ПРЕЗ ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
(Небето прошарено с малко облаци, времето хладно и ветровито, слънцето изгря в 5 ч. 8 м.)
Добрата молитва
„В начало бе Словото“
Малко размишление
Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Йоана.
„Духът Божий“
Съвременният живот на човека се намира в един застой. Застоят прилича на един човек, който расте, и няма нищо ново в него. Очаква само смъртта – да умре. Не се занимава с нищо друго, освен със своя минал живот – как е живял на младини. Това повтаря ден след ден и нищо не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че повторението е утешение. Има и верующи, които също остаряват и казват: „Едно време бяхме въодушевени, играхме, как се обичахме!“ И това го повтарят. Това е застой на живота. Да повтаряш нещата, да ги декламираш, това е едно нищо.
Христос казва в прочетената глава: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ А пък Царството Божие е онзи свят, към който душите се стремят. Значи роденото вече минава в едно друго състояние, не живее в едно статическо положение, в застой както стария, но той е в място то, където човек се подмладява. Смисълът на живота, това е вечната Божествената младост на душата.
Рекох, има неща в живота, които отвличат човешкото внимание. Например отвлича вниманието на човека: най-първо той мисли, че трябва да яде. Че трябва да яде – да. Но яденето е едно условие. Рибата, която живее в морето, мисли, че ако не гълта другите риби, тя няма да може да живее. И тя проповядва едно учение, че ако не живее във водата, няма живот. И всякога рибата, която се е опитвала да излезне от водата, е умирала. И казват рибите: „Извън водата никакъв живот не съществува.“ Но, като се изучава външния живот, като се изучава напредъка на животните, ще видим, че големите страдания накараха рибите да излязат над водата. И подскачаха над водата, подскачаха с хиляди години. И някои излезнаха от водата и влезнаха във въздуха. Защото рибите не можаха да прогресират там, понеже се ядяха една друга.
Мислите ли, че хората, които ядат животните, могат да прогресират? Защото след като ядеш свинско месо, ти ставаш наследник на всички пороци, които има свинята. Ти, като ядеш кокоше месо, ставаш проводник на пороците на кокошката. Следователно каквато храна ядеш, ти ставаш наследник на тая храна. Та рекох, всека една храна най-първо трябва да се пречисти, трябва да се изучат законите на пречистването. Сега някои често говорят, че са вегетарианци. Но вегетарианците готвят с масло, с кравешко масло, някои са вегетарианци, но сегиз-тогиз обичат и рибица, понеже Христос пекъл на своите ученици риба. Хубаво, всеки би ял една риба от Христа, пекана в оня огън. Христос, като извади рибите, не ги даде сурови на учениците, но ги опече на огън. Вие не знаете какво нещо е печенето на огън. Това не е външната страна. Яденето е един метод за опознаване на великия живот. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, немате живот.“ Хубаво, ако ядем плътта и пием кръвта на Христа, имаме живот. Ако ядем плътта и пием кръвта на другите, не можем да имаме живот. Има една разлика. И ако хората се ядяха един друг, щеше да бъде още по-лошо. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще видите какво страшно нещо са те. Дяволът е нищо пред един канибал. Какво страшилище са те. Че като ядеш човешко месо, какво ще се научиш?
Може би вий, като седите, имате все едно нетърпение. Искате изведнъж да знаете всичко. Това е едно голямо нещастие, да знаете всичко. И то е невъзможното при сегашните условия да знаете всичко. Да допуснем, че на едно малко дете му ушият дрехи. Ще му вземат най-първо мярка. И то ще пита постоянно кога ще му шият дрехите. И то мисли, че като тури на празника новата дреха, кой знае какво ще стане. А пък то ще бъде пак същото и с новите дрехи и със старите. И като овехтеят дрехите, то след време ще се намери пак в същото положение. Ние виждаме този процес в християнството. Най-първо християнството се разделя на три клона: западен клон, източен клон и после реформаторски евангелизъм. По какво се отличава той? Западният и източният клон обърнаха повече внимание на външната страна на християнството – на формата на християнството – на дрехите, да бъдат те величествени. Свещеникът да бъде величествено облечен, с корона, с царска мантия, със скиптър, който да държи в ръката си, да коментират, че Бог им ги е дал. Всички тия работи не са дадени от Бога. Хората са ги дали. Когато Мойсей изведе евреите из Египет, какъв скиптър имаше? Той имаше една овчарска тояга. Но с тази овчарска тояга когато удряше, ставаше всичко. А пък да кажем, че ти дадат един жезъл и ти удряш и нищо не става, тогава? Жезълът е знанието. Имаш знание и удряш и нищо не става. Тогава какво трябва да мислиш?
Сега аз съм привеждал следния пример. Ще ви дам едно обяснение донекъде, отчасти. Този жезъл, който носи знанието, трябва да се пречупи, за да можем да излезем от него. В съвременната техника, ако прекарат електрически ток през един кръг и ако този кръг не се разкъса никъде, то силата, която обикаля този кръг не може да се прояви. Кръгът трябва да се разкъса и трябва да се образуват двете течения. И тогава в разкъсания кръг се появява светлина. Този пример аз съм го представил така: един дядо остава на своя внук една тояга и му казва: „Тази тояга е от рая излязла, от прадедите. И всичката сила седи в тоягата.“ А внукът разбрал това нещо буквално. Носил той тоягата година, две, десет години навсякъде и от там насетне всичките нещастия почнали да го сполетяват и започнал той да мисли, че от как е дошла тоягата в него, той е станал нещастен. И искал той да хвърли тоягата нанякъде, но нещо го задържало. Веднъж в гората един бик иде насреща му с наведени рога. Иде да го намуши. И той почнал да удря с тоягата по главата на бика. Тоягата се счупила и бикът се оттеглил. Но от тоягата потекли златни монети, които били скрити вътре. И казал той на бика: „Защо не дойде преди пет години?“ Та рекох, това знание, което имате сега, до къде може да ви доведе?
Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. Човек трябва да има един вътрешен усет. Това е най-елементарното. Един духовен усет трябва да има човек за нещата. Това е физическата страна. Това е един малък опит. А пък усещането е следното: ти правиш извод от това, което си се досетил. А пък обхода значи как да правиш това, което знаеш. Най-първо човек трябва да знае как да се обхожда със себе си. Че ако ти не знаеш как да се обхождаш със своето сърце, със своя ум, със своята душа и със своя дух, какво знание можеш да имаш?
Ти говориш за душата си, но мислиш, че тя е подчинена на тялото и не знаеш какво нещо е душата. Ти говориш за ума си и мислиш, че той е едно средство за тебе, но не знаеш в същност какво нещо е умът. Ти говориш за сърцето си и не знаеш какво нещо е сърцето. Ние имаме един малък образ. Имаме едно малко сърце, през което минава кръвта и това, малкото сърце разпространява кръвта из цялото тяло. Сърцето изпраща кръвта, промишлява за храната на цялото тяло. Значи сърцето се занимава с икономическата страна на целия организъм. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано с дробовете. Тази кръв, която трябва да мине през сърцето, най-първо трябва да мине през дробовете и да се пречисти там. Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза. Всеки един подтик на сърцето, всеки един такъв удар е космичен удар, всяко тупане на сърцето е космичен удар, който носи специална енергия. С всеки удар сърцето внася нещо ново в кръвта. С първия удар, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето в една минута? Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 съществува всекъде. Онези, които преведоха свещените книги, бяха 72 души. Седемте е едно положително число, което показва онези положителните сили в природата, които творят и създават. А пък двете е число, което урежда нещата. Седемте е творческо число за ангелите, а пък двете е творческата сила на Божествения свят. Значи съединени са тия две числа: отрицателното число на Божествения свят и положителното на ангелския свят.
Когато човек живее нормално, по закона на любовта, то сърцето му тупа нормално. А пък щом не живее нормално, то се изменя и пулса на сърцето му. И всичкото нещастие, което животът носи, се дължи на това. Ако дойде обезнадеждаване, пулсът се мени. Също така при обезсърчението, съмнението, също така и обнадеждаването. Ако си скържав също така се мени пулсът. Следователно с нашите мисли и чувства меним космическия пулс, който носи Божието благословение. И затваряме и отпушваме тези благословения. Ний приличаме на онзи английски милионер, който влязъл да види богатството си в своето подземие и като влезнал, вратата случайно се затворила, а той забравил да вземе ключа от вън и написал една записка: „Ако имаше Някой да ми даде едно парченце хляб, щях да му дам половината богатство“, и умира. Той умира, защото ключът е от вън. Та рекох, никога не оставяйте ключа на вътрешното богатство от вън. Щом отваряте, носете този ключ в себе си.
Човек има три ключа: да се обнадеждва – това е първия ключ; да придобиваме вярата – това е втория ключ; да придобиваме любовта – това е третия ключ. Любовта, в дадения случай е ключ, вярата е ключ и надеждата е ключ. Ключ за разкриване тайните на природата, на Божествените съкровища, които са определени от незапомнени времена за онези души, които живеят на земята, които са пратени на земята и вършат Волята Божия.
Сега, желанието ви трябва да бъде да чувствувате до колко изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, по закона на вярата и по закона на любовта. По закона на надеждата да бъдете облечени с Божествената дреха. Според закона на вярата във вас да извира Божествената вода, а по закона на любовта да се озарявате с Божествената светлина. Любовта служи за осветление и когато тя дойде да действува, в хората се събуждат най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Казва Христос сега: „Ако се не родите изново от вода и Дух“, от водата, която иде по закона на вярата и от Духа, Който иде по закона на Любовта. Любовта е хляб, ако човек не се храни с любовта, той не може да се роди. А пък трябва да се роди, защото като се роди, тогава той добива граждански права, да може да се ползува.
Сега не разбирайте само едно раждане. В раждането се включват условията на едно дете. То, като се роди, трябва да расте, инак е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трябва да расте в придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете във водата и Духа, почва да се строи Новият човек. Сега вие строите, вие работите с онези органи, които създадоха миналите поколения и вие имате почти същите навици – скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде един човек и ви даде 1000 лв., вие се повдигате. Аз съм наблюдавал чиновниците към края на месеца, когато немат нито пет пари в джоба си, ходят малко свити, държат ръцете си в джобовете и са малко неразположени. Щом приемат или могат да вземат пари имат разположена стойка, обнадеждват се. Така се движат между закона на обнадеждването и обезсърчението. И в духовно отношение е пак същото. Ти срещаш един добър човек и се обнадеждваш и срещаш един лош човек и се обезнадеждваш и веднага казваш: „Този свят няма да се оправи.“
Питам тогаз: как ще обясните един добър човек, как ще го разберете? Един добър човек е една статуя вече обработена от най-добрия скулптор. Вие може да я продадете и да осигурите целия си живот. А пък другият човек е прост камък, един камък, от който можете да изработите най-хубавата статуя. Простият камък малко ще струва за онзи, който не разбира Божествения закон. Но онзи, който разбира, знае, че лошите хора са условие, почва, върху която можете да придобиете вашето знание. Ако някои обърнат Някой лош човек в добър, тогава в какво седи знанието? Вие често имате желание да обърнете Някой богат човек, защото има пари. Немате желание да обърнете един сиромах. Понеже, като го обърнете, той от вас ще иска. Ако обърнете Някой богат човек, знаете пари има, той ще почне да дава. Но ако обърнете Някой беден, той ще иска от вас. Но това е едно неразбиране. Има бедни хора, които, като ги обърнете към Бога, ще почнат да ви помагат. Има бедни хора пък, като ги обърнете към Бога, ще почнат да работят за вас.
Казват за Буда, че когато той бил в миналото като един брамин, един ден чел една много дълга молитва и бил толкова гладен, че отслабнал на средата на молитвата. И щяла да остане молитвата му недовършена. И дошъл един заек, хвърлил се в огъня и се опекъл. Буда го изял и си свършил молитвата. И като дошъл Буда в последното си прераждане, учениците му се зачудили, че дошли високи личности при него – князе, брамини и прочие и той не ги приемал. Идва един беден човек при него, той го приел и се разговарял дълго време с него. И учениците му казали: „Какво пристрастие показа ти! Нали и те имат души!“ Буда казал: „Този човек беше заек едно време и той се опече, той се пожертвува и аз го изядох, за да свърша молитвата си. И затова сега му се отплащам.“ Сега вие искате Бог към вас да има особено разположение. Искате Някой си да има към вас особено разположение. Че ако като този заек не се опечете, за да си изкаже Той молитвата, как ще има Той особено разположение към вас?
Вие искате Някой път да ви обичат хората. Защо искате да ви обичат? И казвате: „Учителю, защо не ни обичаш?“ Рекох им: Вие не знаете дали обичате или не. Аз не считам сладките думи, че това е любов. Аз считам, че това е размърдване на въздуха. Като си говорят сладки думи, хората не се обичат още, но се опресняват. Като казват: „Аз те обичам“, това-онова, това е само опресняване, насърчение. Знаете ли какво нещо е любовта? Вие, като се влюбите един в друг, ослепявате; като се влюбите един в друг, забравяте целия свят и целия ден си гугуцате. Ядете заедно и си гугуцате; пиете заедно и си гугуцате и казвате: „Животът за нас има вече смисъл.“ Не, животът се обезсмисля за тях. Това е едно криво разбиране на любовта. Това е право, това е опресняване. Като се опресняват хората, те си помагат, но ти като влезеш в свръзка с любовта, която излиза от Светлината на Бога, за тебе всички хора ще бъдат еднакви. Тогава, както двамата си гугуцат, с всичките хора ще гугуцат. И като дойде тази любов, ще влезеш в свръзка с техните души, а в другата любов ти ще бъдеш в съприкосновение само с техните тела. То е все едно да видиш къщата на богатия човек или фабриките му, или неговите автомобили, или библиотеката му, какво ще научиш от това? Ти не си във връзка с живия човек, ти не знаеш какво нещо е да ви обича Онзи, Който ви обича.
В света имате сега само образа на Бога, Който ви обича. Той от далеч приготовлява всичко. И когато дойде и когато страдаме, ние не Го виждаме. Когато страдаш, когато се обезсмисли животът ти и мислиш, че никой не те обича, ти виждаш, че става някое чудо и идва един човек – Петко, Стоян и пр. и ти помага. Той е Бог, Който го е изпратил и Който те обича. Ти мислиш, че си грешник, че си пропаднал, че ще идеш в ада или че много мъчно се влиза в Царството Божие. Но дойде този човек и има особено разположение към тебе. И ако ти не разбираш Божията промисъл, Божията Любов, това ще го загубиш пак. И тогаз ще дойде друго изпитание.
Сега аз често виждам между млади и стари сестри следното: старите сестри, които са влезли в жабуняка и младите сестри, които са в началото на крякането през пролетта. През пролетта младите три-четири месеца крякат и пеят, но като дойде зимата млъкват всичките. Сега под „старите“ аз разбирам следното: когато Някой човек остарее, той мисли, че е научил вече нещо и казва: „Много съм разбрал от живота.“ Превеждал съм следния пример: Разхожда се един учен човек с един лодкар в морето и той пита лодкаря: „Ти по естествените науки знаеш ли нещо?“ – „Не зная.“ – „По философия знаеш ли?“- „Не зная.“ – „Много си загубил! По астрономия знаеш ли?“ – „Не зная.“ И по много други въпроси го пита, той отговаря „не зная“ и ученият му казва: „Много си изгубил!“ Но става една буря в морето и лодкарят го пита: „Ти знаеш ли да плаваш?“ – „Не зная.“ – „Ти си изгубил всичко! Аз, който не зная много неща, сега, като се обърне лодката, макар и да не зная това, което ти питаш, но зная да плавам. А ти много знаеш, но като не знаеш да плаваш, изгубил си всичко.“
Та, ние в живота много знаем, като този учения човек, само едно не знаем – да плаваме. А пък що е плаването? Това е любовта. Ако ти не си опитал любовта, ти изгубваш всичко. Ти можеш да имаш всичкото знание. Апостол Павел казва: „Ако имах всичкото знание и мога да говоря с човешки и ангелски езици, но любов Нямам, нищо не съм.“ Човек трябва да влезне в любовта, за да влезе в Царството Божие. Това е необходимо, за да се освободи човешката душа. Това е новото схващане.
Човек трябва да се освободи от миналото, бъдещето и настоящето. Например ние чакаме да дойде Христос да ни спаси. Хубаво е това. Майката обича своето дете. Защо? Защото го е родила. Не може да обича другите, понеже не ги е родила. Това, което можеш да родиш, можеш да обичаш. Или другояче казано: всека една мисъл, която иде в тебе чрез любовта, ти ще имаш към нея съвсем друго отношение, отколкото мислите, които не са минали през любовта. Всеки един човек, ако не може да мине през тази любов, която ти имаш, той не може да те познава; или ако ти не можеш да минеш през неговата любов, ти не можеш да го познаваш. Защото ако искаш да познаеш някого трябва да минеш през неговата любов. Ако не минеш през вратата на онзи, който те обича, ти не можеш да го познаваш. И ако той не може да мине през вратата на твоята любов и той не може да те познае. И Христос, като слезе на земята, Той мина през вратата на нашата любов, през страданията мина. Христос мина през вратата на любовта, която хората имаха. И от любов Той пожертвува всичко за човечеството. И Христос каза: „Аз минах през вашата врата и сега ако вие не можете да минете през моите врата, вие не можете да влезете в Царството Божие.“ Христос казва: „Аз съм вратата.“ Или казано на по-прост език, Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“
Сега аз рекох в простия смисъл на думата, трябва да се мине през вратата на любовта. Вие мислите само веднъж ще се мине. Питам ви, ако отидете, да кажем и изходвате едно пространство от хиляди километри, през една врата ли ще минавате все? Да кажем, че имате разни долини, ред пластове, върхове, полета, които ще минете. няма да минавате само през едно място , през много места трябва да минете и трябва да се осведомите с цялата местност, която вий преминавате. Та рекох сега, вие искате да влезете в Царството Божие. Какво ви привлича там? Вие, като влезете в Царството Божие, ще минете през ред същества и ще видите какво представлява Божията Любов. И вие, като минавате през тези ред същества, навсякъде ще ви спират да оценят Божията Любов. И вие, като отидете при Бога, това ще бъде едно голямо тържество. Вие мислите, че когато отидете при Господа и после от Него ще слезете при другите хора. Христос, като слезна на земята, ходи при всички хора и навсякъде Го приеха и Той прие всички и после, като възкръсна, каза: „Не се допирайте до мен, не съм отишъл още при Отца.“
Когато минете през най-големите страдания, едвам тогаз се приготовлявате да отидете при Господа. При най-големите нещастия ще отидете при Господа. Обаче, когато дойдат най-големите нещастия, тогава има опасност да кажете: „То се вижда, че тази работа не е за нас, я да си поживеем, както по старому.“ И вие все се измамвате и вие сами се измамвате. Защо е така? Защо ще минете през най-големите страдания, защо ще изпиете най-горчивата чаша при отиване при Господа? Ако Бог ви е дал една сладка чаша да пиете, то всички хора щяха да ви вземат чашата и щяха да вкусят от нея. А пък Бог ви дава една горчива чаша, че никой да не иска да я вземе. Значи, богатството ви никой не може да го вземе. Богатствата, които Бог ви дава в горчивата чаша, никой не иска я вземе, но всеки, който е минал през страданията, казва: „Добре ми стана, че пострадах!“ Сега вие казвате: „Защо страдаме?“ За да идете на гости при Бога. Защо страдате? – За да приемете Божествените блага, които Бог ви определил. Ако не страдате, тези блага не могат да дойдат. Сега това трябва да залегне в ума ви. Че като дойдат страданията, да почнете да прозирате какво се крие зад тях. Те са само един параван, който ви плаши.
Аз съм привеждал следния пример. Трима младежи се влюбили в една красива мома, която е била толкова красива, че заслужавала да се влюбват в нея. Тя е била много умна. Тя е направила една изкуствена преграда от книга, като че е направена от стомана и турила до стената три ножа. Тези младежи трябвало със сегашните велосипеди да се блъснат о ножовете и стената и който остане жив, да се ожени за нея. Първият, като дошъл до некъде, спрял се и казал: „Аз не искам да умирам“. Вторият дошъл до стената, също се спрял и казал: „Какво ли ще ми даде тя? И аз не искам да умирам“. Третият, като дошъл се спуснал и преминал стената. Но и ножовете били книжни. Другите, като се погледнали, тогава казали: „И ние щяхме да направим това.“
Та вие се спирате все при ножовете и казвате: „Не си струва да умираме.“ Ще дойде Някой беден човек и ще пробие стената. Но тогаз вие бихте изгубили. После пак ще стане опит. Но втория опит ще бъде с друго. Вторият опит ще бъде с огън. И онзи, последният огън ще има 10 000 градуса топлина. И като наближи тая стена, която ще бъде тогава желязна и той, като дойде, от далеч ще я стопи. Този първият опит ще бъде лек – с книжните ножове и с книжната стена. Вторият опит ще бъде по-тежък. В втория опит трябва д имате голяма топлина, с която трябва да разтопите всички мъчнотии. Първият опит ще бъде с книжни ножове, а вторият опит ще бъде реален. Ще има едно състезание между външния свят и вашия вътрешен свят. И които от вас победите до края, ще бъдете спасени. Спасението е в този смисъл, че човек ще бъде свободен, ще знае какво нещо е Божествената Свобода. Ще знае какво нещо е да слугува на Бога. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Струва си човек да претърпи всички страдания, за да види лицето на Бога и няма по-хубаво нещо от това. Струва си човек да пострада в света, но да види лицето на Христа. Не едно виждане както сега. Ние сега не можем да виждаме слънцето. Някои бехте излезли преди да бе излязло Слънцето. Небето не беше така ясно. После, като изгря Слънцето, то оказа известно влияние върху вас. Слънцето може да направи и друго нещо, но ние трябва да вярваме. Можем да се пренесем из въздуха, без да вървим по камъните и по земята. Като вярваш в слънцето, дето и да помислиш можеш да отидеш. Ти искаш да отидеш в Франция – ще се намериш на Месечината. Ти искаш да идеш на Месечината, да се пренесеш там.
Та рекох, такова нещо е Божията любов. Ако човек има Божията Любов в този смисъл, той ще може да отиде навсякъде където пожелае. А ако я нямаш, ще бъдеш ограничен. Както сега сте ограничени. Та, стремете се към тази любов, която ще ви даде крилата на ангелите да пътувате във Вселената, която Бог е направил за далечното бъдеще. Та сега ще се учите да се храните с любовта, да се родите от вода и Дух, за да станете граждани на Царството Божие
Отче наш
Помнете думите Христови: „Който ме люби, възлюбен ще бъде.“
6 ч. 18 м.
Беседа, държана от Учителя на 23 юли 1939 г. 5 ч.с., Молитвения връх при второто езеро
