден] човек бях, навсякъде ме познаваха, вестниците за мене пишеха. И съдии, и адвокати ме знаеха. Виден човек бях, голям търговец с милиони.“ Казва: „Ликвидирах и започвам наново. Старата фирма за милиони пропадна. Сега започвам с една малка бакалница, но със свой капитал. Никой не ме знае.“
Кое е по-хубаво, да бъдеш виден или да бъдеш спокоен, никой да не те знае? В Америка, когато някой иска да стане виден, ще направи някой скандал, някъде из вестниците ще пишат. Един баща казва на сина си: „Синко, човек няма да станеш, никой за тебе няма да знае.“ Той направил един ден едно престъпление. Във вестниците пишат: „Еди-кой си направил това и това.“ И синът казва тогава на баща си: „Татко, виждаш ли, вестниците писаха заради мене.“ Не е лошо вестниците да пишат заради нас, но туй, което пишат, важно ли е. Аз не зная каква вероятност има туй, което вестниците пишат, или туй, което хората кажат, [да] е вярно. Защото някой път хората ще кажат туй, което не е.
При сегашното ваше развитие трябва да съставите едно пълно, не пълно, но относително понятие, какво представяте вие в дадения случай. Да знаете вашите добри и слаби страни. Запример обичате някой път да се сърдите. Нищо, един сърдит човек е един отличен човек. Че той е сух барут. Когато има война, сух барут ни трябва. Когато няма война, влажен барут ни трябва. Казвате: „Ще има ли война?“ Войната мина, сега барутът да е влажен, вода ти трябва. Серт си, значи мекота ти трябва. Но и мекотата е лоша. Дойде някой, аз съм много добър, мек човек. Има ли война, да изсушиш барута си.
Сега ви представям всяко нещо намясто. Ако си сприхав, ако се гневиш, сприхавостта във война е намясто. Но ако гневиш там, дето не трябва, то не е намясто. Казва: „Аз съм малко гневлив човек.“ Щом се гневиш, дето трябва, ще те похваля. Щом си добър, дето трябва, ще те похваля. Щом си лош, дето трябва, ще те похваля. Ще бъдеш лош, дето трябва да бъдеш лош, и ще бъдеш добър, дето трябва да бъдеш добър.
Говоря на ваш език. Ама как живеят в небето. Когато един ангел слезе от небето да се разправя с един грешник, как ще постъпи? Вие си представяте ангелите мекички. Там при Валома дойде един ангел с меч. Пророк беше този Валома, но му казва ангелът: „Знаеш ли, ако така постоянстваш, ще те убия. Тръгнал си по един път, който не е благоприятен. Искам да те върна, ще ме слушаш. Ако не ме слушаш – показва му меча, – ще се търколиш на земята.“ Казва му: „Ще идеш там, ще кажеш това, което аз ти казвам. Ако не, ще се търколи главата ти.“ Като отиде Валом при Валака, каквото каза ангелът направи, защото ангелът дойде с меч.
Казвам, в каквото положение и да сте, като видите една погрешка, не мислете, че ангелът ще се церемони. Ако вие не слушате, някой път ще се търколите на земята. Казват учените хора, припадък, сърцебиене. Казва: „Или ще вървиш по пътя, ще говориш това, което Господ иска. Ако не, ще платиш.“
Сега някои ще кажат: „Мога да говоря каквото искам.“ Не, никой няма свобода да говори това, което иска. Това не е свобода. Защото под думата свобода какво се разбира? Щом има отношение между две неща, има свобода. Тук свободата е разумно отношение, което трябва да се извоюва в света, да разберем какво нещо е свободата.
Сега по някой път аз, като гледам кривите ви схващания, някой казва, че станал много кротък. Хубаво, ако човек е много кротък, кроткият човек навсякъде кротко седи и мълчи, както индусите имат по четири-пет години мълчание. След четири-пет години мълчание какво бихте направили? Ако един месец ви се даде да мълчите, какво ще направите? Казвате, ще се пукнете. Ти минаваш, като че никой не съществува. Срещнат те, ти вървиш. Какво е станало от вас? Ето какво прави мъдрецът. Ще избереш път, да не срещнеш нито един човек. Никой да не те срещне и никой да не усети, че не говориш. Щом тръгнеш пред хората, ще те спрат.
Та предвидливост трябва. Провидението ще те тури в мъчнотии. Нямаш пари. Започваш да срещаш. Този: „дай пари“, онзи: „дай пари“. Господ казва: „Цяла година без пари. Отникъде няма да искаш пари.“ Тъй казва ангелът. Ти започваш да обикаляш всичките хора. Опитва те тебе Господ. Той не иска да те умори гладен, това не е Неговата цел, но иска да ти даде един урок, да създаде в тебе една вяра, едно упование, без пари да живееш.
Казва: „Няма да ядеш.“ Колко деня? Четирийсет деня. След като дойде четирийсетият ден, Господ ще ти създаде условия. Как ще създаде? Ще прати някой човек в пустинята, тъй ще нареди. Ще дойде този човек, ще се заинтересува, ще ви услужи. Може да ви услужи. Извади торбата, извади хляб. Ще благодариш на Бога, изпратил го Господ. Ще те нагости по един естествен начин, няма да те прати Господ в един царски палат.
Казвам, има един начин, но не пресиляйте. Има един естествен, Божествен начин, но този начин не е произволен. Ние не трябва да ангажираме Името Божие, да се опетнява. Да чакаме разумно.
Всяка вечер ти се молиш, казваш: „Откъдето мина, където ида, какво да правя?“ Казва първия ден Господ: „Няма да ядеш.“ Станеш, цял ден ходиш, не ядеш. Втория ден ставаш, пак няма да ядеш. Третия ден: няма да ядеш. Вървиш някъде, дойдеш, една дълбока въздишка, кажеш: „Докога ще бъде това?“ Погледнеш на пътя, лятно време една узряла череша. Казва Господ: „Може тук да откъснеш четирийсет-петдесет череши.“ Ще четеш четирийсет череши, ще откъснеш, ни повече, ни по-малко. Но Господ прати един човек, стар дядо, набожен, който разбира тази работа. Той върви при тебе и казва: „Четирийсет череши ще ядеш. Четирийсет като ядеш, ще разбереш смисъла.“
Та във всинца ви трябва да се яви едно послушание вътрешно.
Сега някои от вас, като придобиете известно знание, тръгнете. Най-първо, човек като не знае, той ходи сгушено, после, поотпуснал се. Подобри се положението. Постепенно се освобождава, изпъчи се, изправи се, ходи смело. Оправи се работата. Туй е хубаво, то е цяла наука.
Хубаво, ти си се спънал сега. В туй спъване какво искаш да кажеш? То е един закон в природата. Туриш ръцете си в джоба. Защо туряш ръцете в джобовете? Турците, като забогатеят, все отзад си турят ръцете. Не си туряй ръцете отзад. Тия ръце не са за отзад, за отпред са. Не са и за в джобовете. Ако искате да бъдете здрави, турете си ръцете свободно отстрани. В естествено положение си дръжте ръцете. Някой път се явява желание да си туриш ръцете в джобовете. Вън от джобовете ги дръж. Най-после, накарай жена си да ти зашие джобовете, и вътрешните, и външните. Ако искаш да туриш ръцете отзад, тури малко игли.
Вие сте дошли до едно положение, до един възел. Ако не знаете коя посока да вземете, психологически вие ще изпаднете в едно изпитание, което много скъпо ще ви коства. Вие сте вече до областта, дето ще се зароди във вас законът на недоволството. Отсега нататък иде законът на недоволството.
Влезеш вкъщи, дадат ти стол, бутнеш го, дадат ти друго, бутнеш го. То е вече разширение на вашето съзнание. Вие сте дошли до едно положение, искате да завземете високо положение, пък не знаете как да се поставите. Ще се пазите от недоволството. Няма по-лошо от него. Аз го наричам една психическа краста.
Ще дойдат [изпитания], те са недъзи. Вие вървите по пътя, ще дойдат изпитания. Понеже живеем на физическото поле, не сме съвършени. Затуй именно трябва знание. Има мъчнотии, които трябва да ги преодолеем отвън. Те са за преодоляване.
Мисля да ви се зададе известна задача, малка задача. Аз едно време казах да идете на Витоша. Сега ще ви дам една задача да изпълните. Вие ако нямате туй разбиране, вие не може да я изпълните. Защото [се иска] човек не само да иде на Витоша.
Тръгнал някой, търси имане. Всеки може да търси. „Копах, казва, нищо.“ Като идеш да копаеш, не да правиш опит. Като идеш да копаеш, парите да намериш, и като се върнеш, да носиш нещо в чантата си. Идеш, правиш своите изследвания за скъпоценните камъни, идеш, донесеш. Аз това наричам наука, да има нещо да придобием. Казва: „Не можах да придобия.“
Вървя по пътя и един земеделец тича подире ми. Казва: „Господине!“ „Какво има?“ „Както усещам, ти отиваш пари да търсиш.“ „Право е, аз отивам пари да търся.“ „Чакай, започна той, аз да ти кажа. Намерил съм девет знака, но още един знак ми трябва. Голямо богатство, още един знак ми трябва.“ Казвам: „Аз отивам да изкопая моето и ако го намеря, ще дойда да изкопая и твоето.“ „Как ти е името?“ „Като се върна, ще ти кажа името си.“ Сега как трябва да ме спира, аз имам важна работа. Право е, за имане отивам. Отивам, някой човек забатачил. Душите са тия скъпоценни камъни. Ще я извадя, ще я туря в чантата.
Трябва ви на вас положително знание. Туй, което сега се преподава, то е предговор на онази, Божествената, наука. Ако вие нямате светско знание, вие и духовно знание не може да имате, понеже светското знание почива на същия закон.
Сега ние ще оставим с тази лекция. Втория път ще продължим за опита, който ще ви дам, на някои, не на всинца ви. Ако дам една задача, сто килограма да ги турите на гърба си и да ги пренесете от единия край до другия, колко ще отидат? Може би някои ще има. Трябва упражнение. Не че не може да го направите, трябва упражнение, дълго упражнение. Не че аз искам да ви дам един чувал.
Много пъти едни упражнения при първия случай са невъзможни. То е метод на науката. Когато дойдем до самата наука, предметът ни се вижда невъзможен. Ако започнем да упражняваме, става възможен. Така е в музиката, така е в поезията, така е в речта, навсякъде да започваме с мъчнотии. Колкото се върви, веднага всичко се разяснява.
Сега моето желание е във вас да се образува един стабилитет, една стабилност във вашите възгледи, да се не колебаете. Някой път във вас има вътрешно разклащане, казвате: „Тази работа няма да я бъде.“ Някои мислят, че ще обърнат света. После пък казва: „Тази работа няма да я бъде. Да си бъдем както всичките хора.“ Ако вървите по обикновения път, какво ще добиете? Нищо няма да добиете. Ако вървите по необикновения път, ще добиете нещо.
Казвам сега, по този Божествен път, по който сте тръгнали, не трябва да се спирате. Ако се спрете в това положение, дето сте достигнали, ще дойдете до закона на недоволството. В закона на недоволството има ред неприятности. Място на паразити сте вие. И в духовния свят има една област на паразити. Сега сте в тази област на паразитите, малко ако постоите, ще попълзят навсякъде. Едно съмнение, колебание, неверие, всички тия неща спъват хубавото, възвишеното в човека. Човек започва да усеща, че губи, губи, и най-после изгуби това, което има в себе си.
Фиг. 2
Та ще ви покажа един начин, с който да проучвате себе си. То ще бъде един начин, един метод само за вас. Сега не искам да си съставите един голям куп. Много малко.
Колко точки са? („Единайсет-дванайсет.“) Единайсет-дванайсет, колкото и да са, съгласен съм. Един начин да проучвате себе си. Човек, докато не проучи себе си, не разбира онова, което Бог е вложил в него, не може да има положителна наука.
Туй, което изучават учените хора, то е отчасти. Ние изучаваме другите хора, но малцина изучават себе си. Когато човек дойде да проучва себе си, той влиза в една свещена област. Няма да казваш: „Аз не съм много учен човек.“ Това не е наука. Човек има и добра, и лоша страна. Доброто и лошото, това са отношения. По някой път аз искам да бъда добър. То още не е меродавно. Казвам, че съм лош човек. И това не е меродавно. Аз съм човекът, тъй както съм създаден от природата. Понеже [съм] в едно училище, тъй както природата ме е създала. Или условията, които природата вложила във вас, искате вие да разберете това, което тя е вложила във вас. То е вече наука. Тази наука ви е потребна вече, защото, ако искате да работите между хората и в себе си, непременно трябва да имате това знание. Само тогава може да се родят ония отношения, които искате.
Казвате: „Трябва да се живее много добре.“ Да се живее, то е изкуство, да живеем един хармоничен живот. Казвате: „Да живеем братски.“ Че то е наука, да живеем братски, по любов. То е цяла наука, то не е лесна работа. Трябва да знаеш с този човек как да се поставиш, трябва да имаш отношение [към] това, от което той се нуждае. Ако намериш в себе си това, от което той се нуждае, веднага казва: „Той е много добър човек.“
Намеря някой музикант. Той търси нещо, иска да свири. Ако намеря и му дам това, което иска да свири, той се радва. Казвам: „Ти имаш нещо в сърцето си.“ Току дам, което иска да свири. Той като го вземе, радостен е. Той не иска много, едно парче. Някой е гладен, три-четири деня гладувал. Дам му една топла пита. Аз зная какво иска. Казва: „Този човек е прозорлив.“ Туй същественото на вас е необходимо. Едно парче хляб, то е, което ще ви ползва. Другите работи вие ще намерите сами.
Казвам, ако имаме тази досетливост, тогава може да се образуват тия отношения, красивите отношения. Така именно е създаден Невидимият свят, по същия начин. Когато един велик дух дойде на земята, няма да задоволи всичко. Той ще задоволи едно от вашите съществени желания, дето някое желание сте копнели, копнели. И ти се усещаш тих и спокоен.
Ние сме дошли в една област на недоволството. Тогава ще ви определя какво нещо е недоволството. Аз не искам да ви разправям за недоволството, понеже е опасно. То е задушлив газ. Ако помиришете веднъж, втори път, никога няма да искате да помиришете.
Разправя Станлей, този американски пътешественик. Бил в едно племе и носил в едно шише много силен амоняк. Казва: „Какво е?“ „Имам едно нещо, което действа много ефективно.“ Най-първо, царят на племето помирисал. Като отворил шишето Станлей, и онзи се прострял на земята, започнали да текат сълзите. Всички, кой как помирисвал, падал на земята. Той затворил шишето и всичките започнали да гледат на Станлей с благоговение. А за Станлея това е обикновена работа. Но те гледат, този цар се повалил на земята.
Туй е недоволството. Казвам, то е хиляди пъти по-лошо от амоняка.
Само Божията Любов носи пълния живот.
30 лекция, 13 март 1929 г., София, Изгрев