Словото

Приятелска среща 3.03.2013 г. – Методи за примиряване на противоречията

І. Роля на противоречията.

1. Науката като средство за примиряване на противоречията (изцеряване болките на сърцето)

Вземете думата „наука”, тъй както се пише на български или на някой от славянските езици и написана с латинската азбука, тя има две различни понятия. В славянските народи науката търси да примири противоречията на живота, там тя в това е насочена. Докато в англосаксонската раса (scientia), техният ум е насочен в науката да изучават съотношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Следователно от окултно гледище вие може да изучавате наука или като примирявате противоречията в живота, или просто да използвате силите в природата – един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността тук е голяма, там се заражда свещеният егоизъм. Затуй именно в тая раса е туй съзнание на гордост. У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест.

Ние имаме сили, тази сила можем да употребим, както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезе от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината.

2. Задача на окултната наука.

Окултната наука няма за задача да изправи живота на младите, а тя има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как трябва да живеят. Туй е закон – младото няма какво да се изправя. Ония стари, отживели възгледи във вас, старите схващания, религиозни системи, през които вашата душа е минала в развитието си, те ще се събудят във вашето съзнание. Често ще изпъкнат такива противоречиви мисли и вие няма да знаете техния източник. Новата истина, която сега настъпва в света, тази истина ще изкара всичките тия недъзи. Та, когато се явят тия противоречия, не трябва вие да се съблазнявате и да кажете: „Това нещо, не е за нас”. Не, в живота, когато вие се осъдите и кажете: „Това не е за нас”, то е тъй, понеже вие сами сте си произнесли присъдата. И тъй, във всяка една окултна школа ученикът сам създава своето щастие и своето нещастие.

После друго едно нещо: като ученици на окултизма, вие не се старайте да поставите тази школа в противоречие с общия живот. Окултната школа примирява всички противоречия. Вие трябва да се стремите към примирение, вие не може да се примирите, но се старайте. Нещата сами по себе си ще се примирят. Но и вие в себе си гледайте да примирите всичко. Разбира се, някои от вас в школата имате по-тежка карма, следователно, ще вървите по-мъчно, ще имате повече и по-големи спънки.

3. Страхът и съмнението като източник на противоречията в човека.

Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението.

Щом се зароди страхът, волята ви е слаба. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност.

Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е бил на място. Но сега той е анормален, превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на място. – внимателността, благоразумието. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. За пример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува.

4. Съзнателни упражнения за преодоляване на противоречията.

Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено. Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение. Така е било в Индия, в стария Египет. Ще идете при някой Учител, вие ще говорите, той ще мълчи, вие говорите, той нищо не продумва. Ден, два, три, като че вие не съществувате. Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма да отидете. Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества. Всички окултни ученици трябва да имат положителни качества. Ученик с негативни качества не може да бъде ученик в тази школа.

Един ден и аз ще ви дам един изпит, който ще ви затрудни доста. Ще се изпотите по три пъти, само като помислите, пот ще потече. Има страшни опити. И те ще дойдат на времето си. Туй е хубаво в една окултна школа, че вие ще прекарате всички мъчнотии съзнателно и ще знаете защо и за какво. А тия страдания и вън от школата пак ще ги минете, но без да знаете защо. Там е преимуществото от опита и изпита. Никой не може да избегне, все трябва да го минеш съзнателно или несъзнателно. Ако го минеш съзнателно благославяш се, противоречие няма да има. И в края, когато издържите изпита, веднага ще дойде Божествената идея, ще проясни и ще ти стане ясно защо е, ще ти олекне на душата. Значи, когато минавате през известна опитност на страдание, ще ви олекне. Има други опити, които вредят.

Друго упражнение: Ще намерите един ваш приятел и съзнателно ще направите с него опит. Ето как ще стане. Когато вашият приятел е в отлив, той е неразположен. Ще отидете при него и ще го подразните. Ще го опитате, а после ще му кажете, че правите един малък, окултен опит. Ще кажете: „Аз много благодаря, че ми услужи”, защото в това време той може да ви каже някоя обидна дума. Вие ще изберете субекта и той ще ви направи един малък разрез. Да видим дали ще можете да се поляризирате в малките опити. Такива опити може и други да ви създадат, без да си ги създавате сами. От Братството ще ви се създадат. Ако се предизвикат естествено, по-добре ще бъде. Ако не се случат естествено, тогава сами ще си ги създадете. Тук, в окултната наука, всички опити, които сега идват, те са запас от енергия. Щом научите законите, ако може да преодолеете тези изпити, всичката тази енергия, ако не изгубите, ще се върне при вас. Защото растенето, развитието – физическото, духовното и  умственото, става само чрез тия противоречия вътре. То е един неизбежен закон в природата.

Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава. Никое страдание в ОШ не е произволно, а си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават… То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват.

И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че Висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.

ІІ. Целта оправдава ли средствата?

„Науката и възпитанието“: Благородните цели изискват благородни средства

1. Разумът е даден на човека не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна. Тази храна може да се придобие само чрез съзнателна работа и постоянство в доброто.

2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания.

3. „Целта оправдава средствата” е и си остава едно чисто йезуитско учение. Този път няма да изведе никого до добър резултат. Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.

4. Благородните цели изискват благородни средства. Това е всеобщ космически закон, това е неизменният критерий на Истината. Така работи и действа Духът, когато ражда нещо добро. „Каквото е семето, такъв е и плодът“, казва поговорката.

5. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, са се родили от добри и благородни майки. За тези майки са се дали най-святите жертви. Ако някой оспорва това, нека ни докаже противното. „Майки, майки иска Франция” – казва Наполеон Велики. Но такива майки не се създават без добродетел

6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от един Баща и свързани с тясната връзка на Любовта. Ако всички хора се ръководят и вдъхновяват от този принцип и изпълняват изискванията на този велик закон, то той непременно ще произведе присъщите за него резултати и ще принесе своите благи плодове:

– мир;

– благоденствие;

– успех;

– духовно просвещение;

– повдигане.

7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етерТя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.

ІІІ. В търсене на съгласието.

1. Метод на твърдата позиция, на твърдата ръка (може да е в кадифена ръкавица). Тук трябва да има само едно мнение, наложено на всяка цена отгоре – от висшестоящ, авторитет или др. началник. Обикновено носителите на тази тенденция са буквалисти и фанатици и разбирането в „Дух и Истина“ е непосилно бреме за тях.  Девизът на този метод е „Целта оправдава средствата“ и „Разделяй и владей“; Тук по презумция отсъства съгласието.

2. Метод при липса на съгласие – „Рендосани и нерендосани дъски“.

За да можете да работите, най-важното за вас е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събират, но не могат да работят заедно. Защо? – Имат две противоположни идеи, спорят помежду си. Тогава вие, младите, ще се намерите в следното смешно положение. В един град направили хубава баня. Осем години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се стигало до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата, за практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора за разрешение до един Велик архитект и той казал: „Направете пода с една дъска огладена и с друга неогладена, една рендосана и друга нерендосана. Онези, които мислят, че дъските трябва да бъдат неогладени, да стъпват по неогладени дъски. Другите, които мислят, че дъските трябва да бъдат огладени, да стъпват по огладените.”

При това решение всички граждани се задоволили и банята била отворена да се къпят хората. Въпросът се разрешил много правилно – и едните са прави, и другите са прави. Така трябва да се постъпи и с християните, които са догматици, крепители на външната страна. Важно е да има мир! Следователно, щом хората се разделят между две убеждения, турете и двете убеждения на работа, та всеки да върви, по което иска убеждение.

И ние някъде ходим по огладени дъски –­ теорията е такава. Някъде ходим по неогладени дъски – теорията е такава. Няма нищо лошо в туй. И природата има доста бани с огладени и неогладени дъски. Ние намираме туй за противоречие. Каква разлика има между една огладена и една неогладена дъска? При огладената дъска трябва да бъдеш внимателен, а при неогладената пак има опасност, да се убодеш. В единия и в другия случай ще бъдеш внимателен. В единия случай, при гладките дъски, лесно може да изгубиш равновесие, хлъзгане става. При неогладените дъски има бодили, на които може да се натъкнеш. Но важно е банята да се отвори. За предпочитане е банята да се отвори, да се къпят хората, макар и с две убеждения, отколкото да седи затворена и хората да спорят помежду си, кой има право. И при това да се дават различни научни доказателства за правото на този или на онзи. Отворете тази баня да се къпят хората, макар че едната дъска на пода ще бъде гладка, а другата неизгладена. Важно е да мислим, важно е хората да се окъпят.

3. Методът на съгласието – (Мт, 18:19, 20) „Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, Който е на небеса; 20. защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях.“

Учителя: „Сега някои проповядват какво нещо е окултизмът. Оставете този окултизъм. Проповядват какво нещо е православието. Оставете какво е православието. Проповядват какво нещо е Новото Учение. Три неща са важни: Да служиш на Божията Любов, да служиш на Божията Мъдрост и да служиш на Божията Истина, тъй както ти разбираш, в съгласие с хората, и те както разбират. Да сме в съгласие с Бога в себе си и тогава да сме в съгласие с хората, които са в съгласие с Бога. Аз не мога да бъда в съгласие с Бога, ако не се подчинявам на Божията Воля, тъй е законът.

Вътрешната хармония е необходима за човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От невидимия свят са готови веднага да услужат, щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавия извор, хубавите местности всеки посещава. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия – плодът се ражда в изобилие.“

ІV. Приемане на вдъхновение по метода на квакерите.

„Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: „Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите?“ – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? „Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите.“ Казвам: Знаете ли какво е учението на квакерите? „Досега не съм се интересувал, но от скоро време се интересувам; зная, че са против войната.“ – Не, те не са само против войната, нещо по-основно има в тях, те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тях се стреми да е в пряка връзка с Бога, с невидимия свят. Като влезете между тях, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо. Когато някой се вдъхнови и му дойде една светла идея, тогава само говори; иначе, всички мълчат и мълком се разотиват. Това е външната страна на живота им, но в техния живот има едно вътрешно, дълбоко убеждение. Квакерът никога не лъже! В техния живот има един елемент на разумност. Те са благородни души. Квакерът е готов да раздаде всичкото си имане, но никога няма да каже една лъжа. Ако у англичаните има една черта на честност, тя се дължи именно на квакерите. Това е отлична черта!

Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал, как един италианец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда – не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: „Защо не искаш да живееш?“ – Заборчлях, не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея. „Колко дължиш?“ – Еди-колко си, отговаря италианецът. Квакерът изважда един чек пред него, подписва го и му казва: „Заповядай тези 200,000 шилинга за твоя револвер. Този револвер е ценен за мене, а за тебе животът е ценен. При това виждам, че ти си много страхлив човек. В тебе няма убеждения, ти не смееш да се самоубиеш. Аз ще ти покажа друг, по-хубав начин, по който ще можеш да умреш, и то със слава да умреш.“ Това правят квакерите, тъй постъпват те с хората.

Квакерите са много малко – 20 000 души. Англия дължи величието си на тия 20 000 квакери. Те имат събрания в пълно мълчание. Учете се да виждате отзад. Влиза някой – отзад да го видите. Не е мъчна работа. Упражнявайте се. Като влезе някой, седете тихо и спокойно като квакери, никой да се не обръща.Тази вечер и ни ще имаме едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение.“

Категории