Словото

ПЪРВАТА ДУМА

ПЪРВАТА ДУМА

5 ч. с. Изгрев

Добрата молитва.

Хвалата.

Молитвата на Царството.

16 гл. от Йоана от 16 стих до края.

В Начало бе Словото.

Малко размишление.

Онова, върху което Христос е говорил, хиляди проповедници се занимават да тълкуват. Хиляди, хиляди томове са писани какво е казал Христос. Мислят, че всичко което те тълкуват, Го е казал. Така, казал Христос. Казвам: Много трудно е да се изнесе един факт тъй, но да се изнесе Истината. Казва, аз говоря Истината. Щом човек говори Истината, всички хора трябва да бъдат свободни, тъй ние разбираме. Или казано другояче, че не може да гощаваш хората, които не са гладни. Ти не може да дадеш обяд на хората, които не са жадни. Ти не може да даваш концерт на хората, които са глухи. Ти не може да палиш свещ на хора, които са слепи. Има неща в живота. Казвам: Мъчно е да се изнесе онова състояние, което Христос имал. В даден случай когато говори: „Иде час, когато всички ще ме оставят, сам ще остана, няма нито един да остане около Мене." Ще има една вътрешна пълнота. По някой път хората знаят какво нещо е самота. Няма някой от вас, който да не е опитал самотата в микроскопически смисъл. Щом ви е мъчно, това е самота. Най-малката мъчнотия, която усещате, това е самота. Най-малката скръб, най-малкото разочарование, то е самота. Казвам, всичките работи, които причиняват разочарования на хората, то е в самотата. Когато си самотен, ти усещаш тази вътрешна скръб. Казва Христос: „Всички вие ще ме оставите, но благодарение, че не съм сам останал“. Имаше Един, в който вярваше, че няма да Го остави. Разочарованието в живота ще седи в това, че всички ще ви изоставят. Туй да го знаете. Ще остане само един. Нито един от Тези, които са около вас, няма да остане. Тогава вие ще се намерите в онова противоречие, в един от най-видните ученици в миналото, който завършил своята школа, пратил го учителят му да издържи последния си изпит. Дал му следните наставления:

Вода няма да газиш. По трева няма да ходиш. По пътя като ходиш, праха няма да смущаваш. Прах няма да дигаш. Като стъпиш прах да не дигаш. Месен хляб да не ядеш. Вода в чаша да не пиеш. Под сянка на дърво да не седиш. Пари да не носиш. С тояга да се не браниш. Още хиляди работи му е казал. Казал му: Ти на Слънцето няма да гледаш. През светъл ден няма да ходиш. В тъмна нощ няма да се скиташ. Въздух няма да дишаш. Да не се опетниш. Покрай воденица няма да минаваш. Валяни дрехи няма да носиш. От прежда дрехи, който носи, няма да ги гледаш. Красиви жени няма да поздравляваш. На силните мъже гръб ще обръщаш. От учените хора ще бягаш. С невежите няма да се препиръш. Питам сега, кой като ходи по целия свят, ученикът казва: Учителю, невъзможно е да изпълня всичките правила, които ми даде. Казвам: Има още да учиш.

Та и на вас ви казвам: Има още да учите и като се върнете, на тия въпроси може ли да отговорите? По пътя като ходиш, да не смущаваш праха. Значи трябва да знаеш известна формула, само тогава може да не смущаваш праха. Казваш, ти сега праха да не смущаваш. Ами когато той те смущава? Питам сега, парите ли смущават човек, или човек смущава парите? Ако се открие един ден, че ти си обидил, къде ще бъде вината, в парите или в тебе? Казва учителят му: Ако имаш пари, не ги носи, понеже ще вървиш тъй леко, понеже парите, които са в кесията ти, ни най-малко да не направиш сътресение, да не се допрат една до друга, понеже като се допрат, ще си пукнат главите. Питам сега, от вас кой не е направил прегрешение против парите? Кой банкер, който, като вземе парите, не хвърля банкнотите? Като вземе банкнотата, хвърля я. Това е докачение за парите. Като някой парцал я хвърля. Хиляди и хиляди, нахвърлят ги. Вземе ги и ги тръсне на земята. Някой на пакетчета ги свързват. Наредили са ги и са ги навързали. Питам сега, туй което на теб ти дава свобода, само не е свободно. Бихте ли желали да имате свободата на парите? При това бихте ли желали да имате свободата на вашите крака. Или бихте ли желали да вършите това, което вашите крака вършат? Ни един от вас няма да се съгласи на тази служба.

Разбира се, това са ред разсъждения, за една човешка душа. Но какво би казал ти на една муха? Може ли да седнеш да й разправяш за всичките филосфски твърдения. Как ще пренесеш своята идея на една муха. Че знаете ли мухите колко престъпления правят? Кацне тя отгоре ти, ти си един царски син с една божествена идея, главата ти е чиста. Тя кацне отгоре, казва, пет пари не давам. И оставя своята визитна карта отгоре на главата. Че така е. Питам сега: Мислите ли, че тази муха, когато стане един човек, че ще й се простят прегрешенията, че тя ходила на главата на царския син отгоре да си остави своята визитна картичка? Според правилата защо тази муха да не ходи в своя клозет, ами по главите на хората. Ние искаме дълбоки разсъждения.

Дойде една мисъл във вас. Тя е една умствена муха. След туй тази муха ще остави някакви извержения в тебе. Това е най-лошото нещо, в което ние попадаме. Да може да се освободим от ония странствующи мисли, които има. Мисъл нито я викаш, нито я желаеш, по видимумо и тя се натрапва в съзнанието ни. Някой път идат положения да се обезвериш. Ще дойде веруюто, в което ти вярваш, ще го отречеш. Сега вас ви се вижда малко странно. Забележете, онова нежно детенце, онази нежна дъщеря, един ден тя се отрече от майка си, синът се отрича от баща си. Сега аз ви говоря за неща, които стават в света. Как ще обясните вие ония, големите противоречия. Хората искат един чист и свят живот, който не съществува, тъй както хората сега живеят с тия мисли и желания, те ще си останат там, дето са. Защото всяка един предмет не може да вдигнеш от мястото, ако не усилиш движението. Всякога човек трябва да усили движението на своята мисъл. Всеки трябва да усили движението на слабата мисъл. Ако твоята мисъл не е силна, както витлото на един аероплан, или на един кораб, да се движи силно, твоят кораб нагоре… Ако върви полекичка по обикновенному, казваш: Да имам една къщица, да имам малко пари, да имам малко хляб, че така да преминем живота. С тази мисъл къде ще идеш? С тази мисъл ти ще стоиш на туй място, дето е къщата ти. И с този малкия хлябти ще останеш, ти пак на същото място дето е хлябът.

За пример, кое е онова, което ви смущава? Кое е онова, което ви причинява недоволство? По някой път вие искате да бъдете много близки един на друг. Но знаете ли какво нещо е близостта. Самотата е страшна, но близостта е два пъти по- страшна. Ами представете си, ако Слънцето би имало като нас две ръце, тъй да се проточат до Земята, и ако Слънцето има най-малко 2000 градуса топлина, учените хора още не са дошли да установят колко е температурата на Слънцето. Едни казват, че има 6000 градуса, други 10000, други 40000. Да оставим високите температури, понеже са непонятни. Да допуснем, че имате 2000 градуса топлина. Ако ръката на Слънцето присъствува тук на Земята, ако това Слънце иска да те погали, какво ще стане с тебе? Или ако с 2000 градуса топлина погали къщата ви, или ако тази ръка мине покрай България и погали България, какво ще стане с вас? Отдето мине, ще бъде като чума, всичко туй ще се стопи.

Писанието казва: Бог е огън пояждающ. Вие искате Господ да ви срещне, да ви помилва. Какво ще стане с вас?

Като е огън пояждащ. Бог казва на Моисея: Никой не може да види моето лице и да остане жив. Казва, само като заминем много далеч, едва да види малко дрехата ми, от опашката на дрехата ми, една микроскопическа част да види от Бога. Сега мнозина от вас представяте Бога като едно същество, като човека, когото да прегърнете, да целунете, да Му изкажете вашите мъчнотии и страдания. Идея за Бога. Мислите ли, че като идеш при Бога, той ще слуша твоите несрети, които тук си претърпял на Земята. Има ли някой от вас, който да не е откъснал главите на 10 мухи. Има ли някой от вас до сега поне 10 стръка да не е смачкал на земята. Има ли някой от вас, който до сега поне 10 щурци да не е подплашил. Или поне 10 птички да не изпъдил някъде?

Една вечер седа, гледам от прозореца и като никога, два гълъба кацнаха. Единият, обикновен, другият шарен. Започна да се върти, надува му се гушата, като разтърси, надуе се, после се събере, като физармоника. Гледам неговата възлюблена пред него, показва й се, говори й на един език. Тя седи от дясната страна, турил я, върти се, после хвръкне, пак кацне, пак започне да се върти около нея и й говори. Какво си приказват? Защо бяха дошли не ги зная, но в мене дойде една мисъл. Така са и хората. Гугуцат си и те, гугуцат си един на друг. Единият се върти, другият седи и двамата и неговата възлюблена, гледам, някъде гледа. Тя гледа към изток. Нито към юг, нито към запад, тя седи тиха, спокойна, с достойнство, гледа към изток. Той седи и се върти около нея, но понеже очите й са отстрани, тя гледа как се върти, че й е приятно. И той като гугуца наоколо, тя ни най-малко не издава, че има някаква слабост да си обръща главата, ами с окото го гледа. Той казва: Ще може ли да се мине изпита? Сега давам изпит. Пред професорите като се движа, ще ми намерят ли някаква погрешка? Казвам, още малко ти трябва. Известни движения има още. Хвръкне, върне се, хвръкне, върне се. Давам тълкувание. Отидоха някъде и двамата, върнаха се, заминаха и двамата, отидоха някъде. До тук много добре. На второто място от коя страна ще гугуцат. Той до сега гугуцаше от дясно на ляво, пък сега ще се върти от ляво на дясно. То беше първото действие тук. Сега второто ще бъде от ляво на дясно. На кое място, около коя къща, кажете ми.

Ти искаш да обичаш един човек. То е движение от дясно на ляво. Няма по-опасно нещо да се движиш от дясно на ляво, трябва да бъдеш много умен. Че когато онзи силният слон тръгне по земята, да му мислят другите, онези, които попаднат под неговите крака. Ако стъпи на някоя жаба, какво ще остане от жабата? Той ни най-малко не се спира по пътя. Жабата трябва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвам сега, има едно положение, нашите силни мисли, някой път вие искате да имате силна мисъл. Хубаво е да имаш силна мисъл, но силната мисъл може да ти причини много големи неприятности. Ами, че силната Любов може да ти създаде цели главоболия. После ние казваме, че човек трябва да бъде искрен да си каже мнението. Влез при някой турски султан, искаш да му кажеш Истината. Истината, че си обичал, че си харесал една от неговите жени. Питам, как ще те изпрати този султан, ако му кажеш Истината, че обичаш жена му. Знаете ли какво може да се случи? То са обикновени работи в света. Значи в даден случай ти не може да изкажеш своите чувства. После някой път искаме да си изкажем веруюто, в какво вярваме. Може ли на всяко място ти да кажеш в какво вярваш. Всяко едно верую, то е важно само за човека, който го има. Ако аз имам едно верую, то е само заради мен. Аз вярвам в краката си. Но веруюто в краката в този път, то е за мене. Вярвам, преди да съм започнал. Щом свърша движението, вярвам, че краката ще ме изнесат. Щом спра, какво ще бъде веруюто? Аз ще бъда утвърден във вярата. Аз повярвах, че краката ми ще ме пренесат на 10 километра разстояние. След като се спра, ще се утвърдя, че туй което съм помислил, е тъй. Онова, което краката ми кажат, е вярно. Утвърден съм, че съм изходил 10 километра.

По някой път вие се обръщате към Бога. Христос казва: Не сте попросили нищо в мое име до сега, попросете и ще ви бъде. Но как ще попросиш в името на Христа? Има 500 милиона хора, които сега вярват в името Христово. На ден по един път ако се помолят, 500 милиона просби има, които са пратени в Христовата канцелария. 500 милиона желания, просби, за да се разгледат, знаете ли колко време ще ви вземе? Вие нямате една ясна представа. 500 милиона, това са просби на ден. Колко секунди има в денонощието? 60 по 60 – 3600 по 24 часа – 86400. Това са за 24 часа. По една секунда ако вземаше за всяка просба, 86400 от тия просби ще се удовлетворяват на ден. За тия 500 милиона, колко дни трябват? Разделете го да видите колко дни трябват. Сега вие седите и се молите на Бога. Искаш нещо, молиш се и очакваш още моментално да ви се отговори на молитвата. Да нарушиш спокойствието на един секретар, то е едно престъпление.

Сега ще преведа на вас същия пример: Един свещеник, мисля, тръгнал от Гюргево за Букурещ. Купил си една хубава свещеническа шапка. Отворил прозореца на трена, показал си главата навън и в движението шапката отскочила на земята. Той хваща дръжката за аларма и целият трен спрял. Идва началника и казва: Защо спряхте влака? Казва: Шапката ми падна. Глобата, която платил, струвала десет пъти повече от шапката. Питам сега, струва ли си да спрем влака за попската шапка? Той трябвало да плати десет пъти повече глоба. Питам сега, има ли нужда за една обикновена попска шапка да се спира божествения трен? Ами че всяко едно верую, което ние имаме, то е една попска шапка. Аз имам едно обикновено верую. Турил съм попската шапка на главата си и я нося. Падне шапката някъде, има обикновени работи, които считаме ние, че са важни. Важни са в дадения случай. Но една такава шапка на тебе, едно такова верую, ще ти причини една вреда, ще платиш една глоба. Та казвам, ние съвременните хора и в миналото и сега, нямаме нещо определено, с което да постъпим. Вие казвате, тъй трябва да се обичаме. Ами как да се обичаме? Дайте ми един начин, дайте нещо от вашата опитност на вашата теория. Вашата теория да обичаш, по кой начин я прилагате? Този човек всякога да е бил доволен от вашата обич. Представете си, че аз имам един приятел, аз съм заможен човек, богат, той има нужда. Идва и ми казва, дай ми толкоз на заем, дам му. Втори път, трети път, четвърти път, пак му дам. Според закона на обичта нямам право да се занимавам с неговите постъпки. Кога ще ги върне, то е негова работа. Аз съм касиер. Иде той в банката, поставя своя чек, или запис, аз изплащам. Дали той е постъпил право или не, то е друг въпрос. Аз трябва да бъда изправен. Иде веднъж, дваж, триж, 10, 15, 30 пъти, какво ще бъде вашето състояние? Аз съм виждал често майки, дето на третия, четвъртия път, като й каже нещо, майката излезе от търпение, казва: Стига де! Иде детето, иска сладко. Майката знае, че ако му даде, ще му подействува вредно, казва: Стига толкоз.

Питам, сега кой от съвременните вярващи, е доволен от онова, което Бог му е дал? Да говорим за неща, които на вас са понятни. Колко от вас не сте се молили да се ожените за тоз, когото обичате? Преди години бях в Сливен, дойде при мене една млада вярваща. Учителю, казва, искам да ми дадеш наставления как да живея. Казвам: Ще ти дам, ако ме слушаш. До тогава момите на този момък не обръщат внимание. ТЕ го считат, че от него всичко става, но да върти къща, къщовник да стане, не го бива. Един момък има своя недостатък. Много добре разсъждава, отлична философия има, памет добра, но само една слабост имаше: сегис-тогис по 4, 5 цигари пушеше. Казва: Остана ми една слабост да пуша по една цигара и с нея ще се справя. Дай ми едно наставление. Рекох, ти си млад, искаш да се жениш. Не съм мислил още по този въпрос и не искам да се занимавам. Не съм човек, който да се жени. Рекох, но когато се жениш, ти трябва да ме питаш. Не се минават няколко години, той като върви в този път, прогресира. Ето, в него се влюбила някоя сестра, без него не може. Викам я, казвам й на нея. От моето гледище ти с него няма да живееш. Той е много добър човек, но няма да може да живееш, той си има такива черти. Тя ме гледа и ми казва: Три деня да се оженя, ама с него да съм. Три деня, не искам повече, искам да живея с него. Казвам, нямам нищо против, може да опиташ твоето верую. Като се ожени, след три деня ми казва: Трябваше да послушам твоя съвет.

Да живеят хората близо не е лесна работа. Но и сам човек със себе си да живее е много мъчно. Някой път е така, че си недоволен от себе си. Аз по някой път питам: Кое е онова, което в мен е недоволно от мен. Има нещо, от което си недоволен от себе си. Кой от кого е недоволен. Казваш: Туй, което направих, не е хубаво. Туй кой го направи? После защо си го направил? Като си го направил, не си доволен от себе си. Да ви преведа другия пример. Има нещо, което е недоволно. Иде един верующ в Търново, постоянно той ми разправя, че обича Господа, иска да живее в Него, в името Христово, в тази Любов, в онази Любов, все ме ангажира с Любов. Говори за Любовта. Аз каквото мога гледам да му помагам. Един ден обаче той дойде, излязох от търпение, понеже всяка ден ми искаше. Казвам му, искай от мен веднъж да ти услужа, че да не искаш постоянно да ме безпокоиш за малки работи. Той ме гледа. За твоите работи, за пари поискай колкото искаш ще ти дам, но да не ме безпокоиш повече. Тия пари не съм изкарал, трябва да се моля заради тебе, кажи колкото искаш. Ама рекох искай, за да се уреди този въпрос веднъж. Иде той на другия ден, преглъща и казва: 2,500 лева. Изваждам, давам му. После казва: Глава глупава, че не поисках 10,000, 20,000, а само 2,500 лева. Той не влиза в моето положение. Като ми поиска 2,500, аз се намерих на зор. Ако беше поискал 20,000, още по на голям зор щях да бъда. Той туй хич не мисли. Аз превождам сега този пример, засягам себе си. Този човек, можеше в самото начало да го не приемам. Той като дойде в стаята, аз да стана невидим, няма ме. Аз може да седя в стаята, но той като отвори стаята, казва: Няма го Учителя. Може да го сплаша по който и да е начин. Като дойде в стаята може да изчезна, търси ме три, четири пъти и като изчезна, какво ще иска от мене. Като ми поиска пари, стана невидим. Сега, не че туй не мога да го направя, че аз може да стана невидим, може, но да му дам 2,500 е по-лесно, отколкото да стана невидим, за да стана невидим, ще изхарча повече енергия. Ще изхарча за 10,000 енергия, предпочитам да съм видим, отколкото невидим. Ще ви търсят хората някъде, не могат да ви намерят. Как става? Разбира се е хубаво да станеш невидим, когато искаш и когато искаш да бъдеш видим.

Та казвам, вие изисквате. Аз гледам оттогава и до сега, не съм могъл да угодя на хората никъде. Все ще ми се разсърди. Както и да постъпя, колко ли души не съм обидил без да искам. Не е един, повече от няколко хиляди хора има, които съм обидил. Дойде някой, разболяла се жена му, казва: Кажи да оздравее. Казал съм да оздравее, наполовина оздравяла. Обиди се. Някои искат пари от мен, искат много, половината му дам, недоволен е. Казва: Той има, но не дава. Обхода няма, казва, не ме посрещна весело, студено ме посрещна. Друг казва, той има свои ближни. Та казвам: Ако аз не мога да угодя, нито вие може да угодите, искам това да ви кажа. Най-мъчното изкуство е да угодиш на хората. Дошъл съм до туй заключение. За да живеят хората в добро съседство, трябва да имат разстоянието на Месечината до Земята. Не близко разстояние. Трябва да бъде разстоянието на Месечината до Земята. После разстоянието на Венера до Земята. Разстоянието на Меркурий до Земята, разстоянието на Слънцето до Земята. Колкото е по-далеч, толкова е по-добре. Не мислете, ако сте далеч от един предмет, може да се освободите. Не може да се освободите от влиянието на Слънцето. Та казвам сега: Духовният живот изисква, то е дълбока наука. Най-голямата наука е за отношенията на хората. Когато дойдете до Любовта, вие трябва да знаете как да се обхождате с хората. Ами че в закона е казано да обичаме ближния като себе си. Като дойде един човек, ти за да го задоволиш, спрямо всеки трябва да имаш отношение, което имаш към себе си. И той, за да те задоволи, трябва да има същото отношение. Не само аз да имам отношение, но и той към мене трябва да има същите отношения, както към себе си. Ако двамата нямаме тия отношения, не може да живеем в Любов. Ако аз не го обичам като себе си, или ако той не ме обича като себе си, ние двамата не може да имаме споразумение. Казва, той не ме обича. вярно казва той, но и аз може да кажа същото – и той не ме обича като себе си. Та казвам, ако ви кажа както този учител е казал на своя ученик. Ученикът казва: Невъзможно е да се изпълнят всички тия изисквания, които ти искаш от мене. Та казвам, кои са нещата, които може да изпълним. В даден случай има неща, които може да се изпълнят. Така ще започнете. Силният трябва да помага на слабия, но силният трябва да знае кой е слаб. Аз ще ви попитам един въпрос. Представете си, че един човек, има 1000 души, които го обичат и ти го обичаш, какво ще му допринесеш? Да допуснем 1000 души, които го обичат, му пишат любовни писма и той трябва да чете хилядата писма, в които си изказват своите чувства, как го обичат. Ти си 1001-ви и ти имаш едно любовно писмо. Като пишеш туй любовно писмо, очакваш отговор. Представи си, че след като си писал любовното писмо, че той е взискателен и ти каже, не си турил запетаята на място. Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после глаголните форми не са на място. Съществителните имена не са на място. Малко речта ти е претрупана. Казал си повече, отколкото трябва. Коригирай любовното си писмо. Защото този господин, когото ти обичаш, той е професор на Любовта, коригира. Праща първото писмо да го поправите. Може ли да ми кажете след колко писма като напишете, той ще бъде доволен? Аз ако съм, писма няма да пиша вече. Ще му говоря по радиото. Тогава ще му кажа: Поправи се. Като ида първия път, ще му кажа: Учителю, аз те обичам като себе си. Какво ще ми отговори той: И аз те обичам като себе си. Тогава аз ви обичам. И той казва: Аз ви обичам. Казва: И двамата се обичаме. Той казва: вярно и двамата се обичаме. Искам да се уча при тебе. Аз ще ти преподам. Започвам да се уча добре. Всяка Добродетел, която ми пратиш, ще я изпълня. И аз ще ти дам ония Добродетели, които може да изпълниш, казва учителя. По колко пъти може на ден да идва при тебе? Най- малко, казва той, в десет години веднъж да се явяваш. Ако така ви кажем, вие по вашему е обида. Десет години, това са десет секунди. Вие ще се явите и вашата реч трябва да бъде. Сега вие не може да си представите какво нещо е една изобилна, една хубава реч. Една хубава реч мяза, когато се набере най-хубави круши, най-хубави ябълки в една кошница и ги изпратите на своя приятел, от своята собствена градина. Приятелят като ги види, казва: Много са хубави тия круши. По форма, по цвят няма никакъв дефект в тях. Всеки един от вас като говори, трябва да знае, че всеки дума е като узрял плод. В кошницата на вашия Учител да бъде. Ако някой път турите някоя круша, която не е дозряла, наядена от червей, туй онуй. После ти не може да пишеш на един свой учител, когато на тебе сърцето е разтроено. Неразположен си, боледуваш. Една круша, която е заразена с някаква болест, не може да ражда хубави плодове. Ражда само онова, което е здраво. Казват, лошите хора са родени не навреме. Някой път в Божествения свят, един праведен човек трябва да се роди точно на своето време. Ако се роди по-рано, може да е 20, 30 секунди или 20, 30 секунди по-късно, или няколко деня по-рано, той не е на място роден, не е дошъл на място. Ако всяка една мисъл, която се явява у нас, не се явява на своето време, ако всяко едно чувство не се явява на своето време, и ако всяка една постъпка не се явява на време, тя не е приятел на Бога, нищо повече. Сега всички ние мислим, че като се молим, като говорим, като мислим, като чувствуваме, мислим, че вършим волята Божия. Вършим, но то не е онзи живот на съвременните хора. Сега разбирайте добре. Аз не давам тая мисъл като критика. Щом е до критика, нищо не се постига. Ако река аз да критикувам хората, аз критикувам себе си. Пък ако река да критикувам хората, аз ще критикувам Божиите постъпки. За да критикувам, трябва да създам нещо по-хубаво от туй, което съществува. По някой път вие искате да критикувате, но никога не може да критикуваш, ако не може да създадеш нещо по-хубаво. Ако не може да създадеш нещо по-хубаво, мълчи си. Та някой казва, нямам ли право да критикувам? Имаш право да критикуваш, създай нещо по-хубаво, добре дошъл си. Ако някой от вас е толкоз напреднал, че може да създаде нещо по-хубаво, създай го, но ако не може да го създадеш…

Тук наскоро дойде един наш приятел. Той има едно изобретение, така че, казва, че в училището бил много слаб по геометрия и математика. Все двойки имал, та сега изнамерил нещо. Ти сега поправяш грешките на математиката и на геометрията. Той измислил нещо толкоз просто. Най-простите работи са много мъчни за разбиране. Той си носи своя стан под палтото. Едно малко бърдо, с което дето седне, човек може да тъче. със своя стан може да тъче много работи, каквото иска. Такова бърдо турено разбира се, той казва, че лесно става. Той разправя, някой наши приятели го питат, той се нервира. Казвам: Чакайте, не бързайте, не го питайте, изслушайте го тъй, както трябва. Този човек се занимава от 30, 35 години, той мислил върху един механически въпрос, много му е ясно, има ясна представа, ти едва сега го заучаваш, искаш в 5 – 10 минути да го разбереш. Тази работа не се разбира така лесно. Той разправя, че с неговото изкуство ще освободи от робство хората. Всеки ще може да тъче. Аз разбирам неговия език. И Любовта има такъв един стан. Когато ти носиш стана на Любовта под палтото, когато носиш стана на Мъдростта под палтото, когато носиш своя стан на Истината под палтото, тогава Светът ще се уреди. Тъй го разбирам. Той мисли с неговия стан ще се освободи света. Казвам, аз отдавна съм го освободил. Този стан във времето на Моисей го нямаше. Моисей едва тогава мислеше за този стан. И във времето на Христа го нямаше, Христос започна да мисли. Христос го преподаде на хората. Християнството е един стан, ще знаеш да тъчеш, по нов начин, ще го носиш. Сега, като седнеш, тия стари станове, като туриш дърветата, с нищелките, бърдото и краката отдолу, то е цяло главоболие, замотаеш главата. Тази е много проста работа. Сега, ако иска, той се обеща, може да го докажем, ама ще го слушате. Той да ви покаже как трябва да тъчете. Тогава ще проверите, може ли вие да измислите такъв един стан, да знаете с вашата мисъл, с вашите чувства и с вашите постъпки да тъчете най-хубавото платно. Една сестра пред мене го критикува.

Той, казва, нищо не е разрешил, той само за тъкането, ама преждата от другаде трябва да се вземе. Пък и докато се научи, че какво преимущество има неговия стан. Ако преждата е хубава, тъкането ще бъде хубаво. Ако преждата е калпава, той още не е дошъл до преждата. До тъкането само, как трябва да се тъче. От друго място ще се вземе преждата, а само тъкането как трябва да бъде. Тъкането е ядене. Щом седнеш да ядеш, ще тъчеш. Каквото е яденето, такова ще бъде и тъкането вътре. Но аз казвам, сега този човек колко време е построил своя стан, за да намери тъкачеството да става по един лесен начин, че да няма голямо главоболие. Много проста работа е насноваването и турянето в бърдото, в нищелките. Всичко туй става, а у българите най-първо го насноваваш, след туй ще го прекараш в нищелките и най- после ще се прекара в бърдото. Тогава ще го туриш да тъчеш. А пък у него едновременно насноваването в нищелките и бърдото така едновременно. Никакъв стан голям няма да носиш. Значи спестяване на време има.

Та казвам, ако този човек толкоз години е мислил върху този стан, 30 години го мислил и дошъл до новия стан, че всеки един от вас трябва да изждиви 30 години да се научи да тъче, да мисли добре. Да се научи човек да мисли е цяло изкуство, правилно да мислиш. Правилно да мислиш, то е онзи божествен стан. Щом като се научим правилно да мислим, то е както този човек казва, Светът е спасен. Ние искаме да няма роби в света. Всичките противоречия, които днес съществуват, ще изчезнат. Туй е възможно. Всички може да си направите, всички може да измислите по един модерен стан. Аз бих желал, всички да бъдете така изобретателни, да носите своя стан под палтото си отдолу. И действително той показа няколко модела интересни. Много интересни модели, които тепърва ще се тъкат. Той мисли за една машина, но милиони трябват. Този човек, с един малък капитал, сложни работи тъче. Казвам му: Слушай, ти да се пазиш да не те пречукат някъде. Освен, че фабрика няма да направят с твоето изобретение, ами ще те пречукат. Да, да казва, ще ме претрепат. И той ми разправя, че дошъл някой при него и му казва: Да ти купим всичките модели, ще ги купим да ги изгорим. Готови са да му дадат пари, за да унищожат изобретението му. Не мислете, че сега като представяте новото учение, че хората ще го приемат. Те ще го купят, но ще искат да го унищожат, за да се освободят от него. Хората не искат да се освободят от стария порядък в света. То е опасното в света. Никой от вас не е готов да се откаже от себе си. То е един стар порядък. Стар начин на мислене, стар начин на чувстване и стар начин на постъпване.

Казвам, тогава: Ние мислим като гениални хора, имаме форма на талантливи хора, а имаме постижения на обикновени хора. Гениално мислим, талантливо постъпваме, а имаме обикновени постижения, на обикновените хора. Питам тогава, защо ти е гениална мисъл, талантлива постъпка, с обикновени постижения? И постиженията трябва да бъдат гениални, не обикновени постижения. Казва Христос, иде час. Но всички трябва да имате туй съзнание в себе си. Аз превеждам сега някой пример. Аз похваля този човек, той седи горкия, в него се е събудило туй чувство, чувство на одобрение. Той като предвижда, неговото изобретение, хората ще освободи от икономичния труд. Човек, казва, ще бъде освободен. В туй отношение ще бъде освободен. Аз бих желал неговия стан. В една къща хората не живеят, понеже тъкат по старому. Децата му да тъкат по нов начин. Бащата и майката, всички по нов начин да тъкат. Аз бих желал всички да тъчете по нов начин. Иде при мене един светски човек, иска да му услужа. Ти, казва, както те виждам, не си разположен. Ако съм някой вярващ да поддържам твоето учение, не съм го чел, слушал съм го, щеше, казва, да бъдеш повече разположен да ми помогнеш, но понеже аз съм чужд човек, малко с едно неодобрение гледаш. Какво да му кажа? Аз му казвам, аз точно поддържам твоето учение. Той казва: Какво е твоето мнение заради мене. Та аз имам това мнение, което точно имаш заради мен. Тъй, както ти ме мериш, и аз те меря. Поддържам същата мярка. Казвам, както ти ме мериш, вървя по твоя път. Ти си учител, аз съм ученик. Постъпвам, както ти си ме учил. Пък ти, рекох, ако искаш по моето учение, ела ще ти дам по моята мярка, ще ти кажа как да постъпиш. Той ме гледа. Казвам: Точно като теб постъпвам. По някой път му казвам, моя крак се оплаква от мен. Как? Някой път на десния крак стоя повече, отколкото на левия. Десният крак се оплаква, казва: много ме изтезаваш. Някой път стоя повече на левия, отколкото на десния. Още не съм се научил да бъда еднакво справедлив, или казано другояче, турям една Добродетел.

Защо я турям? Защото искам аз да се покажа добър. Интересува ме. Вие мислите, че вие сте добродетелен човек, че сте постъпил съгласно с Божията Любов. Не! Интерес имате вие да бъдете много добър. Ще ви критикуват хората повече, но то е нещо користолюбиво. Добродетелта в мене трябва да бъде непринудена. Любовта по някой път и нея като проявявате, пак имате някакъв интерес. Ти искаш да обичаш някого. Вземаш повече от него. Защото когато те обичат, хората повече ти дават. Когато малко те обичат, по- малко ти дават. Искаш да те обичат повече, да ти дават повече, то е користолюбие. Казвам: Ние ще дойдем до една област, дето много малко сме мислили върху Божествената Любов. Аз съм за онази Любов, която не се губи, за онази Любов, която постоянно расте, за онази Любов, която никога не се изменя. Аз съм за онази Любов, която няма никакво противоречие, или Любов, която се справя с всичките противоречия. Любов, която може да оглади всичките противоречия в света, тя е Любов. Добродетел, която може да оглади всичките противоречия, тя е Добродетел. Справедливост, която може да оглади всичките противоречия, тя е справедливост. Знание, което може да разреши всичките мъчнотии, то е знание сега.

Казва Христос в последния стих там: „Просете в мое име". Тя е първата дума, тя е най-силната дума, тя е думата на Любовта. Ако може да кажеш първата дума, с която Любовта започва, тя е свещена дума, изгубена е тая дума. Нея трябва да намерите. Вие някой път сте близо, някой път сте далеч. В никой език няма нито една дума, която да съответствува на тая първата дума. Но някой път, когато вие се приближите до тая първата дума, всичките ви мъчнотии започват да изчезват. Дойдете до нея и пак се обърнете в друга посока. Щом се приближите до тази дума, животът се изменя. Животът става по-светъл. Вие веднага изменяте вашата посока. Приближаването при тази дума разрешава много въпроси. Какво ще бъде вашето състояние, ако имаме същинската дума вътре в себе си? Та сега гледайте поне да не измените посоката на вашето движение. Трябва да се приближите по-близо и по-близо, докато вие се свържете един ден с тази свещена дума, за която Писанието казва: „И рече Бог: Да бъде светлина. И стана светлина". Да стане това и това. Тази е Божията дума. Не мислете, че казва там, рече Бог да бъде светлина. Тя на български е преведена и на еврейски е преведена. В никой език няма тази дума. Моисей я преведе. Ние имаме свещените книги преведени. Само посоката е показана накъде е. Но не свещената дума как се произнася. Тепърва има да я намерите и да я произнесете тъй както трябва.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/

21-во Неделно Утринно Слово, държано на 25.04.1937 г. Неделя

Категории