Словото

ПРАВ ПЪТ

ПРАВ ПЪТ

Отче наш

Венир Бенир

Разликата между правият и кривият път. По какво се различават?

Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бяла? Някой път не е хубаво да работите с бели дрехи, защото, ако речеш да работиш с бели дрехи, трябва да ги переш по десет пъти на ден. А пък черните, не е така. Има нещо, което е полезно в дадения случай. Казвате: „Черен цвят“. Черният цвят е полезен, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезните неща са относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете в какво седи лошавината? Лошавината е, че като дойде светлината, едната материя я задържа и казва: „Тук няма да влизаш“. Прозрачната материя казва: „Тук ще влезеш“. Питам: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тук вече се е намесил човешкият дух. Природата създала тия неудобства на човека, иска да развие неговия ум.

Сега религиозните хора казват: „Господ ще нареди всичко“. Всичките хора казват: „Ние ще наредим всичко“. Казвате: „Те не са прави“. Прави са. Ние ще наредим всичко и Господ ще нареди всичко. Господ ще нареди всичко, което Господ е създал. Ние ще наредим всичко, което ние сме създали. Ти създаваш нещо, искаш Господ да го нареди. То е твоя работа. Което Господ е създал, Той него ще нареди. Често човек влиза в стълкновение със себе си. Иска някои работи Господ да ги нареди. Пък тe са човешки работи. Казвам: По някой път вие не знаете как да си създадете занимание. За пример: в какво седи заниманието на кърта? Цял ден ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотегнало, но и той не знае какво да прави. Къртът, като философствува, казва: „Защо Господ ме е турил тук да ровя, дотегна ми. Нямаше ли друго нещо да правя, друго нещо да стане от мене?“ Кой му е крив? Друг пример, те са специални примери. Някой път има специални неща, които не трябва да ги вземаме за общи. Някоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щом е красива, започва да се приближават хората. Погледнеш – подир красивата мома тръгнали. Ако тръгнат красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали някои черни, сополиви, своенравни. Те мислят, като погледне на тях, че ще ѝ стане приятно. Кой е крив? Тя се чуди защо са тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генерал, княз, разполага. Всички мислят, че красивата мома разполага. Понеже е толкоз красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очите и те имат такава красота. Като погледнеш очите на някого, нямат никаква привлекателност Казва: „Не си струва човек да бъде красив, но не си струва да бъде и грозен“. Какъв трябва да бъде? Всичко в природата се стреми към красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота съществува. Но красотата се дава, тя е един извод. Не може човек да бъде красив, ако той не е работил. в красотата умът трябва да е вземал участие, сърцето трябва да е вземало участие, волята да е взела участие, човешкият дух и човешката душа – също. Хиляди години трябва да е работил човек, за да постигне тази красота. Да кажем Господ най-първо ви създал един прав нос. Перспективно така се гледа – прав. Човек може да изкриви носа. Започва носът да се изгърбва или да се извива надолу. Носът не става прав, но се изкриви. Изкривеният нос показва, че вътре в човешките чувства и способности станала някаква промяна от тази промяна се изкривява носът. Ако сърцето на човека се развие повече, отколкото трябва, носът става широк. Ако човек стане повече умен, отколкото трябва, носът става много дълъг, по-дълъг, отколкото трябва. Но кога имате къс нос? Късият нос е детински. Късият нос се занимава само с дребни работи. То са определени физиогномически определения. От части са верни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъг носът му. Като го погледна отблизо, носът ми се вижда къс“. Казва: „Обясни ми защо“. Рекох: Отдалече ти го сравняваш носа с други, по-къси носове, вижда ти се дълъг. Като дойдеш наблизо, няма с какво да го сравняваш, ти се вижда къс носът. Казвате, че носът е дълъг. Имате една мярка, с какво мерите носа. Ако дойдете до тия хора, които имат валчести лица, носът им трябва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носът трябва да съответствува. Но то е вече специалност. Имаме една мярка, с която мерим. Казвам: Този човек е добър. с какво го сравнявам? За всичките неща имаме мерки.

Да кажем, различавате един тон. Един пее и друг пее. Капелмайсторът различава тоновете. Един диригент има хор от двеста души, някои в алта, тенора или баса направи погрешка и той веднага намери погрешката. Обикновеният човек хич не подозира, но който е специалист – веднага познава. Има някои, които разбират какво нещо е красота и може да покаже къде е именно. Художникът, който рисува, ще покаже къде е погрешката. Казват: „Тази картина е добра“. Често съм ги питал: Къде е добрината, я ми кажете? Казвате, че един човек е добър. По какво се отличава добрият човек? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които определят добрия човек. Има известни линии на лицето, които определят честния човек. Художникът ги рисува и не ги знае. Някои художници са набарали тия картини, някои не ги знаят. И без да ги знаят, пак ги рисуват. Той рисува, както вижда. Линиите на лицето на един човек са хармонични. Казвам: Ти казваш, че една постъпка е права и друга не е права, по какво познаваш? Значи имаш специфично чувство, което определя. Както един музикант познава кой тон е правилен и кой не. Един правилен тон има определен брой трептения. Да кажем, вземе до от първата октава, той съдържа определен брой трептения. Когато се вземат тия трептения, тонът е прав. Щом липсват едно, две, три трептения – тонът не е прав. Или някой път някой от вас не следите какви са причините. Говорите нещо, но не следите какви са причините. Разправяше ми един български свещеник, как човек сам си създава своето нещастие. Като бил свещеник, бил добър певец, разбирал службата в църквата, всичките потънкости на службата ги знаел. Иде един млад дякон да служи. Сбъркал нещо в литургията и кипва свещеникът, и му удря една плесница, как тъй да сбърка. Ударил му една плесница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дякон станал владика. И той трябвало да служи при него. 20 години плащал за плесницата. Ти ще кажеш някоя дума, но ще плеснеш някоя дума някому, но той ще стане владика и после ще плащаш.

Та първото нещо: сега искам да си изправите езиците. На някои езикът е много къс, на някои е много дълъг, на някои е много широк, на някои са много грапави, на някои са много изкривени, на някои са много остри, на някои са много сухи езиците ви, често засъхват. Това не се позволява. Трябва да имате един език мек, който да разтопява и желязо, и златото да разтопява. То са алегории. И в Писанието, там има една глава, Яков разправя за езика. Опасен уд е той.

По някой път някои учени хора и някои религиозни мислят, че няма какво да учат, пък те едва започват. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдат за създаването на света. Сега, ако вас ви попитат колко голямо е слънцето, колко голям е Меркурий, Венера, Земята колко е голяма, Марс колко е голям, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун колко е голям, ако ви питат 19-те звезди от първа величина колко са големи, знаете ли? Те са елементарни работи. Вие ще се намерите в чудо. Сега някои от вас, които сте много набожни, ако ви питат колко пъти Сатурн е по-голям от Земята, единият ще каже: „Колко прост човек“. Религиозният ще каже, че те са малки работи. Казва, че Господ му открил. Казвам: Като ти открил Господ, я ми кажи, след хиляда години какво ще бъде? – „То не е моя работа, не го зная“. Какво знаеш? Знаеш малки, обикновени работи. Всинца религиозни минават за знаещи. Според мене онзи човек, който познава себе си, знае във всеки даден случай как да постъпи. Той минава за умен човек. Умният човек не ходи с главата си да търкаля камъни. Аз имам един пример, отдавна съм го наблюдавал във варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата в стената, половин-един час си блъска главата. Аз съм ви превеждал пример. Един търсил една много хубава мома, кротка. Най-после намерил една и казва: „Намерих един ангел, много благородно същество. Да я видиш какъв характер има. Ще се живее добре с нея“. Завежда приятеля си да я види. Тя иде с таблата, носи сладко и кафе да им даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се с таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо“. Пак отива да направи ново кафе. Казва: „Видиш, какво благородно същество е. Друга да беше, щеше да окряка хорталъка“. Като се оженил обаче, видял, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква беше по-рано. Ти, като се спъна, как постъпи, пък сега как постъпваш“. – „Ти трябва да беше влязъл в кухнята, да видиш какво правех“. Като хванала масата със зъбите си. Друг минава и нищо не казва. Като онзи българин, който ходил във варна да си купи еминии. Голям пазар от еминджии. Отива при един от най-големите еминджии, турчин. Човекът му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинът му казва: „Калъпсъз, върви си, няма за тебе еминии“. Обидил се българинът, но нищо не му казал, претърпял. Излязъл навън и като излязъл далече от града на Аджамлер, се обърнал и казал: „Ти си калъпсъз“, далеч, един два часа от Варна. Вие, като се върнете дома понякога, казвате: „Ти си калъпсъз“. Значи – без калъп е кракът ти. Този човек разбъркал въздуха(водата?). Ако човек започне с една пръчка да разбърква водата, грехота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размъти водата.

Но въпросът седи на друго място. Каквото мисли човек, каквото чувствува и както постъпва, всичко това се отразява на неговото тяло. И човек със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки, той създава своето бъдеще. Сегашният ни живот, тъй както тялото ни е създадено, зависи от нашите минали условия. Каквото сме правили в миналото, каквото сме чувствували в миналото и каквото сме мислили в миналото – туй е сега създадено. За бъдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по някой път искате да бъдете ангели. Докато станете ангели, пък и докато станете светии. Вие имате погрешно разбиране за светиите. Светията, дето и да го туриш, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мъчните условия, веднага се справя. Знание има. Знае в дадения случай как да постъпи. Ние сега светията го вземаме като богаташ, да унаследим нищо, да разполага с милиони. Такова светийство няма. Има добродетели, които са унаследени, има добродетели, които човек сам е добил. Казвам: Ония добродетели, които сами добивате, те са ценни. Онези, които не може да ги добиете, вие нямате знание как трябва да се употребят. За пример: ако сега на вас ви дадат една хубава цигулка на Страдивариус, която струва няколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една-две години, после ще кажете: „Толкоз пари струва, я да я продадем, да си уредим живота“. Ще я продадете.

По този начин като се говори, не искам да критикувам работите. Казвам: Този е добър, онзи е добър. Всички хора са създадени да бъдат добри, но всички не са добри. Всички хора са създадени да бъдат богати, но всички не са богати. Всички хора са създадени да бъдат здрави, но всички не са здрави. Причината е в самите тях. Сега мнозина от вас не сте здрави. Някой ще каже, че го боли рамото. Влезли са някакви неорганизирани вещества между ставите и ставите, като се движат, те образуват възпаление, спъват кръвообращението. Или пък става свиване на вашите капилярни съдове, кръвта не може да функционира. Има много причини, сега аз имам цяр за всичките хора. Туй е много казано. Панацея имам. Ако се приложи туй, което аз зная, на вас, тогава всичките лекари какво ще правят. Има цяр да направя всичките хора добри. Какво ще правят тогава адвокатите, кого ще защитават? Хората няма да се съдят, какво ще правят тогава съдиите? Имам знание да направя хората да не грешат. Но щом не грешат, няма да се раждат на земята. Какво ще правят майките, какво ще правят бащите? В един грешен свет има много бащи, понеже светът е грешен. Щом хората станат праведни, няма вече да има нужда от бащи и майки. Първият баща създал доброто, вторият баща създал злото. Първият баща прояви любовта, вторият баща прояви омразата. Първата майка прояви любовта, втората майка прояви омразата. Че как тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изяжда? Защо ходи да взема другите деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господ“. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи как да яде децата на другите. Казвате: „Господ направи това“. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цял адвокат, прокурорът завежда дело, казва: „На основание на това направил туй, направил онова“. Искаш да го оправдаеш, говориш добро за човека. Пак си прокурор. По някой път хората съдят другите, но по някой път осъждат себе си. Значи това са положения в природата, които ни заставят да влезем в едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господ ме е създал добре. Ако има някакъв дефект, той е от мене“. Ще търсиш причината в себе си. Ако ти намериш истинската причина оттам, отдето си се отклонил, веднага недоразуменията, които имаш в себе си, ще изчезнат. Всякога, когато човек се е отклонил от правия път, веднага настава една вътрешна тъмнота, започва да не разсъждава. Недоглежда работите. Най-първо става внимателен към себе си. Своите погрешки не вижда, вижда погрешките на другите. Всички външни погрешки на хората, те са твои погрешки. Ако Адам сега дойдеше в света, всичките погрешки, които сега съществуват, на кого са? Ако Ева дойдеше, всичките погрешки са техни. Те ги направиха. Те са се скрили сега някъде и децата страдат. Пак те са причината. Причината сме ние. Един веднъж ме пита: „Кой е причината на греха?“ Казвам: Ти си причина. Ти си първият Адам, който съгреши в рая заедно с Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи целия свят. Цяла бъркотия има. Били ли са всичките хора с Адам, или не в рая – цял философски въпрос е, който не е разрешен. Един приемат, че всичките хора с Адам са съгрешили. Други твърдят, че всички не са съгрешили, но по причина на Адам, и те съгрешили после. Сега въпросът е били ли сте в рая да съгрешите или не сте били. Сега нищо не помните. Някои от вас помните ли да сте били в рая? Не помните.

Фиг. 1

Да дойдем до научната страна. Имате линията АВ, права ли е? Не е права. Гърбава е. Аз я чертах за права, но тази АВ е права. Защо линията, теглена с линия, е по права от тая, теглена само с ръка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трябва да вървиш, какво ще се огъваш“. Сега това са тълкувания.

Казвам: във вас има едни линии, които не са събудени. Казвам: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили с някои от вашите способности и чувства, не работите с целия си ум, не работите с цялото си сърце и не работите с цялото си тяло. Много неща във вас има спящи. Някой казва: „Като умрем, ще идем в оня свят, че като се преродим, за бъдеще“. Не е лошо това. Една работа може да я свършиш за 10 години, за една година, за един месец, за един ден. До слънцето с краката на светлината се отива за 8 минути, с краката на един най-бърз трен, който имаме, се отива за 250 години, а с биволска кола – за няколко милиона години. Някой казва: „Милиони години се движа“. Казвам: с биволска кола си се движил. Не че много е направено. Казва: „Дълъг живот живях, сто години“. Ако с една биволска си се движил, какво си свършил? 120 години си живял, 120 пъти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходил човек. После, в 120 години колко слънцето е изходило? Това трябва да изчислим. Сега някои от вас започват да мислят, че са закъснели. Хората казват: „Ние остаряхме“. Казвам: Остарели сте, но не сте поумнели. Всеки, който не е поумнял, според мене на хакерене е остарял. Старостта е един процес и младостта е един процес. Човек е извън старостта и извън младостта. в началото на пътя е младият, в края на пътя е старият. Седите някой път и ви нападне тъга, обезсърчение, обезсмисли се животът.

В своите изследвания, веднъж се спрях при една стара баба, 85 годишна. Виждам едно правилно лице, много хубав нос, хубава брадичка, хубава уста. Виждам, млада като е била, е била хубава. Сега е стара, но пак има една свежест. Зная как да ѝ говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезсмислил се животът ми, няма какво да ме интересува. Едно време млада бях, играех на хорото, момците ме интересуваха. Като погледна очите, носа на всички, знаех как да се въртя, знаех как да си турям китката, знаех как да си завързвам чумбера. Пък всичко мина. Онзи момък замина за другия свят, пък другите момци, които едно време хвърляха очи на мене, сега не може да ходят, не може да дойдат при мене. Аз да ида, да ги търся, срам ме е“. Казвам: Хубав списател би станал от нея. Казва: „Да си замина за другия свят“. Аз искам да събудя интерес в нея. Казвам ѝ: Знаеш, че аз зная едно изкуство за подмладяване. Изведнъж тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитваш?“ Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнъж започна да мисли. Рекох: Аз може да те подмладя. Аз може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направиш? Ще идеш ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажеш какво ще правиш. – „Остави ме да помисля“. Не, не, сега ми кажи. – Не зная какво ще правя. Може да обещая нещо и да не мога да го направя, може да съгреша“. Казвам: Затова и аз няма да ви подмладя.

Старостта е едно противоречие на ума, на нашето сърце и на нашите постъпки. Даже ако човек би живял според Божия закон и 120 години, той пак щеше да бъде свеж. Ще си замине без да има нужда да му помагат хората. Той ще бъде като имотен човек, който ще си продаде имането и ще иде в другия свят. Ако няма средства, тогава ще търси средства от другите.

Та сега как трябва да се подобри положението? Някой казва: „То се видяло“. Ако сте един грънчар, трябва да проявите вашето изкуство. Ако сте един шивач, трябва да проявите вашето изкуство. Ако сте един говорител, трябва да проявите вашата реч. Ако сте един художник, трябва да проявите вашето художество. Трябва да проявите каквото да е, занаят, трябва да направите едно подобрение. Ако сте един финансист, трябва да проявите изкуството си. Но опасността ето къде седи. Онзи финансист целия ден като молец като застане над книгата, цифрите ги събира. Ако го питате нещо за природата отвън, него не го интересува. Интересуват го само числата на бюджета. Че то не е нито в клин, нито в ръкав. Този бюджет нищо няма да му донесе. Вие седите и разрешавате един ваш плюс, недоволни сте. Вие сте финансист, занимавате се със себе си. Какво има хубаво в природата, не си повдигате главата нагоре. Казвате: „Господ ме е забравил“. Действително глухите хора, на които Господ говори и те не разбират, Господ ги е забравил. Слепите хора, които не виждат, Господ ги е забравил. Всички, които осакащат (осакатяват?) себе си, Господ ги е забравил. Турил ги е за ремонт. Слепите – за ремонт, болните – за ремонт, всички тия ги е турил за ремонт. Здравите, които остават, на тях казва: „Дайте им работа“. Та сега за какво сте – за ремонт или за работа? Аз ви говоря за работа. За ремонт има много.

Сега има много неща, които трябва да се събудят във вас. Трябва да се събудят нови интереси. Защото, ако сега ви попитам: Какво бихте поискали от мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба от мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичките хора, повечето ще искате да станете богати. Някои от вас ще искат да станат красиви, силни и т.н. Не зная колцина от вас ще поискат това, което ви трябва. Ние сме изправени пред Бога. Казва Господ: „Какво искаш?“ Ти искаш това, което не ти трябва. Ти искаш здраве, но здравето е в тебе. Тебе ти трябва умение как да пазиш здравето си. Искаш да бъдеш умен. Имаш в себе си всичките условия да бъдеш умен човек, имаш отлична глава. Тази глава не си я турил на работа. Искаш да бъдеш добър. Имаш отлично сърце, тури сърцето си на работа. Разсъждаваме ние и казваме: „Този човек е лош“. Лошите хора, това са материал, от който ще направите вашите грънци. Ако не знаете да направите грънците, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работите си. Лошото в света е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. (Организираната) материя е добра материя. Организираният човек, в този смисъл, е добър човек.

Сега всички трябва да се впрегнете на работа. На някои от вас паметта е слаба. Защо? Защото умът и сърцето са в противоречие. Някои от вас не знаят да пеят, защото слухът не е развит. Някои от вас не могат да бъдат художници, защото недовиждат. Знаете, колко добре е човек да вижда? Мнозина са ми казвали: „Много ми хареса този човек“. Питам: Какви са очите? – „Не видях“. Какви са веждите? – „Не видях“. Лицето, носът какъв е? – „Не зная“. Като срещнете един човек, да видите лицето му, очите, носа, брадата, пръстите му какви са. То е същественото. Като срещнете един човек, най-първо питам: с какви дрехи беше облечен? Той бил в бели дрехи, казва: „С червени дрехи беше“. Някой пък ще разправи дрехата как била направена, яката, всичко ще види. Всичките хора еднакво не гледат. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавал съм жени в своите наблюдения – ще види всяка жена с каква шапка е била, ще види формата ѝ. Друг не наблюдава шапките, тя е специалистка по шапките. Друг е специалист по ръкавиците, какви са шапките – не знае. Трети е специалист за роклите какви са. Малко хора съм срещал да обръщат внимание на целия човек. Шапките какви са, ръкавиците, лицето – на тях обръщат внимание.

Та най-първо създайте в себе си, като видите един даровит човек, един музикант, той ще събуди във вас едно музикално чувство; един художник ще събуди художествено чувство; един оратор – едно ораторско чувство; един добродетелен човек ще събуди добродетел. Не е нещо външно. Всеки човек, когото вие сещате в света, той ще ви предаде нещо. Добрите, умните хора ви предават, те са, чрез които Божественото начало се явява, не само външно да бъдем добри. Добродетелта е като извор, който (е за) тебе. Като срещнеш добър човек, той дава, нищо не взема. Тези, които нямат, всякога искат да бъдат добри, да бъдат умни, тe само вземат. Онези, които имат, раздават. Като срещнете праведен, вземете от него. Казвате: „Да съм като него“. Ти да си като него, значи постоянно да даваш. Трябва да мислиш като него, да не вземаш. Ще работиш. Човек трябва да работи върху себе си. Срещате един умен човек, вие не знаете да се ползувате. във вас влезе едно състезание: „Защо да не съм умен като него?“ Или музикантът свири, художникът прави картини. Ако вие събудите в себе си новите неща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влезе във вас. Има някои места небутнати във вас. Трябва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се някой път да се върнете в живота си? Онези, които заминават в другия свят, 45 години им взема само да се занимаят с живота си. Онова, което е непотребно, го изхвърлят и малкото, което остава, с него го пращат на земята пак. Раждат се и пак започват живота си изново. Другото остава в архивата, той го носи със себе си.

Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казвате: „Дете няма да бъда“. Значи не трябва да бъдеш едно глупаво дете, но трябва да бъдеш един глупав старец. Защото за глупавото дете има шанс да се поправи на земята, за глупавия старец няма шанс. Глупавото дете се поправя в живота, но глупавият старец само смъртта може да го поправи. Затуй ви препоръчвам да станете деца, за да имате шанс. Ако сте от глупавите старци, смъртта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Ако ти в себе нямаш онова любопитство на детството да учи ш, да ти е приятно. Вие, старите, някой път, като видите младото момиче, обърне ви се сърцето. Може да искате да бъдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бъдете тъй радостни. Обичайте младите, за да се подмладите. Обичайте добрите стари, за да поумнеете. Ти не може да се подмладиш, ако не обичаш. Ти не може да поумнееш, ако не обичаш. Ще обичаш младия, ще обичаш стария. Старият, в умствения свят, е млад. Младият, в света на любовта, е млад. Три вида младост има. Тази любов, за която ви говоря, то е онази вечната Божествена младост на любовта Вечната Божествена младост на любовта, вечната Божествена младост на мъдростта и вечната Божествена младост на истината. Та в дадения случай ти във всички светове не може да се подмладиш. Ти ще се подмладиш или в любовта, или в мъдростта, или в истината. То е законът на обновяването. Вечно подмладяване трябва да има. Сега започнете със закона на подмладяването. Случи ви се нещо много неприятно. в себе си трябва веднага да се справите. Казвате, че живеете в Господа. Туй поправете, което срещате, което ви е спънало. Него Господ ви го турил на пътя, то е една задача. Един лош човек ви турил на пътя. в този лошия човек е Господ. Казва ти: „Къде ти тръгна?“ Господ ти казва. Ако Го познаеш, ще кажеш: „Господи, кажи ми какво трябва да правя?“ Какво ще ти каже лошият човек? – „Я върви с мене“. Един разбойник казва: „Я върви с мене“. Сега теоретически говорят, че Господ е във всичките хора, но, като дойдете до лошия човек, забравяте теорията. Там, в лошия човек, защо не Го виждате?

Тук преди години дойдоха на Изгрева да преглеждат от Обществена безопасност. Дойдоха горе, седнаха, носят оръжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пък се поусмихна. Аз го гледам. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трябва да се служи. Тук сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носим само да плашим хората“. Като го погледнах, Господ говори сега, да не те е страх, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозен. Отвътре не е, но отвън. Детето, като погледне баща си сериозен, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, няма какво да ми се сърдиш, признавам погрешката си. Каквото ми кажеш, думата ти на две няма да я направя, ще изпълня волята ти“. И тъй, не се противете на Божиите работи. Имаш нещо в себе си, изправи погрешката. Не се извинявай, да кажеш: „Условията, че беднотия“. Но кажи: „Ще изправя погрешката си“, нищо повече. Туй е законът на подмладяването. Навсякъде, във всяко общество нарочат някого. Някого нарочат, направят го по-добър, другия го нарочат лош и го направят по-лош. Казват: „Много лош беше, поправи се човекът“. Кой знае? „Много лош беше“ – не забравят хората, се помнят миналото. Сега онова, което правим, то важи за бъдеще. Сега градим новото бъдеще.

По някой път аз ви говоря за любовта. Първото нещо: човек трябва да премахне ония препятствия, които съществуват между Бога и него. То е първото нещо. Не трябва да уреждате вашите въпроси с хората, но първото нещо – препятствията, които седят между неговия ум, неговата душа, неговото сърце, тия препятствия трябва да се махнат. Само тогава може да разберем онази Божествена любов в нас. В Божествената любов лягаш обременен, и умът ти е обременен, и сърцето ти е обременено, и животът се е обезсмислил. Ставаш сутринта, нещо проведрено, има изходен път, показва се една надежда. Сега този път трябва да се подобрява постепенно.

Сега на вас, сестрите, казвам да намерите от Библията всичките стихове за подмладяването. Извадете всичките стихове за поумняването, извадете всичките стихове за подобряването. Та казвам: Изваждайте всеки ден ония стихове, които се отнасят до подмладяването. Или всеки ден внасяйте по една хубава мисъл за подмладяването. Кажи си: „Ако съм богат, какво бих направил днес?“ Последен сиромах си, нямаш пет пари. Представи си, че си богат. Казваш: „То не е право“. Че като представят там, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че някой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Някой представя, че краде, но не краде. Някой е прокурор на сцената, някой, че е някакъв цар, но не е. Туй вярно ли е? Ако те имат право да си представят тия работи, защо да нямаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бяхте милиардери, какво щяхте да направите? Една тема ще ви дам: Ако бях милиардер, какво бих направил. Я напишете, да видим. Ако сте милиардер, какво ще направите. Да използуваме Божествените блага. Всеки ден си има свои блага. Онова, което днес може да използувате, този хубавият ден при месечината, която се промени. Нощта беше прекрасна. в такава нощ един астроном ще се радва, че може да наблюдава звездите. Всеки хубав, красив ден носи нещо красиво в живота. Онова, което Бог е вложил, развийте в себе си. Колко дарби Бог е вложил, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Бог турил във вас и вие не сте обърнали внимание. Много способности Бог ви дал, на които не сте обърнали внимание. Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише.

Фиг. 2

Съвременните хора могат по онова, което пишете, да познаят вашият характер. Ако пишете нещо и в началото си писал тънко и после си го надебелил, или започнал си дебело и свършваш тънко – по това ще съдят за тебе. Почеркът ти показва какъв е твоят характер, дали си щедър, дали си учен, дали си дребнав, дали можеш да свършваш работата до край или не. Мнозина се оплакват, че изяждате по една буква. Някои от вас изяждате Û, туряте Е. Някъде вместо ер малък туряте ер голям. На английски как пишете Т-то, или на български как пишете Е-двойно (Û)? От това къде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пак показва характерът какъв е. Някой пише Г-то главно, голямо, какво показва това? Това означава голямо тщеславие. Някой го пише много скромно. Някой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзад и отпред. Това са мнение на графолозите. Не може без тщеславие, но да не е извън мярката, да е на място. „Не от човеците, но търсете слава от Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсим чувства и способности, които ще бъдат постоянни, че като идем в другия свят, те да ни последват. Някои неща, след като заминем, ще ги напуснем. Има неща, които нас не ни са потребни. За пример: да обичаш да се сърдиш, то е непотребно. Ако идеш някъде между добрите хора, ти имаш изкуството да критикуваш, ти си голям критик. Живял си между невежи, критикувал си ги, влизал си между учени хора, всичките са специалисти, никой не прави погрешка, кого ще критикуваш? Ти ще се учиш от тях. Като погледнеш, всичко написано хубаво. Най-после ще кажеш: „Вече тук няма място за критика“. Започвате да живеете в свита на умните хора, какво ще критикуваш? Щом се критикувате, вече аз зная де живеете. Щом не се критикувате, всички са умни. Какво ще критикуваш художниците? Казва: „Знаеш какво нещо е стар човек“. Рекох: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господ да знаеш“. Старецът прави смущение на хората. Казва, че е остарял, той е на 45 години, таман човек за работа. Или на 60 години е, таман човек за работа. На 120 години е, таман ученик да бъде. Казва: „Остарях“. За старост да не става дума. Няма кандидати за старост. Голям ценз се изисква за стари хора. В небето има едва 24 старци. Цяла една епоха от милиони години едва образува един стар човек. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има място, но за стари няма. Съжалявам, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете в другия свят, ще ви скъсат. Защото има шанс да бъдете деца, да бъдете старци няма шанс. За земята е тъй. в далечното бъдеще, във вечността може би ще ви се даде някога. Малко музика сега. Да изпеем „Тъги, скърби“. /Учителят пее и ние пеем „Тъги, скърби“. Учителят свири „Братство, единство“, „Време е да вървим“ и ние ги изпяхме. След това изпяхме „Давай, давай“/. Тази песен пеете по-добре. /Изпяхме и „Махар Бену Аба“/.

Човешката мисъл върви по една музикална линия и човешките чувства вървят по музикална линия. Лошите мисли, лошите чувства оставят големи отпечатъци, бразди вътре. Видите някой човек, счупил му се кракът, пукнала му се главата. Всичко туй оставя големи отпечатъци. Много пъти хората са свикнали да гледат, когато колят някоя кокошка или някое животно. То оставя едно впечатление. Видиш някое цвете откъснато. Всичките тия малки работи след време дават много лоши резултати. Хранете в ума си красивото, което да остане в ума ви. То е здравословно. Пък има неща, които не трябва да ги държиш в съзнанието си. Някой път си недоволен. Изхвърли недоволството от себе си. Помисли, че ти живееш при едно същество, което е всякога доволно, съвършено, в Бога живееш. Ти се мъчиш. Ако в Бога ние се мъчим, какво ни очаква тогава? В ума си дръжте хубавите лица на всичките добри хора. Нека те са на първо място. Като влезете в църквата, там са само образи на светии, няма престъпници. в тази църква дръжте най-хубавите икони вътре. Хубавите мисли са икони, хубавите чувства са икони, хубавите постъпки са икони. Ти направиш някакво добро, то вече (е) цял един образ. Помогнеш на един беден човек от любов, то е вече цял един образ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направил доброто, и двамата сте нарисувани. Един ден ще видиш къде си направил доброто. Ти ще се измениш, като се видиш. Ще мислиш, че не си ти. За всички добри направени работи някой път казваме: „Не е мое“. И за лошите работи казваме: „Не е мое“. Един ден ще познаем, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пак. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашните учени хора вземат отровата на змиите и лекуват най-лошите болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, с нея ще се лекувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиите на работа.

Да кажем следният стих: „ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ“. /три пъти/.

Да познаем Този, Който ни е дал всичко, е най-хубавото.

19 лекция, държана на 12 февруари, 1941 год., 5 ч.с, София – Изгрев.

Категории