Словото

ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, СИЛИ И ФОРМИ

ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, СИЛИ И ФОРМИ

(Учителят разглежда темите, оставени на масата: уши и носове, рисувани от братя и сестри и казва:)

Това е едно достоверно свидетелство. Макар, че стопанинът го няма тук, но той е оставил свидетелството си. Три неща трябва да имате пред вид. Има неща, които не са научни. Някой път ние наричаме научни неща тези, които не са научни и които не могат да бъдат научни. Там, дето има повече изключения, това не е наука. Науката е там, дето изключенията са по-малко. После, знание, което смущава човека, това не е знание. При това Соломон, който е имал много знания, казва, че всяко знание, което е като търговията, в което има взимания и давания, печалби и загуби, то е бреме за човека. Знанието е велико преживяване, възприятие на човешката душа. В знанието влизат два фактора – да предаваш и да възприемаш правилно. Това са процеси, това са елементарни работи, които трябва да се знаят. Не се спирайте върху това, което сега знаете. Аз определям всичкото знание, което досега сте имали, това е знанието на бабите акушерки, които се приготовляват за бебето, което ще се роди. Те приготвят пелени, корито, количка за детето, което тепърва ще дойде. Та когато говорите за науката на бабите, не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба детето не може. Баба трябва, пелени трябват, количка трябва, много работи трябват за детето. Един ден детето ще се роди и близо е времето, когато ще се роди. Щом се роди детето, и баба ще има, и коритце ще има, но най-същественото сте вие, какво ще се роди във вас. Защото ако знанието не може да ви ползува, защо ви е тогава?

После, при знанието трябва да помните още три неща. Първо да възприемате и предавате правилно. Освен това трябват ви и други работи. Вие трябва да разбирате света па принципите, той не е последният свят. Той е най-високият свят, отдето можете да мислите правилно. Той е най-високият свят, отдето можете да разглеждате света. От там сегашният свят води своя произход. После идат законите, които образуват света на законите. В природата има закони, които не са мъртви. Има закони и правила, които хората създават, но има известен ред и разумност н природата, които се състоят от същества със специално предназначение да поддържат тази закономерност. След това има един свят на силите. Законите регулират силите. И най-после имате и света на формите – физическият свят. Формите се регулират от силите. Следователно една форма не може да съществува, ако няма известни сили, които да я поддържат, да я регулират.

Следователно имате физическия свят, светът на формите; после силите, в които влиза чувствения свят, и най-после света на принципите, дето действуват законите, т.е. Божествения свят, както ние го наричаме. Главата, това са принципите на човека, там ще ги търсите; сърцето, дробовете на човека, там са силите и най-после светът на формите, това е стомахът.

Вие не трябва да смесвате стомашната, храносмилателната система с търбуха. Търбухът е едно специфично чувство у човека само за ядене и пиене. Такъв човек се е родил само за ядене и пиене, той не разбира живота. Значи, главният капитал, който е вложен в човека, това е неговият мозък. Човешкият мозък е съществения, най-главния капитал в човека, който е най-устойчив и най-мъчно се изменя. Противоположната страна на мозъка, това е тялото, дето стават най-големите изменения. Човек може да изгуби от теглото на тялото си 10, 20, 30, 40 килограма, когато от мозъка си едва ли може да изгуби пет – десет грама. Мозъкът запазва най-голямото равновесие.

Следователно когато говорим за човешката мисъл, тя се проявява само в мозъка. Човешките чувства се проявяват в стомашния мозък, дето има много ганглии. Мнозина говорят за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък. Той има пред вид всички функции, които са във връзка с храносмилането. Храносмилането представя главната система в тази област. Ако храносмилането не става правилно и в мозъка ще има неправилности. Понякога може да имате неразположение на духа, да сте мрачни, песимисти, всичко това се дължи на стомаха ви. Ако стомахът функционира правилно, всички други органи са в изправност. Това е един метод на природата. Тя лекува хората чрез ядене. Дайте на човека едно хубаво ядене, което лесно се смила, но да не преяде и той ще придобие добро разположение на духа. Преди всичко яденето, а не храненето е един метод за съграждане и изменение на човешкото разположение.

Освен това обръщайте внимание и на дишането. Бързото дишане, запъхтяване не е хубаво. Дишането ви трябва да бъде плавно, да няма никакво хъркане в него. Ако дишането е правилно, тогава и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Ако дишането не е правилно, тогава и пулсирането на сърцето няма да бъде правилно, а пулсирането на сърцето представя пулс на природата. Пулсът на сърцето във всички добри, свети хора е много мелодичен, много хармоничен. Ако искате да проверите, дали сте здрави, направете следното: турете големия си пръст на пулса и ако изпитвате приятност, вие сте здрави, ако не изпитвате приятност, не сте здрави. Ако пулсът не бие добре, това показва, че или си ял храна, която е мъчносмилаема или си в някакво затруднение, вследствие на което и дробовете и мозъчната сила не е в изправност. Това ще се продължи, докато се уреди или възстанови правилното отношение между мозъка, дробовете и стомаха. След това и пулсът ще се урегулира.

Ако у вас се яви едно нехармонично чувство, когато не обичате някой човек, например, ще видите, че и пулсът у вас не бие правилно. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и когато не обичате някого, вие пак се свързвате с него. Между неговия и вашия мозък става обмяна. Докато обмяната става само в мозъка, тя не е толкова опасна, но щом слезе и в стомаха и в черния ви дроб, тя става вече много опасна. Всеки орган е определен за извършване на известна служба, но ако тези органи се ангажират с индивидуални разправии, то вече престават да функционират, не изпълняват своята права служба.

Сега, като разглеждам главата, ушите, носа, устата на човека, аз го разглеждам какъв трябва да бъде той от Божествено гледище. Тези удове представят човека. Ухото е един капитал, с който човек разполага. Вие още не оценявате какво представят вашите очи, уши, нос, уста, брада. Те са един грамаден капитал, даден на човека от Божествения свят, с който той да разполага. Често хората, като престават да мислят, че имат очи, уши, нос, уста, брада, те се обезсърдчават и казват, че животът няма смисъл. Те нямат понятие например за ушите. Питам: какво нещо представят ушите на човека? Какъв смисъл има живота вън от ушите? Човек мисли, че животът седи само в обличане, в ядене, в къщички и т.н. Не, това са само забавления, това са играчки на бабите, които се готвят да забавляват децата, които ще се родят.

Досега са ви възпитавали, че вие сте хора от високо произхождение, че във вас тече царска кръв, че не сте като другите хора и трябва да гледате на тях от високо, понеже сте излезли от Бога. Хубава, отлична е тази идея, но вие сами не вярвате в нея. Ако бихте вярвали в нея, аз бих се радвал, но вие сами не вярвате. Вие дотолкова вярвате, че ви е казала баба ви, че сте от царско произхождение или пък, че ви е казал някой физиономист, че имате нещо благородно, царско в кръвта си. Добре е това, но питам: в какво седи благородството на човека? Когато аз изучавам нещата от научно гледище, имам известни научни положения, върху които ги базирам. Някой криво разбират тия неща. Защо? Има физиономисти, които целия си живот са посветили на изучаване човека, но има и такива, които си служат с тази наука, като с търговия за печалба само. Аз съм против тия търговци, защото нищо няма да научите от тях. Тези търговци имат свои съображения, които се свеждат главно към печалби, нищо повече. Някой от тях ще говори за носа, но той няма пред вид толкова носа, колкото печалбата, която ще придобие. Той ще говори за носа, но целта му е да продаде някоя книга. Има книги, които струват и по 500 лева. Ако хиляда души вземат тази книга, по 500 лева, това е вече един милион. Струва да се изучава физиогномия.

Понякога дойде някой при мене и ми казва: „Моля, искам да ме приемете, имам много важна работа.“ Като казва така, аз веднага зная вече, доколко е важна неговата работа, но рекох: „Нека дойде“, правя се, че вярвам. Правя се много лековерен. Аз зная, че работата му е толкова дребна, че не заслужава да се спирам. Седне той и ме пита: „Ще бъда ли щастлив?“ Аз го гледам и по устройството на носа виждам, че той е много сприхав, гневлив човек. После погледна ухото му, виждам го сбутано и си мисля: стомашната система на този човек не е добре развита, той е много капризен при това положение. За ядене той е готов да направи цял скандал. „Кажи ми, ще бъда ли щастлив?“ Рекох му: „Ти трябва да намериш една много добра мома.“ – „Как ще я намеря?“ – „Започни да ги водиш при мене, аз ще ти кажа, коя е за тебе.“ Питам: какво друго трябва да кажа на този човек? Ако му кажа, че стомашната му система е слаба и че след две години ще отиде, аз ще го сплаша. Трябва ли да го плаша? И наистина този човек се нуждае от нежна, добра жена.

Сега ние се отдалечихме от научните въпроси. Та вие трябва да знаете, че носът и ухото ви са един голям капитал. После трябва да знаете от кой род е вашият нос, от този, който приема или от този, който предава. Това е безразлично дали сте мъж или жена. Тъй щото вие трябва да знаете дали вашият нос е възприемател или предавател. Ако повече предавате, вие вървите по мъжка линия, ако повече приемате, вие вървите по женска линия. Ако повече [предавате], носът ви ще бъде малко гърбав, малко закръглен горе. Ако вървите по мъжка линия, носът ви ще бъде гърбав, не взимайте гърбав в лош смисъл. Ако вървите по женска линия, носът ви ще бъде вдлъбнат, а по мъжка линия – изпъкнал. Всяка линия е на мястото си: ако е изпъкнала, тя е отлична линия, ако е вдлъбната, пак е отлична линия. Не мислете, че вдлъбнатите или изпъкналите линии са лоши или добри. Това зависи от поставянето на линиите, защото тези линии не са мъртви, те са живи линии, които постоянно функционират. Те постоянно се менят.

Широчината на носа постоянно се мени, не органически, но всеки ден става един прилив и един отлив в самия нос, той става ту по-тънък, ту по-широк и благодарение на тези промени вие можете да се изучавате. Не мислете, че вие сте една статуя. Всеки ден стават у вас промени, в носа повече, в ушите най-малко. Малки промени стават в устата и в очите на човека, там промените се извършват много бавно. Понякога окото може да стане по-тъмно, а някога по-светло. Често окото губи своя блясък, което показва, че силите в организма слабо функционират. Потъмняването на окото показва, че стомахът е разстроен. Някога окото не е хармонично, това показва, че законите и принципите са нарушени. Някой път и клепачите са изменени. Всичко това показва, че имате много да учите. Тепърва има да изучавате ухото, не мислете, че сте го изучили.

В носа например можете да изучавате каква е стомашната система, добре ли е или е слабо развита. По носа може да се познае благородството, характера на човека. Всяка част от носа има своето дълбоко предназначение. Не мислете, че като се каже гръцки нос, че той е най-хубавия. И в гръцкия нос липсва нещо. Изобщо, дали носът е прав или гърбав, вдлъбнат или изпъкнал, всичко това е от голямо значение и човек трябва да го изучава. Малката вдлъбнатина на носа е женската линия, минаване в този свят. След това се явява една малка издатина. Ако носът се издигне и после се вдлъбне, това е един лош признак. След като носът се издигне, той трябва да върви по права линия. Ако носът върви по една вдлъбната линия, той не е лош нос. Това е една черта на любознателност. Когато двама души се разговарят, този човек всичко слуша, той е кореспондент, слуша и записва. Та когато носът върви по една права линия, която нито е вдлъбната, нито изпъкнала, този нос означава линията на човешката мисъл – правата линия. Човешката мисъл върви винаги по права линия. Който мисли, той образува права линия на мисълта си. Изпъкналата линия е линия на предаване на човешките чувства, на човешкия вкус, а вдлъбнатата линия е възприемане на човешките чувства или на човешкия вкус.

Сега не мислете, че въпросът с вашия нос е завършен. Вашият нос е още в процес. Както гледам вашите носове, вие сте много учени хора. Има един нов тип нос, той е малко масивен, не е много дълъг. Той е масивен в основата си. Най-учените хора имат такива носове, те са хора на енергичната мисъл, която много работи. Голяма част от вашите носове са научни носове, учени хора сте вие. Аз наричам този нос нос на новите деца. Това не значи детински нос, но нос на децата от шестата раса, която сега иде. Вие сте деца на шестата раса, предшественици на тази раса. Този нос не е нито гръцки, нито римски. Гръцкият нос е нос на изкуството, на вкуса. Има носове, които представят болезнени типове, но аз няма да се спирам върху тях. Разни носове има: широки, тесни, вдлъбнати, изпъкнали, гърбави, но всичко това трябва да се изучава. Има философски, научен, религиозен нос. Но всичко това трябва да се изучава в правата му страна. Това е наука.

Наука е например това, което днес прави медицината. Учени хора правят опити да присаждат живи очи от животни върху очите на слепи хора и да проглеждат. Един френски учен направил опити и на сто от тях имал десет случаи сполучливи, но един руски учен направил опити и на 96 случаи той имал 36 от тях сполучливи. Та науката трябва да ни помогне, а не само да философствуваме.

Когато ти имаш някакво неразположение, а разбираш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да си въздействуваш. Ако не бутнете на място, ще си попречите. Аз не искам да говоря по това, но вие трябва да разбирате тази философия. Казвате: „Аз ще бутам носа си.“ Не го бутай, ако не знаеш как и де да го буташ. Много пъти искате да се секнете и по този начин бутате носа си. Добре е човек от време на време да си побутва носа. Когато някой мързелив не иска да си бута носа, природата е така наредила, че дава на човека или хрема, или някаква простуда, та по този начин тя учи своите своенравни, мързеливи деца на работа. Тогава човек, ще не ще, ще бута носа си. Иначе, ако те не бутат носа си, могат да се осакатят. Някой казва: „Дотегна ми вече да си бутам носа, да се секна.“ Рекох, благодари, че се секнеш, че буташ носа си. Онзи хора, които не бутат носа си, те умират, а тези, които го бутат, живеят повече.

Ти трябва да знаеш, де и как да буташ носа си. Сега това е до онова учение, което трябва да приложите. Всеки трябва да се изучава. Вие имате вложени качества и способности в себе си, които трябва да знаете, кога и как да бутате. Често вие бутате известни места в носа или на други места, които не трябва да бутате. Запример вие бутате известни места на носа, които са свързани със страха и ставате страхливи, после бутате известни места, които са свързани със завистта и ставате завистливи. Каквото място буташ, такъв ставаш. Някога може да бутате подозрението и ставате подозрителни. Ако бутате мястото, дето е волята ви, ако сте слабоволни, можете да усилите постепенно волята си.

Някой казва, че вярва в еди-кого си и в еди-какво си. Вярва, но в какво седи тази вра? Когато ти видиш къщите на някой човек, богатството, което той е вложил в банките, уважението и почитта, с които той се ползува, и ти имаш вече вяра в него. Но това са само външни стимули. Ти си заставен да вярваш. Но вярата подразбира, като видиш един беден човек, който няма нито къща, нито богатство в банката и да вярваш, че този човек е честен и да си готов да направиш каквото той иска, това разбирам вяра. Този беден човек може да обещае нещо и каквото обещае, да го изпълни, а богатият, каквото и да обещава, няма да го изпълни. Тъй щото има много богати, които обещават и не изпълняват, а има богати, които обещават и изпълняват – честни хора са. Има бедни, които обещават и не изпълняват, а има бедни, които обещават и изпълняват, честни хора са те.

Някой от вас ще каже: „Сега на стари години ще започна да изучавам, какво е моето ухо, това – онова, ще помня правила и т.н.“ Този човек разсъждава като някоя стара мома, която казва: „Какво да правя? Остарях вече, не се ожених, не мога да раждам, какво ще правя от сега нататък в живота?“ Питам: животът само в жененето ли седи? Какво трябва да правят ангелите които нито се женят, нито за мъж отиват? Да отглеждаш деца, както днес ги отглеждат, това е най-малката работа, която можеш да извършиш. Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“

Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг. След това ще го измерите в широчината му, дето са крилата долу. После ще видите дали носът ви е гърбав, изпъкнал или вдлъбнат и по този начин ще има с какво да се занимавате. Вие не се занимавате с тези данни, не измервате носа си и казвате: „Това е само за учени хора.“ Вие имате един нос, който трябва да проучите. Това значи: вие имате пари в касата си, които трябва да преброите, да знаете с какъв капитал разполагате. Имаш една книга, като Библията, ти трябва да знаеш колко страници има тя. Питат те: колко страници има Библията, не знаеш, казваш: „Аз не обръщам внимание на страниците на книгите.“ Наистина, ти можеш да не обръщаш внимание па страниците, а да знаеш много неща от Библията, а можеш да знаеш страниците, а да не знаеш нищо от Библията.

Рекох, вие трябва да дойдете до положението да разбирате живите, красивите линии. Като погледнете носа на някой човек, вие трябва да го познаете. Разглеждайте и своя нос отпред, анфас, да различавате добре линиите на носа и тяхното значение. Като видите един човек нов, пак разглеждайте носа му. Ако сте имали големи неприятности с някой човек, кажете му: „Чакай да ти видя носа, да видя де се крият белите, които ти ми създаде.“ Трябва да се изучавате. Вземи огледалото, дай му и на него да се разгледа. После измери широчината, дължината на носа му, гримасите, които прави и кажи: „Аз не знаех какъв бил носът на този мой другар, но сега го научих. По този начин поне придобих една наука.“ А тъй да се сърдите, да се карате, няма смисъл.

Сега вие се погледнете в огледалото и казвате: „Тези гримаси, които правя, са мои.“ Не, те не са твои. Те са на твоя дядо и на баба ти, както и на ред поколения, които са ги правили преди тебе. Сега ти ги правиш несъзнателно, подражаваш на тях, а мислиш, че са твои. Те са наследени черти, не са твои. Твое е само това, на което ти можеш да бъдеш господар. Твоето е само доброто. В доброто се крият Божествените черти, а всичко останало в тебе е наследство от твоите дядо и баба.

Всички слаби страни, които имате в характера си, те са човешки, не са Божествени. Някой иска да знае дали е щедър. Ти не можеш да бъдеш щедър човек, ако носът ти е тесен. Искаш да бъдеш щедър, но не можеш. И тогава той страда. Това е вече болезнено състояние. И наистина, болният слабият човек се занимава само със себе си, той казва: „Какво ще се занимавам с другите хора, когато трябва да мисля за себе си, да се занимавам само със себе си.“ Да, слабите хора се занимават само със себе си. Вземете например гръдоболните хора. Те са концентрирани само в себе си и казват: „Ние сме много добре, здрави сме.“ Не, те не говорят истината. Той знае, че всеки ден става все по-зле и като знае това, в него се заражда една омраза към всички хора, той иска, ако е възможно, всички хора на земята да умрат заедно с него. Ако този човек може да се освободи от тези си чувства и състояние, той може да се излекува. Ако туберкулозата не се лекува, тя не се лекува по единствената причина на тия мисли, които се сипят върху човека. Най-първо той трябва да заспи магнетичен сън и в съзнанието му да се внуши мисълта, че той може да се лекува. Има доста примери, дето магнетизатори поставяли такива болни в магнетичен сън и чрез внушение са ги лекували.

Много хора се противопоставят на внушението, но няма нито един човек, който да не работи със закона на внушението и самовнушението. Вие се огледате в огледалото и казвате: „Какъв съм пожълтел, “ и се уплашвате. Има една жълта краска на лицето, която не е опасна. Не мислете, че всички жълти краски са болезнени. Има известна жълта краска, която показва разумност, интелигентност. Също така и всички червени краски не показват здраве. Има известна червенина на лицето, която не е здравословна. Краските се отнасят до външната страна на въпроса. Когато тялото е хармонично създадено, тогава се явява един свещен трепет в организма, а между цветовете става едно естествено преливане. В здравия човек има естествени малки промени в цвета на лицето, каквато става по морската повърхност или по шумолението на листата в гората. Та когато лицето на човека се мени, това е красиво. Понякога очите на човека са игриви и в тази игривост има нещо хубаво. И устата, ако е игрива, и то е хубаво. Не мислете, че когато устата е много спокойна, неподвижна, това е хубаво. Наистина, ако устата на човека мърда много, това е някакво болезнено състояние, но и когато е много спокойна, и това е някакво болезнено състояние. Оставете устата спокойна, естествена. Някои държат устата си много стисната, това е неестествено положение. Други я държат много отворена, и това е неестествено положение. Тя трябва да се постави в естествено положение, да е приятно на човека да се огледа. И очите могат да бъдат много отворени или много затворени. И едното положение може да бъде естествено, и другото може да бъде естествено. И обратно: и едното положение, и другото могат да бъдат неестествени. Някога очите па човека са малко отворени, но нему е приятно да гледа слънчевата светлина; някога са много отворени, а светлината го дразни и той усеща нужда да ги притвори малко. Някога възприемаш малко светлина и пак те дразни тази светлина.

И тъй, за да бъде човек силен, това зависи от неговия нос. Има едно особено проявление в носа, което дава сила на човека. Ако имате енергичен нос, благодарете, ако носът ви е сплескан, дишайте по няколко пъти на ден, да го разширите. Най-малко по три пъти на ден дишайте. Ако можете да направите и най-малката промяна в носа си, вие сте силен човек. Някой има тънък, сплескан нос и казва: „Не ми трябват упражнения.“ Не, ти трябва да правиш ред упражнения, да разшириш носа си. В лицето трябва да има симетричност, то значи: между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. За тази цел, трябва да измервате челото си, да видите колко е широко. Широчината на челото се мери само до ръбовете, до слепите очи. Тези ръбове определят границата на челото. После измерете и устните си, да видите, колко са големи, измерете и скулите на лицето си, да знаете всички мерки на лицето си. Човек трябва да има на разположение тия данни, да се познава.

Рекох, нека учението бъде като едно приятно занимание за вас. Вие дохождате до положението и казвате: „Това е детинска работа. Ние трябва да се молим.“ За да се молите, вие най-първо трябва да изправите в себе си всички свои дефекти, да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли, от сърцето си всички отрицателни чувства, да се облечеш чисто и така да се явиш пред Господа. Като те види Господ, ще каже: „е, да видя какво е ухото ти?“ Погледне ухото ти, вижда, че е малко изядено. Казва си: „Де ли е ходило това дете?“ После погледне носа, и той опърпан. Погледне устата ти, очите ти, брадата ти, навсякъде има по някакъв малък дефект. Тогава Господ извиква един от главните инспектори и казва: „Вижте какво трябва да се направи с това дете, за да се поправи.“ Щом Бог види, че носът например, не е такъв, какъвто трябва, Той го предава на един от видните зидари, да го поправи. Какво разбирате под думата „зидари“? Бог ще ви изпрати някаква болка на устата, за да я оправи. После ще изпрати някаква болка на ушите, за да ги изправи. По такъв начин ще изправи всички криви линии на вашето тяло, но вие трябва да не се месите в Неговата работа. Ако вие не разваляте работата, която природата върши, тя би оформила линиите ви по-лесно, отколкото днес става. Ако това не стане в една година, поне в десет години ще може да се изправи.

Сега аз виждам, че в ушите ви са станали някой промени, но още има да се работи. За тази цел, вие трябва да изучавате окултните науки, като спомагателни средства. Мнозина цитират думите на Бо Ин Ра221, който казва, че повече от трима души не могат да се събират на събрания. Когато Бо Ин Ра е изказал тази мисъл, той се е основавал на една Божествена идея, а именно: в Божествения свят, по отношение на законите и принципите, трябва да се събират само по трима души, т.е. трябва да дойдат главата, дробовете и стомахът на човека. Или с други думи казано: трябва да дойде човешката мисъл, човешкото чувство, човешката воля, да се съберат на едно место. Тези са главните сили в Божествения свят и когато се съберат на едно место, те извършват това, което е необходимо. Те са главните фактори. Ние виждаме на човешкото лице четири фактора: носът, устата, очите и ушите. Освен тях има още два съветници, а именно: челото и брадата. Значи всичко са шест, но за всеки даден случай само три от тях взимат участие при разрешението на даден въпрос. Например при един случай взимат участие устата, носът и очите; при друг случай взимат участие ушите, носът и брадата. Така те се редуват и извършват своята работа.

Та, когато казваме, че с трите души ще разрешат въпросите, това показва, че ние сме в разумния свят. И каквото решат тези трима души, цялото събрание трябва да вземе участие, т.е. трябва да възприеме тяхната мисъл, понеже тя е права, тя е естествена. Тези трима души са представители на цялото общество, но понякога това общество трябва да гласува. Някога само трима души могат да свършат една работа. Понеже в човека има интуиция, често му казват: за да разрешиш един въпрос, ти трябва да се вглъбиш в своята интуиция. Де ще се вглъбиш? Ти можеш да се вглъбиш в своя ум, но когато нещата стават само по ума, те не са верни. Ти можеш да мислиш много, но с мисълта само нищо не можеш да направиш. Ти може да си много наблюдателен, много активен, като видиш един човек, да го познаеш, но ако не чувствуваш правилно, ти нищо не можеш да направиш. Тъй щото при интуицията ти най-първо ще помислиш, после ще почувствуваш и ако в слънчевия възел долу под лъжичката изпиташ едно приятно чувство, ти си на прав път.

При слънчевото сплитане е била старата столица на човешката душа. Новата столица е главата, там се образува новото жилище на душата. И ако в слънчевия възел чувствуват нещо приятно, това чувство е сто на сто вярно, в него почти няма изключения. И наистина, когато един човек говори по интуиция, той говори всякога право. Той нищо не знае, не е учен човек външно, но каквото каже, право го разрешава. Интуицията за всеки даден случай произтича от едно огнище, в което се събират множество разумни същества, които осведомяват човека, какво трябва да прави. Те казват: „Еди-кой си човек не разрешава задачата си добре, той върви в крив път, иди да му помогнеш.“ Те ще ти дадат направление и начин, как да постъпиш с него. Интуицията не произтича от самия човек, тя е Божествено чувство, защото интуиция има и в самите животни. Аз съм проверявал много пъти и съм видял, че животните имат често много верни схващания. В предчувствията има страх, а в интуицията няма страх. Човек може да схваща нещата правилно, интуитивно, докато още не се е изплашил. Щом се изплаши, той вече може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек схваща нещата, както са. Това, което ти си схванал, то е вярно. Относително нещата в природата могат да бъдат верни.

Сега вие трябва да правите опити, да прилагате. Срещнете например един човек, който не ви е приятен, вие трябва да следите, какви чувства се будят у вас. Срещате един човек приятен, пак наблюдавайте, изучавайте си. Причините на неприятните чувства, които изпитвате, се дължат на един закон, който аз го наричам закон на разногласие. Съберете двама души, които се обичат, които умират един за друг, турете ги да живеят заедно и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. У тях ще настане непременно едно охлаждане в чувствата. И те сами няма да знаят коя е причината на това охлаждане. Тези хора не искат вече да се видят. Защо? От тях излизат известни сили, които не могат да влязат в съединение, от тези сили остава голям излишък, който не може да влезе в работа, не може да извърши някакво единение. В единия се образува един запас от положителна [енергия] и в другия се образува един запас от положителна енергия и понеже тези сили не могат да се пласират, да се впрегнат на работа, между тези хора стана отблъскване.

Този закон на физическото поле аз го наричам: Закон на освобождение. Когато някой човек се влюби някъде, той се заробва, нищо не вижда около себе си и казва: „Като този човек друг не съм видял.“ Не, вие сте се заробили. За да ви освободи природата, тя съдействува за образуване на положителни енергии между влюбените и по този начин да стане едно естествено отблъскване. Само по този начин влюбеният ще види, че се е заблудил. Наистина, те влизат в друга крайност, в областта на положителните и отрицателните енергии, но тези сили са в състояние да освободят човека от някои негови заблуждения. Тези състояния са неизбежни, на физическия свят всеки човек ще мине през тях. Някой казва: „Аз не мога да го обичам повече.“ Не, че не го обичаш, но силите между вас действуват отблъсквателно.

Една богата фамилия имат една красива мома, която търси богати, подходящи за нея момци. По едно време един млад, но беден момък се влюбва в нея, но тя казва: „За този момък аз не давам пет пари даже. Той не е за нашия дом.“ Тогава аз им пошепвам на ухото, че този момък е богат, има два милиона злато в банката. – „Тъй ли?“ – „Да, той е богат.“ По този начин аз внасям една сила, противоположна на тази, която е била причина да го отблъснат. Те започват вече да искат да го срещнат още веднъж. Канят го у дома си. Рекох, достатъчно е някой да каже една добра дума за вас, за да измени мнението на хората за вас. Вие често правите пакости едни на други, като говорите неверни работи за себе си или за кого и да е. Говорете, каквото искате, всичко, което говорите, трябва да бъде вярно. Пазете това правило: никога не говорете неща неверни, които вие не сте проверили. Ще кажете, че предполагате. Оставете тези неща. Говорете само верни работи. Или ще кажете, че еди кой си физиономист се произнесъл, че носът на еди-кой си е такъв или онакъв. Какъв е носът му? Бил завъртян нагоре. Да, но аз познавам този човек, той е много добър, тих и спокоен. Тъй щото, как е завит този нос, това не е важно, аз познавам човека като добър човек. Че носът на някого бил завит като у птиците, това не е важно. На друг носът бил римски и това не е важно. Докато вие не сте проверили нещата сами, нямате право да се произнасяте.

Човката на птиците, както е завита надолу, показва, че тя по цели дни мисли, какво да грабне, да се нахрани. В това отношение и ноктите на птиците са така завити. Ако измените разположението на един орел, и умът му ще се измени, а оттам и човката ще се видоизмени. Когато умът на човека е граблив и носът му ще се измени. Причината за формата на този нос не е само у вас. Така са, мислили и дядо ви, и баба ви и ред поколения преди вас. И сега, по обратен път вие ще почнете да изправяте тази гърбавина на носа си, защото днес е станал много гърбав. За да изправите носа си, първо трябва да му дадете широчина.

Вие трябва да изправите носа си, устата си, брадата си, ушите си, устата си, очите си, защото ако не ги изправите, вие нищо не можете да постигнете. Сега аз ви говоря за ухото, за носа, за ушите, за устата, като възпитателни средства, като средства за постижения в науката. Те са методи за възпитание. Когато една котка направи някаква пакост, яде нещо, което не е трябвало, ти няма какво да я наказваш, но я хвани за опашката и я изнеси навън. Тогава тя ще почне да мисли. Който не разбира това, ще каже: „Колко е жестоко!“ По-добре ли щеше да бъде да я ритам?

Та, знанието трябва да дойде. Аз не съм за онова повърхностно знание, но за онова знание, което е в състояние да изтълкува всички онези сили, които съществуват в природата. Аз искам да ви поставя във връзка с онзи свят, дето се създават очите, дето очите работят. За мене ушите, очите, носът, устата не са нещо неразумно, те са сватове, фирми, с които искам да се свържете, да видите как функционират те. Това са четири Божествени света. Ако можете да се запознаете поне с един от тези четири света, вашата работа е уредена. Та един ден по радио ще можете да се разговаряте с тях.

Сега аз не искам да ви разкривам някои тайни, защото, понеже не сте готови, те ще станат за вас като фокуси. Аз взимам слушалката си и слушам само това, но вие можете да си въздействувате, като влезете във връзка с тези светове. Например вие сте умствено неразположен. Какво трябва да направите? Турете десния пръст на ухото си, концентрирайте мисълта си за една-две минути и ще видите, че у вас ще настане едно разведряване, една обмяна. Всеки застой на силите у вас се дължи на неправилното кръвообращение, вследствие на което става свиване на мозъчните нишки и тогава и мисълта не се извършва правилно. Следователно вие трябва да имате свещено понятие за вашето ухо, като свещено място, с което ти можеш да се разговаряш и да възприемаш. Ти казваш: „Господи, обърни ухото си към мене, дай внимание на гласа ми!“ Значи ти апелираш към Божия глас и когато Господ ще ти говори, ти туряш ухото си и казваш: „Господи, ще те слушам!“ Ако си глух, как ще може Господ да те слуша и Ти да Го слушаш? Както ти слушаш Господ, така и Той ще те слуша. Ако ти не слушаш Господа и Той няма да те слуша. Щом Господ те слуша, Той се вслушва в страданието ти. Той така се вслушва и в страданието на всеки едного. Всеки трябва да се вслушва в страданието си, за да му покажат път, по който той може да се изправи.

Сега това са общи неща, някой може да каже, че трябва да станем добри. Има един начин, по който човек може да бъде добър, обаче по естество ние не можем да бъдем добри. Човек по естество не може да бъде добър. Защо? Защото доброто в света е Бог. Само Бог е добър. Това трябва да го знаете. Мислете, че в света само Бог е добър. Той е истинен, Той е съвършен, а вие сте само проява на Бога. Ако почнете да мислите, че вие сте добри, ще родите злото без да искате. За да бъдеш добър, ти трябва да си дал някому нещо. Ако искаш някой да те обича, той не може да те обича, без да си му дал нещо. Как можеш да жънеш една нива, ако нищо не си сял на нея и ако не си я разорал? То е чужд труд. И Христос казва: „Дето съм копал и орал.“ Вие влязохте в Неговия труд. Христос има нещо, върху което се е изказал. Вие казвате: „Ами в нашия труд кой ще влезе?“ – Другите ще влязат в нашия труд.

Та рекох, сега вие ще изучавате, да видите, де са вашите недостатъци или по-право казано ще изучавате да видите, де е вашият капитал, или де и как можете да поставите нещо ново. Запример вие седите и не знаете какво да правите. Не, вие трябва да се заемете понякога да рисувате или да пишете, или да съпоставяте нещата. Мнозина са научени да очакват от другите. Запример вие трябва да дойдете до положение сами да си вършите каквото ви е нужно. Искате да ви се изчистят обущата, сами си ги изчистете. Кажете си: „Аз имам един господар в себе си, на когото трябва да изчистя обущата.“ Ако не съзнавате, че имате един господар в себе си, вие не сте още на това място, на което трябва да бъдете. Вие мислите, че сте господари на положението си. Не, вие имате господар, който често ви мачка фасона. Докато ви мачкат фасоните, ще знаете, че сте един глупав слуга. И тогава ще си кажеш: „Много добре стана, че ми се смачка фасона. Чакай да запитам господаря си, какво иска от мене.“ Той ще се усмихне, ще ти каже нещо. Един млад момък често ходил в едно семейство, дето госпожата там му казвала: „Синко, гледай да станеш по-сладък.“ Той един ден отишъл при един свой познат и го запитал: „Какво значи това: да станеш по-сладък?“ Този му отговорил: „Ти трябва всеки ден да носиш нещичко.“ – „Тъй ли било? Аз пък се обличам хубаво, но не зная какво иска да каже госпожата.“ От тогава той почнал всеки ден да носи нещо. Госпожата му казала: „Сега ти стана много сладък.“

Сега и на вас казвам, вие трябва да станете по-сладки, да носите нещо, да допринесете нещо за света. Вие казвате: „Какво мога да направя аз?“ Как да не можете? Ако ние сам можете да направите цял скандал, да скарате едно общество или да скарате цял народ, защо да не можете да направите нещо добро? Вие можете в такъв случай да образувате и цяло общество, цял народ. Каквото можеш да разрушиш, това трябва и да направиш. Ако си майстор за едното, трябва да си майстор и за другото. Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Не, много работи можете да направите. Ето, тук има един от братята, който казваше един ден: „Учителю, не мога да издържам да стоя в клас толкова време, лошо ще ми стане, не съм добре.“ – „Направи опит!“ Дойде той един път, дойде втори път и можа да издържи без да му стане нещо.

Човек трябва да преодолява. В него има събрани много отрицателни сили, които той трябва да разпредели, да не се намира под тяхното влияние. Мнозина наричат тия сили „дявола в човека“, но аз не го наричам така. Вие не знаете естеството на дявола, не трябва да го обвинявате, защото и той сам не приема никакво обвинение. Понякога той обича да тури всичката вина върху гърба на другите, но като го питат той ли е виновен, той отказва. В хората изобщо има едно предразположение, когато другите хора грешат, ние виждаме техните погрешки и сме готови да ги садим, а когато ние грешим, тогава отричаме тази погрешка, като наша, а в същност тя е наша погрешка. Срещате един човек и казвате: „Този човек ми е неприятен.“ Защо ти е неприятен? Аз зная, защо ти е неприятен. Защото нищо не ти дава. Ако този човек носи една торба със злато, той веднага ще ти стане приятен. Питам: ако този човек е приятен на Бога, защо да не е приятен и на тебе?

Виждам една мравя пълзи по земята. Аз се интересувам от тази мравя, защото и друг се интересува от нея. Като гледам дърветата, аз се интересувам от тях по същите съображения. При това виждам, каква интелигентност, каква признателност имат те. Аз съм забелязал интелигентността и благодарността на дърветата. Направете една малка услуга на някое дърво и вие ще видите с каква благодарност то ще ви отговори.

Един наш брат ми разправяше своята опитност: „Седя един ден при една ябълка и я наглеждам. Исках да вляза с нея във връзка, да видя какво ще ми каже. Попитах я: Какво искаш да ти помогна? В какво мога да ти бъда полезен? Вглъбих се в себе си и след малко в ума ми, като че взе да се сформирува една мисъл, която идеше от ябълката: Моля ти се, бъди така добър, виж какво желязо се е увило около корена ми и не ми позволява да се развивам добре, пречи ми нещо. Аз се наведох, долу при корена и и наистина виждам, че около корена и се увил един железен тел. Отвих тела и освободих корените на тази ябълка. Като я освободих, тя ми благодари.“ Ще кажете, че това е едно съвпадение. Да, може да се случи едно съвпадение, второ, трето, четвърто и т.н. Тия съвпадения вече стават не случайности, а са факти, в които се проявява разумността в природата. Съвпадение ли е, че носът е прав или крив, къс или дълъг? Не, нищо в разумната природа не може да се нарече съвпадение. Какъвто и да е носът ви, той ви държи във връзка с миналите поколения, които са живели преди вас. Вие трябва да ги държите отговорни. Каквото са направили те, те ще трябва да си го изправят, и каквото сте направили или внесли вие, вие ще си го изправите. Когато и да е, един ден вие все ще трябва да изправите вашия нос, да му придадете правилна форма. Казвате: „Ама, в другия свят ще имаме ли носове?“ И там ще имате носове, но като духове, носовете ви ще имат съвсем друг характер. Ако на физическия свят знаете как да изправяте носа си и в духовния свят ще трябва да знаете как да го изправяте.

И тъй, ще гледате да работите правилно в тия четири света: в света на принципите, на законите, на силите и на формите. Понеже сега сте в света на формите, трябва да работите в този свят. Ще гледате да изработите едно честно ухо, един честен нос, една честна уста и едно честно чело. След това можем да ви дадем няколко контрастни образа, за да изпъкват добре противоречията и да се учите от тях.

Тайна молитва

7.30 часа

25 лекция на Общия клас, държана от Учителя, на 8 март 1933 г. София, Изгрев.

Категории