Словото

ПЪРВАТА ЗАДАЧА

ПЪРВАТА ЗАДАЧА

Тайна молитва

Нека излезе някой на таблата, който е краснописец. Пишете думата „благост“, „носи“, „душа“, „живот“, „младост“, „пълна“, „добрини“, „радост“. Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло. С връзки може да си послужите, съюзи и предлози може да турите. (Значи канапът е от нас.) Представете си сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот. Пишете сега. (Всички мислят и пишат.) Които са написали, да четат. (Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата. Кои думи са производни? Производни думи са тези, които са взети от други. От какво мислите е произлязла благостта? (От Бога.) От Бога. Тогава от какво е произлязла душата? (Пак от Бога.) Но за да излезе душата, как да направим съединение? Съединени са Божията любов и Божията мъдрост и е излязла душата. Душата се е родила от любовта и мъдростта. А душата, това е човекът. Според сегашните разбирания, те мислят, че душата това е вятър. Не, но душата това е човекът. Душата носи в себе си едно съединение на любов и мъдрост. И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по себе си изчезва. А душата е съдът, в който животът се явява. Откъде се явява животът? След като се яви душата, явява се животът. Тогава какво носи животът? Младост. А тази младост какво носи? Добрини и радост. Душата е пълна с добрини и радост. Можете да си турнете думите както искате. Но естественият път, психологичният път е – нещата трябва да произлизат последователно. Кои думи от кои произлизат? Благостта от душата може ли да излезе?

Вземете дух и душа, двете думи имат едно и също значение. Могат те да се различават, но може това да е едно раздвояване. Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта. Но в Божествения свят мъдростта е първа, тя е основа. Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори. Но може ли душата да бъде благост? Тогава, ако благостта излиза от душата, защо хората не са благи? Тогава как бихте. турили, какво носи благостта? Младост за душата. Какво остава за „пълни“? (Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.) Ако бяхте поети, как щяхте да го напишете? Как ще го направите по съвременните правила на изкуството? В благостта действително има добрини и тя носи младост и радост. Понеже имате благостта, а благ е Бог. Но това е външната проява на Бога. Бог най-първо е любов и мъдрост, а после е благост. Защото Бог е благ спрямо същества, които са излезли от него. Бащата, след като роди синове, може да бъде благ. Преди да ги е родил, той е любов и мъдрост, а след като ги роди, тогава той може да се отнесе благо, любовно към тях. За да се отнесеш любовно, трябва да има едно същество пред тебе, което да има своята форма. Най-първо това са принципи, които творят. Щом кажеш „любовен поглед“, какво означава това? А „поглед на любовта“ какво означава? Значи ти мислиш за нещо. Това е погледът на любовта. А под „любовен поглед“ се разбира друго нещо. Сега ще ви попитам „поглед на любовта“ и „любовен поглед“ същото ли означава? (Не.) Сега най-близкото на любовта кое е? Благостта сама по себе си може ли да носи нещо? Тук е казано фигуративно. Благият човек може да носи, но благостта вън от човека може ли да носи нещо? (Не.) Защото благостта е само в човека, който има душа. Чрез него може да се прояви благостта. Погледнете човека в неговата пълнота, той може да изяви благостта. Сега да не се ражда някое противоречие във вас. (Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)

Сега да допуснем, че имате пет лавици, полици. Представете си едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица. Какво ще си вземе то? Представете си и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо. Питам тогава, кое дете ще има най-голямо преимущество? Или това дете на 7 години коя дума ще хване? Ако наредим по тези редици тези думи. (Радост.) Детето на 14 години какво ще хване? (Пълни добрини.) На 21 години? Живот и младост. А на 28 години? Благост носи душа. В дадения случай ние можем да си поставим нещата в живота в едно положение. Нещата могат да се представят тъй. Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно. Твоето съзнание е будно само за първата лавица. Тогава най-важната дума е тази, която достига до твоето съзнание.

Сега за пример във вашето съзнание коя дума достига? Коя дума е най-важна за вашето съзнание? (Живот.) Но едновременно животът носи и скръб. Младостта какво носи? Младостта носи радост, но ако не знае как да живее човек, младостта носи и болести. За мен най-силната дума е „душа“. Тя е каката на всичките. Душата между всички други думи, каквото и да кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи. Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички ѝ служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и да я турите, всичко се отнася все до душата. Тя е личността, човекът, съзнанието вътре. А всички други се явяват в душата. Душата е центърът. Тогава какво ако кажете, каква е нейната първа служба? (Да бъде млада.) Да, душата трябва да бъде млада. Но нали младия човек го считат за невежа. Не че е невежа, до известна степен да, но той има в себе си всичките възможности. Казват, че младият човек не бил развит. Да се развива човек, не значи да придобива нещо. Вземете сега закона на еволюцията. Нали казват, че човек, като се развивал, се усъвършенствал. Но не от малките форми е произлязъл човекът.

Сега аз да ви наведа на едно научно противоречие. Представете си, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете. Да кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии. И ако вие ги турите на един кинематограф, ще видите как този човек се е изменял. Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го? И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала. Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не. Но човекът е създал неща за всяка една форма. А формите нищо не са създали за човека. Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие. Да кажем, той почне от най-малките микроскопически форми. Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за да създаде тази форма. Ние сега казваме по обратния път, наместо да кажем това, което човек е употребил, за да създаде формите, казваме формите са създали човека. Казваш: „Иван еди-кой си е донесъл на господаря си една стомна вода.“ Нали?

Сега как бихте наредили тези думи, да ги турите в поетическа форма? О, нали вие се занимавате с поезията? Вашата работа знаеш на какво мяза. Ако ви донесат един плод и вие кажете: „Той Господ знае какво има в ябълката.“ Но въпросът е друг. Тази ябълка е пратена за тебе, ти да я ядеш и ти ще си изкажеш мнението за нея – хубава ли е, или не. И, представете си сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете да постигнете. Ако знаете как да съчетаете линиите, думите, можете и богат да станете, и поет можете да станете, и здрав можете да станете, и талантлив можете да станете, и силен можете да станете. Пък ако не знаете как да ги съчетаете, да ги наместите, можете и слаб да станете, може и болен да станете. Значи всичко зависи от съчетанието на думите. Та трябва да знаете как да ги наместите. Вие сега ще кажете аз да ги наместя. (Тъй е, защото ние както и да ги турим, все ще има известен дефект.) Дефект няма да има,. но ще има разни постижения. Ако работите с един ключ, все ще има постижения. Като местите думите, можете да получите здраве. Да кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може да изчезне. Или като местите думите, имате безсъница – и тя изчезва. Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви да се усили. Тогава ще кажете: „Сега помня. Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила.“ Или, да кажем, не сте весел. Като местите думите, радостта ще дойде и вие ще станете весел. (Може ли други думи да прибавим?) Можете да прибавите колкото думи искате. Може да прибавите някои думи, ако тези думи могат да се облекат, тогава те са на място. Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма да турите други думи. Според вас коя дума тука е най-малката дума? Вие трябва да имате една мярка, с която винаги да намествате едно противоречие.

Всяка част може да бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може да бъде по-голяма от цялото. А цялото всякога може да бъде по-голямо от своята част. Това е първото правило. И законът е такъв. И частта никога не може да бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може да бъде по-голямо от своите части. И другият закон е верен по отношение на частите. Всяко голямо цяло може да. бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може да бъде по-малко от своята част. Цялото не може да стане по-малко от своята част. Това, което е неделимо, това е най-малката величина в света. От единицата не може да има по-малко, тя е най-малката част. Сега законът е този: ние не можем да бъдем повече от Бога. Той всякога знае повече от нас. Но и Бог не може да знае по-малко от нас. Той слиза до нас, но Бог не може да знае по-малко от нас. И по-долу от нас не може да слезе. Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може да бъде по невежа от самия тебе.

Ще ви запитам тогава кое е Божественото у човека? Божественото у човека е неговият ум в даден случай. Неговият дух е. Ще кажете, човекът – това е неговият ум. А можем да кажем – в ума има две неща: има воля, има и разбиране. Умът е създаден от две неща. Сега в дадения случай кое е по-силното – волята и разбирането или самият ум? Защото, най-първо, за да прояви човек воля, той трябва да е намислил нещо и да го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право да го направи, защото умът е по-силен. Правият ум включва в себе си и правите чувства. А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята. Двигател на волята е сърцето, а умът направлява волята. Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля. Следователно волята сама по себе си, без човешкия ум и сърце, тя не може да се прояви. Сега ние говорим за човешката воля. Но и човешкото разбиране без воля пак не може да се прояви. Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може да се прояви. Та, когато казвате: „Ама аз нямам воля“, тогава вие отричате вашия ум, вашия дух. Като кажеш: „Аз нямам воля“, значи ти не искаш да проявиш своя ум. Не искаш да проявиш волята си. Или, казвате: „Не ми стига умът за тази работа.“ Не казвайте така. Може да кажеш: „Не разбирам ума си.“ Но ти трябва да туриш ума в неговото разбиране. А в разбирането ти трябва да знаеш закона да наместваш мислите си и как да разместваш мислите си. Защото всяка мисъл върви по известен ред. Кога се раждат мислите у човека? Мисълта – това е раждане у човека. И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва да роди нещо. Питам тогава, първото нещо, което е родил човекът, кое е?

Сега ние не говорим за външното раждане. Първото нещо, което се е родило в душата, кое е? Ние вземаме, както е в природата. Да. кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него? Ще забележите, когато се роди, детето почва един процес – дишането. Дишането почва с раждането. Детето не диша в майка си, но с раждането започва този процес на дишането. А с дишането се ражда първият звук – плачът, който е глас на волята. Звукът винаги показва една интензивност – че то има нужда от нещо, но не знае как да изкаже нуждата си. То издава първия звук, майката го разбира. Кой е първият звук, който издава детето? Какво казва то? Кажете как казва детето? Забравили сте. „Ву-а-а.“ Вас ви се вижда смешно. Смешното, това е радост някой път. Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака.“ Детето е живо. Ако не заплаче, сълзи ще има. А като каже „Уа-а“, всички се радват. Значи „Ва-а“, „В-а-в“, казва нещо детето. „А-а“ – сега за ядене дайте. Българинът казва „а“. Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казват, когато детето заплаче, първото нещо – то научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия – това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката.“ И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а“, веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а“, веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили – и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.

Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В-а-в“ то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в“ показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. Щом това дете е започнало да суче, това показва, че това дете е здраво. Не може ли да суче, не може ли да диша, това дете е болно. А ако може да разреши тази първа задача – да диша и да суче, това дете може да мисли – то е здраво.

Следователно във всяка една мисъл законът е същ. Сега ще изучавате законите. Щом имаш една задача, да я решиш правилно, значи умът е здрав. Но щом не може да разрешиш задачата, значи не може да извадиш това мляко от шише. Ето това е едно болезнено състояние. Законът е същ навсякъде. Ти се събуждаш, искаш да направиш едно добро. Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда. Сега, ако ти не приложиш това добро, ти си болен човек. Лошавината, това е едно болезнено състояние не на душата, на физическия човек.

Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може да кажеш: „Аз не мога да го направя.“ Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре да казва човек „мога“, отколкото „не мога“. Защото онзи, който казва „мога“, е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога“. Който започва с „м“, е по-силен от онзи, който започва с „н“, защото само отрицателното е носител на неможенето. Казваш „н“ – не мога да мисля. Защо не можеш да мислиш? Някой път си има причини. Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли да расте? Не може да расте. Но ако вие вдигнете този камък, тревата ще расте.

Следователно, ако върху всяка една мисъл, която е деликатна, вие турите едно тежко желание отгоре, какво ще стане? Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание. Значи тежките желания осакатяват твоята мисъл, спират твоя растеж. Какво трябва да се направи? Махни това желание, тури го настрана, за да може добрата мисъл да израсне. Значи от нашите благородни мисли ние трябва да отстраним тежките желания, за да могат да израснат. Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес. Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път. Та в самовъзпитанието трябва да се поставят нови методи. Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие – човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат. Тези учители на света, те са проповядвали един закон органически, физиологически закон, а техните ученици винаги са превръщали физиологията в анатомия. Казвате, да турим едно правило. И ние казваме всеки да направи нещо за Бога. Това е физиологически. Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма да го направи, но да наложим този закон.“ Та ние трябва да заставим някого да направи едно добро. И какво става? Днес се наложи един закон, утре – друг закон и така се раждат противоречията в света.

Следователно в приложението на живота по този механически начин е израснала човешката личност. Та сега човек и да се освободи от себе си, защото този закон е верен само по отношение на себе си. Никой от вас не трябва да изнасилва себе си, да оставим това изнасилване отвън. Питам, ако ти изнасилваш себе си, какво ще добиеш или ако измъчваш себе си, какво ще добиеш, или ако побеждаваш себе си? Не казвай – човек трябва да победи себе си, защото, ако ти победиш себе си, ти ще разслабиш себе си, ще разклатиш себе си и ще унищожиш себе си. Казват: „Победи себе си.“ Не, въздигни себе си. Не казвай да победиш себе си, защото тогава ти си роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили. Освободи себе си от робството, подигни себе си, въздигни себе си. Това е вътрешният начин.

Сега остава въпросът за човека. За да се възпитава човекът, най-първо той трябва да се научи да се храни. Казва някой – не може да се храни. Ако на това дете ръцете не могат да работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо. Значи детето почва да яде. В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай да разрешиш задачата. На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка. То не казва: „Дайте ми някоя златна.“ Веднага започва своята работа.

Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение. Считай го като една привилегия. Ако не знаеш как да започнеш, кажи: „В-а-а-а“. И след това, като дойде бутилката, изтегли млякото. Като изтеглиш млякото, започва живот, след това законът на любовта действа, а след това иде правата мисъл. Той работи. Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва да работи, но трябва да знаете, че и вашето сърце трябва да работи. Умът без сърце, това е човек без крака, без ръце и без очи. А какъв човек ще бъде това? Значи в сърцето на човека седи всичката негова красота. Но само сърцето може да се прояви чрез ума. Умът иде в живота, за да се прояви сърцето. А сърцето носи всичката пълнота, от сърцето излиза всичката кръв и влиза в мозъка. И като влезе тази кръв, от нея се образуват мислите, красотата, силата и знанието. В кръвта е животът. Значи от сърцето постоянно излиза животът. Тогава не загасвайте вие светлината. Не светлината, можем да кажем топлината. Сърцето има топлина. Не загасвайте топлината на вашето сърце.

Значи там, дето няма топлина, вие имате един свят, подобен на месечината. Представете си, че вие живеете на един свят със светлина, без топлина. Какъв ще бъде този свят? Това ще мяза на един свят при полюсите, при вечния лед. Там всичко е хубаво и красиво, но няма никаква зеленина. Ако вие останете сега, да кажем, на вашето знание, вие ще мязате на полюсите. А какъв е животът при полюсите? Всичката погрешка е там, че хората искат да се издигнат само чрез знанието, което имат. Но знанието трябва да бъде носител на любовта, на човешките чувства или на това, което произтича от сърцето. Сега това няма да турите по отношение на света. Ако искате да възпитате себе си, този е пътят.

Ще работите върху сърцето си и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва да бъде бледа и лицето не трябва да бъде бледо. Устата трябва да бъде червена, това е основният цвят на природата. В природата съществуват само два цвята – червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове. Червеният цвят е цвят на любовта, а белият цвят е цвят на светлината. Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото. Езикът трябва да е червен и устните трябва да са червени, и лицето да е розово, не алено. Ако устните ви не са червени, изменете ги. Как? Изменете мислите си. Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може да изменят вашето кръвообращение. Никога не внасяйте мисли, които свиват сърцето ви, които свиват вашето кръвообращение. Всеки един от вас може да има бледи устни. Например имате един приятел, когото обичате, но ви кажат – поминал се е вашият приятел, а вие очаквате от него много нещо и изведнъж побледнеете. Защо? Защото имате интерес от него. Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви – баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.

Ако изчислявате удара на сърцето си, пулсът бива различен. Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно – и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.

Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства. Да ги хармонира. Това веднага ще произведе една реакция върху неговите дробове, върху сърцето, върху мозъка – значи ще произведе реакция върху кръвообращението и върху дишането. Та правилно ще започнете да работите над себе си. Нов строеж трябва да имаме. Или да поддържа организма, или да го пресъздава. На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може да се лекува сам.

Та първото нещо – не трябва да се дразните. В това отношение не трябва да се дразните. Недейте казва какво мислиш заради него. Никога не се произнасяй за кой да е човек. Понеже, ако той това прави за Божия работа, него Бог го е направил, а за Божиите работи не се произнасяй. Не изказвай мнението си, не казвай нищо за Божиите работи. Никога не се произнасяй за Божиите работи. Да кажеш – този човек не струва, онзи човек не струва. Недейте гледа на външността. Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума. Вътре има един скъпоценен камък, който струва десетина милиона английски шилинга. Диамант е този

камък. A ти си от онези учени хора, да знаеш да видиш какво има в тази кутия. Ти трябва да познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.

Някоя сутрин аз иде донеса една кутия, да познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може да познае какво има в кутията. Ако един плъх горе на тавана, може да познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки. Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването. Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх.

Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката.“ „Аз не зная, ти кажи.“ И той самият е забравил какво държи в ръката си. Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска да каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная.“ Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното. Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. За пример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш – изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените. Но трябва да имате едно правилно схващане за цената на нещата.

Всяко нещо има своята цена. И мислите, и желанията на хората си имат определена стойност. Сега вие сте млади, ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Разбиране трябва. Много ваши мисли трябва да ги оперете, тъй абсолютно, със сапун да ги оперете. Има и много ваши желания, които трябва да оперете. Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда – с топла вода и сапун, за да се изчистят.

Сега съчинете от тези думи нещо, да видим каква поезия ще изкарате. Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която да се произнесе върху написаното на вашите работи. Комисията ще се произнесе върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.

Само проявената Божия любов носи пълния живот.“ 

Тридесет и първа лекция на Младежкия окултен клас 12 април, 1930 г., петък, 6-7.20 часа, София – Изгрев.

Категории