Няма по-голямо нещастие за човека от това, да помни и добрините, и злините, които хората са му причинили. Затова именно Бог е заличил всичко от паметта ви – да не помните кой какво зло ви е причинил. Един ден ще дойде страшният изпит, когато Бог ще вдигне завесата на вашето минало, ще ви покаже какви са били отношенията ви с всички хора, едни от които са ви правили добро, а други – зло, и вие да погледнете към тях, да погледнете към Бога и да бъдете готови да простите. Така ще се изпита вашата Любов. Първо Бог ще ви постави пред ония, които не са ви обичали и които само са ви пакостили. И ако можете да простите, ще минете третото посвещение. След това Бог ще ви постави пред ония, които са ви обичали и които са ви правили добрини. Ако можете да им благодарите както трябва, ще минете през четвъртото посвещение. Тази е задачата, върху която окултните ученици трябва да работят.
Днес повечето хора се намират пред третото посвещение. Около всеки човек Провидението изпраща не ония, които го обичат, но ония, които не го обичат, които му мислят злото. Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с Любов, и да каже: „Заради Бога прощавам на всички.“ Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божий. Щом станете Син на Бога живаго, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подадете взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат.
Съвременните хора страдат от едно вътрешно безверие, което не трябва да ги смущава, но да гледат да се освободят от него. То е хипнотическо състояние, което ги спъва, което пречи на развитието им. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от това безверие и ще заживеят с пълна вяра, с взаимна любов помежду си. Време е хората да заработят усилено върху себе си, да турят мислите и чувствата си в пълен ред и порядък. Ние проповядваме едно учение, което, вътрешно, всички познавате. Де не сте били досега, на коя врата не сте хлопали, от кого не сте се учили и на какво не са ви учили? Но още има да учите.
Съдбата, която сега иде, ще ви научи на много неща. Чрез съдбата иде Бог в света и пита хората, дали са готови да простят. Които са готови да простят, те ще отидат надясно, ще минат третото посвещение и ще се определят като овце. Които не са готови да издържат, те ще отидат наляво, ще се отделят като кози от стадото, и дълго време след това ще трябва да учат [Мт, 25:31-46].
Сега, пожелавам ви, като дойде Христос, да минете отдясно, да познаете Бога, да познаете Сина Божи, па и вие сами да станете Синове Божии, Синове на възкресението. Тази е задачата ви на земята. Като сте дошли тука, желая ви да бъдете като мъдреца, да знаете, как да посрещате съдбата. Щом я видите, отдалеч още да ѝ станете на крака, да ѝ се усмихнете, да я поканите да седне и да се разговорите с нея. Строга и неумолима е съдбата! Като дойде до човека, тя прониква навсякъде в него, не остава тайно място, което да не разгледа. Това е фигуративно предадено, но всеки сам ще опита, какво нещо е съдбата. Като дойде при вас, ще ви запитам как върви работата? Вие ще можете само да се усмихнете, без да кажете нещо за нея. Защо? Има неща, за които не може да се говори. Съдбата е едно от тия неща. Като мине съдбата, новият живот ще дойде. И тогава, всеки ще бъде готов да работи за повдигането на човечеството. Всеки ще има желание да помага на бедните, на страдащите, а с това ще принесе нещо за изправяне на света.
Казвам: всички трябва да се готвите за този изпит, за идването на съдбата. Той е третото посвещение. Като минете този изпит, Христос ще ви запита: „За кого ме мислите да съм?“ И всички, като Петра, ще отговорите: „Ти си Син на Бога живаго.“
(Из НБ, държана на 10 февруари, 1929г)
