ПРЕБЪДВАНЕ

ПРЕБЪДВАНЕ

Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата любов⁸⁸.

Христос поставя две основни положения и казва: „Ако държите моите заповеди и пребъдвате в моята любов, както аз съм държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата любов.“ В първото предложение думата „ако“ в оригинала има друго значение, то не е условие. В същото предложение има две положения: „ако държите“ и „пребъдвате“, както аз съм държал и пребъдвам.

Думата „държа“ има отношение към човешката воля. Да държим заповедите, значи да ги изпълняваме, а заповедите може да ги изпълняваме само чрез волята си. Следователно ако човек не изпълнява заповедите, не може да пребъдва и в любовта. После Христос казва: „Не трябва само да държим заповедите, но и да пребъдваме в Неговата любов”, тъй както Той е държал заповедите на Отца си и е пребъдвал в Неговата любов. Тези заповеди, те са закони и в обширна и в тясна смисъл, всякога дават един и същ резултат. Външният свят, който виждате, вашият външен израз, това е едно съчетание на нещата, държи ви някой. Ако вашата душа, вашият дух не биха държали вашите ръце, крака, мозък, дробове, стомах и др., какво би станало с вас? Следователно духът ви трябва да държи всичко това в ред и порядък. А при това вашата душа трябва да пребъдва, т.е. да възприема храна, а това е вътрешен процес. Ти не можеш да държиш въздуха, но може да пребъдваш в него. Дишането, мисленето, чувствуването е пребъдване, а всяко действие в света е държане. Следователно има неща в света, които са зависими от нашата воля и други, които не са зависими. Психолозите наричат едните свободни, волеви действия, а другите – ограничени, несвободни. За да си движим ръката, крака, това зависи от нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависят от нас.

Когато хората искат да ограничат любовта, това значи, че не разбират основния закон: Любовта спада към свободните действия, трябва да се пребъдва в нея. В пребъдването всеки възприема, но и дава, има обмяна. В държането на заповедите има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия.

Може някои от вас да мислят, че този въпрос е много отвлечен. Самата мисъл, че е отвлечен въпросът, може да го направи такъв. Когато някой мисли, че не може да разбере един въпрос, аз това обяснявам логически така: ако затворим очите си и кажем, че не може да виждаме, това невиждане зависи от нашата воля, да виждаме или не и когато човек има ум и каже, че не разбира нещо, то значи той си е затворил очите. Но в думата „разбиране“ има процес на движение. Например за да изучите една местност, трябва да я пропътувате и тогава ще я разучите. Някой въпрос може да ви е тъмен, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко труд и той ще ви стане ясен.

Вие съвременните, културните хора на XX век, които сте хванали електричеството, турили сте го в къщите си, направили сте го да движи вашите коли и като влезете в къщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свет”, и става светлина. Но ще кажете: „Само Господ може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите в тъмнина. Кажѐте: „Да бъде светлина в моя ум, в моята душа.“ Затворѝ се в една библиотека, вземи ключа на твоя ум и започни да работиш. Ще видиш как въпросът ще ти стане ясен.

Човек не е дошъл учен на света. Ако искате да напишете в ума си какво нещо е животът, вие може да напишете: „Животът е постоянен труд, или постоянно мъчение, или постоянно разочарование.“ Всички тези неща трябва да бъдат определени. Ако животът е разочарование или мъчение, трябва да се знае в какво отношение е такъв. Казваш: „Аз се мъча.“ В какво отношение? – „На пара съм.“ На каква пара? – „Пекат ме.“ На какво? На скара ли, на фурна ли? Ако вашият крак е сух, ако са прекъснати съобщенията с главния мозък, кракът ви може да се изгори, без да усетите някаква болка. Следователно страданията, мъчнотиите са признак, че във вашия живот има една малка дисхармония и Бог, природата ви казват: „Поправи тази грешка.“ Ако не можеш да я поправиш сам, повикай лекар. Но ще кажете: „Трябва да се плати.“ Ще платиш. Разболял си се, викай лекар. – „Но той иска пари.“ – Ще му дадеш. „Ще викам лекар, който взима по-евтино.“ Да, но затова и по-малко ще те лекува. Колкото повече взима, толкова по-добре лекува. Зная лекари, които за една операция взимат хиляди лева. Не е въпросът в многото, защото ако дадеш 5 лева на някой лекар да ти оперира крака, той, като не си разбира добре от работата, ще ти го отреже.

Всички съвременни хора страдат от това, че искат по един лесен начин да влязат в Царството Божие и да придобият лесно знания и казват: „Покажи ни лесния път.“ Така никой няма да го намери. Който влезе в живота, нека каже: „Дайте ми най-трудния път.“ Аз рекох: „Ето човекът, който ще се подигне.“ Някои искат да влязат в някое общество и питат членовете му: „Вие живеете ли помежду си добре, в мир и съгласие?“ – „Разбира се, това го знаят и пчелите.“ – „Е, тогава ще вляза във вашето общество.“ Но това е една лъжлива философия в основите си. Не търсете лесния път. Лесният път е хлъзгав път. Божият път е труден. Може да ви покажа и най-лесния и най-трудния път. Ако ви кача на някоя планина и от там спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете без някакво усилие. Но това не показва, че сте разрешили някой труден въпрос. Така се хлъзгат и децата зимно време с шейните си. Христовото учение не е такова хлъзгание. То е обратното. Излезте да видите селяните, как копаят царевицата със своите мотики и рала. Ето Христовия път. Ще кажете: „Е, рало!“ Да, в това рало има смисъл. В ралото, в двата вола, в остена, във всичко това има смисъл, дълбок смисъл. Какъв е той?

Ще ви дам едно обяснение и после ще пристъпя да говоря върху въпроса. Някога българите орат с два вола, някога – с 4, с 6, но принципът е все един и същ. Това са същите положения: държа и пребъдвам. Двата вола – това са човешкият ум и човешкото сърдце. Ралото е човешкото тяло или според теософите, окултистите, двата вола са жизненото тяло на човека, чрез което се предава енергията. На това рало отдолу има един емиж и едно черясло. Емижът представлява едната страна от човешката воля, а черяслото – самата воля. Остенът, с който бодат воловете, показва закона: щом се поспрат воловете, трябва да се побутнат и според закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда. Тя показва, че вие някой път се спирате в живота и мислите, че сте свободни, а всъщност всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Някой път ви разпрягат. Кога? – Когато каже господарят. Ще си починете за малко и после пак на работа. Това е в действителност животът. Но вие ще кажете: „Това са волове.“ Аз бих попитал учените какво положение заемат тези волове в света? Мислите ли, че душите на тези два вола са по-малко интелигентни от човешката душа?

За да ви уясня това, ще представя една картина с житното зърно. Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното от тях представлява човека, а другите две – двата вола. Поставете едното житно зрънце при благоприятни условия, то след няколко години ще се наплоди и ще заеме цялата земя. Другите две зрънца не са били при такива благоприятни условия и не са могли нито да се развият, нито да се размножат. Но това не ви дава право да мислите, че в душата на тези зрънца няма нищо. Напротив, те имат същото, само че непроявено. Един ден Господ ще даде и на тях условия да се развият и от тях може да излязат и гении и философи. Те обработват земята и извършват основния закон. От окултно гледище въпросът стои така.

Сега да дойдем до положението на тези два вола и се ограничим в тялото си. Всеки ден ти си заставен да седнеш три пъти на трапезата и искаш-не искаш да дъвчеш. И какво дъвкане! Хубаво ще дъвчеш, ще изпълняваш работа не за себе си. Някой казва: „Колко ми е приятно, че днес ядох.“ Тази работа е същата, както когато на някой кон дадат една торба зоб и той казва: „Колко е приятно!“ Но аз рекох, това не е за тебе, това е за орането, което си свършил. Така е и с нас. Един ден престанем да работим и господарят казва, че ще ни уволни, а ние плачем, защото сме привикнали на всичко това. Съвременните хора по своя навик приличат на онзи градинарски кон, който в продължение на 30 години въртял едно колело и изваждал вода за господаря си. Господарят му бил богат и затова, като остарял конят му, той го пуснал на свобода в ливадите и казал: „Пенсионирал се.“ Но конят по обикновеному на едно и също време дохождал около колелото, започвал да го върти и изваждал вода по навик. Не могъл да се откаже от навика си.

Христос представлява тази работа в малко по-друг, по-приятен вид. Той казва: „Ако държите моите заповеди.“ Кои заповеди? Тези, които могат да направят човешкия живот щастлив и смислен. Някои казват: „Ние сме чели тези заповеди“. Питам тогава: държите ли ги, става ли вашият живот по-смислен? – Не. Значи не сте ги разбрали. Христос казва: „След това вие ще пребъдвате в моята любов.“ Ще приложите този закон другояче. Зле ли ще бъде на жена да пребъдва в заповедите на своя мъж, а мъжът – в заповедите на своя Бог и Неговата Любов? Защо се развалят днес семейства? Жената казва: „Заради тебе аз ще пребъдвам в любовта ти и ще държа заповедите ти, но ти готов ли си да изпълняваш волята на Бога, на Баща си?“ Обаче този мъж разваля отношенията си към Бога, започва да пие, прекарва в кръчмите, не се връща и тогава жената казва: „С този мъж не може повече да се живее“, и тя разваля отношенията с мъжа си. Когато мъжът каже на жената: „Ти ще пребъдваш ли в моята любов”, жената трябва да отговори: „ще пребъдвам, ако ти пребъдваш във волята Божия.“ Ако мъжът не изпълнява волята Божия и жената не трябва да изпълнява неговите заповеди и да не пребъдва в неговата любов, но ако той изпълнява волята Божия, а тя не пребъдва в неговата любов, тя е отговорна за своите отношения. Това е, което Христос казваше на своите ученици.

Ще кажете: „Каква е тази философия, как може да пребъдваш?“ Ще ви дам един пример за пояснение на тази идея. Често ние със своите неразбирания разваляме живота си. Във варненско, в едно село Николаевка, жената на един тамошен поп преди Спасов ден измазала къщата си (и гледала всичко рано да си свърши), за да може на Спасов ден рано сутринта да отиде на църква. В нейно отсъствие момченцето ѝ – десет годишно, си устроило забавление. То често гледало как вършеят на хармана и сега, като останало само, взело всичките мисирки, които имали, разсипало царевица из стаята и започнало да вършее с тях. Жени, които минали покрай къщата, чули тази голяма гюрултия и казали на майката: „Във вашата къща се чува голям шум от мисирки.“ Детето, като вижда, че майката се връща, избягва. А какво е било положението на майката вие може да разберете. Така и вие много пъти в живота постъпвате. Майките ви току-що измажат къщите и отидат на църква, а вие вкарвате мисирките в стаята и казвате: „Свобода, свобода!“ Това са детински разсъждения, детински схващания. Аз виждам как децата вкарват тези големи пуяци из стаите, но те не са за стаите. Някога вие имате една прекрасна мисъл, чувствувате се като че ли сте на небето, дойдат вашите синове, вкарат пуяците из стаите и ви развалят хубавото настроение, хубавите дни, отиде, изчезна Спасов ден. Когато майките излизат навън, трябва да затварят стаята с девет куфара, за да не влизат синовете с пуяците. Не е виноват за това нещо синът, защото той намира отворено и започва да прави опити в къщата на майка си с царевици и мисирки.

Христос казва: „Ако държите моите заповеди.“ Думата „държа“ се отнася до човешката воля. Никога не казвайте: „Не мога, това нещо ми е тъмно.“ Може да не разбирате, може да сте слаби, това не е спънка. Ще каже[те] за ваше оправдание: „Не му е дошло времето, условия няма, баща ми и майка ми ми препятствуват, имам много спънки.“ Всички тези неща ги турете на заден план и знайте, че нито баща ви, нито майка ви, нито обществото, нито условията са спънки. В света ние сами се спъваме. Когато Господ постави хората в рая при най-благоприятни условия, кой ги спъна? – Те сами, техните пожелания. Следователно ние не можем да преценим нашите пожелания, дали са потребни или не.

Например един милионер от Америка се развел с жена си по много проста причина. Жена му много обичала да харчи и един ден отишла в Париж и накупила толкова много неща, че търговците представили на мъжа ѝ един чек за изплащане. Той се уплашил, че ще го съсипе и решил да ѝ даде една сума от 30 милиона лева и един палат от 15 милиона лева, за да се разведе и освободи от нея. Така и Господ ще направи с нас. Когато ние много харчим, Господ ще ви даде 45 милиона лева, за да се освободи от нас. Такива хора вие ги наричате щастливи, а аз ги наричам разведени от Господа. Ако речете да търсите къде стават престъпленията, ще ги намерите все между такива хора. Тези престъпления произлизат от факта, че тези хора не държат никакви закони. За да се избавим от престъпления, трябва да държим известни заповеди, да пребъдваме вътре в любовта. Първото нещо, което трябва да правите като ставате сутрин, е да си зададете следните въпроси, първо: държа ли заповедите на мъжа си? Второ: мъж ми държи ли заповедите на Господа? Трето: аз пребъдвам ли в любовта на мъжа си и четвърто: пребъдва ли мъжа ми в любовта на Господа? Решите ли тези въпроси, целият ден ще премине в мир и спокойствие и ще имате благословение.

Голямата лакомия в живота ражда у всички хора големи нещастия. Разправяше ми един господин, който ходил на лов в Стара планина, как наблюдавал какво правила една мечка с петте си мечета. Около ръката тази мечка намерила една голяма плоча, бъркала с ръцете си вътре и изваждала раци за мечетата. Едно от мечетата постоянно следяло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силен шамар, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пътя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видяла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трябва да знаят как да се хранят, а вие трябва да знаете как да удряте плесници.

Христос казва: „Ако искате да избегнете всички нещастия, ако искате да имате една калена воля, ум и сърдце, трябва да държите моите заповеди, тъй както аз държа заповедите на Отца си и да пребъдвате в мене, тъй както аз пребъдвам в любовта на Бога. Това ме прави велик, Онзи, Който живее в мене, Той е велик.“ Когато Господ влезе у нас да живее със своите заповеди и любов, Той ще ни направи велики и мощни. Когато рекох, че всичко е възможно, подразбирам този Божествен закон, да държим заповедите Му и да пребъдваме в Неговата любов. Някои от вас може да запитат: „Как ще познаем дали държим Божиите заповеди?“ Ако държите Божиите заповеди, вашият ум ще бъде ясен и положителен. Това е едно правило.

Всички, които ме слушате, направете следния психически опит. В миналата беседа ви казах, от сега нататък да имате пред вид всякога думите: повярвай, опитай и виж. Едно време е било това, когато повече се е вярвало, без да се проверяват нещата, а днес трябва всичко да се проверява. Имате известни мъчни въпроси. Най-първо турете в себе си мисълта, че може да разрешите тези въпроси, спрете се спокойно, чакайте разрешението им, като ще си вършите другата работа, но да бъдете спокойни. Мислете 5, 10, 15, 20 часа върху въпроса, който искате да разрешите и след това ще имате разрешение на този въпрос, който най-много ви занимава. Направете опит и вижте дали това е вярно или не. Ако денят се мине и вие не може да разрешите един въпрос, това показва, че във вашето подсъзнание има една отрицателна мисъл. Изхвърлете всички отрицателни мисли и в края на седмицата непременно ще имате разрешение на въпроса.

За да познаете дали вашето сърдце пребъдва в любовта, ще следите дали имате дълбоко спокойствие. На такъв човек каквото нещастие и да дойде, по повърхността ще бъде разколебан, но вътрешно ще бъде спокоен. Ще кажете: „Това е немислимо, я да ти поставя тебе крака в някоя клада, та да видим дали ще бъдеш спокоен.“ Вашите страдания са предизвикани от внушени идеи. Човек е в сила да пренесе всички страдания с волята си, която може да надвие всичко, да направи чудеса. А внушението и то така силно действува, че само като ти покажат пръчка и ти усещаш болка. Ами какво трябваше да правят онези мъченици, които бяха разкъсвани на парчета? За тях обаче нямаше страдания. Те пребъдваха в любовта и в Божиите заповеди. Отрежете един лъч на една морска звезда и той отново ще израсне. Тя познава повече Божиите закони, отколкото хората. А у вас, като се отреже крака, няма повече израстване. Волята трябва да се усили, трябва да контролира човешката мисъл и желания. Любовта трябва да ги отглежда, да им дава храна. Ако имате един човек, който ви работи, трябва непременно да го храните, за да имате добра работа от него. Следователно любовта е потребна в света като храна. Без любов животът не върви.

Тази философия или наука е толкова проста! Някои от вас може да ми възразят така: „Ти не си опитал живота, ние какво сме изпитали с нашите жени и деца, а ти с жена живял ли си?“ Чудна работа! Че тази същата Господ я изтегли от мъжа, тя по-напред беше вътре в него. Аз не съм срещал жена без мъж или мъж без жена. Те всякога заедно вървят. Някоя жена може да е парясана от мъжа си, но все за него мисли. Или пък мъжът се оплаква от жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единственият стимул между мъже и жени са те сами едни за други. Отнемете жените – култура няма да има, отнемете мъжете – пак няма да има култура. Това, от което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповедите Божии и не пребъдваме в Неговата любов. Под думата мъж подразбирам Божествения дух, под жена – сърдце; под мъж – човешката воля, проявена в тялото; под жена – процес, движение, което става в това тяло; под мъж подразбирам волеви движения, които стават в нервната система, в стомаха; под жена – неволните движения. Мъж, който иска да живее добре с жена си, не трябва да ѝ определя никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мъже да направят опит: единият нека напише закони, които ще трябва да изпълнява жената, а другият да я остави свободна. Къде ще бъде по-добър животът? Там където жената изпълнява само своите закони, а не тези, които ѝ се налагат отвън. Не трябва мъжът да казва: „Ще я парясам.“ Няма какво да я парясваш, тя не е твоя робиня, тя е ученичка в живота. Това е по отношение на мъжа, такива трябва да бъдат схващанията и по отношение на християнството. Проповядвам ви християнството тъй, както то трябва да се разбира. Това, което досега е проповядвано, то не е Христово учение.

Христос казва: „Ако държите моите заповеди.“ Държането всякога става чрез човешките ръце. Цигуларят трябва с ръце да държи своята цигулка, своя лък и в това държане ще се изяви неговият талант, гений. Някой казва: „Пей ми се.“ Аз зная защо пее. Пее само онзи, у когото любовта говори, живее. Гдето любовта не живее, няма и пение. Когато казвам на хората, че трябва да пеят, подразбирам да влезе любовта в техните сърдца и пението тогава ще дойде. Когато казвам, че трябва да се молим, да ядем, разбирам същото нещо, да заживее любовта у нас. Дойде ли любовта, правилно ще ядеш, ще пееш и ще се молиш. Яденето, пението и моленето ги схващам като един акт, който подига човека по на високо и го прави доволен от това, което върши. Когато пея, аз искам да съм доволен от себе си, че пея, а не какво ще кажат хората. Това значи, което Христос казва: „Ако държите заповедите ми“, и после добавя: „каквото поискате ще бъде.“

Опитайте Господа чрез законите Му и тогава ще разрешите мъчните въпроси. Срещам хора, които не могат да се примирят с другите и казват: „Добре съм, но нещо ме мъчи, не мога да живея с хората, с тази съседка.“ Че как да не може да живееш с нея? Кажи: „Мога да живея с нея.“ Престъплението е започнало от тогава, от когато вие сте казали, че не можете, от тогава е влязъл дяволът у вас. Като дойде Христос, казва ви: „Може да живеете с всички хора, може да любите.“ А дяволът казва: „Не може да живеете с хората, не може да ги любите, за това се иска философия, човек трябва да е благороден, учен.“ Христос казва: „Може прост да си, пак може.“ Това е Неговата философия. Срещнете някоя мъчнотия, кажете в себе си: „Можеш!“ Аз зная много грозни моми, у които се поражда мисълта да бъдат красиви и след няколко години стават такива. Виждал съм чернички моми, които след няколко години стават бели. А виждал съм и хубави моми, които се амбицирват, явява се у тях желание да станат още по-хубави, у тях заработва дяволът и те изгубват красотата си.

Не вярвайте на лъжливите учения, които казват: „Не мога.“ Ще дойде някой и ще ви запита: „Този път, в който сте тръгнали, прав ли е?“ Ето иде подире ви дяволът с опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажеш този плод сладък ли е сега?“ – „Не, но ще стане.“ Е, така трябва да отговорите, а не да го заведете при някоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно време тази ябълка каква беше, макар че сега я гледаш изсъхнала.“

Един ден Настрадин Ходжа излязъл на кушия със своя стар вол, защото нямал кон. Някои го запитали: „Ами защо с този стар вол си излязъл?“ – „Не го гледайте, че сега е стар, какво хубаво, младо и пъргаво теле беше той,“ отговорил Настрадин Ходжа. Така и някои хора живеят със своето минало. Нашият сегашен живот е израз на миналия ни живот, а това, което сега приготовляваме, ще бъде израз на бъдещия ни живот. Някои питат: „Какъв ли е бил моя минал живот?“ Такъв какъвто сега живееш. „Какъв ли ще бъде бъдещият ми живот?“ Каквито условия сега си приготовляваш.

Турете си за правило: като ви пита някой в правия път ли си, да знаете, че дяволът е турил у вас едното си краче. Как може да не знаеш дали си в правия път, след като живееш толкова милиони години? Ние сами искаме да се лъжем. Ние знаем истината. Това разбира Христос под думите: „да пребъдваме в заповедите Божии, в Неговата любов”. Щом пребъдваме в тях, ние ще заемем положението, което ни се определя в света, тогава няма да има трудни задачи. Трябва да знаем, че Христос иде всякога с думата „мога“. Кажеш ли „мога“, Христос е с тебе; кажеш „не мога“, дяволът е с тебе. Кажеш ли: „Мога да живея добър християнски живот”, Христос е с тебе; кажеш ли: „не мога“, дяволът е с тебе. Ще кажеш: „Аз съм грешен.“ Не казвай това! Грехът е само в човешката воля, изправи волята си и ще се измиеш. Защо Господ е дал толкова много вода? – Животът е вода и кажи: „Аз направих грешки, но мога да се очистя, да се измия.“

Сега вие, жени, дайте мир на мъжете. Само вие може да им дадете импулс да мислят, създайте за тях идеали. Жените трябва да бъдат красиви, за да ги обичат мъжете, а мъжете трябва да бъдат умни, силни и което обещаят да го изпълнят. А какво става? Мъжът казва: „Аз те обичам и ще се оженя за тебе,“ а утре, като намери друга, напуща първата. Такъв мъж прилича на една стара баба, която на всяка крачка кляка. Ето Христовото учение, което трябва да се приложи в живота. Кажеш „не мога“ – баба си; „мога“ – млад си, юнак си. За да бъдат красиви жените, трябва да бъдат пълни с тази Божествена любов, да носят идеали и където влязат, да носят със себе си аромат, а мъжът като дойде, трябва веднага да внесе в тебе доверие, за да можеш да разчиташ на неговата дума.

Това са двете положения, да държим Божиите заповеди – това е мъжът, а другото – да пребъдваме в Неговата любов, това е жената. Да разделим заповедите ви: жената да пребъдва в любовта на мъжа си, а мъжът да пребъдва в заповедите на жена си. Това да ви служи като правило.

Беседа, държана на 27 май, 1917 година