ПРОСЕТЕ, ТЪРСЕТЕ И ХЛОПАЙТЕ
Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета само седми стих от седма глава на Евангелието от Матея: “Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори!”
Духът Божи.
Сега ще направя едно съпоставяне. Казано е: ”Просете и ще ви се даде.” Кои просят? – Децата в ранната си възраст просят. “Търсете.” – Младият търси. “Хлопайте.” – Старият хлопа. Следователно, просенето е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането за старите. Когато се говори за материята, разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т.е. две качества. Силата е подвижна. Силата представя съдържанието на материята. Казват: “Материя, сила, живот или разумност.” Животът е разумното, т.е. в живота, сила и живот или разумност. Животът е разумността, разнообразието. И тъй, формите представят неподвижното в живота. Силата пълни тези форми, а животът им дава съдържанието. Следователно, вашето тяло представя външното, материалното, формата. Онова, чрез което се проявявате, това представя вашата сила. Това, което поставя цел, смисъл и към което се стремите, то е живота, разумното или Божественото. Така се назовава животът и на земята, и на небето. Върху материята съществуват различни философски разисквания. Ние ще оставим тези разисквания настрана, понеже според нас всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика на ума. И най-лошите работи, и най-добрите работи представят упражнения. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че достойнството му се е накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи знаещият може да скъса незнаещия. Обаче незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.
Сега вас ви интересуват три неща. Човек трябва да има една форма. Това е материята, която е еднообразна. В живота има достатъчно количество материя, следствие на което вие можете да живеете, колкото години искате. Често хората страдат. Единствената и главна причина, поради която хората страдат е, че дават своите жилища, телата си, които им са дадени да живеят, под наем. По този начин те искат да печелят повече пари. Никога не давайте апартамента си, който Бог ви е дал, под наем. Приемайте гости без пари, но никога не давайте апартамента си под наем.
Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е, защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания: той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Трето съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, дотогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната на вас. Вие няма да имате понятие как да използувате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. Запример, в живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето. Всички останали, които живеят в умерените пояси, имат друго разбиране за времето. Онези, които живеят на север, казват: “Дебели дрехи ни трябват на нас, с кожи трябва да се обличаме, лицето ни трябва да бъде покрито, не се живее така.” Това е философия на живота. А онези, които живеят в умерените пояси, казват: “Лицето не се нуждае от покривка.” Обаче те съвсем не отхвърлят кожените дрехи. За да не се простудяват, те не отхвърлят кожените дрехи. В тропическите страни пък, никакви кожуси не трябват. Там се обличат със съвсем тънки дрехи. Всичко това се дължи на външните условия, които дикуват на хората как трябва да мислят. Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс. За умерените страни – горе-долу, а за тропическите страни съвсем не отговарят. Когато някой ми говори за тънки дрехи, питам го къде живее. Той казва, че живее в тропическите страни. – Твоето учение е за тропика. Казват за някого, че е материалист. – Той е в северния полюс. “Ама той е много духовен.” – Той е в умерения пояс. “Той е Божествен човек.” – Да, той живее в тропическия пояс. Често най-големите лошавини се раждат от тропическия пояс. Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В северния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни. В северния пояс животните са малко по-човеколюбиви. Мнозина мислят, че като станат Божествени, ще изключат злото. Не, злото не е изключено и в Божествения свят. Вие се чудите как е възможно злото да съществува и в Божествения свят. Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват. Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слезат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: “Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а тук вие казвате, че сте били големи специалисти на злото.” Та възгледът, който имате, какво злото не съществува в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората. Всеки човек, който не разбира Божиите закони, той лесно може да създаде злото в себе си. И тогава казвам: Ако нямаш светлина, ще бъдеш в тъмнина. И тогава се задава въпросът: “Кой кое роди? Тъмнината ли роди светлината, или светлината роди тъмнината?” Да се задава този въпрос, то е все едно да се задава въпросът: “Кокошката ли снесе яйцето, или яйцето излюпи кокошката?” Кое е съществувало по-рано: Кокошката или яйцето? Има философи, които твърдят, че кокошката е съществувала преди яйцето. Значи, яйцето е излязло от кокошката. Други пък мислят, че яйцето е съществувало преди кокошката. Това са адвокатски спорове. Този въпрос не е нужно да се разрешава. Защо този въпрос не трябва да се разрешава? От икономическо гледище, ако вие разрешите този въпрос, вие ще повредите своя живот. Ще ви приведа един пример, да ви обясня защо не трябва да го разрешавате. Има един анекдот, който разправя за един адвокат, някъде в Германия е било това. Той имал едно дело да разглежда, което го разтакавал цели 34 години и все не могъл да го разреши. Като започнал да води това дело, той бил млад момък. После се оженил, родил синове и дъщери, дал им образование, възпитал ги, но това дело все още не свършвало. Един ден дъщеря му се заженила. Тя взела един млад адвокат. Баща й дал в наследство като зестра на своя зет делото, което той водил 34 години. Младият зет, за да покаже, че е способен, взел делото и в една година го разрешил. Тогава бащата казал: “Много си глупав. От бързото разрешаване на това дело виждам, че гладен ще ходиш. С това дело аз се прехранвах цели 34 години.”
Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми: Кое е онова, което прави плода да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива. Кажете ми, всички плодове, които цъфтят, завързват ли? Някои цветове цъфтят, без да завързват. Коя е причината за това? Явяват се разни теории, които ги обясняват. Теориите, обаче, са само една възможност за изясняване на фактите, а фактите са истини, които съществуват в природата. Днес съществуват безброй факти, на които ние не можем да дадем никакво разрешение. Фактът си е факт, той може да се обясни по един или по друг начин. Например, някои казват, че математиката е точна наука, но в какво се заключава математиката? В математиката се работи с отношенията на числата и на буквите. При ред математически отношения, някои отношения са верни, а други не са верни. В какво седи геометрията? В отношението на точките, на правите линии, на фигурите и т. н. Значи, геометрията се ползува от математиката. Казват, че някои учени са изчислили точно математически, какво е разстоянието от Слънцето до земята. Казват, че разстоянието е около 92 или 93 милиона мили, или около 150 – 155 милиона километра. Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километри далеч от Слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от Слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления, някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам.
Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от противоречията, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: Кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Сега като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете, от какво зависи вашето благощастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си. Всички ония, които съзнават това, те живеят. Като извършат някакви погрешки, хората хвърлят облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни вижда. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че със своите грехове ние туряме една преграда между Бога, между Неговата любов, която не може вече да действува в нас. В каквото и да е отношение, човек не трябва да допуща в живота си нито една погрешка. Правиш ли си някаква рокля, никаква погрешка не допускай върху роклята си. Не е достатъчно само външно роклята да бъде хубава, но тя трябва така да бъде ушита, че с нищо да не шокира. Като се облечеш с тази рокля, първо се облечи за Господа, после се облечи за Слънцето, за вятъра, за водата, за цветята, за дърветата, за животните и т. н. Няма ли да бъде това нещо интересно? Представете си, че срещнете един говедар, облечен с фрак, с цилиндър на главата. Мислите ли, че този говедар ще вземе кривака в ръка? Не, той няма да носи кривак. Сега говедарят носи кривак, защото дрехите му са прости, стари. Като няма фрак и цилиндър на глава, като няма какво да прави, той ходи по цели дни след говедата и ги бие. Някой казва, че по-добре е човек да е свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри. Следователно, можем да кажем, че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри. Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати, те не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без богатство. Ти имаш здраве, но не го цениш. Казваш: “Защо ми е това голо здраве?”
Един млад българин от Варненско някъде бил известен по своята сила и юначество в цялата съседна местност, във всички околни села. Той с всички се борил и на всички надвивал. Често той казвал на майка си: “Мамо, какво да правя с това голо здраве? Не съм доволен от него. Всички моми ме избягват, мислят, че ще ги бия, страхуват се от мене. Всички по-слаби момци се харесват на момите, а мене никоя мома не ме харесва, никоя не ме иска.” Случило се, че този млад Стоян заболял и лежал в легло цели три години. През това време той казвал на майка си: “Мамо, да оздравея веднъж, че ако искат с камъни да ме товарят, на всичко съм готов.” Питам: Този момък за пехливанлък ли се е родил? Неговата сила е на място ако, като отиде на хорото, види, че някой момък закача някоя мома, той да го набие. Ако той защитаваше момите, те щяха да го обичат и уважават. Следователно, силните хора трябва да приложат силата си за защита на слабите. Аз взимам жената като емблем на детето. Жената е дете, родено от човека, от мъжа. Първото дете, което се е родило в света, това е жената. Значи, първото дете е било женско и го нарекли Ева. Много хубаво име са й турили. Ева произтича от Йехова. Йехова е свещеното име на Бога, което в еврейския език никога не се произнася. Името на Бога на еврейски език никога не се е произнасяло. Свещено име е то.
Та казвам: Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една хубава черта. Някой път срещате един разбойник и чувате да казва: “Толкова грехове съм направил досега. Сега ще направя едно добро.” Доброто, което този човек прави, е от съзнание направено. Като прави зло и престъпления, той си казва: “Не правя добре аз.” Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешение това, когато човек се плъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по права плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде доброто и го съзнае, оттам вече започва правият път. Та в живота като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате до нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук или там, вашето положение ще бъде следното. Един пътник закъснял една вечер. Понеже било много тъмно, леко се подхлъзнал, но успял да се хване за клонете на едно дърво. Така прекарал той цяла нощ, но понеже ръцете му отмалели, той решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той си представял грамадна пропаст и като се спусне в нея, ще се убие. Като мислел какво да прави, мислено се простил с майка си, с жена си, с децата си, започнал да плаче и си казал: “Така ми е писано, най-после да става каквто е определено от Бога.” Като се примирил с положението си, той се спуснал, но каква била изненадата му, когато видял, че под него има само 25 сантиметра разстояние до земята. Така и вие седите на едно разстояние само от 25 сантиметра от земята и какво ли не ви дохожда наум. Да, 25 сантиметра е това. Пусни се, да ти е спокойна душата и да поемеш новия път. Следователно, всички големи страдания, от които се оплаквате, са все на 25 сантиметра разстояние. Ако се пуснете, ще се освободите. Търсете в началото на живота си да имате една отлична майка и един отличен баща. Търсете във възрастния си живот да имате една отлична приятелка и един отличен приятел. На стари години хлопайте в библиотеката да имате хубави книги за четене.
Сега вие сте дошли на земята при един такъв хубав живот да отправите своята мисъл към онова възвишеното, красивото, което съществува в света. Вие никога не сте били при по-добри условия на живота, отколкото тия, при които сте сега. Ако земята не беше толкова красива и хубава, и ако Бог не я обичаше, Той никога не би изпратил своя син на земята да каже на хората, че и на тази земя може да се живее и да се учи. Хората са дошли на земята при най-добрите условия, но учат нещата, които не са за тях. Казват, че искат нова програма, защото им дотегнало да се карат и бият. Какво лошо има в това, че си се скарал с един свой приятел? Като си се скарал с приятеля си, ти се станал по-искрен. Казал си му това, което в друго време не би му казал. Иначе щеше да го лъжеш, а така по-добре, че си му казал истината. Та казвам: Мъчнотиите, условията, при които трябва да живеете, трябва да се справите с тях. За да се справите с тях, вие трябва да разчитате на нещо. Има неща, на които никога не можете да разчитате. Запример, вие не можете да разчитате на вашето детинство. През своето детинство ти ще разчиташ на своята майка и на своя баща. Това се отнася до възрастта на просенето. При търсенето ти ще разчиташ на себе си, понеже си възмъжал. А при хлопането ти ще разчиташ на онези книги, които те учат на новото. Според мене, старият човек е художник. Той е свършил вече всички занаяти и ще рисува само. Най-добрите художници в бъдеще ще са все стари хора. Преди няколко време дойде при мене една стара сестра в доста напреднала възраст и ме пита: “Учителю, какво да правя?” – Вземи четка и стани художничка. – “Ама толкова годишна съм вече.” – Тъкмо сега ти е времето. Когато искаш да се скараш с някого, вземи четката и започни да рисуваш. Вместо да кажеш една груба дума, по-добре нарисувай една красива линия. Запример, как бихте нарисували един човек, който се гневи, сърди? Ще нарисувате на веждите му две линии. После ще свиете мускулите на лицето му, на устата. Устните му ще се свият, ще станат по-тънки. После ще свиете ръката му на юмрук. Това е права философия. Не считайте, че всичко, каквото става във вашия живот, е излишно. В природата няма излишни неща. Това, което наричаме празно, излишно, то е човешка работа. Природата дава изобилно и радости, и страдания. Вашите страдания са благословения за другите, а вашите радости са нещастия за тях. Така седи въпросът. Когато вие сте щастливи, други са нещастни. Когато други са нещастни, вие сте щастливи. Следователно, защо да не можем да се радваме на радостта на другите? Защо и техните скърби да не бъдат и наши скърби? Защо да се радваме и на скърбите и нещастията, които ни сполетяват? Нещастните хора се учат, а щастливите се забавляват. Добрите хора почиват, а лошите работят. Ако вие бяхте станали добри, щяхте да почивате. И наистина, когато хората стават религиозни, те казват: “Ние завършихме нашата еволюция.” Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: “Нас вече не ни трябват дрехи.” И поетът като стане духовен, казва: “Не искам вече да пиша.” Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен, ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора, понеже те са щастливи заради твоето нещастие. И когато си радостен, пак свири, за да утешиш, които са скръбни. Та казвам: Само по този начин като постъпвате, животът ще се подобри. Мнозина мислят, че като дойде Христос, Той ще оправи света. Ако дойде Христос да подобри икономическото положение, животът пак няма да се подобри. Първият човек беше при най-добри икономически условия на живота. Адам беше при най-добри условия на живота. Той имаше на разположение голяма библиотека, да чете колкото иска. Кой го застави да сгреши? Той имаше всички плодове на разположение. Пък имаше и отлична жена. Отде дойде грехът в рая? Какво й липсваше на Ева? Тя имаше отличен другар. По-добре построен по ум, по сърце, от Адама нямаше. Той беше отличен тип, слънчев тип, отлична душа. Но когато Ева сгреши, той каза: “Аз ще отида с нея да й покажа какво да прави. Ще напусна рая и ще отида да страдам заедно с нея.” Невидимият свят одобри поведението на Ева. Той пожела да отиде заедно с нея да я избави от страданията, които ще я сполетят. От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания се дължат на нашето минало. Ето в романа на Виктор Хюго “Клетниците”, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало.
Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? За греховете и погрешките, които си направил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел за изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал и да приложим в служба добродетелите си, които Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва. При това не ставайте съдии едни на други. Че някой паднал и се окалял. “Ама защо падна, защо направи това?” – “Направих го вече.” – “Трябваше да бъдеш внимателен.” – “Трябваше, но не бях.” – “Знаеш ли колко вреда си направил?” – “Зная, но направих.” – “Не трябваше да падаш.” – “Не трябваше, но паднах.” Считайте за привилегия, че сте направили една погрешка. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек, който изправи погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Добродетелта, доброто, е най-естественото положение за нас. Да проявим една добродетел, това е естествено положение. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са естествени за нашата душа.
И тъй, като деца трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца, като стари трябва да хлопаме, да имаме отличен ум, да можем с него да служим на Бога през всичките времена на нашето съществуване на земята.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
37-ма неделна беседа от Учителя, Държана на 4 септември, 1938 г., 10 ч. преди обяд.София – Изгрев.
ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА
Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще ви прочета нещо от книгата “Светът на великите души” от Учителя. “Дни на битието”.
Духът Божи.
Човекът има нужда да се учи и то постоянно. Земята трябва да се счита като едно учреждение, като един университет на слънчевата система. Където и да е, каквато и погрешка да направи, пращат го на земята да се изправи. Земята е един университет за спасяване на хората. Когато казват, че човек трябва да се спаси, това разбира да се освободи от всякакви болести, от всякакви препятствия. Има два начина за придобиване на знанията. Някои казват, че нас ни трябва религия. Но религията е наука за сърцето, но човек не е само сърце. Човек е и ум. Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията Мъдрост. Ние можем да кажем, че религията е наука за любовта. Но любовта още не се е засегнала. Сега за религията се говори така, както възлюбленият говори на своята възлюблена или пише писма с черни букви. Той й пише поетични писма, в които излива своите чувства. Преди да се оженят, неговата възлюбена го счита ангел, а като се оженят, крилата му падат. Тогава той става обикновен човек. Това са голите факти. Питам: Каква е тази наука, която обезкриля ангелите и им оскубва крилата и перата? Тази наука мяза на науката, която всеки господар прилага по отношение на своите кокошки. Заколи я, после й оскубе перата, свари я и си я хапне. За него е добре, но за кокошката е зле. И след това хората се спират и казват, че Господ е направил така. Ще кажете, че Господ е казал така. Не, хората са направили така. Ще кажете, че Господ е казал така. В кой кодекс е казано така? Все хората говорят. Те казват, че говорят в името Божие. Това е въпрос. Всеки може да каже, че Господ му е говорил. С това аз не оспорвам, щом Бог му е говорил. Но как е разбрал Господа, това е въпрос. Как ние разбираме Бога, това е важно. Когато златарят взима злато и прави различни примеси, като намалява процента на златото, кой печели от това? Златарят печели, а купувачът губи. Вярно е, че златото е меко и за да може да се употребява, то трябва да се смеси с някой твърд метал. Това е извинително, но когато златото стане смес – наполовина злато и наполовина от другия метал, тогава ние губим от онова, което златото носи в себе си.
Та казвам: Нас ни е потребна истината. Аз взимам златото като символ на истината. Нас ни е потребна онази истина като символ на реалния живот. Без истината никакъв реален живот не може да съществува. Що е истината? Истината е реалният живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. Онези хора, които само се радват, са много егоистични. Този човек се радва от сутрин до вечер, както някой от сутрин до вечер мисли за своята възлюблена. Тя е като един идол за него. И той постоянно мисли за нея. Само тя съществува в сърцето му. Питам: Какъв смисъл има животът ако обичаш само един човек в света? Какво трябва да се прави? Ще направиш така, както Бог прави. Бог само едного ли обича? Той е насочил своята мисъл и към най-малките същества. Той всички държи в своята мисъл. И те живеят благодарение на неговата мисъл към тях. На всяко най-малко същество Той е дал съответствуващ живот, съответни условия, съответно внимание. По същия начин трябва да постъпваме и ние. Та казвам: В сегашния век ние трябва да изменим своите вярвания, своите понятия и възгледи за живота и за природата. Ние мислим, че единственото разумно същество, това е човекът. Така е това, но не зная как биха мислили мравите за себе си. Ако влезете в мравешкото царство, ще видите, че те мислят какво по-разумни същества от мравите няма. Това е тяхното съзнание. Казвате: “Мравите могат ли да мислят?” Те имат цяла военна служба. Те имат разни чинове офицери: полковници, генерали, които предвождат войската си. Те имат ред правила, на които се подчиняват. Те имат тактика как да става нападението.
Сега, тия неща могат да се тълкуват различно. Казвате, че Бог е създал човека. Да, но животните Той не ги е създал. Той казал и нещо станало. Каквото е казал, всичко е станало. Значи, Той е създал много неща със Словото си. Важно е да се знае, когато Бог е казал нещо, какво е имал в своя ум. Когато е създавал човека, какво е имал в своя ум. Ние трябва да вникнем в сърцето и в ума на Господа, да знаем, какво е имал Той предвид. При сегашните условия ние сме толкова близо при Бога, доколкото разбираме Словото му, доколкото разбираме Духа Божи. Колкото заблужденията на хората са по-големи, колкото те са по-далеч от Бога, толкова те са повече по периферията. Наистина, ако турите едно дърво в огъня, то няма да се стопи, но ако го нагреете около триста градуса, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче ако турите един метал на огъня, той ще се стопи. Има вещества, които само при топене могат да кристализират. Често хората говорят за Божията Любов, но тази любов е един метод за претопяване на хората. Човек не може да възрастне и да се усъвършенствува, докато не мине през Божествения огън. Мине ли през този огън, той ще приеме в себе си вечния живот. Писанието казва, че Бог е огън пояждащ. За кои? За неразумните, за онези, които не следват пътя към Бога. За онези, които разбират пътя Му, Той е вечен живот, живот на блага.
Сега аз не искам да ви говоря за теориите на хората, какво те мислят, какво искат. Хората от памтивека са мислили и свобода са имали. Първите хора, които бяха свободни в рая, след като дойде при Ева черният адепт им каза, че им носи ново учение, те изгубиха свободата си. Той им каза: Вие още нищо не знаете. Но ако приемете учението, което аз ви нося, вие ще станете като Бога, ще станете независими. Питам: На каква степен на развитие е било съзнанието на първия човек, който се е подмамил от тази мисъл, че ще бъде като Бога? Тази идея е много проста. Днес всеки човек може да се подмами даже с малко пари. Аз правя едно сравнение с честността на хората. Има хора, които са честни до хиляда лева, други до десет хиляди, трети – до сто хиляди лева и т. н. На един български инженер предложили един милион лева и той казал: “Моята честност при един милион капитулирва вече. Ако ми дадат един милион златни французки пари, аз ще ги взема и няма да остана да живея в България, да се мъча, но ще отида в странство, да си поживея малко спокойно.” Как ще живее спокойно с един милион лева? До известно време може да бъде спокоен, но после не може. Ще те пипне някоя опасна, заразителна болест, като хорера или чума, или проказа, че ще видиш тогава, че и един милион лева няма да ти стигнат да се лекуваш. Какво ще правиш тогава с този милион? Или ще дойде смъртта, ще те хване за гушата и ще те задигне. Тя не гледа на това дали си богат или сиромах. После ще дойдат да те утешават, че такава е била волята Божия, да умреш. Това е предмет на човешката философия. Ще кажете, че Господ е говорил на Мойсея. – Олабелир. За мене истината седи другояче. Според мене истината е само това, при което хората оживяват. Когато някой ми говори за Бога, за истината, казвам: Имам един приятел, който преди два дена умря. Иди на гроба му и го възкреси, щом Бог ти е говорил. Ето, Бог говореше на Христа, затова, когато Лазар умря, Христос се изправи на гроба му и каза да излезе от гроба си, и Лазар излезе от гроба си, и възкръсна. Ако вас ви поставят на такъв изпит, колцина от вас ще можете да го издържите? Следователно, когато говорим за истината, ние разбираме онази истина, която може да измени нашия живот, която може да измени нашите мисли и чувствувания и да ни даде онова направление на живота, че и ние да се задоволим вътрешно. Не е въпрос за външно доволство, но вътрешно, което да осмисли всички неща в живота ни. Истината е облеклото на Бога. Ти не можеш да придобиеш това, ако не се допреш до тази дреха на Бога. За онази жена, която се допряла до дрехата на Христа, се казва, че от Христа излязла някаква сила. Казвам: Ние не знаем още Бога, но неговата дреха знаем. Всеки може да види дрехата на Христа, да се допре до нея. Който се е допрял до дрехата на Бога, в него веднага настава голяма промяна. На това именно днес учените хора дължат всичко. Всички открития, които стават, се дължат все на това. Бог е, който открива на учените. Всички гениални, всички талантливи и всички учени хора, във всички направления на живота представят именно тази жена, която се допира до дрехата на Бога. Като се допрат до тази дреха, те стават учени и придобиват истинското знание. Единственият авторитет, който знае, който е създал света, това е Бог и само Той може да каже как го е създал. Съвременните хора се интересуват само от това, как ще прекарат последните 20 – 30 години. Научните данни установяват положително, че откак този университет, земята, е създаден, са се изминали вече два милиарда години. А откак човек се е явил да следва този университет, са се изминали около триста хиляди години. Предполагат, че този, който е направил този университет, е определил нейния живот да се продължи още за два милиарда години. Тъй щото човек има да учи на земята още два милиарда години. Казвате: “Какво още има да се учи?” – Че човек едва сега е започнал да учи. Само триста хиляди години са минали досега в учение, а остават още много. Всичкото знание, което човечеството е придобило досега, може да се събере в 90 книги, големи колкото Библията. Ако тези книги ги напечатат в човешкия мозък, ще остане място още за 900 такива големи книги. Това са научни данни, които не искам да приемете абсолютно. Това са данни, които показват, какви големи възможности се крият в бъдещото развитие на човешката душа. Един ден човек ще съблече смъртното си тяло и ще се облече в безсмъртното. Сега ние страдаме по единствената причина, че не разбираме законите на истинския живот. Ние не сме родени от безсмъртни майки и бащи. Давид казва: “В грях ме зачена майка ми.” Каквато е майката, такъв ще бъде и синът. Какъвто е бащата, такава ще бъде и дъщерята. Та за да стане едно преобразувание, Писанието казва: “Роденият от Бога, грях не прави.” Как ще се родиш от Бога? Човек не може да се роди от Бога, докато не е заченат в любовта, в мъдростта и в истината. Значи, три неща се изискват, от които човек да бъде заченат.
Засега вие сте под бремето на човешките майки и бащи. И Христос е казал: Дотогава, докато вие не се отречете от вашите майки, от вашите бащи, от майките на вашите майки и от майките на бащите на вашите бащи, вие не можете да бъдете мои ученици. Тъй щото в новата религия, която иде сега в света, три неща се изискват: Всички хора без изключение трябва да бъдат заченати в Божията любов, в Божията мъдрост и в Божията истина. Понеже вие сте във великата школа на живота, и аз ви казвам това. Ако Христос би дошъл днес, и Той би ви казал същото. Кога ще дойде Христос? Когато и да дойде, и той ще каже същото и вие ще го проверите. Когато дойде Христос на земята, Той проверяваше, какво са казвали пророците преди Него и цитираше това, което те са казали. И пророците говорят. Но Христос няма да дойде по този начин, както хората Го очакват. Христос ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. За някои хора Христос е дошъл вече, но за някои не е дошъл. И в такъв случай всеки друг, който не дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората, не е истински Христос. Външно всеки може да каже, че той е Христос, но това не е валидно. Той не е авторитет, но онзи Христос, който ще възкреси човечеството, Той ще дойде в сърцата, в умовете и в душите на хората. Той ще внесе любовта в сърцата на всички хора и народи и ще се познават. Този, който може да накара всички хора да съгласуват в своите интереси, това е истинският Христос. Не е въпрос в какво аз вярвам. Това е мое лично вярване. Важно е и вие сами да вярвате в любовта Божия. Казано е в Писанието: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил от небето.” Когато Христос дойде, Той ще се всели в човека и той ще стане нов човек. В Писанието е казано: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И аз ще ви се изявя.” Като дойде Христос, Той ще ви се изяви.
Сега, онези от вас, които имат истината в себе си, аз им сърадвам, не искам да им давам ново верую. Аз казвам само какво е новото верую на Божествения свят, какво Бог изисква от нас. И Мойсей преди Христа още е казал: “Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.” Значи, четири неща са необходими, за да възлюбиш Господа. И после се казва: “Да възлюбиш ближния си като себе си.” Това са двата велики закона в света, в цялото битие. Когато дойде младият човек при Христа и го запита какво да прави, за да наследи живот вечен, Христос му каза: “Прави това, което е писано.” Върху тези две заповеди почива целият закон. Значи животът почива върху три неща: Върху Божията любов или върху любовта към Бога, върху Божията мъдрост и върху Божия Дух, който постоянно изпраща своята светлина и върху Божията истина, която ни дава свобода и ни избавя от всички онези страдания, на които човешката душа е изложена в света. И аз казвам: Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: “Истината ще ви направи свободни”. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстване на зародиша. Божията мъдрост считам за условия, при които зародишът се развива. А истината подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно. “В какво да вярваме?” – Вярвай в каквото искаш. Като разглеждаме живота на съвременното човечество виждаме, че е вярвало в различни неща. В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си, произтичат всички съвременни стълкновения. Казвате: “Да преживеем един живот, че каквото ще да става.” Питам: Един живот от 120 години, живот ли е това? Според научните данни, на човека му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на Слънцето. Колко години ще живее на Слънцето? Дойде някой при мене и ме пита: “Къде е Господ?” Казвам му: Аз ще ти отговоря на въпроса, но ако и ти ми отговориш на нещо. – “Готов съм.” – Добре. В нашата слънчева система има милиони слънца. Аз искам да ги посетиш всички и след като се върнеш на земята, тогава ще ти отговоря какво нещо е Господ и къде живее. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години и като се върнеш при мене ще бъда на твое разположение. Мнозина задават този въпрос, какво нещо е Господ, но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които е създал и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята и се разговаряха с Него. Той се разговаряше с тях по разни въпроси. Но един от учениците Му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри – една за Тебе, една за Мойсея, една за Илия. Тези двама капацитети дойдоха от другия свят да се разговарят с Христа. Някои питат: “Кое е заставило Христа да се моли?” Те разбират молитвата в ограничен смисъл. Молитвата е дишане. Когато се качва по високи планински места, дишането на човека се усилва. – “Ама защо трябва човек да се моли?” – Ако не се молиш, ти нищо няма да придобиеш. Молитвата е процес, подобен на дишането. Чрез молитвата човек се освежава. Без молитва мъртъв ще бъдеш. С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се раздвижат, такова нещо представя и молитвата. Иначе отде ще дойде животът? Казвате: “Защо трябва да се моля на Бога?” – Молитвата е най-красивият език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма. Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега хората още се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхват. Казват за някого: “Той си въздъхна.” Да си въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже. Турците, например, са взели от птиците една дума и я употребяват в своя език. Тази птица казва: “Чик-чик.” На турски “чик” означава “излез”. Като чуеш тази птица да казва “чик”, това значи трябва да излезеш. Следователно, като загазите някога и чуете тази птица да каже “чик”, трябва да излезете вън от това положение, в което се намирате. Това не трябва да го вземете в абсолютен смисъл, но то е едно съвпадение. Всяка птица, която казва “чик”, и тя е имала някакво основание да вземе тази дума и да я употреби за даден случай.
Та казвам: Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: “Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което искаш от мене.” Днес всички хора, млади и стари, всички майки и бащи, всички свещеници и учители трябва да въздъхнат. И ученият трябва да въздъхне, за да се отвори пред него един голям простор. Религиозният трябва да въздъхне, за да се освободи от заблужденията си. Тъжният трябва да въздъхне, за да се освободи от тъгите си. Мъртвият трябва да въздъхне, за да дойде живот в него. Всички хора трябва да въздишат. Казвате: “Кажи ни една идея.” Казвам: Всички трябва да имате тънко ухо и да не казвате думата “ох”, защото тя е човешка дума. Хората, които въздишат, имат нещо приятно в себе си. Като въздишат, ти едва можеш да ги чуваш какво шепнат. Нежни са техните думи. Той се моли, моли и после пак въздъхне. Неговата молитва на въздишането е всякога чута от Бога.
“Изтълкувай ни тази притча!” Сега, като деца на този велик Баща, ние му благодарим, дето ни е изпратил в този университет да се учим. При това Той се е погрижил за всички наши удобства, пратил ни всички наши професори да ни учат. Много хора не могат да намерят местата си в живота, защото не знаят коя част от мозъка си да употребят в работа. Мнозина мислят, че като работят със задната част на мозъка си, ще станат религиозни. Не, искаш ли да видиш Гсопода, ти трябва да работиш с горната част на мозъка си, отгоре на главата, а работиш ли със задната част на мозъка си или при ушите, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ако работиш с тила си, ти ще си създадеш такова положение, от което после ще плачеш. Господа ще търсиш в челото си, отгоре на главата си. Следователно, искаш ли да намериш любовта или Господа, търси го в горната част на мозъка си, отгоре на главата. Искаш ли да намериш философията, търси на челото си, над веждите. Когато се тъче, какво правят българите? – Те си служат с едно кросно, което е отгоре и едно отдолу. И като навиват совалката, платното минава от едното кросно в другото, при което едното се увеличава, а другото се намалява. Дотогава, докато кросното на физическия живот не се развие и на другото не се навие, от човека нищо не става. Засега всичко е добре насновано, но вие трябва да работите. За хората, които работят на физическото поле, предстои отлична работа. Днес всички хора седят и питат: “Кога ще се оправи светът?” Ако всички хора биха въздъхнали истински, Бог щеше да ги почувствува и щеше да ги чуе, но те още не въздишат както трябва. И Писанието казва: “Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. И аз ще ви се изявя.” Когато човек е в едно вътрешно голямо противоречие, той трябва да се обърне към Бога с всичкото си сърце. Има такива големи противоречия в човешкия живот. Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточи, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачи, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост. Разумният човек предварително взима мерки. Като разбереш, че са се събрали такива вещества повече, отколкото трябват, ти ще си наложиш някаква диета. Съвременните хора трябва да се подложат на една диета, чрез която да филтрират своите желания, да преработят своите чувства и мисли. Често през ума на човека минават такива мисли, с които той няма нищо общо. Само минават и заминават край него, без да му допринесат някаква полза. Ако някой от вас би отишъл в рая, с какво особено ще се отличава? Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе нещо, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере. Казват: “Какво нещо представя Божественият свят?” – Нищо особено не е, но в Божествения свят има такава музика и поезия, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за този свят. Ако чуете някое от възвишените същества от онзи свят, техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата? – Най-много на разстояние 15 – 20 километра. Ако много викаш и кряскаш, твоят глас ще се чуе най-много три педи над главата ти. Мнозина мислят, че с плач всичко могат да постигнат. Те плачат и казват: “Господи, не виждаш ли нашите сълзи?” Казвам: Ако вие ценяхте сълзите, щяхте да ги събирате в бутилки. Де са вашите бутилки? Колцина от вас имате бутилки, пълни със сълзи? Значи, това, което не цените, вие го оставяте да падне на земята. Ако вие цените вашите сълзи, вие щяхте да ги събирате в шишета. Значи, Господ цени тъкмо това, което вие не цените. Що са вашите страдания? Според мене, ако вие наистина ценяхте вашите страдания, щяхте да имате долапчета, да ги скриете от чужди погледи. Страданията ви трябва да бъдат добре облечени, като някое красиво, добре облечено дете. Значи, това, хубавото, вашите страдания, вие ги оставяте да ги тъпчат хората. И след това искате Господ да се интересува от вашите страдания. Как може Той да се интересува от това, което вие сами не цените? Когато Христос се молеше в Гетсиманската градина, Той страдаше, вследствие на което от порите Му излизаше пот и кръв. Христовите страдания отидоха при Бога. Питам: Отговори ли му Господ? Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз зная, че това, което правиш, е на мястото. В твоите ръце предавам духа си. Това истинската, това гениалната, това истинската любов. Гениалната любов се състои в това, че при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: “Господи, да бъде твоята воля!” А сега, когато не стават нещата, както хората ги искат, казват: “Господи, аз не вярвам вече в Твоята любов.” – Защо? – Защото нещата не стават така, както ние искаме.
“Изтълкувай ни тази притча.” Тази притча седи в следното: Ти не можеш да бъдеш обичан, докато не обичаш. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не обичаш. Ти не можеш да бъдеш истинен, ако не обичаш. За да бъде обичан, от човек се иска беззаветна любов, непомрачаема светлина и истина, при която във всички условия на живота да бъдем облечени, с всички да се примирим. Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора, които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в която и той е облечен.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
38-ма неделна беседа от Учителя, Държана на 11 септември,1938 г., 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.
