ПРАВ ПЪТ НА ЕНЕРГИИТЕ
„Добрата молитва“
Пишете върху темата „Най-малкото същество“. Колко неща се засегнаха в миналата лекция? Можеше ли човек да съществува без уста. Можеше ли Бог да направи едно същество без уста. Какво са казали философите по този въпрос. Чели ли сте някой автор, който да го засяга. Или да поставим въпроса другояче. Може ли животът да се прояви без форма? Безграничният живот е без уста, никой не го е виждал. А пък при граничния живот устата са потребни. Във вас се заражда идеята. Да допуснем следното. Човешката енергия само през едно ли място може да мине. Умствената енергия откъде може да мине? Най-първо ти се предава на мозъка. Става ли някакво трансформиране? Така, както е приета в мозъка, става ли някаква промяна, за да премине в тялото.
Или представете си, че имате някакво желание. Вие го проектирате. Дойде някоя ваша мисъл. Мисълта не се вижда, нали? Желанието вижда ли се? Вие се стараете да предадете на някой човек това видимото, вашата мисъл, вашите желания. Употребявайте известен знак. Например казвате, че сте гладен. Представете си, че аз не разбирам. Как бихте ми обяснили какво нещо е гладът. Че то е чувство, едно чувство, да кажем. Да кажем, във вас е влязла идеята за безпаричие и казвате, че нямате нищо в джоба си. Нима, ако джобът ви е празен, е нещо лошо. Щом нямаш нищо в джоба си, че лошо ли е това. Ще ти бъде по-леко. Казваш, че нямаш дрехи. Че лошо ли е това? Ще ти бъде по-леко. Това е външно схващане.
Вие казвате: „Условията, средствата и т.н.“ Питам, ако човек нямаше нужда от храна, от облекло, ако нямаше нужда да живее в къща, би ли имал той нужда от пари? Нито от слуги. Нито от слуги, а ако нямаше нужда, нито от нещо подобно. Тогава парите за какво щяха да бъдат потребни? Кои са условията, че се създадоха парите? Нуждите. Какви са тези нужди? Без пари хората сега не може да живеят при сегашните условия, но в природата това не е единственият начин, това не е единственият начин, както сега правим, както сега ходят животните по земята. Ние ходим най-идеално. Ние сме по-близо до истинското ходене. Но питам тогава, ако човешкото ходене е идеално, може ли човек в бягането да се състезава с коня, който не може да ходи толкоз идеално, но може да бяга по-добре от човека.
Може да се постави и другояче въпросът. Имало един човек, който е най-големият бегач, и друг, който по-малко бяга. Ако ги турите да се надбягат – единият да бяга към върха на планината, а другият да слиза от планината, кой ще бяга повече? Но има една опасност, че той много пъти ще се прекатурва. Онзи, който бяга нагоре, няма тази опасност.
Разумните хора нагоре ли бягат или надолу? Ако си на слънцето и ако от слънцето наблюдавате земята, как ще я видите? От чисто астрономическо гледище как ще видите земята. Може ли да бъде видима земята от слънцето? Ще изгрява ли земята, или ще залязва? Тогава питам, как ще се домогнете до знанието за жителите на слънцето, за планетите? Когато слънцето има постоянна светлина, а пък светлината на планетите е съвсем малко. Можем да извадим една теория, че всички слънчеви жители имат желание да посетят другите планети: Меркурий, Земя, Венера, Юпитер, Сатурн и т.н. От слънцето те не могат да знаят какво представят планетите. Ние разсъждаваме по земному. Такава е нашата логика. Статуята има ли желание да яде? Не. Но у гладния всякога се явява желание за храна.
Теоретически питам за слънцето. Другите слънца ще бъдат ли видими? Всички тези теоретически въпроси какво ни ползват, ако изучаваме колко крака имат някои животни. Колко крака има човекът, млекопитающите, птиците и т.н. Каква полза ще има от тази наука? Всичко това е гимнастика на ума. Гимнастика, но доста сериозна. Някой път опасна гимнастика.
Същественото е човек да влезе във връзка със силите на живата природа. Природата постепенно се разкрива на човека. Колкото повече той може да възприема от нейните сили, толкоз условията на неговия живот се подобряват. Имайте предвид, когато говорим за природата, тя е едно надарено същество със способности, чувства, с воля. Ако тези разумни същества, които ръководят природата, ти помагат, тези мъчнотии няма да съществуват. Представете си, че живеете в един свят, дето всички ви обичат. Такъв свят го няма сега, но представете си го. Все таки това, което можем да си въобразим, то съществува.
Представете си едно низше същество на земята, което може да мисли като човека. Това същество не знае да пее и да свири, но си представя същевременно, че съществува един свят, дето знаят да свирят и да пеят. За него това не е действително. Това, което не е действително за него, за човека е реално. Защото недействителните неща, които съществуват в ума, те са една реалност за едно по-широко съзнание. Когато вие чувствате, че някои неща са възможни, те са възможни за едно друго съзнание, за един по-висок живот, но при дадените условия са невъзможни. Защо рибите не могат да говорят? Кои са причините? Уста имат, могат да ядат, но не могат да говорят. Значи за говора трябва една среда. Трябва да се изследва черепа на рибите, да се види дали има този център на говора, дали съществуват тези мозъчни центрове в рибите. Може да има едно желание в рибите да говорят, но да не може да говорят.
Аз искам да ви наведа на тези разсъждения. Вие се намирате в сегашния живот, в известно положение, но, представете си, че се намирате в едно песимистично настроение. Тъмно ви е, животът ви е обезсмислен. Не намирате никакъв смисъл в живота. От ваше гледище не намирате никаква разумност в живота. Не ви се работи, но ви се спи. Като ходите, недоволни сте. Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен. Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства. Вие изгубвате съзнанието, забравяте. Но случва се, че след като сте имали тези предчувствия, нищо не се случва, издържате много добре изпита.
А по някой път отивате с голяма надежда и ви скъсват по всичките правила. В единия случай ти се опасяваш и не те скъсват. А в другия случай – при най-голямата надежда, която имаш, скъсват те и се чудиш как не си могъл да предвидиш, че ще се скъсат. Дават ви там някой маловажен въпрос, по който не си чел. Но професорът се хваща за този маловажен въпрос и ти тури бележка. Как наричате вие това? Съвпадение ли е, съчетание ли е, когато нещата стават, когато ние не очакваме.
Завчера дойде една рускиня, образована жена, която била податлива на внушение. Една нейна приятелка ѝ казва: „Дълго време ти няма да живееш. Много е кратък животът ти?“ И като ѝ казва така, в ума на онази се втълпява мисълта, че тя ще умре. Обезсърчава се, почва да пуши тютюн. Животът се обезсмисля за нея, не ѝ се работи. Нищо не иска да работи. Какво е мислила нейната приятелка?
По някой път вие искате да знаете колко дълго време вие ще живеете. Някой брат може да ви каже, като ви гледа ръката: „Къса е тази линия на живота.“ Но невсякога линиите определят живота. Има изключения вътре в природата. Вярно е това за дългите и късите линии. Известни факти са верни. Човек по своя собствена воля не умира. Никой сам не иска да умре. Него го заставят да умре. Тебе те пращат на бойното поле, ти си здрав, линията ти на живота показва, че ще живееш до 80 години. Пращат те на бойното поле, и умираш на 33 години. Умираш по-рано, отколкото е определено.
Може да има едно чувство, знак, който показва, че се случва някой път нещо непредвидено. А пък някой път има хора, те са изключения. Той може да мине през цялата артилерия, гранати се пукат, и нищо не го засяга. Другите биват убити, всички други умират, но него не хваща куршум.
Питам, ако човек умре преждевременно, коя е причината? В природата съществува една икономия. Обезсърчението и то не е лошо. От гледището на научната икономия обезсърчението е икономия. Всеки един човек, който се радва, той гуляе много и трябва да го стегнат малко, за да харчи по-малко. Например, когато той е насърчен, яде много, облича се В най-хубави дрехи. А пък като се обезсърчи, яде малко и ходи със скъсани обуща. А пък вие казвате: „Не е хубав песимизмът.“ Това е икономия. Страданията, скърбите са икономия. И когато природата иска да икономисва, тя съкращава бюджета. Това е съкращение в бюджета. Това го наричам нещастие, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл. Че не може да ядеш много, това е икономия.
За някого казваш, че е много даровит. Каква даровитост е това? Написал е сто тома книги. От каква полза са тези книги? Вземете романите на Толстой, на Виктор Юго и на другите. Ако прочетете всичките романи, какво ще научите? Има един герой и една героиня. Тези двама герои ще живеят или ще умрат, или ще живеят добре, или ще живеят зле. В романа се говори за окръжаващите наоколо. Какво е искал да каже Толстой, като е написал „Война и мир“? Писал е един роман и искал да каже, че войната е нещо несъвместимо, че тя не е хубаво нещо. Пишат романи, а пък се бият хората. И след романа на Толстоя хората се бият повече. И Виктор Юго като е написал най-хубавия си роман „Клетниците“, тези клетници намалиха ли се? Не, даже се увеличиха. Тогава защо е писал своя роман Виктор Юго. Той какво е имал предвид? Да помогне да има по-малко клетници ли? Не. Виктор Юго искаше да каже – тези клетници са един номер вътре в природата. Те трябва да се радват, че са клетници. След романа „Война и мир“ имаше повече войни, не могат да се сравнят със сегашните. Романът „Война и мир“ разправя за 30 хиляди души, паднали на бойното поле. А пък сега падат не 30 хиляди души, но много повече.
Питам, каква е била основната идея в ума на Толстоя, когато е писал „Война и мир“? Всички писатели имат една слабост. Писателите не искат да се намалят страданията, понеже няма за какво да пишат. И когато един банкер говори за сиромашията, той ни най-малко не иска да се намали тя, защото, ако сиромашията се намали, тогава неговата каса ще осиромашее. Но когато забогатява неговата каса, другите осиромашават. Тогава защо банкерът говори за сиромашията? Той говори, че всички сиромаси трябва да вземат пари с лихва от него. Богати и сиромаси – от икономическо гледище природата защо ги е допуснала? Кое положение е по-хубаво – богатството или сиромашията? (Богатството.)
Аз съм демократ, аз съм от страна на сиромашията. Сиромашията е демокрация, богатството е хубаво, но сиромашията е още по-хубава. Сиромахът може да се радва на парите. Богатият не може да се радва. Когато на сиромаха се даде една звонкова монета, той се радва. Един американски милиардер казва: „Трите лева, които аз спечелих в началото, ми причиниха много по-голяма радост, отколкото сегашните милиони, които влизат в касите, без да ги виждам.“ В дадения случай богатство е това, което човек съзнава.
Има два вида богатство. Малкото, което човек съзнава и при което човек чувства малка радост – тогава човек е богат. Има две неща, които трябва да държите в ума си. Много знания разслабват човека. Малкото знание усилва човека. Да направя едно сравнение. Онзи кон, който пренася един голям товар, какво е спечелил? Той е изхарчил грамадна енергия и в края на краищата той ще свърши зле. Под малкото аз разбирам ядене. Един кон не го товарят много. Той може да изяде 5-10 килограма зоб и този товар ще му донесе много по-голяма енергия. Това знание, което приемете в голямо количество отвън, то няма да ви ползва. Много малката опитност, която имате вие и приемате отвътре, тя ще ви ползва много.
За пример, ако аз бях естественик и изучавах рибите, щях да изучавам при какви условия те са направили една електрическа батерия и какви са били подбудителните причини за това. Бих искал да вляза в онези причини, които са заставили природата да скрие В тези пластове тези богатства.
Не е само едно просто знание. Това скритото има отношение към нас. Ако за пример вие изучавате по този начин, може точно да определите къде се крият някои богатства. Тогава можехте ли да бъдете беден човек? Не. Беден човек аз наричам този, който не може да яде. Това е най-голямата беднотия според мене. Един човек, който яде, е богат. А човек, който иска да яде и не може, той е беден. Не е учен онзи, който има много знания, но онзи, който възприема малкото знание, и то му причинява радост. Той е учен човек, а пък някой казва, че е свършил университет, всичко знае, но пак е празна работа. Той не се радва на знанието.
Вие искате да изучавате човека. Аз съм виждал графолози, околози, хиромантици, френолози, физиогномисти. Окологията това е да познаваш човека, като ходи. Като ходи, да го изучаваш. Дали е щедър, или не, дали е милостив, или не. Не да познаваш дали е силен, дали е богат, дали е от височко произхождение. Тези работи нямат практическо приложение. В окултната наука най-първо изучават това, което има практическо приложение. Но не да използват, аз ги наричам допирните точки. За някого казват: „Набожен човек.“ По какво се отличават набожните хора? Или казват за някого: „Той е учен човек.“ По какво се отличават учените хора? Или казват: „Красив човек.“ По какво се отличават красивите хора?
Нали в своя роман Виктор Юго разправя за героинята. Тя беше ли красива? От начало не беше, но после стана красива. В човека има известни чувства, които, като се събудят, образуват една нова архитектура, едно ново съпоставяне. Мускулите, веждите, усмивката на устата, всичко дава една приятност. Та човек може да стане красив, а може да стане и грозен. Някой път вие сте много грозни. Например събудите се. В подсъзнанието ви има страх. Страхувате се. Или се събуди у вас ревност. Дойдат в низходящата степен вашите лични чувства. Ревността иде, когато вие се състезавате с някого. Чувствате, че някой човек е по-силен от вас. Тогава се заражда едно недоволство. А пък когато вие сте силен, във вас се заражда едно удоволствие. Често в ума на човека се зараждат някои неща необясними. За пример някой човек има някои дарби, някои знания, но това, което той носи, той го заслужава. Ако това знание е дошло по вътрешна опитност, той го заслужава. Ако това знание е дошло по механически начин, то е временно. Както Соломон е казал: „Суета на суетите.“
Вие оставяте някои неща през куп за грош и се оправдавате с условията. И при това малко сте страхливи, не сте герои. Казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя“, но когато дойдете в момента, ти се уплашваш и ще офейкаш. Ще направиш дипломация, уж, че си отишъл някъде да вземеш нож. Освен че нямаш геройството да се биеш, но туряш една лъжа, за да се маскираш. Ти ходиш да търсиш пушки, но ти всякога ти търсиш и никога не можеш да ги намериш.
Когато изучавате нещата, изучавайте положителните страни на живота. Отрицателните страни на живота са вметнати неща, отпосле са дошли. Например не е съдено на хората да умират, но умират. Не е съдено на хората да бъдат сиромаси, но стават сиромаси. Не е съдено на хората да бъдат невежи, но са невежи. Не си невежа, нищо от това. То знанието може да го добиеш в една секунда, в една минута, а може да го добиеш и след 100 години. Например теглите една завеса, има една завеса. Ако дигнете тази завеса, колко време ще ви вземе да знаете това, което е на сцената?
Фиг. 1
В науката има друга страна. Тя е в следното. Имате един недостъпен богаташ, аристократ, който мисли само за себе си. Той не иска да се запознае с когото и да е и няма време да го спират. Той казва: „Питайте слугата ми. Той си е свободен.“ С такъв един богаташ как бихте се запознали от ваше гледище? Да кажем, не е необходимо да се запознаете с него. Ако дам такава тема: „Да се запознаете с един недостъпен богаташ“, да дадете проект по какъв начин можете да се запознаете с него, колко проекти има? Ако мога да му направя една голяма услуга. Представете си сега. Имате един голям недостъпен богаташ, ти се обезсърчиш и казваш: „Аз не мога да направя това.“ Онзи човек не пуща при себе си, обезсърчението идва при тебе и това спира твоите сили. Има един пазач там, който не пуща. Какво трябва да направиш с този пазач, когато се обезсърчиш. Ти казваш: „Не си струва да се живее, аз съм нещастен, без късмет, приятели нямам.“ Може всичко това да е вярно, но това не разрешава въпроса. Чашата се е изпразнила в устата, ти си насърчен.
Но след като си пия чашата, на онзи, който иде насърчен тебе, какво ще бъде положението? Ти си минал вече край дървото. На него имало пет плода. Ти си ги обезсърчен изял и си се насърчил. Този, който минава след тебе, няма да намери нищо. Но в природата съществуват хиляди дървета. Значи, ако при първото дърво си се обезсърчил, иди при второто. Третият да иде при третото дърво. Сто дървета има. Нищо, че ще отидеш при друго дърво. Обезсърчиш се веднъж, втори път, 99 пъти се обезсърчиш. След 99 обезсърчения иде едно насърчение. Та когато аз ви обезсърчавам, колкото по-дълго време ви обезсърчавам, казвам: „Пред вас са минали много души и са изпояли всичко, те не са стигнали до 99-о дърво. Като стигнете до стотно дърво, ще има 10 плода за тебе.“ Това е един правилен начин за разсъждение. Който мисли другояче, ще се спъне, той ще каже: „Аз по-нататъка не отивам, ще се върна.“
В природата процесите са незавършени. Тя всякога е предвидяла нещо за когото и да е. Когато ви види, че вие живеете без никакъв смисъл, природата ще тури някой изходен пункт. Та на някой от вас ви липсва сравнение. На някой от вас ви липсва вкус към красивото, към хубавото. На някой от вас ви липсва постоянство, съзнание за справедливост, любов към Бога, милосърдие. Милосърдието е слабо развито, дружелюбието, приятелството. Ако всички тези способности в човека се поставят в изправно положение, животът ще се подобри. Страданията всякога подразбират липса на нещо, което човек в даден случай желае, и когато ти можеш да бъдеш благоприятен на някого и когато ти видиш какво му липсва и го задоволиш, и той ще бъде доволен. На човека е потребно нещо много малко. М ако ти можеш да му направиш услуга в това направление, тогава е добре. Та малката услуга, която можеш да направиш навреме, струва повече, отколкото онези големите добродетели.
Та казвам, има четири начина за изучаване на реалността, на физическия свят. За да знаеш какво ще се случи отвън и как ще се случат нещата в света – за да бъдеш гадател в това отношение, трябва да знаеш строежа на човешкото ухо. А пък възможностите, съдържанието, което се крие, за да знаеш, ти трябва да знаеш онези сили, които се крият в човешкия нос. После, за да знаеш дали ще бъдат тези неща трайни или не, ти трябва да изучаваш свойствата на човешката уста. Устата показва колко дълго време ще живее човек. Това се познава от неговия език, от неговия вкус. Ако ти при всяко вкусване нямаш противоречиви чувства, ти ще продължиш живота си.
Ухото показва резултатите, завършените процеси, а пък устата показва незавършените процеси.
Носът и очите също. Завършените процеси само в ухото са изразени. Ако буташ ухото си, може да си напомниш нещо. Ако човек иска да бъде здрав, той трябва да изучава устата си. Хигиената зависи от устата му. Устните му не трябва да бъдат нито отворени, нито много стиснати, а средно допрени. Трябва да бъдат много подвижни. Сутрин станеш, вземи едно огледало да си поприбереш устата. Хигиена е това. За пример някой път погледнете и виждате, че устните са малко синкави, черни. Премахнете черния цвят на устата си. Щом е черен цветът, във вас има едно користолюбиво чувство. Във вас центърът на стяженолюбието чрезмерно се е развил. Страхът се е усилил. Честолюбието и то е набъбнало. Та внесете милосърдие, любов към живота и почнете да се радвате. Щом почнеш да се радваш, радостта дава подтик на артериалната кръв и устните станат червенички. Това показва, че центърът на надеждата се е усилил. Щом устните ви са синкави, черни, това значи, че надеждата ви е слаба. Вие искате да живеете, но така, както живеете, не може да се живее. Този живот го наричам живот на робуване. Дойде господарят ти, казва, че от тебе нищо няма да стане. Но това е интересът на господаря. Той ти туря в кочината да ядеш. Пет пъти на ден само ядеш и само пиеш, но си в кочината, дето си турен от този господар.
Ако вие страдате, каква нужда има Господ от вашето страдание? Че ако имате някой друг господар и той ви е турил в кочината и ви гои, тогава какво ще кажете? Той гои във вас безверието, обезсърчението, сиромашията и т.н. Аз ви питам: „Как сте?“ Защото насърчението да се обезсърчи, пак е възможно. Чистият да се опетни, пак е възможно. Как е възможно един човек да се окаля? Освен ако се допусне някъде да се пързаля, и то когато снегът почне да се топи. Но ако снегът се топи, не може да се окаля.
Сегашната лекция прилича на следното. Един показва едни хубави зрели плодове, показва ги, и пак ги турга в кутията. После пак ги показва, пак ги туря, казва: „Ако сте послушни, втория път пак ще ги донесете. Аз бих ви дал да ги изядете. Аз не съм от скъперниците. В природата съществува закон. Трябва да посеете семки. Ако е въпрос за знание, вие някои работи знаете повече от мене. Но ви трябва едно знание положително, знание, в което да нямате абсолютно никакво съмнение. То е, знайте, което подкрепва човешкия характер, човешкия ум, а пък силата на човека седи в истинското знание. Това, което в съвременната философия наричат разширение на съзнанието, то е същественото.
Между двете крила на носа и между ушите има едно подобие. Ако се смалява кривата линия на ухото, ще се изменява и носът. Горната част на ухото трябва да бъде по-широка, а долната страна на ухото трябва да бъде по-тясна. Стомахът трябва да бъде подчинен на дробовете, слуга на дробовете, а дробовете трябва да бъдат слуга на мозъка. Следователно долната част на ухото не трябва да бъде така широка, колкото горната. За да се покаже, че умът е който ръководи, то винаги горната част на ухото трябва да бъде по-широка. Това показва, че този човек мисли. И ред поколения като мислят по този начин, сформира се правилното ухо. Долната част на носа е обърнато ухо. Ако я вземете и турите на ухото, същото е и при ухото. Ако отзад долната част на носа е по-широка, доказва, че стомашната система е здрава. Ако тази широчина е малка, това показва, че стомахът не е здрав. И от това зависи дължината на живота. Има измерване в това отношение. Когато тези крила – малките разширения на носа, не са развити, тези хора изобщо имат по-слабо развита дихателна система. Щом физическите системи са слабо развити, тогава и умът не е развит.
Някой път се обезсърчиш. Погледни тогава долните разширени части на носа – това е капитал, заровено богатство, което имаш. Някой път си се обезсърчил, побутни го до върха на носа, и ще ти мине. Секненето е за тази цел. Хората, ако не се секнат, те щяха да измрат досега. Човек като се секне, действа благотворно върху симпатичната нервна система. Защо хората си барат носа постоянно. То не е нещо произволно.
Аз ви разкрих неща, за които трябва да платите. Какво ще платите? Не секнете носа си много силно. Научете се да секнете хубаво. Вие с коя ръка се секнете? (С дясната.) Как започвате? На вас ви се вижда много смешно това, но то е много интересно, много важно. Казва се, че Бог вдъхнал живот чрез ноздрите, а не чрез устата. Трябва да знаете как да вкарате въздуха през носа си, за да живеете по-дълго време. Индусите имат един начин за отделянето на праната от въздуха и за нейното приемане. Ти може да дишаш, без да изваждаш праната, която е необходима за дробовете, а пък тази прана е необходима. Вие се занимавате с работи, които не са важни. Как вкарвате въздух през носа си? Ако тази енергия влезе в ума ти на място, дето трябва, тогава много работи ще станат много ясни за вас.
В обходата ти трябва да знаеш какво трябва да дадеш от себе си всекиму и това, което даваш, всеки да е доволен от него. Срещнеш някои човек – той да се радва, че си го срещнал. Необходима е сега една нова философия. Ако вие сега постарому вървите, както вървят хората в света, този процес е чисто механически. В ума ви има идея, че човек трябва да бъде умен, силен, трябва да има къща, храна достатъчно. Това са все завършени процеси. Вие казвате: „Нямам тези работи.“
Как ще може да живее? Така не се говори. Хиляди и милиони същества са работили, за да създадат тази плодородна почва. Нямаше първоначално, но хиляди и милиони същества са работили да я приготвят. Ако ние влезем във връзка с тях, ще подобрим живота си. Ние казваме – тези растения, животни са били глупави. Тези изгнили растения нямат значения.
Мога да се спра върху обходата, да разгледам по какво трябва да се различава човек в обходата. Вие имате знание, което трябва да ги координира. Това знание на ново трябва да се преорганизира някак си. Стомахът може да приеме по-малко храна, но добре сдъвкана, отколкото да се товари с ненужна храна. У всинца ви има много желания, много мисли, но всяка мисъл, всяко желание трябва да се постави на място и да се извади тази сила, която трябва и да се тури на работа.
Сега може да работим върху носа си, да моделираме носа. Това е отлична работа да се моделират ухото, устата, очите също. Всичкото бъдеще на човека зависи от носа, очите, устата и ухото. Изправи ги, и всичкото друго само по себе си е лесно.
Ти само премахни малкото препятствие на ръката, и тази ръка сама ще се канализира. Такова нещо са тези човешки енергии. Постави ги на прав път, и те ще моделират своя път и няма какво да се трудиш за това. А пък ние сега се трудим, дето не трябва, а дето трябва, не се трудим.
„Отче наш“
Двадесет и втора лекция на Младежкия окултен клас 24 февруари 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
