В един манастир в древна Александрия живели двама светии. След като се подвизавали цели 30 години в духовния път, за да може някога да помагат на хората, трябвало да преминат през последното изкушение, което решавало съдбата им. Веднъж, като си правели разходката, единият вървял напред – дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял, как подскочил той, и се заинтересувал да разбере, коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал:
– Гърне със злато! Чудно нещо! Колко е глупав моя събрат. Защо трябва да бяга от златото? Отдава му се възможност да направи толкова много добрини с това богатство.
Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия, да помисли, как да го използва. След дълго размишление, той решил да използва златото за благотворителни цели и построил болници, училища, църкви. Приютил много бедни, старци, сирачета, създал им добри условия, сносен живот. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора.“
Като изразходвал всичкото злато, той се обърнал в молитвата си към Господа с думите:
– Господи, изпълних Твоята воля. Сложих парите в работа. Какво мислиш за добрините, които направих със златото?
Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал:
– Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар.
Тълкувание на Учителя:
Какво показва тоя пример? – Бъдете богати по ум и по сърце. Не се привързвайте към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свят живот. И вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията. Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени, какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал похвала от Бога за своята благотворителност. Какво знае обикновеният човек за създаването на света пред онези същества, които са участвали в тази епоха.
Защо е нужно злато на човека: да се товари ли с него? Ако носиш на гърба си товар от сто килограма злато, непременно ще ти го вземат. Ти казваш: Добре, че свалиха този товар от гърба ми. Иначе, или щяха да ме нападнат разбойници, или щях да се намеря с това злато на дъното на морето. В такъв случай, казвам: По-добре, че те освободиха от златото.
