Един от най-великите адепти на Индия, един от учителите, размишлявал върху делата на Брама – за света, за съдбините, за законите, които съществуват. Той прекарал 30 години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на живота. По цели дни седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си и го попитала:
– Ще бъдеш ли тъй добър, отивам на работа, да пазиш днес детето ми?
Той се съгласил да ѝ услужи. Спокойна, че детето се намира под зоркото око на адепта, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. У адепта веднага се събудило желание да избави детето, но си казал:
– Не аз създадох кобрата, нито пък детето, Брама е който ги е създал. При това, не зная, какво да направя в дадения случай, за да изпълня волята Божия. Ако убия кобрата, ще спася детето, но аз нямам право да се меся в Божиите работи. Брама създаде и детето, и кобрата, следователно Той има грижа за тях.
Докато размишлявал, как трябва да постъпи кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Тогава той си казал:
– Такава е била волята Божия.
Майката се върнала вечерта при адепта, и той ѝ казал:
– Една кобра ухапа детето ти и то умря.
– Ами защо не го опази?
– Такава е волята Божия.
– Ти положително ли знаеш, че туй е волята Божия?
– Ами тъй мисля.
– Аз пък мисля обратното, че детето ми трябваше да живее.
Оказало се, че адептът напразно прекарал 30 години в размишление – не разбрал смисъла на живота. Като заминал за онзи свят, Брама го извикал да го пита, защо не спасил детето на вдовицата.
– Не знаех, каква е Твоята воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето.
– Брама му отвърнал:
– Моята воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос?
– Ами защо да я убивам, аз не исках да опетнявам ръката си.
– Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала, по същия начин ли щеше да размишляваш? Не можа ли да кажеш на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щеше да приложиш закона на жертвата. За наказание, ще те изпратя пак на Земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш, каква е Моята воля и да я изпълняваш.
Тълкувание на Учителя:
Много хора и до днес още седят като този адепт, неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се подвижват, не искат да вдигнат ръка, да убият кобрата. Те си казват: „Бог е направил и човека, и кобрата: ако трябва, Той сам ще спаси човека.“
Кобрата представа лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък.
Всъщност, този адепт можеше да не убива кобрата, и пак да запази детето. Той можеше само да я хване с двата си пръста, и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“. Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите по неволя. – Ама така е писано. – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората. Някой се облече добре и излезе между хората, като оставя всеки да пише на гърба му, каквото намира за добре. Като се върне у дома си и съблече дрехата си, вижда, че цялата е изписана с реклами. Изтрийте рекламите от вашия ум и от вашето сърце. Изтрийте заблужденията и кривите разбирания от умовете и сърцата си. Това се отнася и до вярващите и до светските хора.
Законът е: ти не трябва да оставиш в ход твоите низши страсти, които символизират змията, да хапят това благородното, възвишеното, разумното и да спрат този процес. Ти трябва да бъдеш господар на това положение. Ако ти сам не си въздействаш, ако ти сам не станеш господар, кой ще те управлява. Ти искаш по един механически начин да дойде нещо отвън да се случи и да се уредят работите. То ще дойде нещо отвън. Божественият процес винаги произтича отвътре. Човек трябва да мисли.
Казваш: „Не е моя работа.“ Спри се. Във всяко нещо – в доброто и в злото – имаш работа. Не е важен начинът, по който трябва да действаш. Добрите хора често със своята пасивност седят и казват: „Не е моя работа, не е за мен.“ Ти казваш: „Как ще му кажа? Той от дума не взема.“ Да, много хора има, които от дума не вземат, но има начин. На онзи, който не взема от дума, мислено ще му кажеш: „Бъди добър. Ти можеш да бъдеш добър.“ Веднъж, дваж, три пъти, четири пъти, пет пъти, десет пъти, сто пъти. И когато вече в тебе това желание престане, тогаз гледайте за последствията.
При противоречията, които съществуват в света, по някой път добрите хора са отговорни, понеже доброто, което те имат, не са го турили на работа. Ти седиш и гледаш, че някой бие някого, нали тъй. Ти си слаб и нищо не можеш да направиш. Прати своята мисъл, да видиш дали можеш със своята мисъл да му внушиш да не го бие. Ако не туриш в действие това, ти си отговорен. При всяко едно действие ти трябва да покажеш какво можеш да направиш.
Някои хора минават за миролюбиви, но когато се натъкват на злото. По отношение на злото човек може да не му се противи, но не може да бъде миролюбив. Как ще бъдеш миролюбив към него, ако то иска да ти се наложи? Как ще бъдеш миролюбив към доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагат, те да упражняват насилие върху него, той е отговорен и в двата случая. И злото, и доброто трябва да се проявяват по закона на любовта.
