Словото

ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ НА ЖИВОТА

ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ НА ЖИВОТА

Добрата молитва“

(Направихме упражнението за дишането.)

Вие всички искате да бъдете добри и чисти. Добре. Представете си, че вашият баща ви праща на училище – вие сте момиче на десет години или момче. Баща ви даде две тетрадки чисти. Вие през цялата година пазите тетрадките чисти, да не ги нацапате – отвътре чисти и отвън чисти. Питам, вашият баща ще се радва ли на вашия прогрес? Баща ви никак няма да се радва. Ще каже: „Това дете, всичко чисто, хубаво върви, но не учи, не работи.“ Допуснете, че вашите книги са нацапани, че са порядъчно нацапани, но писано има вътре, смятано, учено. Бащата казва: „Цапа това-онова, но учи това дете.“

Как е хубаво? Един живот да остане като тетрадката чист, ненацапан или да бъде нацапан малко? По някой път вие искате да знаете защо остарява тялото. Защо остаряват тетрадките? Писало, писало, остаряват вече тетрадките, нацапани, бащата казва: „Няма нищо, дайте по-хубави тетрадки. Една, две, три, четири, пет… Въпросът не е за тетрадките. Въпросът е за учение.

Сега изводът какъв е? Не само аналогия, но всякога трябва да се постави правилно една аналогия, да се изважда пример. Може ли да добиеш едно знание, знанието помага на човека да укрепява. Всяко нещо, което не укрепява човека, това не е знание. Всяко нещо, което радва човека, какво е? Учителят чертае с пергел. Защо този пергел, който не е умен като хората, прави толкоз правилни кръгове? Бихте ли желали да бъдете един пергел, който да прави тия кръгове. Но той не ги прави, друг ги прави. Той не е много от умните. Той е учен, без да знае, само другите хора знаят неговия авторитет. Той се учудва по някой път, че може да направи окръжност, казва: „Досега никак не предполагах.“ После, като го свиете, изгуби вяра. Направите пак окръжност. Пак се насърчи.

Фиг. 1

Сега имаме един триъгълник, имате една окръжност. Ако на половината окръжност сега се турят известни сенки, какво ще стане? Кои неща в света са красиви? Които имат сенки. Ако един живот няма сенки, какъв ще бъде сам по себе си? Противоположностите в живота имат смисъл, когато са разумни. Когато една сянка се тури намясто, тя е благословение, пък когато се тури там, дето не трябва, тя е едно нещастие. Ако зимно време на гърба на един човек турите един юрган, то е благословение. Но ако лятно време турите тоя дебелия юрган, когато има 30-40 градуса топлина, какво става? Едно наказание, едно мъчение. Сега всеки от вас може туй да учи. Това са деца, които заучават едно и също стихотворение, те не са се мъчили. Като го слушате, казвате: „Учено е това дете.“ По какво се отличават децата едно от друго? Различават се в израза на гласа, в изражението. Може да видите в публиката някой човек – като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. Той е като майката, която, щом види детето, засмее се. Този поет, като изслушва декламирането на неговото стихотворение, мръдне му. Някъде, като не може да издекламира стихотворението, той горкият се свива. По същия закон, ако държите ръката на едно дете, то почне да кряска, ако я стиснете, и на майката ѝ става мъчно.

Та, когато връзката между хората е тясна, предават се страданията изобщо в една и съща степен.

Аз имам един пример. Разправяха ми в село Николаевка, един български чорбаджия вадил зъби. Една ханъмка от високо произхождение заболява я зъб – ден, два, цяла седмица. Къщата била двуетажна. Ханъмката се качила горе. Като ѝ вадили зъба, тя започнала да вика. И мъжът ѝ долу вика. Защо? Обичат се. Каквато болка чувства тя, чувства и той. Вие ако не разбирате закона – на нея вадят зъба, но той защо вика.

Да ви приведа друг пример, че туй, което обичаме, ще понесем страданията му. Отива един велик артист в Италия да си поправи цигулката, но толкоз обичал цигулката си, че сяда на креслото и трепери какво ще направи. Този майстор го туря да седне на един стол, който се люлее, и човекът взима цигулката, прекарва ножа, отлепя я. По едно време, като погледнал, онзи цигулар припаднал. Като видял, че я разлепя, припаднал. Майсторът не е извадил двойника, като преминал този нож през цигулката, цигуларят казва: „Стана ми малко лошо.“ Казва: „Аз ще поправя цигулката, ти не се безпокой. Ще я поправя много добре.“ И направил я много добре. Когато човек се влюбва в един предмет, дали са одушевени, или неодушевени неща, каквото стане с тях, ще се отрази и върху него. Когато се казва да не любим света или предметите, понеже светът е преходен, туй, в което вложиш сърцето си, може да дойде майсторът, ще отвори дъното, ще пострадате. Имаш къща. Кажат ти: „Изгоря ти къщата.“ Тогава знаеш какво ще стане с тебе? Ще припаднеш. Имаш някоя кесия с пари, обичаш ги. Задигне ги някой, сърцето ти ще отиде с тях. Казват да не обичаме. Може да ги обичаш, ако никой не може да ги вземе. Ако някой може да ги вземе, ще стоиш настрана. Пара, която всеки може да обича, любовта ти да стои настрана. Много малко туряй, че за тебе ще бъде по-добре.

Следователно и в любовта има прогрес. В прогресивната любов обичаш с единица любов, една единица, числото едно. С единица се обичат преходните неща – днес ги има, утре изчезват. После с две единици, с три единици, с четири единици – любовта се увеличава. На коя единица ще дойде разумното вече, да се яви разумната любов. Дотогава, докато вие обичате хората с чужда любов, тия предмети ще бъдат все мъртви, докато дойдете до едно положение, че всичките материали, които сте взели от хората, ще започне да действа вашата любов. Когато дойдете в края на вашата любов, предметите ще оживеят, ще добият съзнание. И когато вие умирате повидимому, като че ли вашата любов престава, вие ще плачете, те пак ще ви обичат. Сега от туй сравнение какво може да разберете? („Нищо“) Прави сте.

Представете си, че аз ви направя един самун от гипс, гипсов самун направя, после направя един самун от въглища, направя друг самун от мед, от желязо, разни самуни. Дигате ги, забелязвате, че всичките самуни не тежат еднакво. Едни тежат повече, други – по-малко. Направя такива самуни 16-20 от разни вещества, от желязо, от мед, от злато. Вие не ги знаете, но направя един самун от чисто пшенично брашно. Питам сега, как ще разберете кой е онзи самун, който ще внесе знание у вас и сила и кой ще ви обича. Сега от вашето разсъждение, вие разсъждавате едностранчиво, онзи големия самун от злато, като го хванете, но той е сегашното ваше преходно състояние. Представете си, че вие живеете в един свят, дето хлябът не се купува с пари. Сега се купува с пари и златният самун струва повече, но онзи направеният от пшеница е най-добрият самун, който вие може да употребите.

Сега и знанието в света може да мяза на злато, може да мяза на желязо, на сребро, може да мяза на гипс, може да мяза на хубав самун. Знание е туй, което освобождава човека. Най-първо трябва да имате онова знание, с което може да се освободите от най-малката тревога, която имате.

Аз да ви представя един път. Представете си, че АС е един път, по който човек се движи. Един господин отляво върви, че ви ругае на общо основание. Всичките епитети, които може да се намерят в зоологическата градина, всичките епитети, които може да се намерят в света, ви казва. Другият от дясната страна казва всичките хубави работи, които може да се кажат за вас. И той върви с вас. Питам, вие, които сте толкоз учени, какво трябва да направите с тия двамата души. Вие не разполагате с много време, имате много важна работа. А речете една минута да се спрете и разправяте, отиде работата. Ако на онзи, който те хвали, се спреш да му благодариш, ако на другия кажеш: „Не се безпокой, чуваш ли“, ти ще развалиш работата. Какво трябва да правите, я ми кажете. Ако сте вие, какво ще направите? Отивате да добиете едно наследство от сто милиона марки – толкоз точно трябва да пристигнете навреме, нито секунда да не закъснеете. Сто милиона ще получите, нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да правите? Трябва ли да се сърдите, или пък трябва ли да се радвате на онзи, който ви хвали.

Ученикът трябва да бъде глух и за обидите, и за похвалите. Защото онзи, който те хвали, остава за негова сметка. И онзи, който те кори, и то остава за негова сметка. Онзи, който говори хубаво за тебе, той подига себе си. Онзи, който говори лошо за тебе, понижава себе си. Ако ти се намесиш в тяхната работа, ти ще изгубиш своето. Ако вие разбирате този закон, прилагайте го навсякъде, 99 от вашите неприятности и нещастия ще изчезнат. Ако този закон прилагате, от много Ваши неприятности, които имате в живота си, щяхте да се освободите. Защото на този закон са изложени Всички и много светии по два пъти и по три пъти са минавали. Има опасност – и по два пъти, и по три пъти може да минете, ако не внимавате.

Да допуснем, че вие имате другар от противоположния полюс. Вие може да мислите, че имате другар, вие предполагате, че имате другар, мъж го наричате. Но по какво вие познавате мъжа си? Какво означава да имате един мъж? Какво значи да имате майка? Разберете въпроса. Вие ще вземете да ми казвате „мъж“ туй, което не е мъж. Вие ще вземете да ми казвате „жена“ туй, което не е. Коя е същината на мъжа? Коя е същината на жената, бащата, майката, ученика. Коя е същината на бащата или същината на майката? Майката е онази, която родила. Жена, която ражда, може да бъде майка. Извор е туй, от което водата изтича. Онзи кладенец, от който водата изваждат, не може да бъде извор. Той е кладенец. Защо на български го наричат кладенец. Туй, от което трябва да се изважда, е кладенец. Как се казват изворите, които текат? Чешми ги казват. То е турско. Кое е българското име на чешмата? Изворът извира – значи излиза навън. Та, когато дойдем да разправяме за същинското значение, във вас влизат няколко числа. Вас всяко число може да ви спъне. Запример жените ги спъва числото 45. Като дойде жената до 45 години, трепери. Мъжът като дойде 72, той вече трепери. Какво има сега в 45? Известен процес, една промяна, жената вече ще мине една фаза. Като стане на 45 години, тя мяза, като че е изгубила своя кредит у банките, няма кредит никакъв вече. Трябва да разполага със собствен капитал, пък го няма. Казва – 45 лазарници е това. Че какво има? Тя има една идея в ума си, която я безпокои – кредит няма. Мъжът като стане на 72 години, и той кредит няма. Той седи горкият и казва: „Затвориха се всичките банки, друг капитал нямам.“ Ако имат свой капитал, е добре. 72 и 45 знаеш какво число е? Силно число е. И двете си мязат, производителни числа са. 45 с отлично число и 72 е отлично число, но тъй поставено в човешкия живот на мъжа, тъй както човек расте и се развива, е опасно. Казва: „Свърши се, на младини беше.“

Та казвам, знание е туй, което може да освободи човека в даден случай, ако ти можеш да превърнеш 72, ако ти можеш да превърнеш 45. Как се превръщат числата, аз съм позабравил. Как се превръщат числата? На всяко число трябва да се намерят неговите свойства. Всяко число си има свойства – не само като един характер. Всяко едно число, щом се тури при други величини, има друго значение. Числото 45 в кръга на една жена то е вече живо, че изтекли вече 45 години. Земята се е обърнала 45 пъти около слънцето. В съзнанието на жената станали известни процеси – в ума ѝ, в сърцето ѝ, във волята ѝ. Ти трябва да разбираш свойствата на 45. Това 45 е написана книга от 45 страници. Всяка страница е година – като отвориш, е писана. Вие дойдете на 45 години, и много пъти не знаете какво е писано на вашата книга. Ако може да се повърнете назад да прочетете книгата, много знания са отпечатани в 45.

Казвам, когато в този случай вървиш по пътя, ти ще оставиш тия, които ти говорят, няма да се месиш, глух ще бъдеш. Нека вървят с тебе. Ти не се спирай нито секунда, а върви. Туй става с човека вътре. Аз ви говоря за една истина, която е реална.

Мен ми разправяше един християнин: „Едно време бях по-добре. Нямаше нищо да ме мъчи. Сега, откак станах християнин, натрупаха се всички дяволи, дето вървя. Нещо ме мъчи. Туй не било тъй, онова не било тъй. Започнах да съжалявам, че станах християнин.“

Сега приведох този пример за ония двамата. Единият казва: „Вагабонтин, шарлатанин, говедо, магаре.“ Всичко туй нарежда. Тебе сега иде ти тъй да мръднеш, а пък всяко мърдане на ръката ще се залови една кавга – отидоха стоте милиона. Знаеш какво нещо е да се захванеш с един лош човек. Той само търси да го бутнеш някъде – той пламне като огън. Другият, който те хвали – и двамата си мязат. И двамата си мязат – и единият, който те хвали, и другият, който те кори – че искат да вземат нещо от тебе. Каква мисъл има онзи за тая похвала, която има в сърцето си. Онзи, който те кори, какви са мотивите, че говори най-лошото. Какво предполагате вие? Представете си онзи бедния, който гладен минава покрай една фурна, моли се на хлебаря. Казват му: „Този хляб не е за тебе.“ Най-първо какво ще се роди в него? Гладът ще роди едно озлобление. Този, който изгубил вяра в хляба, че ще даде нещо, говори най-лошите работи. Онзи, който го хвали, има надежда. Хлебарят опитва и двамата. Минава първият. На него нищо не дава. Минава вторият, казва: „Ти си много добър, ти си това-онова.“ Работата е, че единият се приближава, без да го хвали, казва му: „Този хляб не е за тебе.“ Другият се ползва от опитността на първия, започва да го хвали: „Ти си добър, баща ти бил добър. Като тебе човек няма.“ Питам се тоя фурнаджия ще даде ли хляб на този, който го хвали. („Трябва да му даде“) Вие не разрешавате въпроса. Този хляб не е негов. Тогава да ви приведа друг пример.

Аз искам да разберете един закон – какъв е животът под закон и какъв е животът по любов. Върви едно малко бедно момче – много умно и добро, ходи на училище. Минава покрай една градина, пълна с хубави круши, ябълки увиснали. Както всяко дете, влиза вътре, взима една ябълка, паднала долу, хваща го слугата на градинаря, пазачът, казва: „Кой ти даде право да взимаш?“ „Ще ме извиниш.“ Пляс-пляс. „Скоро вън!“ Туй е законът – слугата е там. Втори път детето забравило, пак прескача в градината, пак влиза, взема ябълка. Идва един човек, детето си казва: „Пак плясканици ще има.“ Но този е господарят. Потупва детето, казва: „Какво правиш? Как се казваш? Я остави тая ябълка, не е за ядене.“ Накъсва ябълки от дървото и му напълва джобовете. Казва му: „Като минеш, пак влез, когато съм в градината.“

Питам, защо единият постъпва по един начин, вторият – по друг – градината не е негова, ябълките не са негови. Другият дава, защото градината е негова.

Казвам, по някой път вие живеете със слугите вкъщи – ще ви бият. Някой път живеете с господарите. Когато Господ е там, бой няма, когато Господа го няма, слуги ще има, бой има и закон има. Ако вие сега добивате знанието от слугите, и плесници една след друга ще има – закон има, ще ходиш покрай плета. Казва: „Кой ти позволи да минаваш. Не знаеш ли? Туй е забранено. Никой не трябва да минава.“ Те са положения, които постоянно стават.

Да кажем, има една мисъл, която ви мъчи. Има някои от вас – не се мъчат, но някои се мъчат – имат желания, ще подлудеят, слугите ги налагат, не само плесници, но ританица има. Вие не сте ходили да наблюдавате кръчмарите тъй около 12 часа. Седи кръчмарят и чака. Двама души запили, не искат да излязат. Като ги хване с краката, блъска, рита ги навън, те паднат-станат. Пияният си има особена тактика. Питам, ако ние в света сме бити или сме влизали като детето в градината, като не си започнат със законите на детинската мисъл, или си като тоя пияница, когото кръчмарят рита, рита навън. Онова дете го извинявам, ами тоя възрастния.

Тогава привеждам друг пример. Идва един турски бей да посети български чорбаджия – това било в турско време. В къщата на българина вижда три икони турени – Света Богородица, свети Георги на кон и свети Никола с дълга брада. Пред тях горят три кандила. Беят пита: „Защо ви са?“ „Пазят къщата. Никакво нещастие в моята къща не може да се случи.“ Казва: „Аз толкоз слуги имам, че ме обират. Тя е много лесна, какво трябва да направя?“ „Три сребърни кандила всяка сутрин ще ги палиш.“ Казва: „Отлична работа. – Казва: – Дайте ми.“ Отива в дома си, туря иконите, запалва кандилото, уволнява слугите. Няма кой да пази. Отиват, влизат вкъщи, обират бея. Отива беят вкъщи, обрана къщата. Той се изправил, клати глава, казва: „Ти си млада, дете имаш, няма да ми пазиш къщата. Свети Георги на кон, млад си, яздиш на коня, няма нищо. Ти къде беше – обръща се към свети Никола – нито дете имаш, нито кон имаш, ти къде беше? Аз на тебе ще ти дам да се разбереш как се пази. Аз пари дадох. – Обърнал го с главата надолу: – Ако не намериш краденото, ще те държа през целия живот.“ Случило се, че онзи, който откраднал, донесъл вещите назад. Отива при иконата на свети Никола, казва: „Ха, да внимаваш!“ Обръща го пак с главата нагоре. Да направим едно сравнение. Всичките поговорки си имат приложение.

Първата икона – това е човешкото сърце. Ние не може да го държим отговорно, но човешката воля – стария, белобрадия, нея може да държим отговорна. Тя трябва да пази. Волята у човека трябва винаги да пази придобитите неща, които времето е оставило. Ние трябва да имаме една разумна воля, да се въздържаме. Човек, който не се въздържа… Аз гледам сега, и стари, и млади нямат никакво въздържание. Мислите ли, че човек, който не се самовлада, има някакво геройство. Ония хора, които не знаят да се самовладат, са стари баби. Такъв човек никакъв прогрес не може да има. Хора, които не се самовладат, нищо не може да постигнат, което и да е. Не е имало никакво изключение в света. Самовладането е необходимо. Ти не си турен да оправяш света. Трябва да имаш воля да се самовладаш. Реката трябва да върви в границите на своите два бряга. Някой път може да излезе навън, но реката, която мени своето корито, е неканализирана, не върви по естествения ѝ път, който природата дала. Какво ще се хвали една река неканализирана, излиза постоянно из бреговете си. Канализираната тече през всичките кюнци. Каква ще бъде водата на тази река, която излиза. Ще носи всичката помия на софиянци. Всеки един човек, който не влада себе си, той носи помията на целия град.

В природата съществува един закон. Има течения. Някой път се изисква съвсем малко да се мръднеш на една десетохилядна от милиметъра, за да се измени твоето състояние. Малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. Защото за умния човек аз, който вървя по пътя, един, който ме ругае, не може да ме спре, аз съм глух.

Казвам, погрешки могат да направят и онзи, който те ругае, и онзи, който те хвали. И ти може да направиш погрешка, ако се спреш да се разправяш с единия или другия, ти ще загубиш. Тогава разумен човек е онзи, който, като върви по пътя, не обръща внимание и на онзи, който говори лошо, и на онзи, който хвали. Сега вие се спрете. Сега вие се спрете, някъде се разправяте с първия. Той ти каже: „Ти си едно магаре.“ И ти кажеш: „И ти си такова магаре.“ „Ти си една крава.“ „И ти си една крава.“

Питам сега, в края на краищата какво ще спечелите. Неуспехът, дето сте в туй положение, туй, което ви задържало досега, вие сте ученици, които сте изостанали назад. От чисто окултно гледище много назад сте останали. Материал има, който никак не сте изучили, материал има в програмата изоставен, много работи има, които не сте изучили. Сега искате тъй да минете отгоре. Не може така. Тази комисия, която изпитва, те са вещи професори, те ще те бутнат там, дето не знаеш. Казваш: „Има други места, които зная.“ Той няма да те пита това, което знаеш. Ще те пита: „Ти защо не го научи?“ Той, като дойде донякъде, знае, че знаеш, той познава. Обърне другия лист, гледа, ти не знаеш. Ти като дойдеш донякъде, казва: „Кажи ми сега.“ Ти него не знаеш. Някои от вас мислят, че туй не се отнася до всинца ви. Туй се отнася до всинца ви. Че в какво запример вие знаете. Че вие не сте толкоз добри, колкото трябва да бъдете. Че вие не сте толкоз прави, колкото трябва да бъдете. Че вие не сте толкоз милостиви, колкото трябва да бъдете. Вие не сте толкоз разумни, колкото трябва да бъдете. После може да изброя още. Вие не сте силни толкоз, колкото трябва да бъдете. Вие не сте толкоз търпеливи, колкото трябва да бъдете. Ще кажете сега: „Ние правим усилия.“ Глупави усилия не трябва да правите. Търпението трябва да върви по известни закони. Милосърдието има известни закони. Търпението е разумно, когато човек стане разумен. Само тогава може да търпи. И най-слабите може да станат търпеливи. Едно нещо ви казва – не са старите баби, които може да бъдат търпеливи. Това са хора на неволята. Само най-силните хора, най-богатите, най-разумните, които всичко може да направят, те може да бъдат търпеливи, да се въздържат. Един цар може да бъде търпелив. Когато се говори за търпеливи, подразбираме качество. Старите говорят за търпение, какво търпение имат те. Ти, за да станеш търпелив, трябва да се избавиш от своята старост. Ти, за да станеш търпелив, трябва да се избавиш от своята сиромашия. Докато си сиромах и казваш „Ще се търпи, няма какво да се прави“, никакво търпение не е това. Казва: „Аз не съм търпелив.“ Сиромах си. „Ама аз това не може да го направя.“ Слаб си. „Ама не му е времето.“ Ленив си. То е задача, която не може да се разреши. Ти обичаш охолния живот. Казвам, ние обичаме само кои хора. Ти срещнеш една мома. Какво обичаш в една мома? В нейната красота има една черта, която се обича. Казва: „Мома е тя.“ Не, не, има нещо, което отличава момата, има една добродетел в момата. Кое отличава момата? Мома е онази, която е разумна. Тя предвижда нещата още отдалече. Мома е само онази, която е спретната, готова да направи най-малката услуга.

Да ви приведа една картина, какво нещо е мома. Отива една 72-годишна баба на гости, но хората са на нивата заети. Тя седи на един стол, чака да дойдат. Те след като работили, чака да дойдат да я облекат, да я нахранят, да я облекат. Още като ги види, започва да им разправя, че си изквасила краката, че се измокрила, нямало кой да ѝ помогне. От учтивост помагат на онази старуха. Обаче след десет дни остават къщата, огънят запален, къщата изчистена, донесено вода, опрано, дворът ометен, хлябът опечен, всичко турено в ред и порядък. Това е младата мома. Казват – едно благословение вкъщи. Господарят поглежда – всичко в ред, казва: „Чудо, да имахме такава дъщеря.“ На другия ден пак си заминава.

Млад човек е онзи, който помага. Стар е онзи, който чака да му помагат. Ако чакаш да ти помагат, от тебе нищо няма да излезе. Ученикът не трябва да мисли, че е стар. Като влезе вътре в дома, че се разшета – то е ученичество. Вие седите тук и очаквате някой да ви помогне. Казвате: „Учителят ще ни научи.“ Аз ще ви науча, но аз ще ви науча, както съм аз учен. Аз зная как съм учен. Нищо няма да ви кажа. Казвам, има други да ви учат. Като дойдат слугите на градинаря, те ще ви учат. Някой път тук между вас стават, има такива плесници. По някой път се бие тъпан. Някой казва: „Учителю, знаеш ли, бият се.“ Слугите се разправят. Има закон. Всеки трябва да се подчини. Туй дете да си върви, да не влиза в градината. Казват: „Много добър живот имахме.“ Господарят бил там, по любов напълнил джобовете. Че доброто и злото е временно. Казваш: „Не зная какво ме е намразил.“ Нищо, господарят го няма там. Ще ходиш, когато господарят е в градината. Туй е, което ние наричаме благоприятни условия в живота.

Сега, тъй като говоря, онези, които не разбират, ще кажат: „Учителят не вижда ли, че в нас има нещо добро.“ За мене не важи вашият минал живот. Ако вие не вървите стъпка по стъпка с мене, нито похвалите ви, нито укорите ви ще слушам. Аз ще си вървя по пътя и вие ще си говорите. Вие каквото и да говорите, то за ваша сметка ще остане. За мене пет пари не важи. Който говори добро за мене, казвам: „Всичко туй, което си казал, за тебе да остане.“ Който говорил лошо, и то за него да остане. А пък аз придобивам нещо, аз оценявам и двамата, аз уча от двамата, аз влизам в положението на двамата. Защо единият ме укорява? Аз зная какво му недостига. Защо другият ме хвали? Сега някои от вас може да кажете – добре е човек да бъде учител. Добре е човек да бъде майка.

Разправяше ми един български свещеник, казва: „Измени се моят живот.“ До неговата стая имало една жена, която раждала. Слушал той – тя вика, три дни не може да роди детето. Попът бил много чувствителен. Казва: „Не може да изляза навън, не може да ида на църква. Като че аз раждам. Нещо ме стяга. Река да изляза, не мога, седя вкъщи. Като роди, като че аз родих детето, олекна ми. Тогава отидох в църква, турих епатрахиля, прочетох най-хубавата молитва, че се освободих от едно страдание.“

Казвам, и вие, докато родите хубавото, ще минете през ред страдания, мъчнотии. Някой път кажете: „Защо са тия страдания?“ Страданията показват, че вие сте човек, който ще родите нещо. Жена, докато роди, на мъки е. „На мъки е“ подразбира висшето, благородното. На мъки е, докато роди онова, което осмисля живота. Вие сега гледате на страданията като ненужни. Страданието е един процес да се освободите, то е верига страдания, докато се роди благородното, докато се роди Божественото. Цялата природа ще мине този път. Туй хубавото, което виждате, то е минало през тоя път, през същия път. Сега искам да се осмислят страданията. Ако по този път вървите, лесно може въпросите да се разгадаят, да се разрешат. При това може да ви се дадат известни правила. Човек може да се подмлади. Как? Човек може да възкръсне. Сега вие чакате, че в последния ден ще ви възкреси Господ. Кой ще възкреси онези ученици, които издържали своя изпит? Дипломи ще имат, ще ги занесат, ще ги искат в училището. Онези, които не може да издържат, късат ги еднаж, дваж, триж. Като го скъсат, в Божественото са по-снизходителни, по-дълго изпит дават, но в края на краищата лицеприятие няма, отстъпка не се прави.

Възкресението е процес. След като умрете, ще се подготвите и в деня, в който вие съзнаете, вие научите туй, което трябва, по тази програма, научите всичко, че на всеки предмет, по който ви питат, отговаряте, вие ще възкръснете, вас ще ви се повери един нов живот. Ако вие не знаете законите и правилата, по които вие да цените Божественото, може ли да ви се даде възкресението? Всеки един, който е научил този закон, няма какво аз да отивам да му давам сто милиона. Няма какво за мене да се спирам – този говори заради мене, той казва, че аз съм една крава. Казвам – аз бях крава, сега не съм; магаре бях, сега не съм; свиня бях, сега не съм; скъперник бях, сега не съм. Всичко това минах и сега не съм това. Че какво лошо има в едно магаре? Много почтено е. Поне магарето не пие, не краде. Какво лошо има в магарето? Ама обичало да реве. Че кой не реве.

Ако ние дойдем философски да разсъждаваме какво лошо има в една змия – едно оръжие има, хапе. От нейно гледище то е самозащита. Казвам, ще се пазите от нея. В Индия има змии – влезе вкъщи, очисти цялата къща от мишки, ходи от дупка в дупка, всичките мишки очисти, не прави друга пакост. Тази змия не е ли на мястото си. Обаче лошото е там, че един човек се повърне на един стар живот. Знанието на змията не е знание за човека. Първият човек, който се увлече в змията, тя е 72-годишна баба без крака. Тъй както я представят, тя знае само да говори и да обещава всичко, казва: „Това ще направя, онова ще направя.“ От деветдесет и девет кладенеца вода ще донесе. Турете тази баба да направи нещо заради вас. Казва: „Не му е времето. – Казва: – Ще видя.“ Колко лековерен е бил първият човек, тъй както Мойсей го предава. Змията казва: „Освен че няма да умрете, но като Бога ще бъдете.“ Описа едно такова величие и слава за сила. Жената повярвала. Колко е човек лековерен. Аз може да дойда при вас, вие сте много положителен. Казвам ви – имате това, имате онова. Има гадатели, казват: „Имаш девет оки късмет.“ Така не се гадае. Много гадатели казват – това имаш, онова имаш. Има някои хора дойдат някой път, трябва да се каже истината.

Преди двайсет години идва при мене един учител и ми казва: „Ти разбираш, аз искам да следвам музика. Ти ми кажи сега мога ли да успея, сериозна ли е тази работа. Кажи ми ще успея ли.“ Непременно той искаше да му кажа. „Слушай – казвам, – да ти кажа истината. От тебе всичко става, но не музикантин. Ти търговец може да станеш, поп може да станеш, но музикантин – никога. Ти само ще се научиш да стържеш. Ако ме слушаш – добре, ако не – иди опитай. Ще изхарчиш парите си.“ Той ме послуша. Казвам: „От колко време е влязла в ума ти тая идея? Ти не си се родил с нея.“ „Тази идея от скоро време влезе в ума ми. Тук преди три-четири години слушах един оркестър, запалих се.“ „С такова запалване тая работа не става. Ти не си роден в такава музикална среда. Музикалното чувство е много слабо, пък и времето, тактът – трябват ти две прераждания да ги развиеш.“ „Какви упражнения?“ „Остави този въпрос.“

Важно е онова, което може да стане от вас в дадения случай. Ученик всеки може да бъде. Сегашната музика е само едно средство, красноречието е едно средство, паметта е едно средство, паметта, това е способност. В природата има толкоз големи богатства, с които човек може да разполага. Всеки един от вас трябва да развие по една дарба, която трябва да седи на първо място.

Запример от вас всички не знаете как да посрещнете един човек. Някои знаете, други посрещате, не знаете какво да кажете. Как се посреща един гост? Един български свещеник ми разправяше един анекдот. Един чорбаджия, на когото майка му била гъркиня, бащата – българин, щял да му дойде на гости един виден българин. Мъжът учил жена си какво да каже на госта, като дойде. Учил я, учил я, учил я да каже „Ние сме много радостни, че те виждаме да си дошъл между нас“. Учил я той, но тази гъркиня казала точно обратното. Мъжът ѝ си помислил: „Де го намисли?“ Тя пита: „Казах ли го добре?“ Мъжът ѝ се извинил пред госта: „Ще извините. Жена ми е гъркиня, оплела български, че кусур няма да хващаш.“

Най-първо срещне те един човек, имате едно неразположение, кажеш: „Добре дошъл.“ Ама чувства човекът, че не си дошъл навреме, свие го нещо. Нямаш широчина на душата си. Като кажеш „Добре дошъл“, да се зарадва душата ти. Кажеш „Добре дошъл“, но мислиш като гърка: „Сега ли намери да дойде!“ Сега тия са състояния. Някой казва – обхода. Обхода е в едно неразположено състояние да посрещнеш човека. Не е виноват този човек. Защо ще му се сърдиш? Дошъл, има несъвпадение, но аз като човек трябва да реагирам. Този човек е непричом, той не е причина. Да го посрещна и да си покажа своята човещина – туй е самовладане.

Да кажем, вас Господ ви вика за нещо. Вие ще кажете: „Сега ли намери Господ.“ Той как ще ви повика? Той няма да прати глашатаи отвън, ще дойде глас отвътре. Защото дали е отвън обективно, или е отвътре, вие все ще мислите дали е туй, което ще извършим. Казва: „Стани посред нощ, напусни мъжа си и не живей с него.“ Тази мисъл ви дойде. Ти после кажеш: „Деца имам, как ще го напусна?“ Гласът утихне. Нищо повече. Ти кажеш: „Добре стана, че не послушах тоя глас. Хубаво стана, че не напуснах мъжа си. Какво щях да правя.“ Питам, какво означава да напуснеш мъжа си? Как ще го напуснеш? То е задача да знаеш как да го напуснеш. Ако го напуснеш както трябва, че небето да благодари. Не да го напуснеш както не трябва.

Питам, когато жената умира, как напуска мъжа? Ще го напусне, едно разрешение има. Тя е млада – на двайсет и пет години. Вие ако не сте работили отвътре, дошъл гласът, казва: „Напусни мъжа си.“ Кажеш: „Глупава работа е.“ Но идва смъртта, казва: „Напусни мъжа си.“ Тя горката иска-не иска, напуща го. Смъртта казва: „С мене ще вървиш.“ Тя напуска мъжа си. Как ще го напусне? Тя го повика, хваща го за ръце, казва: „Заминавам. Много те обичам. Бих желала тук да ти слугувам, да ти пека хляб, да ти чистя къщата, да ти слушам гугуцането.“ Сега не е за шега. Аз описвам идеално, когато тази напуща мъжа си. Текат сълзи и неговите сълзи потекат – и той плаче, и тя плаче. Напущат се двамата, тя казва: „Заминавам. Ти пък гледай сега да живееш, както намираш. Аз, като уредя работите, ще ти пиша.“

Туй не може да става тук. Някой път жената, като заминава за другия свят, тъй заспи, че никакво извинение не иска от мъжа си. Тя не се е научила както онази, която напуща мъжа си, да му даде своето благословение и си заминава. И той през целия си живот не търси друга, защото казва: „Отиде тя. Тя беше цял ангел.“ Той измени живота си. Накъдето ходи оттам насетне, живота си измени. Тя вече живее в неговата душа. Той всичко, което върши, все в нейно име върши. Това значи, когато дойде гласът „Напусни мъжа си“. Влиза вътре в него да живее. Оставя го той да помага на човечеството. Ако ти идеш в другия свят, но крякаш, че мъжът бил нетърпим, че характерът – опак, че двайсет години сте живели и не може да се разберете – това са празни човешки работи, това не е напущане. И мъжът може така да се оплаква от някоя жена. Аз наричам това триене на езика.

С примера привеждам тая аналогия. Ако животът, който Бог ти е дал, не го разбираш, триеш езика си. Задаваш въпроса, защо Господ така направи света, ти ли си най-лошият, защо те остави без пари. Туй станало, онуй станало, че през целия живот само се оплакваш от Господа. Питам, може ли да намериш този Господ? За да може да намериш този Господ, ти трябва да отделиш всичките нещастия в света. Ако не произтичат от Бога, те произтичат от нас. Душата през всичките опити, които може да мине, да остави в тебе едно свещено чувство, че всичко може да се измени, но в Бога промяна и измяна няма, не може да има. Туй трябва да остане.

Ти си човек, който имаш известна свещена идея – туй значи вяра в Бога. В тебе да остане тази мисъл силна. Те са практически правила, които може да ги имате, защото един ден ще похлопа, смъртта ще дойде при вас. Каквото и да ви казват този и онзи, ще дойде един ден, ще каже: „Напусни тоя свят на илюзиите, на мъченията, на смущенията.“ Ела, казва Христос, ще влезеш в другия свят, ще напуснеш преходния свят, ще влезеш в реалния свят. Човек, когато умира в живота, прекъсва връзката с известни хора, с които не е могъл да живее. Ако в друго съществувание ще дойде, пак ще се прероди. Бог ще дойде, ще направи връзка с по-добри хора.

Следователно, ако ти живееш в едно лошо общество, аз имам един пример.

Един български пияница, който имал двайсет души приятели, с които е пил в кръчмата, един ден чел Евангелието, обърнал се, казва на приятелите си: „Много се извинявам, не може с вас да пия.“ Сбогува се, казва: „Ти като кога да не пиеш?“ Той не може да говори. Те се чудят на ума му. Като се събрали двайсетте, те били двайсет и един, казват: „Отиде нашият приятел, изгуби се. Имахме един приятел, който обичаше да пие с нас. Измени се този човек, отиде вън между трезвените хора.“ Питам, къде отишъл? Между трезвените хора, между светиите. Не е с онези, които дигат наздравица. Така трябва да гледа на живота. Той гледа с оптимизъм в живота. Да видим, че не са страшни работи. Ние ги правим страшни.

Че в какво ще покажем нашата любов в Бога? Любовта на Бога вече се е показала, но нашата любов тепърва трябва да покажем. Не че той го иска това, но ние нищо няма да придобием. Нашата любов към Бога може да подигне нас. Ние, като помислим за Бога, ще се подигнем. Силата е там. Казвам сега, туй правило ще помните, понеже искате да добиете знание. Има в света знание. Запример вие какво знание искате? Какво всеки желае? Ама всички да сте на един ум. Най-същественото, което искате да знаете? Когато Христос повика богатия, казва: „Раздай всичко.“ Той искаше придобиване на вечния живот. То значи да придобиеш онова съзнание, че като отидеш в един дом, да няма човек в него да страда. Като влезеш в една къща, не се изисква дълго време да утешаваш хората, ако влезеш с туй знание. Влезеш в една къща, всичките плачат. Умряло едно дете. Ти кажеш: „Не е умряло, заспало.“ Майката казва: „Знаеш, откъсна ми се сърцето, умря дъщеря ми.“ Тогава може да идеш, да се наведеш, кажеш на момичето: „Стани, преждевременно е това.“ Стане момичето, в тази къща ще има радост, всички ще се радват.

Отиваш при някой търговец, забатачил навсякъде, сто души кредитори съдят го, милиони има да дава. Срещне те, отиваш в къщата му, казва: „Запалила се къщата ми.“ Разправя ти човекът. Та жена му, децата му дойдат, плачат, казват: „Какво ще правим?“ Аз седя, гледам тези кредитори, посрещат ме, казват: „Какво става? Този човек е пред фалимент.“ Аз изваждам една книжка и казвам: „Колко ви дължи той?“ „Толкоз.“ На всичките подпиша един чек, казвам: „Кажете на този човек, че вие уреждате въпроса. Той освен че няма да фалира, но го кредитирам с още толкоз, колкото имате да вземате.“ Тая вечер устройват танци, вечери, цигулки, оркестри, ядене, пиене, радост има този човек.

Та казвам, ние трябва да научим туй изкуство много хубаво. Ще научим – то е материалната страна, но има и духовна страна. Силата седи в човешката мисъл. Та казвам сега, вие сега живеете или живота на своите мисли или на вашите страдания, или на вашата воля. Преди хиляда години каквото сте мислили сега се реализира. Туй, което вие сте начертали отпреди хиляда години, туй живеете сега. И за в бъдеще сега чертаете. Турете в ума си една мисъл и дръжте мисълта си. То ще дойде един ден. Именно по този начин светът ще се поправи – трябва да изменим съвършено своите мисли, трябва да изменим съвършено своите чувства, трябва да изменим съвършено своята воля.

Казва: „Не може да бъде в тоя живот.“ Може да бъде. Зависи от интензивността. Туй, което малкият чук не може да направи, големият го направя. Следователно туй, което слабата воля не може да направи, силната може да направи. Туй, което слабото сърце не може да направи, силното го направя. Човек трябва да има силен ум в доброто. Човек трябва да има силно сърце в доброто. Човек трябва да има силна воля в доброто. Всичко е постижимо тогава. За умния човек всичко е постижимо. За глупавия – той върви по закона на плесницата. Умният човек като влезе в градината, там е господарят, който, като го срещне, казва: „Туй е за тебе.“ Цялата градина е на негово разположение.

Казвам, аз искам да ви приведа в Божествения свят, дето е господарят, не дето са дълговете. Всичките сегашни ваши вярвания, всичките противоречия, които имате, те са не където срещате господаря – откъдето срещате слугите. Именно законът на любовта има едно ново приложение – да може да намериш в един човек, когото не обичаш, хубавото в него, че да го обичаш. Там е силата. Има една скрита страна във всеки един. Много пъти вие не виждате човека, казвате: „Не го обичам.“ Дойде друг, кажеш: „Обичам го.“ В този човек има затворено богатство. Ако може да намериш скритото в този, когото не обичаш, ще те похвали невидимият свят. Този човек ще те обича. Казва: „Ти си единственият човек, не съм срещал човек като тебе.“ Да надникнеш, да видиш в душата на този човек, – ти правиш цял преврат. Тъй всеки един от вас иска да има един приятел. Аз ще направя заключението с туй.

С тояга може да снемаш житото на класовете, след като го набиеш. След като го натупаш, отделяш житото. Ти ще напълниш хамбара си. Туй става с тупане. Но тази философия не става на друго място. С тупане ти не може да накараш едно жито да расте, не може да го накараш да цъфне, да завърже. Да, съгласен съм, с тояга може да снемаш, но за да расте, цъфне и зрее, друг е законът.

Сега вие сте се научили да снемате житото с тояга. Набиеш житото, ако е узряло добре, но ако трябва да го посаждате, какво трябва да правите? Това е философия. Ти по сто пъти да го биеш, житото ти нито ще израсте, нито нещо ще даде. С бой не става тази работа.

Сега друг един метод, дето тоягата трябва да се остави на друго място. Тази тояга ще я впрягаш като рало. Трябва да се постави житото в земята да расте. Тогава отгоре Бог ще вземе участие със своята топлина и светлина. Туй и у човека ще стане. Онези възвишените и благородните чувства с бой не се подигаш, нито с роптание. Роптанието, това е бой. Злобата, това е бой. Злото е бой. Всички неща са намясто, когато снемат житото, но дойдеш ли до онзи въпрос, дойдеш ли до онези процеси, да започне да расте доброто в тебе, ти ще туриш всичките тия методи настрана. Ти ще внесеш закона на любовта, тояга не трябва. Ще направиш дупка, ще занесеш семената, с два пръста ще посееш, ще поливаш. Всяка сутрин ще идеш, ще капнеш две, три, десет капки вода, ще туриш клечица, ще расте нагоре.

Казвам сега, ако другото забравите, и ще го забравите, в резюме представям. Туй, което тоягата може да направи при известни условия – тоягата може да снеме житото от класа, тази тояга не може да накара по същия начин да расте житото нагоре. Силата и насилието нищо не може да постигнат. Силата и насилието не може да подигнат човека. Туй, което може да подигне вашите души, умовете ви, то е любовта. То е процесът, който трябва да работи отвътре и съвършено да се измените. Вие, ако имате жито още да вършеете, налагайте. Но всеки един от вас, който овършал житото, да го тури в хамбара. Трябва да окачи тоягата за идущата година. Като узрее житото, тогава може пак да си послужи. Но сега, когато житото расте, той ще употреби закона на любовта. Ако сега не приложим закона на любовта, няма да се образува в нас тая хармония. Тя не може да дойде по механически начин. Ако аз ви говоря доброто, то е подкуп – аз вземам страната на онзи, който ви хвали. Ако аз ви укорявам, и аз си имам известна цел, аз тогаз ще ви спъна по същия начин. Аз не трябва да бъда нито като единия, нито като другия. Трябва да бъда като един, който върви по стъпките. Когато майката пусне едно дете да върви, тя го пуска, то върви и тя го оставя да върви по пътя.

Та казвам, не е въпросът да се хвалим, не е въпросът да се корим. Ако вие ме питате какво трябва да правим, ще кажа тъй: на върха нагоре.

Фиг. 2

Как ще се свърши тази работа нагоре? Много успешно ще бъдем нагоре. Към върха нагоре, нагоре. Това е правилото. Не седите да се обезсърчавате. Нагоре е въпросът. Нали има там екзерсьор? Нагоре към любовта. Вие не сте опитали любовта. Като ви казвам така, ще ме извините, но вие не сте още опитали любовта. Любовта, в която човек не може да забрави себе си, не е любов. Любов е само туй, в което ти може да забравиш себе си и да се срещнеш с цялото, с Бога, с всичките хора, във всички ти да завземеш последно място и радостта и щастието на всички да са твои. Ти, като седиш, да се радваш. Да изпъкнеш напред и никого да не виждаш, то е сегашната любов, която имаме.

Сега вие се безпокоите, но аз говоря нарочно дълго време. Беше тъмно, сега светлината иде, да ви оставя на светло. Сега не искам да се загасят тия свещи. Искам и тая светлина да остане. Като излезете отвън, тогава да загасите. Някои братя са много икономисти, завъртат ключа.

Аз ще ви приведа пример. Когато един мъж е женен и срещне по-красива, не го ли дразни тая светлина? Дразни го, но ще търпи. Няма да каже: „Защо ме срещаш? Аз се съблазнявам.“ Красива я създал Господ. Ще каже: „Господи, колко си велик! Такова хубаво създание! Ще считам голяма привилегия, тя ще ме направи велик, знаменит.“ Срещнеш ли една красива жена, благодари. Срещнеш ли грозна, пак благодари. Те са два типа. Вие трябва да имате схващания. Тази грозната ти си я срещнал вечерно време. Ако я срещнеш денем, и тя е красива като първата. И двете са еднакво красиви, но понеже в едно и също време не ги виждаш, имаш криво понятие за красивото. Някои мислят, че една жена била по-красива от друга. Ако някоя е грозна, вечерно време си я срещнал. И за мъжа е същото. Казват за някое малко момче, че е много палаво. Не, вечерно време си го видял, сутрин на ангел мяза. Главното е в душата да остане онзи Божествен елемент, понеже сме зидари на ново. Казва: „Какво може да направим?“ Не аз какво може да направя, какво може Божественото в мене да направи. Аз съм дошъл с мисия на земята. Да съзнаете мисията си правилно, и животът ви ще бъде правилен. Казва: „Кой знае за какво съм пратен?“ Ще научиш. Щом научиш това знание, ще влезеш в училището. Тогава ще придобиете тия блага. Тогава всички опити ще бъдат намясто. Но ако не разберете смисъла на живота, каквито и опити да направите, все ще има едно противоречие.

Та на старата тояга ще напишете тъй: „Възлюбена тояга, когато си била крепителка в моя живот, много трудни въпроси си разрешила. Искам да те пенсионирам, да си почиваш. Ще те туря в хубава стая. Там ще седиш, ще те храня. Нови гости сега ни идват в живота. Молим те хубаво да се облечеш.“ Да се реформира сега тоягата. И тогава тоягата тъй ще пенсионирате. Какво друго правило ще турите? Ще кажете тогава: „Елате благословени ръце, които Бог ви е създал, които трябва да работите без тояга.“

Благословени са ръцете, които не се нуждаят от тояга.

Само Божията любов носи пълния живот.“

Петнадесета лекция на Общия окултен клас 13 януари 1932 г., сряда, 6 часа СофияИзгрев

Категории