Словото

Първообраз на упражнението „Дишане“

Се­га ще има­ме ед­но мал­ко му­зи­кал­но уп­раж­не­ние. Ще из­пе­ем га­ма­та и ко­га­то из­пе­ем „до“ – по­е­ме­те въз­ду­ха вът­ре, а при „ре“ ще из­ди­ша­те. При „ми“ ще при­е­ме­те въз­дух. При „фа“-то ще из­ди­ша­те, при „сол“ ще при­е­ме­те, а при „ла“ ще из­ди­ша­те. При „си“ ще при­е­ме­те, при гор­но „до“ ще из­ди­ша­те.

Без ди­ша­не жи­во­тът ня­ма да тръг­не нап­ред. Ди­ша­не­то, ми­съл­та и лю­бов­та са свър­за­ни. Те са в съ­ща­та га­ма.

Две­те ръ­це с пръс­ти съб­ра­ни ед­на сре­щу дру­га, пред гър­ди­те. Пос­ле по­е­ме­те въз­дух и раз­т­ва­ряй­те ръ­це­те нас­т­ра­ни. За­що­то вдиш­ва­не­то е про­цес, кой­то тво­ри отвът­ре, а ко­га­то из­ди­шаш, тво­риш от­вън. Та­ка че, ако ис­каш да тво­риш от­вът­ре, ще вдиш­ваш, ако ис­каш да тво­риш от­вън – ще из­ди­шаш. Та­ка че, дво­як про­цес има: тво­ре­ние от­вън и от­вът­ре. И ако не зна­еш как да вдиш­ваш и ако не зна­еш как да из­диш­ваш, ни­що не мо­жеш да нап­ра­виш. С такт ще ди­шаш.

Ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние пред гър­ди­те и на­со­че­ни ед­ни сре­щу дру­ги пръс­ти­те. При то­нът „до“ ще мъл­чи­те. Ще нап­ра­ви­те вдиш­ва­не и ще раз­т­во­ри­те ръ­це­те на стра­ни. При „ре“ ще пе­е­те и ще при­бе­ре­те ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние. Пос­ле при „ми – мъл­ча­ние и вдиш­ва­не и от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те. При „фа“ при­би­ра­не на ръ­це­те пред гър­ди­те. При пе­е­не, на „фа“ ще из­ди­ша­те и т.н. до гор­но „до“. (Нап­ра­вих­ме то­ва уп­раж­не­ние са­мо с дви­же­ние и с ди­ша­не, а без пе­ние, а пос­ле и с пе­ние. Съ­що­то уп­раж­не­ние се нап­ра­ви вто­ри път об­рат­но: Ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние пред гър­ди­те и пос­ле при „до“ вдиш­ва­не и от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те. При „до“ гор­но се мъл­чи, пос­ле при „си“ се из­диш­ва, ръ­це­те се приб­ли­жа­ват и се из­пя­ва „си“ и т.н. до дол­но „до“. При вдиш­ва­не се мъл­чи, а са­мо ци­гул­ка­та сви­ри. А при из­диш­ва­не­то, вре­мен­но се пее съ­от­вет­ния тон. Учи­те­лят сви­ри, сви­ри при все­ки тон, а ние пе­ем са­мо при из­ди­ша­не.)

Дви­же­ни­я­та са дво­я­ки. Из­вес­т­ни дви­же­ния са свър­за­ни с ди­ша­не, а из­вес­т­ни движе­ния – с из­ди­ша­не. То­ва е, ко­га­то чо­век е в нор­мал­но със­то­я­ние. Ко­га­то чо­век е здрав, той има пра­вил­но дви­же­ние и пра­вил­но ди­ша­не. Зна­чи щом ед­ни­те дви­же­ния се съв­па­дат с ди­ша­не­то, а дру­ги с из­диш­ва­не, то­га­ва ти си на пра­вия път. А инак, ко­га­то дви­же­ни­я­та за вдиш­ва­не се съв­па­дат с из­диш­ва­не, то­га­ва ра­бо­та­та е анор­мал­на. (Упраж­не­ние: ръ­це­те спус­на­ти на­до­лу, по­е­ма се въз­дух и съ­щев­ре­мен­но ръ­це­те се вди­гат на­го­ре над гла­ва­та с дла­ни­те на­вън. Ко­га­то ръ­це­те се вди­гат на­го­ре се вдишва, а пък ко­га­то се спу­щат на­до­лу, се из­диш­ва.)

Се­га да из­пе­ем пак га­ма­та, с те­зи дви­же­ния. При вся­ко вдиш­ва­не ще има­ме па­у­за, а при вся­ко из­диш­ва­не, ще пе­е­те. При дол­но „до“ ръ­це­те се вди­гат на гла­ва­та. Па­у­за и вдиш­ва­не. При „ре“ спу­ща­не ръ­це­те на­до­лу и из­диш­ва­не и пе­е­не „ре“. При „ми“ из­ди­га­не ръ­це­те на­го­ре над гла­ва­та, вдиш­ва­не и па­у­за и т.н. Та­ка до гор­но „до“. И пос­ле об­рат­но на­до­лу.

Тряб­ва да има ри­тъм в дви­же­ни­е­то. Ако ня­ма ри­тъм на дви­же­ни­я­та, ще си пре­пят­с­т­ву­ва­те. Ка­то има ри­тъм тряб­ва да на­ма­ля­ва го­ля­ма­та спън­ка. Ка­то ста­ва­те сут­рин ще пра­ви­те то­ва уп­раж­не­ние. Ще го пра­ви­те за ця­ла ед­на сед­ми­ца. За да не пла­ща­те на ле­ка­ри. Пра­ве­те те­зи уп­раж­не­ния, за да се ос­во­бо­ди­те от рев­ма­ти­зъм, ко­ре­мо­бо­лие, гла­во­бо­лие и т.н.

…. При музикалните упражнения трябва да употребявате дишането. В дишането е вътрешния живот.“ (40 лекция на Общия Окултен клас, 27 юни 1934г.)

 

(Нап­ра­вих­ме об­що му­зи­кал­но ди­ха­тел­но уп­раж­не­ние, по­доб­но на ми­на­ла­та седми­ца, но са­мо с хо­ри­зон­тал­ни­те дви­же­ния и то та­ка: Ръ­це­те на гър­ди­те, с пръс­ти един сре­щу дру­ги. При от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те на стра­ни се мъл­чи, а при връ­ща­не на ръ­це­те пред гър­ди­те се из­пя­ва един тон. Та­ка се из­ка­ра ця­ла­та ок­та­ва от дол­но „до“ до гор­но „до“ и об­рат­но.) (41 лекция на Общия окултен клас 4 юли 1934 г.)

 

Най-първо, поемете дълбоко въздух и бавно. И след това ще се пее. За да пеете добре, постепенно ще издишате въздуха. Учете се постепенно да издишате въздуха. Няма да кажеш изведнъж – хуу! (Учителят изсвири нещо и каза:) Това е време за вдишка. (Изсвири друго и каза:) Това е време за пеение и за издишка. (Учителят свири на цигулката, във време на вдишка, ние поемаме въздух и Той свири, а пък във време на издишка, Той свири, а ние пеем, това, което Той свири и същевременно постепенно издишаме.)

Дишането трябва да бъде меко и динамично. При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате. Щом почнеш да дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа. (Учителят свири, ние поемаме въздух и издишахме бавно.) Направете сега същото упражнение със следните движения: 1. Ръцете отпред на гърдите, пръстите на всяка ръка събрани. Пръстите навън и допрени [Фигурата в оригинала е неясна и не дава представа за положението на ръцете.](През това време се свири тона „сол“ с цигулката. Ние правим вдишка. 2. След това отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение в страни и бавно издишане и пение и т.н.) По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения. Правилно трябва да дишате, за да се премахнат всички онези препятствия, които сте турили. Вашият стар слуга ви е подковал, турил ви е ремъци. Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „Това е от Господа!“ Не, тези нареждания не са от Господа, те са дяволски нареждания. Когато господарят турил на коня си един ремък от долу, под корема, това не е от Господа. И когато дойде някому голяма скръб, от Бога ли е това?

Сега да почнем дишане с движение и пеене. (Същото упражнение се преповтори.) (42 лекция на Общия окултен клас 11 юли 1934 г.)

Категории