Словото

ПРАВО МИСЛЕНЕ

ПРАВО МИСЛЕНЕ

Често хората очакват, като отидат в другия свят, тогава да го разберат. Представете си, като минавате през една гора, виждате едно плодно дърво. Може ли дървото да дойде с вас? По кой начин дървото може да дойде с вас? Плодът му може да дойде, ще изядете плода, а семката, малкото, ще дойде с вас. Човешката душа е плод на живота. Страданията, това е изяждане на плода, за да се извади семката. Страданията, това е любовта на онова същество, което ви яде, това е любовта му към вас.

И в живота хората още не разбират какво нещо е любовта. Любовта е скрита в страданието. Ти не можеш да обичаш някого, ако не е страдал той. От какво произтича заблуждението? Заблуждението произтича от онова статическо положение, човек се огражда в една форма и иска тази форма да не се изменя. А то е невъзможно. Да кажем, вий ушиете едни хубави гащи на едно момченце, то е на три години, но като порасне, те му станат малки и му причиняват страдание. Само любовта носи дреха, която се разширява и се нагажда към възрастта на човека. И ако носите една мисъл, едно чувство, една постъпка, която не се нагажда към вас, тя не е истинска.

Бог, който ни обича, нагажда се към нашите условия. А ние като го обикнем, тогава ние ще се нагаждаме. А сега ние не искаме да се нагодяваме по този начин, както Бог се е нагодявал към нас, каквото ние сме искали, Бог го е направил.

Целият космос е желанията на тези малки същества, каквото са поискали, той го е направил. И сега Бог иска нещо от нас. Не го иска със закон, но ние трябва да предусетим. Първото нещо, човек трябва да се нагоди да има един отличен ум, в който Бог да се прояви. Да има едно отлично сърце, в което Бог да се прояви. Една отлична душа, един отличен дух, в който Бог да се проявява.

Противоречието в какво седи? Майката, като роди едно дете, носи го на ръцете си, детето се радва, но когато майката остарее, дъщерята трябва да носи майка си. Както майката е носила дъщерята, тъй и дъщерята трябва да носи майката. Тук е погрешката, че майката умира. Защо дъщерята живее? Понеже майка й я обича. А защо майката умира? Защото дъщерята не я обича.

Ние живеем, понеже Бог ни обича, а умираме, защото не обичаме Бога. За бъдеще да умираш, значи да възлюбиш Бога, да се освободиш от старите заблуждения. Обикнеш някого, нямаш користолюбие, ти се радваш. Целият свят е създаден само от любов. Всичко видимо е изражение на онази велика любоВ, на онези велики възможности, които очакват човешкия дух и човешката душа. И на земята, и на небето е същото.

На деня най-важен е изгревът на слънцето. Може ли да стане ден без слънцето? Може ли умът да функционира без светлината, или сърцето – без любов? Единственият свят, в който сърцето живее, то е любовта. Вземете във възпитателната система. Имаш едно семе. Ти ли ще му дадеш указание как да расте, какво да стане? Ти му дай условия, посади го, поливай го. Вий питате как да любите. Поставете мисълта на любовта в ума си, поставете чувствата в сърцето си, то ще ти покаже как да любиш. А сега ние се заблуждаваме, съмняваме се дали ни обичаш, или не.

Какво значи да тe обича някой човек? Този, който те обича, да не вижда никаква погрешка в теб.

Понеже в ума ви няма достатъчно светлина, вижда ви се светът грозен. Като пътуваш нощем, ти се блъскаш в това, в онова, казваш – не е хубав светът. А този свят е толкова красив. Закон е туй. Майка ви, която ви е обикнала, вий ще живеете. Ако вий не обичате майка си, тя ще умре. Но туй, което се случи с майка ти, ще се случи и с теб. Ти не обичаш майка си, тя умре. Роди ти се дете, и то няма да те обича. Ние трябва да почнем да обичаме нещата. Тогава ще се оправи светът.

Допуснете, че един добър дрехар ви е направил най-хубавата дреха. Вий сега, за да не направи този дрехар на другите хора такава дреха, искате да умре. Ний искаме само ние да бъдем щастливи в света, а щастието е общо. Щом всички хора бъдат щастливи, ще бъдем щастливи и ние. И щом всички хора са здрави, ще бъдем здрави и ние. Майката, която иска детето й да живее, дава му храна от себе си. "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот." Ако туй дете не взема от млякото на майка си, не може да живее. Детето всмуква млякото на майка си и има живот в себе си. Някой път ние се ползваме от мисълта на хората, от чувствата на хората. Голямо нещастие е, ако една майка роди едно дете и няма мляко да му даде. Когато обикнете някого, с какво ще го храните? Онова дете, на което майката има хубаво мляко, то става здраво и красиво. Ако млякото не е здраво, детето страда.

Раждането почва в света. Туй, което наричате новораждане, то е любовта на Бога в света, която ще се прояви по нов начин. "Човек трябва да се роди изново." Представете си едно дърво, посадено в една лоша почва. Вий ако го извадите и посадите на добра почва, ще се измени ли характерът му? За бъдеще човек ще се избави от неблагоприятните условия и ще се посади в по-добри условия. Ние се намираме в епоха на преобразувания. Тези хора се бият сега. Защо хората хвърлят бомби. От гледището на духовете, като дойдат самолетите, казват: "Тези къщи защо ви са? В тях не се живее." Онези англичани, които идват, мислят, че всички насила седите в тези курници.

Казвам сега, туй учение има приложение, когато дойде Божественият свят и почне да разрушава онези форми на чувствата, онези форми на мислите, на постъпките. Бог ви казва: "Не живейте вече в тези форми." Трябва да създадем красивите форми, в които ще живеем в бъдеще. За бъдеще ще живеем сред хора, които ни обичат и които ние обичаме. За бъдеще децата няма да умират и майките няма да умират.

Първото нещо, в живота се изисква любов към Бога. Бог, който е направил всичко заради нас – той е неизвестен. Ние го търсим навсякъде и никъде не можем да го намерим. Вземете водата и захарта. Захарта е твърда. Ако сприятелите захарта и водата, захарта трябва да умре, ако влезе да живее във водата. Като е влязла във водата да живее захарта, е предала едно качество на водата, което последната нямаше. Сладчината може да се прояви само при мекотата. Божественото начало не е ограничено от тези външни форми. Те са създадени от Божественото начало, без то да се е ограничило. Хората мислят, че като имат пари, къщи, сила, ще бъдат щастливи. Като дойде една хубава мисъл, а ти нямаш подходящо място, или дойде едно хубаво чувство, и ти нямаш място в сърцето си, дойде една хубава постъпка, и ти нямаш подходящо място в душата си, сложиш я в една лоша стая и искаш да се прояви. Като тръгнахме, какво беше времето? Облачно, ветровито, мъгливо. Като излязохме на бивака – никакъв вятър, слънце. След няколко часа после пак дойдоха мъглите. Който не разбира, то са мъгли. Който разбира, то са нашите приятели, които дойдоха да ни покажат ред хубави картини.

6 Утринно слово 21 ноември 1943 г., неделя Витоша

Категории