Словото

Проверката

 Ако искате да знаете Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано и проверено, е реално.(1) Опитайте ме, но не ме човъркайте, защото   сами себе си ще  спънете. Пред вас стои човек, който може да ви каже Истината.(2)

Изпитвайте писанията (Йоан 5:39)

Човек има право да пртендира, че знае нещо само когато лично го е проверил. Дори най-големите авторитети и гении да са го проверили, то ползва единствено тях самите. Засега проверката е възможна само в математиката и в някои природни науки, където всеки лично се убеждава в това, което му се преподава. Една теорема или задача е усвоена истински, едва когато бъде решена без нечия помощ. Математиката учи, как човек сам да проверява всеки израз. Извън нея обаче  никой не учи, как да се проверява всяко изречение или твърдение.

Ако някой ни уверява, че верността на изреченията или твърденията не може да бъде проверявана, то той отхвърля възможността от всякакво знание, защото човек знае само това, което лично е проверил. Друг някой ще каже, че изреченията могат да са понякога верни, а в друг случай не, или че могат да имат повече от един смисъл. Това би означавало, че всички науки извън математиката са пълни с двусмислие, т.е. не могат да са науки, тъй като никой няма как да каже кое изречение е вярно и кое – не.

Първото най-основно, най-важно знание е: как човек да проверява верността на всяко твърдение. В противен случай никой няма да знае дали говори вярно, дали другите говорят вярно, дали всичко научено досега е вярно.(3)

 Това, което говоря, аз съм го изпитал и проверил. Никога не проповядвам нещо, което сам не съм опитал и направил. (4)Всяко учение трябва да бъде математически строго определено в умовете на хората – не механически. Тогава няма да се зараждат противоречия. Правото учение е само Божественото Учение, което може да се приложи, и което в продължение на една година, видоизменя човека и по форма, и по съдържание, и по естество. Нужна е увереност, че то е чисто Божествено, за да може да се използва.(5)           

Учението, което проповядвам, се състои предимно в това: да  запозная хората със законите на Живата Природа – това, на което досега никой не е учил. Процесът обаче е много бавен. В книгите става лесно, но ако някой иска да учи тези закони, е значително по-трудно. При изучаването на Живата Природа, човек става свободен в  мислите, в чувствата и в постъпките си. (6)

Трябва да се научи живият език на Бога и Неговата жива реч. Някои ще кажат:”Пак ли от азбуката ще почнем?” – Да, пак от там, защото това е началото и защото всички хора са забравили първоначалния си език. Добре е всички да знаят поне една дума от този език. Човек може да изучи много езици и стари, и нови, но най-важен е езикът на Природата. В областта на Истината всичко е точно и строго определено, а на земята всяко твърдение има и отрицание. Например някой каже: “мога”, това говори, че има нещо друго, което не може. Ако пък каже: “не мога”, с това твърди, че го може по друг начин. В Божествения Свят “мога” и “не мога” имат съвсем други значения. “Не мога” значи: “не съм способен да върша зло”, а “мога” – “мога да се жертвам за своите братя и сестри” (7)

Част от проблемите на сегашното човечество възникват от факта, че съвременните учени и философи си служат със сложни неопределени понатия. Те дават определение на думите, чрез различни неопределени идеи, което от своя страна води до объркване и неразбиране.(8) Казвам: Животът не се заключава в понятията, а се изразява чрез тях. Преди всичко е важно, когато двама души се срещнат да намерят обща база на опознаване, без помощта на каквито и да е понятия. Тази база ще осигури правилни отношения между тях.(9)

Изпитвайте духовете от Бога ли са (1 Йоан 4:1)

Сегашните хора имат много погрешни схващания за Духа. Христос казва: “Духът, който аз ще ви пратя, Той ще ви научи на всичко”. Онзи Дух, който научава човека на всичко, Той е Божественият Дух. Всеки един Дух, който дойде в човек, Той трябва да го научи, не само на едно нещо, но на всичко.(10) Мнозина разбират това буквално и казват, че не се нуждаят от външни учители. Тогава човек не би трябвало да се нуждае нито от майка и баща, нито от братя и сестри, нито от учители. За него външната природа ще бъде безпредметна. Но той трябва да учи и отвътре, и отвън – реалността е и вътре, и вън от него. Човек се учи отвътре, а навън прилага наученото.(11)

Източниците на знанието трябва да се различават, за да не се изпада в заблуждение. Някой казват, че слушат гласа на Бога. Неговият глас коренно се различава от обикновения говор.  На хората най-често идват да говорят заминали за онзи свят роднини. Това не е Божественият глас. Бог никога не говори така на хората. Човек трябва да дойде до вътрешна опитност, за да различава тези гласове от Божествения.(12)

Важно е да се различава кога Господ говори и кога духовете говорят. Много пъти Господ е говорил, но хората са давали ухо повече на другите гласове. Така те са объркали тези гласовете в себе си. Ухото им се е притъпило и сега не могат да чуят тихия глас на Бога. Духовете са гърлести, те говорят силно, за да чуват хората тях.(13)

Хората правят погрешка, когато не могат да разграничават нещата. Някой казва, че се занимава с духове, но идва да пита: “Това, което казва Духът, вярно ли е?” Щом Духът говори, какво ще пита вярно ли е! Щом дойде светлината,  пита ли се, дали това е светлина? Друг някой пита: “Сега Духът ли ми говори?” Когато Духът дойде, човек знае как да пее, как да мисли, как да говори. Тогава всичко е съвършено.(14)

Някой религиозен или духовен човек казва, че Господ му бил проговорил. Възможно е, но той трябва да знае откъде идва този глас. Има три възможни места: отдолу, отстрани – откъм ушите и отгоре – от центъра на мозъка. Най-мощният глас идва отгоре.(15)       Правата мисъл на Бога идва от три места: отдалеч, отвътре и през главата. Ако гласът е близо до ушите, това е глас на изкушение. Божият глас идва отдалеч. Ако идва отдолу, около пъпа, това е някакво отражение и човек не трябва да се вслушва в него. Трябва да чака да чуе гласа отвътре – някъде отдалеч и от главата. Мисъл, която идва само от едно място, е от физическия свят, ако идва от две места, тя е от духовния свят, а мисълта, която идва едновременно от три места е от Божествения свят. Този закон важи и в науката, и в музиката, и в поезията. Когато хората се вслушват в Божия глас ще разберат какво значи вдъхновение.(16)

Писателите трябва да проверяват произведенията си. Каквото напишат трябва да го преглеждат откъм правопис, стил и тогава да го пускат за печат. Някой казва, че не прави поправки в произведенията си – както му диктували духовете, така пишел. Ако разчиташ на духовете ще направиш най-големите грешки в живота си. Не разчитай на водата в шишето, а на Живия Божествен Извор, Който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онези мисли, чувства и постъпки, които минават през твоя ум, сърце и воля. Разчитай на тях, защото те ще ти донесат нужната опитност.(17)

Използвана литература:

1. Учителят, Царският път на душата, СБ, София, 1935г., с. 167

2. Учителят, Който дойде при мене, НБ, София, 1950г., с. 82

3. Манев И., Ключът към Абсолютното, АСК 93, 1997г., 6-7с.

4. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, Протоколи на Синархическата Верига, 15(28). 08. 1914г., Алфиола, Варна, 1995г.

5. Учителят, Сила и живот, Vс., София, 1922г., с.377

6. Учителят, Аз ви избрах, Извънредни беседи, София, 1995, с.121

7. Учителят, Аз ви избрах, Извънредни беседи, София, 1995г., с.124)

8. Вехтото премина, НБ, София, 1931г., с.136

9. Ценното из книгат на Великия Живот, СБ, София, 1932г., с.339

10. Учителят,  Божественият импулс, ООК, Жануа, София, 1999г., с. 629

11. Учителят, Делата Божии, НБ, София, 1940г., с. 349

12. Учителят, Учителю благи, НБ, София, 1934г., с.134

13. Учителят, Петимата братя, НБ, София, 1949г., с.196

14. Учителят, Божественият импулс, ООК, Жануа, София, 1999г., с.151

15. Учителят, Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, София, 1940г., с.367

16. Учителят, Законът и Любовта, ООК, София, 1936г., с.122-123

17. Учителят, Вечното благо, СБ, София, 1944г., с.246

Категории