Словото

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗБОР ВЪРХУ ПОЛОЖЕНИЯТА НА НЕЩАТА

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗБОР ВЪРХУ ПОЛОЖЕНИЯТА НА НЕЩАТА

Тайна молитва

Колко букви има в българската азбука? (31). Има един нов начин на разсъждение. Вие не сте обърнали внимание да проследите, и всички сте следвали по философия. Кажете ми, могат ли нещата да се увеличават и да се намаляват? (Едно житено зърно, като се посее и израсне, то се е увеличило.) Добре, вие казвате: „Нещата се увеличават.“ Но за да се увеличи това житено зърно, тази материя откъде е взета? (От слънцето.) Тогава, щом туй житено зърно се е увеличило, слънцето се е намалило. Щом казвате, че земята черпи сили от слънцето, тогава и аз казвам: ако житеното зърно се увеличава, слънцето се смалява. Ако това са известни хипотези, ние допущаме, че става така, а как е всъщност, ние не знаем. Сега дали всъщност житното зърно се е увеличило, това е още въпрос. И дали слънцето се смалява, и това е въпрос. Външно е така. Видимо ние виждаме, че слънцето се увеличава и смалява. Туй същото явление ние имаме и с другите предмети. Ако ние отдалечим известен предмет или го поставим на известна дистанция, при далечно разстояние, то той ще се види малък. Пък ако ние се приближаваме до предмета, ще видим, че той се увеличава. Но всъщност увеличава ли се предметът или намалява? (Не.) Тогава и при житното зърно законът е същият. Ако ние казваме – житото се увеличава, това ще бъде само една привидност. Сега тук може да има една софистика, можем да извадим логически едно криво заключение.

Но тия знания, които сега имаме, ние трябва да ги пресеем, да видим колко от тях са верни. За пример ние казваме – човек расте, а след това казваме – той се смалява. Тогава какво разбираме ние под думата „растене“? Туй растене механическо ли е? Защото, ако е механическо, какво става? То все ще се увеличава. Да се увеличава теглото, това ли се разбира? Сега ние говорим за правата мисъл в живота. Какво разбирате вие под „правата мисъл“? Разбирате ли някое морално качество на правата мисъл?

Фиг. 1

Сега, ако приложите каквато и да е малка част в блюдото от едната страна на везните, теглото ѝ ще се увеличи (Фиг. 1). Но под увеличение разбира ли се растене? Въобще какво се разбира под растене? Да ви представя туй математически. Когато между две единици, да кажем, 1 и 2, няма никаква вътрешна връзка, но те се събират, какъв е този процес? Значи, когато няма вътрешна връзка, а се събират две величини, връзката е механическа. А когато има между тях връзка, събирането е органическо. А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране.

Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме. Да кажем, едно кило захар и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те. Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето X, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно. Ако не можем да разгадаем, нашата мисъл не е права. Ние не сме прозорливи, не сме учени хора.

Сега да се повърнем към думата „увеличение в природата“. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва ѝ нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи – на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. Сега вие може да си зададете друг въпрос: защо така трябва да разсъждаваме? Защото всички други пътища, по които вие можете да разсъждавате, са относителни или отрицателни и ще ви изкарат до една лъжлива философия. Докато вие може да се занимавате с величини, на които може да отнемете нещо или които можете да увеличите, вие нямате никаква реалност, никаква стабилност в живота и всякога вашата работа може да се измени.

Да допуснем, някой от вас е неразположен към някого, но той дойде и ви даде една хубава ябълка. Като ви я даде, веднага вашето настроение се измени. Значи той е вложил нещо в ябълката и вие си изменяте мнението за него. Казвате: „Аз мислех, че той е лош, но той бил добър.“ Защо е добър? Понеже ми каза една сладка дума, дал ми е един подарък. Или казвате: „Той е лош човек.“ Защо? Задигнал нещо от вас. Това е все едно. В дадения случай вие сте първата единица, имате 1 и 2 и двамата сте в едно механическо състояние. Това е едно спящо състояние, когато човек не мисли за себе си, в смисъл те спят и двамата. Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: „Откъде дойде това?“ Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място. И то почва да мисли откъде е дошла кесията със захарта.

Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той ѝ разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили. А тя му казва тъй: „Дай да си похапна от него. А защо трябва да ми разправяш откъде е дошло сиренето.“ И вашата работа сега мяза на това, вие казвате: „Що ни интересува да ни разправяте за произхода.“ Котката не знае за този произход. Сиренето е един резултат. От чисто практическо, физическо гледище за сиренето котката е права. Но след като котката изяде това сирене, и този философ престава да философства. Котката си направи опита, изяде сиренето и той казва: „Мен не ми трябва да разправям какво нещо е сиренето, тя го научи вече. Сега котката седи на стола и чака да дойде професорът. Тя мисли – професорът пак ще ѝ донесе сирене. Но той казва: „Аз не се интересувам вече от какво е направено сиренето.“ И втория път той не носи сирене. Котката пита професора: „Сирене няма ли?“ Професорът отговаря: „Мен не ме интересува сиренето вече.“ Както и котката не се интересува от това, как е направено то.

Питам, какво ще каже котката, не беше ли умно да знае котката как се придобива сиренето, че ако професорът не донесе сирене, тя да приготви сама сиренето си. Той казва: „Аз нямам време да разправям всякога за сиренето.“ Котката казва: „Още дай.“ След като е опитала котката сиренето, той е разбрал, че тя е научила вече откъде иде сиренето. А котката хабер си няма. Тя казва: „Нещо хубаво, вкусно беше, но как се добива, нищо не зная.“

Сега вашето положение мяза на котката. Всички, които седите тук, сте в положението на котката. Казвате: „Дайте ни на нас, сега дрехи ни трябват, шапка, обуща хубави.“ Това е сиренето. Ще го изядете. А втория път аз не нося сирене, а на вас ви се яде сирене, какво ще правите? И положението на всички сегашни хора – и учени, всички искат да живеят добре. Това е сиренето. Но този професор само веднъж носи сирене. Втори път той се занимава с други въпроси. И мислите ли вие, че този професор, който се занимава с други въпроси, че те не са тъй важни както сиренето. Да допуснем, той донесе втория път една малка кифла. Котката казва: „Ами сиренето?“ Професорът казва: „Със сиренето свършихме, но аз нося сега една кифла.“ И почва той да ѝ разправя как е станала кифлата и говори за произхода на житото. Котката пак казва: „Дай ми да опитам кифлата.“ Взема тя кифлата и я изяжда и намира, че кифлата е много хубаво направена. Пък онзи, който е направил кифлата, е турил и малко сирене. Котката казва: „По-напред беше само сирене, а сега има и друго нещо.“ Има нещо ново предадено, а има и сиренце вътре. Тя пак мисли – професорът като дойде, ще донесе пак от същото нещо и му казва: „От същото нещо няма ли още?“ Професорът казва: „Мен не ме интересуваш вече кифлите.“ Сега той носи една ябълка. Но този път ябълката не е сварена, сурова е ябълката, при това е от киселите. Котката се е научила, пак иде при професора, казва: „Първото беше хубаво, второто – хубаво.“ И мисли, че и това е нещо хубаво. Професорът таман почва да разправя, тя казва: „Искам да опитам.“ Той ѝ дава, но не върви. Вие виждали ли сте котка да яде ябълка? Тя я бута-бута, почва да се занимава с нея насам-натам. Понеже не може да я яде, тя си играе с нея, ходи по нея. Като дойде професорът, тя пак мисли, че той носи пак друг предмет. Щом го види, тя казва: „Нещо ново, друго дай.“ Хубаво, професорът сега изважда една скумрийка и таман почва да разправя за произхода на скумрията, нейната еволюция, и тя като я хване, хуу – изяжда я. Питам, защо тия – сиренето, кифлата, бяха сродни на котката, а ябълката не е сродна? Защо котката не може да яде ябълка?

Сега това са философски въпроси – ни в клин, ни в ръкав не влизат. И да го знаете, и да не го знаете – не са важни за вас. Но да ви бъде едно забавление. Дайте сега едно предположение, защо котката не яде ябълка? („Защото няма съответните елементи в себе си.“) Хубаво, аз ще ви дам разсъжденията, които аз привеждам. Някой от вас се интересува от музика, друг – от поезията, всички се интересувате от нещо. Казвате: „Друга работа – това не ме интересува.“ Трети пък се интересувате от скулптура, от медицина или от пение, все от нещо ще се интересувате. Имаме пак същото разбиране. Тази ябълка котката не я е яла. Все човек трябва да знае да направи нещо от нея. Ако човек вземе ябълчения сок и тури малко масълце, котката ще яде ябълката и оттатък ще мине. Не че елементите на ябълката не ѝ са сродни, но пипката не ѝ стига. Вие изваждате криво заключение, казвате – сродни елементи няма. Не. Не ѝ стига умът. Като дадете на едно дете пищялката, то ще я надуе. И то знае как да я надуе. Но като му дадете един сложен инструмент, то не знае какво да направи с него.

Следователно изисква се да се научат известни неща. Тогава, ако някои неща не ги разбирате, кои са причините? Че тия неща не са в сродство с вас или че не разбирате нещата? Правото положение е да имате едно схващане. Някой път вие не можете да си дадете един отчет, вие се страхувате да дойдете до онова реално положение, да си дадете едно строго определение, в реалност какво знаете, нещо, на което можете да разчитате. Това трябва да бъде като един стълб в живота. И да дойдете до едно положение, да кажете на себе си: „Туй нещо не го разбирам.“ Ако вие не се спирате да разберете нещата по този начин, всякога ще се намерите в противоречие със самия живот и сами ще дойдете в стълкновение с живота си. За пример тази котка си мисли: сиренето и кифлата бяха много добри, но дойде ябълката, тя е едно противоречие за нея. Тя е минала първия изпит, имала е успех, и на втория пак има успех, но при третия предмет нямаше успех. На какво се дължи, че е нямала успех? Това са неща привидни.

Аз мога да ви позанимая, не само специалния клас, но ако вземем от общо гледище какво нещо е еволюция и какво е инволюция, че вие да видите каква е разликата между едното и другото. Нагледно, физически ще ви го обясня. Сега, тъй както определят еволюцията и инволюцията, кой от вас има едно конкретно понятие, да може да каже какво нещо е инволюцията? Ако отворите който и да е речник или която и да е енциклопедия, там ще намерите едно определение, но ние ще дойдем до туй новото определение, какво значи човек да инволюира и какво – да еволюира. Какво значи човек да слиза и какво – да възлиза? Питам, след като човек е слязъл, какво е спечелил? Допуснете, че от върха на един кладенец вие слизате по въжето да се почерпите с вода. Вие слизате с една стомна и после почвате постепенно да се качваше нагоре. Такъв е законът. Първият начин – слизате с празна стомна, а после възлизате постепенно и с пълна стомна нагоре. Като слизате с празната стомна, вие спечелвате нещо. Питам, след като сте извадили стомната навън, какво сте спечелили? Питам още, след като сте взели една стомна от този кладенец, обедня ли той? Водата му стана ли по-малко? (Не.) Защо? Допуснете, че има един закон в света. Хващат ви на дупката на кладенеца и ви съдят, че сте окрали кладенеца. Как ще се оправдаете?

Сега кое е важното: трябва ли да се оправдаете, или не? Допуснете, че заведат едно дело за открадването на една стомна вода от кладенеца. Хайде, О. С., ти си подсъдимата, оправдавай се сега, докажи, че не си откраднала. Поне трябва да сте толкова умни, колкото онзи апаш, който задигнал на онази вдовица житото. Тя носела четири крини жито на гърба си и се уморила и седнала да си почине. И позадрямала малко. Той я видял, вдигнал житото и го носил цял един километър на гърба си. Питат го: „Защо го носиш?“ „Не зная, срещнах една вдовица и я съжалих и дотук рекох да понося житото ѝ.“ „А, – казали те – отличен човек.“ Той се скрил от рамките на закона. Вие ще кажете – той е турил една малка лъжа. Питам, тази лъжа намясто ли е? Ще разсъждавате по един нов начин. За него тази лъжа е намясто, защото той казва – за предпочитане е да кажа една лъжа, защо направих едно добро, отколкото да кажа, че взех житото за себе си, че да ме турят в затвора. Значи с тази лъжа какво придобива той? (Свободата си.) Не. Той придобива лъжата – „л“. Лъжа – „л“, и любов – „л“, започват с една и съща буква. Очевиден факт няма, че той е крадец, не е занесъл житото в дома си. Но по пътя го срещат, там работата става опасна. След един километър и той си почива, житото седи до него. Никой не знае мотивите защо той носи житото. И съдът не знае. Законът е външен. Той казва: „Исках да ѝ помогна, дотук го носих, сега нека дойде жената да си го вземе.“ Изпотил се е човекът. Действително ние не знаем защо го е взел. Това е вътрешно съдене. Всъщност какво е спечелил той? Най-първо той мисли, че е спечелил житото, обаче той е изгубил житото, а на мястото на житото спечелва лъжата. И тя го спаси.

Сега вие не можете да се освободите от един морал. Сега ние ще дойдем – какво нещо е лъжата, вие още не знаете. Туй, което хората наричат лъжа – че много пъти техните истини са лъжа. Много пъти един свидетел, който говори истината, той лъже и много пъти свидетелят, който говори лъжата, говори истината. Тогава кое е на правата страна? Представете си тогава, че този човек, който е обрал жената, е спечелил лъжата. Допуснете, той сполучи да вземе житото и тази вдовица си замине. А той върви с това жито, без да го знаят, и казва вече, че това жито е негово. Там, из пътя, го срещат други и го хващат. Сега жената погледне, погледне, не го търси вече и отива да си купи друго жито. Представете си такова едно положение. Случва се обаче следното положение. Някъде из пътя задремва и той. Минава друг един апаш, по-майстор от него, и му взема чувала. Минават няколко души и той казва: „Този чувал е мой.“ Другият обаче намира свидетели, които го познават, че чувалът е негов. Питам, тези, които свидетелстват, че чувалът е негов, говорят ли истината? Както виждате, сложна процедура е съдопроизводството. Всички казват: „Негово е житото, ние го видяхме, като го носеше, човекът се е изпотил, този чувал е негов.“ Но всъщност този чувал не е негов, тия хора не говорят истината. Тази истина е относителна. Те трябваше да кажат: „Той носеше този чувал, но дали е негов, не можем да кажем.“ Приблизително това трябва да кажат.

Та сега много от тази философия трябва да я вложите… Колко от вашите разсъждения, постъпки и мисли в дадения случай са верни? Вие трябва да имате един начин на разсъждение. Имате една мисъл в ума си, трябва да знаете нейния произход. Лъжата, и тя си има свой произход. Как е дошла тя и при какви условия? Родила ли се е лъжата? И вие носите тази лъжа в себе си. Сега аз ще ви кажа в какво седи тази лъжа. Представете си, че след като задигнете житото на вдовицата, вас ви хванат и съдията ви наложи една глоба от 500 лева. Да кажем, такъв е законът. Значи тази лъжа е равна на 500 лева. Всяка лъжа си има своята отрицателна стойност. Какво е лъжа? Казваш: „Хиляда лева глоба.“ Плащаш. Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца. Или след като си излъгал или направил нещо, ударят ти 25 на задницата. Тогава лъжата в този случай е равна на 25.

Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то веднага гледа да ти се отплати. Туй същество, на което ти си направил едно добро, то ти подарява един костюм за Великден, дрехи, едно палто, жилетка, панталони, един балтон, хубави чепичета от камилска кожа, хубава шапка, връзка, една хубава карфица диамантена, един часовник със златна верижка от 12 хиляди лева. Ако ти си направил едно добро, всяко добро си има своята цена само по себе си. Тъй е в природата. Тъй се изявява това, което го наричат карма или дихарма. Значи на едно същество, на което ти си направил добро, могат да минат и хиляда години, то иска да ти се отплати и може да те търси.

И много същества търсят едного, казват: „Преди 1000 години той ми направи едно добро, пък не мога да го намеря и мисля къде да го намеря.“ И ходи в архивите на природата да го намери. И търси го, търси го и един ден го намира някъде в аналите – еди на кое си място живее, например в София. И погледнеш, той дойде при тебе, и ти се чудиш как от невидяно идва едно добро при тебе. Той, като те намери, и ти направи добро. Но пък има и обратното. Онзи, на който ти си направил една пакост, след 200-300 години той ще те намери. И той те търси, търси. Сега това са посторонни работи, не са реални, понеже се отнасят до една област, както казал циганинът, я има вода там, я няма.

Сега, понеже вие сте реалисти, ние идваме до една конкретна мисъл. Каква беше последната мисъл? (За котката и за рибата.) Хубаво. Сега втория път иде професорът и носи една опечена гореща скумрийка и иска да покаже на котката как се приготовлява по нов път на готварството. Котката казва: „Дайте ми я да я опитам.“ Но втората риба е гореща, котката, като я сграбчи изведнъж, наежи се и я пусне. Отдалечи се малко и гледа. Професорът не може да разбере защо мечи котката. Питам, защо в този случай котката не се интересува от рибата? (Понеже се опари.)

Сега аз мога да ви приведа примери из вашия живот. Това са неща важни. Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней ѝ се струва, че тази риба е жива и тя хапе. И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един удар на езика си и не може да разбере каква е тази работа. Тя я гледа и разсъждава. Казва: „Първата риба беше много хубава, но тази, втората.“ Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни – не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече. Тя трябваше да вземе тази риба, да я начупи, да я тури в паница, да си направи молитвата, и тогава да я яде. Тя се изгори, защото не се е молила. Ако тя беше се помолила, в туй време, докато трае молитвата, рибата щеше да изстине малко. Но тя бързаше да задоволи нуждите си и вследствие на това попадна на една опитност, която е диаметрално противоположна на нейните знания. И когато казвам не бързай, това е същата работа. Не бързай, да не попаднеш в същото положение на котката с горещата риба. Щом рибата не е печена, бързай, но щом рибата е печена, ще се помолиш.

За мен, като се каже молитва, аз и за себе си имам друго разбиране на молитвата. Под думата „молитва“ аз разбирам един момент, дето трябва да се спра и да помисля с най-трезвата мисъл. Аз разбирам един момент, който е най-чист. Да се спра и да помисля за нещата, както са наредени. Това разбирам молитва. Един момент, в който мога да се спра и да помисля трезво. Да се освободя от всичката суетност на нещата. Т.е. суетност на нещата, че са поставени в разни форми. Горното състояние аз го наричам молитва. Аз жертвам част от времето си да помисля за нещата, тъй както са направени. Ще се спра да помисля за това, което желая да направя. Които не разбират философията, те схващат само едната страна. Те не знаят дълбоките причини, защо съм се спрял. Аз съм се спрял, мисля, искам да разбера какво да направя, понеже имам работа с печената риба и ако аз бързам, ще имам една отрицателна опитност. Аз гледам и разглеждам рибата. Усещам отдалеч, че от рибата лъха нещо особено, аромат има и една горещина излиза от нея. Аромат има, но и горещина. Тогава? Тогава ще се обърна към този професор и ще кажа: „Господин професоре, аз намерих едно противоречие. От първата лекция на сиренето разбрах много нещо, от кифлата също разбрах, а от ябълката нито хапнах, нито нещо разбрах. Четвъртата лекция беше много хубава, но петата лекция ме застави да мисля. Ще ме извиниш, но ще ми обясниш защо аз не можах да изям ябълката.“ И той ще се повърне назад и ще ми каже, че аз трябваше да имам търпение да изслушам лекцията на сиренето, на кифлата и на ябълката. После лекцията на рибата Р1 и тази на печената риба Р2. Всичката ми погрешка седи в многото бързане да реализирам нещата.

И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой.

Следователно, ако ти вървиш по един естествен път на нещата, няма да има умора в природата. Ако ние вървим по законите на природата, у нас ще има само една почивка. А почивка аз наричам едно приятно състояние, място, дето човек може да седне и да си мисли. И всеки един от вас, когато иска да си почине, той мисли. Аз казвам, няма по-хубава почивка от трезвата мисъл. Не да седнете и да мислите какво ще облечете и какво ще обуете, че дърва нямате. Това не е мисъл. Ще вземете една конкретна мисъл, най-хубавата и приятна мисъл, която може да храните в ума си. Ще си представите положението, че сте един княжески син, като имате всичко на ваше разположение, но ти си се хванал на бас с друг един да пропътувате света без пет пари. Защо? За да вземете една голяма премия. И вие вървите със съзнанието, понеже сте казали, че можете да пропътувате света без пет пари – излагате се на страдания. Имате страдания, но вие си мислите за премията. И като мислите за премията, вие разсъждавате разумно какви средства да вземете, за да бъде вашият път сполучлив, като се намерите в трудно положение. Представете си, че сте княжески син, който иска да обиколи света. Вие ще кажете: „Ама това така ли е?“ Аз казвам: „Това не е ли така?“ Ако аз не мога да докажа реалното, че това не е така, вие можете ли да докажете, че е така? Това е все същото. Аз казвам, че има задгробен живот, вие казвате, че няма задгробен живот. Добре. И аз съм прав, и вие сте прави. Докато аз съм жив, има този живот. Когато аз умра, има задгробен живот. Аз, като умра, доказвам това. За да докажа, че има задгробен живот, аз трябва да ида в задгробния живот.

Ето как аз представлявам реалността. Когато двама хора спорят дали има задгробен живот, или не, те са две радиа – Р-а и Р-б. Първото радио има общение, или съобщение, с невидимия, духовния свят, извън земята. Туй същество възприема лъчите отгоре, оттам му пращат писма. И то вярва в това, че има духовен живот. Второто радио е съединено с един физически, материален свят. И то си има един център долу. И то не вярва в другия свят, казва: „Там няма нищо.“ И двамата са прави. И кой каквото е възприел чрез своето радио, за това говори. Обаче онзи, който разбира, че има Господ, и онзи, който разбира, че няма Господ, те разглеждат нещата от две различни становища. Сега вие не разсъждавайте има ли Господ, или няма. Това е една остаряла теория. Когато вие сте на правия път, има Господ. Когато сте на кривия път, няма Господ. Когато има сполуки, има Господ. Когато няма сполуки, няма Господ. Тъй седи въпросът. Ние говорим за живота на земята. Вие казвате: „Онзи богатият човек има ли Господ?“ Че и онзи ученият човек, всъщност и той има Господ. Аз говоря за нещата, които са положителни. Говоря за едно богатство, което не се губи, говоря за една наука, която не се губи. Аз не говоря за преходни неща, но говоря за слуги. Някой път вие разглеждате богатия човек така. Да кажем, аз съм богатият и съм пазарил един друг човек да ми носи 5 крини жито на гърба си. Може и той да мине за богат, но това богатство не е негово. Той, който беше богат, идва до моята стая, казвам му: „Остави житото отвънка.“ Давам му 10 лева, той ги взима и си отива. А богат всъщност съм аз.

Следователно не се заблуждавайте с онова, което носите на гърба си, да мислите, че е ваше. Ако вие ще занесете това на едно чуждо място, на вас ще ви дадат само 10 лева и всичкото ви богатство седи в десетте лева. Ако и вашето знание, вашият морал, които носите, е такова, че дойдат господарите и го вземат, питам, колко ще остане за вас? Ще остане нещо, един малък капитал все ще имате – 10 лева, те ще бъдат за вас. Ако сте един музикант, колкото концерта сте държали, това е ваше. След време вие ще загубите вашата музика. Може след време ръката ви да заболее, цигулката ви да откраднат и да изгубите всичките тия условия и да остане във вас само идеята за музиката. Но тази идея за музиката, тя не може да ви даде никакъв реален приход. Но докато имате силата, здравето, докато можете да работите, давайте концерти – това е вашата печалба. Колкото пари ще вземете, това е вашата печалба.

Сега обратната философия, лъжливата философия на живота седи в това – вие чакате. За пример болният артист чака. Като остарее, тогава ще даде концерти. Казва: „На стари години да живея добре.“ Питам, един стар артист на 120 години какъв концерт ще даде при своите стари разбирания? Аз извеждам един морал. Вие казвате: „Като остареем, тогава да живеем добре.“ Вярно ли е това? И гениалната певица, и тя на стари години ще даде най-добрите си концерти. И това вярно ли е? Като стара баба тя ще знае само да крещи. И той като стар дядо никакъв музикант не е. Той може да разправя за цигулката си и за музиката колкото иска. Но той няма да свири. Така е и с вътрешния живот. Трябва да се живее, за да се придобие нещо. Сега някои от вас няма да разберат това, ще кажете: „Как трябва да се разбере животът?“ Един приятел в гората е за предпочитане, отколкото въображаемите 10 приятели, които може да имате. Този овчар в гората е за предпочитане, отколкото, че имате 10 души князе приятели. Този в гората още сега може да ви услужи, а тези, които за в бъдеще може да имате, това са въпроси – я дойде, я не. В дадения случай този овчар, той е княжеският син, ако ти разбираш. А ако ти не разбираш, ти ще гониш сенките на този овчар.

Та казвам, явява се следният въпрос, онази реалната мисъл във вашия ум, която всякога може да държи вашето равновесие, тя е важната. Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това – ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете за пример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н. Всички типове мязат на писателите. После френският писател Виктор Юго, после разказите на Валтер Скот – всички пишат много хубаво, но те спадат към разни гами, те гледат от разни гледища. И ти трябва да знаеш каква е гамата на Толстой, на Достоевски. Аз не съм срещнал нито един писател, който да е застанал на една естествена почва, да разгледа една тема чисто обективно. Те всякога тургат вътре някои техни субективни схващания. Те или ще преувеличат нещата, или ще вземат неща, които не са верни.

Сега се нахвърлят върху Толстой, че някои неща не са верни у него, понеже в едно отношение Толстой е бил в едно противоречие със себе си. У Толстой има набрана голяма чувствителност. Той е чувствал страданията на хората, понеже той ги е преувеличил тия страдания. И като четете неговата последна книга, мисля, че е „Възкресение“, той прави една аналогия, която не е естествена. В заключението си той не е естествен. Че Толстой оставя в своите четци познанието, че е невъзможно човек да изправи своята погрешка. Как? Прав е той, но в какво отношение? Когато човек е невежа и не знае, той не може да изправи своите погрешки, но щом знае – може. Обаче Толстой, както представя във „Възкресение“, когато иде да изправи своята погрешка, той има една слабост – когато иде героят да изправи своята погрешка, той иска да се ожени за онази, която той е отхвърлил. Толстой, който въставаше против настоящия порядък на нещата, в този случай той иска да възстанови брака в неговата стара форма и той настоява да защитава съвременния брак. Аз се чудя, защото ние трябва да защитаваме първичното отношение, което природата е вложила в живата душа. Под думата „природа“ аз разбирам ония отношения, върху които почива съзнателният живот. Никога не трябва да скъсаш една връзка, която природата е поставила и върху която почива твоето благо и благото на другите същества. Това е бракът в широк смисъл. А тъй, както е взето сега, това е схващане частично. Та в този смисъл от това гледище на тази философия Толстой не издържа критика. Има и много други писатели. Ако ги турим на една критика, нещата трябва да се мерят с една хубава мярка. Ще оставим сега.

Какво разбрахте сега? Аз зная какво разбрахте. Че сиренето се яде, кифлата се яде, ябълката не се яде, печената риба не се яде. Туй разбрахте. Не бързайте и не се обезсърчавайте. Защото в света има един метод, с който хората се обезсърчават. Някой път, който и да е писател, който и да е поет, някой път, когато говоря и аз по една необходимост, трябва нещата да се преувеличават, да ги направя по-големи, отколкото са всъщност. А някой път, за да ги направя достъпни, трябва да ги направя по-малки. Ако вие се държите по буквата, ще попаднете в една погрешка. Някой път нещата не са тъй сериозни, както се представят. Пък и не са тъй маловажни. Та вие трябва да си имате едно вътрешно правило. Трябва да знаете запример в този ред на нещата, както аз ви го представям, какво означава. Аз ви предавам един ред на нещата, искам да ви наведа на една мисъл, да мислите право. Защото, ако не мислите право, никаква философия не можете да имате и никакво ново разбиране не можете да имате. Защото новото разбиране значи един нов начин на разсъждение. Новият начин ни е връзка с миналото, но той има един плюс в разбирането. Ние не сме да дадем нови неща, защото всичко, което е дошло, това е до формата на нещата.

Сега мнозина от вас се обезсърчавате. Ако вие се погледнете хиромантически, астрологически, физиологически, вие ще се обезсърчите. Ще кажете – съчетанието на планетите е такова и т.н. Оставете това съчетание. Аз ще се спра някой път върху астрологията, аз как гледам на планетите по новия начин. Как попаднаха тия планети в зодиака вътре и как ние се настанихме в този зодиак. Вие тези неща не ги разбирате още. За да попадна на едно ново разбиране, аз трябваше да разправям на едного цял един час, за да разбере как е възможно. Аз разправям за кръга и квадрата около кръга, казвам: „Това е доброто.“ Но той казва: „Аз зная, че квадратът означава лошото у човека.“ Не може да разбере как е възможно, когато кръгът е вътре в квадрата, човек да е добър? И как може, ако кръгът е отвън, човек да е лош? Това е непостижимо за моя ум. Сега за вас ясно ли е това?

Кръгът, това е Божественото. Когато човек е лош в себе си – следователно Божественият живот е отвън и не може да му помогне. Значи, когато Божественият живот е отвън, а човешкият живот – отвътре, тогава човек е лош. Когато Божественият живот е вътре, а лошото, квадратът е отвън, човек е добър. Нали казахме, когато квадратът е отвътре, а кръгът – отвън, тогава човек е лош.

А когато Божественото се реализира вътре у човека, тогава кръгът е отвътре и човек се проявява добър. Квадратът – това са лошите условия. Когато квадратът е отвън, лошите условия са отвън. Когато квадратът е отвътре, лошите условия са вътре и ние казваме – човек е лош. И обратното, добрият човек при всички условия е добър – и при добри, и при лоши, той е всякога добър. Там е силата, когато човек е отвътре добър. Доброто у човека нищо не може да го сломи. Защото няма сила, по-голяма от доброто. Доброто, това е най-ценната сила, която съществува. И ако някой път вие се препятствате в живота, то е понеже не вярвате, че е така. Вие се препятствате на дадените условия.

Казвате: „Аз не мога това да направя, това е извън силите ми.“ Няма нищо извън силите ни. Туй пиле, което е в яйцето, не може ли да се излюпи? Може. Туй пиле има силата в себе си да употреби всичките материали, които се намират в черупката, и да създаде другия организъм. Но докато туй пиле не употреби материалите отвътре, и да разчупи тази черупка, то не може да се ползва от условията на външния свят зад тази черупка. Следователно, щом счупите първата черупка, вие трябва да бъдете готови, защото условията отвън чакат, те са готови.

Когато дойдете да изучавате химията, тогава можете да превърнете този тебешир в една ябълка. Но за да го превърнете, трябва да стане смяна. Не от тебешира да направя ябълка, но от тебешира мога да направя горивен материал, за да сваря едно ядене. Следователно тебеширът служи като едно условие да се произведе яденето. Онзи, който не разбира, той мисли, че не може, но и тебеширът може да стане едно условие, да се създаде една ябълка. Защото тия елементи на ябълката съществуват в природата. И ако аз зная, в 25 минути отгоре мога да създам една ябълка. Пък ако не зная, трябват ми няколко милиона години, за да стане по един естествен ред на нещата. Когато аз говоря за знанието, аз не разбирам за знанието на книгите, но не разбирам и знанието на вашата опитност. Да. Когато се говори да бъде ръководен човек от духа, това са все думи неразбрани. Какво нещо е да бъде ръководен човек от духа? Значи да бъде ръководен човек от разума си. Всички тия неща не са само думи, но да имаме едно конкретно разбиране. Какво разбирам под думата „дух“. Когато ние разсъждаваме за истината, аз не искам да критикувам нещата. Като правя разбор, аз ще ви кажа по какво се отличава златото. Златото не се окислява. А по какво се отличава желязото? То се окислява. По какво се отличава златото? Че златото никога не губи своята ценност. А ценността на желязото някой път може да се увеличи, и то повече от златото. Ако вие излеете едно кило желязо в тънки телени жици за тамбура, вие ще продадете желязото по-скъпо от златото. Пък ако може да го изкарате от злато, вие ще го продадете сто пъти по-скъпо отсега. Ако знаете как да употребите една стотна от грама от това злато в едно разредено състояние и да нацъркате туй злато в кръвта на един туберкулозен от последния период, той ще възкръсне и ще ви даде един милион долара. В златото има един алхимически елемент, който е скрит, и трябва да го изровите, за да изкарате този еликсир.

Сега това са далечни проблеми, но благодарение че тази наука не знае, защото иначе тя би го продала. Та сега ще се повърнете към начина на онова истинско разбиране, мислене. И всичката дисхармония, която е съществена в света, тя е от неразбиране. Аз забелязвам, често хората, като влязат в една аудитория, като се говори, виждам ги какво мислят. Те бързат, казват: „Да обясни тази точка.“ А те не знаят, че за да се обясни една мисъл, не е лесно. За пример започне някой с произхода на света. Кой е създал Господа? Ако така някой пита, че по-глупав въпрос от този няма. Ако Господ някой го е създал, тогава той не е Господ. Но под думата „Бог“ ние разбираме туй, което не може да се създаде. Нито се създава, нито се разрушава, то съществува само по себе си. Ти не можеш да мислиш за него и неговия произход. Ако ти речеш да мислиш за неговия произход, ти ще загубиш своето съзнание. И ако вие речете да мислите какво сте вие, веднага ще заспите. Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам.

Станете сега.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

(След лекцията всички са около Учителя, продължават се разисквания и отговори.)

Житното зърно расте и се развива, благодарение че има едно съзнание, което се грижи за него и го е поставило в земята. И вие растете и се развивате, благодарение че има една причина, която се грижи за вас.

Когато някои неща не разбирам, аз трябва да предизвикам онова любовното желание у един ангел и той да ми разправи и обясни, което аз не разбирам.

Яйцето ли съществува преди кокошката, или кокошката съществува преди, яйцето? Яйцето съществува независимо от кокошката. И кокошката съществува независимо от яйцето. Яйцето съществува от вечността. Яйцето вечно съществува. Следователно нито яйцето се снася от кокошката, нито кокошката съществува от яйцето. Кокошката не е създала яйцето. Тя го е снела отнякъде.

Само туй, което умът ви не може да провери, това не е реално. Онзи, който не е разбрал, а мисли, е разбрал повече от онзи, който е разбрал, а не мисли.

Реално е само туй, което не може да се ограничи.

Сънищата спадат към особени категории, те са от физическия, духовния или Божествения свят.

Водата е всякога емблема на живот и знание, нов живот и нови знания, които ще дойдат в света.

Защо взех в лекцията котката, а не кучето? У котката има маниер, начин за постъпване. Тя ще се поглади, изчисти, тя казва: „Аз мисля, че вие сте много добър. Дайте ми нещо.“

Съзнанието е първичната среда, през която умът се проявява. Когато умът мине през съзнанието, усилва се неговата деятелност.

Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас, 6 декември 1929 г., петък, 6-8.30 часа, София – Изгрев.

Категории