ПЪТЯТ
В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването той организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. [Б. Боев]
Дадено на Шумнатица1
Божията любов изразява пълния живот.
Пълният живот изразява Божията любов.
Пълният живот и пълната любов изразяват човека.
Благостта съгражда сърцето.
Изпрати ни, Господи, благия си Дух да оживотвори душите ни.
В Духът Ти ние познахме любовта Ти.
Да ни озари милостта Ти.
Въздигни делото Си.
Съгради дома Си.
Въдвори Царството Си
Внеси Правдата Си.
Изпрати виделината Си.
Да се развесели душата ни в Твоето явление.
Да се зарадват всичките, които Те любят.
Да бъдем едно с Тебе през всичките векове.
Благословен си Ти нашия Баща.
Ти изпълваш всичко.
Всичко се изпълни от Тебе.
Да се весели Господ Бог наш в нашите сърца.
Мирът на Твоя Дух да пребъде в нас.
14 юлий 1922 г., Чам Кория2
На едно от тефтерчетата на Савка Керемидчиева Учителят собственоръчно е написал: „1897, 7 март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У. М.В.У., 14. VII. 1922 г., 11 сутринта, понеделник, Чам Кория“ Там бяхме на екскурзия по това време.
КРИН
Кат крин благоухан е той между тревите,
разтворил чашката на светлия ефир –
бял призрак, въплътил трептежа на зарите,
съзвучие живо на незнаен някой мир…
И чух от него там, под утринна позлата,
тих говор, кат акорд достигнал отдалеч,
слова тайнствени към братята-цветята,
дълбоко вслушани във тая свята реч…
„Къпете се, сърца, на Слънцето в струите,
със техния балсам изпълвайте гърдите
и наситете се от Неговия плод…
Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите,
и плувайте безспир в нектара на мечтите:
любов, любов безкрай е пълният живот!…“
14. VII. 1922 г., Шумнатица
Всемирна летопис Г. ІІ, кн. 8-9, рубрика Нова естетика
