Словото

ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ

ПРОЯВЕНИЯТ ЖИВОТ

Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, вследствие на което знаят частите на речта, тяхното значение и служба в изречението; те знаят и мястото на препинателните знаци. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т.е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото се е проявил; тя се интересува само от онова, което той е проявил, не от непроявеното. Въз основа на същия закон и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените.

Следователно на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определени форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представляват проява на неговите мисли и чувства; щом са проява на нещо, те интересуват Природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, Природата веднага спира вниманието си върху него; тя вижда, че той е жив, и му дава условия да продължи упражненията си. Който се отказва съзнателно от упражнения, Природата го счита за мъртъв и отвръща погледа си от него; тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях.

Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си; не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да спира и отново да се проявява; тя тече непрестанно.

Като говорим за знанието, ние имаме предвид дълбокото вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Например срещате един княз по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обувки, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате – неговата външност; какво представлява той като човек, като характер – не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота; то е само упражнение, но успехът зависи от това упражнение дотолкова, доколкото се проявява правилно. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и смятат, че великите работи започват с велики подтици; не, великите работи започват с малки подтици – понякога един малък, микроскопичен подтик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки подтици; понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Например трябва да знаете кое е по-важно в живота ви: да обичате Бога или хората; вие да давате или хората да ви дават; вие да мислите за другите или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора; изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка.

За да се произнесе върху даден въпрос или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си сякаш вика някого – с това движение той изказва желанието, което излиза от него; значи енергията, чрез която прави движението, има посока от вътре навън. Друг път той прави движение с ръката си сякаш пъди някого; и това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви.

Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на Природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на Природата, не може да разбере и своя живот; от правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление.

Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви; щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант83 или друг философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант е бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения; какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае коя е причината за точността. Кога е точен човек – когато обича; той е точен по отношение на онези, които обича, а към онези, които не обича, не е. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен подразбира проява на точността във всички случаи на живота – както към онези, които обича, така и към онези, които не обича. Следователно, преди да е проучил живота на хората, той трябва да е проучил Живата природа като мярка на нещата.

Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на Природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на някого означава да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това кой как е ял, как се е обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на Природата.

Като е дошъл на Земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на Природата като образец за всички и като изучава този модел, по него може да пресъздаде и своя живот; не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че Вярата в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпросите как е създаден светът, как е създаден човек и т.н. Животът не се разрешава с философии, а учене, работа и приложение се иска от човека – той трябва да наблюдава проявения живот на Природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот с цел да го пресъздаде и преустрои; това пресъздаване и преустройване наричаме работа.

Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърчават и казват: „Животът е лош“. Кой живот е лош – човешкият, неразбраният; проявеният живот на Бога е добър. Кои пътища са лоши – ненаправените; направените пътища са добри. Кои мисли са лоши – непроявените, защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и Добро.

Всичко проявено е красиво. Например влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите са добре изчистени и наредени, огънят е запален, трапезата е сложена, яденето е готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка – защо? Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, където животът не е проявен, вие веднага излизате навън – казвате: „Живот няма в този дом“.

От това гледище всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога; вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла – виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува.

Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният е познал Бога и следва Неговия път; като влезе в нечий дом, е внимателен към всички, били те деца, възрастни, стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания; учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае как да постъпва с учениците си, грешката е негова – той не е разбрал проявения живот на Природата, няма модел, според който да постъпва.

Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови – това не е изправяне на погрешки; изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си човек трябва да разбира великите закони на Живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, той никога не греши; когато е в светлина, човек пак не греши – когато в съзнанието му е светло, всички грешки са изключени. Където има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т.н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина; ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на Природата няма причини, които могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие.

Днес повечето хора мислят само за себе си – от сутрин до вечер мислят как да изкарат прехраната си, как да се облекат. И животните мислят само за себе си, но човек, като мислещо същество, стои по-високо от животните – той има други стремежи. Щом е така, трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на Любовта, върху проявения живот на Бога; без това той не може да направи и крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее.

Животът на пчелата е част от проявения живот на Природата; в това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно къде да отиде и от кои цветя да събира мед; като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, за да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напускат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напускат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на Земята – в един ден от Невидимия свят слизат около десет, двадесет или повече хиляди души и се разпръскват по цялата Земя. Женитба, която има за основа Любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога.

И тъй, да се влюби човек означава да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов, следователно, обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас, а обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Когато не обичате някого, това показва, че Бог още не се е проявил в него; вие не можете да го обичате за неговото лично проявление.

Не се занимавайте с личния живот на човека. Започне ли някой да ви говори за своите бъдещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел – това не е важно за вас; важно е какво представлява днес и какво може да направи в този момент. Човек, в когото живее Божественото, може да направи това, което и учените не могат да направят; той носи в себе си животворни електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек само да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане и да оздравее. Как е станало това – и той не знае. Всеки човек, в когото живее Божественото, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на един е благо за всички и той се проявява като чешма, която постоянно тече.

Всеки човек е извор, който постоянно блика, и от него зависи да дава или да не дава на хората от своята вода. Ако не дава, това показва, че кранът на неговия извор е заключен, и той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърцето, че го боли глава. Много просто – щом ти е тежко на сърцето, отключи го; като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си и болката ти ще мине. Как ще стане това, как ще отключите ума и сърцето си? Както сте ги заключили – ако сте ги заключили надясно, сега ще завъртите ключа наляво и ще отключите. Лесно се отключват сърца и умове – как? Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, например две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постъпва и Природата – тя във всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири непримирените помежду си и да заздрави връзките на онези, които се обичат. Където няма даване, там никакво примиряване не може да стане – човек не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората трябва да отворят сърцата и умовете си и да започнат да дават, както Бог дава, за да видят какво означава проявеният живот на Бога.

Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на Природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си; не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света – бедни и богати. Бедните представляват ония, които не са направили връзка с проявения живот на Бога, а богатите – ония, които са направили тази връзка. Бедните са разочарованите от любовта моми и момци; ще ги срещнете необлечени, със скъсани дрехи и обувки, отчаяни от живота. Богатите са ония напети, добре облечени и здрави моми и момци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството, отричат и любовта – от всичко са разочаровани; богатите говорят за братство и за равенство.

Братство съществува само в Любовта, вън от нея никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е казал: „Люби ближния си като себе си!“. Да любиш ближния си като себе си – това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека.

Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила – значи умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с Любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен с Любов към Бога, това значи да обича всички живи същества на Земята – Бог включва всичко живо в Себе Си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви – казано е, че Любовта разрешава всички противоречия; Любовта примирява нещата.

– „Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога?“ Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си – той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга84. Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал, и да иска повече светлина, за да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи: от любовта към себе си той ще мине в Любов към Бога, от Любовта към Бога ще пристъпи в Любов към своя ближен; това значи да се интересува от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си; щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него, но мисли ли само за себе си, Бог непременно ще го забрави.

Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас; като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него – тази е новата философия на живота.

Всички хора трябва да приложат тази философия, за да дадат път на Божественото в себе си. Като отвори ума и сърцето си за Божественото, човек придобива усет към Него, разбира какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, той може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко души, които са в хармония помежду си, да отидат при някой болен и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее; щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ“. Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се повдигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване.

Апостол Павел казва: „Всичко счетох за измет, за да позная Господа“. Вие трябва да кажете: „Всичко счетох за измет, за да позная Проявената любов, да позная Проявения живот на Бога, да позная Великата истина“. Любовта твори, създава красиви и велики неща в света. Без Любов всичко е преходно, временно и се топи, както снегът от ярките слънчеви лъчи. Който разбира закона на Любовта, той казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Любовта е приготвила за онези, които я прилагат“. Любовта осмисля всички неща. Като посети човека, той забравя себе си, т.е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло.

Христос казва: „Който иска да бъде Мой ученик, той трябва да се отрече от себе си“. Аз казвам: който иска да разбере Проявения живот на Любовта, той трябва да забрави себе си. Да забрави човек себе си значи да заспи за злото, за отрицателното в света, за дълговете си, които днес не може да плати. Има неща, които човек трябва да забрави, но има и неща, които трябва да помни. Безплодният човешки живот представлява полици, които трябва да се плащат; именно за този живот той трябва да заспи. Идването на Любовта в човека представлява онези големи суми, с които той някога е услужвал и днес му се връщат. Когато Любовта дойде в него, тя плаща всичките му задължения и му донася онези пари, които той някога е давал на своите ближни.

Когато изворите на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дълговете си. Щом сте в изобилието на живота, и вие, и вашите ближни ще имате от това изобилие. Изворът е в състояние да изплати всички дългове на човека, изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човека ние наричаме изобилие; то разрешава всички противоречия в човешкия живот.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

4 лекция, 18 септември 1929 г., София, Изгрев

Категории