Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителят казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място. И казва още, невидимият свят има своя физическа страна, както и физическият свят има своя духовна страна. И като говори за физическата страна на духовния свят, той казва, че тя се простира в сферата на планетите, а физическата страна на Божествения свят е в Слънцето. И тогава казва още: Между физическия и духовния свят има една тъмна зона, а между духовния и Божествения свят има една ледена област, съставена от грамадна електрическа енергия. Ще цитирам една мисъл на Учителя по този въпрос, където той казва: „Сега астрономите мислят, че могат навсякъде през пространството да отидат към Слънцето, към Месечината и към планетите. Може, но ако тръгнат към Слънцето, още като излязат от сферата на Земята, ще се натъкнат на един тъмен пояс, на една твърда, непроходима стена. Какво ще кажат тогава? Сега някои казват, че ще хвърлят граната към Месечината. Те трябва да знаят откъде да я хвърлят, защото има известни места горе в пространството, през които, ако мине гранатата, ще се разтопи. Пространството е пълно с такава електрическа енергия, каквато никой човешки ум не може да си представи. Съвременните хора мислят, че пространството е празно и навсякъде може да се мине. Не, не е така. Това пространство е населено със същества, някои, от които са неприязнено разположени към хората. Те като ни срещнат в пространството, веднага ще запитат: Този невежа къде го водите? Назад към Земята! Те ще се препречат на пътя ви, за да ви изпитат смели ли сте, защото небето презира страхливите хора.“ Затова Учителят казва: „Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството.“
След като напусне физическото тяло, душата се озовава в космичното пространство, където най-първо се среща с мислите на космичната интелигентност, които изпълват пространството и постепенно навлиза в границите на духовните вселени, без още да е влязла в контакт със съществата, които населяват тези духовни вселени. Когато човек премине през областта на космичната интелигентност, човек постепенно навлиза в сферата на космичните същества, която е същевременно сфера на звездите и почва своето пътешествие през звездното небе, през планетните сфери. На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива.
Като се говори за планетните сфери, има се предвид Птоломеевата система, според която Земята е в центъра на Слънчевата система и другите планетни сфери я обкръжават. Най-близка до Земята е Лунната сфера. След това идват сферите на Меркурий, на Венера, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, след което кръгът на зодиакалните съзвездия.В момента на смъртта човек принадлежи още на земната сфера. Той вижда Земята с различните материали, от които е съставена. След като напусне тялото и навлезе в космичното пространство, това, което знае от Земята на физическия свят, изгубва всякакво значение за него. Всичкото това диференциране на материята, което ние познаваме на Земята, изчезва за него. Тогава всички твърди тела стават за него елемента „Земя“ и тогава човек вижда само познатите на древните четири елемента: земя, вода, въздух и огън. Като преминава през космичното пространство, където се среща с мислите, които изпълват това пространство, човек преживява своя живот в обратен ред. Животът му се представя пред него като на филм от момента на смъртта, до момента на раждането. В тази област той се намира между Земята и небето. Това трае няколко деня. Когато тези няколко деня изминат, той преминава в духовния свят, където се намират планетните сфери, като първо преминава в сферата на Луната.
И така, в момента на смъртта, и малко след това, човек живее в сферата на четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. Това са четирите стихии на природата, проявени в четирите етерни области. След това преминава в сферата на космичната интелигентност. Тази сфера е проникната и оживотворена от космичната мисъл, и от мисълта на всички възвишени същества, и от мислите на всички човешки същества. В тази област човек прекарва няколко деня, където преживява в обратен ред своя земен живот. След това преминава в сферата на Луната.
Преди да влезе в сферата на Луната, според Учителя, човек трябва да премине една тъмна зона, която отделя земната сфера, респективно етерния свят от духовния свят, където са разположени планетните сфери. И тази тъмна зона не е пуста, а е населена със същества, враждебно настроени към човека. Затова Учителят казва, че за да премине тази зона, човек трябва да има водач, трябва да има и светлина. За тази област се отнася мисълта на Учителя, където казва: В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна. Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната.
В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотечащи реки:
1. От тях най-забележителна е реката Стикс. Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите богове го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви. През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от боговете на тази служба Харон. Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела. Грешните души ги е оставял сами да преплават реката и да се блъскат в нейните буйни води и скалисти брегове. Стикс – това е тъмната зона, за която говори Учителят.
Освен за Стикс в гръцката митология се говори за още няколко реки от подземния свят. Това са ред космични течения, през които минават душите, преди да влязат в духовния свят. Тези реки са следните:
2. Ахеронт – река на вечните страдания;
3. Пирифлегетон – огнена река;
4. Конит – поток на въздишките и скръбните плачове;
5. Най-после реката Лета – река на забравата. Когато душата пие от нейната вода, човек забравя всичкото свое минало така пълно и дълбоко, като че никога не е било.
Тези реки, това са нисшите области на астралния свят, където душата преживява големи страдания, а Лета е вероятно влизане в Лунната сфера, където човек забравя своето минало.
В Лунната сфера човек се среща със същества, които са много подобни на него. Това са съществата, с които човек някога в далечното минало, преди Луната да се е отделила от Земята, е бил свързан с тях. Тези същества са били първите учители на нашето земно човечество и са донесли на човека първичната Божествена Мъдрост. Те са от най-долния чин на ангелската йерархия, наречени ангели в християнския езотеризъм. Наричат ги още духове на живота, които са завършили своето човешко развитие през Лунния период. Това са първите космични същества, които човек среща няколко дни след смъртта си. Времето, което човек е живял при тези Лунни същества, съставя един нов живот, който е свързан с напълно определена връзка с изминалия земен живот.
Животът в сферата на Луната е реален, а не въздухообразен. В много отношения изминалият ни земен живот изглежда като сън в сравнение с Лунното ни съществувание. Опитностите, през които минава тогава човек, са различни, според степента на развитието на индивида. Но общо казано животът в Лунната сфера се свежда до следното: Човешкият живот на Земята се разделя на две части – живот на будното съзнание и живот на спането, за който живот човек няма никакво съзнание през земния си живот. Сега, когато човек живее в сферата на Луната, в средата на ангелите, той има известна представа за будния си живот, който е прекарал на Земята, но в течение на живота в Лунната сфера ясно изпъква в съзнанието му и го преживява дълбоко онази част от земния живот, която човек е преживял в сън. Сънният живот възкръсва в Лунната сфера и него човек преживява там. Възможността за тази опитност ни е дадена от ангелите, които вливат в нас своя живот, който живеят заедно с нас. Благодарение на тях ние можем отново да преживеем нощните часове, които през време на земното ни съществуване оставаха несъзнателни. Сега в Лунната сфера човек действително ги преживява отново и това преживяване е изпълнено със сила и реалност. Така че животът, който човек преминава през Лунната сфера, се чувства по един много по-интензивен начин, по-субстанционален вътрешно, по-реален, отколкото земното ни съществуване. Земното ни съществуване изглежда като сън пред живота ни в Лунната сфера.
След смъртта си човек разгръща своя живот в цялата огромност на Вселената. Тогава сам той става космос. Той чувства космоса като свое тяло и изпитва моралното действие на това, което през време на неговия земен живот е било нещо външно.
Да допуснем, че през време на земния си живот един човек е ударил друг човек и му е причинил както физическа болка, така и морално страдание. След смъртта, когато човек е вече на Лунната сфера и животът му е проникнат от живота на ангелите, той изживява отново това, което е изпитал в момента, когато ударил своя ближен. В момента на удара, той може би не изпитва страданието, което е причинил на другия. Но сега в Лунната сфера той изпитва това, което другият човек е изпитал в момента, когато го е ударил. Сега в Лунната сфера човек изпитва физическата болка и моралното страдание на пострадалия. Човек възстановява в съзнанието си своята дейност, но не както го извършил или е мислил да го извърши, но както другият го е почувствал.
Така в течение на един период, който обхваща една трета от изминалия земен живот, човек преживява отново всичко, което е мислил и вършил на Земята, но така, както другите същества, към които е било насочено, са го почувствали. Ангелите са тези, които му показват неговите минали дела. И това ново преживяване на живота става по обратен ред – от момента на смъртта, до момента на раждането. Преживяването на миналия живот в сферата на Луната, което е равно на една трета от земния живот, е зародиш на това, което трябва да се реализира в следващото земно съществуване, то е зародиш на кармата за следващото въплъщение.
През време на живота в сферата на Луната човек се научава да чувства вътрешно как неговите дела са действали върху неговите ближни. Тогава от глъбините на неговото същество се повдига едно мощно обещание да поеме върху себе си всичко онова, което той е причинил на другите. Човек пожелава да поеме този товар, за да възстанови нарушеното космично равновесие. Чрез това решение да осъществи своята съдба, съобразно с последствията от своите дела, от своите земни мисли, чувства и желания, човек сам приключва фазата на преминаването на земния си живот. Когато тази фаза е приключила до момента на неговото раждане и човек без всякакъв страх е дал обещание да изправи всичко, за да възстанови нарушеното космично равновесие, той е вече узрял, за да може да влезе в следващата сфера – в сферата на Меркурий.
Всичкото това преживяване в сферата на Луната действа като една духовна баня, която освобождава човека от грешките, чрез които той е причинил страдание на другите. Той е един вид като изповед, след което човек поема обещание да изправи всичко и го заличава от съзнанието си.
Ще резюмирам казаното за Лунната сфера. През земния си живот човек е извършил както добри, така и лоши дела. След смъртта си със сбора от всички тези дела, които са включени в неговото същество, той се явява най-напред в Лунната сфера пред ангелите. Те преценяват всяко негово действие какво отношение има към световната икономика. Те определят до каква степен всяко добро или лошо дело е в отношение към цялата Вселена. Тогава човек е принуден да изостави в Лунната сфера всичко, чрез което той е предал на Вселената, респективно на своите ближни, да изостави последствията на своите лоши дела. И понеже те са втъкани в неговото същество, той е принуден да изостави в Лунната сфера цяла една част от самия себе си, защото човек представя едно единство, в което се включват всичките му действия, които той е вършил. Да изоставим злото, което сме извършили, значи да се разделим от една съставна част от нашето естество. Защото от Лунната сфера ние не можем да излезем с друго, освен с доброто, което сме вършили спрямо Вселената, респективно спрямо своите ближни. Затова, когато човек излезе от Лунната сфера, неговото естество е осакатено и то толкова по-осезателно, колкото повече лоши мисли, чувства и дела е родил и извършил. В Лунната сфера човек трябва да остави, така да се каже, една част от себе си, и то толкова по-голяма, колкото повече вреда е причинил на Вселената. В Лунната област човек изоставя всички свои морални петна, той е свободен от злото в себе си. Това е именно духовната баня, която сваля всичкия кир от него. След това той е вече готов да премине в сферата на Меркурий.