ПРИРОДНИТЕ ЗВУКОВЕ
Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му!
Размишление.
Бе четена темата: „Великата задача на Живота“.
Можете ли да предскажете какво е писано в останалите теми, които не можаха да се прочетат тази вечер? Казано ли е в тях нещо по-разумно, по-вярно от това в прочетените досега теми?
Сега ще ви задам въпроса: защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потребно, за да живеете по-добре; без знание не можете ли да живеете добре? И математикът си служи с числа, но питам: не може ли той да смята без числа? Много хора не знаят числата, не могат да ги пишат, но пак смятат – те взимат бобови зрънца, нареждат ги по едно, по две, по три, по четири, по пет и смятат; значи човек може да смята и без да знае числата. Той може да говори и без да брои колко пъти е произнесъл всяка буква – например правили ли сте опит да видите колко пъти сте произнесли буквата а, след като сте говорили цял час? Велика наука е след като говорите цяла година, да знаете колко пъти сте произнесли буквата а през това време. Знаете ли, че от това колко пъти сте произнесли буквата а зависи вашето щастие или нещастие? От това пък колко пъти в годината ще произнесете буквата б зависи вашето поумняване или оглупяване, от произнасянето на буквата в пък зависи вашето благородство. Когато човек огрубява, той употребява повече такива букви, които съдържат в себе си твърдост, сухота, коравина. Следователно и буквите се делят на категории, тъй щото от това колко пъти ще произнесете едни или други букви зависи благородството, знанието, успехът и ред още придобивки в живота на човека – тия неща са маловажни наглед, но всъщност те са от голямо значение.
И тъй, понеже звуковете оказват голямо влияние върху човека, ще ви дам следната задача. Сега в петък ще направите следното упражнение: като станете сутринта, от изгрева на Слънцето до залеза ще следите внимателно всичко, каквото говорите или пеете, и ще го записвате в тетрадка; какво ще говорите – дали ще се карате, или ще водите приятен разговор, дали ще се молите, или само ще произнасяте отделни звукове, всичко ще записвате; дали сте сам, или разговаряте с някого, всичко, което излезе от устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава в това какви думи сте изговорили, но да се види колко думи и колко букви са произнесени през това време, както и това кои букви най-много се повтарят, тъй щото при изпълнение на упражнението трябва да бъдете свободни и искрени спрямо себе си. Които не знаят да пишат, все трябва да потърсят някакъв начин да изпълнят задачата. Вечерта преди да си легнете направете сметка колко думи и колко букви сте произнесли за даденото време и кои букви преобладават.
Казвам: ученикът трябва да гледа на всяка задача с еднаква сериозност, да не ги дели на важни и маловажни; колкото и малка да е по външен вид една задача, тя има дълбок вътрешен смисъл. Опасно е за ученика, когато дойде до положение да омаловажава работите – с това той сам себе си разваля. Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще си обясните стиха от Евангелието, където се казва, че космите на главите ви са преброени – какво представлява един косъм, та Невидимият свят да се заинтересува от космите на човешката глава и да ги брои? Значи колкото и малък да е косъмът, Невидимият свят се интересува от него, както лесничеят се интересува от всяко дърво в гората, което става за работа – той го отбелязва, туря му знак, има го предвид. Казвате: „Като не разбираме тия работи, по-добре да мълчим или поне по-малко да говорим“; не, вие криво разбирате тази работа – ще говорите, но разумно. Само умрелите мълчат, само умрелите не могат да говорят; мълчанието още не е никакво разрешаване на въпросите. Човек трябва да говори, но разумното, здравото слово. В живота на всеки човек е математически определено колко думи трябва да произнесе всеки ден; ако произнесе повече или по-малко, отколкото трябва, ще го глобят. Човек не може и не трябва да говори каквото му дойде наум – това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дете, за всяка възраст и за всеки човек е точно определено колко думи на ден трябва да изговори, тъй щото никой не може да говори колкото иска и каквото му дойде наум. В живата Природа съществува математика на говоренето.
Някой казва: „Аз съм свободен да говоря колкото и каквото искам“; не си свободен – защо? Защото ако ти говориш каквото искаш, ако и Невидимият свят говори каквото иска, главата ти ще се запали от четири страни. Ако ти вървиш и мълчиш по пътя си, никое куче няма да те лае, обаче ако вземеш камък и го хвърлиш върху кучетата, всички ще те лаят. Кой дава повод на кучетата да лаят – самият човек; от лаенето на кучетата ще познаете какъв човек минава покрай тях: ако минава добър човек, кучетата ще го полаят малко, ще го поздравят само и скоро ще млъкнат. Кучетата познават какъв е човекът, който минава покрай тях, те не хапят добрите хора – в това отношение в кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се среща; ако добър човек влезе в някой двор, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: „Ще ме извиниш, аз съм турен на служба да пазя, да съобщавам на господаря си кой влиза и кой излиза. Днес господарят ми не е у дома, утре ела!“ – ще се поразговори кучето и ще млъкне; обаче ако лош човек влезе в двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе.
Съвременните хора разискват върху въпроса какво нещо е морал. Истинският морал седи в това да изговори човек през деня толкова думи, колкото са определени за него от Невидимия свят; когато дойде до този морал, той ще познае Бога. Великата задача в живота на човека седи в познаването на Бога – трудна задача е тя, но красива. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога…“ – какво нещо е вечният живот? Той представлява свещен трепет на душата. Как се изразява този трепет? Ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си, нямаш земя за обработване, нямаш никакви средства за живот, изведнъж получиш 200 000 лева наследство – от този момент сърцето ти започва да трепти, на всяка крачка изпитваш трепет: седиш вкъщи, безпокоиш се да не те нападне някой, да те обере; пътуваш в гората, страхуваш се да не се натъкнеш на някаква засада; където мръднеш, все не си спокоен – защо? Боиш се да не изгубиш парите си. По същия начин, когато човек придобие великата Истина в душата си, той изпитва този свещен трепет, страхува се да не я изгуби. Може ли човек да изгуби богатството си, било то физическо или духовно? Има един начин, по който човек никога не може да изгуби своето богатство – кой е този начин? Когато той вложи своето богатство, своя капитал в разумно обръщение. Ако получите 200 000 лева наследство от вашия чичо, така трябва да ги вложите в обръщение, че и вие, и вашите ближни да се ползвате еднакво от това благо – тъй употребено, това богатство подразбира, че сте дали ред угощения на ближните си.
Значи вашият чичо, който живее на физическия свят, ви оставя наследство, а същевременно от Духовния свят определят колко сладки думи да кажете на всеки ваш ближен през деня. Физическото даване се изразява по един начин, а духовното – по друг; мнозина се хвалят, че са посрещнали своя гост добре, нагостили са го както трябва, но питам: казахте ли на този гост това число сладки думи, които бяха определени за него от Невидимия свят? Ако сте го нахранили добре, а не сте му казали определеното число сладки думи, все едно че не сте го посрещнали както трябва. Да нагостиш човека и едновременно с това да му кажеш няколко сладки думи – в това седи Новото в живота. Тъй както живеят съвременните хора, това е стар, изтъркан, отживял времето си живот, това е цигански живот. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по един и същ начин – влиза в една къща и започва да изрежда какво иска: хляб, лук, сол и т.н.; оттам излиза, отива във втора къща, после в трета, в четвърта и т.н. – навсякъде се повтаря едно и също нещо. В живота на циганката, която проси, няма нищо ново, тя придобива само един занаят – просия, но с този занаят не се прогресира.
Казвам: който иска да прогресира, той всеки ден трябва да внася нещо ново в живота си, от което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трябва да се изговарят специални звуци, специални думи; всеки звук, всяка дума действат по различен начин върху човешкия характер – това всеки възпитател трябва да знае, за да може съзнателно да работи върху своите възпитаници. Дървото само расте, но все трябва от време на време някой да го полива: човек иска да бъде добър, но за да бъде добър, все трябва да се намери някой да полее това негово желание – и той трябва да работи върху себе си, но и други трябва да му помагат. Ако човек не е дошъл до положение да работи върху себе си вътрешно, духовно, той трябва да работи външно, по физически начин – за тази цел той трябва често да произнася известни думи по определено число пъти на ден, докато те проникнат в съзнанието му и започнат да работят вътрешно. Например според наредбите на Православната църква за ония, които искат да се подвизават духовно, определено е думите „Господи, помилуй“ да се произнасят 40 пъти на ден; щом това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се превръща в механически процес и вместо да принесе някаква полза, донася съвсем обратни резултати. В Невидимия свят не се позволява никакво бързане – има определен ритъм, темп на говорене, на ходене, на действие; разумният човек трябва да се подчинява на този закон, на този ритъм, определен от самата Природа – рече ли да бърза с цел да произведе известен ефект, той ще изгуби Божествената мисъл и работата му ще приеме търговски характер. При търговията пък вие знаете, че този ще ви завлече, онзи ще ви завлече, докато останете с празни ръце – в края на краищата какво сте придобили от всичко това? Ето защо при честото повтаряне на известни думи трябва да се пазят някои правила: отчетливо да се произнасят, спокойно, тихо, с вдълбочаване – само по този начин ще имате резултат. Ако в характера на някой човек преобладава мъжкият елемент, той трябва да произнася меки срички, меки звуци. Според вас кои срички, кои звуци са меки? Всички срички, които завършват накрая с Ь, са меки.
Сега, ако започнете да изреждате кои букви или кои срички са меки, ще дойдете до ред мнения, но мненията още не съдържат истината в себе си. Едно трябва да знаете: всяка буква означава известен закон. Например буквата В означава вътрешен стремеж на зърното да цъфне – закон на разцъфтяване; в тази буква се съдържат ред сили, които трябва да намерят начин да излязат навън. И наистина, когато зърното се разпука, то се превръща в буквата З – чрез разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиите, т.е. преминаването им от едно състояние в друго. Лесно е човек да напише превръщането на буквите една в друга, но мъчно е, когато при някое противоречие в живота той трябва да превръща енергиите според разумните закони на Природата. Който разбира смисъла на законите, вложени в буквите, той ще може да превръща и техните енергии. Например някой казва: „Аз мразя еди-кого си“ – какво трябва да направиш? На думата мразя, т.е. на първата сричка – мра, трябва да се противопостави такава сричка, която да е в състояние да измени ефекта на думата мразя. Коя сричка или коя дума може да измени състоянието, което се предизвиква от енергиите на думата мразя? Мнозина ще кажат, че думата Любов може да се противопостави на омразата; не, само обичта е в сила да унищожи действието на омразата. Вие можете много пъти да изговаряте думата Любов, но ако не обичате човека, никаква промяна не може да стане в неговото състояние. С думи само светът не се оправя; ако искате да измените състоянието на човека, непременно трябва да му дадете нещо реално. За тази цел човек трябва да знае какво да даде и как да постъпва – не е въпросът едно да се изправи, друго да се развали.
Казвам: в света съществуват ред школи, които едно изправят, друго развалят – това са школите на Черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите; те знаят истината за всяко нещо, но я задържат за себе си. Школите на Бялото братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни; това е изразил Христос в стиха: „Който иска да Ме последва, той трябва да се отрече от себе си“. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“, Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“.
Това са ред философии, но да се спрем върху практическата им страна. Всяка философия е от значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение в живота; без приложение всяка философия не е нищо друго, освен логически извод за нещата, гимнастика за ума. Някой човек може да познава философиите на ред учени и сам той да минава за учен, но ако тия философии нямат приложение в живота, в края на краищата и той ще стане обикновен човек; този човек минава за учен, но от най-малката мъчнотия се плаши. Питам: кой е най-големият страхливец в света? Ледът – той е стегнат, свит, никой не може да го раздвижи, обаче изгрее ли Слънцето, още първите лъчи започват да топят леда. Казвате, че ледът е твърд – твърдостта на леда качество на водата ли е, може ли водата да се превърне в твърдо състояние? Водата не може да се превърне в лед, т.е. в твърдо състояние, нито в пара, във въздухообразно състояние; противоречие е да мислите, че водата може да се превръща в твърдо или газообразно състояние. Ако сутрин сянката на телата се увеличава, на обед се намалява и вечер пак се увеличава, коя е причината за това – Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сенките. Сянката на някое тяло може да стане много голяма, но това не означава, че самото тяло е толкова голямо – следователно когато водата замръзва или се превръща в пара, става увеличаване или намаляване на сцеплението между молекулите ѝ, но самите молекули на водата не се изменят – това могат да потвърдят и естествениците. Ако в съд с вода поставим малко брашно, за да се образува каша, това не значи, че между частиците на водата е станало особено изменение; тук влиза един чужд елемент – брашното, което не придава свойствата си на водата. На същото основание когато водата замръзва, казваме, че в нея влиза чужд елемент, който не е присъщ на естеството ѝ – това нещо физиците обясняват като особено състояние на молекулите на водата. Значи водата нито замръзва, нито се изпарява; вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е факт, но в него не се включва самата истина – това може да са противоречия за вас, но вие сами трябва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва.
И тъй, когато великата наука разглежда въпросите, те седят другояче. Докато учените приемат, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че те не са дошли още до положителната наука. Верен е фактът, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изяснен. Казвате: „Водата замръзва“; да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нещо е изпаряването и замръзването на водата ще се обясни в бъдеще от новата наука. Питам: каква е тази сила, която сгъстява и разрежда молекулите на водата; откъде иде тя? Значи брашно има във водата, което я прави гъста; щом брашното се махне, водата дохожда в първото си положение. Че водата замръзва, това е факт, но обясненията за замръзването на водата не са пълни. За онзи, който иска да изучава явленията в Природата, тия обяснения не са достатъчни. Например той вижда как постъпват в индустрията, в техниката, когато искат да получат някои метали в свободно състояние от техните руди, но същността на процесите остава неизяснена. Взимат сребърната или златната руда, в която среброто или златото е пръснато във вид на зрънца или жили, и я нагряват, за да могат всичките частици на метала да се стопят и по този начин да се слеят в едно цяло; от гледище на техниката се задава въпросът: кога именно има смисъл да се изразходват толкова средства, да се топи рудата, за да се получи металът свободен? Отговарят: когато приходите от метала надминават разходите, има смисъл да се предприема топене на рудите; обаче от научно гледище се задава следният въпрос: защо някои метали като злато, сребро и други са пръснати във вид на малки зрънца из рудите, а не са в едно цяло? Има случаи, когато златото е във вид на жили, но често се среща пръснато във вид на малки люспи. Който искрено се интересува от науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване във вид на люспи или зрънца.
Следователно който иска да се занимава с истинските процеси в Природата и в живота, той трябва да намери една идея като златото; обаче за да дойде до такава идея, той трябва да разтопи цели тонове руди и оттам да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъл. Откъде ще дойде тази идея? Тя ще дойде някъде от Природата – много идеи идват или се образуват при разни процеси в Природата. Например при храненето се създават много идеи – в този смисъл храненето е важен процес в цялата Природа; днес той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Някоя идея дохожда в ума на човека, когато се храни – какво представлява тази идея? Тя не е нищо друго, освен руда, в която има някой ценен метал. Какво трябва да направите с тази руда – ще сложите рудата в своята огнена пещ да се стопи. За да стопиш рудата и да извадиш от нея метала чист, в свободно състояние, изискват се специални окултни методи; ако не можеш да направиш това, металът, ценното в рудата, ще остане неизползван; и в такъв случай ако човек не може да обработи идеята, която е дошла в неговия ум, той ще прилича на празна воденица, която вдига шум, но работа не върши и казва: „Ядох, пих цял живот, но защо беше всичко това – не зная“. Ето защо човек всякога трябва да бъде буден, да може да възприеме и правилно да обработи всяка дошла до него идея. Великите, светлите идеи не идват всякога, има определени дни и часове през годината, когато Божествените идеи слизат от Невидимия свят и посещават хората, обаче по причина на това, че тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават, заминават и остават неизползвани. Съвременните хора търсят красивите неща отвън, вследствие на което губят времето си напразно. Не е така.Когато ученикът иска да изучава музиката, първо трябва да има в себе си силно желание да учи; той трябва да има идея за вътрешната музика и след това вече ще търси учител отвън, който да го занимава – само по този начин човек може да реализира своите идеи. Умът му трябва да бъде винаги зает, и то със светли, велики идеи.
Сега, като свършите дадената вече задача, ще ви дам още една. Тя ще се състои в следното: за един ден само проследете какви мисли минават през ума ви – важно е не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този ден, ще го запишете, при това ще бъдете искрени в себе си, няма да скривате мислите си. Някой от вас помислил нещо добро, бърза да го запише; после помислил нещо лошо за някой брат или за някоя сестра, но като не му хареса тази мисъл, въздържа се да я запише – не, всичко ще записвате, аз ще стана този ден ясновидец и ще видя какво сте скрили. Друг пък мислено ще търси погрешките на хората, но като дойде да напише тази своя мисъл, въздържа се. Искрени трябва да бъдете първо към себе си, а после към другите. Питам: вие знаете ли, че това, което наричате погрешки на хората, са истински погрешки? Един наш познат казваше: „Нашите погрешки са добродетелите на света, а пък нашите добродетели са погрешките на Небето“ – какво ще кажете на това? Как ще примирите това противоречие?
Често вие употребявате думите Добро, Правда, Разумност; питам какво отношение има между тия три думи. Доброто е свързано с материалния свят, то няма нищо общо с личния живот на човека; Доброто има отношение към хората, към всички живи същества. Когато човек се затрудни материално, той казва: „Няма ли някой добър човек в света, да даде нещо, да отвори хамбара си?“. Разумността пък има отношение към живота на хората и затова когато работите на някой човек се забъркат, той казва: „Няма ли някой разумен човек да ни покаже начин как да се оправим, да разплетем обърканите си работи?“. Правдата пък е свързана с Божествения свят. Значи Правдата е свързана с Божествения свят, Разумността – с живота на хората, а Доброто – с материалния живот на нашите ближни; оттук се виждат двете допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е с Божествения свят, а другата – с нашите ближни. Правдата има само една допирна точка до нас, тя представлява източниците на вечното Благо; в това отношение никой не може да се добере до същността на Правдата – това значи: никой не може да разкрие Правдата. Много естествено, кой може да разкрие източниците на един извор? Източникът на кой и да е извор може да се уподоби на мястото, откъдето извира Разумността на човека; Доброто пък е водата, която изтича от извора и се влива в морето. Следователно Доброто е водата в реката, Разумността е изворът, от който изтича тази вода, а Правдата е онова неизвестно, скрито място, откъдето иде енергията.
И тъй, на първо място човек трябва да бъде разумен; някой иска да бъде добър – не, човек първо трябва да бъде разумен, а после ще му се дадат условия да бъде добър; само на разумния човек Бог дава блага, за да се прояви като касиер, да раздава. Дойде ли въпрос до Правдата, човек не може да бъде праведен, само Бог е праведен; какво подразбира стихът: „Праведният чрез вярата ще бъде жив“ – това означава, че Правдата може да се пренесе в живота само чрез Вярата; чрез коя Вяра – чрез разумната.
Като говоря за Правда, за Разумност, за Добро, аз не искам да се самокритикувате, самокритиката не води към Добро – тя е метод за физическия свят. Човек трябва да уповава на своята Разумност, да гледа да не я изгуби; Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да започне живота си с нея – не започне ли с Разумността, той нищо не може да постигне. Който започва с Разумността, той може да постигне всички останали добродетели; всяка постъпка на човека трябва да бъде разумно направена.
В една от беседите си казах, че човек трябва да се стреми да получи от Бога писмо с обратна разписка, да знае, че наистина е получил. Само онзи човек може да получи такова писмо, който откак се е родил, докато замине за онзи свят, не е казал никому лоша дума; през сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и през ума му не е минала нито една лоша мисъл – сърцето на този човек е подобно на извор, който постоянно блика и дава. Каже ли човек, че животът му няма смисъл, че иска да се самоубие, той нито е изпратил писмо до Господа, нито е получил писмо от Него; и да пише на Господа, писмото му няма да отиде до своето местоназначение, още на първата станция ще прегледат това писмо и ще го върнат назад. На мнозина се вижда чудно как е възможно човек да живее цял живот и нито през сърцето му, нито през ума му да е минало нещо нечисто. Който може да прекара един такъв живот, той ще бъде посетен от Ангел Господен; в историята на човечеството има само един такъв пример – човек да бъде посетен от Ангел; това е станало с Мария, майката Христова, която живя чист, издържан живот, за което Ангел Господен дойде при нея с поздравление. За да постигне своята цел, човек трябва да води абсолютно чист живот, проникнат от една велика идея, от музика, изкуство, поезия.
Сега да се върнем към задачата. Ние се отвлякохме от нея, както се увлякъл един беден американец с мечтите си – както копаел лозето на един богат човек, той се подпрял на мотиката си и започнал да мисли: „Ако бих имал богат чичо да ми даде един милион долара, аз зная какво щях да направя: щях да си купя къща, ниви, лозя; щях да имам много слуги, които да ми работят, да орат и да копаят, аз щях само да ги наглеждам“. Казвам: и бедният мислел така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатия чичо го няма? Бедният отново взел мотиката си и започнал да копае. Мнозина казват: „Учителят ще ни даде нещо“; не, аз не давам лесно. Всичко давам, но пари не давам. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето и като мина покрай вас, ще ви питам: „Какво правите, как е кръстът ви, как са ръцете ви?“ – „Тежък е животът ни!“ – „Не, този е най-красивият, най-приятният живот, който прекарвате сега на Земята“. Според мене тежък е животът по баловете, по локалите, по бирариите, по кръчмите, а на лозето, при чист въздух, при изобилна светлина приятно се живее. Кой е най-хубавият концерт, най-красивият изглед – това е изгревът на Слънцето; по-велика хармония от изгрева на Слънцето не съществува. Като видя чистия изгрев на Слънцето, който обещава хубав слънчев ден, аз се радвам; не по-малко се радвам и на бурната тъмна нощ, на светкавиците, на гръмотевиците – във всичко това аз слушам великия концерт на Природата. Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може да изпълни; вятърът пък със своето бучене е друг род музика – Вагнерова97. Който иска да слуша велик концерт, нека отиде в някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра – във всичко това той ще схване великата хармония на Природата. Падането на дъждовните капки е говор, обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на духа и ще каже: „Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!“. Който не разбира тази красота, той ще каже: „Да ме пази Господ втори път да преживея подобно нещо – какъвто дъжд ме валя, какъвто вятър ме духа, пък онези светкавици, онези гръмотевици – ужас! Дано втори път не преживея подобно нещо!“. Когато Мойсей се качи на Синайската планина, там също така имаше дъжд, вятър, бури, светкавици.
Казвам: хубавите дни в живота са за вашите ближни, а бурните нощи, когато има вятър, дъжд, гръмотевици, са за вас. Казвате: „Скръбна ми е душата!“; щом скърбите през тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този велик концерт; няма по-хубави часове в живота на човека от тия, които той е прекарал в тъмните бурни нощи – така трябва да гледате на живота. Казвате: „Как да разбираме това – в буквален или в преносен смисъл?“; за мене това е вярно и в положителен, и в символичен смисъл. Докато човек не чуе този велик симфоничен концерт в Природата, той не може още да говори за музика. Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря; и това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и оттам да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява, и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката; и най-после, докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп: къде върви пиано, къде алегро, къде адажио и т.н. – това значи разбиране. Какво правят съвременните хора: като се дават хубавите, великите концерти, те бързат да се скрият вкъщи и от време на време поглеждат през прозорците и казват: „Дъждът престана ли? Бурята утихна ли?“; щом дойдат топлите слънчеви дни, те се радват и казват: „Слава Богу, стопли се малко, можем да поизлезем навън“ – значи те са се научили да се радват на благото на своите ближни, а на своето благо още не могат да се радват.
На онези от вас, които са смели и решителни, ще дам следната задача: през бурна тъмна нощ ще ги изпратя на някой планински връх, там да прекарат цялата нощ. Сутринта, като се върнат, ще ги питам: разговаряхте ли с дъждовните капки, с вятъра, със светкавиците и гръмотевиците; чухте ли и разбрахте ли великия симфоничен концерт, който Природата ви даде? Така са правили всички ученици на окултните Школи. Днес виждаме какви големи усилия правят англичаните да се качат на Хималаите; може някога да се качат, но не се превземат лесно високите върхове. Сега онези от вас, които искат да направят упражнението с написване на изговорените думи и букви, трябва да се определят в себе си, да има връзка помежду им; които не искат да правят това упражнение, могат да бъдат свободни. Следната сряда ще видим какви са резултатите от упражнението. От това колко пъти сте употребили дадени звукове ще извадим малки правила за самовъзпитанието на човека. Някой ще каже: „Нямам друга работа, ами да записвам какво говоря; не искам да губя деня в подобни упражнения“. Какво трябва да каже тогава домакинята, която е заставена цял ден да гледа къщата; какво трябва да каже онази жена, която цял ден преде, тъче или шие – трябва ли да смята, че тази работа е еднообразна и губене на време? Не, разумният човек намира смисъл във всяка работа, във всяко упражнение. Какво щяхте да кажете, ако някой би ви заставил да правите това упражнение цяла година? Щом е само за един ден, лесно е; за един ден съзнанието на човека може да бъде будно, но мъчно е тази будност да се поддържа цяла година. Не, когато се отнася за благородното, за възвишеното, човек трябва да бъде готов да жертва; той трябва да има готовност, смелост поне колкото светските хора – срещате някоя светска дама с отрязани коси, модерно причесани, с модна рокля, голи ръце, с цигара в уста, говори, смее се, не се стеснява от нищо; свободна е тази жена – защо? Служи на нещо. Казвате: „Мода е това“; не е важно, може и на модата да служи, но смела е тя, от никого не се смущава.
И тъй, аз искам да бъдете свободни духом, да бъдете искрени спрямо себе си – тези са първите необходими условия за човека, когато той започва някаква работа; като свърши работата си, той ще каже: „Сега съм доволен, че свърших работата си както трябва“. Дали ще четете, или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципни положения, вижте как можете да ги приложите в живота си и в края на краищата ще изпитате едно доволство от себе си. Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство.
Изпейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща“.
Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му!
Двадесет и втора лекция, 23 февруари 1927 г.