ПЪРВИЯТ ЛЪЧ НА ТОПЛИНАТА
5 ч. с. на Молитвения връх
„В начало бе Словото“
Добрата молитва
Ще прочета десет стиха от Ев. на Матея.
Малко размишление.
„Защото ви казвам, че ангелите на небесата винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса.“
Великото в живота е пробуждането на човешката душа. Аз уподобявам това пробуждане на пъпките на цветята. Като символ го взимам. Всяка една душа в Божествения свят мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват. Защото всеки, който се обръща към Бога, другояче трябва да се разбира – не един грешник, който се обръща, то са човешки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори. Като се събужда човешката душа, като цъфне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането как става? Там е сега величието на Божията Любов. То е първият лъч на топлината, която душата приема от Любовта. Първият лъч на топлината го наричам, не на светлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулс. И тогава душата се разцъфтява, така се отваря като един малък цвят. На това ангелите се радват, понеже в туй разцъфтяване се проявява битието. В туй разцъфтяване се проявява Божият дух. И от там се започват всичките радости, които човек сега очаква на земята.
И сега вие сте наблюдавали пчелите, които пеят в своите кошери. Но знаете ли защо пчелите пеят? – За цветята, които са цъфнали, за живота, който се проявява. От тях те събират своя мед. И тогава уподобявам ангелите на пчелите: че като цъфнат човешките души, ангелите имат от къде да събират мед за своите кошери. И затова се радват те. Ако вие развалите един живот, вие разваляте работата на ангелите. Това е една проста мисъл, която трябва да имате в ума си, за да се осмисли земния живот. Защото човешкият живот няма смисъл без туй разцъфтяване на човешката душа. Разцъфтяването на човешките души е най-великото събитие, което трябва да очаквате. Щом туй събитие дойде, цялото небе обръща внимание на вашата душа.
И тогава радвайте се на душата си, пък се радвайте и на всичките. Цветята се радват едно на друго, понеже са цъфнали. Не ходете тогава да се занимавате с морализиране, кой как е цъфнал, не се занимавайте и кой как е облечен, защото безбройни са цветовете, в които са облечени човешките души. Две души няма облечени с еднакъв цвят и две души нямат една и съща форма, с която са облечени. По човешки говоря. Защото ако човек се занимава с външната страна на живота, той изгубва същественото. Какво би се ползувал един кон, който би желал да го товарят с злато. Да кажем натоварят го с сто – двеста килограма злато, къде ще употреби конят златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никак не е потребно. За умствения живот златото е непотребно в този смисъл, както съществува сега на земята. Но златото е потребно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трябва да употребите, за да направите една златна дреха за душата си.
Та имайте пред вид онази, основната идея. Вие може да се радвате на хляба, който държите в ръката си. Но това още не е радост. Когато вие вкусите първата хапка на този хляб, то е пробуждането. Първата хапка на хляба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първият лъч на топлината, който прониква в душата, е първата хапка на любовта, която душата взема. Това го наричат „злато“. „Злато“ значи пробуждане, то значи светлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи в себе си, които са необходими за душата. А тъй както хората разбират златото донякъде […] едно удобство на златото на земята. И в Исая на едно място казва Писанието: „Елате и си купете без пари, без злато.“
Сега онази основна мисъл, която Христос е турил в думите: „Тия малките“, то са онези мисли, Божествени мисли, които проникват в ума ни; онези малки чувства, които проникват в сърцето ни. Това са те „малките“, които не трябва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вътре в себе си, тази хармония се нарушава и отвън. Щом един човек не зачита своите мисли и своите чувства, нарушава хармонията в себе си. Има мнозина, които проповядват това, което не знаят. Но мисълта излиза от Бога и чувството и то излиза от Бога. То са два елемента, с които цъфналата вече душа започва да функционира. Мисълта прониква в каквато и да е форма. Мисълта прониква навсякъде.
И сега рекох: понеже ние излизаме днес, аз ви пожелавам през годината тъй ще ви бъде като този ден. Снощи беше много облачно, мъгла беше паднала. И аз рекох, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша.
Сега на вас ви пожелавам благото на първия лъч на топлината, който иде в света. Пожелавам ви първия лъч на светлината, която иде от Божията Мъдрост. И пожелавам ви първия лъч, крепкия Божий лъч на Истината за вашия дух. Та всички да бъдете топли, да бъдете светли и да бъдете крепки през цялата година!
Амин
6 ч. 25 м.
(Отлично слънце грее. Край огнището направихме гимнастическите упражнения.)
Беседа от Учителя, държана на Молитвения връх при Второто езеро на Рила, Неделя, 18 юли 1937 год.
