ПРАВИ ВЪЗГЛЕДИ
„Отче наш“
„Духът Божи“
Направихме упражнението. Ръцете настрани, дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Дясната се движи по лявата и се поставя настрани. Лявата пред дясната. Същото движение с лявата.
Издигане ръцете нагоре над главата и поемане. Спускане ръцете надолу и издишане. Няколко пъти.
„Цветята цъфтяха“
Вие по някой път седите и не може да разберете защо идат несгодите в живота. Усещате някоя несгода, не знаете причината за промените на времето. Веднага се изменя времето, стане бурно, спадне почти с двадесет и един градуса. Казвате: „То се промени.“ Тази промяна вие чувствате и започвате да се свивате. Досега ходехте с тънки дрехи, започнахте да търсите дебелите палта. Макар че сме недоволни, не можем да се сърдим никому. Някой път къщата е хубава, но си недоволен. Някой път къщата няма тия приспособления, пак сте недоволни. И да има всичките приспособления, има някои органически недостатъци.
Казвам, природата е място за възпитание на човека. По-велико същество в света от човека няма, много благородно. Толкова упорито, толкова своенравно, подобно ни на земята, ни на небето има като него. За него има един стих, че Господ се е разкаял, че го е направил. В Писанието има следния стих: „И разкая се Господ, че направи човека.“ Какво значи разкаянието? Казва Господ не му беше времето, трябваше да седи извън, защо го взел отвън рая и го внесъл в рая. Той не е за рая. И като видял, че не е за рая, изпъдил го вън от рая. Сега това е една далечна история. Някой път двама души се съберат, двама пътници, но не вървят еднакво бързо. Единият върви по-бързо, другият по-полека, единият по-висок, близо два метра, другият сто шестдесет и пет сантиметра, с четиридесет и пет сантиметра по-нисък. На онзи спорят му крачките, като закрачи. И този с два метра височина, ако иска да вървят заедно, трябва да намали хода си, а другият да го ускори. Питам, какво трябва да правят двамата сега? Ако единият върви бързо, а другият полека, какво трябва да правят? Онзи с големите крачки трябва да намали крачките си. Другият не трябва да го следва, да каже: „Каквото прави онзи, и аз ще правя.“ Ако този с малкия ръст започне да прави крачките си малки, но той не трябва да намалява крачките си, но да си разкрачва краката. Неговото разкрачване не е така голямо, той не може да взема такава голяма стъпка. Тази разлика има между двама хора, които не са еднакво умни.
Като се погледнат хората, се различават. Погледнеш някой човек, говориш, но не разбира. Вземете някой музикант, който свири на цигулка. Какво изкуство има да нагажда пръстите си, те да говорят. Не е лесна работа. Може да имаш слух, всичко туй, но пръстите са дебели, не са пластични, от малък не е започнал, после не е изучавал всичките потънкости, от природата не е одарен. Казва, природата да ме одари. Някой път природата дари, но ти не даряваш. В природата трябва да се спазва. Ние казваме имаш да даваш, имаш да вземаш. Имаш да даваш борчлия си. Имаш да вземаш давал си. Но думите се употребяват в природата. Някой човек няма да взема от мене – нищо не съм дал. От никого нямаш да вземаш никому нищо не си дал.
Как трябва да даваш? Онова, което си ял, трябва да го дадеш. Ако го дадеш, както си го ял, ти си умен човек. Ако не го приемеш, както си го ял, не си от умните хора. Ще създадеш едно положение, което за бъдеще ще те лиши от Божествените блага. Значи в дишането може най-първо да вземеш въздуха, тогава има да даваш. Не че имаш да даваш. Този въздух, за да се опресни, ще го дадеш такъв, какъвто си го взел. Какво ще дадеш? Ако ти приемеш този въздух и нямаш благодарност заради него, ти покваряваш въздуха. Тогава въздухът излиза навън, ти си задържал нещо за себе си. Втория път приемаш, пак задържаш. След време, като дишаш, ти ставаш нервен, недоволен. Да кажем, ако вие дишате студен въздух, приемаш лакомо. Ако не знаеш как да приемеш, може да стане простудяване на дробовете ви.
Казвам, даването е закон да изпълниш волята Божия, тъй както Бог е наредил нещата. Ако не даваш, както той дава, ти губиш кредита. Даваш, и в даването ти образуваш кредит в природата. Ако даваш правилно, ще имаш кредит. Ако не даваш правилно, кредит в природата няма да имаш. Ако не вземаш правилно, същото е. Има да даваш, има да вземаш. Ако не вземаш, пак ще се намали твоят кредит. Да допуснем, тебе ти дадат една семка. Тази семка ще я вземеш, ще я занесеш и ще я посееш. Защото в даването, в този закон може да ти дадат хиляди семки на ден, които трябва да ги посееш. Понеже ти, като не разбираш закона, вземаш едната семка и я хвърляш. Казваш: „Тази работа аз не я върша вече.“
Да допуснем сега, вие се разсърдите на времето, понеже е студено. Казвате: „Няма да дишам в такова време такъв въздух.“ Какво ще правиш? Постоите една минута, и ще приемете пак въздуха. Или ти си недоволен от живота. Казваш: „Няма да ям.“ Хубаво, не ядеш един ден, два, три, четири, пет, шест, седем, десет дни. Изведнъж ще почувстваш една слабост. Значи между природата и тебе няма една правилна обмяна. Защото природата и тя взема. Ти, като дишаш, ти доставяш материал, тя гради вътре. В нас има едно естество, което гради. Когато живеем, то гради. Като започнем да нарушаваме Божиите закони, туй естество се отказва да гради, и тогава идат всичките тия промени. Понеже всички вие ги имате.
Та казвам, първото нещо, Писанието казва: „Примирете се с Бога.“ Какво значи? Всичко онова, което Бог изисква от тебе, трябва да дадеш. Учиш един език, трябва да знаеш всичките букви много добре. Като учиш еврейски, научават се само съгласните, двадесет и две съгласни букви има. Българският език колко букви има? Колко са останали? Трябва да знаеш всяка една буква къде да я туриш. Най-първо трябва да знаеш как да пишеш буквите. Буквата „а“ може да я напишете по различни начини.
Питам, кои са причините, че вие сте изопачили и сте написали „а“-то като „л“? По какъв закон? Кой закон те накара да измениш „а“-то? Този човек, който е посредствен, той няма време, той иска всичко бързо да свърши. Има големи препятствия в живота си. Препятствието, ако си силен, ще го изхвърлиш вън от пътя, но ако препятствието е голямо, трябва да го заобиколиш. Графолозите взели по азбуката, като пишеш, те изваждат какъв е характерът ти.
За пример, ако пишеш главната буква „М“ и ако напишеш първото краче по-високо, а второто по-късо, показва, че този, който така пише, този човек за себе си мисли повече. Ако вторият крак е по-висок от първия, този човек, който така написал „М“-то, показва, че мисли повече за другите. Този, който по първия начин пише „М“-то, ако има слуга и той е господар, той ще иска слугата му да работи много добре, ще изисква от него.
Когато дойде до плащането, той е малко небрежен, няма да плаща на свят. Това намерили графолозите. Значи слугата ще каже първо на господаря: „Моля за знак на приятелство напишете ми буквата „М“. Да си имам за спомен. Като го види как написал „М“-то с първото краче по-високо, да не му става слуга. Ако ли е господар и учен човек, на този, който иска да му стане слуга, да каже: „Я ми напиши „М“ за спомен“. Той напише „М“-то с второто краче по-високо, да го не взема за слуга. И двамата като напишат, първият, който написал първото краче на „М“-то високо, да не става слуга при такъв господар. И господарят, като види, че написал второто краче високо на „М“-то, да каже: „Такъв слуга не ми трябва.“ Третото положение когато и двата крака на „М“-то са еднакви. Ако двата крака са равни и остри, показва, че и двамата са сприхави. Ако са затъпени, то е друго.
По някой път, вземаме, имате съвпадение на думите. „Сол“ какво значи на български? Имате „сол“, дето солят яденето. На английски означава съвсем друго. В музиката имате пак „сол“. На английски значи душа, на български значи това, с което се осолява яденето, в музиката имате „сол“, един тон, който доминира. Умният човек трябва да знае коя дума е „сол“. Тази дума е подвижна. На английски, както е душата, е нещо подвижно, обемисто. Солта ограничава. Без сол нещата гният. Сол е звучно, като се яви някъде, хич няма да мълчи, но да знаят, че сол е дошъл. Сол, като дойде, осолява всичките, хората ще мълчат. Всичките като те осолят, не можеш да говориш. Един полковник като осоли войниците, не може да говорят. Инспектор като дойде някъде, всички се осоляват, всички мълчат. Та казвам, майката като роди едно дете, сол е дошъл първият или вторият, или третият.
Вие не можете да видите връзката между нещата. Съществува една връзка между нещата. Съществува една връзка между ръцете, краката и главата едновременно. Когато краката вървят, ръцете какво правят? Като ходи човек, ръцете се движат. Може, като вървиш, да си държиш ръцете спокойни. Същевременно природата изисква, като вървиш, ръцете горе да работят. Да кажем, левият крак е напред, лявата ръка е назад. Имате две противоположни движения. Но в тия двете противоположни движения в левия и в десния крак протича едно течение с природата и минава през левия крак и дясната ръка. Щом туриш десния крак напред, има друго течение, което минава през десния крак и лявата ръка. Има две течения, които се прекръстосват. Едно умно същество ще види това:
Да допуснем, вие живеете двадесет, тридесет години на земята. Ти мислиш, че си невежа. Умен си. Какво ще оставиш за себе си? Човек като замине за другия свят, хората по твоята глава ще видят, че ти си бил умен човек. Главата ти показва, че си мислил. Ако не си мислил, главата ще бъде точно такава, каквато е била мисълта ти. После костите ти показват също. Като намерят ръцете, по тях ще познаят дали си бил справедлив човек. Ако намерят краката ти, по краката ти ще познаят дали си бил добър човек.
Та казвам, като идете в оня свят и искат мнение за тебе, Господ ще каже: „Донесете костите тук, донесете главата.“ Той иска научно да определи. Най-първо от земята ще донесат празната глава, да видят какво си направил. Да видят главата ти как си я съградил. Ще погледне, ще погледне, ще запише. Нищо няма да каже. Ще каже: „Донесете костите, донесете ръцете, донесете краката.“ И като ги види, ще каже: „Занесете ги назад, турете ги в музея.“
Сега някои от вас запитват често ще има ли срещане в оня свят. Има срещане. Двама музиканти, за да се срещнат, трябва да знаят да свирят. Двама хора, за да се срещнат, трябва да знаят да говорят един и същ език, да говорят сладко, медленно. Тогава може да се срещнат. Ако двама не може да говорят и ако двама не може да ходят, защото ходенето на човека, движението на човека зависи от неговата добродетел. Не може да ходиш правилно, ако нямаш добродетел. Има едно ходене, което е по-приятно. Ходили ли сте вие, да не вдигате шум? Така да ходите, че никакъв шум да не правите, нищо да не чувате, съвсем леки стъпки? Или може да ходите по три начина. Да ходите така леко, че да не чувате никакъв шум, да вървите и да чувате един лек шум или да вървите и да вдигате шум. (Учителят върви и показва това ходене.) Кое е по-приятно ходене? В първото ходене искаш да не плашиш хората. Като вървиш полекичка, да не стряскаш хората. Второто искаш, дето има препятствия на пътя, да се махнат, даваш знак, иде някой. Питам, когато светлината иде при нас, прави ли и какъв шум? Няма никакъв шум.
Съберат се хората на някоя чешма, където водата е малко. Дойде някой при мене и ме пита защо са се събрали толкоз хора. Идеш при някоя чешма няма хора събрани. Коя е причината, дето много хора се събират? Събират се много, понеже малко тече вода и всеки трябва да чака. Кой как дойде, вече е недоволен, че много хора са се събрали. При такава една чешма, ти си носи книгата. Като идеш, отвори и чети, да не губиш времето си. Ще четеш книгата, може да учиш, може половин час да седиш. Отвори си книгата, даже може да пееш, да пишеш, докато ти дойде ред. Като дойдете до тази чешма, казвате: „На тази чешма трябва повече вода.“ Повече вода трябва, но в тази местност има толкова вода, няма повече. При тази чешма, дето се събират много хора, ще се срещнете, ще се запознаете с хората, за десет-петнадесет минути ще се запознаеш с десет души. При онази, която тече бързо, не можеш да се запознаеш. Кое е по-хубавото? При голямата чешма, където никой не седи, или при малката, дето много се събират.
Питам, рибите, които живеят във водата, научиха ли нещо повече в изобилието на водата. Колко знаят рибите за водата? Нищо не знаят. Хората, като излязоха из водата навън, знаят за водата повече и я оценяват, отколкото рибите я оценяват. Когато ние сме извън условията човек трябва понякога да излезе извън едни условия, да влезе в други, за да оцени онова положение, в което е бил. Един живот може да се оцени само когато излезеш из неговите рамки и влезеш в нов живот. Животът в света има много форми, в които трябва да влезе. Ти имаш формата на една риба то е една форма, в която животът се изявява. Или имаш формата на една птица то е друга форма, в която животът се изявява. Имаш формата на едно млекопитающе или имаш формата на човека. То са все форми, в които животът се изявява. Пък още по-високи форми от човешката.
Бъдещият човек се отличава много от сегашния. Челото почти ще образува една права линия отпред. Сегашното лице на хората не е симетрично направено. Линията на челото не е хубава. Някой път скулите са изпъкнали, трябва да работиш. Ако те изпъкнат, хората стават много инертни. Човек трябва да се справи със своята инертност. Образуват се консерватизъм, неподатливост и винаги човек ще направи това, което знае. Трябва да страда дълго време за някоя погрешка. Може да имате едно валчесто лице. Хубави са валчестите лица, но тия валчестите лица са много променчиви. Валчестото се търкаля, навсякъде върви. Ако намери гладка почва, може да се търкаля.
Та казвам, при сегашното самовъзпитание ние някой път обръщаме внимание върху промените, които стават отвън. Срещнем един човек не ни се харесва, очите не са както трябва. Двата клепача не са направени, тъй както трябва. Или веждите не са направени, тъй както трябва. Защото у умните хора веждите са другояче направени, на гениалните хора са другояче направени, на талантливите са другояче направени и на обикновените хора са другояче направени. Някой казва: „Що е духовен човек?“ На духовния човек очите са другояче направени, клепачите и зениците са другояче устроени.
Та казвам, ако дойде едно същество от невидимия свят, едно учено същество, всичките хора ще представят нещо ценно за изучаване, може да бъде много интересно за него. Всеки човек ще бъде обект за изучаване, ще носи в себе си хиляди поколения. Той е като справочна книга. Той ще види хиляди поколения какво са работили. При такъв, като дойде, ще се спре, ще чете, ще знае хиляди поколения как са работили. Той ни най-малко няма да каже защо така е написана тази книга. Всеки човек, какъвто характер има, той определя работата на хиляди поколения, понеже и той спада за бъдеще, като дойде, в книгата ще се впише и неговото име, и той ще влезе в тази справочна книга.
Да допуснем сега, че някой от вас има ревматизъм. Като се измени сега времето, дойде една сестра и казва: „Тук ме пробожда.“ Казвам, няма нищо, времето ще се измени. Дойде някой, казва: „Кракът ме боли.“ Времето ще се измени. Или друг коляното го боли, трети рамото. Казвам, времето ще се измени. Когато ще се разваля времето, един крака го боли, друг рамото, трети коляното. Всичките болки показват, че има някакъв дисонанс, хиляди неразположения има, някакъв дисонанс има или в ума, или в сърцето, или във волята. Най-първо едно разположение има, което определя и ще го търсите или във вашия ум, или във вашето сърце, или в окръжаващата среда. За пример туй време има отношение към войната. Ще видите, хората куцат, кракът ги боли, ревматизъм имат, в ревматизъм се изразява. Вятърът отива към изток, значи природата казва: на вас, хората, ви трябва справедливост. Ако постъпвате справедливо, работите ще се уредят. Ако не постъпвате справедливо, работите няма да се уредят. Аз съм привеждал примера за онзи камилар, който пътувал в пустинята с натоварената си камила. По пътя намерил един кош и го турил на гърба на камилата, та гърбът на камилата се счупил. Тя била претоварена. Та казвам, първото нещо приложете.
Та казвам, дойде едно противоречие, казвате зло е времето. Ако вие бяхте господари на времето, как щяхте да направите времето за днес според вашата програма? Ти си недоволен от времето. Ако аз съм господар, какво време ще дам? Туй в себе си може да го направите. Аз, ако съм богат, ще направя един дворец, въздухът пречистен вътре, пресен, осветлението хубаво, ще отопля салона добре, ще повикам един оркестър нека духа времето отвън, колкото иска. Вътре в този салон ще имам музика, най-хубавото разположение, най-хубавото осветление. Може един вътрешен свят да го създадем такъв, какъвто искаме. Обаче туй външното време, провидението пита: „Какво време да ви създадем ний на вас?“ Салонът бил проветрен, но имало събрание, въздухът станал нечист. Сега се явява голяма буря, да се пречисти салонът. Щом се пречисти, ще затворят прозорците, времето ще бъде тихо.
Вий никога не може да приемете, че това е един голям салон, който в природата проветрява. Вие седите и често казвате, светът Бог го създаде. Той го създаде заради мене. Дойде втори и каже: „Бог създаде света заради мене.“ Сто души се съберат и всеки мисли, че светът е заради него. Като дойдат сто души и всеки мисли, че този свят е заради него създаден. Сто души имат една ябълка. Какво трябва да правят с ябълката? Да я разделят на сто равни части и всеки да вземе една част. Ако един вземе цялата ябълка и каже на другите: „Вий чакайте поред.“ Представете си, че тази ябълка ражда само по един плод в годината. Сто души сто години трябва да чакат, докато всеки вземе само по една ябълка. Този, който пръв взема, е доволен, другите ще чакат по ред сто години по реда на раждането. Първият взел ябълката и я изял и той трябва да чака сто години за втората ябълка. Той пръв взе ябълката, но в реда на нещата е сто години да чака, докато дойде редът му за втората ябълка.
Питам сега, кой е най-умният? Който изял ябълката първата година или който я изял последната, който изял ябълката след сто години? Кой е най-умният? Аз считам, че учен е онзи, който чакал сто години и я изял. Онези са я изяли, той сега яде и онези гледат. По-напред той страдаше, сега те страдат. Той седи и гледа, казва: „Как ви се вижда?“ Той яде ябълката и никому не дава нищо. Той яде и на всички им текат лигите. Казвате: „Има ли право?“ Има право човекът. Сто години чакал за тази ябълка, онзи никак не чакал. Онези, като изядоха ябълката, се научиха да чакат. Този човек, преди да изяде ябълката, сто години чака. Той е най-умният. Аз ви казвам, по-добре да чакате сто години и после яжте ябълката, отколкото пръв да я изядете и после да чакате. Като изядеш, сто години трябва да чакаш, докато дойде твоят ред.
Та казвам, желанията и мислите, които в нас се образуват, винаги имат отрицателен характер. Ако ти имаш известни несгоди и търпиш, туй търпение ако е разумно, в тебе се отразява. Ще се отрази върху главата ти, върху тялото, върху всичките удове. Всяка постъпка, която човек прави, тя оказва известно влияние върху целия организъм. Та казвам, в света ние живеем, понеже Бог строи онова, което ние правим, влиза в Божествения строеж на нещата. Един ден вие ще видите вашите погрешки вътре.
Един светия веднъж направил една погрешка. Дошъл при него един беден човек, много тъжен. Той бил занят с молитва, молил се на Господа. Онзи хлопал, хлопал, казва: „Аз се моля на Господа, с Господа имам работа, няма какво да се занимавам с него, сега не излизам да го посрещам.“ Като отива в оня свят, гледа една хубава статуя, направена в една дупка вътре. Пита защо е тази статуя в дупка. Казват: „Тази дупка ти си направил. Ти се молеше на Господа, онзи дойде да иска съвет от тебе, как да се поправи тази дупка на тази статуя и като не го прие, дупката остана непоправена.“ Той мисли, че тази дупка принадлежи на друг.
Вие виждате някоя погрешка на някой човек. Щом видите една погрешка, да знаете тя е ваша погрешка. Вие може да се молите на Господа, ще направите погрешка. По-добре оправи погрешката, и пак после се моли на Господа. Ти се молиш на Господа, речи: „Този човек дойде при мене, научи ме какво да направя, как да го посрещна, какво да му дам.“ Ще се молиш на Господа, ще имаш обект. Ти казваш: „Чакай да прочета на Господа молитвата „Отче наш, който си на небето“. Господи, направил си всичко, ти си наш баща. Отче наш, който си на небето, да се свети Царството твое.“ Така не се чете „Отче наш“. Баща ти е дошъл в този бедния човек, ще излезеш, ще го посрещнеш. Господ се е скрил в този бедния човек. Защо, ако Господ дойде с ангели, с гръмотевици, ти ще знаеш, ще го посрещаш. Сега той заел една форма, ти го гледаш и казваш: „Сега ли намери да дойде.“ И горе погледнеш.
Във всички неща Бог ни изпитва в света. Той е скрит. Ти риташ един камък. Господ е скрит в камъка вътре. Хубаво, защо риташ този камък? Вземи го, виж, направи нещо хубаво от него. Видиш някое малко цвете, откъснеш го. Не го откъсвай. Приближи се при него, помириши го, кажи: „Колко хубаво мирише.“ Божественият живот израства.
Та казвам, вие всичките противоречия, които срещате в живота, вие искате да ги уредите, казвате: „Аз ще туря един бъдещ порядък.“ Колко време ще ви вземе да се тури един бъдещ порядък? Винаги в тия работилници шум ще има. В работилницата на наковалнята, дето се коват гвоздеи, шум ще има. Във фабриката, дето се коват гвоздеи, шум ще има. Във фабриката, дето се тъкат платове, шум ще има. Параходите, които плават в морето, шум ще има, няма да чакат, няма удобства. Ако гониш парахода, онези, които са на парахода, и кажеш: „Спри!“ може ли да спре параходът? Той тръгнал по пътя, не се спира никъде. Той спира само на пристанищата. По някой път вие искате параходът да спре не на пристанището, но някъде в морето. Вие казвате: „Защо този свят така е направен?“ Ти питаш защо параходът пътува в морето. Той пътува, има рейс, цяла компания разполага с него, казва: „Да се спре.“ Не може да се спре.
Някой път седели ли сте до някой човек, седнете до него, излиза ухание от него неприятно. Да допуснем, че е беден, от един месец не се е преобличал, тази риза издава ухание. Ти си недоволен от него. Ако седиш при този човек и ти е неприятно, какво трябва да направиш? Сега да ви приведа този пример в друг смисъл. Да допуснем, че минаваш покрай един път, в една голяма дупка потъва кракът ти, ще се спреш да кажеш: „Защо не направили този път, защо оставили тази дупка, такова безобразие!“ Хубаво, ти си човек, вземи камъни и напълни дупката, поправи я. Ти може да направиш това. Ще мине втори и ти ще видиш онзи, като хлътне в дупката, казва: „Ти си човекът, поправи тази дупка.“
Питам сега, този човек, на когото ти усещаш уханието, какво трябва да направиш? Запознай се с него. Той ще ти разправи историята, ще ти каже, че цял месец не е имал вода да се окъпе. Заведи го вкъщи, отвори банята, дай му нова риза, кажи му: „Вземете банята, окъпете се.“ Като излезе, има нова риза. Тогава ще се образува една връзка между вас. Вие ще кажете: „Мирише, не мога да го търпя.“ Един не може да търпи някого. Не зная, ако уханието на вас на всичките беше развито, щяхте да видите всеки какво ухание има. Ако вашето ухание беше развито, както на копоите едно куче тръгне подир господаря си и след един час познава къде е минал господарят му, познава стъпките му. Усеща уханието на господаря си. Може хиляди хора да са минали, но по това ухание познава господаря си.
Казвам, правата мисъл в света определя уханието на хубавото в света. Сега аз ще ви задам един въпрос. Питам, някои от вас сте живели петдесет, шестдесет, седемдесет години, в двадесет години какво сте направили, от което Господ да е доволен? Някой от вас не е спасил някой, който се дави във водата. Някой от вас не е спасил някого, когото бесят, че да отвърже въжето. Някой от вас не е въздигнал някой болен. Някой от вас не е изменил състоянието на едно даровито дете да свърши училище. Питам, какво сте направили да е оставило отпечатък. Някой от вас да кажем, война има да каже да престане войната, и тя да престане. Всички чакате да престане войната. Войната от Божествено гледище има съвсем друг характер. Господ казва: „Извикайте тия хора. Този войник донесете го при мене. Пита го: Защо се биеш?“ „Офицерите, полковникът, капитанът, генералът заповяда.“ Пита го: „Ти защо се биеш? Каква е твоята идея?“ Като умрете, Господ ще ви пита защо живяхте така. Какъв отговор бихте дали? Пита ви Господ: „Защо живяхте по този начин?“ Ти си бакалин. Като идеш там, те пита: „Защо изяждаше по един грам от захарта, от смокините?“ Пита те Господ защо от всяко кило отделяше за себе си по един грам и го оставяше за себе си. Най-първо грамовете бяха лъжливи. Ами втората година ти беше бакалин и по десет грама отделяше. Казва, че везните били лъжливи. При един грам везните може да бъдат лъжливи, но при десет грама не лъжат. Защо? Кое е по-хубаво сега? Да изяждаш по десет грама или да даваш по десет грама?
Представете си, че аз продавам водата на едно езеро, бакалин съм на водата. Представете си, че вие не виждате, че зад мене има цяло езеро, имам голям канал, през който изтича това езеро. Продавам на вас вода. Какво печеля аз, ако изяждам от водата, която трябва да ви дам. Нека да замине, туй езеро няма да осиромашее. Като дойде някой, не по кило, но кило и половина му давайте. Щедри бъдете. Иска едно кило. Две му дайте. Иска кило. Десет му дай. Той да каже: „Стига, едно кило ми трябва.“ Той е практичен. Десет кила са доста тежки. Не бивайте бакали, да имате бакалия, да разваляте работите.
Зад вас стоят Божествените блага, раздавайте щедро. Вие раздавате много щедро. Виждам, всички сте много щедри за онези, които обичате. Ако бяхте към всички така, както към тия, които обичате. Ще направите бакалница, ще повикате, когото обичате, ще направите хляб, ще повикате на угощение, а пък, когото не обичате, никак не го викате. Казвате: „Не заслужава.“ Как не заслужават? Всичките хора Бог ги създал. Вие се спирате при едно цвете и му обръщате внимание. При друго не се спирате.
Помнете, законът е такъв: с каквато мярка мерите, ще ви се възмери. Често разискват религиозните хора и казват: „Аз като се помолих на Господа, всичко все става. Казва: „В нашето село стана пожар.“ Имало плодородие от него било, понеже той се молил. Кравите раждали от него било, той се молил. Времето е хубаво от него било, той се молил. Изгоряла къщата от друг е. Казвам, когато изгори къщата, ти се облиняваш. Трябваше да се молиш да няма пожар в селото. Вие се молете да има добри хора. Кои са най-добрите хора? Нали казват „добър войник“, често употребяват „добре въоръжен войник“. Добре въоръженият войник, знаеш, какво прави? Ако ти добре въоръжиш войника, той добре ще стреля. Питам, трябва ли един войник да се въоръжи добре? Несъобразен е езикът ни. Щом е добре въоръжен, трябва да е въоръжен с нещо хубаво, с което да не прави зло. Щом този войник употребява доброто, което носи, този войник трябва да служи на Бога, както трябва.
Вие тази сутрин, като станахте, поблагодарихте ли за студеното време? Имало е земетресение, имало е слягване на планински пластове, излязло с милиони киловата електричество в пространството и туй електричество образува студена вълна. Ще мине доста време, докато се нормализира времето. Пък и вие се чудите. Аз снощи по краката си чувствах студеното течение. Снощи както разглеждах, няма да се оправи скоро студенината. Според вас какво трябва да стане? Кажете ми сега един план, как трябва да се оправи времето. Според мене намирам, че времето има един дефект. Времето според мене тук, в Софийско, не падна достатъчно дъжд, много скържаво валя дъждът. Казвам, не може така. И из други места има, тук минава, на други не дава. Казвам, времето стана пристрастно. На някои дава повече, на някои по-малко. Затуй, как сега виждам, казват: „Нека софиянци да гледат как се ядат ябълки. По-напред ядяха сладките ябълки, сега, като ядат другите, те да гледат.“
На Господа му трябват добри слуги. Вие всички тук аз искам поне да бъдете най-добрите слуги. Според вас, от вашето гледище кой е най-добрият слуга, кой е най-добрият автомобил, който има една машина? Като върви, да не прави шум, да се не клати. Ако на този автомобил слушаш дрънкане, тракане, после хаскате, той не е от добрите автомобили.
Та казвам, добрият слуга според мене има едно тихо лице, той предвижда всичко, задоволява и господаря, и господарката, и господарчетата задоволява, и външните хора са доволни от този слуга. Този слуга е добър, от който всички са доволни. Този слуга, от който господарят не е доволен, и господарката, и господарчетата, и външните хора не са доволни той е един лош слуга в света.
Сега пожелавам на вас да се стремите да бъдете добри слуги, че и господарят, и господарката, и господарчетата, и външните хора да са доволни. Като тръгнете за другия свят, ще имате акредитивни писма. Още като покажете писмата, ще кажат: ето един слуга, от който господарят бил доволен, господарката била доволна и господарчетата били доволни, и външните хора били доволни. Той е най-добрият слуга в света. Господ сега иска такива слуги, от които всички да бъдат доволни от него. Тогава вие искате да бъдете господари. Я вие ми кажете какъв трябва да бъде добрият господар. Аз ви описах добрия слуга. Кой е добрият господар? Ще оставим за друг път кой е добрият господар да разгледаме. Ще определим кой е добрият слуга, да не правим погрешки вече. Аз ви казах, докато първият крак на буквата „М“ е по-дълъг, господарят не е на място. Докато вторият крак е по-дълъг от първия, слугата не е на място. Дадох едно разрешение това е „М“, което има затъпени върхове. Тук и господарят, и слугата е по-лош. Във втория случай господарят е по-лош, слугата е по-добър. Когато първият крак на „М“-то е по-голям, живее за себе си. Ако вторият крак е по-дълъг от първия, може да го считаме за лош. Щом слугата живее за себе си, ако вторият крак е по-дълъг от първия, може да го считаме за лош. Господарят и слугата, като живеят за себе си, нямат правилно отношение. Когато господарят живее за слугата и слугата живее за господаря, тогава отношенията са правилни.
Казвам, описах ви какъв трябва да бъде слугата. Да бъде доволен господарят, да бъде доволна господарката, да бъдат доволни господарчетата, външните хора да бъдат доволни и самият слуга да бъде доволен. Като остане вечер, и той да е доволен от себе си. Няма нещо по-хубаво в света от такъв един слуга.
„Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“
Беседа, държана от Учителя на 3 септември 1941 г., сряда, 6 часа, София – Изгрев
