ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
14 гл. от Евангелието на Иоана.
Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте. (2) В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя място. (3) И когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при себе си, щото дето съм аз да бъдете и вие. (4) И къде отивам аз вие знаете, и пътя знаете. (5) Казва му Тома: Господи, не знаем къде отхождаш; и как можем да знаем пътя? (6) Казва му Исус: Аз съм пътят, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене. (7) Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; от нине познавате го и видяхте го. (8) Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е. (9) Казва му Исус: Толкоз време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видял мене видял е Отца: и как казваш ти: Покажи ни Отца? (10) Не вярваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си ги не говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави. (11) Вярвайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела. (12) Истина, истина ви казвам: Който вярва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото аз отхождам при Отца си. (13) И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. (14) Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.
(15) Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди. (16) И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки, (17) Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва във вас, и във вас ще бъде. (18) Няма да ви оставя сираци: ще дойда при вас. (19) Още малко, и светът вече няма да ме вижда; а вие ме видите. Понеже аз живея, и вие ще живеете. (20) В онзи ден вие ще познаете че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас. (21) Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.
(22) Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дето ще явиш себе си нам а не на света? (23) Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него. (24) Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил.
(25) Това ви изказах докле съм още с вас. (26) А Утешителят, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще напомни всичко що ви съм рекъл. (27) Мир ви оставям: моя мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви нито да се устрашава. (28) Чухте че аз ви рекох: Отивам си, и ще дойда при вас. Ако ме любехте, възрадвали се бихте за това що ви рекох: Отхождам при Отца; защото Отец мой е по-голям от мене. (29) И сега ви рекох преди да бъде, че когато се сбъдне да повярвате. (30) От сега с вас няма много да говоря; защото иде князът на този свят, и той няма нищо в мене. (31) Но за да познае светът че аз любя Отца, и както ми е Отец заповядал, така и правя. Станете, да отидем от тука.
Пробудя значи „будя“, т.е. човешката душа трябва да съзнае ония блага, които и са дадени, да ги обхване.
Сега в света, в който живеете, има известни илюзии, ние ги наричаме несъществени неща. Най-първо значи започват с несъщественото. Вечерно време можете да уплашите когото и да е. Защо? – Защото тогава нещата са преувеличени, в тях няма светлина. Вземете една проста илюзия: срещне ви някой и ви се опули на среща, така, особено ви изгледа. И ти почваш да мислиш, защо така ми се опули, какво искаше да каже. Е, представете си, че аз направя една опулена маска, като за артист, и ви я показвам. Вие казвате: „Защо тази маска се е тъй опулила?“ Мислите, че е реална. Не то е една илюзия, художник я е направил. В дадения момент, когато художникът дойде и донесе тази маска, важно е, у тебе да е пробудено съзнанието, да схванеш, вярно ли е това или не.
В пробуждането на душата, тя трябва да схване нещата не от становището, в което тя се намира, но тя трябва да схване нещата от становището на своя дух или на Бога, който е основа на нейното битие. Понеже и този случай ние употребяваме душата като едно облекло, тя вътре представлява като една вселена, и всички богатства, които са милиони години в нея, трябва да се развият. Толкова богатства има тя! Не е въпросът, малкото, което сме приготвили, да го изядем и изпием. Някои от вас искат да бъдат щастливи, но мога да ви определя математически, за колко време може да трае вашето щастие. У някои може да трае една минута, у други – един час, една неделя, един месец, а за една цяла година не може. Няма хора щастливи за една година. За една цяла година няма човек, който да е щастлив. Ти си посял една череша, която след няколко години вързала, и ти се радваш, хапваш си от черешите ѝ. Е, за колко време е вашето щастие, ако се храните само с череши? Черешите ще презреят, и вашето щастие ще изчезне. За пример, такъв някой артист, или някоя певица, която пее хубаво, мисли, че като излезе на сцената, ще я посрещнат с цветя, всички ще заговорят за нея, какъв велик талант има тя. Тя сега живее с въображението, но, между въображаемият и действителният свят има голяма разлика. Тя е следующата: във въображаемия свят мъчнотии няма, там всичко върви без мъчнотии, там всичко върви отлично. Вие си проектирате в ума една градина от 100 декара, насаждате в нея цветя, плодни дървета, всички заговарят за вашата градина. Вие продавате плодове и всички се радват. Знаете ли на какво ще замязате? Ще замязате на онзи богат циганин, който дава на своя син да продава млякото, да го разнася по къщите. Носи го той в една къща, в друга, и си размишлява. Казва си: Като продам това мляко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Ще продам яйцата по толкова и толкова едното. Със спечелените пари ще си купя една овца и една коза. След това, и тях ще продам, и от получените пари ще си купя една крава. Тъй като си вървял и разсъждавал, след 4–5 часа станал милионер. И тогава продължавал да си разсъждава, като стана милионер, ще предложа на царската дъщеря да се оженя за нея, и ще си имаме детенце. Като си помислил туй, подскочил от радост, гърнето паднало на земята, и млякото се разляло. Сега, това вам се вижда смешно, но всички цигани, това сме ние. Някой ден подскочиш, идеята се родила, но млякото го няма. А в дадения случай важното е млякото, а не детето. Обаче, като вземете да реализирате, да насаждате тази идея на физическото поле, мъчнотии ще се явят, пришки ще излязат по главата ви, ще видите, че тази работа не е тъй лесна. После, плесници ще дойдат, че това, онова, и най-после вие ще сполучите. И като сполучите, вашата идея ще бъде може би, 100 пъти повече реализирана, отколкото първоначално. Тъй ще имате нещо реално. Та, сега ние живеем със своите първоначални илюзии, с които сме излезли от Бога. Ние искаме, обаче, не само да спрем върху това, как са били тия неща в ума и сърцето ви, искаме тия неща да се реализират във физическия свят, защото физическия свят е в миниатюр реализиране на Божествения свят. Макрокозмоса, това е Бог, Божествения свят, който трябва в миниатюр да се реализира на земята. А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате един предмет или една местност в една камера обскура, нали тази местност се смалява на една малка плочка, като се запазват същите отношения. Та и ние трябва да реализираме Божествения свят в една идея, която може да се схване. Сега, в този свят тази илюзия е потребна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че няма да знаете какво да правите. Сега, за пример, има толкова религиозни вярвания, и някой път вие сте уверени, че има Господ, но дойде ден и вие се усъмните в Бога. Имате някой ваш приятел, когото обичате, идеализирате го, но дойде ден, че изгубите това упование в него, и казвате: „Излъгал съм се“. Имате син или дъщеря, на които възлагате голяма надежда, но се усъмните. След туй идват тия крушения. Всякога съмнението в Бога е съмнение в самите нас. Животът у нас не е положен на една същинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка от нас. Защо за пример ще искам да живеете вие по-добре от мене, защо ще искам да живеете вие един живот по чисто, по-свят, отколкото аз самия? Защо ще бъда към вас по-взискателен, отколкото към себе си? За пример, към себе си ние сме по-малко взискателни, а към външните сме по-строги. Когато направим някоя погрешка ние я извиняваме, а погрешката на другите не я извиняваме. Не, ние най-напред нямаме една мярка, с която да можем да отмерваме, да знаем туй, което виждаме, погрешка ли е или добродетел. Защото нашите грехове, които виждаме, пред Бога не са грехове, и добродетелите, които мислим, че са такива, пред Бога не са добродетели. Туй не иска голяма философия, за да се докаже. Когато у някой човек се оправят материалните работи, забатачват се духовните работи. Вижте всички търговци, на които са оправени материалните работи, идете да ги видите как са в духовно отношение. Щом се забатачат материалните работи, духовните се оправят. Къща няма, пари няма, това-онова, но с Бога говори, с ангелите се разправя, красиви чувства има, светли идеи има. Казват: „С треска се чеши, на с Бога се разговаря.“ А пък онзи с гребен се чеши, но вратата за небето му е затворена. Значи, ние трябва да схванем онези правилни отношения. Сега, това още е едно заблуждение. Това са заблуждения, в които живеем. Не е тъй лесно да се освободим от едно заблуждение. Не мислете, че е тъй лесно да се освободите. Не, не, трябва да знаете всички изходни пътища. Когато изпаднете в едно заблуждение, то е, както когато сте в един град, в един лабиринт, и не можете да минете отгдето искате, трябва да знаете ония улици, които ще те изведат. Трябва да знаеш изходния път на живота. Ами че такива заплитания нали имате? На, две сестри имате, скарат се, не могат да се споразумеят, не могат да се спогодят, прощават се, но не знаят как да възстановят, да възвърнат работата, която са загубили. Защо? Знаете ли коя е причината? Причината е, че вие още не сте изучили себе си, че човек едновременно функционира в три света, има три вида способности, три вида чувства, три вида воля има в себе си. Има една воля, която функционира във физическия свят, една воля, която функционира в астралния свят, и една воля, която функционира в умствения, в духовния свят. Човек има един ум, който функционира във физическия свят, втори, който функционира в умствения свят и трети, който функционира в Божествения свят. С вашия физически ум вие никога не можете да разберете Божествените работи. Тогава идва нашата теория: че, ако с нашия ум не можем да схванем Божиите работи, тогава защо ни е този ум? Ако моят ум може да разбере Божествените работи, защо ми е тогава Христовия ум? Друг ум има, той ни трябва. Значи, трябва да имам от Христовия ум, да Го присъединя към моя отгоре, и да взема от тия събраните факти, да ги разбера и да ги обсъдя. Сега, като слушате за тия три ума, ще си кажете: „Сложна работа е това тогава! Три ума! Ние с един ум едва се справяме, а с трите как? “ Единият ум той е в нас, а Божественият ум Той е отгоре, ние за Него трябва да се държим. С Божественото трябва да започнем. А другите два ума, това са спомагателни, те са спомагателни средства за човешкия живот. И за сърцето е същото. И в Писанието се говори за сърцето. Сегашното сърце е направено от камък. Казва се в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца“. Няма какво да осъждате някого – каменно му е сърцето. Как ще разбереш света с туй сърце? С туй сърце не можем да бъдем щастливи. То е студено, хладно, пълно е само със сняг, с лед, доста гробища, кости има вътре в него. Е, питам: При такова едно състояние как можете да бъдете щастливи? И казвам: „Това сърце ще им се отнеме, ще им се даде друго едно сърце по-пластично.“ Но, да се повърнем към чисто практическата страна, към страната, която вие можете да разберете при сегашните условия. Да допуснем сега, че вие се намирате в едно затруднение в живота. От какво произтича затруднението? Всяко затруднение произтича от неразбиране на ония съотношения, които съществуват между нещата в природата, и вие, живите същества, които стоите там. За пример, ако седите на брега на една река, и мислите, че ще можете да я пребродите, няма опасност, но, щом влезете в нея, тя ви задига, и почва да ви носи. Вие се уплашвате, и почвате да викате, ще дойде някой да ви извади. Ако сте умни, когато дойде да преброждате тази река, вие ще забиете на брега един голям колец, ще завържете едно голямо дебело въже за него, и вие ще се завържете с въжето, и полека-лека ще правите сондаж да минете реката. Ако реката е дълбока, ще се върнете назад. Сега, при всички неблагоприятни условия, в които се намираме в живота, трябва да имаме едно въже, а то е умът, то е човешкият ум, за него трябва да се държим.
Сега, някои от вас не са в състояние да разберат отношенията в духовния свят. Защо? Защото в духовния свят между ангелите всичко става много бързо. Вашият ум, вашето око не е в състояние да схване това, което става там. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Ангелът като дигне пръчицата си, махне с нея, и веднага дойде масата, наредена сложена, и се слага, каквото искаш ядене. Тракне с пръчицата си, ще дойдат гости, разговарят се. Като тракне отново с пръчицата си, гостите се разотиват, и масата всичко изчезва, всичко изведнъж се изгубва. И ако вие се намирате в един такъв свят, дето гостите с едно тракане на пръчицата идват и изчезват, в какво положение ще сте, как ще се почувствате? Е, как мислите, ако гостите ви могат да идват и да изчезват, моментално, този свят реален ли е? Ангелът може да ви говори, да ви забавлява с години, но всичко това са кукли, умни кукли, така са наредени, доста разнообразно е това, но това, тия гости не са истински ангели, които могат да ви говорят, това не са реални същества. Този ангел може с години да ви говори, и вие да казвате, че той е отличен, че тия ангели са отлични. Ще кажете: „Еди, кой си беше отдясно, еди-кой си отляво“. Не, това са само (полици). Единственото реално нещо, това са само ангелите, които дигат пръчицата. Сега, в този свят, единственото реално нещо, което виждаме, това е Господ, Който подигне пръчицата, всичко става, махне пръчицата, всичко изчезва. Господ казва: „На еди-коя си жена, дайте и детенце“. Дават и детенце, жива кукла, и тя казва: „Пиленцето, моето детенце“, гали го, увива го в дрешки, радва се. Казва: „Гений ще стане“. Това не е никакъв гений, във вашия ум съществува тази идея. Това е една кукла, това е едно заблуждение. Вие виждате, туй дете с години го гледате, храните, радвате му се, учите го, свърши университет и после ви ритне, казва ви: „Да не си ме раждал? “ Казвате: „Защо Господ ми даде такъв син? “ Това не е вашият син. Този вашият син е тъй нагласена кукла. Трябва да се освободите от вашите заблуждения. Най-първо Господ ще дава кукли на хората. И ако можете да се справите с живите кукли, след това Господ ще ви даде едно живо същество. Когато дойде това живо същество, то няма да те връзва по два пъти на ден да го туряш в коритото, както сегашните ви кукли. Като дойде това живо същество, в един ден то ще израсне в пълната си красота. Това дете няма да бъде дете, то ще бъде 33-годишно, и няма да има нужда да го учиш на своя език. Като дойде туй дете, то ще бъде ваш приятел, то не се ражда от майка и баща, то си е родено. И Писанието казва: „Роденото от Бога е Дух, а роденото от хората плът е“. А кога са родени хората от Бога? Никой не знае кога са родени. Някой казва: „Ще се роди от Бога“. Не, не, ще се прояви роденото от Бога. Да се роди от Бога, значи първоначално, а не сега, да се роди туй Божественото. Вие ще си зададете въпроса малко по-друго яче. Вие сами себе си ще запитате: реално същество ли сте или сте една жива кукла? Ще се запитате: Аз кукла ли съм? Че това е една философия!
И тъй, ще се запитате: кукла ли съм, или съм едно същество родено от Бога, от хората ли съм роден или от Бога съм роден? Щом се съмняваш, че си от Бога, кукла си, и нищо повече. Усъмниш ли се, ще приемеш, че си кукла; приемеш ли факта, че си роден от Бога, товарът ще ти олекне, и в ума ти ще се роди светлина. Сега ние съвременните хора, когато сме отеготени, когато паднем в някое противоречие, търсим някой брат или сестра, да ни утеши, да ни каже истината. Може да ни кажат истината, но ние трябва да бъдем готови, да разберем тази велика истина. Кое се мени? – Мени се временното. За Бога казват, че през всичките времена остава неизменяем, а всяко друго нещо се мени. От една страна ние ще схванем, че туй, което се мени, то е проявената реалност, а това, което не се мени, то е същественото. И тогава можем да съзнаем, че има у нас неща, които не се менят, но казват, състоянието ни, че ние сме излезли от Бога. Онова, което се мени и онова, което не се мени, това са двете фази на живота и трябва да се разбере тази реалност. А туй същественото у нас, това е Бог, Който не се изменя. Сега, тази философия е необходима за вас, а тя седи в това, да познаете същественото, което не се изменя. Тогава вие ще се намерите в едно противоречие, и вие казвате: „Аз човек ли съм, или съм една кукла?“ Че ако всеки ден ти втълпяват различни идеи, и ако всеки с тебе може да си играе, това показва, че си кукла. Днес едни идеи, утре други, днес си социалист, утре си комунист, днес си майка, утре си баща, след туй си сестра, актьор, но това показва, че си кукла, залъгваш се. Написал съм една книга, има ли Господ или не. Че как мислите, мога ли с моите аргументи да докажа има ли Господ или не? Мислите ли, че с моите аргументи мога да оправя света? Не, това е едно забавление. Аз мога да ви докажа дали има Господ или не и по друг начин. Ти си един безверник, отричаш Бога, философстваш, а аз без да напиша някоя книга, има ли Господ или не, мога да ти кажа това. Как? Ти си пътувал през някоя мрачна нощ, изстинал си, и дойдеш в моята колиба, казваш: „Има ли Господ или не?“ Не се занимавам с този въпрос. Ти нали си гладен, краката ти изстинали ли са? Наклаждам огън, слагам ти трапеза, угощавам те, направя ти леглото, и те питам: В моята колиба има ли Господ или не? Не, този въпрос е изключен. Ние се разговаряме за хляб, за огън, а за Бога въпрос не става, за Бога се разговаряме после. Ти нахрани ли се? Ти вярваш ли, че тази вечер те нахраних? Той ще ми каже: „Не вярвам, докажи ми, че ме нахрани“. философства. Добре, аз съм снажен, взема едно дърво, наложа го 1, 2, 3, 4 пъти, казвам му: „Ти вярваш ли сега, че те убих? “ Ако той каже, че не вярва, ще го понатисна още един път. Питам сега: Като го наложа още десетина пъти няма ли да вярва? Ще повярва. Следователно, ние съвременните хора понеже не вярваме в тия блага, които Господ ни ги дава, Той казва: „Я наложете този!“ Като ви наложат, казвате: „А, каквото изживях, разбрах реалността“. Повярваме – по обратен път, но това е сега кривия път. Вие сте дошли вече в друга фаза, трябва да повярвате в Божествената Любов. Приложението на Божествената Любов седи в следующето: не изисквай от хората да те любят! Искай от себе си ти да любиш. Ти на Бога няма да му заповядваш. Ти изисквай от Бога Той да се прояви в тебе, да присъства в тебе, и да прояви Любовта Си. В туй седи закона. Значи всеки човек сам трябва да си попроси. Ако аз сам не си попрося, никой никого не може да обърне в света. Да не мислите, че можете да обърнете някого. Единственият, Който може да обърне хората в света, това е Бог, който работи отвътре в хората. И аз няма да казвам, че Господ ме обърна. Не мога да доказвам, че Бог ме обърна, и няма да доказвам това. Аз трябва да зная нещо в себе си. За мене то не съставлява никакво съмнение. Когато аз живея в любов с Бога, за тази любов аз няма да говоря на другите хора. За тази любов ще познаят по излишъка, който е у тях, които им давам. Казвам: „Ти от моята вода, ако ти се хареса, в моята градина, в моя разсадник може да идваш всеки ден, в него има много плодове, и можеш да си взимаш, колкото ти трябват. Каквото ти е потребно за живота, можеш да си вземеш, няма да се осигуряваш” .
Когато Христос в тази глава се обръща към учениците си, Той казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте“. Вярвайте в абсолютното, което не се изменя вярвайте и в мене, който обяснява промените.
И в съвременната философия, и в съвременната наука се обясняват всички противоречия. Науката, това е едната страна на реалността, а другата – философите обясняват туй абсолютното, метафизическото, неизменяемото. Сега, ние разглеждаме тия две реалности, и трябва да ги приложим в живота си. Често съм ви казвал, че можете да опитате Бога. Какъвто опит и да направите, вие ще се усъмните. Казвам ви тъй: Вие днес ще застанете на еди-коя си улица, и ще чакате, в 10 часа там ще мине еди-кой се господин. Вие не го познавате, но той ще ви чака и ще ви помогне. Знаете ли какво ще се случи? Вие сте извадили часовника си и чакате, точно в 10 часа ще дойде този господин, обаче между вашият часовник и този на господина ще има една разлика най-много от половин час. Вие седите, чакате, става 10 часа. А той ще дойде според своя часовник. Вие се тревожите, казвате: „Ето, не се сбъдна. Друго яче, как може да бъде? Може ли той да закъснява?“ Не, не, той ще дойде според часовника си. По което време дойде, то е неговото време, точно ще дойде той, нито една минута няма да закъснее, може да опитате. Когато той наближи, какво ще стане у вас? Докато се тревожите за нещо в душата си, в сърцето си, той е далеч. Докато вие вътрешно се тревожите, докато се смущавате, той е далеч, няма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнявате, много надалеч е, няколко дни надалеч, не бързайте! Почва ли сърцето ви да утихва, умът да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате, и почвате да усещате една дълбока, тиха радост, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има един момент, в който ще проблесне тази радост, вие сте се примирили в света, и казвате: „От сега нататък съм готов на всичко, нищо не очаквам, и на работа съм готов. “ Кажеш ли така, че си готов, да сториш всичко, каквото Бог иска, тогава ти си на благата страна. Кажеш ли в този момент, така: „Аз съм готов да направя всичко, каквото Бог иска, примирих се, взимам мотиката“, веднага Той ще дойде. Той ще ти каже „добър ден“, ще ти донесе тази мотика, това ще ти бъде първият урок. Той ще бъде твоят Учител, него ден ще имаш радост в твоята душа, той ще ти разправи правия смисъл на новия живот, на вътрешния живот. И дойде ли Той, целият свят за тебе ще проблесне и който човек те срещне от тогаз насетне, няма да те гледа с криво око. Когато Бог дойде да живее у нас, невъзможно е хората да ни мразят. Едно от двете ще стане: или хората ще бягат от нас, или ще приемат от нашето, ще го признаят, нищо повече. Закон е туй. Някой казва: „Защо ще бягат от нас? “ Друго яче не може. Защото Господ казва: „На пътя ми никой да се не поставя“. Който е вън от пътя ми, той си минава. И тъй, трябва да имате тази абсолютна вяра. Първото нещо от толкова време е, искам да всадя във вас живата вяра. Има начини, чрез който може да проверите, да направите опита си, има ли Господ или не. Ние не доказваме нещата. Туй нещо може да стане в нашето съзнание. При тази фаза, при която сега се намираме, необходимо е при тия двете положения, да вярваме в Бога, Който е неизменяем, да вярваме в туй, което не се изменя, т.е. променя се и не се изменя в себе си. И в мене – казва, „вярвайте“, и след туй ще дойде онази вяра в самите вас. Защото, важно е, преди да минете границата на Царството Божие, да изживеете тия две състояния, те са потребни за вас, та като ще минете за в Царството Божие, не може да се спрете на границата, и да кажете: „Да вляза или не“. Кажете ли да вляза или не, работата с вас е свършена. В Божествения свят не искат, не обичат никакви колебания. Ти трябва да решиш туй абсолютно в себе си. Ти ще скъсаш всички връзки със света, всички тия кукли ще ги вземеш, ще ги туриш в един сандък, ще ги оставиш наследство на другите, и няма да помисляш за куклите. Пред тебе има нещо много по-хубаво, което Бог е приготвил. Туй е положението.
Ние влизаме в положение на шестата раса, да имаме вече съзнателно общение с ангелите, със светиите, а те не обичат двоеумните хора. „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища“. Някой ще дойде, за пример, при мене, не харесва моята беседа, ще иде при теософите. Какво е теософията? Какво ще ви даде тя? Тя е бръщолевене, премелване на булгур. Че астралното тяло било такова, че менталното било такова. Казвам: „Ти това астрално видя ли го, менталното тяло видя ли го?“ – Така пишат. Много работи могат да се пишат. Нещата трябва да бъдат верни в себе си, верни. Ти опитал ли си това, което говориш? Питам сега: Ако туй, което учите е вярно, защо това учение не ви повдига, не ви донесе спасение? Питам: Защо индусите, които знаеха туй учение не се повдигнаха? Защото чакат нов Учител да ги повдигне? Ако туй учение можеше да ги спаси, защо чакат друг Учител? А, има нещо, което те чакат. Е всичко друго, това са външни забавления. Забавления са това!
А Мара, а Марийка, а Драганка! Момата не е доволна. Казват ѝ: Ние ще те оженим, ще ти намерим един момък, онзи там, той е много добър, той е много учен, свършил е два факултета. Той казва на момата: „Ние сме богати, две големи градини имаме; ще си направим нова къща, ще си купим едно лозе, хубаво винце ще имаме, ще ти направя хубава рокля, модерни чепичета, нова шапка с хубав воал” . Тя слуша, започва малко да се развеселява, става доволна. Майката казва: „А, на добро положение е нашата дъщеря“. Венчават я но работата не върви. С тия лъжи в света не се върви. Ще те викат в еди-коя си църква, ще те кръщават, радваш се за 1–2 дни, но положението не върви. Православен станеш, радваш се, 1–2 дни целуваш иконите, вярваш в кръста, по, друго нещо ти трябва. Нещо съществено ти трябва. А кое е съществено? То е общението на душата с любовта. Като дойде любовта, и като ме срещнеш, не да ме питаш какво мисля, а да знаеш какво мисля. Да няма две мисли. Кажа ли дума думата ми да си е дума. И мислите ми да са една мисъл. Как? Да гледам на тебе тъй, както на себе си; да чувствам твоето добро тъй, както чувствам своето добро. Щом вляза в къщата ти, да има вече туй общение помежду ни. Сега, не че няма връзка, не че няма общение, не че между нас няма стремеж, но червеи има. Тия червеи са външни, и те, постепенно прогризват вашите нишки. Тия червеи са вашите заблуждения. Ние трябва да се освободим от своите заблуждения. И ние правим първия опит. Този опит ще го направим, но с правила. Ще турим закона. Аз ще ви дам някой правила, те са свободни правила. У нас всичко става по закона на любовта. Само тия правила, които се прилагат по закона на любовта, само те са верни, само те са устойчиви. Всички други правила – те са палеативни. И учениците, които вярваха в Христа, докато приемаха Неговото учение, те вървяха много добре, но щом се усъмниха, почнаха да вярват в своите събори. Сега и нас ни питат: В светите събори вярвате ли, в иконите, в кръста вярвате ли? – Не, ние учим сега да вярваме само в едно нещо: искам да вярваме в Божията Любов, Която е неизменна, да вярваме в Божията Мъдрост, да вярваме и в Божията Истина. Искам да вярваме в тия три допирни точки. Но, трябва да се прилага. За пример, какво сме приложили ние за тази Любов към Бога? Ами аз ви казвам: Този ден, който имаме днес, тази гледка, която е насреща ни, какво можем да дадем на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любов! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлебец, това-онова, дава ни и мотички за работа. Имаме и хубави борчета, всички хора около нас и спрямо нас са добре разположени, макар че дигат шум, и не ни искат, но Господ чрез тия братчета казва: „Тия хора няма да ги закачате, няма да ги бутате; ако ги закачите, виждате ли тази тояга, от вас нищо няма да остане“. На владиците, на свещениците казва: „Тояги, всичко това е за вас, тия хора няма да ги бутате“. Ама те са еретици! „Те са моите деца, аз ги познавам, няма да ги бутате, те са единствените деца, които ме слушат сега“. Ама че питам ви: Кои деца са възлюбените на Бога, здравите или болните? – Здравите. Защото, щом не слушаме Бога, ние сме болни, щом не вярваме в Бога, ние сме болни. Светът е една болница, а Бог иска здрави деца. Навънка от болницата! Ама докторът не разрешава. Тия деца са здрави, и няма какво да седят в църквата. Ама как? Те ще простинат! Че няма какво да вярваме на църквата. Църквата, това са болните хора. Ами за спасението? Ами че туй се хипнотизирал в един кръст, в иконите. Няма какво да се занимавате с иконите. Вземе онази мома портрета на любимия си, стиска го, стиска го. Ами тогава, като дойде той самият, тя какво трябва да направи? Той идва при нея, портретът тя трябва да го остави на почетно място, и да отиде при него, да се разговаря с него. Ще кажете: „Ами с иконите, какво?“ Ще кажете: „Господ, е дошъл, ще прощавате, ние не се нуждаем от иконите, ще идем при Бога на работа. На работа ни вика Той, на една свещена работа!“
Сега вие, които ме слушате, няма да се спрете, да казвате: „Ами тук е България, в света има толкова учени хора!“ Питам: Кои са учените хора в България? – В България има натоварени камили. Някой казва: „Ами владиката?“ Не е учен човек той, той е натоварена камила. Натоварили го и пъшка. Ние не се нуждаем от много владици. Нас ни трябва само един владика. А те, като ни укоряват, влизат в едно противоречие, то е следующето: те казват някой път за мене, че съм се провъзгласил за Христос. Че аз не съм се провъзгласил, те, владиците са се провъзгласили, те казват, че са архиереи. Архиерей е само Христос. Един е архиерей, Той е Христос. Един е архиерей, от памти века, ще си признаете и нищо повече. Само Той е архиерей, ще си смените одеждите, ще си турите одеждите на ученици. Владиката ще знае, че не е свършил нищо. Ами че те още не могат да свалят ремъците от обущата на един окултен ученик, а ще оправят България! Как ще я оправят? Казвате: „Ще излязат между народа да му говорят, да проповядват” . Един владика ще излезе. Е, какво ще каже на този народ? Някой от народа ще му каже: „Дядо владика, имам болно дете“. Е, викайте лекаря! Друг ще дойде: „Дядо владика, имам нужда от пари“. – Е, има банкери! Не, не ставай такъв владика! Онзи, който излезе между народа, трябва да има сила, Божествена сила. Ще иде да положи ръката си върху главата на някоя бедна болна вдовица, и ще я подкрепи. Ще иде в някое село, ще каже на селяните: „Тази година ще имате хубаво жито, любениците, ябълките, крушите, гроздето, всички плодове ще станат, децата ви ще бъдат здрави“, и като си излезе, ще дойде благословението. Да, ако така дойде владиката, разбирам. И тогава ще кажат, че хората не се нуждаят от говорене, а от братство, и равенство и от любов, но не тази обикновената любов.
Христос казва: „Ако вярвате в Бога, и в мене, ако вярвате“.
Сега ще ви приведа един пример да видите где е вашето недоразумение.
Един Учител адепт в древността, имал ученици, които ги изпитвал по два начина. Извиква един от най-способните си ученици и му казва: „Слушай, ти ще излезеш сега със съучениците си, и ще отидеш на еди-кое си место в еди-кое си село. Като влезете в селото, там ще ви посрещнат много добре, ще ви нагостят, ще ви дадат легла и дрехи, ще ви дадат пътни и дневни, и на изпращане ще ви дадат и коне“. Нареждат се и тръгват учениците от този випуск, обаче, какво се случва? Тръгват за селото, посрещат ги с тояги, гонят ги, бият ги, и след като минали всички страдания, връщат се при Учителя си, и разказват, как ги приели. Учителят мълчи: „Учителю, защо не ни каза истината? Поне да знаяхме, че да бяхме си турили малко памучец на гърба, да бяхме взели някои предохранителни мерки, а то, бой до второ разпореждане!“ – „Оставете сега, аз после ще ви разреша въпроса“, казва Учителя им. Отива Той при втория випуск ученици и им казва: „Слушайте, ще отидете на еди-кое си място, но ще знаете, че още като тръгнете, по пътя ще има бой, и като стигнете на мястото, ще ви изпъдят” . Тръгват те, но взели предохранителни мерки. Обаче, с тях се случило точно обратното на това, което им казал Учителя. Пристигат на мястото, посрещат ги с радост. Отиват при Учителя си, Той ги пита: „Как ви посрещнаха?“ „Учителю, защо не ни каза истината? Колко страх претърпяхме, че ще бъдем бити, колко треперения и очаквания, но не се случи нищо от това, което ти ни каза“. Извиква тогава и двата випуска ученици и им казва: „Вас, които ви биха, и вас, които ви приеха добре, и едните и другите сами сте причина за това. Вас, които ви биха, тия хора едно време имаха нужда от вас, но вие спрямо тях не показахте никаква човещина, и сега те ви отплащат – биха ви. А вас другите които ви посрещнаха добре, едно време на тия хора им направихте зло, но сега го изправихте, и затова ви посрещнаха добре“. Сега, някои от вас ще дойдат в света, ще имат опитността на първите. Това е вашата минала карма, и вие трябва да ликвидирате с нея по закона на любовта. Всички вие един за друг, по закона на любовта, ще се стараете да говорите добро един за друг. Някой път, гледам, между вас, казвате си: „Този брат, не е такъв, какъвто очаквахме да бъде“. Не, не казвайте тъй. Аз ще ви моля едно нещо: не говорете лошо един за друг. Ще ви моля едно от двете: ако някои говорят лошо за други – да не говорят; ако те не могат да се въздържат – то ваш ред идва, поне вие, другите, за които се говори лошо, не се обиждайте. На първите казвам: Не говорете лошо; а на вторите казвам: Не обръщайте внимание за всичко лошо казано по ваш адрес, а си кажете в себе си: Колко хубаво ме посрещнаха, по-хубаво от това, за сега – здраве! Само така ще разрешим въпроса. Сега, някой от вас е обиден, нали? Хубаво, онзи, който е обиден, не е трябвало да се обижда, той не с могъл да разреши въпроса, но и този, който обижда, и той не е разрешил въпроса. Остава вие да го разрешите; не можете ли, остава кармата. Тогава, как ще съградим бъдещата култура?
Сега, свещениците ни предизвикват, искат да им отплатим със същата мярка. Но не, няма да им отплатим със същата мярка. Ние им казваме: „Нямаме нищо общо с вас, вашите икони не ги искаме, във вашите църкви не искаме да влезем” . Защо? – Не искаме да дигаме скандали. Защото, ако влезем, ще ви кажем нещо, което не е съгласно с вашите форми. Вашето кръщение не искаме, вашето венчаване не искаме. Ние ще вземем от вас това хилавото, което не искате, и от това хилавото ще направим нещо. Ние не искаме техните набожни, ние ще привлечем анархистите, сакатите, хромите, това искаме ние. Техен ред е сега, и трябва, трябва да дойдат в новото учение. Туй младото поколение, все хилави са те. Сега, в съвременната църква, казват: „А, млад, човек е той; то с новото учение, все млади са там, млади-зелени“. Те, те, те са млади-зелени, те. Туй, което расте правилно, се развива правилно, то не е зелено. Това е закон на развитие. Под, думата „зелен” се разбира нещо, което се развива. Зеленото е един добър признак.
Сега, Христос, Който е вътре в света, вие искате да Го видите в една форма, но, ако Той изпълни сърцата ви с едни хубави, възвишени чувства, какво искате повече, не е ли Той? Искате едно дете да го носите на ръцете си, да го галите, да го целувате, но това не е идея. Или у вас може да се зароди друга една идея, казвате: „Христос ще се роди в света“. Не, Христос трябва да се роди в една душа. Вие не можете да го очаквате сега, да се роди Той от една жена. Има мнозина от учениците заблудени, които чакат Спасителя да се роди от тях. Не, Христос ако се роди, трябва в душата ни да се роди; Той може едновременно да се роди в много души. И като се роди в твоята душа, тогава ти ще бъдеш в полза на себе си, и на всички окръжающи. Туй е възкресение, туй е пробуждане на човешките души, да знаят, че Бог може да живее и в тях, и когато дойде Той да живее в хората, всички ще бъдем живи.
Първото нещо: Сега вие съзнавате ли това? Трябва да го съзнаете. Ще кажете: „Е, в това учение!“ – Вярвайте в това учение! В какво седи вярата? Онова съмнение, което е проникнало във вас, вземете че го изхвърлете; премахнете и съмнението от дълбочината на душата си, и веднага ще дойде светлина в ума ви, ще дойде вярата. Вие можете да направите и туй усилие в себе си. В какво може да се съмнявате? Сегашният обществен строй е като една дреха и сега той си отива, но не се съмнявайте. От това отиване не се плашете, друга дреха има приготвена. Старият строй е една дреха, която може да се смени. Това не е същественото. Същественото, това са човешките души и духове, а след това идват човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, с които ние трябва да работим. И бъдещата култура ще бъде култура на човешкото сърце. Под „сърце“ не разбирам афекция на вашите чувства. Не мислете, че чувствата, че афекцията, това е любов. Че имаш едно малко въодушевление, това не е любов. Любовта е нещо неизменно, постоянно, едно силно чувство, което може да издигне човека, да го държи в равновесие. Сега, всички например, имате условия да проверите Божественото. Имате простуда, имате кашлица, ревматизъм, защо да не проявите вашата воля, защо да не я упражните? И аз ще пристъпя към практическото приложение.
„Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“ Ако аз уподобя това на две, течения, едното течение ще бъде на сърцето, което идва от клонищата, от цветовете, а другото течение излиза от центъра на земята, от корените.
Да допуснем тогава, че вие имате една болка в гърдите си, ако вземете туй течение, което идва в мозъка, то, ако умът ви присъства, чрез концентриране на вашия ум, ще можете да го прекарате към център на земята, и после пак към сърцето, да стане едно движение, и така ще можете да си помогнете. Но, не се плашете. Някои се плашат, че щели да се свържат с земята. Не се плашете, нито от земята, нито от слънцето. Не се плашете! Туй течение от слънцето трябва да мине през центъра на земята отдолу, да виждаш, че от центъра на слънцето образува един цял светъл кръг. Този светъл кръг ще върви правилно. Започнете така, и ще се образува един светъл кръг, а умът ви постепенно ще почне у вас да се разведрява. Щом се излекувате, тогава може да обърнете течението надолу. Защото, забележете, вашата духовна природа е уякнала, но вашата воля е отслабнала. За да запазите вашата воля, друго едно течение има, обърнете течението от центъра на земята към слънцето. Там, гдето се прекръстосват тия два кръга, започва истинската култура на вашето тяло, у вас се създава истинския живот. Не мислете, че тия течения, които идват от центъра на земята са вредни. Не, те са вредни, само ако постоянно текат. Забележете, навсякъде имате един прилив и един отлив. Това става и у вашето сърце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половин час, 1 час, един ден и се сменя, изгубите го, у вас настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощ и един огън, та като дойде туй течение отдолу, непременно трябва да имате една запалена свещ и огън на огнището си. И този материал веднага ще го използвате като едно гориво. Та, като стават тия смени на течения, вие казвате: „Не мога, аз изгубих вярата си“. Не си изгубил вярата си. „Аз станах по-лош” . – Не си станал по-лош. Това е едно временно състояние. Тия състояния, у младите ги има повече. Тия течения, тия настроения, у момата и момъка се сменят по няколко пъти на ден. Когато дойде време момата да се жени, тия течения се сменят по 100 пъти на ден. Някой път тя казва: „Аз ще го взема“. Това е учението на сърцето. Дойде друго течение, тя казва: „Не го искам, черен ми е той, черен ми е, не го искам” . Това е другото течение. Майката казва: „Ще го вземеш, дъще“. – Ще го вземеш – първото течение на сърцето. Ще го взема, няма да го взема. Майката казва: „В чудо съм сега, ту го иска, ту не го иска“. Ще го взема, няма да го взема. Това са течения от центъра към слънцето. Тя е на кръстопът, трябва да излезе от това състояние. Тя не може да направи един избор. И в съвременната женитба най-голямата погрешка е там. Щом почне да прави тъй, ту се жени, ту няма да се жени, оставете я, оставете го. Защото, който е измислил думата женитба, тя има друг смисъл от тоз, който сега и дават. Под думата „женитба“ се разбира осигуряване. Значи женитбата е едно осигурително дружество някои се осигуряват за 10,000 лв., други за 20,000, за 100,000, за 200,000 лв. Не, човек трябва да бъде осигурен, да вярва първо на своя дух, на своята душа, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Тъй трябва да учат всички майки своите дъщери и синове. В новата култура може да се жените, но да не казвате: Ти го вземи, вярвай в него, не бой се! Не, тя трябва да вярва на своя дух, на своята душа, на своя ум, на своето сърце и на своята воля, та, като дойдат да се преплетат два разбрани ума, две разбрани души, и сърца, така ще дойде разумният живот. Така трябва да се проповядва и да се не лъже!
Сега, всички от вас не можете да гледате еднакво, понеже плоскостта на вашия мозък не е еднакво създадена у всички ви, мозъците ви не са еднакво доброкачествени. И някои от вас дълго време трябва да мислите, да мислите за Бога, докато се преустроят мозъците. Мозъците ви съвършено трябва да се преустроят. В тях има известни гниющи вещества, който препятстват за въдворяването на истината. Гниющи вещества има в мозъка! И всичко туй по закона на поляризирането трябва да се пречисти. И когато се пречисти, тогава вашият нос, вашите очи, сърца, всичко почва да взима правилна форма. А сега, какво мислите? Някой дошъл, казва за някого: „Отличен брат е“, очакват много. Гледам го аз, казвам: „Той е разноглед, очите, главата му са деформирани, лицето му също не е правилно.“ За да очакваш нещо от него, той трябва да е работил, той трябва да има воля, да изправи лицето си. Ами че ако той каже, че вярва в Христа, че се е обърнал към Бога, а не е изплатил дълга си, толкова полици има, не му вярвай тогава. Щом се обърне към Христа и каже: „Ето, аз изплатих дълга си“, в такова обръщение аз вярвам. Да, аз вярвам в такова обръщение, което обръща кесията на хората. Не вярвам, в обръщането на хора, който не обръщат кесията си. Като дойде Христос, Той трябва да обърне кесиите на всичките хора. Една обща кесия, трябва да има у хората, но не всички да бъркат в кесията. Аз вярвам, че тази кесия е като един извор, който, като потече, разлива се на хиляди места, и всеки ще може да се ползува свободно от туй Божествено благо. Ние не трябва да изпадаме в същите заблуждения, в който са изпадали много социални реформатори. Ние не можем да комунизираме труда на миналите поколения и да го използваме. Ние трябва да комунизираме само нашия настоящем труд, само туй, което сега изкарваме. Чудни са хората, до сега те са печелили, и сега искат пак тъй да печелят, като използват труда на миналите поколения. Не, не, трябва да викаме и тях, и те имат дял, да ги питаме, съгласни ли са те в тази печалба. Сегашното благо, което съществува сега в света, ние не можем да разполагаме с него. Всички, който са се опитали по този начин да комунизират благата на другите, нищо не са изкарали. Не, всички ще работим, и туй, което изкараме, него ще използваме. Туй е учението, което Христос е проповядвал едно време, и това е носил Той в света. Като е говорил за Царството Божие, Той е подразбирал Божествената Мъдрост, да се разбира онзи закон на съотношение, по който да се разбират майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. И ако между учители и ученици няма спогодба, няма вяра между тях, и ако между майки и бащи, между братя и сестри няма спогодба, тогава как ще съградим туй съвременно общество? За пример, нас ни казват: „Това е лъжливо учение“. Е, хубаво, тогава где е истинското учение? Някои ни казват: „Вие сте на кривия път“. Казвам: Вашето учение право ли е? Ами че с всички ваши учения поправихте ли света? Всички ваши учения разлагат света, а не поправят. Ако вашите учения бяха прави, защо са тия разрушени градове, тия войни и кръстове? Ако вашите учения бяха прави, защо не дадоха пример? Ами че светът е пълен само с болници! Вие ни казвате: „Вие сте на кривия път“. Ако ние сме на кривия път, готови сме да дойдем във вашия, но покажете ни вашия път. Не, пътят на съвременният свят е най-красивият път. Нищо повече. Най-красивият път е той, и този път трябва да се оправи, ние трябва да се върнем към онази възвишена Божествена Любов, Любов на абсолютното безкористие. Днес няма нито една религия права, т.е. всички религии имат нещо Божествено, но са пълни с заблуждения, филтриране трябва. Това са външни форми, учения на техните интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолците и владиците има ли любов? Ако един владика влезе в някое село, и се срещне с хората там, той ще заповяда, ще разпорежда, стражари ще има, ще иска да се изпълни заповедта му. Това любов ли е? Ще опитаме любовта му. Ако има любов, той трябва да отиде между тях като един прост гражданин, без патерици, без епатрахил, няма да има нужда и от требник. А той, най-първо ще отиде в църквата. Е, хубаво, от толкова хиляди години хората всякога, в църква ходят, ходят. Кога се образува тази църква? Когато хората изгубиха рая, когато изгубиха църквата в душата си, те почнаха да си правят каменна църква. Нас ни трябва една църква, съградена вътре в душите ни, дето да турим Бога като Любов, като първосвещеник. Тогава ще направим само една църква, ще имаме една сграда, ще турим един кръст и тази църква ще бъде толкова голяма, прочетете Откровението, че ще могат всички хора да се молят в нея. Сметнете колко голяма ще бъде тя, колко кубически метра обем ще има, какво грамадно здание ще трябва да е, та да могат всички да се молят в нея. Едно верую имаме всички ние, но за туй всички ще трябва да имаме широки възгледи. Всички вие трябва да се освободите от тия сегашни форми, от тия вярвания. Аз нямам нищо против тях, но те са изпълнили своето предназначение. Новото, което иде, Царството Божие, бъдещата нова култура изисква нещо съвършено, нещо абсолютно ново от тия стари възгледи, вярвания. И в Писанието се казва: „Ето, аз ще туря всичко ново, старото като една дреха ще замине“. Този стар дядо, който е умрял, заровен в гроба, и после възкръсва, той стар дядо ли ще си остане? Не, млади ще бъдат всички Туй се изисква сега.
Новото учение е учение на любов. Туй учение ще го приложим, ще го носим в себе си. Това, което бъдещата култура налага, то е, че тя ще бъде култура на любов, тя ще бъде култура на мъдрост и култура на истина. И тогава няма да има нужда от полици. В бъдещата култура полици няма да имаме, няма да казваме – подпиши. Сега нямам време да ви описвам какви ще бъдат съобщенията в бъдещата култура. Тъй че към средата на тази култура ние няма да имаме нужда от съобщения с железници и аероплани. Железниците, аеропланите да не мислите, че те са една култура. Някой приятел иска да ми изпрати едно писмо. Ще постъпи така: писмото ще бъде направено от най-ефирна материя, и този мой приятел, по силата на своя ум, по силата на своята воля ще го изпрати през пространството, ще го материализира в моя дом. Аз съм, да кажем, на 1,000 клм, разстояние от него, в една минута писмото ще бъде на масата ми. Искам да напиша някому писмо, марки нямам, ще напиша, ще го адресирам: До любезния ми приятел, ще го изпратя със силата на волята си до него. И тъй, дойде си той, на масата му писмо. После, няма да пращате слугиня та да купи едно кило картошки. Тебе ти трябва едно кило картошки, и някой твой приятел приел мисълта ти, знае, че имаш нужда от картошки, и ти изпратил. И ти, хоп, виждаш на масата си едно кило картошки, После, пожелаваш ябълки, някой брат ти приел мисълта, и току виж, през въздуха пристигат малко ябълки – няма да има излишък. Навсякъде по света ще намериш туй, от което ти се нуждаеш. И после, когато ще искам да пътувам, ще седна на стола, ще проектирам мисълта си към моя приятел, и тъй, както си седя на стола, ще изчезна – хоп при приятеля си. Поразговарям се с него, и от там изчезвам. Тъй ще започнат в света съобщенията, няма да има тренове, параходи и тия газове около тях, няма да има трамваи, дрехите ще бъдат чисти. Тогава ще бъде една възвишена култура. Ще се минава направо през вратата ти, била тя отворена или затворена. И да е затворена вратата ти, аз ще те намеря, ще вляза, ще приказвам и ще си замина. Турците казват: „Аджеибшей“ – т.е. странни работи! Но, тъй ще бъде. Тогава ще има култура между хората. И тогава хората няма да се питат, какви ще бъдат отношенията между мъжете и жените. Пак ще има мъже и жени, но те ще имат отделни апартаменти, няма да има плачене. Шестата раса ще бъде тогава. Къщи ще имат пак големи, градини, всички ще ходят, ще се разхождат, ще работят заедно. В малко време много ще имат, много работа ще свършат. Ще има много време за учение. Ще се разхождат не само по земята, но и по слънцето и по луната, и ще правят такива опити, каквито и не са помисляли.
Та, сега едва започваме. Казвате: „Какъв ще бъде светът? “ – Това, което имаме сега, то не е свят. От тази шеста раса има за сега същества, които живеят тук на земята. И сегашните хора ще влезем в тази нова култура. Тя е създадена.
Та, християнството в сегашната си форма е приготовление на хората към този възвишен и благороден живот. Този възвишен живот ще настане между хората, но трябва да направим известно усилие. Ще има неща, които ще се подложат на опит, за да няма съмнения. Защото, всяко нещо, което не е опитано, то подлежи на опит. Затуй всички трябва да се повърнем, всички да станем млади, млади по ум, със светли идеи, млади по сърце, и млади по воля. Взимам това в най-широка смисъл – всичко е на младите. Затуй казва Христос: „На такива е Царството Божие – на младите, на децата“. Всички трябва да бъдем Божествени деца. Всяко съмнение, всички тия раздори ще ги оставим настрана, и ще работим, защото има сили у нас, които не са засегнати. Един ден, в новата култура, ще дойде друго гориво, осветлението ще става по друг начин, храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи за шестата раса. И тя си има своя програма, ще внесе нещо ново за човечеството. Нейната култура в сравнение с настоящата, ще бъде култура на истинско братство.
И тъй Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“
Сега от всинца ви ще се изискват светли умове, чисти сърдца и силна воля! Казвам: Три допирни точки ви са нужни – допирна точка на Любовта, допирна точка на Мъдростта и допирна точка на Истината. Любовта ще внесе живот, Мъдростта ще внесе човешката интелигентност, а Истината ще внесе силната воля и свобода на човечеството. Какво учим ние? Съзнателният живот да дойде чрез Любовта, светлата интелигентност – чрез закона на Мъдростта и силната воля и свободата на човечеството чрез закона на Истината. Тези са задачите, които ще реализираме в нашата програма. Тя си има методи, чрез които ще могат да се реализират. Не че сега ще се реализират тия задачи тук, тя ги е реализирала, но ние ще възприемем нещата, и ще ги осъществим.
И тук, за пример, в Балканския полуостров, се забелязва една промяна на небето, то става много ясно, лазурно. Това са вече психически състояния, резултат на разумни влияния, които действат, и са видоизменили атмосферата. Има известни признаци, които показват, че разумният свят, разумни същества са почнали да действат, почват да филтрират физическия свят и създават по-добри условия, при които ние можем да растем, да се развиваме и да работим. Както на лозето се премахват ония развалени листа, ония паразити, така и невидимият свят е почнал да култивира всички ония същества, които искат да живеят по Бога, и да ги поставя при по-добри условия, и да казва: „Не бой се, още малко, и всичко ще се свърши“. И аз казвам: „Още малко ни трябва на нас” .
Та, сега ние имаме една задача. Ние ще проучим, има ли отношение новото гледище към нас. Ще проучим човешкото сърце, ще проучим човешкия ум, ще проучим човешката воля, нова наука имаме. Тази стара наука, тази стара философия ще мине. Ново схващане на материалния свят, имаме, нова светлина имаме ние. Туй, което виждаме при тази нова светлина, ще ни покаже, че има други начини за изследване на природата, не са само тези, които знаем. Затуй, онези, които идват в новата култура, трябва да се подготовляват.
Сега, ние можем да кажем, че това не е вярно, онова не е вярно. Не, има много неща неверни, но има и много неща верни.
Казвам: „Думите Христови ще ги вземете. Ако моите разумни думи на Духа пребъдват във вашето сърце, и ако вие, чрез вашата любов, чрез вашата разумност и воля пребъдете в мене, Отец ми, Който е неизменяем в себе си, и аз, който съм проявен в Него, ще дойдем, ще направим жилище във вас, и ще ви научим на същите пътища“.
Туй Божественото ще дойде. То е навсякъде.
Беседа, държана на 25 март, 1923 г., неделя 10 ч. с. на мястото „Изгрев” – Борисовата градина.
