Словото

ПРАВИЛНОТО СЪПОСТАВЯНЕ

ПРАВИЛНОТО СЪПОСТАВЯНЕ

Тайна молитва

Кой повтаря класовете? Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: „Повторението е майка на познанието.“ Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? X. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам? Z.

X – това е господинът, който знае защо трябва да живея. У е господинът, който знае защо трябва да се уча, a Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате – човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: „Моля господин X, какво ще кажеш върху този въпрос?“ Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? X10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: „Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.“ „А после?“ „После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.“ „После?“ „После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.“ „Защо?“ „Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.“

Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем. Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: „Този въпрос е ясен за мене.“ Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор – не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва „Не ми стига умът“, не е умен човек. Той казва тъй: „Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.“ Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: „Защо да не мога да го задам?“ Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: „Не ми стига умът.“ Хубаво. Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?

Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: X, У, Z, X10, У10, Z10. Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (463) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: „Сега ти ще платиш.“ Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? („1350 лева“) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? („Леност и прилежание“) Основната мисъл на втората лекция? („Гордост и ревност“) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота – и физическа, и умствена, и духовна. Затова именно има неща, които човек трябва да пази.

Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата. Един ваш приятел ви каже тъй: „Дай ми малко мед.“ Вие ще кажете тъй: „Е, нямам, чашата е празна.“ Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една роена капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, – човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече – човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече – който го готви или който го яде? („Който го яде.“) 

Какъв е предметът на третата лекция? Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите първокласни няма ще кажат, като се срещнат тия двамата?

Ще се разговарят. Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири. Без да свири, той не се разговаря. Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият? Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: „Това са двама гениални хора.“ Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: „Аз ще ви посвиря.“ Той е първият. Другият казва: „Аз ще ви послушам.“ И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва „Аз ще ви посвиря“, той казва: „Приятно ми е, аз ще ви послушам.“ И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант.

Питам сега има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: „Искам да ви посвиря!“? Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: „Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.“ Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: „Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.“ Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: „И аз искам да ви посвиря.“ И онзи веднага става публика. Вторият казва: „За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.“

Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият – числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. „Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.“ Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно. Една работа трябва да я поставите на опит.

Фиг. 1

Казвам сега, схващате ли вътрешната страна на това сравнение? Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша (Фиг. 1). Каква е мисълта? Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после – неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля. Ти казваш: „Има защо да се живее, животът има друг смисъл.“

Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти. Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 – то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. За пример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето – арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: „Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.“ И тургаш точката. В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.

Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство – цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула – 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо – точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво – да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее на свят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: „Отсега нататък аз ще се уча да зная.“ Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.

Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа. Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата. Любовта, тя е нулата. И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава. И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие. Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.

Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва? В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. („Бликане“) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различаваш. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос. Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.

Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека? От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2. 3… 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други – правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.

Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо. Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: „Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.“ Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.

И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането. Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: „Снемете ми един топ, втори, трети.“ Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: „Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.“ Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите. Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: „Благодаря, пак заповядайте.“ И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.

Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: „Това е много естествено.“ И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: „Ние сме много невежи, нищо не знаем.“ Но след като излезе учителят, казвате: „Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.“ Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: „Аз съм професор на християнството.“ Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има. Професор, значи изповядва някое учение.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Осма лекция на Младежкия окултен клас 18 октомври 1929 г., петък, 6-7.05 часа, София – Изгрев.

Категории