ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ
Добрата молитва
За следния път извадете едно резюме от първата беседа на тома: „Пътят на ученика“. Изтъкнете каква е основната идея. Една идея, която не се разбира, е като храна, която се приема без да се асимилира. Приема се просто механически. Някой път ние се занимаваме само по външному. Любовта има един външен израз. Когато човек се облича 10 пъти, 10 пъти си променя шапката, това е любов механическа. Може да яде 10 пъти и това е любов механическа. Може да се среща 10 пъти с хората, същото е. И като се срещне с някой учен човек 10 пъти, ако не се учиш от него, какво от това? Разговаряш се само. Даже и сега 10 пъти отиваш при цветята, приемаш благоуханието на цветята и след това си оставаш такъв, какъвто си бил. Докато хората издават благоуханието на цветята, благоухаят много добре, но като остане тяхната собствена миризма, едвам ги търпиш.
Човешкото знание е относително. То е спомагателно за Божественото. Когато аз говоря за наука, това знание е спомагателно. Някой път хората защитават повече относителното, човешкото знание, отколкото Божественото. Има една човешка любов, спомагателна, относителна, временна. Те са такива извори, които само през пролетта текат, а през голямата жега пресъхват. После пак текат. Такива хора се въодушевяват и като ги дигне учителят, казват неща много хубави, но нещо съществено – не. Всичко, което човек е запомнил, е хубаво, докато може да го приложи. Не трябва да се натрупва вашето съзнание с непотребни неща. Може да се говори дълго време върху погрешките на хората. Могат да казват, че ние не живеем добре. Кои сме ние? Като казваме „ние“, имаме предвид Петка, Ивана, Драгана. Като кажем, че ние живеем много добре, все таки имаме предвид Ивана, Драгана, Стояна и пр. Ако разбираме под „ние“ всичките хора, Писанието казва, че всички съгрешиха, няма нито един праведен. Някой изважда буквално заключение. Всички, които живеят в плътта и не познават Бога, са в греха. Тези, които са излезли от греха, не може да ги турим под еднакъв знаменател с другите.
Казваме, че интелигентността [е] на човека, но потенциална интелигентност има и волът. Обаче, има грамадна разлика между вола и човека. И волът не може да има тези права, които човек има. След хиляди, милиони години, може да има тези права, които човек има. Щом не си вол, тогава не ти е позволено да правиш греховете, които волът прави. Защото ако ти седиш хиляди пъти по-горе от вола и не искаш да седиш на неговото равнище, тогава защо ще правиш неговите погрешки?
Онзи, който няма дълбока мисъл, ще каже: „Кого визира Учителят?“ Това е много плитка мисъл. Никого не визирам. Кой от вас е видял Ивана, Драгана, Стояна, никой не ги е видял. Вие си различавате автомобилите. Един автомобил има черни очи, големи уши, а друг има малки уши. Един автомобил има пръсти, които се махат, има крака и пр. Но това не е човекът. Тялото е един автомобил, една къща, чрез която човек се проявява. Вие още не знаете какво нещо е човекът. Вие казвате, че го виждате в очите. Че какво виждаш в очите? Ако видиш автомобила, че се приближава със светлината си, какво си видял? Ако се усилва, интелигентността не е в усилването. Ако ударя някого, вие го тълкувате привидно, по един начин, ако го погаля, вие го тълкувате привидно по друг начин. Ако на планината падне канара или дърво върху вас, вие може ли да мислите, че нарочно е паднал този камък или това дърво върху вас? Онзи, който не разбира от обикновените работи, не може да извади един принцип за себе си, за да си услужи. Някой път не обръщате внимание на малките факти, казвате: „Това е възможно.“ В дадения случай, твоите гащи са скъсани, имаш игла и конец. Тази игла и конец, ще ти услужат повече, отколкото другите неща. Но ще кажеш, че и без закърпени гащи можеш. Времето е горещо, но представете си, че има комари, дойдат да те хапят. Не е ли по-добре гащите ти да бъдат закърпени. Тази игла ще те извади от неприятните комари.
Известни факти има в природата, на които искам да ви наведа. Даже и това човешко знание е потребно. Какво седи зад иглата? Какво седи зад човешкият конец? Все седи някоя сила в природата, на която иглата е символ. Писанието казва: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно.“ Някой човек всичко знае и при това не му върви. Знае как е създаден света. Знае на колко разряда са разделени ангелите, поезия пише, философия пише, но не му върви в реалните работи. Представи си, че дойде един и ти даде една риза и я облечеш на себе си, после дойде втори и той ти даде риза и ти облечеш и втората риза отгоре. Дойде трети и т.н. На тебе ти става неприятно. [Със] сегашното знание не се завземайте да разрешавате въпросите, които не могат да се разрешат. Хората преди хиляди години са разрешавали нещата по един начин. След хиляди години по друг начин ще ги разрешат. Този свят ще си замине и ние ще си заминем. Хората ще се борят и ще умрат. Ние казваме, че ще дойде царството Божие и ще живеем там добре. В това са вярвали, но както вярваха, не стана и като вярват сега хората, няма да стане. Ще стане нещо, но обратното. Ще стане това, което никой не е очаквал. И като го видите, ще го разберете. Но ви казвам това, за да не се обезсърдчите.
Има един живот, който всеки от вас може да реализира. Има някой неща, на които никой не може да препятствува. Един славей, който стъква своята положка176, ще чака ли да стане преобразование в Англия, за да прави своята положка? Този славей интересува ли го някоя теория? Най-сетне всички теории, които има в света, не се отнасят до всичките хора. И учението е потребно за всички. Светлината е потребна за всички, в дадения случай. Но специфичната светлина може да се употреби различно. Сега най-първо трябва да се освободи съзнанието ви от известни натрупани мисли, известно благо от мисли, което е непотребно. Най-първо вие не знаете начина, по който да се освободите. Например вие не знаете как да обичате един човек, нито пък знаете начина как любовта ви да бъде устойчива.
Аз съм изучавал, изучавал и по някой път изучавам колко посредствени са човешките думи. Аз да ви приведа един пример. Преди няколко дена, дойде от света една 30 – 35 годишна жена, една млада сестра, тя беше в ранната възраст на живота си. Тя казва: „Бях малка, на 12, 13, 16 години, трепна нещо в сърцето, но в този трепет аз почувствувах, което никога не почувствувах, но после в мене настана такова голямо разочарование, след този трепет, че изгубих вяра във всичките хора, такова недоволство, такава скръб.“ 17-18 години бушува нещо от недоволство в нея. Тя беше дошла преди 6 месеца и ми се оплакваше. Тя казва: „Голямо нещастие чувствувам, не ми се живее вече.“ Аз ѝ рекох: „Имам една теория, според моите изчисления, 20 години най-късно оттогаз ще стане един преврат в тебе и тогава, което си почувствувала тогава, пак ще го почувствуваш. То само по себе си ще дойде.“ Тя дойде в неделя на беседа и след това ми казва: „Аз ида при тебе не с онази скръб, както преди 6 месеца. Трепна нещо в мене, но по особен начин, но в още по-красива форма и добих вяра в хората вече.“ Рекох ѝ: „Радвам се, че това, което ви казах, стана.“ Закон е, някои неща след 20 години се повтарят. Рекох ѝ: „Бъди сега умна, да не би това, което ти е трепнало в сърцето, да го изгубиш, понеже ще се изминат още 20 години, докато дойде пак. Ако го изгубиш, на 55 годишна възраст ще се върне.“ Като трепне нещо във вас, гледайте да не го изгубите, то пак ще дойде, но не може произволно. Не мислете, че животът е произволен. Той върви по известни разумни закони, не механически.
Фиг. 1
Да ви обясня сега едно положение. Допуснете, че тази точка е едно същество А. В една първична форма туй същество иска да се прояви. Досега това същество е живяло самотно, няма познанство с никое друго същество, но в него има един вътрешен напор. Това същество иска да се прояви, да има други същества, да мислят и да чувствуват като него. Това същество иска да се подвижи някъде. То никога не се движило. В съзнанието няма тази идея. Вие казвате: „На къде трябва да се подвижи?“ Щом у това същество се е проявило желание да се подвижи, някаква мисъл от някой невидим център (Б) е възприета. А възприема мисли от Б. Това същество Б живее някъде в пространството и то е самотно. Това същество А е възприело, че трябва да се подвижи. А най-първо ще се подвижи в посока С, има нещо, което го привлича към С. Щом пристигне в С, донякъде е реализирано неговото желание. В него се заражда едно друго чувство, че може да се движи в друга посока, да измени посоката. Но С е ограничено, по-далеч от С не може да отиде, то може да се движи нататък, но то не разбира законите, има едно препятствие.
Представете си, че от А до С е твърда почва, а от С нататъка е въздух. С е границата на твърдата почва. Какво трябва да прави? Това същество почва да се движи нагоре в посока към Б. Когато Питагор е открил, че квадратът построен върху хипотенузата е равен на сумата от квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, какво е имал Питагор в своя ум? Той е живял повече от 20 години в Египет, повече от 10 години във Вавилон и Палестина. Той имаше една основна идея, на всичките тогавашни мистици. Този, правият ъгъл, триъгълникът е едната страна на човека. Двата триъгълника са целия човек. АБД, това е целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърце се стреми нагоре. Ако умът се стреми нагоре, то човешкото сърце се стреми надолу. Ако във вас се заражда едно религиозно чувство, след време вие трябва да знаете, че във вас ще се зароди едно религиозно чувство на религиозност. Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист, ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някой подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в него. Не могат да не се сменят вашите чувства. Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че любовта ви се е изгубила, не. Но ако, любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система, не би могла да издържи. Ще се стопи нервната система.
Религиозните хора, ако у тях чувствата им вземат голям дял, те започват да се топят, лицето им, корема им, очите хлътват, стават сухи, това показва, че неразбирането на Любовта ги топи. Мислите ли, че на Любовта е приятно да види един сух човек, само кости? Не. И любовта няма разположение нито към сухите хора, нито пък в натрупването на тялото. Тя има една норма, в която може да се прояви. Любовта има разположение само към онези организми, в които тя може да се прояви. Аз говоря за Любовта, като израз на една висша интелигентност, която иска да се прояви. Любовта има обич към нас дотолкоз, доколкото можем да изразим нейните мисли и идеи. Колкото повече изразяваме нейните мисли и идеи, толкоз и привлекателната сила, с която тя може да ни съдействува, е по-голяма.
Когато вие искате да бъдете обичани, вие искате да бъдете привлечени. За да се образува движение във вас да работите, трябва да имате някой импулс. Много пъти поетите търсят импулс в света, за да ги привлече някой център. И човек, ако е поет, като намери такъв център, вдъхновява се и пише, и пише. Ако е музикант – свири, свири. Ако е градинар, ще копае в градината. След като изгуби центъра, престава да работи и казва, че е завършил своето развитие. Никакво развитие не е завършил, но импулсът е престанал. Няма бензин. Изгаря бензинът, спира автомобилът. Вашият автомобил трябва да има достатъчно бензин, за да може да се движи правилно по пътя. Не че нямате, но трябва да имате едно хубаво разбиране, за наредбите, които природата е турила в живота, които Бог е турил в живота.
Бог се отличава с това, че Той е внимателен към дребните неща в живота. Да кажем по характер Бог не се интересува от една война, в която могат да измрат 25 милиона хора. Него го интересува животът на един праведен човек много повече, отколкото една военна деятелност на генерала. Животът носи много по-големи блага за човечеството, отколкото милиони хора, които се избиват. Аз считам войната за копане. Не мислете, че е безполезна работа на онзи, който копае или на онзи който оре. В сегашният живот оранта е потребна. Мислите ли, че оранта ще бъде всякога необходима? – Не. Мислите ли, че всякога чуковете ще бъдат непотребни? – Не. При сегашните условия са потребни. Един ден условията за градеж ще се изменят и тогава чуковете ще се сменят. Оранта е потребна дотолкоз, доколкото тя може да служи за подтик за човека. Всека една идея, човешка или Божествена, ако е Божествена, тя е съществена, а ако е човешка, тя е придобита сега.
Ние имаме човешка работа. Осветяваме се с тия 4 лампи, които са турени от преди 4-5 години. След 40 – 50 години може да няма нужда от такива лампи, но сега ни
служи тази светлина, но не можем да кажем, че Господ не е промислил за нас. Промислил е. Бог е промислил отвън, със слънчевата светлина и ще дойде един ден, когато светлината няма да бъде отвън, а отвътре. Аз ще нося светлина в очите си, чрез очите си ще виждам нещата. Ще чета без никаква лампа, ще седнете и ще видите, че това малко поле, на което сте концентрирали очите си, ще светне и ще четете. Гледал съм стари свещеници, които движат вощеницата по книгата и четат. Тази вощеница му трябва дотолкоз, доколкото може да освети книгата.
Сега при тези обяснения има опасност. Когато един пример не се обясни, може да създаде съвсем други чувства. Някой казва: „Учителят говори, както аз мисля.“ Това е криво разбиране. Аз никога не мога да мисля, както ти мислиш. Някой казва: „Тази мисъл ми приляга.“ Няма какво да ти приляга мисълта. Най-напред е важно една мисъл дали е ценна, дали е Божествена, а какво мислиш ти, това са второстепенни работи. Аз това искам да покажа, като че аз съм го предвидил. Аз като държа беседа, ни най-малко не ме интересува какво мислите вие. А какво мислят онези, разумните същества в Невидимия свят.
После някой път вие сте възприели тази мисъл. Дошъл някой и ми е казал някоя новина. Дошъл същият и ви е казал и на вас. Каква новина? – Че Петко, Иван Пенджурски го опопили. Други казва: „Това и аз го знам.“ Каква философия има в това. Че ако той знае и аз зная. Какво ме интересува, че Иван Пенджурски се е опопил. Какво ме интересува това? Дотолкоз, доколкото аз мога да възприема мислите на онази, живата природа и мога да бъда в съгласие с нея, това е важното. Доколкото ти си възприел Божията мисъл и вървиш по този път, ние взаимно можем да си помагаме с Божествените мисли.
Човешките мисли са отрицатели. Една човешка мисъл, има всякога нещо користолюбиво в себе си. Едно човешко чувство или желание всякога има нещо користолюбиво в себе си. Аз често забелязвам наследствени черти в себе си и някой път по тях зная какъв е българинът. Българинът много обръща внимание на външността, но психология има в него. Някой път аз изучавам българина по наследствените качества. Някой път го изучавам и по формата на тялото си. Някои форми имам в тялото си, в ръката си, които са български. Формата на ръката ми е българска. Някои движения има чисто български. В речта ми някой път, аз отличавам, когато българинът говори. Щом се отрупа съзнанието на човека, става огъване някой път. Щом стане огъване, разбирането ви ще бъде неясно. Вие ще имате едно ясно схващане върху нещата, но огънатите предмети се разбират по един начин, а изпъкналите – по друг начин. Има хора на които очите им са изпъкнали. Тогава те разбират света по един начин. Тези, на които очите са вдлъбнати, те разбират нещата по друг начин. Последните събират малко впечатления и са съсредоточени много в себе си, влиза малко светлина в тях. Но, като влезе нещо, което им прави впечатление, те с години с него се занимават. Всички добри хора имат изпъкнали очи, събират много впечатления, разнообразие има в тях. Някой път може да се натрупат много впечатления, може да се прояви алчност, но и вдлъбнатите очи имат хубави и лоши страни. Изпъкналите очи, имат хубави и лоши страни. Има патологически линии, които се образуват отгоре и отдолу на очите, неправилни геометрически форми, болезнени линии имат. Тези неправилни геометрически форми, които се образуват, показват, че мозъкът не функционира добре, няма разбиране на природата. Всичко очаква от хората.
Ние например чакаме да се оправи животът и хората да станат добри. Тези хора могат да се оправят за един ден. Ако вие знаете какво е състоянието на днешния човек, вие ще видите, че тези хора не са в състояние да прокарат благородни идеи. Сегашните хора, желанието е много хубаво, но те са като деца. Детето казва: „Аз този чувал мога да го дигна.“ Аз се поусмихвам, рекох му: „Я, го дигни.“ Опитва се да го дигне и изведнъж казва: „Малък съм.“ Нас трябва да ни радва, че в човечеството има една хубава мисъл зародена. Но сега има големи препятствия. Ако в света не може да стане едно голямо преобразование, както трябва, тогава какво трябва да правим? Тогава ще кажете: „След 10, 100 години.“ Първите християни вярваха в техните времена. Ако апостолите биха дошли, те щяха да бъдат разочаровани. Ние чакаме да видим Царството Божие там, гдето няма да дойде никога. Когато се тури 3 000 килограма розов цвят в казана, ще извадя много малко количество розово масло, около 1 килограм. Ако цветовете са много хубави, може от 2500 килограма розов цвят да излезе 1 килограм розово масло. Но какво голямо изкуство се изисква, за да се събере това розово масло и да се продава, за да се наваксат разходите. Значи 3 хиляди килограма трябва да се смелят за 1 кило. Ако ние вземем да сварим нашето знание, колко розово масло ще изкараме?
Аз исках да ви говоря за квадрата. Квадратът някой път го има в лицето. Аз изучавам геометрията, геометрията на плоскостта. Но изучавам и органическата геометрия. Аз правя измервания на някой квадрат или триъгълник, но зад органическите отговори се вадят много ценни заключения. Мъчно става измерването някой път. Истинското знание ние го носим със себе си. Ако вие знаете кривините на вашите вежди или ако разглеждате вашите клепачи или другите линии, то вие ще видите по тях силите, скрити във вас, какво ще достигнете в бъдеще, понеже сте направили отклонение, да направите едно ретуширане. Може да намерите тази сила, която е потребна в живота.
На някой сестри другарите им заминаха. Те заминаха за известни погрешки. Онези, които страдат, страдат за известни погрешки. Всяка скръб се дължи на известни погрешки и страданието е изкупление. Страданието ще дойде и на другите. Някой от вас ще загубят и дъщери, и мъже, и бащи, и майки. Отношенията, които съществуват, като замине един за другия свят, да се спазват същите отношения и тогава няма смърт. Но като замине някой за другия свят и се скъсат отношенията, тогава е лошо. Тогава и тук като е бил, пак е бил умрял. Нека скърби някой, като замине някой, но разумно да скърби. Нека плаче, но разумно да плаче, да оценява сълзите. Преди години бях ви казал да имате шишенца, в които да събирате сълзите и досега нито един от вас няма шишенце със събрани сълзи.
Мнозина братя ми казват, от 20 години ме питат: „В коя партия да се запишем?“ Рекох, не ме питайте. Която партия считате за най-добра. Всички партии са добри. Всяка партия е добра за себе си. Какво ще ме пита една жена за какъв мъж да се ожени. Избери си. Вие, ако имате избран в ума си, точно такъв мъж, какъвто имате в ума си, точно за такъв да се ожените. Точно за такава жена да се ожените, каквато имате в ума си. Имате един женен. Значи, дали е свършил университета – щом се ожениш, ти си свършил университета. За женитбата аз имам следното мнение: тя е фет акомпли177. Ти като се ожениш, няма какво да мислиш. Най-първо мислиш, че си намерил една мазна риба, а после виждаш, че тази риба не струва нито пет пари. Това са разумни души. Вие трябва да се учите, вие трябва да бъдете свободни в своите отношения. Вие нямате елементарни понятия за зачитане. Някоя сестра дойде при мене, аз различавам кое е човешко, кое е Божествено в нея. Към Божественото веднага имам всичкото почитане. Желая и той да постигне, както и аз. Но ако е човешко, рекох му: „Не си губи времето, може да го направиш.“
Един отишъл в едно кабаре и го бият. Той разправя своята опитност. Там млади мъже и жени ядат и пият. Мажат се с големи мазила, разчорлени, прегръщат се, целуват се. Аз не съм ходил в кабаре, но като ясновидец по някой път отивам да видя. За мене целият свят е едно кабаре. Когато един живот го намирам неестествен, аз го считам за кабаре. Аз онези не ги осъждам. Ако аз съм на тяхното място, ако имам такива разбирания и аз ще бъда като тях. Ако е писател, ако има наследство, той щеше да бъде в своя кабинет. Той сега ходи в кабарето да търси своето щастие. Това е външната страна на школата. Има нещо, отклонение. Като не се отречете, няма да разберете живота. Инак вие ще се биете, ще си пукате главата. Това не е живот още. Нито животът, който сега живеете, е живот.
Фиг. 2
Да ви кажа как може. Когато човек има такова чело, кой може да бъде в Царството Божие. Човек, който има такова грамадно чело, ще бъде ли като сегашните хора? Ако се яви едно същество в света, ако се яви в класа, вие всички ще замръзнете. То е същото, когато един говедар слезе между говедата. Грамадна разлика има между говедар и говедата. Ум трябва, сила трябва, любов трябва на човека. Аз мога да ви говоря, но това не може да ви помогне. Една американка ми писа дълго писмо. Тя е нещастна, но тя е способна жена. Минава криза. Тя дошла до такова положение, че казва: „Покажи ми един път.“ Какво да ѝ кажа. Тя имала едно съчетание с един мъж, свързала се с един мъж, с когото не е трябвало да се свързва. И тя е разчитала на себе си повече, отколкото трябваше. Когато трябваше да пести своите сили, тя ги е харчила. Може да се смени състоянието, но в дадения случай светът не може да се прояви. От наше гледище не може да се прояви.
Ако ви погнат, колцина от вас биха се пожертвували заради мене? Ще се разбягате. Ще кажете: „Аз имам толкоз грижи за мене“, ще се разбягате. Нито пък аз искам да се жертвувате за мене. Аз не съм направил много заради вас, не съм ви дал живота, сърцето. Обаче Бог, Който ви е дал, спрямо Него трябва да бъдем верни. Той ще ви кредитира. Оставете партиите. Всичките партии, които са в света, в тях има една користолюбива мисъл. Като уредят своите работи, тогава ще уредят работите на народа. Има една партия, но тя е неизвестна. Тези партии, които са известни, все са користолюбиви. Една партия не е такава, каквато се представя, от една страна и не е така лоша, както се представя от другата страна.
Славянството, Русия трябва да мине по един път на развитие, по един път на голямо изпитание. Тепърва за Русия идват изпитанията. И ако вие сте живи, ще видите какви са изпитанията, изпитанията за Европа и за цялото човечество, разумни изпитания. Хората тогава ще се спасят и ще кажат, че така не трябва да се живее. Аз зная, че политиканите в света няма да оправят света. Какво е моето вярване. Те са носители, ще поддържат известни неща, но не са те, които внасят новото в света. Те поддържат старото в света. И в тях виждам, че човечеството е в безлюбие и без партия еволюира човечеството. И партиите са на мястото си. Всяка партия е израз на известна идея. Всички леви партии са по-демократични. Аз партиите ги наричам мъжки партии и женски партии. Всички демократични партии са женски. Изобщо жените много говорят. Там, дето има много говорене, са все женски партии. Жена била ли те е? Тя силно не удря, но много удря. Един мъж ще те удари два пъти, но ще те простре на земята, а жената ще те удари 100 пъти и нагоре и надолу, на едно място не бие.
Ние се отдалечаваме. Вие искате да знаете истината. Ще говорим върху политическия живот. Политическият живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Този политически живот, който сега върви в света, въпреки нашето вярване в тази или в онази политика, ще дойде това, което трябва да дойде. Тези партии идват и без да искаме, както расте троскотът. Всички партии са израз на човешкия дух, един канал, чрез който човешката деятелност се изявява. Някой път тези партии са дошли в едно отклонение вътре. Да ви дам един пример за религиозните партии. Преди 30 години, в Америка, между американските сектанти – методисти, баптисти и прочие, имаше голямо разграничение. Баптист можеше да проповядва само в баптистка църква, обаче какво правят сега там? Там тези партии се посрещат братски. Те казват: „Ще оставим нашите убеждения, за да се прослави Христос.“
Това става и в политическите партии, както те се обединяват. Всяка партия си има известни идеи, не можем да я считаме за глупава, но идеите на различните партии се различават. Някой са по-тесни, някой са по-широки, в някой има по-умни хора, по-добри, по-силни хора. Те са по-добри партии. Дето няма по-умни, по-добри и по-силни хора, те са по-слаби партии. Ние трябва да бъдем носители на новото. Има една партия в света, на която искам да ви направя членове. Има друга партия в света, която съществува, да станете членове на нея. Ще ви я кажа. Като станете на тази партия членове, трябва да бъдете носители на тази партия в света, на нейния идеал. Като кажете: Ние сме от Божествената партия, това нищо не значи още. В тази партия няма беден човек. В тази партия няма болен човек. В тази партия, за която ви говоря, скърбен човек няма, всички са весели и бодри. В тази партия няма невежи. В тази партия всички си помагат и се уважават. Никаква разлика не може да намериш между тях. Всеки носи какъвто костюм иска. Онзи, който в дадения случай може да върши повече, той ще бъде генерал. Днес можеш да бъдеш генерал, а можеш да бъдеш и последен редови, но последният редови в тази партия, завзема капитански чин. Простият войник е капитан, в степента на интелигентността. Най-простият войник е офицер с три звезди. Всичките офицери в тази партия са редови. И за тези хора, за които аз говоря, те живеят тук. Някой път минават между вас. Вие се усмихвате. Може да е французин, англичанин, немец, усмихват ви се, весели са и казват: „Ще се уреди тази работа“, понеже те имат този план и знаят как ще се регулират нещата. Преди да стане войната през 1914 година, тези, които водиха съдбините, имаше една направена карта, в която се показваше какви промени ще заеме Европа след войната и стана точно тъй, както те направиха върху тази карта. Сега и друга карта се проектира.
Един залюбва една мома. Защо я залюбва? След 2 години я разлюбва. Защо? Ако се смразят две парчета лед през зимата и напълно се разделят и не се обичат, кой е виноват, че Слънцето ги стопява и се разделят? Това е временната любов във твърдата материя. После, като станат като две капки вода в един извор, пак се сливат, пак се обичат. Понеже разсъждаваме, ние не сме автомати. В нашите разсъждения ние сме свободни.
Те чертаят една карта. Аз зная тази последна карта. Хората ще се избавят от сегашните страдания. Ще дойде и то. Писанието казва: „Една държава, едно стадо, един пастир.“ В света ще бъде само един народ. А пък партиите в света другояче разсъждават. Аз не искам да засягам този въпрос, понеже вие имате тежнения към различни партии. Демократи, народняци, земледелци, социалисти, комунисти и като говориш, ще се засегне вашето чувство. Защо някой да минава за земледелец? Те са ваши имена. Аз не съм се кръстил, не съм се родил социалист, комунист, народняк, земледелец и пр. Вие сте свободни по отношение на вашите политически възгледи. Да имате каквито искате възгледи. Те са временни.
Политическият живот е външния живот. Той не представя съществено нещо. Един променчив живот е политическия. Ако идете в Америка, там може да се занимавате с всичко. В научно отношение, в религиозно отношение. Но дойдете ли до политиката, веднага ще се намерите в затвора. Така е в Америка. Свободен си, но ако не вървиш по пътя, стражарят ще си дигне ръката, а той е 6 крака висок. И ако не слушаш, ще те удари и ще тръгнеш в участъка. При най-малкото съпротивление, веднага в участъка. Тези хора се подчиняват. Американците казват на европейците: „Вие, като дойдохте тук, разорахте Америка.“ Вие си дръжте вашите политически възгледи. Животът не седи в политическите възгледи.
Единственото нещо, което съществува и което е важно, е вие да имате правилни отношения към Бога. Единственото правилно отношение е правилното отношение към Бога. Това е първото нещо. В Бога има три отношения: Бог излива всичкото свое богатство, обича да дава. Той първо дава на човека и за да познае дали ни дава достатъчно, Бог влиза в човека, за да види дали е дал достатъчно. А пък, за да познае дали съм извършил Неговата воля, Той ще влезе в ближния, за да види дали аз ще дам толкова, колкото Той е дал. Бог влиза в мене като човек, а после влиза в моя ближен, за да види дали аз достатъчно давам. Бог сега ви изпитва. Той най-първо е във вас, за да види дали достатъчно ви е дал. После второто положение: ще влезе в ближния, за да види, познае дали вие достатъчно сте дали. Ти не си доволен от живота. Коя е причината? Ако Бог е причината, ще кажеш: „Господи, дай ми“, и Той ще ти даде. Ако не е в Него причината, Бог ще ти каже: „Причината е в тебе, ти трябва да дадеш повече.“ Сегашните хора много малко дават, скържави са. Много са взели, малко дават. Богаташите са взели всичко, това което Бог е дал и не дават. Сега се зараждат партии, които искат да ги заставят насила да дадат. Но това е неестествен процес. Един ден богатите ще оставят всичко и няма да бъдат господари. Трябва да имате това правилно схващане. А пък за другите неща, опитай Господа.
Аз виждам някой път добра воля у вас. Имате желание да разбирате. Аз съм разправял, разправял и виждам какво сте приложили. И какво не сте приложили. От това, което съм говорил, много малко сте приложили, не че у вас има лоша воля, не. Но по някой път аз чакам другите да приложат, не съм проявил усърдие. Ако вие минете по моя път, по който аз съм минал, само тогава ще имате ясна представа за живота. Аз съм минал през такива противоречия, че друг човек би се стопил. Аз взимам тогава предвид себе си. Бог, който е създал света, Той търпи хората, снизходителен е. И рекох, и аз ще ги търпя. Бог е дълготърпелив, и аз трябва да бъда търпелив. Някой човек, не мисли като мене. Мисли като Бога и като своя ближен. Аз съм намерил закона. Всякога, дето съм имал случаи да постъпя добре с някой човек, никога не съм имал изключения. Всякога съм намерил, че и в най-лошият човек, ако намериш някоя добра черта в него, и той почувствува, че ти му мислиш доброто, понеже той се е затворил и мисли, че другите го мислят за вагабонтин и като види, че ти нямаш задна мисъл за него, Бог се проявява в него. Той проявява мекота, учтивост, казва: „Ще ме извините.“
Когато ме интернираха в Варна, един стражар със строго лице, кръвнишки изглед ме придружаваше. Аз съм спокоен. Аз като се движа, той отподире ми, за да не скоча от вагона. После започна да ми дава по-голяма свобода и каза: „Много лоши хора има. Защо те пращат тебе в Варна?“ Приятели станахме. Той казва: „Лоши хора има.“ С това иска да каже: „неразбрани хора има“. Рекох му: „Мислят, че аз съм опасен човек и че мога да направя нещо лошо.“ Той каза: „И да го видя, няма да повярвам.“ Аз казах: „Няма нищо, няма нищо.“
Сега искам да ви наведа само примера. Аз съм занят със съвсем друга мисъл. Аз мога да му отнема оръжието, ако искам, мога да направя всичко. Та има една добра страна в човека. Човек да знае, че е господар на своята съдба. Ти може да бъдеш затворен и да си господар, може да умираш и да си господар, а може да си цар и да си роб. Свободата на човека седи в положението му. Свободата на човека седи в неговата мисъл, в онова самообладание, в дадения случай, което ние трябва да имаме в света.
Отче наш
5-та лекция от Учителя, държана на 19. X. 1932 г.