І. В лоното на живата природа.
“Завършен процес на физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално физическо възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труд във всекидневните занятия на учениците в училището и в дома.”[1]
Училището трябва да бъде място, където практически се учи как да се живее. По този начин можем да очакваме едно ново поколение – жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, благородни сърца и със силна воля. В училище детето не трябва да се учи на това чрез теоретизиране и морализиране, а чрез самия живот. Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит.
Децата трябва да се изведат вън от класната стая, всред живата природа, при изворите реките, тревите, дърветата, птичките. Вятърът да милва косите им, да се радват на облаците, на синьото небе, на полята, горите и планините, на пеперудите, на мушичките, на цветята. Нека ги възпитават цветята, птичките, плодовете и пр. – великата природа. Тя е най-изтънчения педагог и е пълна с голяма любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Природата ще влее в детето нови сили, подем и възторг и ще го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
В погледа на дете, израснало в лоното на живата природа, е отразен има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Детето трябва да расте в среда на радост и светлина. В тази красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтяват силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. Така то ще чувства единството на живота.
Всичко, което детето вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи на щедрост, камъните – да има твърдост в своите убеждения, воля и характер при постигане на целите си. Планинският връх ще го учи да даде воля на своя дух във висините, слънчевите лъчи – да пръска навсякъде живот и любов. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите и да ги радва с плодовете на своя труд, птичките – да бъде музикално като тях, а пеперудата – да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното; дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов.
Нека детето мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. Тогава ще израсне едно ново поколение, което ще донесе на земята великата култура на хармония и разбирателство.
ІІ. Природата – средище на обучението и възпитанието.
1. Връзката на детето с живата природа и общуването с нея трябва да се превърне в изходна точка на цялото обучение и възпитание. Не мъртвите предмети и пособия да са приоритет в училищата, а допирът с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. Тази среда е пълна с живот, поезия и музика и би допринесла за хармоничното и пълноценно развитие на учениците. Те трябва да придобият опитност и наблюдение от първоизточника на всичко чрез личният досег с природата. Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища – така то ще се докосне самичко до фактите. Фактите са материалът, който предстои да се обработва на физически и психически план. Има правило, че винаги образователният процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, но това се отнася преди всичко до ония факти, които младите сами възприемат, откриват и преживяват. Това не важи за факти, предоставени наготово, за които не са положени усилия за тяхното откриване. Една от най-важните цели на образованието е да подготвим ума на ученика да открива фактите, а не да минава покрай тях със затворени очи. Няма друг начин за постигането на тази цел, освен персоналното, непосредственото общуване с фактите, което от своя страна е условие за цялостната подготовка на личността по пътя на изследователската дейност.
2. Природосъобразното образование е в хармония с т.н. биогенетичен закон, който гласи: “Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Известно е, че първите човешки раси са живели в по-близка връзка с цялата природа. Човекът тогава е бил по-чувствителен към силите, които работят в цветя, дървета, планини, минерали, извори и пр. Досегът с окръжаващата го среда е бил по-голям. Детето по силата на горния закон преминава съкратено по пътя на човечеството и поради това трябва да премине тази фаза на развитие.
3. Общуването с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение. В нея действат разумни сили, с които детето общува. Това съдейства за развитието на душевния живот в детето, събужда в него нови идеи, стремежи. Внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже и обикновеното съзерцание на едно цвете внася в душата светлина и нови подтици. Също така чрез садене и поливане на плодни дръвчета се развиват много добри качества. Необходимо е в учебните програми да се включат като методи отглеждането на растения.
4. Един психо-биологичен закон гласи: “Всяка външна човешка дейност посредством подсъзнателни процеси оказва определено влияние върху вътрешния, психичния живот на човека – върху неговите мисли, чувства и постъпки.” Каквото се извършва на външен план, това намира проекция и в съзнанието. Силите, с които се оперира навън, са същите и в човешкото съзнание. Например чистенето на един извор, саденето на цветя изменят хода на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тези дейности имат възпитателен характер, тъй като всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Както детето чисти пътя в гората, така ще се научи да чисти и своите мисли. Т.е. от чистенето на пътя може да се дойде до морала. Когато внесе ред в околния свят, подсъзнателно детето ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки.
ІІІ. Здравословна и нездравословна храна.
За правилното психическо и физическо развитие на детето е нужна здравословна и чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно. Коя храна е чиста и коя не е? Чиста храна е тази, която съдържа всички хранителни вещества, необходими за организма, която може да се асимилира по-лесно и по-добре, която съдържа по-малко отрови. В това отношение за предпочитане е растителната храна, която в сравнние с месото е по-чиста.
1. Месната храна съдържа отрови от четворен произход:
1.1. Отрови, които са продукт на дисимилацията.
При дисимилацията се получават редица отрови, като напр. пуринови основи, креатин, пикочна киселина и др. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта, от 3-10 пъти повече, отколкото растителната. Чрезмерното увеличаване на тези отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че тях ги има в човешкото тяло в по-голямо количество, тъй като урината ги извлича от тъканите. Така бъбреците и другите отделителни органи не смогват да ги изхвърлят и при постепенното си натрупване причиняват преждевременно остаряване, недъгавост и телесни разстройства.
1.2. Отрови, образувани от жизнени процеси в клетките след смъртта. След физическата смърт на животното клетките му продължават да живеят с часове. През този период дейността на клетките и тъканите не престава. Клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях, и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества. Когато тялото е живо, тези вещества бързо се изхвърлят чрез бъбреци, бял дроб и др. отделителни органи, а така те остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в тъканите на убитото животно.
1.3. Отрови образувани при трупно разлагане. Знае се, че разлагането на трупа започва няколко часа след смъртта на животното – от 9-24 часа. За това, че хората, употребявайки месо, поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, говори неприятната миризма, свойствена за кланиците и касапниците. При това разлагане се развиват токсините.
1.4. Отрови, произлезли от негативното психично състояние на животните. Отрицателните психични състояния причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества. Яростта и страхът причиняват отделянето на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. Ужасът, който животното изпитва преди и по време на клането нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. Така в месото му се образуват отрови. Тези отрови се отразяват неблагоприятно върху нервната система.
2. Безмесната храна – свойствена за човека.
2.1. В сравнение с животните.
Месото на месоядните животни всякога е противно на вкус и мирис. Това е причината хищниците изключително рядко да убиват себеподобни за храна. Анатомично и физиологично най-близко до човека се намират човекоподобните маймуни. Човешката уста е устроена като тяхната. Формата и числото на резците и кътните зъби са еднакви, с две изключения – кучешките зъби на маймуните са по-дълги и мъдреците им се появяват по-рано. Някъде се изтъква твърдението, че кучешките зъби у човека говорят за неговата месоядна природа. Ако това наистина е доказателство, то би трябвало в пълна сила да важи и за маймуните, тъй като техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Маймуните по природа са плодоядни и се отвращават от месото.
При месоядните животни храносмилателният канал е три пъти дължината на тялото, а при тревопасните, като овцата – трийсет пъти. При маймуните и човека е двайсет пъти дължината на тялото. Свинята, която е всеядна, има потни жлези само на муцуната. Конят, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, имат потни жлези по цялото тяло, както е при човека.
Разпространена е теорията, че месото е необходимо за повече сила и издръжливост на мускулите. Най-полезните и работни домашни животни не понасят месна храна. Необходимата селска работа се извършва от тревопасни животни: кон, вол, камила, слон и т.н. Нито едно месоядно животно не може да се сравни по сила с носорога, който е тревопасен.
2.2. Децата не изпитват влечение към месото и винаги биха предпочели плодовете, зеленчуците и млякото пред него. Извънредно важно е да не се извращава този природен вкус и да не се привикват децата към месо, ако не заради тяхното здраве, то поне заради характера им. Съществува следният факт: хора, които прекалено много обичат месото, са брутални, жестоки и коравосърдечни.
2.3. Чистата храна – първа стъпка при възпитанието на деца.
Обществото трябва да даде най-благоприятните условия за растежа на децата. Ако ние като родители и учители искаме те да бъдат здрави, устойчиви на болести, бодри, издръжливи на работа и ако искаме да издигнем духовното им естество, трябва да им даваме чиста растителна храна. Най-добрата храна за децата са плодовете. В училище те трябва да се учат как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.
Не трябва да се казва на детето да не убива животните. Без морализиране, тъй като това е неефективен метод и не действа възпитателно. У децата трябва да се развие любов към животните и тя ще определи бъдещата им линия на поведение. Като се приложи любовта, всичко се нарежда на мястото си. Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширена любов към всички живи същества.
ІV. Въздържание от алкохол, наркотици, цигари и ранно полово общуване.
Вредното влияние на алкохола върху всички органи е известно – върху черния дроб, бъбреците, сърцето, кръвоносната система, нервната система и пр. Освен това при употреба на алкохол от деца се спъва тяхното духовно развитие. Той е и сериозна предпоставка за извършване на престъпления. Гибелно е влиянието му и върху потомството. В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие. Могат да се използват най-разнообразни средства в училищата за въздържанието на учениците. Освен задължителната програма, предвидена по тези въпроси, учителят може да си послужи с възлагане на реферати, да се рисува по темата за въздържанието, песни, пиеси с подобна тематика и т.н. Добре е в повечето случаи отговорността и инициативата в подобни мероприятия да бъде в ръцете на учениците, за да имат поле за творчество.
В семейството е важно да подемат същата идея, за да не дават на децата никакви напитки и да не ги поощряват в тази посока, както правят някои родители. Алкохолът влияе вредно на всеки човек, а колко повече на нежния детски мозък и на другите крехки още органи.
Всичко това, което е валидно за алкохола, важи с пълна сила и за наркотиците. Младото поколение все повече употребява такива външни стимулатори, които за съжаление нанасят непоправими щети на организма. Цигарите по същия начин трайно увреждат белия дроб и намаляват неговото пълноценно функциониране, особено на един подрастващ организъм.
Проблемът с преждевременното полово общуване е все по-актуален напоследък. Порнографски сайтове, филми и литература с малолетни вече се изработват и в България. Това са нашите деца, на които бъдещето е отрязано завинаги. Отделно това стимулира и активира педофилията в обществото. Ранното полово общуване води и до промяна в характера и съзнанието, но винаги с отрицателен знак.
Понятието въздържание трябва да се разбира в по-широк смисъл на думата, за да изпъкне още по-ясно възпитателното му значение.
V. Чистотата.
Отношението към чистотата няма да се научи чрез морализиране и теория, а главно посредством самия живот. Най-ценни са тия правила, които се учат чрез самия живот – като човек ги живее. Чистотата не трябва да се налага на децата, а те трябва сами да я обикнат. За да я обикнат и да я ценят, в училището трябва да цари идеална чистота. Когато детето от ранна възраст привикне към чистотата, у него се създават красиви, трайни навици и наклонности, които ще важат за цял живот. Това се отразява и върху морала и характера. Затова чистотата може да се вземе като важна изходна точка при възпитанието. Учителят може да заведе децата при един извор, от който блика бистра, кристална вода. На дъното да се вижда чист пясък или бели камъчета. Там може да се говори за чистотата. Например да им се каже: “Ако бъдем чисти, ще бъдем красиви като този извор.”
Ако учителят влезе в клас с чисти мисли, чувства, желания и постъпки, той предава своето състояние на децата. По този начин и у тях се събужда и подхранва чистотата. Обратно, ако той влезе нечист, ще внесе в известна степен кал у децата. Неговите чисти мисли, чувства и пр. ще се предадат на децата, без да им се говори. Като влиза в клас, учителят трябва да види най-хубавото у учениците си, тъй като в тях има нечисти мисли и чувства, утайки, получени от родителите по наследство или от средата на живот. Като види хубавото в децата, учителят ще отстрани тези утайки и ще събуди хубавото в тях. Ако той не види хубавото при влизането си в клас, ще внесе в тях своите нечисти мисли и по този начин не само че няма да отстрани утайките, но ще ги и увеличи.
И най-добрите педагогически правила и системи да се въведат в училището, ако учителят не спазва горното правило – да влиза в час с най-чисти мисли, чувства и желания и да вижда най-хубавото и най-чистото у децата – то резултатите ще бъдат отрицателни.
VІ. Разходки и излети.
Разходките и излетите играят огромна роля при възпитанието на детето. Разходките се правят по-често и само в близката околност, а излетите са по-дълги. Това не трябва да се счита за изгубено време, но напротив. Те имат важна образователна функция: здравна, научна и възпитателна. Разходки и излети е необходимо да се правят във всички училищни възрасти. Само характерът и постиженията им ще бъдат съобразени с възрастта.
1. Те са необходима предпоставка за израстването на едно физически здраво поколение. Излетите в планината ще помогнат за физическото укрепване не само чрез упражненията на мускулите, чрез дълбокото дишане и пр., но и чрез общуване с енергиите, на които планината е богата. Тя е мощен акумулатор на електромагнитни и други сили. Богата е и на ултравиолетови лъчи, които са първостепенен здравен фактор. Известно е, че пребиваването на планина увеличава бързо броя на червените кръвни телца.
2. Второто значение е научно. Детето ще прави наблюдения върху треви, цветя, дървета, извори, кристали и пр. Събраният по този начин познавателен материал ще се обработва в клас. Знае се, че умът се развива, само когато се натрупат достатъчно факти, с които той може да работи.
3. Третото значение е възпитателно. Планината ще накара детето да мисли, ще обнови неговите чувства и ще развие неговата воля. Ще развие волята му от една страна чрез детския труд, приложен по време на екскурзията, и от друга страна – чрез самото изкачване по планината. Често изкачването е придружено с трудности при преминаване през стръмни участъци и мъчнопроходими места или при преодоляване на други препятствия.
Важен момент тук е при всяка разходка или излет детето да свърши някаква полезна работа. То трябва да допринесе за подобряване на околната местност, до поеме някаква инициатива и творчество. Така това ще стане навик и ще стане част от характера му. Известно е, че трайните навици участват при оформяне на характера. Планината възпитава детето и естетически чрез своите красоти. Чрез чистотата на своята среда тя освобождава човек от всичко дребнаво и ежедневно. При тези излети подрастващите трябва да свикват на близко общуване с природата и трябва така да обикнат планината, че да й останат верни до края на живота си.
Използвана литература:
1. Боев, Б. “Учителят за образованието”, С, 1943, 414с.
