Защо „Празник на Мира и Радостта?“
За една част от нас българите, а вече и за доста хора по света, раждането на Петър Дънов действително е голям празник. Ако сме обективни и безпристрастни, то трябва да признаем, че това е една от най-светлите личности, които майка България е раждала! В този момент не са нужни само хвалебствени слова и суперлативи за неговия живот и дело, а реални и сетивни последици както за нашия личен живот, така и за обществените ни изяви. Неговото Слово вече е проникнало, както самият той казва, атмосферата на Земята и се съдържа във всеки атом кислород, който ние вдишваме. Но най-голяма концентрация и сила това Слово има в България, поради простичкият факт, че то е изнесено на български език. Нека го пуснем в домовете си, но не като икона на стената, а като жив образ в умовете си и не като свещ на светилника в църквата, а като свещен огън в сърцата си!
Защо това честване е в Николаевка?
Най-нормално е такова честване свързано с физическото раждане на Петър Дънов да бъде точно в Николаевка. Малко са публичните изяви на родното му място, те се броят на пръстите на ръцете ни и това вероятно ще се промени кардинално. Мястото е интересно и като история, и като география (релеф и климат), и като народопсихология. Тепърва ще се правят взаимовръзки между тези компоненти по отношение на вплитането им като хомогенна сплав в личността на Петър Дънов.
Кой организира събитието?
Зад това светло събитие тук не стои ничия организация, институция или конкретна личност съвсем умишлено и целенасочено. Петър Дънов, както и неговото духовно наследство принадлежи и ще принадлежи на българския народ. Ние инициаторите сме части от този народ и като такива с чисти сърца и горди чела доброволно даваме своите сили, средства и време за популяризирането и утвърждаването на цялостното творчество и дело на тази колосална изява на Духа, въплътена в скромното 165 сантиметрово тяло на Петър Дънов, тежащо не повече от 50-55 кг. Нека всеки вземе от това светло Учение необходимото и да го положи като здрава основа в изграждането на Новия човек вътре в себе си, за който споменава апостол Павел в 3 глава на Посланието към Колосяните, 10 стих.
