ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Размишление.
Чете се резюме на темата: Отношение между Добро и зло.
Често се говори за единство в Природата – какво се разбира от тия думи? Засега по този въпрос има две разбирания, които вървят паралелно в човешкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на Живата природа и произхожда от проявите на обективния ум на човека; то се спира върху положителната страна на природните явления и се нарича материалистическо, или материализъм. Второто разбиране на Природата е наречено субективно, вътрешно, или пасивно. Обаче и обективното, и субективното схващане на нещата са резултат на целокупния човешки ум.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка, а всъщност какво представляват тия два свята – и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които получава при разглеждането им през лупа – едни и същи предмети, гледани с лупа и без лупа, имат различни големини. Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат – както и по какъвто и начин да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното; единствен Бог, единствена Първата причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала.
Всичко това не трябва да обезсърчава човека, но да му дава подтик, стремеж да работи и да учи. Например той не знае в кой час се е родил в Битието: сутрин, на обяд, вечер или посред нощ. Началото на Битието е моментът на неговото зачеване. Битието има ден и нощ, които никога не свършват – понятията ден и нощ са метафизични, те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина; какво съществува извън деня и нощта не е известно. Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина – те се менят периодично. Ако човек живее една-две години в светлина, следващите една-две години ще прекара в тъмнина. Например докато човек е млад, очите му са здрави и той живее в светлина; щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина.
Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самите тях. Има същества, които не познават деня и нощта, но за човешкото съзнание те съществуват и от степента му зависи дали той ще раздели дните на ден и нощ, или ще познава само деня. Ако старецът знае начин, по който може да регулира енергията на своите очи, а и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човек трябва да повдигне и мисълта, и съзнанието си до едно по-високо поле от онова, в което се намира – това значи да владее човек законите на подмладяването. Който не владее тези закони, той неизбежно ще бъде изложен на постепенно остаряване, което ще го доведе до смъртта, но след 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайният предел на прераждането, той отново ще дойде на Земята.
Сега мнозина ще се запитат какво отношение имат тия обяснения към техния ежедневен живот, пълен с тревоги и неразрешени задачи. Обясненията, които ви давам, имат отношение към вашия живот, който не е нищо друго, освен проява на вашата душа – душата ви живее, а вие растете и се развивате. Като се натъквате на ред противоречия, които не можете да си обясните, вие растете и всеки ден прибавяте по нещо ново към живота на вашата душа.
Защо човек ослепява – защото не е живял съобразно законите на Разумната природа. Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттам сътресението се предава на дробовете, от дробовете – на мозъка, а от мозъка – на очния нерв; щом очният нерв отслабне, човек започва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, той трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо на мозъка, после на дробовете, на стомаха, където е дошло първото сътресение, и най-после трябва да намери причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне.
Сътресенията, които човек преживява, всякога произвеждат разширяване или намаляване на пространството между молекулите на живата материя. Когато в междумолекулните пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намери изход, там се развива магнетична сила. Който не може правилно да използва тази енергия, започва да мечтае за много работи – да стане богат, учен, силен, и в него се развива голяма алчност; макар че не може да постигне всичко това, той изпада във фалшиво положение, започва да мисли, че е нещо по-особено от другите, и вместо да върви напред, спира на едно място. Това напрежение предизвиква сътресение в мозъка му и не минава много време, казват, че този човек се е разстроил умствено. Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулните пространства в мозъчната материя, от което молекулите на нервната система изгубват своята стабилност и пластичност, вследствие на което магнетизмът не може да се предава по нея.
Хората са изложени на сътресения, които разстройват нервната им система, вследствие на което у тях се явяват ред болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гневът в човека също се дължи на голямо количество енергия, събрана между молекулите, която търси изход да излезе навън; докато се освободи от тази енергия, човек става, сяда на стола, хваща се за главата, сърди се на този и онзи, но щом тази енергия се асимилира от лицето, с което разгневеният се обменя, последният се освобождава от гнева си.
В живота си всеки човек трябва да си взаимодейства с някого, защото двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят: енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат, но може да става и между двама души, които не се обичат – и когато се обичат, и когато се мразят, хората мислят едни за други. Природата не обича да подпушва енергиите си, този закон съществува в цялата Природа, затова когато един човек се радва, друг скърби. Когато двама души не се разбират, в помощ ще им дойдат други двама с противоположни на тях енергии, за да се обменят. Събраната енергия в междумолекулното пространство, като по-гъста, минава в междуатомното, където функционира електричеството, и по този начин тези енергии взаимно се обменят.
Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение и не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие; за да не стане това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път и тогава събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия – тази е причината за внезапната смърт на хората; когато една бомба експлодира у човека, тя причинява внезапна смърт.
Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на симпатичната нервна система; в това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек подпуши някоя своя мисъл, т.е. не и даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система; ако подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: не противодействай на своите добри чувства и желания; не противодействай на своите възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия и който не я слуша, тя ще го разтърси.
Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията – те се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните и пространства, което предизвиква разширяване на тия пространства. Напрежението върху силите на Природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на Земята – живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Следователно материята живее и съществува поради космическия човек – ако той умре, т.е. престане да живее на Земята, и Земята ще умре, няма повече да съществува.
Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее – значи недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на Земята. Чрез земетресенията Природата стресва хората, уплашва ги и по този начин тя трансформира енергиите си. Когато се проповядва на хората да живеят добре, да не изтезават и да не колят животните, целта е да ги заставят чрез молитви, чрез добри дела да преработят недиференцираната материя на Земята, да отпуснат запушените и отвори, за да се избегнат земетресенията и катастрофите, които стават в Природата. В Божествения свят не съществуват никакви сътресения, никакви катастрофи, там всичко е абсолютна хармония; дисхармония съществува само на физическия свят, причина за която са хората.
Ще кажете, че това са неразбрани работи, но неразбраните работи не са неистинни – ще учите и ще се убедите в това. Човек много неща днес не разбира, но утре ще ги разбере. Например какво знае той за отношението между числата 10 и 2? Защо числото 10 без числото 2 не може да реализира своите стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Представете си, че числото 10 е едно буре с десет обръча, а числото 2 е двете дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето без двете дъна – никаква; поставите ли му дъната, в него можете да сложите каквото пожелаете.
В този смисъл и човек представлява живо буре с две дъна; дъските на бурето представляват човешките органи, които се съчетават в едно цяло, а вън от бурето съществуват известни ограничения, известни закони – това са обръчите на бурето. Средният, най-широкият обръч, представлява екватора на бурето; над и под този обръч поставят по още пет обръча – пет закона, благодарение на които дъските се стягат и бурето върши работа. Защо са сложени пет обръча над средния – да държат цялото буре в равновесие. Когато бурето се разсъхне, взимат чук и го начукват тук-там по обръчите, за да се стегне, или наливат в него вода.
Когато дъната на бурето са добре прилепени, обръчите му са добре стегнати и не го излагат на Слънце, то не се разсъхва. Кое буре се разсъхва – безидейното. Кое буре е безидейно – което няма съдържание в себе си; всяко буре, което има съдържание, е идейно. Какво съдържание може да има? Сок от ябълки, от круши, от сливи или пет-, шест- или двадесетгодишно вино; може да съдържа още и масло, сирене, жито и др., но каквото и да съдържа, то е идейно буре и като такова, никога не се разсъхва. Всяко буре, което няма съдържание, непременно ще се разсъхне – ще се образуват междини, през които въздухът ще започне да прониква, и тогава дъските започват да гният, да се разлагат.
В заключение на всичко това ние казваме, че човек трябва да бъде идеен. Само онзи човек може да бъде идеен, който има в себе си съдържание, при това той трябва да бъде пълен с това съдържание, а не само до половина. Природата не търпи празни пространства: като сипва съдържание в бурето, тя го пълни догоре, да не остава място за въздуха. Следователно добрият човек представлява буре, което е пълно догоре със съдържание; лошият човек е буре, което не е пълно догоре, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т.н.
В бурета, пълни със съдържание, т.е. в идейни бурета, обръчите никога не падат; в безидейните бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват. Значи в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържанието се излива навън – тази е причината, поради която философите често си задават въпроса Къде е човекът?; няма го – щом съдържанието му се е изляло на земята, човекът го няма вече. Сега не остава нищо друго, освен този човек, както и неговите близки, да се молят за него да дойдат Разумни същества от Невидимия свят и да сглобят по някакъв начин дъната, обръчите му и отново да го възстановят; щом формата му се възстанови, и съдържанието ще дойде.
Къде е отишло съдържанието на това буре? В земята, а щом е в земята, то не е изгубено – известно е, че в Природата нищо не се губи. Съдържанието на бурето има свой специфичен обем, своя гъстота, тежест, поради което никое друго същество не може да се ползва от него. Никое същество не може да се ползва от чуждо съдържание; това съдържание ще се движи от едно място на друго, ще приема различни елементи и съединения в себе си, но в края на краищата ще се влее пак в онази нова форма, от която някога се е изляло.
Сега, не схващайте нещата едностранчиво. Бурето представлява личността на човека, която е временна, т.е. има временни отношения към хората; съдържанието на бурето обаче никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава. Казано е, че Бог е троеличен – значи ако човешката личност се унищожи, човек ще приеме едно от Божиите лица, т.е. Бог ще се всели в него. В този смисъл човек е слабо отражение на Божията личност, на Божието лице.
Когато казваме, че човек трябва да се откаже от личното в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико – само великото може да замести личността. Човек лесно може да се откаже от едно нещо, ако в замяна на това му се даде друго, по-голямо: лесно можеш да пожертваш хиляда лева за две хиляди, десет хиляди – за сто хиляди или един милион за десет или сто милиона и т.н. Малко хора ще срещнете днес, които могат да пожертват голямото за малкото. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер да пожертвате десет хиляди лева, за да получите срещу тях сто – всички ще започнете да отказвате под предлог, че тия пари са ви нужни; обаче ако ви кажа да дадете по сто лева, за да получите по десет хиляди, и най-бедните ще намерят сто лева и ще ги внесат. И едното, и другото като методи са полезни, необходими и често се срещат в живота. Смаляването е толкова необходимо, колкото и увеличаването; растенето на детето е толкова необходимо, колкото и остаряването, защото старият наново ще се подмлади, а детето върви към остаряване. Кое от двете положения е за предпочитане? Понякога е по-добре човек да бъде стар и да върви към подмладяване, а понякога – да бъде дете, млад, макар и да върви към остаряване.
Това е философия, която не е отвлечена, затова може да се приложи в живота. Днес всеки иска да бъде здрав, млад, щастлив; всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в обкръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата; то е нещо вътрешно, обуславя се на вътрешни закони. Човек може да бъде красив само когато е щастлив; човек може да стане музикален, когато е щастлив; човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне, без щастие човек е актьор на сцената.
Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога или на ученика със своя Учител – когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на Разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея – това значи да придобие човек единство с Природата; това, изобщо, значи единство в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.
Следователно щастието е резултат на сливане между две души: където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма – там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливият не може да бъде беден, не може да бъде невежа; той разполага и с богатство, и със знания. Може ли да бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на Природата – той ще разполага с богатствата и със знанията на Природата като със свои. Това щастие може да се придобие само когато човек изпълнява законите на Любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане; без това сливане няма Любов, няма и щастие.
Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в Природата: който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. Щастието не може да дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението; щастието идва само от едно място – от Всемирния Всесилен Божи Дух. Някой казва, че бил много щастлив – неговото щастие трае ден и половина; друг се хвали с голямото си богатство, но колкото и голямо да е богатството му, с него той може да обиколи най-много Земята – не може да отиде до Слънцето, до Венера, до Сириус.
Със своето богатство щастливият човек може да обиколи цялата Вселена; той няма да живее само на Земята и да трепери като другите хора да не го скъсат на изпит било в университета, било в живота някъде. Той е в състояние да направи хората около себе си щастливи – ако се запише като студент в университета, ще се остави съзнателно да го скъсат, за да помогне на професора си, който не живее добре с жена си; ще се запознае с професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливият студент да бъде скъсан, но това се допуска от Невидимия свят, за да се създадат отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е един от начините, които се допускат в живота.
И Доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на Свободата. Който мрази злото и се страхува от него, а обича Доброто, той не е щастлив човек. Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на Земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно – един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва.
Атомите и молекулите са живи, разумни същества, между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода като невеж внимателен кавалер пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях, и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество, да утоли жаждата си. По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода – източник на живот. При всяко съединяване на атомите се образува топлина, понякога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата реакция – това е вътрешният живот на атомите. Външният живот на атомите е подобен на говора, на звуковете, които се чуват от грамофонните плочи – те говорят нещо, без да разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без да го разбират.
Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата – тя ще си замине със своите стари възгледи. Шестата раса има нов морал, който почива върху закона на Любовта. Новият човек ще разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели. Сутрин, като става от леглото си, ще ги запитва в какво състояние се намират, имат ли излишна енергия в празните си пространства, за да вземе мерки, да отвори всички пътища, за да излезе тази енергия навън; ако кажат, че имат излишна енергия в себе си, той веднага ще направи едно добро дело и ще ги освободи от излишния товар. Затова се препоръчва на хората да правят добро – когато някой усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело.
В каквато и форма да е доброто, то непременно трябва да се извърши. От някого се изисква да завърши основно училище, прогимназия, гимназия и университет; защо трябва да завърши – не е важно, ще учи и няма повече да пита. От друг се иска да следва окултна школа – ще влезе в школата и ще учи, без да пита защо му е това знание; когато започне да учи, тогава ще разбере защо е трябвало да следва тази школа.
Когато Невидимият свят е изпратил човека на Земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която трябва да свърши, и е предвидена специална задача, която трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на Разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. Като работи правилно, човек ще се примири с противоречията в живота.
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива – чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа – Той имаше два центъра: един горе и един долу, и затова казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на Земята, а по дух се ръководеше отгоре – в това се състои истинското щастие.
Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие, но те се самоизлъгват – каквото човек придобие на Земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на Земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят; понякога в онзи свят условията за придобиване на щастието са по-добри.
Апостол Павел се обръща към своите последователи с думите: „За мене е по-добре да отида при Христа, там да придобия щастието, но за вас е по-добре да остана на Земята“ – апостол Павел можа да понесе всички страдания с радост, защото беше щастлив, учен човек. Той казва: „Не живея вече аз, но Христос живее в мене“ – между Павел и Христос има вътрешно единство, затова той казваше: „Никой не може да ме отдели от любовта Христова“. Благодарение на тази Любов, на щастието, които придоби, Павел имаше голям ентусиазъм и голяма смелост, вследствие на което като малко дете ходеше от плевник на плевник – човешките души, за да ги подпалва, и като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше как горят и казваше: „Старата слама трябва да изгори, за да дойде нова“.
Старата слама – това са старите вярвания, обичаи, разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Повечето хора днес са пълни с нещастия: когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво да прави, за да се освободи от нещастието си. Много просто – нека отвори горното дъно на бурето си, за да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един кацар да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място.
Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане; чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието.
Хората на Земята живеят по благодат, но не са щастливи – защо? Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на Земята, но повечето са кандидати за щастие. Човек моментално може да стане щастлив, няма защо да отлага нещата, но като очаква щастието, трябва да бъде доволен на най-малкото, което му се дава, на зазоряването на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъж; за вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви – това е въпрос, върху който не трябва да се разисква.
Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживели, благодарете за всички усилия, които досега сте правили. Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал. Пред щастието няма да говорите за вашето минало нещастие или за добрите животи, които сте прекарали; пред щастието няма да говорите за Добро и за зло – щастието е извън Доброто и злото.
Някой се оплаква, че е добър човек, а е нещастен. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят (нито на Небето, нито на Земята) – в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. В този свят не съществуват понятия за Добро и за зло. Любовта е плод на Духа. Така трябва да мисли човек, за да има ясна представа за света. Които не разбират законите на Любовта, те търсят щастието по механичен начин: в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, но не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, но и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, но и в това не го намират – защо? Защото търсят Бога по външен, по механичен начин, а това са само условия за развитие.
Сега аз разглеждам щастието в широк смисъл, като първа стъпка, като първа връзка в живота. Като се говори за щастието, някой казва, че не се нуждае от наука, не се нуждае от богатство, само да придобие щастие; това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, на които за да добият щастие, нужно им е и богатство, и знание; има богати и учени хора, които за да добият щастие, трябва да се откажат от сегашното си богатство и знание – щом се откажат от старото, ще придобият новото. По кой от двата метода ще придобият щастие – не е важно.
Ще дойде ли щастието? Хората говорят за щастието, но не вярват в него, вследствие на което гледат да се осигурят в различни банки, да си правят къщи и при това положение пак са нещастни. Ако по-рано са били доволни на една стая и кухня, сега искат две стаи и кухня, после три стаи и т.н.; ако днес са доволни на едно ядене, утре няма да бъдат доволни и на две – от сутрин до вечер готвят, а после се оплакват, че са роби на кухнята. От човека зависи да бъде роб, от него зависи и да бъде свободен. – „Тогава да не ядем.“ Това е друга крайност.
Човек трябва да разбере защо Природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече да яде, а някога – по-малко; защо някога го оставя да живее само в една стая и кухня, а друг път в две и повече. Защо Природата постъпва по този начин – тя има свой план, от човека се иска да слуша: каже ли му, че трябва да има една стая, да благодари за нея; каже ли му, че трябва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десет стаи, десет ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десет, в скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото Природата каже, трябва да я слушате – тя е Великият учител, който ви ръководи; не я ли слушате, ще ви тури далеч от себе си и след това ще дойдат страдания, нещастия и ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне – ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно.
Една госпожа от Стара Загора, сега работи в едно сиропиталище, дойде един ден при мен и ми разправи накратко живота си. От дете тя била религиозна и още като младо момиче, решила да постъпи в някой манастир, да се предаде в служене на Бога. После и дошло наум, че ако се ожени, може да бъде по-щастлива; и така направила, оженила се за един добър човек, но голям материалист, а покрай него и тя го ударила на ядене и пиене, отклонила се от правия път, забравила Бога. Родила няколко деца, които измрели, останал и само един син; няколко години след смъртта на децата умрял и мъжът и; не се минало много време, синът и се самоубил. Останала сама в света, без средства, отчаяна, решила да сложи край на живота си. Докато обмисляла това, тя сънувала един сън, който я отклонил от решението и: явил и се Христос и и посочил един стан, на който имало парче платно, изтъкано само до половината. Като посочил към платното, Христос и казал: „Това платно е твое – ти го започна, добре работи, но го напусна; сега отново трябва да влезеш в стана, да свършиш работата си и щом свършиш платното, всичките ти работи ще се наредят“. След като се събудила на сутринта, тя си спомнила съня и започнала да търси начин как да влезе в стана и да завърши започнатото платно.
Христос се явил на тази госпожа, казал и какво да прави, но по същия начин не може да се яви на всички хора. За вас е важна основната идея – че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието. Постигане на щастието – това е идеалът на човечеството.
Щастието представлява първа връзка, сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава; от този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания, култура на Любовта. От този ред, който днес съществува в държавите, в обществата, в училищата, в семействата, светът не може да се поправи. Земята днес е покрита с гробища. За да се оправи светът, всички хора, двама по двама, трябва да се слеят с Първичния дух. Днес хората не могат да разберат и да приложат този закон, поради вътрешно отклоняване, вътрешно заблуждение у тях. Дойдете ли до щастието, вие ще започнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието, няма по-велико нещо от сливането на душите с Първичния Дух.
Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нещата. Знайте, че зад всичко, което става в света, седи Бог и коригира; зад всичко, което хората говорят, пак седи Божието Слово и коригира. Ама някой е казал някоя обидна или неразбрана за вас дума; не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие, а вървете напред и всичко ще си изясните. Кандидатът за щастието гледа другояче на нещата.
Обикновеният човек, като го бутнеш малко, веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу – цяло земетресение става в него. Той не е виновен – причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система; значи причините за земетресенията са вън от човека. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последният се клатушка всред бурните морски вълни:
Ама защо не ни казахте кога да тръгнем? Защо не ни казахте, че ще има толкова големи вълни?
Капитанът отговаря:
Аз се подчинявам на великия закон.
Това значи да има човек нови схващания, да разбира смисъла на живота.
Няма по-велико нещо от щастието, няма по-велико нещо от сливането на душите с Първичния Дух.
Тайна молитва.
Тридесет и втора лекция, 23 май 1928 г., София
