ПЪРВАТА ДУМА
„Добрата молитва
Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Сега ние искаме да обясним противоречието. Защо е заболял човек? Както и да обяснявате противоречието, нищо не помага. Може да създадете цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? – Може да кажем, че нямал достатъчно храна, бе • ден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре. Други хора живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрия живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и лошите условия ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под „ние“, разбирам ред поколения, не само ние. Милиони същества, които са вървели по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?
Ние имаме едно криво разбиране в живота. Ние не търсим разрешението. Смисълът на живота не е разрешение. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Искаш да бъдеш силен, търсиш да се осигуриш. След туй, като не можеш да се осигуриш, ставаш опозиция. Казваш: „Аз съм опозиция в света.“ Що е опозиция? – Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверието, хората, които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: „Не е добър животът.“ Защо не е добър животът? Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехрана няма, целият свят е лош. След това идва онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаеш не да разбираш живота, но да живееш добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е осигуровка. Искаш да се осигуриш колко време ще живееш: 10 години, 20, 30, 40, 50, 100, 120 години. След като живее 120 години, този човек замине за някъде – казваме, че е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим. Питаме: Къде е отишъл? – Той е отишъл в другия свят. Но този свят къде е, не го знаем. Този свят, в който живеем, донякъде го знаем. Отишъл в другия свят. Понеже тук не може да живее, той отива в другия свят. Значи продължава животът, но ние не знаем какви са условията в другия свят.
Ще ви приведа един пример. Представете си, че този живот, това са сиромасите, това са лошите условия. Другият живот, това са богатите: къщи имат, слуги имат, всичко имат. Сиромахът, като умре, къде отива? – Богат става. Ами богатият, като умре, къде отива? – Той става сиромах. Когато сиромасите умрат, отиват при богатите, когато богатите умрат, отиват при сиромасите. Този процес е, който сега виждаме. Когато праведният умре, къде отива? – Отива при грешника. Когато грешникът умре, става проводник, отива при праведника. Туй е разместване вътре в нашето съзнание. Ние искаме да подобрим нашия живот, а работим за своето удоволствие, за своето желание; искаме да се отличим, да станем силни, учени, да станем център на целия свят. Това е желание почти на всяко същество. Това е криво разбиране, защото център на живота, това е Бог, Който създаде всичко. Всичките други хора, които създават, искат сега да заемат място в света, да бъдат като Бога. Препоръчва се да бъдем силни, да бъдем умни. Защо? – За да се осигурим. Не търсим в своето знание разрешението на живота, да се намери смисълът на живота не във външната страна, но във вътрешната страна на живота. Щом човек намери вътрешното разрешение, ще престанат всичките противоречия. Дотогава, докато има противоречия в живота, той се намира във външната страна на живота.
Фиг. 1
В съвременната геометрия квадратът е най-устойчивото положение (Фиг. 1). Квадратът е най-устойчивото положение на човешкия живот. Има четири точки, четири центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: „Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила“, то е квадратът. Съвременната наука, която поддържа човешкото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, то е квадратът.
Говорим за съзнание. Съзнанието е полето, където се натрупва човешкото знание, опитността. Ако човек не разбира този закон, той може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата. Той може да направи своето съзнание на един гардероб, дето да туря своите дрехи. Той може да направи своето съзнание па една кухня, дето постоянно се готви – да яде и пие. Той може да направи своето съзнание на една градина, дето да посажда своите цветя. Но туй още не е разрешение. Или той може да направи съзнанието си на една плодна градина. Че онова положение, в което беше поставен първият човек – раят, това е човешкото съзнание. Първият човек беше турен да живее при най-добрите условия и в него се зароди желанието да има повече, отколкото му трябва. Ако в тебе се зароди желанието да бъдеш светия, какво ще бъде твоето разбиране? – Да се отличаваш от другите хора. Имаме един неопределен свят. Човек, за да го почитат хората и да го уважават, трябва да има за какво да го почитат. Ако другите хора те почитат и те уважават, ти трябва да бъдеш щастлив. Майката, която иска да има уважението и почитанието на своето дете, трябва да дава нещо от себе си. Майката, след като кърми едно дете, загубва своята красота, която има. Хората живеят, майката умира. Казваме: „Трябва да умре човек.“ Какъв смисъл има един баща и една майка да народят деца, децата да живеят, а те да умрат? Казват: „Трябва да умрем!“ В умирането няма никакво разрешение. Утешаваме се, че, като умрем, ще идем при Бога. Че как ще идем при Бога? Бог не е едно същество, от което ние може да излизаме и може да се връщаме. Това е неразбиране на живота. Така не може да мислим.
Ти можеш да мислиш, че ще излезеш от къщи и ще влезеш в къщата си. Туй желание става по твоята собствена воля. Ти направиш една къща, влезеш в къщата или излезеш от къщата, като че някой те изпъди. Но то е по собствено желание. Какво може да ти допринесе една къща, в която влизаш? Ти влизаш в една къща да се удоволствуваш, да си починеш от несгодите на живота. Защо са направени къщите? – Да се избавяме от несгодите на живота. Да имаш една къща добре мебелирана, да ти е мекичко, да си починеш, да гледаш през прозореца. Като гледаш как страдат другите хора от студ, казваш: „Слава Богу, че имам една малка къщица, където мога да си почина!“ Същото заблуждение ние сме го пренесли и в своята философия. Ние на земята гледаме да поддържаме тялото, за да може да си поживеем. Всеки казва, че иска да си поживее. Дойдат един ден неприятности в живота, развали се къщата, къде ще идеш? Нашето тяло представлява всичките наши стари възгледи, в които сега сме оплетени. Всичките заблуждения ние ги носим в себе си. Заблужденията от хиляди години ние ги носим в себе си и повтаряме същите заблуждения. Ти вярваш, в какво? Ти вярваш в някого, защо? Ти вярваш в някого дотогава, докато той може да те осигури, за твоето удоволствие. Ти вярваш в баща си, защото очакваш къща от него. Не се стремиш да разбереш баща си, да го обичаш. Очакваш един ден баща ти да умре, да ти остави всичко, каквото е спечелил, че ти да ядеш и пиеш, да си осигурен. И след като си живял сто години на земята, ти очакваш да отидеш в небето със същото разбиране, да те посрещнат ангелите, да ти турят венец на главата, да ти дадат най-хубавите удобства, да бъдеш облечен добре, да се покажеш светия в оня свят. В това няма никаква философия, никакво разбиране. След като имаш всички тия криви разбирания, питаш как ще се оправи светът.
Та казвам: Ако вземете върха в квадрата, това е подсъзнанието на човека. D е свръхсъзнанието, В е самосъзнанието и С е съзнанието. С е противоположното на самосъзнанието. Но от съзнанието и самосъзнанието се раждат всички съвременни нещастия. Съзнанието е господар в животинското царство, в желанията. Съзнанието, това е личният елемент в човека, че той е нещо повече от животните. Едно животинско състояние служи само да задоволи своите нужди. Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват в нас, показват, че ние сме се отклонили от правия път. Защо сме се отклонили? – Защото сме свободни. Свободата ражда противоречията в живота. Ако нямаше свобода, нямаше да има и противоречие. Човек е свободен. Всеки човек, който прави погрешки е свободен. Не е виновен, че прави погрешки. Погрешките показват нашата свобода. Всеки, който прави погрешки, е добър човек. Всеки, който поправя погрешките, е два пъти по-добър. Всеки, който не прави погрешки, е виновен човек. Който не изправя погрешки, е два пъти по-виновен. Казвам: Първото противоречие е контраст – противоречие и свобода. Всеки, който не прави погрешки, не е свободен човек. Щом не си свободен, не можеш да бъдеш добър. Доброто е израз на крайната свобода. За да бъде човек добър, той трябва да бъде свободен. Едновременно трябва да имаш възможност да направиш една погрешка и да изправиш една погрешка. Това е свободен човек. Ако той не може да направи погрешка, не е грях. Ако той не може да направи погрешка, той не е добър. Ако той не може да изправи една погрешка, той не е добър. Ако не можеш да направиш една погрешка, ти не можеш да обичаш. Ако не можеш да изправиш една погрешка, ти пак не можеш да обичащ.
Реалността не може да се обясни. Ти не може да обясниш какво нещо е светлината. Някои мислят, че обясняват светлината. Светлината е нещо, което не може да се обясни. Ти не може да обясниш какво нещо е гладът. То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е любовта? – То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е разумността? – То е едно вътрешно състояние. Светлината е туй, което ориентира човека. Щом има светлина, ти ще бъдеш свободен да ходиш. Няма какво да доказваш. Щом запалиш свещта, вече знаеш какво нещо е светлината. Туй, което те освобождава, то е светлина. Ако има светлина в твоето съзнание, ти си свободен. Следователно злото в света седи в лишаването на човека от свободата, която трябва да има. Човек сам се лишава от свободата. Щом ти пожелаеш, щом започнеш да мислиш да се осигуряваш в света, ти изгубваш своята свобода.
Да ви дам един малък пример. Представете си, че вие седите на една твърда почва. Дават ви десет килограма злато, вие се осигурявате на твърдата почва. Вие мислите, че сте осигурен; като имате десет килограма злато, то може да ви послужи за целия живот Добре, но условията се изменят. Представете си, че ви турят във водата, там трябва да плувате. Пак ви дават десет килограма злато. Как ще се осигурите? Туй, което ви осигурява на твърдата почва, ще ви причини смърт във водата. Тези десет килограма злато ще ви занесат на дъното, вие ще се удавите, ще изгубите своя живот. То е законът на съзнанието. Вие не считате, че грехът, който хората правят, е само външен. То е нещо вътрешно, на съзнанието. Щом стане каквато и да е промяна във вашето съзнание, вие се ограничавате. Щом се ограничите, вие изгубвате вашата свобода. Щом изгубите вашата свобода, идват всичките нещастия в живота. Изгубването на свободата показва, че вие сте далеч от Бога. Близо и далеч – това са разбирания. Ако разбираш Божията любов, ти си близо; ако не разбираш Божията любов, ти си далеч. Ние наричаме далечна работа това, от което не можем да се ползуваме. Ако не можеш да се ползуваш, ти си далеч. И тогава има известни признаци, от които човек може да познае дали е на прав път. Да ви дам една картина. Ако влезете в една болница, в една добре мебелирана стая – всичките добре мебелирани стаи аз наричам болници – във всяка една добре мебелирана стая турят по един болен на леглото. Ако този болен се държи добре за леглото, не иска да става, иска да му шетат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: „Дотегна ми да живея в стаята на това легло!“ Този болен има надежда да се спаси. Казва: „Дотегна ми, няколко месеца съм лежал, заболя ме гърбът, не искам да лежа.“ Ако казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете, това са старите възгледи, от които вие умирате. Казвате: „Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си.“ Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имате, всички тия гробища с надписи на велики хора – тук умрял еди-кой си велик човек – показват какви са вашите възгледи. Велики хора, пък умрели по гробищата! Гробищата, това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо иде човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Казват: „Тук умрял един герой.“ Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: „Такъв е животът.“ Не, туй е за самосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма, болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни да се готви няма, да ти слугуват няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволяват никакви магарета, никакви коне да ги товариш, никакви кокошки, дворът ти трябва да бъде чист навсякъде.
Вие като влезете в този свят с всичките ваши идеи на господарство, дето нищо няма, какъв ще бъде вашият хал. Пита някой: „Ще има ли ядене на оня свят?“ То е пак старият възглед. – „Ами какви ще бъдат там нещата?“ – Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живеехте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствувате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел – щастлив, радостен; всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите от живота.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране на живота. Не натрупване, за да бъдете добре. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познавате закона на любовта. Ако ти обичаш, ако имаш любовта, ти придобиваш свободата, ти си свободен. Тогава всичките страдания, които сега изпитвате, щом разберете любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни неща. Казва някой, че цялата нощ страдал, молил се на Господа. По прав път си тръгнал. Защо си се молил? Разбирайте ме добре! – Ти може да страдаш за свои прегрешения, пък може да страдаш и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: „Ти вървиш по кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта.“ Няма какво да се удоволствуваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие на човека е да се учи. Ти имаш един приятел не да се удоволствуваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом не да се осигуриш с дом. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез любовта не можеш да намериш своя път да се освободиш, какво верую имаш. Всичките веруя, които хората имат, те се спъват с тях. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава, докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. Това е законът на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва. Щом човек не пази своята свобода, грехът идва. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адама, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам ѝ беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате, понеже яли от забранения плод. Болестта не произтича от яденето. Болестта произтича от желанието да ядеш. Престъплението в света не произтича от това, че имало жена, а от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш. Мислите ли, че този порядък на нещата, който сега съществува, е правият? Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърля своите яйца, те се измътват и тя си отива по своя път. Аз навеждам тия факти на съзнанието, което имаме. Ние имаме едно криво разбиране за живота. Всички страдате и всички искате да се избавите от страданията. Дойде някой при мене, казва: „Моли се за мене!“ Защо ще се моля заради него?
Тогава ще ви приведа един пример, който разправяше проповедник на една богата църква. Имало един богат християнин милионер, толкова упорит, че всички тормозел в църквата. Изпращат един да му говори, той казва: „Свободен съм да правя, каквото искам!“ Най-после започват в църквата да се молят, да го изправи Господ или да го задигне, да се освободят от него. Ако един се махне, друг ще дойде. Злото е вътре в хората, не е в църквата. Най-после този богат християнин заболява, вика проповедника. Проповедникът казва: „Защо си ме викал?“ – „Моля ти се да се помолиш на Бога да ми върне здравето.“ Казва му: „Не мога да се моля заради тебе. Ти нищо добро не си направил. Какво ще туря под колената си? Нищо няма да туря пред Господа. Какво си дал, защо да върне Господ здравето ти. Един човек, който нищо не е дал, за него не се моля. Виж, ако раздадеш всичкото си имане на бедните, има какво да туря под краката си, ще се моля. Ако не дадеш, няма да се моля, ще си вървиш, откъдето си дошъл.“ Вие искате да направите добро. Аз съм виждал мнозина идват при мене с голямо тщеславие, казват: „Това е наш познат. Да се помолиш за него, Учителю!“ Да се помолим да стане член на църквата, то е изгубена работа. Ще дадете пари някому, че да станете член на някоя църква. Всички църкви страдат от това. Че Христос казва парите да се раздадат на сиромасите. Другото е криво разбиране. Христос подразбира да имаш еднакво отношение към всички хора, в душата си да бъдеш готов да слугуваш на своите ближни. То е помагане на бедните. Ако в твоята душа няма любов, всичко онова, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто или хиляда лева, ти си направил добро.
По някой път ме питат: „Ти български ли говориш или сръбски?“ За мене има един език в света. Много езици объркват умовете на хората. Ясно е, че има много езици и хората не се разбират. Питат: „Какъв език говориш?“ Българинът казва: „Как си?“ Англичанинът казва: „Хау ар ю?“ Турчинът казва: „Как ти е разположението?“ Има само един език – езикът на Божествената любов. Ако изучавате този език, ще бъдете щастливи. Всички други езици ще създадат нещастие на човека. Ние всички произхождаме от една фамилия. Казват, че хората са братя и сестри. То е вярно теоретически, не практически. Един брат яде за себе си и друг брат яде за себе си; една сестра яде за себе си, друга сестра яде за себе си. Всеки яде за себе си, а казват, че обичат другите. В какво седи любовта от това гледище? Да обичаш някого най-първо трябва да му слугуваш. Когато господарят се върне от нивата, той ще опретне слугата, ще каже: „Хайде сега да ми служиш!“ Слугата, който служи на господаря си, той го обича. Господарят седи, яде, той му служи. Като се наяде господарят, той ще седне да яде. Това е правото. Това е естественото проявление на любовта. Ти, ако не може да служиш на един човек да се наяде, ти не го обичаш; ако той не ти служи ти да се наядеш първо, той не те обича. То е външната страна. Ако ти най-първо нямаш в душата си идеята, че ти си слуга Божи, ти не обичаш Бога. Казваш: „Какво му трябва на Бога? Той всичко си има.“ Ти криво разбираш. Силата на Бога не седи в онова отвън, което има. Туй, което ние отвън виждаме, то не е създадено заради Бога, то е заради нас. Бог създаде света заради наше забавление. Той не го създаде заради себе си. Той си има друг свят, който не разбираме какъв е. Казвате, че Господ има нужда от този свят. За забавление е този свят. Ние трябва да разбираме. Ти се мъчиш 40 – 50 години да спечелиш десет килограма злато. След като спечелиш, ще умреш. И ти считаш, че си спечелил много. Ако ти се мъчиш 10 – 20 години, за да станеш светия, двайсет години иждивиш в пустинята, за да станеш добър, то е криво разбиране. Десет години иждивите, за да изпосталеете, и казвате: „Грехът е в многото ядене!“ После мислите, че човек не трябва да е много красив. Аз виждам много жени, които са калугерки. Мъжът ѝ ревнува, не иска да бъде красива. Казва: „Не ми трябва красива жена, другите мъже да я обичат.“ Иска да е жълта, очите ѝ потъмнели, да не е красива. Така са мъжете, така и жените правят. Ако мъжът е много оправен, малко е опасно да му вярва. Щом е болен мъжът, не може да го подозира. Оставете това подозрение, което хората имат. В живота и религиозните хора, и верующите, и светските хора имат същото подозрение. Питат: „Този човек за любов говори, но има ли тази любов?“ Говори за истината, ти го подозираш; говори за вярата, ти го подозираш. Не подозирайте!
Аз мога да ви разправям как са се зародили болестите, но нямам силата да ги лекувам. Представете си, че не говоря за болести, но хвана болния за пръста и той оздравее. Аз имам един цяр. Казвам: Ти си се заблудил, като вярваш, че на този креват ще оздравееш. Ако станеш от кревата, ти ще оздравееш. После какво правя?
Ако той не повярва в това, аз имам един по-лесен начин да оздравее. Болният казва: „Не мога да стана.“ Аз драсвам една клечка кибрит та запаля дрехите му. На слугите казвам какво съм направил, те да се не месят. Като започне да гори, няма да се мине половин час, ще излезе. Ще видите, че ще се освободи. Щом изгори сламеника, той оздравее вече. Туй е вярно. Щом човек забогатее, става мързелив за работа. Мисли, че има пари в банката, не отива на работа. Днес не отива, утре не отива, щом загуби парите, казва: „Какво да правя?“ Иска да се учи, иска да работи. Това са промени. Пита: „Защо идат тия страдания в света?“ – Изгубил си парите. – Защо? – Господ иска да идете да се учите. Всичките нещастия, и най-малките, които идат, са промяна, за да излезете от едно лъжливо положение, в което сега се намирате. То е път на изкупления, докато дойдете до онзи мир, в който искате да живеете.
Идва един човек, иска да се нахвърли върху мене. Той мисли, че съм препятствие за него. Защо иска този човек да се нахвърли, да ме критикува? Каква е причината? – Понеже той мисли, че съм взел парите, че съм взел службата или съм някакво препятствие. Следователно той иска да се освободи от единствената причина, за да бъде щастлив. Ако в моето присъствие ти си нещастен, ако аз си замина, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Нещастието е да имаш два крака, които не устояват на човешкия организъм, но по-голямо нещастие е, ако единият крак си замине. Нещастието ще бъде двойно. Нещастие е човек да има два крака, защото животните имат по четири, но имат четири пъти по-големи нещастия. Господ казва на човека: „Не ти трябва да искаш да имаш четири крака.“ Той се държи за материалния свят. Казвам му: Ти трябва да напуснеш сега материалния свят на двата крака.
Сега ние ще минем към разбирането на съзнанието. Външните форми нас не трябва да ни отвличат. Ти страдаш, трябва да знаеш защо страдаш. Ти ще кажеш, понеже пари нямаш, приятели нямаш. Това е заблуждение. Ти си се заблудил, понеже не разбираш, искаш да се осигуриш, да се удоволствуваш, искаш всичките хора да те обичат. Ти не искаш да работиш за Бога; искаш хората да те почитат, да мислят, че си учен човек, че си силен човек. Искаш да ги заблудиш и казваш: „Ако вие говорите това за мене, аз ще направя това за вас.“ Не уповавайте на тия заблуждения. Майка ви временно може да ви помогне; тази майка трябва да ви храни, но един ден сами трябва да ядете. Когато се отделите от майка си, какво ще правите? Сега някои от вас може да влязат в смущение от старите си възгледи. Но ще дойде един ден, когато старите ви възгледи ще се обезценят, тогава какво ще правите?
Има такъв един пример за обезценяването на германската марка. Един българин вложил в банката 600 000 германски марки. Казва: „Осигурих се!“ Обаче след обезценяването на германските марки, пишат му от банката да дойде да си изтегли парите, понеже не могат да водят сметка за толкова малка сума. 600 000 германски марки стрували 40 стотинки. Чиновникът му казва: „За да може да водим сметка, аз ви давам два милиона марки.“ Те струват колкото българските десетачета. Казвам: Всичкото богатство, всичкото знание, което имате, ще бъде равно на 40 стотинки. Това ще бъде вашата опитност. Какво ще правите тогава? Един ден, ако не можете да имате това богатство, като изгубите 600 хиляди марки, във вас се заражда колебание, вие сте готов да си теглите куршума. Че какво разбиране има в това? Това са хората, които казват: „Ние сме хора на 20 век, ние имаме свобода, ние сме християни. Какво е казал Христос, то е далечно разбиране, то не е съвременно разбиране.“ Всички казват: „Ти се осигури, пък си накриви шапката.“ Тия криви шапки нищо не допринасят. Казват: „Осигурени сте!“ Но сигурност в света няма. Това е осигуровка на опозиция. Защо си опозиция? – Защото не разбираш нещата. Някой говори, не ти е приятно. Казваш: „Аз имам особено мнение.“ За мен не е важно какво мнение имаш ти, нито аз какво мнение имам. Безразлични са тия мнения. За мене е важно в дадения случай онова, което аз говоря, реално ли е или не; отговаря ли на истината или не; съществува ли то в природата или не. Онова, което ти говориш не ме интересува. Твоето произхождение не ме интересува, но онова, което ти казваш, вярно ли е. Не само да е вярно, реално ли е, съществува ли като реалност. Ти говориш за любовта. Тъй, както ти говориш за любовта, това не ме интересува. Някой казва: „Обичам те, искам да те прегърна, искам да те целуна.“ При прегръщането той иска да вземе нещо от мене. Той казва, че ме обича, за да вземе нещо от мене. Един дойде, после друг дойде – вземе. Питам: Каква любов е тази, която взема, а не дава? Всички хора страдат от любов; всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо е неразбран? – Защото не са му дали. Колцина ще намерите, които дават. Аз наблюдавам в Америка. Там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ли ще му се откъсне от сърцето хиляда-две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът е неразбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволства, гняв. От всичко това трябва да се освободи, за да се почувствува като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение; заблуждение е за онази велика истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на своите буквари, какво ще научиш? Навремето, каквото си научил, е било на място. Но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповаваш на една граматика или на една читанка, или на една логика? – Логика трябва да има човек. Аз мога да ви говоря много логически. Казвате: „Ама мисълта трябва да бъде стегната.“ Всичката европейска мисъл е стегната, но и ние сме стегнати от тази мисъл, не сме освободени. Де е свободата? Казвате: „Човек да има свободен поглед.“
В какво седи свободният поглед? – Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай. Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна независимост, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този, онзи, от проповедниците. От никого не зависи. Казвате: „Аз в Бога вярвам.“ Страдаш ли? – „Страдам.“ – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – „Не мога да търпя.“ – Ти се заблуждаваш. Докато не се научиш да търпиш, да носиш всичките несгоди в живота, ти в новия път не може да влезеш. – „Аз съм нетърпелив.“ – Колко си нетърпелив сега? – Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, казвам: Защо създаде Господ тия въшки? – Роптая. Няма какво да питам защо Господ е създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: Работете. – „Ние може да измрем!“ – Може да измрете, моята глава не е място, дето можете да живеете. Ще работите, както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки. Ако вие допуснете в главата си една въшка, аз ще ви кажа кои са вашите въшки. – Всички ония неправилни мисли, неправилни желания, това са все въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Вие ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: Долу въшките! Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда с моя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: Моите почитания! Но ако намеря, безцеремонно казвам: Това не е за вашата глава. „Ама ние се мъчим.“ – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човекът на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов мъчение има, с любов мъчение няма. Всичките хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: „Ако имаш любов, в рая ще бъдеш, ако нямаш любов, в ада ще бъдеш.“ Ако нямаш любов тук, на земята, пак си в ада; ако имаш любов, си в рая. Без разлика е това. Ако ти допуснеш любовта само за една минута, ще излезеш от най-лошото положение, ти си в рая; ако само за една минута се отпуснеш, ти ще идеш в ада. И тогава, щом страдате, отвън любовта сте; щом се радвате, вие сте при вратата па любовта. Щом сте изгубили вашия вътрешен мир, вие сте излезли из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта. Закон е това – трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенствуване. Съвършеният път е път на любовта. Ти като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинският път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да се свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Това е пътят, в който вие ще придобиете своята свобода; не ще придобиете, но вие в него ще намерите вашата свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашите ближни; в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот. Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривият път, всяка осигуровка е кривият път. „Ама да бъдеш добър!“ Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това е относителна работа. Добър си, понеже си свободен; лош си, понеже не си свободен. В твоята власт е да бъдеш свободен. В твоята власт е да обичаш. Кой ще те научи да обичаш, кажете ми? Ти казваш: „Аз не мога да обичам.“ Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си.“ В тия два закона седи благото на човека. Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само мътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да живее това в съзнанието ти; ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувствуваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог заради тебе. То е много реалистично разбиране.
Питат: „Ще дойде ли Христос на земята?“ – То е криво разбиране. Христос няма да дойде отвън, както вие Го очаквате. Да дойде Христос, това значи да дойде любовта. Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е баща. Не да се не мъчиш. Вие всички, които се мъчите, не сте ли от онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях. Някои от вас едва сега помислят да се върнат в дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете, ще кажете на баща си всичко, каквото научихте: „Не сме достойни да се наречем твои синове, съгрешихме пред небето и пред тебе, направи ни като един от твоите слуги.“ Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми какви възгледи имат хората за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото, ако се радвам на една добродетел, има една опасност – аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия. Казвам: Доброто е на място и лошото е на място. Но и лошото и доброто са спънки. Колкото и да е добра, тя е спънка.
Тялото, колкото и да е добро, то е спънка за мене; колкото и да е хилаво, то е пак спънка. – „Свободен ли съм?“ – Не. Дотогава, докато ти си в това тяло – аз разглеждам въпроса малко по-другояче – ти не си свободен. Аз разглеждам човешката мисъл. Както човек мисли, това е човекът. В дадения случай нито една нечиста мисъл! Всичко това трябва да бъде чисто в мене. Такива хора сега трябват. Всички можете да бъдете такива. Право казва Христос: „Ако не се отречете от всичко старо?“ Какво разбира? – Да се отречете от всички стари възгледи на миналото. Някой е мохамеданин, да се отрече от Мохамеда; някой е израелтянин, да се отрече от Мойсея, от Християнството ще се отречеш. Външната страна е това. Всички тия народи не са ли християни? Какво нравят тия християни? Хиляди оръдейни гърла обърнати, един ден ще се бият. Какво християнство е това? Какво ще допринесе? То е криво разбиране. Казвам: Въпросите в света ще се разрешат, когато хората приемат любовта. Аз проповядвам, че хората трябва да внесат Божията Любов. Тогава ще имаме държава. Не е лошо, че има държава, не е лошо, че има народност. Тия народности в света имат свое предназначение. Срещнеш един французин, да го обичаш. Срещнеш един сърбин, да го обичаш.
Сега в света има много езици. Един нов език трябва да се внесе – езикът на любовта. Българският език няма да бъде езикът на небето, нито сръбският, нито английският, нито френският, нито руският, нито еврейският, нито санскритският. Бог влезе в рая, като каза: „Адаме!“ С кой език му говори? Ние го превеждаме на български. Това са последните думи на този език. Това беше краят на Божествения език. „Адаме! – „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Тия бяха последните думи, които Адам чу. Господ го изпъди. Оттам насетне не му говори, изпъди го, но му говори по друг начин. Човекът, като излезе от рая, научи всичките езици. Сегашните езици са извън рая. Сега вие говорите езика извън рая, забравихте езика в рая. Аз ви говоря като индивиди. Като дойдете, да разберете. Аз не разрешавам, дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мене този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората или не ги обичаш, обичаш ли ближните или не. Защото в това седи твоята свобода, твоето бъдещо повдигане. Ако туй разбиране не дойде, свобода в света не може да има. Ако започнете да обичате, тогава ще дойде щастието.
Христос казва: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра в съзнанието?“ Защото вярата е път към новото разбиране. Някой път, като говоря, вие казвате: „Говори ли право или не?“ Други искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не важи. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная, аз съм авторитет в дадения случай, аз го зная. Аз не обичам опозицията. Може да критикувате, защото критиката според мене е един метод за намиране на истината. Опитайте нещата. Даден ви е хляб. Не искам да вярвате, опитайте го! Ако отговаря на онова, което казвам, вземете го; ако не, оставете го настрана. Нещата трябва да се турят на опит. Туй разбиране „един е вашият учител“, подразбира вътрешната страна на живота. То е вътрешната страна, на която Бог се открива само по един начин на душата. Единственият път, по който Бог се открива на човешкия ум, на човешката душа, на човешкото сърце, на човешката сила, то е пътят на любовта. Ако ти можеш да обичаш Бога, тогава Той ще ти се открие. Щом Бог ти се открива, ти си свободен, ти можеш да живееш в Него, както ти си свободен в себе си. Както Той е силен и мощен, Бог в тебе ще бъде силен, мощен. Подразбирам Бог, като живее в тебе, всичко е възможно. Единство на съзнанието е Той. Сега може да влезе едно малко противоречие – как да Го намерим? Не търсете нищо. Вие се спрете в себе си и си кажете: Защо страдате, защо се заблуждавате, защо се съмнявате, защо се страхувате, защо се сърдите и т.н. – Малки неща. После някой път някой от вас е неразположен да се моли. Как разбирате? Молба може да има само, когато ти обичаш. Без обич никаква молба не може да има. Молбата, аз разбирам, това е начало на правилния език. Ако ти не говориш истината, не може да се молиш. Всеки човек, който говори истината, той може да се моли. Под думата „истина“ разбирам: това е правото разбиране, правият метод, в който няма никакви заблуждения, в който няма изключения. Истината, това е закон. И Христос казва тъй: „Ако не простите прегрешенията, вие не може да се молите, не може да бъде послушана вашата молба.“ Ще мислиш в съзнанието да свършиш Волята Божия. Няма да мислим, че ние ще живеем тъй. Ние не можем да се освободим от миналото. Ние сме дошли да изправим миналото. Ние, за да не умрем, трябва да изправим миналото.
Ако дойде сега Мойсей, какво ще проповядва? Мойсей ще каже: „Изправете сега погрешките, защото всички ще умрете.“ Всеки учител, който и да дойде, ще каже: „Изправете вашите погрешки, за да не умрете.“ И Христос, и Мойсей, който и да дойде, все същото ще каже. Не е въпрос да вярваме в Мойсея, но да изправим погрешките. Ами че Мойсей казва: „Бог ще издигне за бъдеще един такъв пророк. Който не го слуша, ще бъде изтребен от земята.“ Както първият човек, и ти ще бъдеш. Първият човек не послуша любовта и той беше изтребен. Ако и ти не се подчиниш на закона на любовта, и ти ще бъдеш изтребен. Тъй седи въпросът. Всички тия, които не служат на любовта, ще бъдат изтребени. Сега вие сте призовани да изпълните този велик закон на любовта, да изпълните този глас на любовта, който казва: „Адаме, къде си?“ Всички вие сте скрити в шубраките, вие сте правоверни евреи, българи, французи, англичани. Бог казва: „Адаме, къде си?“ Ти казваш: „Господи, чух гласа Ти, но аз съм българин, аз съм англичанин, аз съм французин.“ Казва Господ: „Кой ти каза, че си българин?“ Според мене българин е онзи, който обича, който е умен, който говори истината. Французин е онзи, който знае, който говори истината. Англичанин, сърбин, русин, всички са такива, ако не, са голи хора. Единство трябва да има. Има едно различие. Като се родил, всеки един от вас има известни заложби. Трябва да вярвате в онова, което Бог е вложил. Не вярвайте във вашите работи, които ги няма. Вярвайте в онова, което е заложено във вас, него трябва да развивате. Сега много работи мога да ви говоря, мога да ви дам два милиона марки като онзи българин, но ни най-малко няма да се измени вашият живот. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на любовта, ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Трябва да се създаде във вас туй, което Писанието казва: „Човек трябва да се роди изново.“ Аз наричам новораждане влизането в любовта. Да се освободи човек от всички несгоди на живота, не да напусне земята, но да бъде тих и свободен, да бъде господар. Той ще бъде като един грънчар, който прави гърнета колкото иска, прави най-хубавите гърнета и ги раздава на хората. Той е готов да работи.
Светът не е лош. Лошото е в нас, в нашето разбиране. Ако ние разбираме нещата, ако ние разбираме света, ще видим, че имаме условия за добър живот. Ние чакаме да се подобри светът. То е едно заблуждение. За болните светът е лош, за здравите светът е добър. За богатите светът е добър, за сиромасите светът е лош. Това е в тяхната вяра. Накарай бедния да вярва и неговото положение ще се измени. Казва: „Нямам пари.“ Казвам: В тебе има една дарба – ти можеш да пееш, имаш отличен глас. Ти, като дадеш един концерт, ще имаш два милиона. За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното. Дойде някой при мене, казвам му: Ти имаш дарба магнетическа, можеш да лекуваш болести. Покажа му закона. Казвам: На еди-кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти. Това са пак заблуждения. Казва: „Да го имам.“ Вие имате всичко. Ако при ума, който Бог ви е дал, сърцето, което Бог ви е дал, духа, който Бог ви е дал, ако при всичко това, което имате се считате бедни, нещастни, аз не зная какво да мисля.
Без опозиция, с критика. Без удоволствия в света да се удоволствувате. Всички сте нещастни, понеже няма кой да ви обича. Обичта е удоволствие. Ти не се нуждаеш да те обичат. Ти не мисли дали те обичат. Ти си обичан. Тебе Бог те обича и те е пратил на земята. Ти се нуждаеш да обичаш. Казвам сега: Всички на работа! Да почистите вашето съзнание. Идете да работите на Божествената нива. Тази нива е вътре във вас. Работете върху вашето съзнание, докато един ден съзнанието за Бога изгрее, та всички тия мъчнотии, страдания, противоречия, които съществуват вътре, всичко туй като змийска кожа да се снеме и вие да се почувствувате като новородени. Детето ще прогледне и туй дете е, което ще управлява света. Вие ще бъдете господари на вашия живот. Тогава ще ви проговори Бог: „Адаме, къде си?“ Вие ще знаете каква е първата дума, която Господ казва: „Извън рая!“ Но не знаете онази магическа дума, която сте изгубили.
Първата дума – когато се събудило неговото съзнание, Бог му казал една дума. Тази дума търсете, това е животът. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума, и той като чул тази дума, станал жива душа. Сега човек е живототворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята. Никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва.
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували, нея знаете – да чуете първата дума, която Бог казал на човека. Желая на всинца ви да чуете тази дума. Това е моето пожелание.
Божията Любов носи пълния живот.
34 лекция от Учителя, държана на 12 юли 1935 г., София, Изгрев.
