ПРАВИЛНОТО ЯДЕНЕ, КАТО УСЛОВИЯ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ
„А Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си.“ (Йоана, гл.6, ст. 53)
Ако би било казано така: „Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички бихте разбрали тази мисъл много добре. Но вметнатите думи – „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“, пречат за разбирането на този стих.
Целият човешки живот, разгледан в кое и да е направление, седи в ред противоречия. Животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Тези противоречия съществуват в света, но въпреки това хората ги изключват от изчисленията си, не ги взимат в внимание, а търсят само положителното в живота, вследствие на което се натъкват на ред мъчнотии. Въпреки всички опитности на майките и бащите, въпреки всички горчивини, които са изпитали, въпреки техния морал, децата им никога не взимат в внимание противоречията, които се явяват в живота, а се държат само за положителното. В това отношение децата – синът и дъщерята, представляват положителна величина, плюс, а майката и бащата – отрицателна величина, минус.
За да разбере човек живота, най-напред трябва да разбере противоречията в живота, защото само те го заставят да мисли. Всички страдания в света, от каквото естество и да са, те са заставили съвременното човечество да мисли, те са дали потик за създаване на днешната философия, поезия, музика, а в най-последно време – и трудовата повинност. Без мъчнотии няма трудова повинност. Българите, като се намериха в затруднено материално положение, като задлъжняха, намериха условия за прилагане трудовата повинност. И богати и сиромаси, като се затрудниха, намериха се в противоречие – заговориха за трудова повинност. Бедните казват: „Трудовата повинност е отлично нещо!“ Богатите казват: „Ние роби ли сме да изпълняваме трудовата повинност, това закон ли е?“ Следователно, бедните са плюс, положителна величина, а богатите – минус, отрицателна величина.
Сега ще се спра върху въпроса за яденето. Да се храни човек, да яде, това е най-същественото нещо в света. По-велика ария, по-велика музика от яденето няма. Като започне да се нарежда трапезата, да се слагат чинии, вилици, лъжици, ножове – чуваш плющене на струни от цигулки, мандолини, китари. Паниците, вилиците, лъжиците, това са инструментите на този оркестър. Голямо изкуство е да знаеш как да туриш лъжицата в устата си и да хапнеш! Такова изкуство е и прекарването на лъка върху струните на цигулката, за да изкара нещо хубаво. Някоя жена се гняви на мъжа си, не отваря уста да му каже някоя дума. Мъжът казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. Казвам му: „Не е вярно, я тури жена си на трапезата, да видиш как ще бръкне с лъжицата си в чорбата и как ще поднесе пълна лъжица към устата си!“ За ядене си отваря устата. Жената казва: „Моят мъж от едно време мълчи като кютюк, не си отваря устата“. Дай му лъжица, сложи му чорба, да видиш как ще си отвори устата! Защо? – Защото в яденето има една положителна истина, съдържа нещо в себе си. Ето защо, човек при ядене си отваря устата.
И тъй, животът трябва да се разбере в всичките си противоречия, да се намерят причините на тези противоречия. Над всяка причина има причина, над всяко следствие има следствие, над всеки резултат има резултат.
Христос казва: „Ако не ядете моята плът, нямате живот в себе си.“ Важно е „ако не ядете“. Но аз казвам: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нямате живот в себе си. Всичко това турям под еднакъв знаменател. В какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземеш лъжицата и да отвориш устата си. Някои казват: „Този човек е отличен философ!“ Който може да си отваря устата и да гълта с лъжицата, той може да стане философ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философ. Някоя майка казва: „Аз искам дъщеря ми да стане духовна!“ Казвам ѝ: „Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.“ – „Искам дъщеря ми да стане умна!“ – „Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.“
Сега религиозните хора проповядват, че трябва да се яде малко. Те са минус, отрицателна величина. Аз правя разлика между религиозни и духовни хора. Тези, които не са разбрали живота, са религиозни хора. Богатите хора пък казват, че трябва да се яде много. Те са плюс, положителна величина. Религиозните хора с разбрали живота в едно отношение, а богатите – в друго. Математиците взимат тези величини плюс и минус при своите изчисления. И минусът е потребен в живота. За да напълниш едно шише с нещо ново, трябва да го изпразниш от старото му съдържание. Минусът показва една операция на шишето отвътре навън, а плюсът – една операция отвън навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс, изхвърляш нещо навън, това е минус. Какво е плюсът? Плюсът е отваряне на устата и гълтане съдържанието на лъжицата.
Вие, както и всички същества, които мислят, трябва да разбират какви са законите вътре в природата, върху които почива вашия и техния живот. Трябва да знаете защо ядете. Някои казват: „Не трябва да знаем защо ни е яденето“. Не, трябва, трябва да знаете това. Някой се нахрани, а после казва: „Повече не ми трябва лъжица“. Да, защото днес си сит, но утре като огладнееш, пак ще я търсиш. Някой казва: „Не ми трябва повече наука, не ми трябва вече вяра !“ Да, защото си сит, но утре като огладнееш, ще търсиш и наука и вяра . Плюсът и минусът, това са два процеса, които стават отвън навътре и отвътре навън. Този закон е целокупен, той работи в всички животи.
Ако може да разрешите всички противоречия в живота върху яденето, на същото основание по аналогия ще можете да разрешите всички други въпроси. Задавали ли сте си некога въпроса защо се явява глад у нас, защо имаме желание да ядем известни храни, да пием известни течности? Казвате: „Тъй е наредила природата“. Това не е вярно. Ако си математик, трябва да знаеш защо едни величини са такива, а други – инакви. Утре учениците ще те запитат защо това е така и ти трябва правилно да им отговориш. Ако учителят каже на ученика си: „Е, този, който е наредил учебника е писал така“. Не, учителят трябва да обясни на ученика това, което е писано в учебника и върху което той учи. Ако детето ви запита: „Мамо, татко, защо трябва да ядем? „ Вие ще му отговорите: „Тъй е наредил, така“.
И ние страдаме от това, че всичко обясняваме с думите: „тъй е писано, тъй е казано, тъй е казал еди кой си пророк“. Ти знаеш ли какво е казал този пророк? – Има написани закони. Ти знаеш ли защо са написани тези закони? Когато поданикът ще изпълни някои закони, трябва да знае защо са написани. Ще бъде смешно, когато един адвокат се заеме за едно дело, а не знае законите, по които ще го защищава. Вие отивате на църква, но знаете ли защо трябва да се молите? Вие казвате: „Е, както трябва да пия, така трябва и да се моля!“ С това набързо разрешавате въпроса. Досега тъй са мислили и всички философи. И за яденето така мислят. Казват, че то е наредено така от природата. Некога учените казват, че трябва да живеем по-добър живот, защото има вечен живот. Ами този живот, който живеете тук на земята, не е ли вечен? Вие не разбирате този живот, а говорите за вечен живот. Себе си не разбирате, а за Бога говорите. Най-напред трябва да разберете своя живот, своя ум, своето сърце и после ще говорите за живота на другите и за вечния живот. Не разберете ли това нещо, вашата математика почива на ред нелогичности, без съдържание или смисъл.
Когато ви говоря, някои от слушателите намират, че моята реч е много несвързана. Не зная, дали моята реч е несвързана или вашата. Моята реч ви се вижда несвързана, защото аз оперирам едновременно с две величини, с плюс и минус, а вие оперирате с една от тях, некога с плюс, а некога с минус. Следователно, аз ще бъда нелогичен спрямо вас, но спрямо мене и вие сте нелогични. Питам ви, защо трябва да ядем? Този въпрос ви задавам като тема за размишление. Задайте този въпрос на вашите професори, на свещеници, на проповедници. Всички разрешете въпроса: какъв е смисълът на яденето?
Аз не отричам яденето, напротив, когато ядете, по мъжки ще ядете, по всички правила. Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Някой казва: „Не ми се яде“. Да, защото си болен. Децата ви казват: „Мамо, днес не ми се яде!“ Днес си минус, а утре, като станеш плюс, ще кажеш: „Мамо, искам да ям!“ Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде и казва: „Дъщеря ми не иска да яде днес“. А то защо било? – Тя си определила рандеву. Дъщерята казва: „Мамо, днес си имам много важна работа, затова се лишавам от ядене“. Това значи: имам си гостенин. И наистина, когато замине гостенинът, тя иска да яде. Когато момата иска да разхубавее, яде повечко. Иска повече маслице, за да затлъстее, да се заглади лицето ѝ; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдат очите ѝ по-светли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето ѝ. Всеки ден туря тя от менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае как да мажи лицето си. Тя използува яденето в това отношение, да замажи добре къщата си, та да я харесат нейните другарки и другари.
И тъй животът е съвкупност от ред причини. Яденето е следствие на една велика причина в света. Един от най-важните стимули за цялата съвременна култура се дължи на яденето. Всички войни, всички спорове между хората, в каквото и да е направление, се дължат почти изключително на яденето. Някой философствува, пише някоя книга и все мисли да спечели нещо от нея за ядене. Свещеник държи някоя проповед, за яденето мисли, него да осигури. Съдия отсъжда някое дело, за яденето мисли. Адвокат защищава некого, за яденето мисли. Всички професии, все яденето осигуряват. Яденето е главния стимул в съвременната философия. Материалистите казват: „Хлебец, бабам, хлебец, той е смисъла на живота“.
Ще продължа своята мисъл, като ще ви дам едно малко разяснение върху тези математически съотношения. То ще остане малко неразбрано, но нищо, толкова работи имате неразбрани, та и това може да остане неразбрано. Често родителите, като им се роди дете, турят в касата или в някоя банка на негово име известен капитал за определено число години и на изтеклия срок ги взимат, но вече увеличени, с лихвите заедно. Един знаменит математик е правил подобно едно изчисление и то е следното: ако се внесат на името на Христа 5 стотинки от деня на рождението Му до 1880, на колко ще възлезе през тези години цялата сума? Този математик е намерил, че цялата сума ще възлезе на едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Казвате: „Е, толкова голямо ли е това число?“ Ще ви обясня грамадността на това число. Математикът продължава изчисленията си: според него земята тежи 5875 секстилиона кг. Ако земята би била направена от злато, тя би тежала 3,5 пъти повече от сегашното си тегло и би тежала 2 062 секстилиона кг. Това ѝ тегло, като злато изчислено в пари, ще струва 2 милиарда по 2 милиарда английски стерлинги. Тъй че, всичката цена на земята, ако би се дала, пак не ще може да се изплати целия капитал на Христа. Значи само една част от Христовия капитал ще се изплати с цената на цялата земя. Ако всяка минута от небето би падало кълбо, голямо като нашата земя, необходими са 4900 милиона такива кълба. Тези кълба трябва да падат всяка минута в продължение на 9300 години и само тогава ще се изплати тази сума, на която е достигнал капитала от 5 стотинки, вложен на името на Христа.
Ще кажете: „Как е възможно 5 стотинки, дадени под сложна лихва за този период години, да дадат такава сума?“ Математиците, като нямат работа, занимават се с такива играчки. Дали това е вярно или не, това е друг въпрос, но този математик е изчислил, че малките причини с време раждат големи последствия. Ако 5 ст. в толкова години нараснаха на такава голяма сума, какво биха създали по-големите причини.
И тъй, вие трябва да приложите този математически закон и в яденето, да знаете как да ядете. Ако един път в живота си се наядете по всички правила на природата, след години ще имате най-благотворни влияния, големи богатства. Аз казвам, че съвременните хора не знаят как да ядат. Като седнеш да ядеш, да не ти дохожда на ума никаква лоша мисъл, да не се поражда в сърцето ти нито едно лошо чувство, да няма никакво отпадане на духа. В време на яденето да не забележиш в нищо и в никого дори и най-малката грешка. Една най-малка грешка, ако забележиш, тя след години ще даде своите лоши резултати. Всички хора днес в време на яденето си допущат много такива малки грешки, затова умират, страдат и с хиляди години ще изплащат този голям дълг.
Ще ми възразите: „Свободни сме да ядем както искаме!“ – Да, но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издаде закон за „трудовата повинност“, всички му се подчиняват, всички отиват да работят, а природата издала закони, иска да им се подчиняват – всички протестират. Запитайте се: защо се създала трудовата повинност?
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“.
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни, в нея има плюсове и минуси. Част от Христовите ученици се съблазниха от този минус, а други – от плюса и напуснаха. Христос ги запита: „Това ли ви съблазнява?“ Едните си заминаха, а на тези, които останаха, Христос каза: „Не говоря буквално за плътта и кръвта си, а Духът, който работи в тези думи, съдържа живота в себе си“. Вие ще кажете: „А добихме се сега до една истина“. Не, вие се лъжете още, не се лъжѐте.
Срещали ли сте някой бедняк, задлъжнял около 20 000 лева, търси пари на заем, напечен е човекът, обикаля около хората, много любезен с всички, но все мазни риби търси. Събира се с големци, банкери и казва: „Искам да се запозная с богати хора.“ – Защо? – „Дотегнаха ми сиромасите!“ А то е, за да намери от некъде пари на заем, да изплати дълговете си. Видиш го някой път, следи някой богаташ и си казва: „Този човек ще ми изплати дълговете“. Потропа на вратата му, не се отваря. Банкерът отвътре му казва: „Господине, не мога да ви дам пари на заем, защото не сте намерили правата врата, а пари се дават само на човек, който влиза през правата врата; вие сте влезли през задната врата, затова моля ви се, излезте!“
Всички Христови ученици, които бяха влезли през задната врата, излязоха навън. Този род ученици в времето на Христа бяха малко, но сега се наплодиха. Днес светът е пълен с Христови ученици, които влязоха през задната врата. Те говорят за небето, да им се простят греховете, но по кой начин да се простят греховете им? Да знаете как ще се простят греховете ви, това е цяла наука. Онзи богаташ, който ще ти даде пари на заем, иска гаранция, иска да те разбере честен ли си, умен ли си. Ако на тебе не разчита, иска да му представиш хора, които да гарантират за тебе. И сега Господ иска от всинца ви сигурна гаранция. Тази гаранция зависи от човешката душа. Като даде човек дума за нещо, трябва да я изпълни, трябва да има широки разбирания.
И тъй, ако не ядем, нямаме живот в себе си.
Аз не отричам яденето, но трябва да знаем начин за трансформиране на енергията. След като се наядеш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел; ако не знаеш как да я трансформираш, тази енергия ще остане в стомаха ти, дето ще станат наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажеш: „Не знам какво ми стана, но нямам апетит“. Викаш лекар, той ти препоръчва очистително. Вземеш очистително, но апетитът ти не се връща. Този закон е верен не само за физическия свят, но и за света на чувствата и мислите. Методите са различни, но законът е един и същ. Някой път в сърцето си имате някакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: „Не мога да любя, сърцето ми е нещо закоравяло.“ Същото нещо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. Казвате: „Некакъв дявол е влязъл вътре в мене.“ – Няма никакъв дявол. Как си представяте дявола, има ли форма, съдържание или смисъл, някакво рационално число ли е той? Въплотеният дявол, това сме ние. Когато кажем, че дявол е влязъл в корема ми, то значи: аз дяволът, който съм забъркал законите, съм влязъл в корема си. Дяволът е същество, което се движи много и като се движи много, уморява се. Казвам му: „Приятелю, ти си много уморен, ще почиваш сега.“ И тъй, почивката превеждам с думата „пост“. Щом не можеш да ядеш, ще постиш. Религиозните хора мислят, че ще се спасят с поста. Пост, почивка, гладуване, това са синоними.
И тъй енергията трябва да се трансформира. Как ще се трансформира? Ще те улови някоя болест, ще отслабнеш, ще изгубиш апетит, а после ще започнеш да се подобряваш, ще се поправиш и апетитът ще ти се върне. Някой път майката се радва, че детето ѝ напълнело, поправило се. Да, но след време, то ще стане като кука, аз виждам това. Гледам някоя гайда, надула се, надула се чак ще се пукне, но като престане да свири, чува се от нея звука: пиу-у…, изпразва се. После пак се надува, започват да свирят на нея. Гайдарджията разбира по-добре закона от вас. Не ти се яде, ще свиеш, гайдата си, стомаха, ще я туриш под мишца, ще тръгнеш. На къде? – Некъде, дето има сватба. Ще надуеш гайдата и всички ще те заобиколят, ти ще свириш, те ще играят. Ще стане обмена. Учените хора питат: „Как тъй ще играем? „ – Да, ще играете. Когато един свири, друг ще играе, а после първият ще играе, вторият ще свири. Не играе ли единият, не свири ли другият и двамата ще постят, ще бъдат много религиозни, ще държат ръцете си на благоутробието, ще държат главата в ръцете си. Това значи, че ще се научат как да мислят, как да ядат.
И тъй, ще свиеш гайдата си и ще тръгнеш на друго място . Това, върху което днес ви говоря, е много важно за вас. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени, нито религиозни хора ще станете. Една турска пословица казва: „Теле отишъл, вол се върнал“. Като се каже на съвременните хора, че не знаят, те се докачват. Ние знаем, че не знаем. Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъм. Тя е отлична философия в живота, твърди, че хората не знаят нищо. Каква философия има в това, че нищо не знаеш? Агностицизъм е наука да знаеш как да изпразваш шишето навън. Това е отрицателна величина, минус. Като изпразниш шишето, ще стане „гносо“ и ще почнеш да вливаш навътре. И тъй има две философии: агностицизъм, с минус и агностицизъм с плюс. И двете спорят върху това, трябва ли да се пие кръв или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисъл на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смешна тази работа, но аз често си служа с смешни неща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите.
Един знаменит евангелски проповедник държал една хубава, с дълбоко съдържание проповед. Залата, в която държал проповедта се проветрявала добре чрез вентилатори, но този ден забравили да ги отворят и от многобройната публика, въздухът в залата се развалил от отделения в по-голямо количество въгледвуокис. Вследствие на това, публиката започнала да клима с глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казваш!“ Проповедникът, като ги вижда, че заспиват, извикал: „Огън!“ – „Къде?“ – „В ада!“ Едно противоречие. Като се говори за възвишени работи, всички спят, а като се каже „огън“, всички наскачат, питат де е.
Защо природата ни е наложила яденето? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Значи има хляб, който не е жив. Най-голямото изкуство е да се храниш с жива храна. Ние съвременните хора се храним с мъртва, заразена храна и вследствие на това страдаме. Ще запитате: „Как да е заразена нашата храна?“ Разглеждали ли сте с микроскоп месото от халите, да видите какви бацили има по него. Лекарите казват, че и най-издръжливите висока температура бацили, при 100 градуса умират. Не, има бацили, които и при 2000 градуса не умират. Следователно, не е тъй безопасно да ядеш месо, което е стояло закачено по куките 2–3 дни и в което са успели да се развият бацили, които в организъма ви ще предизвикат известна химическа реакция и лекарите ще констатират в последствие, че у вас се развила известна болест.
Съвременната медицина се намира вече в тази стадия, когато не насмогва да наименува многобройните нервни болести с специални названия, а ги именува с общо име „американиди“. Един знаменит германски лекар изследвал нервните болести в Америка, но те се оказали с хиляди. След като ги наричал всяка една с подходящо име, дошъл в невъзможност да им измисля имена и на останалите, които всеки ден се явяват в най-разнообразни вариации и ги нарекъл с общо име „американиди“. Така постъпва и математика, като дели някое ирационално число. Дели го, дели го и все остатък има. Тогава той казва: „Получава се еди кое си число и прочие“. Колкото и да се дели това число, краят му не може да се намери. Защо? – защото ти измерваш едно число с мярка, с която не може да се мери.
Ще ви приведа един научен факт, който ще остане също тъй неразбран, както и примера за печалбата на Христа. Ако вземете един микроскоп, който увеличава в диаметър няколко хиляди пъти и поставите под микроскопа една от най-малките инфузории, тя ще попадне в едно деление, което представлява 1/1000 част от тази междина. При това вие виждате тази инфузория увеличена много пъти. Тя си има стомах, нервна система и други. Някои от инфузориите имат около 20 стомаха. Авторът, който наблюдава инфузорията, казва така: „Ако сметнем, че тази инфузория представлява не 1/1000 част от цялото пространство, а 1 метър, тогава всяка молекула от нея ще заема 1 мм от този метър, а атомът ѝ ще съставлява една милионна част от целия метър“. Друго изчисление: намира колко атоми има в главичката на една игла с диаметър 2 мм и за колко време ще се преброят тези атоми. Той казва така: „Ако всяка секунда бихме отделяли по един милиард от атомите на игловата глава, ще ни са нужни 250 000 години, за да преброим тяхното число, което се равнява на числото 8 с 21 нули след него.“
Да допуснем, че прочетем всичките атоми, какво особено сме спечелили? Сегашният ни живот не е нищо друго, освен велика проверка на това, което сме вършили. Всички мисли, чувствувания, които сега преживявате, са проверка на вашия минал живот, но всичко това е така разхвърляно у вас, че не знаете защо е то и за какво. Един ден си въодушевен, на другия ден – сгушен, не знаеш какво да правиш; един ден си гладен, на другия – сит; един ден си болен, на другия – здрав. Като не знаете всичко това защо е, казвате: „Това е американиди, това е и прочие.“ И минавате за учени хора. Казвате: „Съвременната наука е разрешила всичко“. Ако е разрешила всичко, трябва да ни покаже начин как да устроим живота си. Ако социологията е разрешила много въпроси, трябва да ни покаже сигурен метод как да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, как да избегваме войните.
Нека дойде някоя жена, която вади масло от млякото, да ни обясни защо прави това. Няма ли друг начин? Защо изваждат маслото от млякото? Защо подквасват млякото? Ще кажете: „Професор Мечников казва, че в киселото мляко има известни бацили, които продължават живота“. Това проверихте ли го? Ние си служим с ред твърдения. Когато Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“, Той подразбира друго нещо. Той подразбира тези велики закони, които Бог е поставил в битието на живота, ако възприемете Неговата Мъдрост, ако разбирате думата мъдрост и живот, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате живот в себе си. Аз говоря върху този въпрос от чисто практическо гледище. Съвременното общество, всички майки, бащи искат да намерят един метод за подобрение на живота си. Всички професори, учители трябва да се занимават с разрешаване въпроса за яденето. От правилното ядене зависи разрешаването на всички социални въпроси, от яденето зависи разрешаването на всички научни въпроси.
Ще кажете: „И тази хубава!“ Хубава, разбира се, по-хубаво нещо от яденето има ли? Ако можете да разрешите как да гребнеш с лъжицата, как да отворите устата си, вие сте разрешили много въпроси. Вие не трябва да бъдете нервни, ръцете ви да не треперят като на пияница, когото природата, като иска да го отвикне от пиене, разслабва ръцете му. Взима чаша, пълна с вино, докато я донесе до устата си, разлива я. – „Ех, от де е дошъл този дявол!“ Налива втора чаша и нея разлива. – „Има тук някой дявол, който ми пречи да пия!“ Започва да мисли как да го върже. Взима връв, но пак не успява.
Ние казваме: „Дръжте дявола, турете му букаи на ръцете и краката!“ По този начин не само, че не сте разрешили въпроса, не само че не сте уловили дявола, но сте усложнили въпроса. Когато кажете, че яденето ви се разлива, това показва, че някой дявол ѝ пречи. Не го връзвайте, ръцете ви трябва да са свободни. Като вземете лъжицата в устата си, да се чува правилна музика. Като си отчупите парче хляб, отчупете го по всички правила, дъвчете го дълго време, за да почувствувате в себе си сила и енергия, за да разберете защо ядете. Казвате: „Е, както и да е, трябва да ядем, че макар и да не е по всички правила!“ Нямам нищо против това, но от ядене до ядене има разлика.
Христос казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, няма да умре, а който яде без всякакви правила, ще умре“. Следователно, по новия начин ще се храним с малко хляб и няма да умираме. Съвременните хора ядат много и вследствие на това има недостиг от енергия и с това се зараждат много болести. Ако гредите на вашата къща се изкривят и от това покривът ѝ се снижи, това показва, че нови греди са нужни. Когато някой се прегърби, казват, че е остарял. Той се прегърбил не защото е остарял, а защото е сгрешил в яденето. Боли те стомах, сгрешил си в яденето; боли те глава, сгрешил си в яденето; болят те дробовете, сгрешил си в яденето. Ако бих лекувал болни, бих им казал: „Приятели, сгрешили сте в яденето, трябва да се научите да ядете правилно“. – „Знаем как да ядем!“ Не знаете! Можете да направите опит в това отношение, да проверите, че моето учение почива на един велик закон. Задайте си за цел през една цяла неделя да бъдете с всички добри, любезни, пъргави в всяка работа и да ядете и пиете с радост на душата, ще видите каква енергия ще внесете в дома си. Ще ми възразите: „Господ, Господ да оправи света!“ Господ, който иде сега да оправя света, работи с минуси. Той е решил да изпразни всички пълни шишета, Той е решил да изпразни всички каси, който с хиляди години са трупали богатства, Той е решил да изпразни всички хамбари и навсякъде в света да засее Новото.
Аз няма да превеждам на ваш език начина, по който ще стори това нещо Господ, защото ако го преведа, гащите ви ще започнат да треперят. Няма да ви казвам цялата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прекарваш някой страхливец през пропаст, завържи му очите да не вижда и тъй го прекарай. Той няма да знае где го водиш и ще мине пътя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролите, с който временно са ви свързали, косите ще ви побелеят! Не, тези превръзки ще стоят. – „Ама хвърли ги!“ Не, ще минете с завързани очи през пропастта и като минете на другия край, ще кажете: „Пътешествието беше много хубаво, сега ще мислим за яденето“.
Христовите думи: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“, значат: ако не възприемете в себе си Духът и Словото, който действуват в този свят, няма да разберете вътрешния смисъл на нещата. В света сега има голям страх, но и при това положение ще трябва да бъдете герои. Нима войникът на бойното поле не изпитва страх. Изпитва, но дългът му към отечеството го заставя да бъде герой. Един полковник ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронт. Стоят той и генералът, следят как върви започнатото сериозно сражение. „Гащите ми започнаха да треперят от страх, казва полковникът, генералът ме пита: Как сте? – Много добре! Ами вие? – И аз съм много добре. И на двамата гащите ни треперят, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералът се обръща към мене, казва ми: Видя ли какви сме герои, такива трябва да бъдат всички българи!“ Не, не, когато човек влезе в живота с идейни разбирания, зъбите му не трябва да тракат от страх и гащите му не трябва да треперят. Той трябва да знае, че яде, за да живее. Този живот трябва да съдържа в себе си великото, възвишеното. Трябва да знаете защо да се жертвувате.
И тъй, направете опит за една седмица, да прекарате всичкото време весело и бодро, без най-малко смущение в душата си. При този случай трябва да имате хладнокръвието на Сократа. Един ден му дошли гости. Жена му дигнала много голям шум в къщи, недоволна от гостите. Те запитали Сократа: „Как търпиш това?“ – „Нищо, това е малко гръм, много е красноречива моята жена, но след този гръм ще дойде и дъжд“. И наистина, след малко влиза жена му с един леген вода, полива Сократа и гостите му. Сократ също тъй спокойно казал: „Няма нищо, без дъжд няма растене!“
Сега и при мене идват много хора и ми казват: „Сегашните хора са станали много лоши, много се одумват.“ Тези, които одумват, това са пощаджии, носят писма, с които съобщават, че еди кой си умрял, този изгубил, онзи спечелил и т.н. Пощаджията, който носи писмото, не е виновен, а вината е у този, който е писал писмото. Пощаджията е назначен от бюрото на „трудовата повинност“ да носи писма, телеграми и затова аз го поздравлявам. Като се свърши определеното време и той ще спре раздаването на писма.
Сега и природата ви е наложила трудова повинност и вие трябва да ядете. Ако не ядете според нейните правила и закони, тя ви наказва, изпраща ви разни болести: ревматизъм, гръдоболие, неврастения и др. Като страдате, тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, до тогава ще страдате!“ Мъжът донесъл малко жито в къщи, жената да не се сърди, а да каже: „Няма нищо, мъжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарчица и с него ще минем.“ Беден е човекът, донесъл само 1 кг. жито. И с 1 кг. жито на ден се минава. За другия ден ще има пак 1 кг. Хората могат да живеят много добре помежду си, като си помагат. А сега съвременните хора са объркали този закон, понеже не искат да ядат плътта и кръвта на Сина Человеческаго, а затова и страдат.
Днес има борба между висшите и нисшите животни. Един ден, обаче, ще разберете каква е задачата на висшата природа и ще разберете защо съществуват тези големи противоречия в света. Днес ще има болести, страдания, войни, разни противоречия, не може без тях. Един ден когато животът се измени органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противоречия. Вие искате да съгласувате настоящето с бъдещето. Това не може. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати.
Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трябва да ядем и как да ядем. Аз проучавам този въпрос, как и кога се хранят животните и т.н. Аз следя и хората как ядат, как са наредени чиниите им, цял ред математически изчисления правя. От тези изчисления при яденето вадя заключение какви ще са бъдещите хора. Не укорявам хората, а проучвам законите на природата. Когато бедният обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начин да си изплати дълговете. Простият търси учения. Грешният търси светията. Болният търси лекаря. Тези неща имат своите дълбоки причини в себе си. Следователно, по този закон вие може да проверите и вашите мисли и чувства. Не мислете, че мислите и чувствата ви са мъртви, те са живи. Когато седнеш да ядеш, трябва да поканиш всичките си мисли и чувства и да им кажеш: „Хайде, мои слуги, хайде да ядем заедно!“ Не трябва само господарьт да седне. Направете този опит и ще видите резултата. Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, с по-издръжливи нерви и когато ви дойде страдание, ще знаете да го превръщате в радост.
Като заболееш, викаш лекар. Трябва да му платиш, но като си беден, сърдиш се, че той иска много и казваш: „Не може ли да отстъпи той?“ Лекарьт не е виновен, той е добър учител на човечеството. Вие трябва да се научите да ядете както трябва и да нямате нужда от лекар. Когато лекарьт ви взима 50 лв. на визита, с това иска да каже: „Аз ви взимам даже малко, вие трябва да се научите да ядете“.
И тъй всички светски, всички духовни хора са под еднакъв знаменател. За в бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, да няма между вас гладни хора. Природата не търпи гладни хора, защото те развалят добрия ефект на ситите. Когато се донесе яденето, трябва да има за всички. Когато дойде изпразването, пак трябва да дойде за всички. И днес всички революции не са нищо друго, освен резултат на толкова годишно ядене. Сега Господ казва на бедните: „Идете да изхвърлите богатите, заемете местата им, та след 2000 години, когато дойда отново на земята, ще уравня сметката между богатите и бедните“. Такива са законите. Ако не знаете как да се храните, няма да избегнете революцията. Тя ще стане и в стомаха и в дробовете ви, навсякъде.
Следователно Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Тъй че, ако вашите мисли, чувства и действия не са разумни, непременно ще дойдат лошите последствия на този живот. Това е една философия, която може да приложите в живота си е да я проверите. Направете опит за една седмица. Който от вас не направи този опит, грях е на душата му. Който не направи този опит, природата ще го осъди на 2000 годишно робство, ще го тури на работа в „трудовата повинност“. „Трудовата повинност“ не е нищо друго, освен болести, неврастения, маниачество и всякакъв род страдания.
И тъй, съгласието между всинца ви ще зависи от начина на яденето. Дойде при вас противникът ви, не го изгонвайте, но го нахранете, напойте добре. Това препоръчва Евангелието. Отлично учение е то! Казва: „Когато дойде при тебе неприятелят ти и е гладен, жаден, нахрани го, напой го, дай на него, дай на всички сиромаси, щом си богат“. Ако постъпвате така, ще има навсякъде радост и веселие.
Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
И тъй, Христос дава всичко, каквото има. Сега хората казват: „Христос дава, но ние не даваме“. Щом не давате, ще има положителни и отрицателни величини в вашия живот, ще се сърдите, че животът е скъп, постройките на къщите струват скъпо и т.н. Тъй ще бъде за тези, който не дават, а който дават, както Христа, животът им ще се оправи и ще се ползуват от плодовете на това велико учение.
Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искаш, ние си знаем нашето“. Аз ви казвам: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“. Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Препоръчвам на всинца ви да слезете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето. Набожни хора няма. – „Но той е религиозен човек!“ – Да, фирмата, титлата му отвън показва това, но вътре в него няма нищо. – „Еди-кой си е много верующ!“ – Да, титлата му отвън е такава, но вътре няма нищо. Някой казва: „У мене вяра та е много голяма“. – Е, тогава дай ми 1000 лева на заем. „Е, нямам на разположение, не мога сега.“ Казвам, твоята вяра не е достигнала до 1000 лева. От некого искат 100 лева на заем. „Ех, нямам сега“. Каже ли „ехъ…“, значи няма вяра .
Доста тези лъжи, престанете да се лъжете! Не говорете вече това, което не е, а само това, което е! Мъже с мъже, жени с жени, братя с братя, сестри с сестри, говорете само истината! Говорете истината за себе си! Не говорите истината, защото не знаете как да ядете. Яли сте нечиста храна, боли ви корем. Дойде в това време някой да ви види, казвате му: „Махни се от очите ми, корем ме боли!“ Този човек едва е могъл да откъсне един час свободно време и от Любов към вас идва да ви види, а вие го изпъждате. Казвам му: „Приятелю, не яж лоша, нечиста храна, пази да не разстроиш стомаха си, за да не развалиш хубавите, добрите отношения с брата си“. Яденето е причина да се развалят добрите отношения помежду ни. Никаква друга философия не признавам! Яжте според правилата на природата и всички въпроси ще се оправят лесно. Спрете се върху тези думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви в яденето, ядете по един и същ начин.
Всичко това, което ви говоря, аз го прилагам и наблюдавам какви са резултатите. Правете и вие опити. Като си излезете от тук, помнете, което ви казах, че трябва да се научите да ядете. Като вземеш една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко, аз те обичам, ще ми позволиш да ти съблека дрешките, искам да влезеш в мене, да се разходиш из стомаха, сърцето, дробовете ми; там няма да си добре, ще имаш страдания, но като минеш през тях, ще влезеш в святлата страна на моя живот, ще видиш какво е моето сърце и моя ум и там ще си дадем по една целувка“. Вземеш една ябълка, една круша, по същия начин ще се разговориш с тях и най-после вътре в вас ще се целунете. Като свършиш яденето, ще кажеш: „Днес имах три гостенки мои сестри от невидимия свят, от небето и ги пратих да се разходят вътре в мене“. Ще кажете: „Този човек се занимава с духове, разговаря с тех“. – Да, аз се разговарям с картофки, ябълки и круши, давам им по една целувка като влязат в мене и им казвам да не разправят това нещо никому.
Тези ваши сестри, като отидат на другия свят, ще кажат: „Тези хора се научиха вече как да живеят, може да ги посещаваме“.
И тъй, направете този малък опит върху яденето. Като успеете, този опит ще ви даде вяра за бъдещите ви опити.
Беседа, държана на 3 април 1921 година.
