Това се случило в далечното минало, не на сегашната наша земя, но на онази Обетована земя, която е оповестена в „Притчите” на Соломон. Там живели Синовете на Мъдростта. Седемте дъщери на цар Ормузд били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и Синът на Слънцето и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд – Адита, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Ще попитате, как тази муха мина точно оттам? Тя била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
Като минавал Синът на Слънцето наблизо и погледнал заспалата дъщеря, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети.” Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Втората дъщеря като видяла тази постъпка на Сина на Слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни цветове. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицата на сестрите придобили различни цветове – бяло, червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но цветове останали. Пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и пр., но всичките усилия останали без резултат. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: „Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?” Щом се намерили в това чудо, сестрите попитали баща си: „Татко, дрехите, които ни даде, като ни прати в училището, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас”.
Тогава цар Ормузд извикал Сина на Слънцето и го изпратил обратно на Слънцето. А своите дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги превърнал в цветя, за да научат урока си. Затова сега има белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Той обяснил на всяка една от тях, каква роля ще играе на земята.
На първата си дъщеря казал: „Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена”. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите, кой повече да вземе.
На втората си дъщеря бащата казал: „Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален”. Хората, обаче, не разбрали – какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат… Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари, или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни, или го храни майката?…
На третата си дъщеря бащата казал: „Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят".
На четвъртата си дъщеря казал: „Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва, и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва”.
На петата си дъщеря бащата казал: „Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина, как да се запазва Божествената топлина в душата на хората”. Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно – всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.
На шестата дъщеря какво казал, ще прескоча, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят.
На седмата, последната своя дъщеря, бащата казал: „Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови”…
Синът на Слънцето, като се върнал обратно на Слънцето, бил много наскърбен, защото имал желание да направи едно добро, а причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забелязал дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко.” Тези цветове първоначално били много груби, но като се върнал Царският син на Слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки и този дъжд бил от Сина. Те умивали росните цветя, но първоначалните цветове не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забелязал, че цветовете ставали все по-хубави и по-хубави.
Така понякога една малка причина докарва големи последствия. Тази муха какво направила? Ще каже някой: „Откъде се намери тя.” Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо втората сестра почервеняла? Какво се крие в червенината? Тя, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?”, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла и защо да не е тя? Петата посиняла от страх. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.
Всичките тия цветове трябва да се изправят и облагородят, тъй като в тях има и отрицателни черти на живота. Когато те са ясни, кристални, това подразбира стремеж да се изправи погрешката на мухата. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили Сина на Слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво е извършил това. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.
Този мит представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много интерпретации, но тази е най-смислената. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете къде е истината. Няма нито една съвременна дама в света, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение. Трябва да се пазим да ги чистим по този начин, защото законът не позволява. Ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес за нас е едно благо: цветовете дават импулс за развитие. Щом изчезнат те, всяка култура изчезва.
