Словото

Приказна поема за ангелчето, което слязло на Земята

 

АНОТАЦИЯ КЪМ ПОЕМАТА

Това е приказка, в лесна за възприемане поетична форма, която дава възможност, по един непринуден начин, детето да се докосне до вечни духовни идеи, представени чрез символи. Тя подлежи на драматизация като поздрав за рожден ден или самостоятелно.

Ангелчето е символ на младата човешка душа, а Ангелът – на небесния закрилник и духовен водач.

В поемата намират отражение следните основни теми:

– Сътворението на планетата Земя;

– въплъщението (прераждането) на човешката душа и нейното пътуването през времето и пространството;

– съществуването на видими и невидими светове с техните обитатели;

– съществуването на различни царства на Земята – минерално, растително, животинско и човешко;

– човекът – разумен господар, който отговорно използва предоставените му от Бог блага;

– помощта на ангела-хранител;

– важността на основните човешки добродетели, които се развиват още в ранна детска възраст, като търпение, смирение, послушание, отговорност, почит, жизнерадост, любознателност, доброта …

                         „И рече Бог, и създаде человека.

                         Сам го създаде по Своя образ и подобие.

                                         И благослови го да владее всичко живо по Земята,

                                        да обича и закриля всички твари …” Из „Новото битие”, Шести Божествен ден

            ПОКАНА

 

Рожденико/Рожденичке, седни на този трон

и наметни се с тази звездна пелерина

и запомни това: Земята твой е Дом,

но на душата тя не е Родина.

 

От друго място тук пристига тя,

минава по невидим цветен мост.

Желаеш ли да разбереш как става това,

ти в приказката влез – най-свиден гост!

 

СЛЕДВА ПРИКАЗКАТА

 

Някога, в далечни времена,

едно прекрасно Ангелче живяло

и в рая то било си у дома,

подхвръквало, като снежинка бяло.

 

Веднъж при него се отбил

приятел, Ангел по-голям.

Той важна вест му съобщил,

че Бог се е захванал с План

 

планета нова да направи …

Каква чудесна новина

донесъл този умен Ангел

на тази мъничка душа!

 

И Ангелчето любопитно

подръпнало две облачни завеси,

поискало планетата да види,

но Ангелът тогава се намесил:

 

– Не бързай да поглеждаш ти,

в живота твой за всичко има време,

сега живей с надежди и мечти

планетата да бъде сътворена!

 

И замечтало то … Бог почнал да твори.

Щом рекъл: „Нека бъде Светлина!”,

в тоз първи ден Той вече разделил

деня красив от мрака на нощта.

 

Ден втори бил, когато Бог направил

земята твърда да е под небето

и бели облаци се насъбрали,

те с танца свой привличали детето.

 

Но Ангелът му казал, че е рано –

Земята пуста е, не е гостоприемна –

и че го чака скоро всичко пожелано,

но да се учи да е търпеливо и смирено.

 

И песничка запял му … Бог работел

и трети ден Земята сътворявал,

водата отделил и сушата оформил,

с дървета и треви светът по-хубав ставал.

 

То пак въздъхнало: „Как искам да отида!”,

но Ангелът му казал да не бърза.

Четвърти ден Баща му не е спирал,

Той на небето светилата връзвал.

 

Поставил Слънце – денем да огрява

и Месечина – нощем да просветва,

звезди безброй в небето разпилявал,

към тях поглеждало учудено детето.

 

– Не е ли време на Земята да отида?

– Дете, не бързай! И това ще стане –

отвърнал Ангелът. – Виж с колко риба

се пълнят днес реки и океани!

 

И колко птици хвъркат из небето

в ден пети! Тези чудни твари

заглеждало с голям възторг детето

и към Земята искало да се отправи.

 

Тогава нежно Ангелът му рекъл:

– Ти още малко потърпи!  В ден шести,

щом с най-различни чудни зверове

земята се напълни, за теб ще дойдат вести

 

кога ще можеш ти на път да тръгнеш.

Когато времето дошло, ефирен мост

се спуснал от небето бързо,

готов да транспортира всеки гост.

 

– Сега е време вече да вървиш,

изпълва се това, което пожела си,

като дете човешко ти ще се родиш,

затова тук остави крилата си …

 

Ще пазя аз крилата ти, дете,

щом върнеш се, те пак ще бъдат твои!

Доволно ти бъди, живей добре, 

а аз над теб с любов ще бдя отгоре!

 

Съблякло Ангелчето своите крила,

сбогувало се с Ангела приятел

и се пързулнало по мостчето-дъга

и озовало се най-после на Земята.

 

То стъпило зарадвано на път,

отвел го той до земната му къща.

За него ще започне тук светът,

родители с любов ще го прегръщат!

 

Тук земната му майка пали свещ

и на прозорчето оставя я в нощта,

а земният му татко, млад и свеж,

отваря портите пред чистата душа!

 

Тя цар ще бъде в този земен дом

или ще се роди като царица,

да спазва трябва Божия закон,

да бъде свързана със Цялото частица!

                        

ПОЖЕЛАНИЯ

 

Владей над всеки камък и кристал,

които Бог да ползваш ти е дал,

бъди разумен и благодари,

че с тях по-леки стават твойте дни.

 

Обичай всяко цвете и дърво –

за теб те пазят някакво добро,

стопанин ли си нежен и грижлив,

ти дълго на земята ще си жив.

 

Почитай, забелязвай всяка твар

и сред животните намирай си другар,

добър и благороден с тях бъди,

за вярната им служба си спомни.

 

И радвай се, че си роден човек

в един прекрасен свят във важен век,

носител на Любов и Мир бъди,

задачите си вярно разреши!

 

София, 15 декември 2012

 

По идея и разработка на Ваня Митинска

Поетична версия на приказката – Антония Йорданова – Анная

 

Ако детето е само с един родител, предлагам следния финал:

 

То стъпило зарадвано на път,

отвел го той до земната му къща.

За него ще започне тук светът,

роднините с любов ще го прегръщат!

 

То цар ще бъде в този земен дом

или ще се роди като царица,

да спазва трябва Божия закон,

да бъде свързана със Цялото частица!

ЦИТАТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕМИТЕ НА ПОЕМАТА

 

Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през Любовта. Тогава само душата ще се върне на небето да опита пълната радост. Не можете да опитате Любовта, докато не сте опитали страданието.” Пробни страдания, РБ, 35 г.

 „Грехът, това е един прах отгоре, на повърхността на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвътре не сте покварени. Да не ви излъже някой, прах имате само отвънка. Някой може да дойде и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стих, че „в грях ме зачена майка ми” и т. н. Не, човешката душа е зачената в Любов, тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа. Не залегне ли, смисълът на Живота няма да бъде разбран. Каквато и философия да имате, каквато и наука да заучите, вие няма да се доберете до онази велика Истина, която търсите. Един е пътят. Схванете ли това, за вас няма да има разлика накъде сте, наляво ли сте или надясно, нагоре ли или надолу. Във вас ще цари едно единство, ще знаете, че Бог е навсякъде. Щом схванете тази мисъл, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е душата, там е Раят. Душата образува Рая. Мястото, откъдето се оттегли душата, там се образува адът. И тъй, адът е място на бездушие, а Раят – място на душите.” “Разцъфтяване на човешката душа” – беседа, държана от Учителя на 2 юли 23 г., София

Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. ПОУЧАВАШЕ ГИ, 1949 г. София, 61

Всички души – малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система. ПОУЧАВАШЕ ГИ, 1949 г.,198

Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това, какви сте били в миналото, и какви ще бъдете в бъдещето. Това е един велик процес, през който минавате. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, 1921 г., 32

Много пъти човек се преражда, докато научи уроците на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и дойде на Земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940 г., София, 152

Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно много пъти да минава през една и съща опитност? – Всяко раждане на Земята и заминаване за другия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повторение на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. ПЕТИМАТА БРАТЯ, 1949г., София, 263

Колкото повече човек слиза на Земята, толкова повече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване. ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА, изд. 1938 г. София, 194

За да се изпита един дух, за да може да се провери къде са неговите погрешки, необходимо е въплъщение и слизане на Земята. Така ще се направи проверка – на Земята човек се показва какъв е… Всеки ден показва какъв си; ако си умен, ще знаеш как да се поправиш. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТ ДУША, І том , 212

„Като те обикне някой от тях, посещава те по-често, почва да работи върху тебе и ставаш по-здрав, мисълта ти почва да работи, въодушевяваш се, хората отвън почват да ти обръщат внимание, има някой да мисли за тебе. Има такива братя. Тези братя ги наричат ангели-хранители. Както щете ги наричайте, те идат. Без тях човек е изгубен, без тях човек е като сираче, оставено на пътя. А когато имаш такъв ангел-хранител, ти имаш една майка, която се грижи за тебе. Като заплачеш, тя дойде. Имаш нужди, задоволява ги.” Ти ли си, НБ, 32 г.

Категории