ПРИРАВНЯВАНЕ И ЛЮБОВ
5 ч.с. Изгрев
Добрата молитва.
91 Псалом
Молитва на Царството
Ще прочета 52 глава от Исая.
/Прочете Учителят първия стих/.
Думата „силен“ е национализъм сега. Разбирането на хората. Няма да влезе неорганизиран, нечист, национализъм е, всички ще бъдат все евреи, на сегашен език казано, невярващи няма да има.
/Учителят прочете от вторият до шестия стих./
Значи туй, което не се е сбъднало в неговото време, пак ще се сбъдне. Учителят чете до края.
„Духът Божи".
Често във вас, ако съзнанието има едно положение, тогава някой неща не ги знаете. Изисква се дълго време да се говори на един човек, за да разбере някаква Истина. Запример едно родено пеленаче, ако на него му кажете 2х2=4, не разбира, като стане на 2 години, пак не разбира, като стане на 21 година, ще започне да разбира, защо 2 по 2 е равно на 4. Даже възрастният не всякога разбира какво е 2 по 2. Две ябълки събрани с други 2 ябълки правят 4 ябълки. Две ябълки, това са резултат. Ако кажем 2 по 2 е четири. Ние имаме в мисловния свят един резултат. Този резултат като го съберем какво ще даде? Ако един беден човек има да дава 4.000 лева, борчлия е, длъжник е някому. Един му дава 2.000 лева. Един му дава 2.000 лева и друг му дава още 2.000 лева, стават 4.000 лева. Какъв е смисълът на 4.000 лева. Какво го ползува дългът? Онзи, който има да дава е ограничен в своята свобода. Значи, затворен е в затвора. Единият като дава 2.000 лева, и другият като дава 2.000 лева, ще го извадят от затвора. Следователно, две по две показва закона, по който ти можеш да излезеш из затвора навън. Следователно, те казват какво нещо е двете? То е начин по който може да се освободиш. Сега се ражда другата мисъл. По друг начин човек не може ли да се освободи? Всякога, когато човек се ограничава, има нещо да дава. И когато човека го заробват, все таки искат нещо от него. Кого заробват? Заробват винаги богатия. Кого обира сиромаха? Богатият обират. Кого нападат? И глупавият и най- ученият се напада. Кого цапат? Светията може да се оцапа. Грешникът? Той е оцапан. На един светия можеш да кажеш каквото искаш, може да го оцапаш, но един грешник е така оцапан, че онова, което го оцапа не може да се види. Следователно, туй с което светията може да се оцапа, грешникът не може да се оцапва. Туй, при което светията може да се омие, грешникът се оцапва. Ами че ти ако на грешника, ако той е облечен в черна дреха, царска грешна дреха, ти туриш бяло петно, няма ли да се оцапа? Всеки от неговите другари ще му каже: Какво е това петно на черната дреха, от къде е дошло, несъвместимо е?
Две по две е четири. По някой път казвате, какво нещо е омразата? Какво нещо е Любовта? Омразата е движение надолу към материалният свят. Щом ти пожелаеш пари, омраза в тебе вече действува. Щом пожелаеш да отидеш към Бога, да се освободиш от богатството, законът на Любовта е подействувал в тебе. И действително, в езиците, българският, английският и др. езици, които вървят по закона на еволюцията и инволюцията, значи са почти едни и същи. Вземете в английски „Любов", „love". „L" нагоре се пише, което показва движение, а омразата се пише с „h", в български греши надолу се пише. Туй движение е надолу. Омразата е движение надолу. Любовта е движение, което се пише нагоре. Какво нещо е Любовта. Любовта е движение нагоре. Щом искаш да станеш сиромах, ще имаш Любов колкото искаш. Щом искаш да станеш богат, ще имаш омраза колкото искаш. Стават хората богати, може да имаш 100 души слуги, или фабрикант си, може ли с тия хора да не се скараш. Започнеш да им ввзимаш по половин лева от надницата, те са 2000 души, работят ти и като им вземеш по половин лев от заплатата имаш 1000 лева на ден. Ти искаш да те обичат хората, защо? За да печелиш. Пък онези които работят и те са като тебе. Ти си баща, те са деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат по-свети от баща си. Могат ли на овцете малките агънца да бъдат по-добри от баща си? ТЕ ще бъдат точно такива, каквито са бащите им.
Често чувам да казвате, да се обичаме. Една нова мисъль, която влезе, никога не ви идва на ум, вие всички се стремите да имате обща Любов. Имено общата Любов, би донесла всичкото нещастие в света. Обич към всичкото, там е всичката омраза. Някой казва да обичаме всичко. Там е всичката мъчнотия, че е невъзможно да обичаш всички. Като речеш да обичаш всички, ще им вземеш по половин лев. Най-първо казваш, ела при мене да служиш. Ще имаш заплата 50,60 лева. Ти им даваш на тях на ден по 50,60 лева, но половин лев взимаш за себе си. Те ще кажат, изедник е, как ще бъде изедник, когато дава 60 лева, а задържа половин лев за себе си, къде е злото сега, кажете ми? Злото е там, че те вземат по 60 лева, пък ти като правиш добро на 2000 души, от Всеки ввзимаш по половин лев, ти имаш 1000 лева на ден, значи те имат по 60 лева, а ти имаш по 1000 лева. По някой път защо се поражда омраза във вашите сърдца? Не е ли същият закон? Вие казвате да се обичаме. Как да се обичаме? Щом ти вземаш 1000 лева, а аз взимам 60 лева, не можем да се обичаме. Вземете който и да е, и в старо време, и сега, оженете един мъж за две жени, веднага ще има омраза. Понеже едната ще бъде обичана повече, другата по-малко. Щом двете се обичат еднакво, няма омраза. Така беше с Яков. Той имаше 12 сина и той обичаше единият повече, зароди се омраза в другите, казват: „Не искаме този изедник, не искаме той да взема обичта на баща ни", така точно сега искат да се примиряват.
Всичките религиозни секти, които съществуват, всяка религия, която дойде в света, иска да каже, че тя е по-близо до Бога, чрез тях Господ повече ви е дал. И омразата дойде. Казват: Защо ни мразят? Мразят ви защото сте взели повече. Не искаме да ни мразят. Направете заплатата равна, 1000 лева, които сте взели, приравнете ги, че всички да знаят, че и вие сте като един работник. Вземете 60 лева. Казвам: И между вас става същото и тук може да се зароди омраза, ако някой стане светия, веднага ще го намразите, не може да го търпите, по негов адрес говорите, защо? Взема повече. Сега аз разглеждам всяко нещо основно. Изгладете вашето сърце, за да обичате някого. В обичта се крие нещо много користолюбиво. Едно фино користолюбие има в Любовта. Някой казва: Аз много обичам. Аз зная защо ме обичат, той е болен, пък аз може да го излекувам. Дойде друг и казва, много ви обичам. Той казва: Вие сте по-здрав. Повече здраве имате. Аз съм беден. Вие 1000 лева имате, пък аз имам само 60 лева. Дано ми дадеш нещо.
Та казвам, намерете сега в какво седи безкористието на Любовта? Христос е съзнавал този закон и той казва: Ако не се отречеш от всичко, което имаш, не можеш да влезеш в Царството Божие, понеже, ако влезеш с тия идеи в Царството Божие, вие ще развалите света и в Небето да сте, пак ще се карате, тогава се заражда въпроса, какво трябва да се прави? Там е философията. Дойде някой при мене и казва: Аз не мисля като другите хора, там е злото, че ти не мислиш като другите. Аз казва малко по-другояче мисля. Там е злото, че по-другояче мислиш, по-другояче постъпваш. Аз казва по-другояче мисля, по-другояче постъпвам. Там е злото.
Веднъж при мене дойде един музикант, и ми казва за музиката, аз другояче мисля. Казвам и аз другояче мисля. Но я да попеем, и двамата. Как ти пееш. И как аз пея, турям една кибритена клечка и казвам, ха сега ти Пей. После и аз ще пея. Можем ли да запалим кибритената клечка с вашето пеене. Ако ти не може да я запалиш, и ако аз не може да я запаля, не сме от първокласните певци. Аз ви считам, че вие сте всички кибритени клечки за мен. Аз разсъждавам: Аз ако говоря и може да ви запаля, има нещо истинно. Щом ви говоря и клечките не се палят, няма Истина. Според мен трябва да стане в човека една вътрешна промяна. Казваш трябва да обичаш някой човек. За да обичаш човека, трябва да го приравниш със себе си. Ако туриш един човек повече от себе си, ти го туряш на опасен път. Ако го туряш над себе си, ти го правиш господар на себе си. Ако го туриш под себе си, ти го правиш, слуга на себе си. Следователно, горе, господар си, долу -слуга си. Горе ще ти заповядват, ти ще се подчиняваш. Долу, ти ще му заповядваш, той ще се подчинява. Значи, ако той е над тебе, ти си недоволен от него. Ако той е под тебе, той ще бъде недоволен от тебе. Питам тогава какво ще правиш? Плюс е отгоре над тебе, минус е отдолу, под тебе. Кой е стрелката на равновесието? Казвате равно на какво, 5 извадено от 6 е равно на единица. 5 и 1 събрано е равно на 6.
Да допуснем, че вие отивате някъде. Проповядвате, казват Всичките хора са клечки, казват: че как не можем да бъдем клечки. Как ще изясните думата „клечка"? Клечка е излязла от клякам, туй, което може да кляка е клечка. Туй, което не може да кляка, не е клечка. Туй, което може да се огъва в каквото и да е направление е клечка. Думата клечка не разбирайте кибритена клечка. Може да клекне, понеже веднага като запалиш, туриш долу запалиш огъня. Ако клечката запали огъня, тя е клечка. Но, ако не пали огъня, тя не е никаква клечка. Сега трябва да разбирате законите на граматиката. Ще видите, че онзи, който направил клечката, разбира. На български думата „клечка" започва с „К". Имате една перпендикулярна линия други два перпендикуляра към тази линия. Значи тези две линии са един удар към първата линия. Този удар, с който образува туй запалване. При всяко нещастие в света, има удар. И Любовта е един удар. Омразата е друг удар. Любовта бие господарите. Омразата бие слугите. Ти един слуга трябва да го мразиш, а господаря трябва да го обичаш, нали така? Всъщност така се развива въпроса. Щом имаш един слуга, нямаш почитание. Ти изведнъж си неглиже. Щом е някой господар, ти с благоволение погледнеш, умилно. Ти искаш пред господаря да се покажеш, че си добър, той да повиши заплатата.
Та вие постоянно говорите за Любовта. Казвате: Христовата Любов. Каква е Христовата Любов? Вие казвате Христовата Любов. Прави добро със своите ръце. Никаква Христова Любов не е. Тя е Любовта на омразата. Туй, което проповядват, не е Христовата Любов. Всяко нещо което аз вземам, то е омраза. Той казва: Мене страшно ме обиди. Какво те е обидил? Казал ти, че си бил много лаком. В лакомията само една буква има, която е грешна. „Л" е на място. Понеже, „Л"-то отива нагоре към Бога. „А"-то е натоварено. Значи „А"-то е грешно. Лаком. „Ком“ в музиката какво означава? Колко гами има там? Та казвам: „А"-то трябва да се затвори. Всякога когато „А"-то е натоварена камила, трябва да се разтовари. Следователно всяка омраза, това е един излишен товар, и когато ние говорим за Любовта, под думата „Любов", разбираме да се разтовариш. Какво е Любовта? Туй, което е натоварено, обремененото човешко сърце. Туй, което е натоварено, обременения човешки ум, туй, което е натоварено, обремененият човешки дух, туй, което е натоварено, обременената човешка душа. Всяко нещо, което е натоварено, за да му се даде почивка. Това аз разбирам под думата „Любов". До сега вие не знаехте какво нещо е Любовта. Любовта е закон за разтоварване, омразата е закон за товарене. Да те мразят, ще те натоварят, ще поносиш малко. След като си работил, ще те разтоварят. Туй, което се разтоварва, това е Любовта. И следователно, когато Христос дойде на Земята, Той сам се разтовари. Той беше богат в Небето. Имаше нещо, което го незадоволява. Казва: Тия хора, на Земята, са много натоварени, и аз съм натоварен от горе, и той беше богат и хората на Земята бяха богати в омразата, а Той беше богат в Любовта. Следователно, Христос от Небето дойде, със своите капитали, да купи стоката на хората. Той понесе греховете на хората, взе тази стока. Апостол Павел казва – осиромашех. Тълкуват проповедниците, не осиромаше даде парите на хората за греховете им. Стока е това. Вие считате греховете, не са нищо без съдържание са. Тия грехове, ако знаеш какво да извадиш от тях, ще имаш богатство, колкото искаш. Казвам: За да се изрази тази идея, който не може да я обясни, той ще се опетни. Питаме как ще се опетни? Да ви приведа друг един пример; ако един болен човек, има жена болна от проказа, на която всяка част на тялото тече гной, и от очите, и от ушите, и от носа, и от устата, и се приближи при нея един красив лекар-хубавец, че я пипа, този мъж никога няма да му влезе в ума, че лекарят има лоша мисъл. Той ще гледа да я вземе, да я пипа за ръцете, всякъде да я пипа лекарят, само той да не я пипа. Ще счита, че е едно благо заради него. Никаква болест няма да влезе, но ако жена му е красива, стройна, тялото й е така хубаво, мекичка кожа, уста червенички, очи светли, вежди тънки, уши хубави, всичко тъй хубаво. Той на шиш ще го опече. Ако този лекар я пипа, лекарят в къщи не може да припари. В първият случай ще бъде тих и спокоен, ще се радва, че лекарят пипа жена му, а вторият случай, ще обикаля и ще пъшка. Кажете ми защо е така?
Аз веднъж пътувах с един български учител, гимназиален учител, разправяме се за философски работи. Минаваме покрай една гостилница, където бяха насядали повече от 100 души на масите. Там има такива пържоли опечени и той току изведнъж въздъхна дълбоко. Едно време казва, и аз можех да ям тия работи, виж тия хора, пък аз опъвам каиша, няма какво да ям. Виж какво ядене има там. Така е то, сиромашия. Пари да имаш, какви са хубави кюфтенцата, пържолите, всичко туй. Аз нищо не му казвам. Рекох какво искаш сега? Аз му превеждам едно противоречие. Казвам: Аз може да ти върна всичко туй, което искаш, но казвам: Само за един ден. Утре ти ще имаш туй, което искаш, аз може да ти го върна. За един ден, но на другия ден ти ще заминеш за другия свят. Може да ядеш кюфтенца за един ден, но ще заминеш за другия свят. Казва: Няма какво да се прави, каквото е дал Господ ще го нося. Казвам, ако не бяха те уволнили, ти щеше да умреш. Пък щом те уволниха, продължи се живота ти. Отде го знаеш? Отде го зная не ме питай, тебе те уволниха, за да ти продължат живота на Земята. Ако не бяха те уволнили от учителството, ти щеше да заминеш за другия свят, и тогава щеше да имаш едно безсрочно уволнение, с което хората връщат към педагогическия си баща. Сега идеята, коя е? Аз не съм говорил, но казвам: Ще се пазите всякога, тази Любов, с която сега си служите, тя е сложна, двойна Любов е. Едновременно омразата и Любовта са женени, че ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Мъжка и женска Любов има. Ако жена ви подари нещо, мъжът ще ви обере. Сега какво ще кажете: Дойдете при тази Любов, каквото и да ви направят, ако най-първо мъжът ви обере, жената ще ви направи добро, туй го наричате Любов. Ако най- напред ви дадат, после ще ви оберат. Или обратното. На Земята, в Любовта винаги съществува едно вътрешно користолюбие от което човек трябва да се освободи. Ти обичаш Бога, защо Го обичаш. Користолюбие има да ти даде живот. Тогава ние не разбираме Божията Любов в себе си. Бог, е едно същество, което постоянно дава от себе си, не взема, но дава. Той дава живота пък ние постоянно вземаме. Като дава и Бог страда. Но ние се отличаваме от Бога от това, че постоянно вземаме. Като вземаме ние с туй вземане умираме. Ти се товариш повече отколкото можеш да носиш. Следователно този товар непоносим, мислите, желанията. Някой път някой човек се оженил за красива жена и тя го излъгва. И той от едно разочарование в живота, умира. Той като се е влюбил в 20-30 милиона. Тия пари като изгуби, веднага има удар, умре. Защо му е имането, че ще умира за него. Защо му е кон, за който ще умре. Умряла дъщеря му, какви ли не работи се случват, и той умира. При тази Любов, ти си в някое общество, различаваш се от възгледите му и те изпъдят. Ти не вярваш в Бога тъй, както те вярват в Бога.
Сегашното вярване е, че всички хора трябва да ме обичат. Всеки иска да го обичат. Но да го обичат нищо да не вземат от него, а да му дават. По някой път аз вземам младите момци, аз разсъждавам и казвам: То е върха на човешкото безобразие. Той взел, че носи едно бяло карамфилче, така откъснато, дава го на момата да й покаже, колко я обича. Той ще й даде едно бяло карамфилче, пък ще задигне сърцето й. Като задигне нейното сърце, ще иде при друга и на нея ще даде бяло карамфилче, на трета, на четвърта, все по едно бяло карамфилче дава и задигне сърцето им. Каква Любов има? Този го наричат професор. Той казва, вие можели за това карамфилче да ми дадете сърцето и после да не роптаете. Той не е казал Истината. Той казва, че това карамфилче струва повече от твоето сърце. Ако вземеш това карамфилче, ще ми дадеш сърцето си. Тя вземе карамфилчето и даде сърцето си и започва да се оплаква. Тази младата мома, то сте вие, вие сте се влюбили в Господа, даде ви, даде карамфилче и дадете си сърцето. След като дадете сърцето си казвате: Откраднаха ми сърцето. Вие ще кажете, че все за младите говоря, вие всички сте млади. Какво ви довело до Господа. Някоя стара сестра казва: Тия младите какво правят. И ти правиш, каквото младите правят. И ти си дошла за Любов. Разбирайте ме добре, искам да ме разберете. Аз не критикувам нещата, аз разглеждам нещата по същество. Казвате: Обичам го. Защо го обичаш, какви са твоите вътрешни подбуждения? Ти му даваш едно карамфилче, а му вземаш сърцето. Тази кокошка храниш с жито по 4-5 пъти, утре я опечеш и я изядеш. Питам: В какво седи твоята Любов към кокошката, въпросът е другояче. Ако аз изям тази кокошка, не искам да вярвате това, което ви казвам. Само за изяснение го давам. Ако аз изям кокошката и съм млад момък, като се оженя първото му дете, което се роди, тази кокошка да бъде. То е друг въпрос. Тогава яденето и кокошката е на място. Но ако изям кокошката без да ми стане дете, тогава яденето на кокошката не е на място. Приравнение да стане. Кокошката да стане твое дете, значи, приравнил си тази кокошка със себе си. В законите за Любовта искам да имате една мярка, поне малка мярка. Ако в Любовта си в даден случай, когато обичаш някой, ако този човек, ти не може да го приравниш със себе си, ако не можем да слезеш до неговия уровен и той не може да се качи при тебе, не може да обмените Любов. Тази Любов, ще бъде или под тебе или над тебе. Но единия случай ще бъдеш господар, в другия слуга. Щом си слуга или господар, не може да имаш ти разбиране за Любовта. Че Христос дошъл пострадал на Земята. Христос дойде да тури всички на един уровен, да ги направи синове на Бога. Туй разбира осиновяване. Ако хората не може да се приравняват, не може да станат братя. В Братството значи на един уровен са. Всеки в душата си да съзнава, да зачита правата на другите тъй, както зачита своите права. Следователно, Любовта изисква вътрешно зачитане на Всичките онези свЬщени правила, които всяка една душа има. Това е Любов, Това е външната страна на Любовта.
Та казва сега пророкът: Защото ще видят, което не им се е говорило и ще разумеят, което не са чули.
Какви бяха вашите разбирания за Любовта сега? Някой искат да ми кажат. Толкоз години се подвизаваме. Че какво се подвизавате. Ти си се подвизавал само да събираш пари. Ти си бил банкер, и мислиш защо не си станал светия. Че как ще стане светия един банкер, който постоянно взема, и казва дай. Не само да се посее, но посятото, трябва да се жъне, да се прибере в хамбара. Ако сееше и не събираш, законът е същият. Ще сееш повече отколкото може да събереш. Ще сееш толкоз, колкото събираш. Та казвам: При сегашните условия, мнозина идват при мене и казват: Искам да работя за Господа. И иска да го убеждаваш, че има оня свят. Значи с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че има оня свят, че има Господ в оня свят. Ако има оня свят, защо ще го убеждаваш? Какво ще ме убеждава брат ми, родени сме от един и същи баща. Какво ще ме убеждава брат ми, да обичам баща си. Аз го виждам и Той го вижда. На мене говори и на него говори. Той ще дойде, как да ми разправя, как да обичам баща си. Как трябва да го обичам? Да бъркам повече в кесията му. Не. Бащата, който е родил Синовете си, Той е дал нещо от себе си. Бащата няма да учи Любовта, понеже е дал. Сега синът трябва да покаже своята Любов. Даже аз съжалявам, че ви говоря. Защото аз като говоря излагам себе си. Като спите да ви запаля чергата, да ви не казвам. И като ви запаля, аз ще ви кажа: Аз ви запалих, защо? Ще ви кажа, ще ви заплатя. Или ще ви кажа, че ви обичам. Защо трябва да ви кажа, че ви обичам. Вътре в мене се крие едно користолюбие. Че аз ви обичам, тъй че никой не ви обичал тъй както аз ви обичам. Как ще докажете, че обичате някого? Как ще докажете, че ме обичате? Какво сте направили за мене? Нито един от вас не е направил Слънцето, нито един от вас не е направил плодните дървета, нито един не е направил звездите. Ама аз говоря. Какво е говоренето. Ти с пръчката си размърдал водата. Като приказвам аз и след туй искаш напълно да участвуваш. Че си размърдал водата, че си направил някаква работа. Аз съм привеждал онзи пример за турчина, който чукал кафе. Той чукал кафе и при Всеки удар, казвал „аха". Другият го гледал и казва, да станем ортаци. Ти ще чукаш кафето, пък аз ще казвам „аха". И тогава стават ортаци. Онзи чука кафето, а той казва „аха". Отварят кафене, започват да търгуват, но онзи, който чукал кафето не му дава парите. Ти казва, ти не работи, аз чуках, ти казваше само „аха", другият го дава под съд. И казва: Ортаци станахме. Той чукаше кафето, и на място той да казва „аха", аз казвах. Сега не си държи думата. Не ми дава парите. Съдията казва: Ще направите една кутия. Той ще вари кафето, ти ще взимаш парите, и през дупката на кутията ще ги пуснеш вътре. Парите като паднат в кутията, ще казват „тин“. Парите са за него, а „тин“ ще бъде за тебе.
Та казвам: Вие в първия случай ще имате резултатите на Любовта. Само чуването на „тин“, ще бъде ваше.
Любовта е в материалното, в парите вътре. Само психическото, което се чува, то не е Любовта. Казва, онези, които чуят и станат. Но сте на разстояние, не само човек да чуе, не само човек да стане, но да яде. Аз разсъждавам. Ако едно плодно семе не се хвърли в земята, и ако туй семе не поникне, не израсте, ако не се развие, ако не даде листа, цвят и плод да узрее, и ако аз не вкуся от плода му, за мене туй е безпредметно. И следователно, нашата Любов, трябва да даде плод, от който трябва да вкусят, кой как мине трябва да вкуси от нашата Любов. Или друго едно сравнение: Нашата Любов да бъде, както един пътник, който минава покрай някой извор, да вкуси от извора. То е идеалната Любов. Изворът, който тече, то е Любов. Всеки, който пие, това е истинска Любов. Затова Господ направи изворите и казва: Като изворите ще бъдете. Затова направи плодните дървета и казва: Както Слънцето ще давате. Що е Слънцето? Всички онези, които дават и вършат волята Божия. Всички ония, които вземат, вършат своята воля. Всички ония, които дават са щастливи. Всички онези, които вземат, са нещастни. Сега правете, което обичате. Ако искате да живеете, давайте. Ако искате да умрете, мразете. Вие сте се заблуждавали, като ви предали учението. Нито в Любовта, нито в безлюбието, е щастието на човека. Писанието казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога", Това е Живот Вечен, от където иде животът. Трябва да идем всички при Бога, да се научим как да го обичаме. Светът ще се оправи само така. Всички други учения са спомагателни средства. Само един начин има да се поправи света. Когато всинца обичаме Бога, тъй както Той ни обича, и започнем да вършим волята Му. Въпросът е разрешен. Понеже ние всички искаме да бъдем като Бога, Всеки един от вас е божество, което иска да стане център на Вселената. Искате всички хора вас да обичат. Най-първо трябва да се роди идеята по обратен път. Аз трябва да обичам Бога, преди всичко да не мисля за никого в света. И така каквато е волята Божия така постъпвам. Според мене туй е правото разбиране. След туй, след което обичаме Бога, то Бог ще ни покаже начина, по който да обичаме хората сега. Сега да искам да обичам хората, аз не зная как да ги обичам. Туй, което може да направя добро на едного, не може да направи добро на друг. Здравият няма нужда от помощ, силният умният, няма нужда от помощ. Умният няма нужда от помощ, светията няма нужда от помощ. Онзи който е болен, какво му трябва? Ако идеш при силния какво трябва да правиш? Ако идеш при умния какво трябва да правиш?
Сега аз не искам да смутя вашия ум. Защото вие сега тъй се държите за вашите убеждения. Ако искате да ми ги продадете, аз ги купувам. Честно и почтено. Не искам да ги хвърлите, аз ще ги купя. Да има отношение. Защото ако не ги купя, това не е учение. Христос като дойде отгоре, той купи греховете на хората. Нищо повече. Всеки един от вас иска разбиране, то е дълбокото разбиране. Без Любов към Бога, щастие в света не може да има. Без познаване на Бога, живот не може да има. Няма да се мине дълго време, започвате да остарявате. Когато отслабвате започвате да се готвите за оня свят. Че какво ще идеш в оня свят. Вие като идете в оня свят, с какво ще се похвалите? Ами, казвате, да видим Христа. Че как ще го видите? Че ти не мязаш на Него най-първо. Та дойде една кокошка в моя двор, и да каже: Аз искам да видя Учителя. Ще ми каже: Знаеш ли колко яйца съм снесла? Знаеш ли аз колко пъти съм крякала? Каква нужда има Господ, да ида и да му казвам, че съм снесла толкоз яйца, не съм крякала. Туй учение важи за кокошката, но туй учение не е за учениците. Тъй както ние живеем сме цели кокошки, крякаме, направим едно добро, крякаме. Дал си 1000, 2000, 3000 за благотворителна цял, снесъл си едно яйце, разправяш: това са все кокоши работи. Туй е полезно за кокошката, но не и за човека.
Вие сега по някой път мислите, какво ли има още да ви говоря. Не сте сънували какво имам да ви говоря. Казвате: Какво аз зная. Аз зная това, което ако ви го кажа, ще ви побелее главата. Ще ви побелее. Защото докато главите ви не ви побелеят, няма да поумнеете вие. Ако вие ме попитате, защо моята глава е побеляла. Защото едва съм поумнял. Някой се облякъл в бяло. Белият цвят е който всичко дава.
В съвременната наука казват, белият цвят и червения цвят е едно отражение, зеленият цвят е едно отражение. Жълтия цвят, Всичките цветове са отражения. Черният цвят е цвят на пресищане. Ако искаш черен цвят, съдържа всички цветове. Той ги задържа само за себе си, той ги поглъща, а пък бялата светлина е, която раздава всичко. Затова онзи, който ходи в светлина, върши волята Божия. Онзи, който ходи в тъмнина, не я върши. Защо не я върши? Защото тъмнината всичко прибира.
Писанието казва: Светлината свети в Тъмнината и Тъмнината я не обзе. Тъмнината иска всичко да вземе. Толкоз е много богатството на светлината, че тя се отказва да носи товара й. Видяла че е много голям. Аз разбирам, че богатството е толкоз голямо, че Тъмнината се отказала и казва: Не е за мен, уплашила се е. Не може да го завладее за себе си. Всяко нещо, което се завлада е нещастие за човека. Всяко нещо, което се освобождава е щастие за човека. Щастието в човека седи в свободата, а не в робството. Щастието на човека стои в Любовта, а не в омразата. Щастието в човека стои в знанието, а не в невежеството. Не мислете, че невежия не знае, той много добре знае. Той не знае външно. След като се разбра се показва, че не знае. Тъй се показва, че нищо не знае. Всичките хора знаят много добре.
Писанието казва: Благословени са краката на онзи, който проповядва. А пък може да проповядва само онзи, който раздава доброволно Божиите блага, без да очаква нещо за себе си. Единственото нещо, което остава е благоволението. Ще има Божието благоволение в себе си, че върши волята Божия.
Уволненият да вземе и да направи волята Божия, както на Бога е благоугодно. Като направя нещо на другите, да го направя тъй както трябва.
Често съм виждал, че като направя нещо някому, Господ ми казва не го направи тъй както трябва. Както трябва да го направиш. Аз съм ви превеждал един пример по някой път. И аз го правя.
Един българин градил къща. Туря една греда, друга греда на рамото си. Поставя гредата няма, кой да му помогне. Мъчи се да тури една подпора. Иде един циганин. Казва: Чичо, какво правиш? Работя. Че как тъй? Сам можеш ли да работиш? Ти казва може ли да ми направиш една услуга? Тури си тук рамото, че аз да видя да свърша друга работа. Той турил гредата на рамото му и отишъл. Минава се час, два, циганинът не може да пусне гредата. Цялата сграда ще падне. Казва, какво прави? Като се върнал казва: Много се забави. Сега всички вие като циганина имате гредата на вашето рамо и казвате, какво се забави Господ? Какво разбирате? Забави се Господ защото тежи на рамото. На сърцето ви тежи, на ума ви тежи. Какво трябва да се направи? Колибата трябва да се съгради. Трябва да се тури един стълб, да не седи тази греда на рамото, да бъдем свободни ние. Трябва да бъдем свободни от Всичките грижи на този свят, за да можем доброволно да вършим волята Божия.
Христос е човекът на изобилната сила
Христос е човекът на изобилната вяра
Христос е човекът на изобилната Любов
35-то Неделно Утринно Слово,държано на 19.09.1937 г.
