До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници на бъдещата култура на човечеството. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева.
И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр. Бургас на 27 юли 1907 г. – денят на Св. Пантелеймон, сега по нов стил – 9 август. Основатели са били братя и сестри. Бр. Пеню Киров е бил избран за ръководител на устроения духовен кръжок. В началото членовете му са се занимавали с изучаване на Библията и написаните в нея Божествени, природни закони. Малка група се е занимавала и със спиритически сеанси, като първоначално са участвали трима души: бр. П. Киров, д-р Миркович от Сливен и бр. Козловски от гр. Ямбол. Впоследствие последният отишъл да живее извън България. При тези сеанси групата е имала много ценни опитности на материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед. Преди основаването на кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове – вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов.
В писмо до Учителя от 1907 г. П. Киров споделя:
“Тук съставихме един кръжок от 13 мъже и жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко що сме чули. Веднъж в седмицата правим сеанс.
В кръжока влизат доста видни лица като управителя на митницата, оценител-химика Зурков, секретари, аптекари, разни телеграфисти и др. Всички те ви поздравяват и молят, ако е волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.”
В своя отговор до П. Киров Учителят му дава редица ценни наставления за работа:
„Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа, тя принася много плод. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви бъде виделина, ще направи пътя ясен, стига вие да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, и искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им покажа съдействието си!”
Сведение за дейността на Бургаския кръжок
през 1907-1908 г.
1. Учредяване: 27 юли 1907 г.
2. Ръководител: Пеню Киров
3. Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Милкон Партамян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си.
4. Някои от темите разглеждани в кръжока през годината:
· Признаци за идването на Исуса Христа;
· Човекът – откъде е дошъл, защо и къде отива;
· Призванието към българския народ;
· Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго;
· Какво нещо е смъртта и какво е животът;
· Обичайте враговете си, но не и враговете Божии;
· Да не се общува с брат, който не иска да се поправи;
· За спектъра на любовта или анализиране на любовта;
· Тълкуване на Откровението;
· Колко книги има в Библията;
· Какво значение имат имената на Христа;
5. Спиритически сеанси – през цялата година, когато е имало желание.
6. Посещения на членове от други кръжоци:
Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев, Учителят П. К. Дънов
Пеню Киров поддържал редовна кореспонденция с братя и сестри от другите кръжоци в страната. С тях той често споделял мисли за живота на Бургаския кръжок, като с това ги правел съпричастни към дейността му.
В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата:
“Само ще ти кажа, че дявола се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани.”
През същата 1909 г. Учителят е в Бургас. В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя:
“Отношението на Духа към материята е какато причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои причинителя. Зад причинителя стои мислителя, зад мислителя стои Извора на всички неща. Изворът – това е Духът, водата – това е материята, причината – това е първият тласък, следстието – това са безбройните тласъци на нисходящите следствия – движения.”
Задачата, която тогава са изпълнявали членовете на кръжока е, чрез индивидуалната работа за себеусъвършенстването си, всеки съзнателно да работи и за повдигане на духовното ниво на семейството си, на обществото и на българския народ. Учителят лично е дал на всеки един съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа. Всеки е получил и наряд, който съдържал библейски стихове за духовно подвизаване.
През същата 1909 г. Учителят отново е посетил Бургас, а брат Пеню в писмо до Димитър Добрев пише следното:
“Г-н Дънов бе тука около 25 дни време, обучава ни и си замина.”
Брат Пеню Киров, в свое писмо от 1910 г., отново споделя с Димитър Добрев: “А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете – доста са, едни продължават, … други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето – хвала Богу!”
През 1911 г. Александър Кръстников разделя хората и образува втори кръжок. Верен на навика си да споделя с брат Д. Добрев събитията в Бургаския кръжок, брат Пеню Киров пише:
“Що се касае за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той раздели кръжока тука, сега види се иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на дявола: Дели и владей. И как друго яче би успял да хване жертвте си? Господ да съди за това!”
Ето какви думи отправил Пеню Киров към бургаските братя, вероятно през този период: „Вие ме омъчнихте много. Защо? Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязал от каруцата, наместо да ми помогне, той застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен”.
През 1911 г. Учителят отново е говорил пред Бургаския кръжок. Мислите, записани в тефтерчето на брат Пеню Киров са озаглавени: “Урок от П. К. Дънов – Божественото има два принципа – зло и добро. Първият принцип са падналите ангели. Вторият принцип са Христос с человеческите духове и ангелите. Падналите ангели са излезли от Бога, а человеческите духове от Бога чрез Христа. Затова и Христос не прие да помага на падналите ангели, а на человеците, защото те от него са излезли. Затова Той и человеците едно са. Христос е излязъл от сърцето на Отца. Сатана работи в ума на человеците, но и Сина работи в умовете на человеците. Лошите духове работят в сърцата на человеците, но и Святия Дух Божий работи в сърцата на человеците. Всичко това не бива едновременно. Вратата на душата е в сърцето. Сърцето е за Божията Любов. За падналите ангели може да работи само Бог Отец както намери за добре.”
В писмо до Величка Стойчева от същата 1911 г. Учителят пише много ценни препоръки за братята и сестрите от Бургаския кръжок: “Човешкото сърце е много променливо и неустанчиво, то трябва да се очисти и превъзпита наново, да се възроди и само така ще може да се създаде огнище за Духът, за да съгради олтар в душата за Господа да пребъдва постоянно. Затова препоръчвам на всички ви: ВЯРА, без която не може да се угоди Богу, ТЪРПЕНИЕ,без което не може да се победи светът, СМИРЕНИЕ, без което не може да се възроди животът, КРОТОСТ, без която не може да се наследи земята, МИР, без който не може да се придобие Царството Божие, ЧИСТОСЪРДЕЧИЕ, без което не може да се види Господ.”
В началото на 1914 г. Учителят пише наставление до П. Киров: „Ще имате пост, по-слабите – 24 ч., по-силните – 36 ч., силните – 40 ч., който да започва в четвъртък след обяд”.
През тази година Тодор Стоименов се премества да живее в София, а М. Сотиров, който от м. март вече е на служба в Бургас, купува къщата на ул. „Цар Симеон”. В съседство на къщата има двор с малка паянтова сграда, която впоследствие брат Минчо, по настояване на сестра Александра, предоставя за ползване на Братството.
На 25. 07. 1914 г. брат П. Киров си подава оставката като председател на Бургаският кръжок, като е бил вече 7 г. такъв. Той е направил това, за да даде възможност и на други да се потрудят като него.
През 1918 г. две от най-възловите фигури за тази първа вълна се преселват в невидимия свят: на 27. 01. – П. Киров и на 3. 03. – В. Стойчева. Те са били добри работници за делото на Учителя и той ги е ценял много. В тяхна чест са песните „Благославяй душе моя Господа” – за П. Киров и „Ще се развеселя” – за В. Стойчева. Когато брат М. Сотиров запитва Учителя, защо така рано си е заминал брат Пеню, получава отговор: „Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва. Но вие може да се срещате с него. Като запеете песента „Благославяй душе моя Господа”, той веднага идва и може да си беседвате”.
За сестра В. Стойчева Учителят казва на брат Коста Стойчев: „Използваха случая да я грабнат, когато мен ме няма”.
Източник: сп. “Сила и Живот”; Брой “Бургаското братство” 1, от декември 1997 г.
