1. Възникване на понятията.

Имаме четири състояния на материята, чрез които се проявяват четири рода сили. Тези четири състояния на материята са свързани с четирите състояния на енергията, които в окултната наука носят следните имена – топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята, светлинен етер – във въздухообразното, химически – във водното и жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята. Тези четири състояния древните астролози и окултисти са ги считали за четири основни елемента на Битието, които обуславят проявата на живота в Космоса и в човека.

Учителят казва: “Има два рода сили – положителни или електрически и отрицателни или магнетически. Тези два рода сили от своя страна са възходящи и низходящи, така че образуват пак четири рода сили – две възходящи и две низходящи. Силите на Огъня и Въздуха са електрични, положителни сили, а силите на Водата и на Земята са негативни, отрицателни, или по-право казано – пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на Огъня и Въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили”.

Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите. Те се диференцират още повече, защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритъм и тя носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище, като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космически принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела – планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нещо, което трябва да проучим при изучаването на Астрологията,  е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на Астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия – темпераментите.

Когато древните астролози са говорели за пракачествата “топло”, “сухо”, “влажно” и “студено”, това е било само едно образно обозначение на четири абсолютни качества. Всяка противоположност е представлявала съвсем реално и различно нещо. Древните мъдреци са изхождали от предпоставката, че в първия безкраен принцип са се създали две двойки противоположности, т.е. четири антагониста, чиито качества са се обозначавали условно с горните принципи. Тези “противници” са влизали в съединение един с друг и са образували познатите ни четири елемента – огън, въздух, вода и земя, чиито названия са били отново условни. На свой ред те са влизали в комбинации и трансформации, образувайки по такъв начин най-различни тела. Причината за тези действия, според древните, е била в световното притегляне и отблъскване.

За да ни е ясно защо е имало нужда от тези иносказания, трябва да си припомним, че в древността по принцип било възприето като метод да бъдат скривани абстрактните идеи чрез различни сполучливи символи и примери. И така зад учението за четирите елемента била скрита дълбока символика. Непосветеният се е задоволявал с действието на елементите, отговарящи на тези наименования на физическото поле – огън, въздух, вода, земя. За посветения това са били символи на някои абстрактни понятия – общите състояния на материята. Зад тези названия стои общото определение на същността на природните сили и всъщност онова, което произхожда от живите форми.

За акта на създаването е било необходимо участието на динамичното мъжко начало и на пластичното женско. Тези две начала образуват заедно своето природно тяло, като се явяват взаимно допълващи се, като реагират едно върху друго и в акта на създаването стигат до взаимно изравняване и равновесие. Древните наричали активния принцип “топло”, а пасивния – “влажно”. И понеже всяко създаване предполага промяна или разрушаване на предишното състояние, а това може да бъде постигнато само по пътя на привличането на противоположния партньор, то към първата двойка (“топло” и “влажно”) се прибавят още “студено” и “сухо”, като антагонисти на първите два принципа.

2. Комбинации на пракачествата.

“Топло”-то може винаги да се познае, когато има активност, широчина на възгледа, живот. Когато се следват собствените импулси, когато има решителност, мъжество и преобладаване на чувствата над разума. При преобладаването на този принцип моралната натура е лъчиста и се проявява в алтруизъм, благородство, готовност да окаже помощ. Проявява се и там, където има веселие, оптимизъм и въодушевление. “Сухо”-то дава склонност към господство, настъпателност и неумереност. Това е воля, страстност, настойчивост, издръжливост, непреклонност, дисциплина, командване. “Влажно”-то създава твърде мека, нежно чувстваща, склонна към бленуване, колебание, покорност и винаги неуравновесена натура, която вследствие на липса на собствена воля се нуждае от опора, иска да се присъедини към някого, да го има за пример. Такава натура е впечатлителна, има много живо въображение, силна способност към приспособяване, асимилиране. Нейните наклонности са променливи. Моралът й е покорност, доброволност и голяма добрина, пренебрегване собствените интереси и сливане на своето Аз с личността на другия. “Студено”-то е там, където има бавност, нерешителност (чак до страхливост), когато човек лесно губи кураж и където има тъга и песимизъм. За “студено”-то е характерна склонност към съзерцание и стремеж към удобства. Във всичко има въздържание и студенина. Човекът отделя своята личност от другите, стреми се да развие своята индивидуалност за сметка на ближните и да ги погълне. Тук мозъкът господства над сърцето.

На плана на проявлението, в царството на феноменалното, пракачествата не се срещат “чисти”, а образуват винаги съчетания на качествата, които, както се спомена, се наричат (пак условно) “елементи”. От теоретически възможните комбинации на пракачествата са възможни само четири, защото при останалите те са взаимно противоположни и се унищожават. Така “топло” и “сухо” дават Огън; “топло” и “влажно” – Въздух; “студено” и “влажно” – Вода; “студено” и “сухо” – Земя. Древните учени не са разбирали под понятието “елемент” онова, което днес разбираме ние. За тях тези “елементи” са били синтеза. С тяхна помощ природата е осъществявала делото на съграждане.

Проявата на прапринципите на психическата плоскост у човека се явява най-важното в тълкуванието на хороскопа, защото така се открива душевния мир на индивида, определя се неговата способност да реагира на космичното влияние и се обрисуват неговите действия и грешки. Може би някой мисли, че е ненужно да се отделя толкова внимание на прапринципите и праелементите, но онова, което действително служи за тълкуване на хороскопа, е именно тънкото познаване на проявите на прапринципите и елементите, на взаимните връзки между тях и тенденциите, които те проявяват при “срещи”.

I. ОГЪНЯТ.      

1. Произход и символика.

Както се спомена, комбинацията на пракачествата “топло” и “сухо” дава елемента “огън”. Изхождайки от аналогията по име най-общо може да се каже, че “топло”-то е свързано с топлина, подвижност, разширяване, а “сухо”-то – с напрежение, сухост, втвърдяване.

Огънят (агни – санскр.) е един от най-древните и свещени обекти на индуисткия култ. Проявява се на небето като слънце, във въздуха като светкавица и на земята като огън. Той съответства на сърцето, защото символизира страстите (най-вече любовта и яростта) и духа или интуитивното познание. Различават се две направления или две психически съзвездия в символиката му, според това дали е получен чрез удари или чрез триене. В първия случай той се родее със светкавицата и със стрелата и притежава пречистващо и озаряващо значение; той е огненото продължение на светлината. Във втория случай, получен чрез триене, се противопоставя на гениталния център на майчиното огнище, като излъчването на небесната светлина се разграничава от ритуала за земеделско плодородие. Както слънцето с лъчите си, така и огънят с пламъците си символизира оплождащо, пречистващо и озаряващо действие. Но той има и негативен аспект: помрачава и задушава с дима си, гори, поглъща, разрушава – това е огънят на страстите, на наказанието, на войната. Димящият и поглъщащ огън, противно на озаряващия пламък, символизира буйното въображение… подсъзнателното… подземната пропаст… адския огън… бунтуващия се интелект: накратко, всички форми на психически регрес. В тази перспектива, парещ и поглъщащ, Огънят е също така символ на пречистване и възраждане. Преоткрива се положителният аспект на разрушението: ново обръщане на символа. Това се отнася и за Водата, която също пречиства и възражда. Но Огънят се различава от нея, символизирайки пречистване чрез разбирането, доведено до най-духовната му форма – светлината и истината; Водата символизира пречистването на желанието до най-висшата му форма – добротата.

2. Характеристика на елемента “огън” в хороскопа.       

Огънят символизира Изтока, в него се намира и началото на зодиака, изгрева на годината, начало на жизнения кръг. Огненият елемент е положителен, активен, творчески. Той представлява двигателния елемент в природата и живота – елементът на волята. Чрез него се проявяват творческите импулси на Битието. Тъй като Огънят е активен и творчески, представя мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот. Огънят дава следните особенности на родения: усърдие, нетърпение, смелост, безгрижие, самоувереност, пищност, стремителност, избухливост, жестокост, злоба, буйни страсти, гордост, повелителност, войнственост, деспотизъм, стремеж към напредък. Интелектуалната форма тук е да вярвам, да отстоявам, а движещото начало – честолюбието.

За да бъде Огънят активен му е нужен материал, който да участва в горенето. Той е жив, докогато трае процесът на горенето и изгасва, когато този процес свърши, затова и активността е негово основно свойство. Ако в хороскопа доминира Огънят, то на такъв човек е необходима активна дейност и реализация. Огънят е индивидуалност, която се стреми да реализира себе си, затова и най-главното му проявление е действието. Като мъжка стихия не е възприемчив към външни въздействия, тъй като сам той се стреми да въздейства на света около себе си – за него е присъща силно изразена експанзия. Не слуша другите, а действа по своя воля – ярък представител на чистия импулс, на чистото проявление на деятелността. Взаимодействието за него съществува дотолкова, доколкото останалите да му помагат в неговите действия (взаимодействие от типа лидер и водач). Той предлага на другите да вървят по неговия фарватер (безопасен воден път). За него целият свят представлява поле за самореализация. Тъй като най-важна за Огъня е деятелността, той напълно е погълнат от нея и това го прави концентриран и цялостен – не се раздвоява, затова и трудно се насочва от едно действие към друго. Но ако обстоятелствата го налагат, той захвърля старото и се насочва към новото – с други думи изгасва и се разпалва наново. Това, което той прави, занимава цялото негово съзнание и мисъл.  

Огънят е способен бързо да схваща, но не се пренасочва от едно нещо на друго (това е свойство на Въздуха). Стреми се веднага да улови основната идея, основния смисъл и образ и да изрази всичко, което вижда, с един символ, така че дали мисли или действа – то е еднозначно. Той не обича да се раздвоява, затова за него да разбере нещо значи да схване основната идея (предмета, процеса), да разбере закона, устройството, т.е. нещо лежащо в основата на самия процес, взаимодействието. Той е логик и иска да опише всичко с помощта на единни правила. Огънят бързо бива обучаван, схваща предмета, но за неговото мислене е характерно невнимание към детайлите. Усвоил основната идея, той привежда към нея всички факти и ако фактите противоречат на неговата теория, то толкова по-лошо за фактите. Огънят е особено склонен към спекулативно мислене, т.е. прави изводи на основата на абстрактни разсъждения, логически, без експериментална проверка. Характерно е , че ако той не може да бъде лидер и бива наставляван, предпочита да се занимава със свои си работи. Може да не се включва в кавги, в борба за лидерство, а да избере друга форма на съпротивление – да действа по своему, като не обръща внимание на това какво му се говори. Само ако приеме това, което вие му говорите като свое, тогава ще действа по ваш план. Огънят взаимодейства активно и ако му се даде възможност да се реализира, то той става душа на колектива и добре се вписва в него. Обича да приспособява атмосферата към себе си. Ако това не му се отдаде, започва да му става безинтересно и се насочва към свои си работи. В любовта той обича само един човек. Ако се разлюби, то става изведнъж, рязко. Той много тежко преживява, ако бъде изоставен, изпада в депресия, буквално изгаря, известно време се намира в душевна пустота и губи интерес към живота, докато не намери сили за нови подвизи.

II. ВЪЗДУХ.

1. Произход и символика.

Комбинацията на “топло” и “влажно” дава елемента “въздух”. “Топло”-то, знаем вече, е свързано с топлина, подвижност, разширяване. “Влажно”-то от своя страна – с еластичност, флуидност, втечняване. Елементът “въздух” символично е свързан с вятъра и диханието. Поради движението, което характеризира вятъра, той е символ на горделивост, нестабилност и непостоянство от една страна. От друга страна е синоним на дух и следователно на Духа, на духовния поток с небесен произход. Диханието от своя страна има универсалното значение на принцип на живот. Въздухът изобразява въздушния свят – посредник между небето и земята, свят на експанзията, изпълнен, както твърдят китайците, от диханието (ки), необходимо за оцеляването на съществата. Той е жизненото дихание, космичното дихание и се отъждествява със Словото, което също е дихание. Въздухът е и средата, присъща на светлината.

2. Характеристика на елемента “въздух” в хороскопа.

 Въздухът представя Запада, той е положителен, мъжки. Има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Въздухът може да се нарече елемент на знанието, на науката и изкуствата. При доминирането му в хороскопа дава подвижност във всичко –  в желания, идеи, чувства и т.н., гъвкавост на духа и на характера, живи импулси, впечатлителност, чувствителност към дразнения; великодушно самолюбие, интуиция, възприемчивост. Дава още педантизъм и дребнавост, интриги, раздори, остроумие, чувствителност. Лесна възбуждаемост, но доста повърхностна. Художествено възприятие и впечатлителност. Великодушие, свободен и либерален дух, стремеж към развлечение.  Лесно се сближава и лесно променя обектите си (както в сферата на чувствата, така и в сферата на ума). Господствоща страст: любов.

Основното проявление на Въздуха, неговата истинска самореализация е взаимодействието. Тази негова способност обхваща цялото пространство. Това е способност да синтезира различни направления, може да се каже още да съединява това, което не се съединява, да свързва различни хора и различни пространства. Светът за Въздуха представлява място за взаимодействие на душите. Обаче той няма така изразен стремеж към дълги връзки, както Водата, при него паметта е къса. Това негово взаимодействие е мигновенно, там няма нито минало, нито бъдеще, само настояще, без инерция. Това е едно много леко и свободно взаимодействие, което дава умение на човека със силно въздушно влияние бързо да превключва от едно занимание на друго, да се занимава с няколко работи наведнъж. Всичко това намира проява както в ума, така и в чувствата и в постъпките. Въздухът, за разлика от Огъня, мисли значително по-широко. Той е способен да свърже съвършено различни сфери, да синтезира разнородни идеи, които в редица случаи водят до неочаквани открития. За него са типични многослойност, многопосочност, способност да види, като че ли цялото пространство веднага, да свърже помежду им много далечни неща (математика, изкуство, история, човешки взаимоотношения) и умение бързо да превключва на различни вълни. С характерната си подвижност и лекота Въздухът не обича да държи твърде дълго в ума си една идея, това му е скучно и безинтересно. За него идеалната форма на работа е взаимодействието с хора; интересът и любопитството го карат да работи. Това взаимодействие обаче е важно да е между равни. Той отбягва командите, просто си отива, изплъзва се, но ако взаимодействието е между равни, без жестокост, леко и свободно влиза в контакт, тъй като груповото общуване му е приятно. Въздухът се влюбва леко, свободно и се разделя без особени преживявания. Може едновременно да има няколко любовни връзки, без да изпитва угризение на съвестта. Раздялата той преживява по-леко от другите стихии. Във взаимоотношенията му не са достатъчни само едни емоции, а е нужен духовен контакт, взаимообмен, общуване. Ако това го няма, той губи интерес. Иначе е най-хуманен и либерален по отношение на партньора – признава свободата, както за себе си, така и за другия.

III. ВОДАТА.

1. Произход и символика.

Комбинацията на пракачествата “студено” и “влажно” дава елемента “вода”. “Студено”-то се свързва най-общо със студенина, свиване, стискане, сгъстявяне, а “влажно”-то с еластичност, флуидност, втечняване. Символните значения на Водата могат да бъдат сведени до три основни теми: източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. Водите като неразчленена маса представляват безкрайните възможности, те съдържат всичко вероятно, безформено, кълна на кълновете, всички обещания за развитие, но и всички заплахи за поглъщане. Да се потопиш във Водите, за да излезеш, без да си се разтворил напълно, освен в символична смърт, означава да се върнеш при Извора, да почерпиш от огромния източник на енергия и да приемеш нова сила. Водата, противопоставена на Огъня, е ин. В космогонията, в мита, в ритуала, в иконографията Водите изпълняват все същата функция, каквато и да е структурата на културните ансамбли, в които те се намират: те предшестват всяка форма и поддържат всяко творение. Контактът с водата изразява винаги регенерацията; от една страна, защото разтварянето е последвано от “ново раждане”, от друга страна, защото потапянето опложда и увеличава жизнения и творчески потенциал.

2. Характеристика на елемента “вода” в хороскопа.

Водата символизира Юга и е противоположна на студения Север. Разтопява ледовете и това е силата, която от твърдото прави течно. “Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресение от смърт в живот”, както казва един от херметичните философи. Водата означаво постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Тя постоянно се стреми да дойде в равновесие, а иначе е негативна, пасивна и възприемаща. Доминирането на Водата в хороскопа на родения дава променлива, мека и апатична натура, напълно неспособна към волеви усилия, лесно подчиняваща се и допускаща да я водят до крайност. Търси физическо безделие, спокойствие, тишина и мир. Обича удобствата, страхува се от принуда. Придава голямо значение на чувствата, отворена за всичко романтично, склонна е към меланхолична мечтателност и обича да фантазира. Господстваща наклонност: да бъде материално добре, да живее заможно и да води празен живот. При такива хора чувството за радост е свързано с физическата пасивност.

Водата става активна само в два случая. Първия – под влияние на притеглянето, ако не се разлее по повърхността, тя се превръща в поток; ако се намира извън полето на притегляне, тогава се заключва в кълбо. Състоянието на Водата без външно въздействие представлява заключено в себе си кълбо – фигура с минимална площ на повърхност при даден обем (силите на повърхностното напрежение я стягат). И в психологическата сфера Водата се проявява така, че ако няма обстоятелства, принуждаващи я към активност, то тя се затваря в себе си, във своето вътрешно пространство. Под въздействието на някаква сила Водата или се “размазва” по повърхността, стремейки се отново да се върне към статично състояние и да заеме най-ниското ниво от всички възможни, или се превръща в поток. Вторият случай е врящата Вода, която се стреми да се превърне в пара. Такива качества притежава Скорпиона, понякога и другите водни знаци, в зависимост от конфигурацията в хороскопа. В този случай Водата притежава излишък на енергия, което води до повишаване на активността й. Съхранявайки своите основни свойства, тя придобива частично характеристики на Огъня – активност, напор, стремеж към самоутвърждаване – и на Въздуха – подвижност и взаимодействие. Но тези допълнителни характеристики са смекчени и украсени от свойствата на Водата. И в двата случая тя притежава възприемчивост, пластичност, повишена чувствителност и развито въображение.

Водата мисли чрез асоциации и образи от един вид. Вода и Земя мислят по-конкретно, отколкото Огън и Въздух. За Водата да разбереш, означава да почувстваш, да видиш образ. За Огъня е важно да разбере централната идея, а за Въздуха – да види вътрешната взаимовръзка. За Водата е важно да свърже знанието със своя жизнен опит, да го научи и да го съотнесе с нещо индивидуално. Тя не обича много действието и за да действа е нужен факторът емоционалност. Потребност да действа изпитва само във врящо състояние. Водата е склонна да следва лидера, да приема формата, която й предоставят, и затова, ако има устойчива форма, то тя би свършила това, което се иска от нея. Ако чувства постоянно подтикване, може да свърши това, което трябва, защото за нея е характерна изпълнителността. Не я заставяйте да бъде мотор, тъй като бързо би изгубила енергията си. Ако има сила, която през цялото време да я подбутва, или някакъв стимул, то тя би работила сама.

IV. ЗЕМЯТА.

1. Произход и символика.

Комбинацията на пракачествата “студено” и “сухо” дава елемента “земя”. Изхождайки от аналогията по име най-общо може да се каже, че “студено”-то е свързано със студенина, свиване, стискане, сгъстяване, а “сухо”-то – с напрежение, сухост, втвърдяване. Земята се противопоставя символично на Небето, както пасивният принцип на активния. Всички същества черпят от нея началото си, защото тя е жена и майка, но е напълно подчинена на активния принцип – Небето. Положително нейните добродетели са нежност и подчинение, кротка и продължителна твърдост. Трябва да се прибави скромността (humilite), етимологично свързана с хумус (земя, почва), към който тя клони и от който човекът бил създаден.

         По отношение на Водата, която също се намира в основата на нещата, Земята се различава по това, че Водата предшества подредбата на Космоса, докато Земята произвежда живите форми; Водата представлява масата на неразграниченото, Земята – началото на различията. Водните цикли обхващат по-дълги периоди, отколкото земните в общото развитие на Космоса. Водата е носител на кълнове; Земята също носи кълнове, но в нея всичко бързо дава плод. В продължение на множество цикли понякога тези кълнове остават във Водата, преди да успеят да се проявят. За Земята обаче може да се каже, че не познава покой – нейната участ е да поражда непрестанно, да дава форма и живот на всичко, което се завръща в нея инертно и безплодно. Водата се намира в началото и в края на всяко космическо явление; Земята стои в началото и в края на всеки живот. Водата предшества всяко творение и всяка форма, а Земята произвежда живи форми. Докато митичната участ на Водата е да открива и да затваря космическите или еонични цикли, простирайки се по протежение на милиарди години, участта на Земята е да бъде в началото и в края на всяка биологична форма.

2. Характеристика на елемента “земя” в хороскопа.

Земята представя Севера, който символизира студа, инертността и кристализацията – качества, характерни и за елемента “земя”. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Като цяло Земята е женски, негативен принцип. Доминирането му в хороскопа на родения дава старателност, търпение, упорство, напрягане на силите, ум, твърдост на възгледите, консерватизъм, невъзприемчивост (ако преобладава “студено”-то – още и бездействие). Също така дава отделяне от обкръжаващия свят, концентрация на духа, размишление, разум, способност да се понасят ограничения и изпитания и  винаги неспокоен дух. Интелектуалната формула тук е: да се съмнявам, да отричам. Вижда предимно това, което го отличава от другия, различното. Притежава склонност към анализ. Обича комбинациите и всичко механично, течно. Обикновено е теоретичен дух със своя система от принципи. Земята дава още егоцентризъм, закостенели правила, умствена тирания, строгост, фанатизъм и трайно желание за отмъщение. Преобладаващата подбуда е знанието (започвайки от любопитството към най-дребните неща от ежедневието и стигайки  до най-дълбоките научни изследвания)

Като основни качества на Земята могат да се изтъкнат: устойчивост, инертност и твърдост. В Астрологията тя се възприема като нещо масивно и структурирано, като твърдо тяло. Също както Огъня Земята трудно се пренасочва от едно нещо към друго – нужно е да преодолее инерцията. Ако обаче приеме някакво направление, то тя ще го следва до края. Това свидетелства за слаба възприемчивост, но за сметка на това Земята има по-голяма устойчивост и по-голяма твърдост. Ако тя промени своята форма, се разрушава. Подобно на Огъня притежава еднозначност, еднопосочност, цялостност. За разлика от Водата и Въздуха тя е почти непластична. 

Земята е максимално конкретна, практична и се стреми да облече знанието във форма, затова не й е достатъчно да запомни формулата, правилото, принципа на устройството. Ако Оънят е разбрал законите, вече не му е нужно да се занимава с детайлите, а за Земята истинското усвояване започва тъкмо на ниво детайли, останалото е като преддверие. “Да, аз всичко разбирам, казва земната стихия, но ми покажете как става това. Когато няколко пъти пробвам, ще придобия опит и тогава ще почуствам, че умея да го правя, съответно вече ми е ясно”. Земята не приема никаква теория, докато не я изпробва. Тя е най-устойчивата стихия, търпението е основното й качество. Притежава изключителен запас от трудолюбие и желание за действие, да доведе започнатото до край. Това е най-добрия, най-търпеливия и най-надеждния изпълнител. Ако тя е уверена, че умее и знае да направи нещо, то обезателно работата ще бъде свършена добре. Огънят не понася, когато някой стои над него, защото му е нужна самостоятелност. Земята обратно – необходимо й е някой да я подкрепя, да й дава импулс. Тя е готова да работи самостоятелно, само ако изцяло е усвоила предмета на дейност. Обича да е ръководена, но леко, ненатрапчиво. Например на Козирога трябва да му зададеш добре разработен метод; Девата обича схемата, техниката; Телецът – най-конкретния знак – изисква конкретна методика. За Земята най-важното е да й се каже как се прави, а  Огънят каквото и да прави, той сам си намира метода.

В любовта Земята иска да чувства у партньора си опора и надеждност, иначе тя започва да се безпокои и да нервничи. Тя по-тежко от другите стихии понася измяната, раздялата и по-силно от всички пази в паметта си отпечатъка от минали събития, най-силно помни емоционалните си преживявания (менталната памет на фактите, идеите е най-добра при Въздуха, а паметта на преживяните събития – при  Земята). Ако Земята е преживяла отрицателни емоции, то във всяка подобна ситуация ще подхожда с очакването, че всичко ще се повтори отново. Тя трудно скъсва взаимоотношенията си с някого, не обича да променя начина си на съществуване, формата. Ако са я излъгали, само изглежда, че прощава – при нея има много бавни реакции и много продължителни последствия, затова лъжата може да послужи като причина за разрив, например след 10 години.