ПРИРОДНИ ГАМИ В ЖИВОТА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ И РАЗБОР)
Тайна молитва
Нали казахме, че ще имаме продължение и разбор тази лекция.
Има една философия, аз я наричам природна философия. Щом дойдете бие до природната философия, трябва да се освободите от всички дрипели, които досега сте събрали. Дрипели аз наричам – ти си едно дете, расло си, докато си станал един момък на 21 години, ти си съдрал 21 чифта дрехи, гащи, палта, навсякъде съдрани, на лакътя съдрано, оттук протрито, оттам протрито, тъй че ти имаш окачени все съдрани дрехи, 21 чифта обуща, все съдрани. Най-първо си имал малки обуща, после по-големи и по-големи и т.н. Сега, когато казвам, че трябва да се освободите от всичките си дрипи, те не са създадени по ваш вкус. Каквото е обичала майка ти, баща ти, дядо ти, все по техен вкус е било.
Та казвам, ако ти искаш да прогресираш, ти трябва да се освободиш от тази идея вътре. Онова, което осмисля живота, това е новото. Не е старата храна, как си ял, но новият плод, който е слязъл от крушата, той е най-важният. Не е сегашното ядене, което ще имате и което няма да ви дадат – и да искате, няма да ви го дадат. Днес готвачите и фурнаджиите са направили стачка. Нали шест дена като работят, имат право да си починат един ден. Та казвам, в тази природна философия има едно изяснение за живота. Ние говорим за сегашната култура на живота. Хубаво. Култура винаги разбира една права линия. Правата линия аз считам винаги почвата. За да имаш култура, трябва да имаш почва, където да сееш. Нали казват – той има култура. От какво? Култура от растения. От ябълки може да има култура, може да има култура от животни. Имаме култура от ябълки, круши, лозови пръчки. После има култура от разни птици, птицевъдство, хубави петли, кокошки – разни чешити породисти. Има култури от разни прасета, от тия хубавите сръбските с големите уши. Култура от добитък, волове, биволи и т.н. И най-после имаме култура от хора чешити. Т.е. като се каже наука на хората, разбира се една учена култура, морална култура и най-после имаме култура на семейния живот, или можем да кажем още разработване на нашите чувства, мисли и действия. Защото мислите, чувствата и действията така се посаждат, че се култивират. И за да се реализира каквато и да е мисъл, тя си има определено време. В природата, за да опознаете живота на чесъна, колко време му взема? Защото има и култура от чесън, имате зимен чесън, имате и летен чесън. След четири-пет месеца имате вече чесъна израснал. Имате култура от лозови пръчки. Там се изискват три години, за да имате плод. Ябълковите дървета, и те изискват известно време.
Та трябва да изучавате свойствата на дърветата, на предметите, да знаете за колко време се развиват. И най-после човешките чувства, желания и мисли – и у тях има разнородство, и те имат нужда от известно време, за да се развият. Най-благородните мисли и желания изискват дълъг период, за да се реализират. Ако вие нямате тази истинска философия, вие ще дойдете до едно вътрешно стеснение. Имате известно желание, искате да станете поет, философ, музикант, че това не е тъй лесна работа. Да станеш философ, това значи да събереш знания из философията на хиляди поколения от миналото, да направите един пълен извод, а не само да ги държите като една изложба, философията е един синтез на самия живот. Причини и последствия, това е философия. Затова е казано философия на историята, философия на науката, философия на живота на хората. Не е само за да знае науката и причините, но да извадиш известен метод, за да се поправи известно отклонение на известно поколение. И в изкуството, и там има известна философия. Нещо, което ти изработиш, трябва ти сам да го цениш. Не очаквай други да те ценят. Най-първо ти се оцени като човек. Ти сам си направи една оценка. Всеки човек има нещо у себе си, което сам трябва да оцени. И ако човек не може да цени себе си, той не може да цени и другите. Пък и не трябва човек да се преценява. Някой път си туриш една по-голяма цена, но на пазара не ти я дават. В турско време във Варненско има едно село Хайдърджа, сега е село Николаевка. Ако иде някой да си купи масло от селото, ще му искат 4-5 лева. Казват: „Много е скъпо.“ Но той не ти дава маслото в селото. Ти му даваш 5 лева, той не го дава. Той ще тръгне от селото, ще пътува пет часа, ще иде в града и ще го продаде за 2 лева и половина. А там ти му даваш 25 гроша, не ти го дава. Той ще иде в града, ще съдере едни цървули и ще го продаде за 2 лева и половина, ще се върне и ще каже: „Евтино го продадох.“
Питам, защо този културен селянин не иска да продаде маслото в селото за 5 лева, а в града го продава за 2 лева и половина. Някой път селяните са много упорити. Той ще занесе стоката си в града, ще я върне в селото, и пак ще я занесе в града. Така два-три пъти ще върне стоката в село, няма да я продаде. Питам, защо той ще носи маслото три пъти в града и ще го връща в село? Казва, човек трябва да устоява на своята идея. Хубаво, той три пъти носи и връща маслото.
Какво спечели? В него няма никаква философия, в него има просто едно желание да спечели повече. За да спечели, маслото му трябва да има добър пазар, да бъде хубаво и да има добри консуматори. Някой път маслото е хубаво стопено, но е седяло цял месец и е малко гангренясало. Тогава се е считало за грях да се яде прясно масло. Само децата го ядяха, а възрастните го ядяха топено. Прясното масло нетопено сито не държи, а топеното сито държи. Това подразбира българинът, че нетопеното масло сито не държало.
Има една философия, според която трябва да се прави вътрешен разбор на нещата. Казвате: „Аз искам да бъда красив.“ Но външната форма трябва да съдържа нещо. Какви са качествата на красотата? Тя има външни качества. Запример красивото лице, онзи, който е красив, има повече влияние, повече кредит има. Кои са съществените качества на красивия човек? На първо място красивият човек трябва да бъде умен, добър и характерен човек. Тогава неговата красота, която има, ще има цена. А ако той не е умен, красотата му ще стане играчка, пак ще я използват хората, но от тази красота той няма да има никакви постижения, защото красотата сама по себе си е една сила. А ако ти не си умен, не можеш да използваш тази красота или тази сила. Да допуснем, някой иска да бъде силен. Кои качества трябва да бъдат качествата на силата? Ти трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и каквото кажеш, трябва да го направиш. Това е силният човек. Във вас трябва да има един синтетически ум, да знаете за произхода на нещата.
Сега какво означава това? От чисто геометрическо гледище това е един ъгъл. От гледище на писмеността у българите това е буквата „л“. Как е произлязло „л“-то? Горе имате един връх, една канара, а долу имате един извор. На български с „л“ се пише „любов“, но има и обратно. В западната култура какво означава тази буква? („В“) Тогава в „м“-то имаме две планински вериги, две канари на известно разстояние. И имате и два планински извора. Какво се образува от извора? Една река. Ако не беше реката Нил, не можеше да се минава за Египет. Следователно реката Нил създаде египетската култура. Сега ако във вас няма една велика мисъл, която да излиза от един център, но не мисъл, която вие можете да създадете… Някой казва – един човек може да създаде култура. Не. Той не може да създаде нищо. Даже съвременните хора не са създали нищо. Нито един народ може да създаде нещо, нито цялото човечество. Човекът, народът, цялото човечество, това са проводници на известни енергии на онази живата природа, те са изразители на нейните мисли. И действително, доколкото един човек е изразител на онази мисъл на природата, на народа и на човечеството, дотолкова могат да се реализират всичките негови копнежи. И следователно всяко едно наше отклонение от онзи истинския път, от онази истинска философия на живата природа – колкото повече се отклоняваме, толкова повече си създаваме неприятности в живота.
Питам, ако едно дете, което се е разсърдило и върви в разрез с волята на майка си и баща си, какво ще постигне? Даже да допуснем, че е красиво, умно. Нека е даровито, пращат го в университета. То казва: „Аз не искам да се уча, аз сам мога да се науча.“ Искат да го научат да свири, казва: „Аз сам мога.“ Пращат го да рисува, казва: „Няма нужда.“ Пращат го в село да пасе овцете, казва: „Аз овчар няма да ставам. И без овчарлък може.“ Бакалин да стане. „Аз бакалин не ставам, да си губя времето.“ И целия ден детето ходи, играе или на ашици, или на такива пръчици, на джелик. Туй дете като играе на джелик с пръчицата, това е един закон, туй дете не разбира, че този джелик, това е магическата пръчица. Този джелик, който то подхвърля отдолу, има си философия. Туй дете преждевременно е станало маг. Детето е още на пет години, още не знае да си опасва гащите, а играе с джеликовата пръчица. Казва: „Аз всичко мога да направя, маг ще стана.“ Но в края на краищата то става говедарин. Това значи да учиш наука, и да не разбираш нещата.
Та и вие – ако не знаете какво значи културата, не само да я определите словесно. Щом говорим за култура, ние подразбираме дадени условия, при които човек може правилно да постигне всичките свои желания. Така определям аз културата. Ако ти не разбираш това, ще мислиш, че културата, това са дадени условия, при които можеш да живееш и да се удоволстваш. Или още казано, дадени условия, при които ти можеш да фалираш. При сегашните условия се явява една вътрешна борба, вие сега се учите, свършвате най-първо отделенията, гимназия и най-после свършвате университет и се готвите за някаква професия. Или може да вземете някоя от свободните професии. Някой от вас ще постигне нещо, ще стане чиновник. Друг и чиновник няма да стане, ще стане земеделец. И в края на краищата вие остарявате, ставате на 50-60 години и умирате като пенсионер, ако ви пенсионират, а някои от вас умират като земеделци, лекари.
Питам, ти като умреш като пенсионер, професор, свещеник, проповедник или лекар или ако умреш като някой земеделец непенсиониран и ти направят паметник, питам, какво се постига? Какви са постиженията, ако ти си пенсиониран или непенсиониран? Постиженията са, че онзи, който се е пенсионирал, не се е трудил много. Все таки е очаквал да му дадат малко водица. Единият живее с вярата на установения ред и порядък на света, все таки отнякъде ще дойде нещо и той е спокоен, а другият не може да разчита на народа, а разчита на някаква си идея, на Господа разчита. Но той все повече се безпокои. Единият е по-фасонлия, има фасон, че той е почитан, а другия като го гледат, казват – този човек не може да постигне нищо. Той не е пенсиониран. Този е установеният ред на нещата.
Питам, колко хора има в света, които са установени и пенсионирани? Защото онези животни, които са пенсионирани, хората въобще обичат пенсионираните животни, щом едно животно е пенсионирано, то е добре угоено и него го водят на касапницата и го заколват. А щом едно животно не е пенсионирано, те го оставят настрани. Щом едно дърво е пенсионирано, значи има приход, веднага туй дърво го заградят, пенсионират го, оберат го. Питам, ако тебе всяка година те пенсионират отвънка, ти какво печелиш? Прочуваш се, почват хората да правят породисти ябълки, по един килограм ябълката и всички вестници пишат, че еди-коя си ябълка е хубава. Питам, какво се ползва тя, че целият свят пише за нейните породисти ябълки? Това не е за обезсърчение. Ще кажете: „Как трябва да се живее?“ Трябва да знаем да правим добър извод на нещата в света. Ти се раждаш и трябва да имаш една определена идея, какво можеш да постигнеш. Като ябълка какво можеш да постигнеш? Да раждаш големи плодове. Като един вол какво можеш да постигнеш? Да имаш хубави рога, здрави мускули, да можеш да работиш. И след като си работил толкова години, какво си достигнал? Какво ще добиеш? Аз тегля същия паралел. Ти си един богат търговец, хванат те и ти наложат един голям дълг, станеш гарант за 20 хиляди лева. И ти през целия живот все изплащаш. Ял-не ял, ти все изплащаш. И 20 години след като изплатиш този дълг, какво си спечелил? Казват ти: „Трябва да платиш.“ А онзи, за когото си станал гарант, не иска да знае, казва: „Той има, нека плаща.“ Даже не иска да знае за тебе, че ти страдаш. Казва: „Хубаво, че го хванах, той е мазничък, нека плаща.“
Питам, след като си платите тия 20 хиляди лева и си заминеше за другия свят, какво сте спечелили? Ще дойдат тебе да утешават, че за онзи свят си спечелил. Може да си спечелил за онзи свят, а може и нищо да не си спечелил. Сега, ако някой каже, че той е спечелил за онзи свят, ти черно на бяло имаш ли? Тогава няма ли да се намерите в положението на онзи шоп, който е продавал своето масло скъпо, но из пътя отиват двама апаша, пазарят маслото, дават му една трета от парите и една забележка на шопа, че да иде той при еди-кой си свещеник, той ще доплати. Шопът повярвал това, дава маслото и отива. Към село Княжево е било това и дава книжката на попа. А в книжката пише: „Дядо попе, този човек е малко болен, чети му една молитва и затова ви плащаме 30 лева.“ Шопът пита попа: „Прочете ли, дядо попе?“ Четох. Завежда го той в църквата, турга си епитрахила и чете. Онези апаши задигнаха маслото, в ума на шопа е да си вземе парите. В ума на свещеника е, като му чете, да се излекува. Шопът казва: „Слушай, дядо попе, тази работа с четене не става, ами си плати. Ще прочета още малко.“ „Добре, можеш да четеш още.“ После казва: „Тази работа няма да стане, трябва да платиш.“
Та казвам, ние, съвременните хора, се намираме точно в положението на този шоп. Тебе ти четат на главата отгоре, ти усещаш – с четене тази работа няма да стане. И с туй разбиране, което имаме за живота, няма да стане. За пример вие, младите, какво мислите да постигнете? Питат сега, какъв е онзи свят? Не знаем има ли живот, или няма след смъртта. Бог знае. Тази идея поне за вас трябва да е ясна. Това е най-реалното нещо. Че онзи свят, това е този свят, в който живеем. Та вашите чувства кой ги е видял досега? Та и вашата мисъл, с която вие живеете, кой я е видял? Ще кажете – вие. Ами вашите постъпки кой е видял? Та и външната форма на вашите постъпки кой е видял? Че вие всички живеете в онзи свят, света на невидимото. Вие имате някаква фантастична мисъл. Ще кажете вие – любов. Кой е видял любовта? Позачервило се лицето или станало по-деликатно, и кажат – влюбил се той.
Та що е духовният живот? Туй, в което сега живееш, то е духовният живот. Защото, ако твоите мисли не се въплътят в твоя живот, какво ще разберете? Та затова именно казвам, реалното, това е онзи свят. А този свят е само форма на онзи свят. Вие искате да излезете от този физически свят. Вие считате, като че има една граница някъде и се намирате като пред едно перде и мислите, че като се вдигне това перде, ще видите онзи свят. Онези хора в онзи свят са много културни, вие искате да идете в онзи свят. Ако един вол пожелае да влезе в културата на хората, да влезе в училището на хората – представете си най-хубавия вол, един млад момък и този вол иска да следва, кой професор ще го приеме? И да покаже акредитивните си писма и да каже: „Господин професоре, аз искам да следвам“, кой би го приел? Всички вие имате едни възгледи. Тия възгледи, с които сега живеете, имат валидност само тук, върху почвата, на която сега живеете. И ако вие минете при други условия, туй, което сега знаете, там няма да ви бъде потребно. Туй знание, което сега имате, няма да ви помогне. И вие ще се намерите в положението на онзи английски лорд, който отишъл да направи едно корабосветно пътешествие с дъщеря си, но случва се тъй, че корабът се разрушава и те със слугата си били изхвърлени на един остров. Там слугата станал господар, а той и дъщеря му станали слуги. Десет години лордът и дъщеря му работили, а слугата ги учил. След като се върнали в Англия, дъщерята и лордът пак вземат първото си положение, а слугата станал пак слуга.
Всинца трябва да имате нещо реално в себе си. Едно убеждение, върху което да почива целият ваш живот. И задавали ли сте си вие въпроса, какъв съм аз като човек? Какъв съм аз всъщност? Като умра, къде ще ида? Ами ако обеднея, къде ще ида? Какво ще стане? Вземи предвид всичките положения: ако стана богат, ако стана милионер, ако стана философ, музикант, какъв ще бъда аз? И при всички тия положения не трябва да се изменяш, философ ли си, философ трябва да бъдеш. Музикант ли си, музикант трябва да бъдеш. При каквито и положения и да бъдеш, в тебе трябва да остане туй реалното, на което всякога да разчиташ. Защото знанието в дадения случай, то е една дреха, с която човек трябва да се облече. Ако вие дойдете след хиляди години на земята, от сегашното знание, от сегашната култура, от навиците на хората вие ще намерите толкова малко.
Питам, какво ще се ползвате, ако дойдете след хиляда години със сегашното разбиране и култура, какво ще се ползвате? Представете си, един български гъдуларин отиде в Европа със своята гъдулка, със сегашното свирене и със своята българска песен и там даде концерт на съвременните музикални общества? Питам, как ще го посрещнат? Мислите ли, че ако той пее от обикновените песни, че европейците ще се възхитят? Те ще кажат – народните български песни са неразбрани песни, неразбрана музика. Тя е частична музика и произтича от останали религиозни песни, от една стара култура. Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. Вземете българската народна песен „Стоян мами си думаше“. Е, какво си думал? Докога мами, аз момък ще ходя? Но това е една религиозна песен, внесена в живота. Това е една религиозна песен, а българите са я взели. Но след като Стоян се ожени, пита майка си: „Докога ще ходя?“ Докато той е момък, той е спретнат, калпакът му е закривен, цървулите са завити с бели навои, мустачките наредени и когато майката разреши въпроса, че Стоян няма все да ходи и след като Стоян се ожени, цървулите не са тъй навити, калпакът не е накривен. И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния. И той не може да изрази туй противоречие. Той се намира на едно противоречие със себе си и казва – животът е такъв, неразбран е животът. Жената това-онова и му казват – всички жени са все усойници, но по-малко хапе. Утешават го. Жената е усойница, а мъжът е усойник. Това не е никаква философия. Тази дума „усойница“ не разрешава въпроса. И той е усойник. Те казват: „Ти го хващай близо до главата, да не те хапе.“ С това не е разрешена никаква философия. Казвате, да повярва в Бога. Защо да повярва? Казват, ако има Господ, човек губи ли нещо? Значи печели. Пък ако няма Господ, той пак не губи. А ако има Господ, той ще спечели. Че ако аз живея, че после изгубя живота си, не е ли това загуба? Защо ще вярвам аз, че ще умра? Ако всичко това, което аз съм спечелил и го изгубя, не е ли това загуба? Загуба е. И затова те поддържат. Ако ти вярваш и има Господ, добре е, ти ще спечелиш. Пък ако няма Господ, ти пак нищо няма да загубиш. А някой път ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш, философията не се разрешава така, има ли Господ, или няма. Това е една математическа задача. И как ще я поставите вие от причини към последствията.
Питам, това семе А без слънце може ли да излезе навън и да порасне? Или другояче казано, земята без слънцето би ли влязла в някоя система? Следователно за живота на земята ние вземаме слънцето. И за появяването на който и да е живот, тъй както ние съществуваме, то си има една първична причина и ние, които живеем на тази земя, мязаме донякъде на тази първична причина. Но това е за онези, които разбират. Това е философия. Че съществува Бог, най-голямото д доказателство си ти. И ако ти сам не повярваш, никаква друга философия не е в състояние да те убеди. Защото, ако може някой да те убеди, друг ще може да те разубеди. Туй, в което хората могат да те убедят, това не е никакво убеждение. Туй, което ти носиш сам по себе си, ти можеш да го срещнеш в хиляди противоречия, но ти не можеш да се откажеш от тях. Това е истинската реалност. Реалността е да срещнеш всевъзможни препятствия. Туй, което ти препятства и което мъчнотиите не могат да сломят, това е животът. Туй, което при най-големите противоречия и мъчнотии остава, на него ти можеш да разчиташ. А това, което може да се изглади отвсякъде, то е придобито отпосле. Значи всеки един от вас трябва да се осланя на една идея. И вие от тази идея ще започнете.
Какъв трябва да бъде досетливият човек? Да вземем пример. Кое е онова, което дава характера на тази птица? Главата и краката. Следователно на всяка идея, ако ти махнеш с ръка главата и краката, тя няма да има никакво изражение. На тази идея ти ще ѝ туриш един източник, едно начало. Туй начало няма да го търсиш у хората. Всеки един от вас може да има най-малкия опит. Бог не е една реалност недостъпна, тя е достъпна и всеки един от вас може да има най-микроскопическия опит. Колкото за Бога и тази идея, ти ще направиш най-малкия опит, няма да направиш най-големия опит. Като се убедиш в тази идея, ти ще поискаш в себе си един малък опит. И като ти дадат тия същества този опит, ти трябва да го туриш като една муска, от която ще зависи цялото твое щастие. И този опит трябва да го чувстваш за хиляди и хиляди години. Каквито и други доказателства да ти дадат, те спадат към друга категория.
Да допуснем следния опит. Ти си беден, не знаеш английски, но опитваш Бога. Намираш се в Англия, да кажем, ти си гладувал три дена, но най-после иде при тебе един човек, потупа те по гърба и те пита: „Говорите ли английски?“ „Българин съм.“ „Кога дойде в Англия?“ Пак казваш: „Българин съм.“ И този човек те отмине, но усеща се той, заинтересува се за вас и иска да намери един преводач, да се разбере с тебе. И намира, че ти си българин. Взима и те нагощава хубаво, дава ти средства да се върнеш в България, не те остава в Англия. Че това не е ли един опит за тебе? Кой е заставил този англичанин да се спре при тебе в дадения случай и да ти помогне? Ако този опит не може да ти послужи като едно доказателство за тебе от Бога, ти да го приложиш в живота си като една магическа сила. Опитността на човек седи от интензивността на неговата вяра. Има само един момент, дето хората не сполучват. Той е следващият. Ти очакваш нещо, то вече приближава, остава само още един момент, но ти се усъмниш и веднага туй, което ти желаеш да получиш, то си замине и ти го загубиш, няма да го получиш. Най-малкото съмнение, и ти отлагаш реализирането на каквато и да е мисъл. Аз говоря за вътрешното съзнание. Щом ти се поколебаеш в себе си, в онзи принцип на живота, ти ще го изгубиш.
Това е така, както и онези деца, които играят на топка. Ако ти можеш, както върви топката, и ти да я хванеш, ти си спечелил топката. Ако ти я изпуснеш, ти си изгубил играта. Защото играта седи в хващането ‘ на тази топка. Също така ти можеш да се поколебаеш в науката и да я изгубиш. Дойдеш донякъде, учиш-учиш и кажеш: „Не искам да следвам повече.“ И в музиката, и в изкуството стават тия неща. От този момент зависи да се прекъсне цял ход на живота. А ако устоиш пак, от този малък момент зависи твоето повдигане. Аз мога да ви приведа и ред други такива примери, дето видни такива египетски учени са завзели едно високо положение. Хубавото на живота зависи от момента, в който ти не си се разколебал. От това зависи твоето подигане. Не да станете велики, но да постигнете копнежите си.
Та казвам, всички вие трябва да бъдете хора не на науката, но хора на убеждението. Да имате едно свещено убеждение вътре в себе си. Да знаете, че сте човек. Пита ме някой: „Ти вярваш ли в Бога?“ Ела ми на гости. Е, ти какво мислиш за онзи свят? Ела да си поприказваме малко. Че онзи свят съм аз. Аз като го гощавам, като му покажа какво е услуга, това е онзи свят. Ти като идеш при ангелите, че те постъпват както аз постъпвам. Каква е обходата на един ангел? Нали казват – а, той е отличен човек. В какво седи отличието на един човек? Най-първо, като те погледне, ще се поусмихне малко, ще ти каже една блага дума. Това е един поздрав. Ако ти идеш, как ще те посрещне един ангел? Че ти като идеш при една крава, и тя ще те посрещне по същия начин. Мен са ме посрещали кравите, тъй както хората. Кравата ще си вдигне главата, ще се приближи, като че се поусмихне малко и почне да ни ближе ръката. Тя след като е яла трева, усеща, че на моята ръка, на потта ми, има малко солчица, приятно ѝ е. Тя е дойна крава, напращяла е, казва: „Муууу, дай ми малко солчица, а ти вземи от моето мляко.“ Че тази крава иде при мене, не е да хукне да бяга, но иде близо при мене и ближе ръката ми. Че това е едно благородно чувство. Дойде един човек при нея, обезсърчил се в живота, тя казва: „Не бой се, ще се уреди работата, добър е Господ.“ Говори ти тя. Това е същото нещо, само че по друг начин. Ако ти отидеш на небето, един ангел и той ще ти каже същото нещо, ще ти каже нещо насърчително. Тогава какво излиза? От най-малките същества до човека всички постъпват по същия начин, само че размерът е различен. Как ще постъпи един ангел спрямо вас?
Сега вие като млади какво очаквате? За пример един от вас, който ви обича, каква е идеята във вашия ум? Онзи, който би обича, когото вие чакате, вие все искате да бъде или някоя княгиня, или някой княз. Такива са вашите идеи. Княгинята, това е една велика идея, възвишена и благородна. Питам тогава, как ще ви посрещнат вашият княз и вашата княгиня? Нали имате идея. Кой от вас би ми казал каква е идеята. Или другояче ще поставя въпроса. Представете си, че вие сте княз или княгиня. Как ще посрещнете този, който ви е очаквал като идеал? През всичкото време той ви е почитал. Как ще го посрещнете? Сега вас ви е срам да се изложите. Ще знаете, срам има само в престъплението. Срамът, това е едно благородно чувство. Ти се боиш да не би да постъпиш, тъй както не трябва. Срамът е една спирачка. Срамуваш се, да не би да кажеш нещо повече. Някой път казваш: „Засрамих се, казах нещо, което не трябва.“
Та казвам, онзи който иде открай света вас да посрещне, как ще го посрещнете вие? Когато вие говорите за любовта, защо не я вземете така? Защо я взимате винаги едностранчиво, само в една форма? Представете си още любовта, че вие отивате към вашия баща. Князът, това е вашият баща. Този баща ви е пратил в странство и след десет-петнадесет години вие се връщате. Баща ви е устроил цял един пир заради вас. Или майка ви е това, или братята ви, всички, които ще ви посрещнат, са все князе. Разни форми може да вземе любовта. Не си представлявайте само тази обикновена форма на любовта. Представете си я именно в най-възвишената форма. Ако вие нямате тия възвишени идеи, защото, когато мисълта е силна, от невидимия свят тия възвишени същества поддържат тези мисли. Има един закон: ако вие влезете да изучавате окултните науки, там ще ви кажат много правила, но аз ще ви кажа едно най-елементарно правило, микроскопическо правило е то. Има и други правила – почетни са те, но са много скъпи и нищо не може да се постигне.
Любящите души в света са във връзка с невидимите същества. Щом вие имате една идея, която вие обичате и в която вие вярвате, всички тия любящи души в света идват и всеки притуря по малко, по малко като на една сватба. Всички те дават един малък подтик на вашата идея да се реализира. И когато дойдат милиони такива същества, те веднага подигат туй малкото, което е във вас. И това малкото, което е у вас, в което вие вярвате, тия любящи души ще го засилят. Те ще дойдат откъдето и да е. Ангели да са, херувими, серафими, архангели, те пътуват бързо, не им взима много време. За тях ще вземе само две секунди, те ще дойдат, ще ви видят и ще ви поздравят. Ще дойдат един, два, три, четири, пет. Ще се подигне цялото небе, всички тия възвишени души работят с тебе, помагат ти. Че любовта, това е една колективна работа. Любовта е свещена. Но усъмниш ли се ти в това, те ще почнат да те оставят един по един и ти ще останеш сам и ще почувстваш в живота си една празнота. Тези души казват: „Поколеба се той. В голямата истина се поколеба. В голямата истина не вярва, а в малките истини, в тия дребните всички вярват.“
Да вземем от съвременната наука, по какво се отличава златото от среброто? Има съществена разлика между тях. Вие разложили ли сте златото, да видите как са устроени атомите на златото, какво отношение имат? Цял живот е това. Всички тия атоми, йони, събрани в едно, те имат един живот помежду си. Цяла една особена, уредена култура е това. Те са все живи същества, разумни и резултатите на тяхната култура се нарича злато. Това, което за тях нищо не струва, като излезе, то се втвърдява, и ние го считаме за злато. В това злато има живот вътре. С хиляди и милиони същества се движат там, вътре. Те там живеят. И с хиляди години златото расте и се развива. Когато аз кажа, че трябва да имате злато, подразбирам – от тия разумните същества, които образуват златото и помагат да го имате в себе си. Това да ви бъде един подтик. И когато съвременната химия говори за елементи, подразбира тия елементи. Аз разбирам туй разумното същество в природата, на което елементите са най-външният израз.
Следователно, ако ти вярваш, че твоето тяло е разумно, че мозъкът ти е разумен, всичко, което имаш, е живо и разумно, ти ще имаш резултат. Но щом ти не вярваш, ти ще се освободиш от тия разумни същества и ние ще имаме, дето го казват, закона на умирането. И в този смисъл, както вие разбирате живота, това е една аномалия. Че ще се промени тялото ви, то е друг въпрос. Правете разлика между смърт и промяна. Аз бих желал вие, младите, да сте млади, но мнозина от вас ви виждам, че сте млади остарели. Аз считам един човек благороден, страда той, има нещо, което не е постигнал, вътрешно страда, да каже: „Дежурен съм днес.“ Ти носиш известно страдание, чуждо е то, то не е твое. Ти по закона на симпатията носиш това страдание. Ти нито си съгрешил, нито нещо си направил, но ти го турят на гърба.
От Михалаки Георгиев има един разказ за онзи шоп, който бил в Цариград и му дали 40 дена отпуск. Казали му: „Ако не дойдеш навреме, ще те бесим.“ Той ял, пил, закъснял, ще го беси царят. Почнал да се моли на Господа да му прати едно конче, да може да стигне навреме в Цариград. Вижда той – отсреща иде един еничар. „А, – си казал – ето, кон имам.“ Обаче като приближил, този го накарал да носи едно малко конче на гърба си. Михалаки Георгиев прави извода: Господи, аз ли не можах да се помоля, или ти право не ме разбра? Този човек не е постъпил както трябва, философията, която Михалаки Георгиев дава, е едно приспособление, което няма приложение. Аз ли не можах да се помоля както трябва, или ти не ме разбра? Второто положение – Господ няма какво да разбира. Щом една молитва отива при Бога, Бог ще разбере. А щом една молитва не отиде при Бога, какво означава това? Че Бог не е разбрал? Не. Щом една твоя молитва не отива при Бога, тя не е молитва. Молитвата има само един израз. Ако е молитва, тя всякога отива при Бога. А това, което не отива при Бога, това не е молитва. Защото молитвата е един свещен акт на човешката душа. Молитвата има винаги един израз, тя няма два израза. Всички молитви отиват до Бога. Това, което е молитва, то отива до Бога. Което не е молитва, не отива до Бога. Та Михалаки Георгиев внася тези думи в устата на шопа, но това е негово разбиране. Шопът казва: „Аз ли не знаех как да ти се помоля, или ти не ме разбра.“
Питам, този турски делибашия защо е накарал този българин да носи това конче на гърба си? Всъщност не се знае дали този пример е същински, или е една измислица. Кажете ми, този разказ на Михалаки Георгиев по същество верен ли е? Или е едно съчетание, както един художник? (Близо е до вероятността.) Само че този шоп, освен че няма да иде навреме, но закъснява още повече, защото носи кончето на гърба си и работата му се спъва. Да приложим тогава този разказ. Питам, трябваше ли този шоп да върви по този път, по който делибашията върви? Не трябваше да върви по царския път, защото всички разбойници все по царски пътища вървят. Та, като тръгнеш в живота, не вземай царския път, но вземи твоята пътека. Ти после пак ще излезеш на царския път, но позаобиколи малко. Царският път не е всякога най-спасителният. Спасителен е донякъде, но общото правило е така.
Сега тази лекция ще оставим и ще продължим следващия път. Това е само един разбор на природните положения в живота. Или разбор на първите числа от 1 до 10, после от 1 до 100. Това са неща, които вие трябва да знаете и да прилагате в живота си, понеже, ако не ги знаете, вие ще прекарате живота си, тъй както другите хора го минават. Да се прекара един план, значи да се прекара една река, от която никой да не се ползва. А закон е в природата: ако една река минава оттам, откъдето не трябва, за тази река няма бъдеще. Няма закон за нея. Тя ще пресъхне. Но ако тази река минава през една долина, която е окичена с дървета, тия дървета ще ѝ се отплатят, ще ѝ придадат притоци. А ако тази река минава през камъни, тя ще замяза на пустиня. Реката трябва да мине по своя път и местността ще ѝ се отплати. И човек трябва да прави добро. Той трябва да бъде като един извор, той не трябва да щади минаващите. Казва: „Направих една погрешка.“ Казвам, ти не се колебай. Каквото изкуство имаш, впрегни го на работа. Гледай да приложиш на твоето изкуство още нещо, за да имаш всякога общение с ония разумни души. Не се отделяй от Божествения организъм. Ти казваш: „На мен не ми е добре.“ Ти всякога постави така: моят живот е тъй добър, както животът на всички други. Моят живот да бъде като другия и да бъде за полза на онези, които също като мене работят. И едновременно да бъде в съгласие с техния и да бъде за полза на по-долните. Тогава си във връзка с по-горестоящите от тебе разумни души. Щом се отвориш за тях, и светът ще се отвори за тебе. Законът е такъв. Цветът трябва да се отвори, и тогава слънчевите лъчи ще влязат. А щом този цвят не се отвори, какво ще стане? Няма да цъфне. А щом цъфне, той ще има плод. Тогава ще има други отношения между хубавите образи, връзка ще има.
Та вашите убеждения, които имате, са затворени. Вие имате някое благородно желание, но свиеш се тъй. Не питай какво ще стане с него. Ще се отвориш. Ама какво ще стане? Ще цъфнеш. Като цъфна? Като завържеш, ти не мисли: „Мога да окапя.“ Ще мислиш за узряването. Ти трябва да изникнеш, трябва да цъфнеш, трябва да узрееш, но и за това не мисли какво ще стане.
Като узрееш, ще влезеш в някой царски двор, на царската трапеза и там ще вкусят твоята благост. Пък ти ще кажеш: „Колко са хубави тези уста, които ме ядат.“ Че бие не сте ли влизали в устата на някой княз или на някоя княгиня? Че това е реалното. Ако ти не можеш да влезеш в устата на един княз и ако той не може да те сдъвче, какво ще опиташ тогава?
Та казвам, кое е реалното в света? Реалното не е само да започнете. В реалното има една черта, тя седи в това малкото, постепенно се разгорява, разгорява и няма край. Да кажем, това малкото семенце, като се разгорява, разгорява стане едно растение. Най-първо е тревица, после едно малко цветенце и един голям бор. Като достигне до върха си, туй растение пак се смали, стане едно животинче, една малка микроба, после пак се уголеми. Стане един копой, слон и като достигне до крайния предел, стане човек. И човекът като дойде до края си, какво ще стане? Един ангел и т.н. Ще кажат: „Къде ще му иде краят?“ Краят му е там, където е началото му. Край и начало, това са двете точки на една реалност. Не считай краят, че е някъде далече, а началото е на друго място. Ето къде е разрешението. Ще ги съединиш, ще направиш правата линия. А правата линия е там, дето двама души могат да си подадат ръцете. А там, дето ръцете не се достигат, това е кривата линия. За мен правата линия е една мярка. Това са фокуси в живота. Като се поставиш на този фокус, всичко е възможно. И да пишеш, и да рисуваш, каквото и положение да вземеш, ти ще бъдеш разбран. Не се ли поставите на точката А, вие всякога ще бъдете чужди.
Следователно А или В, това са фокуси, точки на онова Божествено разбиране. И когато говорим за морал, разбираме правата линия или две точки, дето хората могат да се разберат. И това е приятното. Разбират се и тръгват двамата един път: един пише, един свири, но и двамата се разбират. Щом тази линия се измени, и отношенията се изменят.
Та казвам, ще дойдете до тази природна философия на линиите. Вкъщи ще си турите една права линия и ще знаеш какъв е смисълът ѝ. Ще кажеш: „Това е максимата, с която се мерят нещата.“ Аз я наричам свещената права линия в живота. А кривата линия, кръгът, наричам свещения кръг на реализирането на плодовете на правата линия. Защото, когато в тази права линия двама души се разбират, като тръгнат двамата от тия точки в друга посока, те образуват една крива линия. Това е реализирането на нещата в нашия свят. И всяка една наша мисъл образува една крива линия. И човек в себе си мяза на една елипса, която е слязла отгоре и сега върви нагоре. Щом се съедини тази жичка, той ще тръгне за онзи свят. И тогава тази жичка, узрелият плод, елипсата се съедини и от невидимия свят го откъснат. Ще го турят в една паница. Това е човекът.
Той трябва да мяза на един плод. И Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Това е казано символически, но то съдържа една мощна идея. Една малка идея, но която се разраства. Има една идея в живота, върху която трябва да се реализират всичките ваши бъдещи копнежи за едно велико, далечно бъдеще.
Закон е: туй, което наричаме свещено, то не е отвънка, Бог не е отвънка, но онзи, на когото ние сме представители, или ние сме едно представление на неговата мисъл. В света ние сме носители на Божиите мисли. И ако ние сме верни на неговите мисли, той ще ни подкрепя. Но ако ние живеем само заради себе си, ни глас, ни слушание, и той няма да ни подкрепи.
Казваш: „Защо ще живея?“ Ще живееш за онзи, който те е създал, който те е родил. Ти можеш да бъдеш израз на Божественото. Ще работиш с чука си и ще кажеш: „Божественото работи в мене.“ Свириш, ще кажеш: „Божественото свири в мене.“ Пишеш – Божественото пише за тебе. Растеш – Божественото в тебе расте. Радостен си – Божественото в мене е радостно. Скърбиш – Божественото в мене разрешава една задача. И като дойде скръбта, със скърбите си ще играеш. Подрускай я малко на гърба си, тя ще се зарадва и вече престава да е скръб. Ако имаш десет скърби, като ги поносиш един километър на гърба си по Божественому, с това друскане всичките скърби изчезват, и ти пак ще станеш радостен. И затова Христос казва: „Аз пак ще ви видя и вашата скръб ще се превърне на радост.“ Досега нищо още не сте научили. Работите съвсем се объркаха. Но моята цел е да объркам работите. Аз да ви кажа сега. От това излезе айрана, а маслото ще извадим, от него ще направим баница, точено, полято с мляко. И втория път ще дадем един банкет.
Станете сега.
Често вашите идеали мязат на моята цигулка. Аз я донесох да свиря, но не свирих. Но и цигулката ми, и тя помага за лекцията.
„Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина. И Божията любов, и Божията мъдрост и Божията истина пребъдват в нас.“
Дванадесета лекция на Младежкия окултен клас 29 ноември 1929 г., петък, 6-7.25 часа, София – Изгрев.
