Измина поредният осми лагер… Всичко, което се случваше беше толкова бързо, че накрая никой не разбра, как началото и края се сляха в един единствен миг. Шейсет деца и техните ръководители бяха едно неразривно цяло. Майката-природа, както винаги досега отвори своите обятия и беше твърде благосклонна към своите чада. Общата тема, която обединяваше нашата дейност при този лагер, беше възкресението. Без излишно афиширане върху идейните основи, всички бяхме потопени в събития, чрез които да съпреживеем пролетното пробуждане на природата посредством преображението на отделни представители на природните царства: минерално, растително, животинско, човек. Като обединяващ елемент и връзка между тях поставихме водата с уникалните и? свойства и предназначение на нашата планета. Така се сформираха различните дейности за всеки от петте пълни дни от пребиваването ни в Родопите. Те бяха посветени на минералите, водата, растенията, животните и човека в йерархична последователност. Бяха сформирани пет творчески групи от деца и възпитатели, които работеха с ентусиазъм и желание, всеки да внесе своята лепта в това общо преживяване – групата на виолетовите, на сините, на зелените, на червените, на жълтите.
Всички лагерници с отличителните си знаци – значки и флагчета с емблемата на сдружение „Слънчогледи” и изработения специално за случая тотем – се открояваха сред другите туристи, решили да посетят природните забележителности на Родопите: Бачковския манастир, Чудните мостове, пещерата Ухловица, Смоленските водопади, местността „Невястата”, връх Снежанка, планетариум Смолян, Роженската обсерватория, с. Широка лъка, с. Гела, язовир Въча…
Едновременно с наситената програма, изпъстрена с посещения на природни обекти и културни забележителности в района, стриктно се придържахме към някои моменти от дневния режим, станали традиционни за тези лагери: ранното сутрешно събуждане със звуците на музикални инструменти, гимнастически упражнения и паневритмия на близка полянка, вегетарианска закуска, обяд и вечеря, предхождани от дружно изпълнение на песента „Сладко, медено”, вечерно отчитане на деня, приказка и песен за лека нощ, специално отношение (програми, изненади, поздравления) към рождениците. Все повече се утвърждава сред децата, които идват на лагера, и друг почин, на който следва да обърнем внимание – грижата и взаимопомощта между големи и малки. Тя се проявява във всяка наша дейност: събуждането и приспиването (големите деца минават по стаите на малките и им помагат в тези битови дейности), походите и дневните занимания извън хотела, дейностите в творческите групи (не случайно лагерниците се разпределят така, че в дадена цветова група да попаднат равен брой деца от трите възрастови групи: 1- 4 клас, 5-7 клас и 8-12 клас).
Разнообразните дейности в лагера дават възможност децата да се изявяват във всеки момент, не само на вечерта на талантите: от украсяването на стаите и масите за закуска, през походите и всекидневните занимания, до вечерната приказка за лека нощ. С течение на времето децата стават все по-ангажирани в съвместната работа, все по-способни да се изслушват, да дават предимство на човека до себе си.
През тези седем възкресенски дни имахме възможност да поработим и върху друг важен момент от ежедневието ни: хигиената и подредеността (вътрешна и външна). Това стана възможно благодарение на личната съпричастност на всички лагерници, обгрижването на малките от страна на големите и хумористичния оттенък на провинението; при това сутрешната проверка на стаите (за почистено, подредено и проветрено) нямаше състезателен характер. При много от лагерниците се забеляза чувствителна промяна в тази посока. Има още да работим за въдворяване на ред в нашите действия и отношения, за създаване на добри навици – важни детайли особено в детската възраст, пренебрежимо малки, които имат големи последици в цялостния живот на индивида (външен и вътрешен).
Наред с походите и посещенията на красиви местности около Смолян имахме възможността да се насладим и на интересните беседи на Данчо „Звезди и числа”, на музикалните часове на Тонка, на упойващите звуци на пианото (Тонка) и виолата (Катя), да боядисаме сто и петдесет яйца с традиционни и модерни техники и да оформим с тях кът от природни материали, които събрахме специално за целта. До буйните води на пенливата река се спряхме за малко, за да се вслушаме в говора на водата, да отнесем със себе си шишенца със „заредена вода” и с мисъл за отговорността при изричането на определени думи или излъчването на добри мисли. А на традиционния лагерен огън през последната вечер на лагера, вглъбени в себе си и доближили се до едно по-пълно усещане за цялостта, отправихме колективна мисъл за благоденствието на всички хора по земята. В деня, посветен на растителното царство, при търсене на съкровище в гората, всеки успя да премине ред изпитания, но отново задружните усилия ни доведоха до целта, като тук видяхме как печелившата монета може да се окаже именно на страната на най-малкия измежду нас.
Незабравими преживявания имахме и в деня, посветен на животинското царство. Акцентът тук бе поставен върху живота на пчелите и организацията на пчелното общество. Запечатаха се в съзнанието на всеки беседата на Ефрем Моллов, председател на Съюза на пчеларите в Смолян, сред пчелните кошери, играта на малката Михаела, която се въплъти в ролята на работна пчеличка, сглобяване на кошер и подготовка за поставянето му от по-големите лагерници, както и по един кратък поглед в съкровищницата с тайните на пчелите, откъдето всеки от нас съхрани нещо ценно. Засаждането на лехичка около хотела предизвика интереса на по-малките. Бяха засяти повече от сто коренчета цветя, предоставени с любезното съдействие на родители от Ямбол.
Изпълнен със спомени за всеки от нас ще остане и „жълтият ден”. Съприкосновението ни със звездите в планетариума, в Роженската обсерватория и на лагерния огън подготви в нас съпреживяването на възкресението на човека – да го възприемем като космично същество и да преоткрием мястото му във всемира. За това помогна и замисъла на автономинацията за вечерта на талантите, насочена в три направления: зная, мога, стремя се към. И макар че играта „Минута е много” (която нямаше състезателен характер) представи в голяма степен това, което сме научили, преживели и проумели по време на лагера, вечерта на талантите даде възможност да се покаже работата, която е свършил всеки един от нас и в съдружие с други по отношение на вложените в него небесни дарове.
За всичко благодарим! За условията, които ни бяха предоставени от гледна точка на природни и битови дадености. За видимите и невидими помагачи. За съдействието от страна на всички приятели, които помагат с мисъл и средства тези лагери да стават все по-организирани – от това печелим всички.
Този път оставихме в околностите на Смолян пчелен кошер – едно ново прибежище за нашите по-малки братя, цветни алеи пред хотела, изникнали изпод детските ръце и ведър спомен от пребиваването ни сред добрите родопчани, които бяха отзивчиви наши домакини и сътрудници. Потеглихме към различни места – красивите кътчета на нашата родина, за да отнесем заряда на вълшебното съвместно преживяване и мечтите за нови срещи, дейности и идеи.
До следващия лагер!
Отзиви:
Добромира 12 клас: „За пореден път останахме с пълни сърца и души, чакащи с нетърпение следващия лагер, надявайки се да е по-скоро и сякаш да не свършва…нашият вълшебен свят, в който пазим само хубавото, защото знаем, че душите на всички са чисти и, защото сме Едно цяло. Свят в който една подир друга мечтите ни се сбъдват… от пълните до горе кани със чай, през отварянето на кошери пълни с пчели; невероятните игри, коя от коя по- забавна… до-о-о-о покоряването на върховете. И да , отново ще се завърнем с повече сили от всякога, за да покоряваме нови и нови върхове. А с тях и да осъществяваме нашите специални и възвишени мечти с новите си прекрасни приятели !!!
