ПРЕТРЪПВАНЕ И ПРИТЪПЯВАНЕ
Тайна молитва
Размишление.
Някой път в психологията на хората настава едно състояние на претръпване. Ако повторите много пъти една постъпка, едно чувство, една мисъл, едно и също действие произвежда отъпяване. Значи има известно добро. Най-първо вие ядете, вземете една хапка, после вземете втора, трета, четвърта, пета, шеста – дойдете до върха, когато тия постъпки влияят върху вашата нервна система, но след туй настава едно претръпване. Претръпването всякога показва, че вие сте дошли до нормата и сте заминали. Трябва да се спрете, да вземете друго направление.
Природата не разбира, че правият път е правата линия. В природата такъв път не съществува. Какво подразбирате под думата „прав път“? Или под думата „схващане“ или „понятие“? Понятието за любовта или схващането за любовта какво е, какво обяснява? Когато някой влезе в някоя бакалница, какво може да направи, зависи от кесията, от средствата, с които разполага. Но това са прости понятия за живота. Докато имаме взимане-даване с бакалина, нищо не се постига. То са прости физически отношения. Дойдете до ония схващания за любовта. Казваме, да се обичаме. Но разбирате ли любовта, какво в нейните тънки прояви. Казва, да свирим. Ще вземете един инструмент, направен от четири струни, лък. Външните отношения са едни, а вътрешното схващане – друго.
Казвам сега, кой е бил онзи гений, който в български език създал думата „понятие“ и в английски език думата „conception“, няколко значения има то. Има известни идеи да прекараме, които, също както когато един човек създал един инструмент. Ако имаш една цигулка, да кажем, това е цигулка. Който разбира цигулката, това е цигулка, но се нарича и виола. Защо я наричат и виола? Каква идея имал онзи, който направил виолата? Този българин, който направил тази цигулка, той нямал понятие за виола. Направил я според своето разбиране донякъде и я кръстил виола. Разбира се, сега каква идея го е ръководила? Този българин не е разбирал толкоз от техника. Той имал природно схващане доста сполучливо. Цигулка, която свири на дебело. Защо цигулката свири на тънко? От тази има някои, които свирят още по-дебело, има чело, има и най-дебело – контрабаса. Онзи, който създал челото, онзи, който създал контрабаса, онзи, който създал виолата, той има идея в музиката, в хармонията на музиката, не само да са изрази на звуците, съчетание на звуците в разни състояния, в разни полета. Всеки тон има свое поле, за да може да се развие.
Казвам, когато ние говорим за музика, казва: да пеем. Най-първо, всичко в природата започва с пеене. Механическа страна има пеенето. Може да пееш, но пеенето има едно възпитателно значение. Всяко движение съдържа известно понятие в себе си, една придобивка. Да кажем, вземе един портокал. Във вас се зароди желание да извадите сока от този портокал, стиснете го. Защо? Имате една идея. Питам, между портокала и вас какво има? Портокалът може да пита: „Какво съм ви направил?“ Казваш: „Идея имам.“ „Каква идея?“ „Ще видиш.“ Натиснете, докато падне този сок в чашата, извадите семенцата, турите малко захар, обърквате, правите някакъв опит. Веднъж, дваж, изпиете течността. След като опитате течността, какво ще постигнете? Изпиеш тази чаша. Казваш, отличен е този сок. Казва, какво постигна? Нищо не си постигнал. Нищо не съм постигнал, нямам резултати, не знам какво. Но, разбира се, постигнал съм нещо. Но тъй да се обясни, трябва ред схващания, понятия, за да добием вдъхновението вътре, в което движенията са вечни.
Ако вземете една кибритена клечка, запалите я в края, ще произведе един пожар и в крайния ѝ предел ще се опита силата на тази кибритена клечка, какво може да произведе. Самата клечка е нищожна, но тя може да произведе един голям резултат. Казват, че тия резултати са опасни, значи вредни резултати. Сега вие пиете тази чаша с портокалов сок, ще произведе един резултат. След колко време ще произведе същия резултат? При сегашните условия може да знаем, ако тази чаша е пълна с отрова, лекарите може да определят след колко време ще произведе едно болезнено състояние, конвулсии. Ако изпие една чаша отрова, може да се определи приблизително след колко време ще настъпи смъртният момент. Смъртният момент ще настъпи, когато отровата ще покаже своето най-високо влияние и лиши човека от живот. Човек ще мине от едно състояние в друго.
Сега това са само обяснения. Имате известна религиозна идея. Какво разбираме под думата „религиозна идея“? Религиозната идея спада към чувствата, защото религиозният живот е чувствен живот. Там, дето няма чувства, няма религия. Чувствата вземат голяма роля в религията, умът после взима участие. Не вземе ли умът участие, чувствата имат свойство да се сгъстяват. Тогава атмосферата натежее, стане гъста. Туй всички го знаете. Казвате, и най-веселият човек щом влезе в областта на любовта или щом влезете в духовния свят, има опасност вече да станат всички промени вътре – и хубави, и лоши промени. От нашето гледище кое е лошо? Всъщност какъв е светът на чувстванията, никой не знае. Но ние, щом влезем вътре, започваме да ритаме оттук-оттам, след туй всеки един от вас, който е влязъл вътре, все ще измени нещо. Върви някой, маха ръката си напред-назад, някой може да въздиша.
Сега, че какво има в пъшкането? Диша човекът, но в дишането седи една идея. Желанието, което той има, не е постигнато. Да кажем, вземете онзи ловец, и той има идея, носи пушката. В ума му седи заекът неопечен, хрътката го следи, той, като гръмне и не го убие, съжалява. Като че се откъсва нещо от сърцето му, съжалява, че не го убил. Обикновено в турско време ще въздъхне, ще изпъшка или ще изпсува. Като пренесете това и в духовния свят, е вярно. Аз виждам хора, въоръжени със своите пушки. Защото всеки, който иска да вземе нещо, той е въоръжен. Ако ти в една бакалница с една кана бръкнеш в неговия варел, извадиш масло – този бърка, онзи бърка – какво ще остане за бакалина? Ако бъркате според неговите правила, оставите нещо – добре. Но ако бъркате, без да оставяте, на вас е добре, но на бакалина не е добре.
Вие влизате в природата, казвате, Господ създал света и е турил известен ред на нещата. Когато вие влезете в една бакалница, там има известни правила, които трябва да пазите. Когато влезете в религиозния живот, и той си има известни правила. Когато влезете в ония психологически отношения на човека, в неговата възвишена мисъл, и там си има правила, които трябва да спазвате. Най-първо, ако не се научите да спазвате законите, няма да имате никакви постижения, ще имате обикновени постижения.
Да кажем, че някой човек е религиозен. В какво седи религиозността? Виждате, този религиозен човек ще коленичи, ще вдигне ръце отвън. Но знаете ли вие началото на онзи живот? Религиозните хора са започвали с правила, имало е музика, танци. Вие трябваше да се наредите на едно колело. Един ще свири, вие ще започнеше да се движите. След известно време вашето положение няма да бъде такова. Дервишите така играят. Дервишите са едно изопачаване. Игрите са били много ритмични.
Всяка идея, която вие искате да постигнете, всяко едно чувство, то си има известен ход, известни линии на движение. Ако знаете тази линия на движение, вие може да постигнете това чувство. Тъй както градинарят, ако разбира законите на дървото, знае всеки един клон как се развива. В чувствения свят е същото. И чувствата зреят, и те имат свои плодове. Плодът на едно чувство е онова хубаво разположение, което може да добиеш.
Казвам, при сегашното състояние, когато се казва, че трябва да се работи над себе си, настава една работа. Вие слушате и казвате: „Ние знаем.“ Знанието е вече търговия. Вие сте натрупали стоката. Да кажем, че вашите складове са пълни. Трябва тази стока да се преведе, да се превърне в звонкови монети. Ако сте техник, онази природна сила трябва да се впрегне на работа. Ако силата, която се образува, да кажем, силата на Софийското поле, може да се превърне на електричество, да осветлява, да се ползват хората. Ако вие не може да впрегнете това, което сте придобили, ако вие не може да впрегнете вашата мисъл на работа, за да се ползва животът, какво ще постигнете? Не казвам, че не се ползва, но как?
Фиг. 1
Най-първо българите имаха едни малки газеничета. Сутрин, като станеш, носът е пълен със сажди, дълго време трябва да се кашляш, да се чистиш. Ако в религиозно отношение имате такова газениче, много ли светлина имате? Аз виждам мнозина с такива газеничета. То е схващане. Щом си недоволен, това е газениче. Но това са положения във фигури. Когато едно понятие не е правилно разбрано, тъй както в природата, то произвежда едно дисхармонично чувство. Има едно състояние на мисълта – ти не можеш да мислиш, нямаш импулс за работа. Няма нещо, което да те освежи, да те накара да работиш. Неразположен си, всичко ти е криво, хората ги виждаш лоши, казваш, този свят не струва да се живее. За тебе това е вярно. Че не струва да се живее, в много ограничен смисъл, не си струва да се живее в такова разбиране.
Казвам, при това положение, в което се намирате, трябва да се даде ход на вашето разбиране, туй, което искате да разберете. Някой път искате да го предадете на хората. Искате да предадете вашето разбиране, да се обърнат хората. При сегашното разбиране искате да обърнете всичките хора. Ако всичките хора се обърнат и започнат да мислят като вас, какво щеше да се постигне? Нищо няма да се постигне. Тъй както вие разбирате, ако всичките хора разбират, нищо не се постига. Това още не е разбиране. Идеята е във всинца ви да се предаде онзи импулс, вътрешният импулс на онази природа, която работи в цялата вечност. Има нещо изработено, какви са вашите схващания, вие се въздържайте. Оставете вашите лични схващания само за себе си, докато имате нещо определено. Някой път вие може да мислите, че сте много добри. Опитайте вашата добродетел докъде се простира. Добрият човек, който се самовлада, той трябва при всичките условия да остане верен на себе си. Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти.
Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две. Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме удари. А третият, адептът, той даже не ме усети, че го ударих.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата. В природата, като направиш едно престъпление, ще ти направят две. Второто положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, разбираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят. Дотогава, докато се смущаваш от отношенията с хората, ти не си в областта на любовта. Щом влезеш в областта на любовта, всичките отношения на хората не ти правят впечатление. Ти си толкова повдигнат, че не им обръщаш внимание. Казва, как може да обърнете внимание, той е горе, той не може да бъде в тия висини, той не може да се занимава с тия въпроси.“
Казвам сега, че религиозните общества са започнали с музика. Имате ли вие понятие как са започвали старите хора своите религиозни танци. Вие казвате, че нас не ни интересува. Прави сте. Що ви интересува старото изкуство на яденето? Техните песни, както са били, то е изражение на тях. Аз съм превел една източна песен, тя е древна. (Учителят свири.) Всяка една музика, то е едно движение. Ако ти не знаеш туй движение, ти не може да разбереш и тона. Всеки тон в природата има съответстващо движение. Ти не може да се настроиш религиозно, ако нямаш антена. За да бъдеш в правата смисъл религиозен, ти трябва да разбираш всичките тия движения. Ако ти не може да ги разбереш и да ги привлечеш към себе си, ти няма да имаш съответстващо понятие, няма да се открият тия духовни картини.
Духовният свят е свят на образи. Ако не може да се поставиш в едно отношение да оценяваш образите, ти не може да чувстваш. Всякога в сегашно общество кои приятели се свързват, кои приятели се разбират? Да кажем, имате един приятел. Какво ви интересува във вашия приятел? Вие не сте си давали отчет кое във вашия приятел ви интересува. Като го видите, обичате го. Но да обясним нещата. Ние не може да обясним какво нещо е приятелят. Но в присъствието на вашия приятел вие може да чувствате и да мислите, и да говорите. Или най-първо, като говори приятелят ви, всичките тревоги, които имате, ги забравяте. Като дойде един ваш приятел, всичките тревоги изчезват. Тъй както онзи, който седи в гората, гладувал е, дойде онзи, който носи пълна торба с хляб и провизии, веднага изчезват смущенията на този човек.
Сега и в религиозно отношение се смущаваме. Липсва ни нещо. Тази липса трябва да се допълни. Сега на вас ако дам този образец, при сегашните ваши понятия, ако ви кажа как са играли, са правили своите религиозни танци, какви са били техните религиозни схващания, какво ще ви ползва вас, кажете ми. Ако вие в себе си не може да направите същите танци, законът е същият – тогава по този начин, сега по друг начин. Ако вие тъй хармонично не може да чувствате и да мислите, пак няма да произведете ония резултати, които искате. Дълго време като се движат, веднага със своите танци те привличат тия сили от невидимия свят в своя организъм. След като вече цялото това общество се настроява, след като излязат, стават обикновени.
Човек, като влезе в едно религиозно общество, ако се стопи в тази атмосфера, с него ще стане една обнова. Обновата става тъй, както когато идеш в планината, от чистия въздух, от светлината или от топлината. Ти значи ще се претопиш в тази атмосфера на религиозен живот. Онова схващане, да мислим, че религиозният живот е известни постъпки, не е право. Постъпките още не означават религиозния живот. То е непреривното онова, което се втича в човека, което повдига човешката душа, което повдига човека, дава радост и веселие. То е религия.
Ако кажем… (Учителят свири и пее.) Какво означава това? Ако вие вашите чувства не ги спрете на едно място, след като вървят дълъг път, вие ще направите един извор. Значи животът е път, трябва такова движение. Вие ще вървите във вашия път, докато дойдете до един пункт, дето трябва да се спрете.
Казвам, сегашният ваш живот можем да го превърнем в нещо разумно. Онези от вас, които може да свирят, да свирят, да направите някои опити, да пеете. Мнозина хора са направили опит и са сполучили. Някои са чели Библията по десет, петнадесет, двадесет пъти и имат постижения, но тия постижения са само за малцина. Една американка на деветдесет години е прочела Библията деветдесет пъти и имала резултат. Зависи, ако четете Библията по един начин или по друг начин, ще имате известни постижения, но в четенето трябва да разбираш.
Ако дойдеш да изучаваш един светия, ще разбираш нещата, както трябва. Казвате, в миналото Езекиил имал постижения. Много религиозни хора сега ги нямате. Данаил имал постижения, сега ги нямате. Йоан в Откровението имал постижения. Туй, което е писано, е много малко. Някои от вас казват, те са стари пророци, те са стари неща. Какви са новите неща? От две хиляди години духовният свят е станал по-богат. Даже мнозина от вас не знаят дали има религиозен свят, дали има други същества вън от човека, дали съществуват неща. Под „човека“ ние разбираме разумното, общият принцип, който прониква цялата природа. Ние не може да отделим себе си от природата. В тази разумност са свързани всички органически същества – от най-малката форма до най-великата са свързани в тази разумност.
Вие казвате, съществуват ли други същества? Съществуват в още по-висша форма на тази разумност, но още не са се проявили в своята форма. Ако ние не бъдем благодарни за туй постижение, което сме постигнали, много малко сме постигнали. Ако нашата форма няма други постижения, няма смисъл животът. Смисълът на живота е към онова великото постижение, което е начертано в живота, към което се стремим. Всеки един от вас трябва да има малки постижения за себе си, после да ги предаде на другите. Най-първо – постижения за самия него. Вие, като влезете в природата или като влезете в Царството Божие, вас ще ви турят на работа. Вие мислите, като идете в небето, там има китари, ще ви дадат китари, да свирите. Ако останете там да се учите, ще ви върнат назад. Всички не може да свирите, но всички може да мислите. Може да не сте някой знаменит художник или архитект, но всеки може да работи над себе си. Към това трябва да се стремите. Вие, каквото да работите, дали сте в празна стая, дали четете, или стоите, всеки един трябва да се стреми да придобива по нещо, да разработва сегашните си идеи.
Вие вярвате в Христа, казвате – трябва да идем да го проповядваме на хората. Казваш: „Повярвай в Христа.“ Казвате, трябва да идем да проповядваме на хората, но като идете, какво ще проповядвате? То значи, родиш едно дете, но с раждането не се свършва. Туй дете, което се роди, майка му всяка нощ по три-четири пъти става, ходи при люлката, къпе го, каква грамадна работа съставлява, докато го отхрани. Но работата не се свършва. След туй туй дете ще започне да работи над себе си. Вие сте започнали голяма работа все. Когато се пробуди вашата душа, вашият ум, вие трябва да работите над себе си. Ако не работите, един ден ще внесете дисхармония. Ако майката не гледа десет години детето, тя може би ще изгуби своя резултат. До края трябва да се свърши работата.
Питам, ако нашите песни, които тук пеете, се изпеят на един източен човек, какво ще му придадат, кажете ми. В разбирането на песента. Всякога човек трябва да се настрои музикално. Религиозният човек не може да има постижения, ако не се настрои. Той изменя ежедневното настроение, което се механизира, в което животът съвършено се опростотворява. Но туй опростотворяване не е механическо схващане. Трябва да има свой смисъл. Ако ние останем в постоянния ежедневен живот, ние ще останем в нивото на света. Постоянно трябва да се отърсваме от тия ежедневни схващания.
Ние казваме, има някои ненормални неща. Ненормални неща са тия, които спират прогреса на човешката душа. Без разлика е какво е. Всяка мисъл, всяко действие, всяко понятие, което спира човешката душа, ние говорим общо за душата в природата. Туй, което подтиква човека напред, то е морално. Туй, което спира човека, не е морално, значи не е разумно. Всяка храна, която не нахранва човека и не го подтиква напред, трябва да се отхвърли.
Сега новите идеи мязат на тази виола. Ако вас ви се даде, може ли да свирите? Да дръпнете струните, това всеки един от вас може да го направи безпогрешно. Туй е началото на постижението. После ще дръпнете по две струни заедно. Съчетанието на ония звукове, които са скрити в тебе, може да извадиш. Тази виола служи като антена. Чрез нея може да извадиш ония звукове, които са в природата, ти си майстор тогава. (Учителят свири.) Как ще преведете тия звукове. За да разбереш този звук, ти трябва да се поставиш на уровена на тази висота, за да разбереш разумно. Ако разбираш вътрешното състояние на тия звуци, туй, което звуците съдържат, веднага ще настане една промяна, един проблясък ще дойде. Защото музикалните звукове в старо време и сега са едни и същи. Музиката е един ход.
Хората, които са слизали по инволюция, като дойдат дотук, е почивка. В българската музика показва, когато бялата раса дошла до дъното на материалния свят, преставала да ходи. Започвал обратният път, подскачането. Като дойдем до дъното, по-надолу няма какво да се слиза. Българинът казва: тупа, тупа, да се върнем към онова положение, в изтичането. Когато змията върви, тя търси път. Сега мнозина в своите чувства има да слизате още доста надолу. Ако не разбирате този закон на слизане, много от вас, ако не слизате, много работи има да преживеете. Ако нямате енергия на преживяване, трябва да се върнете назад. Преживяване трябва. Онова, което аз ви говоря, то е запалка, но ако нямате материал, с който да се работи. Трябва да имате материал. Хлебарят никога няма да тури своето знание в хляба, но вие ще извадите от хляба това, което природата е вложила в него. Тогава ще намерите онзи смисъл, дето казва Христос: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, има живот.“ Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб, да извадите тази енергия, ти ставаш едно с хляба, и хлябът е едно с тебе. Един ден и за вас ще дойде смъртта, както за хляба. Що е смъртта от това гледище? Един ден и вас като опечен самун ще ви изядат.
Казвате: „Ще умра.“ Вашият живот ще се прелее във великия живот на природата, или вашето съзнание ще дойде в съприкосновение с по-високо съзнание. Щом дойдете в съприкосновение с по-високо съзнание, вие ще умрете. Умирането е минаване от един живот в друг. Ако дойдете в този живот, ще видите, че този живот струва повече, отколкото обикновения живот. По-добре е да бъдеш един самун, турен в човешкото сърце, отколкото да те подмятат по хлебарския тезгях. Този хляб може да падне и да се окаля. Но ако хлябът се постави в човешкото сърце, вече има почетно място. По-добре е ти да влезеш да живееш в свещената стая на едно съзнание хиляди пъти по-високо, отколкото при обикновения живот, всичките хора да пипат. Нали сте виждали как хората избират хлябовете, избират, избират, най-после останат няколко самуни за фурнаджията. Оставете един хляб за фурнаджията. фурнаджията не може да ви яде, той съжалява, че не продал хляба си.
Сега се изисква пречистване. Аз забелязвам дефекти в постъпките. Всички казвате, да се опростотвори животът. Не да се хармонира животът. Колкото по-малко говорим за любовта, толкова по-добре. Щом кажем за любовта, ние нямаме туй схващане, което тя съдържа. Думата „живот“ може да разберем по-добре, отколкото любовта. Думата „знание“ по-добре разбираме, отколкото мъдростта. В закона на мъдростта се изисква жертва. Ти не може да бъдеш мъдър човек, ако най-първо не се стремиш към Бога, към Първата причина. Ако ти Бога не обичаш, и другите хора не може да обичаш. Защото въздухът, който е вътре, в своята стая, има отношение с въздуха отвън. Любовта у хората, колкото и да е малка, има отношение към света, към Бога. Трябва да знаеш, че твоята любов може да се поквари, да ѝ липсват тия елементи, както на въздуха. След като дишаш известно време, се напълва с въглена киселина, която е отровна за организма. Ти може да живееш във въглена киселина, но трябва да станеш растение.
Когато кажем, че трябва да се приспособим към лошите условия, аз имам друго разбиране, не както вашето. Казва, трябва да търпим. Не, щом се умножи въглената киселина, ще се превърнеш на растение. Щом ги разбираш тия растения, в тебе ще доставиш въглена киселина. Щом дойде въглената киселина, хората заспиват. Щом дойдат страданията, всичките хора заспиват, не могат да издържат. Човек, който не може да издържа страданията, то е много накупление на въглена киселина. Само растенията имат туй свойство, да използват въглената киселина.
Ако човек не може да носи страданията, той не може да бъде здрав. Човек, който носи много големи страдания, той е здрав човек. Ако някой пита какво нещо е здравето – здрав човек е онзи, който страда. Не който се мъчи и легне на легло. Да се мъчиш, това не е страдание. Страданието показва силата на човешката душа. А пък радостта, която чувстваш, показва възможностите, които той може да направи. Един човек виждаш каква е силата му, в скърбите с която разполага. Щом е радостен, ще видиш какво може да постигне. Тъй щото, щом имаш радост, постижения може да имаш. Щом имаш скръб, ще покажеш силата си. Щом падаш в едно състояние на скръб, ще покажеш капитала, с който разполагаш. Та и най-силните, които не разбират този закон, щом дойдат скърбите, казват – не струва. Хубаво.
Скръбта е пробен камък. Виждаме, че и най-великите учители в света, които са слизали в света, са страдали. Няма някой, който да не е страдал. Когато дойде Христос, беше силен да лекува. Който казваше, с вяра може и гората да се премести. Когато дойде до едно състояние, защо отиде да се моли? Защо не махна с ръка, да измени своята съдба? Той отиде при по-висше съзнание и молеше се той, ако е възможно тази чаша да мине. Той разбира нещо велико. Казва, ако е възможно. Като че не бе готов. Казва, аз за този час дойдох, не да бъде моята воля, но твоята. Моли се Христос, след туй казва: „Свърши се.“ Казва, тия страдания трябва да ги мина, там ще покажа своята сила. И действително, постави се на силата, дойдоха всичките изпитания. Хубостта на неговия характер е, че той издържа. Неговите ученици какво правеха? Заспиваха. Като се върна, казва им: не спете, за да не паднете в изкушение.
Та казвам, когато дойдат мъчнотии, трябва да знаете как да се молите. Дали ще ви послуша Господ, или не – това не мислете, защото на молитвата на Христа не се отговори. Той се моли да мине чашата, но не мина. Но после му се даде нещо много хубаво. Тази молитва спаси Христа в друго отношение. Тя даде възкресението. Господ каза: ти ще пиеш тази чаша, но аз ще те възкреся. Туй е, който разбира. Следователно сега не избягваме страданията, но да дойде възкресението в нашия живот. Във възкресението, то е красивото, което очакваме. Всички ще минете през страданията. Туй, от което някой път се страхувате, ще дойде. Най-страшното, от което човек се плаши, ще дойде. Може след една година, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет, сто и двадесет години, но един ден ще дойде смъртта, ще похлопа. Ще кажеш: „Аз ида.“ Дали сега ще дойде смъртта, или не, нас не ни интересува. Ние се интересуваме в момента, в който ще дойде, да сме готови за онзи възвишен живот.
Сега ще ви приведа един пример, който може да разберете криво. Когато младата невеста дойдат да я вземат, тя не трябва да бъде на легло, но да бъде здрава, облечена с красиви дрехи. Тя с готовност на душата да напусне. Тя напуща бащиния си дом, отива в нови условия. Сега казват, отива от един дом на страдание в други. Тя няма да бъде толкоз добре, колкото в бащиния си дом, тя напуща рая и отива във външния свят. Щом се ожениш, ти напущаш рая. Женитбата е изпъждане от рая. Щом напущаш този дом, ти отиваш да ореш, да сееш и да копаеш. Децата, които са в рая, после ги изпъждат. Когато казват: „Да оженим тази мома“, искат да я изпъдят от рая. Изкушението иде тогава.
Разбиране трябва в женитбата. В женитбата седи едно духовно разбиране, не излизане вън в света, но влизане в рая. Във вас трябва да се започне идеята за влизане. Не е въпросът човек да се не жени, но като се ожени, да не излезе вън в света, да не излезе от рая. Връзка да се направи, да се върне при баща си. Христос изрази тази идея с връщането на блудния син. Той се връща при баща си, да направи връзка. Във всичките приказки, които съществуват, ако изтълкувате, вие ще имате всичките формули, как трябва да живеете духовен живот. Под духовен живот хората разбират еднообразен живот. Най-красивият живот е духовният живот. Думата „духовен“, тя е изгубила своя смисъл.
Казвам сега, някои от вас трябва да четете Библията по един нов начин. Даже моите беседи ако четете, ще срещнете примери, ония обяснения, които се дават, не сте проучили по този новия начин. Всеки един пример, той е една формула там. Ако се месят тия обяснения, ако самата идея не се разбира, ако разбираш този образец на примера, ако можеш да съпоставиш, ще разбереш. Някаква истина ако не е в тебе, ще кажеш, не се знае.
Когато аз говоря за онзи свят, вие не знаете каква е моята опитност. Когато ви говоря на вас да идем от тук на слънцето, така на слънцето не се ходи. Ако дойде една експедиция, как ще иде? Така лесно, както е представена работата, не се ходи. Много лесна е тя. Тя е доста трудна работа. Пък да ходиш и по другите звезди, е друго.
Аз говоря за възможностите, които предстоят на човешката душа. Когато дойдем до разбирането, не е мъчна работа. Като дойдеш до Божествения свят, мъчнотии няма. Но тук, на земята, както сте ограничени, там е мъчнотията, понеже съмненията вас ви пречат.
Сега какво разбрахте? Когато сте сами, как прекарвате времето? Представете си, че сте сами. Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете. Някои ще се повърнете пак в света. Светът е забавление за деца. След като се облечете хубаво, като турите тия ланци, връзки, всичко това е хубаво, но то е заради хората. След като те видят хората няколко пъти с хубави дрехи, ще кажат: „Имал пари, купил. И аз да имам, ще купя.“ Някой ще каже: „Ти може ли да ми заемеш малко пари, аз така да се облека.“
Така нищо не се постига. Защото, ако ние излезем като религиозни хора, има една външна страна на религиозния живот. Да се облека, и аз искам да съм като тебе. Дай ми пари, и аз искам да ида при Бога. При Бога, то е закон за душата. Когато се говори за Бога, разбираме човек, който е седнал, той трябва да яде. То е негово постижение, единственото постижение, дето никой не може да го заеме.
Разбирането на Бога то е едно отношение на душата към Бога. Фурнаджията може да приготви хляба, готвачът може да приготви, може да сложи, но дойде ли до яденето, никой не може да яде за тебе, от тебе да зависи.
Сега, за да ви утеша, може да ви кажа: вие сте много добри. Ако ви кажа: много сте добри, вие ще кажете: „Залъгва ни Учителят.“ Ако ви кажа: много лоши сте, ще кажете: „Гледай, толкоз време сме работили.“ Но да кажа една истина. Вие не работите над себе си. Работите толкоз малко. След като работите половин час, казвате: „Много време работихме.“ С половин час работа не става. Ако кажете, че половин час сте се молили или един час, що е един час за молитва. Много часове се изискват непрекъсната молитва, то е един процес дълъг. В молитва, значи седиш на едно място, да се вцепениш. Може да си на работа, да се занимаваш с тази основната идея, най-малкия момент, да отправиш ума си към Бога. Навсякъде, където вървиш, тази връзка да бъде.
Да дойдем до изкуството. Колцина от вас знаят да свирят на виола? (Един брат изпя една песен, с която дервишите танцуват.) Дервишите са останали много назад, те са изгубили. Тия дервиши са изгубили туй музикално чувство, те са механизирали източната музика. Щом се дойде до механизирането, трябва едно естествено обновление. Щом човек започва да огрубява, той не е вървял правилно. По музиката на един народ може да се съди за неговото постижение. В сегашните птици, ако се съди, има много хубави моменти. Ако могат тия моменти да се държат, има много хубави заложби. В сегашната музика има много хубави заложби. Някои парчета са груби, на израждане, но някои са хубави за една бъдеща музика, в която може да се излее хубавото, красивото в човека. То е музика, то са възможности.
Човек в скръбта не трябва да се спира върху капитала, който той има. Колкото радостта е по-голяма, толкоз възможностите са повече за в бъдеще. Всеки един от вас трябва да бъде радостен. Без радост животът няма никакви постижения. Казва: „Какво се радваш?“ Непременно човек трябва да се радва, за да има постижения. Радостта е сила в живота. Колкото и малко да се радваш, то е сила. Може да е кратко време. Всяка една радост, която иде в живота, да принася.
Отче наш
37 лекция, 7 май 1930 г., София, Изгрев
