Словото

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЕЛИЧИНИ (ДОБРЕ ДОШЪЛ)

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЕЛИЧИНИ (ДОБРЕ ДОШЪЛ)

Добре дошъл“

Първото послание на Йоана, 19. стих: „Знаем, че сме от Бога.“

Размишление върху този стих

Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Матея. Вие ще прочетете първите два стиха, другите аз ще прочета. Сега да имаме едно размишление върху прочетеното.

Ще ви дам само едно сравнение. Чели сте блаженствата и не са ги разбрали. Малцина разбират блаженствата.

Ако имаш ключ, с който не може да се отключи, защо ти е? Полезен ли ти е?

Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?

Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?

Книга, която не се чете, книга ли е?

Крака, които не се мърдат, крака ли са?

Ръце, които не работят, ръце ли са?

Очи, които не гледат, очи ли са?

Уши, които не слушат, уши ли са?

Език, който не говори, език ли е?

И сърце, което не чувства, сърце ли е?

Ум, който не мисли, ум ли е?

Това са зададени въпроси. И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни. Каква беше първата?

Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.

Сега върху блаженствата. Първото блаженство: „Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.“ Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.

Сега второто блаженство: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите „блажени кротките, защото те ще наследят земята“, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.

Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.

„Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.“ Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: „Гладен съм.“ Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата „как“. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата „как“. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.

„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“ Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.“ Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога. Това е придобивка.

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.

„Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.“ Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.

„Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.“ Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: „Не разбирам тази работа.“ За разбирането има един анекдот.

Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: „Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.“ Казвам му, яж. „Как да ям?“ Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: „Изяж хляба!“ Нищо повече. „Нахрани се сега.“ Той се нахранил и гладът престанал.

Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.

Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?

Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: „Възлюбил си човека заради истината.“ Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.

За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.

И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: „Добре дошъл“ ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.

Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли. Това е моето заключение. Хайде сега да слезем в долния свят. Облаците идват. И те се влюбиха, затова идат.

Беседа, държана от Учителя на 29 юли, петък, 5:00 ч. с., Рила, Молитвен връх

Категории